Към съдържанието

Добре дошли!

Magelanci.com е общество на хора, завладени от магията на пътешествията. От първоначалната тръпка до самолетния билет, планирането и самото пътуване – ние сме тук да си помагаме, споделяме и съпреживяваме.

За пълен достъп до форумите, влезте в профила си или се регистрирайте - бързо и безболезнено.

Информация за пътеписа

  • Добавен на: 04 дек 2016 19:09
  • Прегледи: 231
 


* * * * *
0 Оценки

Завършване на Атлантис 2016

Експедицията бе за опознаване на реките Дунав, Рейн, Лоара, Испания, Португалия и Кралство Мароко. Главната цел на пътешествието бе прекосяването с велосипед на Кралство Мароко.

Публикувано от Jacob Riley на 04 дек 2016 19:09
"Атлантис 2016" завърши на 199 ден (21.11.2016), като измина 15 100 км до Шумен България. 
Благодаря на всички приятели които подкрепиха финансово това пътешествие, на всички които бяха съпричастни и подкрепяха Атлантис!
 
     "Експедиция Атлантис 2016" започна на 7 Май в 09:00 ч от Русе и следвайки река Дунав премина през Сърбия, Унгария, Словакия, Австрия, Германия - до изворът на Дунав в Донауешинген(Шварцвалд), после се прехвърлихме в Швейцария по река Рейн, след тридневно колоездене достигнахме и Франция, където в началото карахме по няколко канала които ни заведоха до емблематичната и в песни възпята река Лоара. Тук в продължение на 14 дни се спускахме по течението на реката като преминахме през много емблематични градове - Орлеан, Нант, Шамбор и други. Като достигнахме бреговете на Атлантическия океан при град Сен Бревин, завършихме първия голям етап - EuroVelo 6. Оттук се отправихме на юг от части по велосипедния маршрут EuroVelo 1, като  прекосихме един от островите по  крайбрежието - Ил Дьо Ре. Малко по на юг като преминахме с ферибот устието на реките Дордон и Гарона, което носи името Жиронд. Като преминахме устието цялото разстояние до Испания носи името Côte d'Argent. Пристигайки в Испания, като първо се наложи да се изкачим по Пиринеите, слязохме в град Памплона. Оттук по случайни пътища се отправихме към Португалия. В Португалия карането бе едно от най-трудните, тъй като почти нямаше равно място, а само изкачвания и спускания. Тук достигнахме най-западната точка на старият континент Кабо Да Рока и Лисабон, които съответно бяха и целта. След Португалия отново влязохме в Испания и се отправихме към град Севиля и Кадис. За наше огромно разочарование прекият път към Кадис, т. е. по моста е забранено за велосипеди и се налага да се направи обиколка около 100 км, което наложи да отложим посещението на този важен град. Оттук по горещите испански пътища се спуснахме до град Тарифа - най-южната точка на Европа. След кратък дневен престой трябваше да се отправим към град Алджесирас, който отстоеше на около 20 км, Преди да излезем обаче от Тарифа решихме да си набавим провизии за Африка. След набавянето на необходимите провизии за почнахме едно дълго и продължително изкачване в лунната вечер. На следващата сутрин решихме да скрием малка част от багажа някъде до пътя, за да не ни тежи излишно в непознатите за нас земи. Намерихме сравнително бързо и безопасно място за укриване на багажа и след като го направихме се отправихме към Алджесирас и ферибота, който за около час ни закара на Африканска земя.
     "В момента в който стъпих на Африканска земя сърцето ми започна да бие лудо. Мислите ми се преплитаха и единственото за което се притеснявах е дали ще бъдем допуснати до Мароко, след като излезем от град Сеута!? Същевременно обаче сега започвах истинско приключение в екзотична и не толкова позната за мене страна.
     Когато достигнахме граничният пункт безпроблемно бяхме допуснати в Кралство Мароко! Първата задача тук бе да обменим малко пари, за да можем да си купуваме местна храна по пътя по който ще минем. Забравих да спомена, че още в Испания взехме решение да променим етапа Мароко, като първо пресечем Атласките планини и след това крайбрежието, т. е. от трудното към лесното. Маршрута бе следният: Тетоан (Tetouan), Chefchaouen, Fes, Meknes, Khenifra, Imilcil, Agoudal, Bulmin Dades, Ouarzazate, Col Du Tichka (2260 m н. в.), Maraces (Маракеш), Казабланка, Рабат, Танжер.

