Към съдържанието

Добре дошли!

Magelanci.com е общество на хора, завладени от магията на пътешествията. От първоначалната тръпка до самолетния билет, планирането и самото пътуване – ние сме тук да си помагаме, споделяме и съпреживяваме.

За пълен достъп до форумите, влезте в профила си или се регистрирайте - бързо и безболезнено.

Информация за пътеписа

  • Добавен на: 13 дек 2015 19:21
  • Обновено на: 05 авг 2016 15:56
  • Прегледи: 1396
 


* * * * *
4 Оценки

Австралия

От Кернс до Мелбърн или просто моите 18 дни в Австралия

Публикувано от desislavna на 13 дек 2015 19:21

Австралия


Не съм си мислила, че ще я видя. Не мога да повярвам, че съм била там. Дори и когато се разхождахме, от време на време се обръщах към майка ми с радостното възклицание „Къде сме?!“. А, тя, Австралия..Тя е прекрасно място. За живеене, за почиване, за работа. Голяма, различна навсякъде, динамична. Скъпа, но и евтина в някои аспекти.
Полетът ме ужасяваше. Пътувала съм на дълги разстояния, но все пак това беше най-дългото. Помолих да ни чекират до авариен изход или в началото на салона, което за съжаление отказаха, защото полетът бил пълен. Наистина беше. Оставихме куфарите и се оттеглихме да си почиваме в бизнес-салона на Т2, чакайки самолета от Сърбия да дойде, да ни прибере и да продължи за Доха. Не се наложи да показвам визите за Австралия, които катарците явно получават електронно.
Всичко си се движеше по план, имахме спокойно много транзитно време в Катар около 2 ч. и нещо, отидохме до гейта за дългия полет и се настанихме в голямата машина. Самолетът на Qatar Airways беше удобен, с достатъчно пространство за краката, което е едно от най-важните неща, и с по три седалки на всеки ред. Полетът мина добре – ядене, спане на музика, пиене, пак ядене, филмче и пак ядене. Седяхме до един чичко, който почти през цялото време спеше. Бях си събула маратонките и си обула хотелски пантофи, и дори не ми се бяха подули краката много.
Всичките летежи и почивки бяха за общо около малко по-малко от 20 часа. Кацнахме благополучно в Мелбърн в австралийска вечер, след като бяхме излетели в български следобед и се озовахме в нещо като огромен салон, където беше паспортната проверка. Имиграционните карти ни бяха раздадени още в самолета и ги бях попълнила, като декларирах, че не носим нищо. Което беше така. Не посмях дори и разтворими кафета да занеса. Исках на приятел да занеса малко българска земя в мъничко шишенце, като се бях въоръжила с лъжица да копая в обедната почивка в градинката до Народния театър, но като прочетох, че и пръст не може, минахме на вариант български въздух с инструкции за неговата употреба, които бяха изключително забавни, измислени от добър приятел (б.а. Благодаря, Шпатич) и оценени с кикотене и цялата композиция овековечена напълно заслужено със снимка във фейсбук. Освен тези имиграционни карти се попълваше и една декларация за Ебола, която също се представя на съответните органи.
Наредихме се на опашката на клетите хора, нямащи късмета да са Озита (Австралийци) или Кивита (Новозеландци), и с което лишени от възможността да се измъкнат с електронно сканиране на паспорти. Почакахме, но все пак стигнахме до гишето в разумно време. Обслужващите хора - едни лъчезарни, приятни. Драго да ти стане и пак да искаш да се редиш да те обслужват. Минахме тази проверка, отново без да има нужда да показваме визите. Тръгнахме към багажа в ръка с митническата декларация и тази за Еболата. По пътя една жена ни спря и отбеляза нещо на едната декларация. Докопахме се до багажните ленти, видяхме си с умиление куфарищата – по един голям за всяка (за първи път, обикновено е един голям общ и един малък, но все пак 18 дни из Австралия и 3 в Сърбия изискваха повече), сграбясахме ги и отидохме на следващата опашка за митническия контрол. И там почакахме, после ни взеха бележките, разпределиха ни на една опашка, после на друга. Накрая ни наредиха с други хора на един червен килим и ни помолиха да сложим дамските чанти в близост до земята. След това дойде униформена млада служителка с изключително сладко куче, което ни подуши. Пуснаха ни и излязохме благополучно. Майка ми замрънка опечалено как не е взела поне още една кутия с цигари, пострада малко и замълча. После пак го повтори, но това сме ние жените.
Разрешеният внос е 50 цигари, тоест 2,5 кутии на глава. И тя разполагаше с 5 кутии за доста време, при положение, че пуши 1,5 на ден. Да се благодари, че аз не пуша. Цигарите са скъпи. Много скъпи. Най-евтино намирахме един Ротманс за 16,50 AUD, което си e 20 лева (Курсът е 1,26 лв. за долар по времето, което бяхме там. Иначе е доста динамичен и влияещ се от US$ и разбира се – от британска лира).
Бях заплашила майки си, че ще пуши сушени треви, но тя сама се дисциплинира и намали регулярната си консумация трикратно. Не че има много места, където да пуши. На 4 метра от входа на сграда или заведение само на обозначените места. В хотелите не се пушеше и на балконите.
И така….Беше австралийска късна вечер, ние имахме резервация за мотел наблизо, на който да се обадя да ни вземат с шатъла си безплатно. Оказа се, че на летището има и безплатни телефони за доста от хотелите, включително и за нашия. Имахме една нощувка и на другия ден отново полет Мелбърн-Кернс. От летището ни все микробус с китайски водач, откара ни и се настанихме в чистичкото широко легло. Заспахме доволни, като преди това се бяхме разбрали за часа на обратния трансфер до летището и ни дадоха 2 часа допълнителни за по-късен чек-аут. Във всички хотели, в които бяхме, чек-аутът е в 10 часа. Явно е австралийска практика и колкото и да не ни харесва – това е положението.
В 12 на обяд потеглихме за познатото Мелбърнско летище и след 10 минути бяхме там. Полетът беше на Jetstar Airways с продължителност 3,20 часа. Самочекирахме се на автомат, който ни изплю и багажните ленти, закачихме ги и оставихме багажа на гишето. После майка се оттегли да попуши, а аз отидох да търся магазина на Optus, за да си купя сим-карта. Бях си избрала абонаментен план Monthly Prepaid Plus на цена 30 AUD, който включваше 30-дневна карта, напълно неограничени безплатни разговори с всички оператори, безплатни смс-и и ммс-и в Австралия, 1,5 GB интернет и 5 AUD за международни разговори. Трябваше ми, за се чувам с моя австралийски приятел Иван – този с шишенцето с въздуха, а и за интернета. 5 долара, които са около 6 и малко лева не успях да изговоря. А звънях. Разговор до стационарен телефон в България струваше 0,05 AUD на минута, а на мобилен 0,20 AUD. Разкошни цени! Гледах и цените на данните в роуминг, които са около 20-тина пъти по-ниски от тези на нашите оператори. Срам! За по-кратък престой има и дневно базирана карта – 2 AUD на ден. Купих си картата срещу паспорт и пари. Работеше чудесно, само от време на време през престоя ни в страната ми звъняха някакви австралийци за нещо, което не винаги разбирах. Чух се с 2-ма и пропуснах един непознат телефон. Разговорите приключваха от тяхна страна с „I am sorry darling, bye bye“ след моите обяснения в отговор на въпроса – откога имам номера. На живо разговорите с австралийците са трудни, но по телефона е жив кошмар. Разбирах само отделни думи. Слава богу, те ме разбираха и даже бях похвалена, че говоря много добър английски и с много приятен акцент.
Хората в Австралия са много, много любезни, приятни, отзивчиви и мили. Винаги благодарят. Възпитани са в духа на “Споделянето е грижа“ и дори изучават благотворителност в училище. Много често заговарят бездомните хора, обръщат им внимание, дават пари. Като видят лутащи се туристи питат дали имаме нужда от помощ. Всичко е за хората – да са щастливи, да им е удобно, да са добре. След „страната на сърдите хора“ се почувствах спокойна, на място.