 

     Кралство Мароко изминахме за 23 дни, 1659 км (като това са усреднените километри) при температура на въздуха от 5 до 550С; денивелация – около 20 000 метра; най-високото изкачено място бе на около 3000 м н. в. 
       От град Танжер до град Тарифа се качихме отново на ферибот, който възлезе на 49 евро, но този път морето и океана при своят среща бяха толкова бурни, че не можеше да се седи прав на борда и ако направиш крачка нанякъде из палубата на кораба, можеше да се озовеш на няколко метра в страни. На слизане в Тарифа времето също така бе неблагоприятно - силен до ураганен вятър, който можеше да те събори, ако не знаеш как да застанеш в подобен случай, а по ужасното бе не добрата организация при слизането, тъй като пуснаха превозните средства преди да са поставили антиподхлъзващи подложки на рампата на ферибота и без малко да се озова във водите на морето. От Тарифа отново се отправихме към мястото където скрихме багажа и град Алджесирас. После решихме да посетим и да обиколим Гибралтар. След като го обиколихме късно вечерта потеглихме към Малага, Мадрид и Андора. Оказа се обаче, че и този път няма да мога да видя тази мини държава високо в Пиринеите, тъй като пътят до там е много обиколен и решихме да караме направо към Памплона и Франйция. 
     Едно от най-удивителните неща с които се сблъсках в тази част на Испания е навлизането в Пиринеите от юг на север! Какво бе странното ли!? Досега през живота си не бях оценявал, не бях усещал толкова живот в природата! Всичко около мене миришеше на живот...Имаше живот на всеки сантиметър, миришеше на хумус, гора, растителност...! 
    След поредното изкачване на планината слязохме във Франция към градовете Байон, Бордо и Нант. Град Нант бе поредната ни спирка, тъй като на отиване към Мароко го отложихме за разглеждане, но сега това предстоеше. Като се снабдих с карта на градът научих, че тука е роден любимият ми автор на приключенски романи Жюл Верн. Веднага без да се замислям много предложих да отидем до домът му където е творил. Къщата на великият писател се намираше високо над река Лоара и оттук се откриваше такава гледка, че който се загледа, ще започне да пише роман за далечни пътешествия... От Нант с голямо вълнение и малко умора потеглихме за средновековния манастир Мон Сен Мишел.На 128 ден (11.09.2016) от началото на Атлантис достигнахме Манастира в 14:52 ч. Оказа се обаче, че до 18 ч новият път е затворен за велосипеди, тъй като има голямо движение на туристи, както по пешеходната зона, така и по пътят. "Изминахме хиляди километри до тука и няма да се откажем да посетим манастира". Паркирахме велосипедите до една дига и като взех най нужните ми неща в една малка чанта, оставих Пламен да пази велосипедите а аз се отправих към острова.
      След Мон Сен Мишел по велосипеден маршрут се запътихме към Париж. Разстоянието преодоляхме за  седем дена. В столицата на Франция престояхме два дена, като едната вече пренощувахме в Болонския лес, сред многото други хора. Оттук решихме да отидем до Лондон на гости на сина на Пламен Андонов, като маршрута бе по вече познатия за мене веломаршрут Avenue Verte (Лондон - Париж), като трябваше само да достигнем на ход град Диеп. Оттам с ферибот прекосихме пролома до град Нюхавен където се запознах със синът на Пламен, който също се казва Пламен. Поради ремонт на железницата в продължение на 8 мили трябваше да караме до съседния град откъдето се качихме на влака до Лондон. В лондон прекарахме една незабравима почивка, като благодарение на цялото семейство успяхме да закупим някои неща за продължаване на пътешествието. На седмия ден на нашето гостуване се разделихме със синът на Пламен и се качихме на влака за Дувър. В градът бяхме някъде преди обед и когато достигнахме ферибота се оказа, че този за Дюнкерк е вече заминал, а този за Кале все още е на пристина и се продават билети за него. Решихме да се качим за Кале, тъй като не ни се чакаше следващият рейс, който е в 14.30 ч. В град Кале, след като слязохме от ферибота попаднахме на път по който бяха насядали много емигранти и чакаха да прекосят протока към Обединеното кралство. Малко стресираща ситуация, но всичко мина наред. На този ден (145 (28.09.2016) прекосихме градовете Кале и Дюнкерк и се отправихме към Белгия. В кралство Белгия навлязохме в 21:27 ч и веднага намерихме място за пренощуване под един мост. Оттук за няколко дни достигнахме Брюксел, който го разгледахме за няколко часа и късно вечерта се отправихме към краят му.. Тук след летището попаднахме на лабиринт от пътища и след дълго лутане до толкова се уморихме, че не ни остана друг избор освен да приспим на една спирка, в последствие обаче полицията ни "нагости" и учтиво ни помоли да се "Махаме"! Е, трябваше, тъй като бяхме на обществено място и рано сутринта на следващия ден, някъде към 3 сутринта успяхмя след още едно голямо търсене да намерим място за малка почивка. Оттук с бързи темпове се отправихме към  Нидерландия, къде имах намерение да посетим град Маастрихт, защото от няколко години слушам музиката на цигуларя и композитор Андре Рийо. Достигнахме градът, който се явявал и в близост до Белгия късно вечерта на 148 ден (01.10.2016) в 20:15 ч. Малко бяхме объркани къде да пренощуваме, но в един не толкова осветен парк намерхме подслон под едно дърво, което короната му опираше в земята и правеше нещо като завеса. Разпънахме палатка и се отдадохме на блажен сън. На сутринта се отправихме в търсене на историческия площад Vrijthof. О, какво голямо търсене стана, тъй като се намирахме до него, ние трябваше на няколко пъти да обикаля източната част на градът и един път да излезем от градът, за да можем да достигнем до това място. В крайна сметка го достигнахме малко преди обяд и аз лично се почуствах все едно съм на концерт на този цигулар.
     От град Маастрихт за няколко часа достигнахме Германия. Тук решихме да разгледаме град Кьолн, но тъй като объркахме пътя, го пропуснахме. Отправихме се към градовете Дюселдорф, Везел, Мюнстер, Оснабрюк, Хамбург и Любек. Разстоянието между град Оснабрук и Хамбург със сигурност бе едно от най-тежките и емоционални мигове, тъй като малко след град Оснабрук вечерта навлизайки в гората където приспахме се пръсна предната гума на Пламен защото попадна на стъкло. Два дена по-късно от износване се спука и моята предна гума, което наистина бе върхов момент в Експедицията на север. Оттук до град Любек всеки ден се питахме "дали да продължаваме"? В крайна сметка малко след град Любек решихме да се връщаме на юг към България. Пътят бе ясен, тъй като през 2014 г. го бях извървял, но в обратна посока. Върнахме се в градът и оттам по канал Елба - Любек се спуснахме до река Елба по която карахме до Чехия, като се придвижвахме по велосипеден маршрут. От Чехия влязохме в Австрия където отново посетихме град Виена. От град Кремс до град Комарно в Унгария предимно следвахме познатият ни маршрут. От Унгария влязохме в Румъния където за първи път за този сезон заваля и сняг в Карпатите. След няколко дневно колоездене достигнахме Дунав мост 2 между Калафат и Видин и влязохме в България.

____________________________

  • atlantis_logo_3.png
  • Polina, captain_oveur, krasen_denev и 7 други харесват това
2 Коментари
снимка
captain_oveur
05 дек 2016 13:34

Браво! Страхотни сте!

  • Докладвай

Пътуването ви е уникално!!!

Според мен, ако по време на пътуването си водил подробен дневник на видяното и впечатленията ви, до следващата ви експедиция можеш да седнеш и спокойно да напишеш книга. :)

  • Докладвай