IMG_0841.JPG
  • Polina, Криси М, Sara и 36 други харесват това
9 Коментари

Не мирясах, докато не прочетох... Благодаря! :) 

    • desislavna харесва това
  • Докладвай
снимка
desislavna
14 дек 2015 9:05

И аз благодаря за отделеното време. Радвам се, че пътеписът е здържал вниманието ти :)

 

Не мирясах, докато не прочетох... Благодаря! :)

  • Докладвай

Браво, Деси. Много увлекателно написано.

    • desislavna харесва това
  • Докладвай

Страхотен пътепис! На един дъх го прочетох,много полезна информация за предстоящето ми пътуване :)

    • desislavna харесва това
  • Докладвай
снимка
Tanichkalein
21 дек 2015 15:24
Страхотен пътепис, Деси!
    • desislavna харесва това
  • Докладвай
Поздравявам те за пътеписа. Много увлелателно написан. Снимките също са страхотни. Австралия ми е била мечта още от малък, но като чета за какви цени става дума, явно още за много дълго ще си остане само мечта :).
    • desislavna харесва това
  • Докладвай

Поздравявам те за пътеписа. Много увлелателно написан. Снимките също са страхотни. Австралия ми е била мечта още от малък, но като чета за какви цени става дума, явно още за много дълго ще си остане само мечта :).

Благодаря за хубавите думи и ти пожелавам да отидеш и  сбъднеш мечтата си! :)

  • Докладвай
снимка
П.Кръстев
22 юни 2016 15:29

Супер пътепис! Чак сега го видях и ми навя много приятни спомени, благодаря! :)

    • desislavna харесва това
  • Докладвай

Супер пътепис! Чак сега го видях и ми навя много приятни спомени, благодаря! :)

Много се радвам :) Благодаря за хубавите думи!

  • Докладвай