Прескочи до съдържание

Лаос - установяване и живот


Препоръчани мнения

Ами намерих супер обява за работа в Лаос. И тъй като не познавам изобщо Азия (въпреки че имам понятие от околните страни) но никак Лаос бих искал да попитам Магеланците, ходили там, какви са впечатленията ви? Контакт с местно население, климат, цена на живота (храна, излизания, обикаляне и транспорт, култура, развлечения, забележителности)? Що за град е Виентиан? Ако трябваше да се установите там какво би ви липсвало/попречило или обратно мотивирало? Сигурно ли е (относно престъпност и т.н.)? Аз така или иначе ще кандидатствам, но търся всякаква полезна информация от първа ръка, че дори и по френските форуми няма кой знае колко.

 

Благодаря ви предварително. :-)

Редактирано от Kaloyan89
Връзка към мнение
батко Биси

В сайта на Външно министерство Лаос е без особени препоръки. Има описание в какво се изразява престъпността там, както и някои порядки в начина на живот, ако искаш погледни ако не си попадал вече на тази информация:

 

 

http://www.mfa.bg/120/findanembassy/0/87/

Редактирано от батко Биси
  • Харесвам 1
Връзка към мнение

Интересувах се доста от Лаос преди време. Може би този пътепис ще ти допадне. Ще се опитам да ти изпратя още интересна информация в близко време:

 

http://mounyetpapyluc3.canalblog.com/archives/2010/03/01/17080239.html

 

А този форум, специализиран за ЮИ Азия, сигурно го познаваш:

 

http://www.travelfish.org/country/laos

Редактирано от royak
  • Харесвам 1
Връзка към мнение

Още два сайте - туристически са, но вършат някаква работа:

 

http://www.bike-and-travel-laos.com/lao_general_infor.htm

 

http://www.e-travelvietnam.com/newsdetail.asp?iData=2254&nChannel=News

 

Ще се ориентираш бързо в обстановката. Ванг Виенг е много разюздено парти място, добре е да се внимава какво се консумира и пр. Умната! ;)

 

http://www.theguardian.com/world/2012/apr/07/vang-vieng-laos-party-town

 

От друга страна, близо до виетнамската граница има SOS Детско селище, в което живеят сираци, чиито родители и до днес загиват от мини, предназначени някога за Виетнам.

 

На юг, близо до Камбоджа, има божествени островчета в Меконг и все още се виждали делфини!

Ферми за слонове, екологични селища и къщички по клоните на дърветата, чудни бавни трипчета с лодка по голямата река и ръкавите й... Доколкото ми е известно, животът е много евтин и семпъл, а държавата стои някак "декоративно" в цялата работа. Забележителностите ще ги проучиш сам, пожелавам ти много приятни изживявания! :)

  • Харесвам 2
Връзка към мнение

Много благодаря за полезната информация и на нашето МВнР и на другите сайтове. Утре си пускам СВ то :-) изглежда доста приятно местенце

  • Харесвам 1
Връзка към мнение

Не забравяй обаче, че към всичката гореописана екзотика (която за мен е доста спорна, особено за споменатите страни), вървят и две кофи с мизерия, боклуци, воня и беднотия.

Азия е доста странен континент. В началото всичко ти харесва - усмихнати, смирени и добрички хорица, евтинийка, обикновен живот и т.н. Обаче със всяко следващо ходене навлизаш все по-навътре в нещата и лека-полека европейското, т.е. цивилизованото започва да взима връх и започват да те дразнят доста неща.

Не знам, хора различни, всеки различно гледа.

Все си мисля, че Азия е континент за млади, несемейни хора. Не ги е очукал живота и са по-непретенциозни.

И все пак това ми е любимия континент. Най-готините ми пътешествия и годинки са от там. 

Връзка към мнение

Все си мисля, че Азия е континент за млади, несемейни хора. 

 

 

Не знам дали Калоян е необвързан , но съдейки по ЕГН-то се вмества напълно в изискването за младост.

Наистина из Азия съм срещал много страхотни двойки бял-местно момиче и май много хора там си намират половинка.

 

 

Относно темата за живот в Лаос ето един блог от темата ми за Филипините. 

Няма общо с Лаос , но показва как в един момент очакванията може драстично да се разминат с действителността и да последва разочарование. Разбира се винаги има път за връщане и на тия години  винаги ще е добър житейски опит :

http://kayamping.blogspot.com/2014/01/100.html

  • Харесвам 1
Връзка към мнение

Мен мизерията не ме притеснява, живял съм в Африка 2 години, от които 6 месеца в 'бедна' Африка (ЮАР и Реюнион не спадат към тази категория). Това, което най-много ме притеснява е културния шок. Африканците каквото и да е са по-близки до манталитет с нас, заради колониалното им минало - винаги може да си намериш с кого да отидеш на парти, песни и танци постоянно, някак отворени хора са.

 

Азиатците, по мои наблюдения от Европа са по-скоро дръпнати, затворени, скромни и срамежливи, не можеш да се избъзикаш без да приемат ма сериозно. Има повече културни различия, може би и заради будизма.

 

Доколкото четох в Лаос, отношения между чужденец и местна извън брак се наказват със затвор, а е и Народна 'Демократична' Република това не ми харесва особено но нейсе.

Връзка към мнение

мога да ти споделя мнението ми на турист или поне това което успях да схвана- не съм се сблъсквала с престъпност, като цяло миролюбив усмихнат народ, мизерията я има разбира се, липса на пътища , пътувах с автобус от Камбоджа до Луанг Прабанг - през Паксе и Виентян, голямо пътешествие, за Виентян нямам особени наблюдения освен , че беше доста прашничко, поради липса на асфалт на дадени места, но друга моя позната пък каза , че точно Виентян много и е допаднал и бил чист в центъра, аз прекарах само ден в този град, по автогарите, щото ни прехвърляха като чували по ралични превозни средства. Лаос има прекрасна природа, която мен лично ме очарова - водопади, джунгли, абе заслужава си за пътешествие...Цените са доста приемливи, бих казала дори , че си е евтино. Развлечения не мога да ти кажа за Виентян , но  в Луанг Прабанг има много барове, много туристи, известния бар Утопия на реката ми хареса много..има една тяхна певица известна - тя е полу българка :) Климата - стандартно, няма да те изненадам, слънце силно, валежи чести , аз бях октомври и си валеше, ама поносимо...и така :)

Връзка към мнение

като казваш за културния шок, сетих се за една малка случка, която на мен обаче ми остана в съзнанието - на поредната автогара докато чаках поредния автобус да се напълни, виждам как една женичка се доближава до предницата на автобуса, и закача някакви горящи или по скоро пушещи свещи ли са, растения ли са , и аз не знам, и почва да се моли , в последствие разбрах , че така се молят за всички автобуси за здравето на пътниците и благополучното пристигане на автобуса до крайната му цел ....какво да ти кажа повече, такива са азиатците, вярват силно , но пък ми стана някакси мило...

  • Харесвам 2
Връзка към мнение

Азиатците, по мои наблюдения от Европа са по-скоро дръпнати, затворени, скромни и срамежливи, не можеш да се избъзикаш без да приемат ма сериозно. Има повече културни различия, може би и заради будизма.

 

Доколкото четох в Лаос, отношения между чужденец и местна извън брак се наказват със затвор, а е и Народна 'Демократична' Република това не ми харесва особено но нейсе.

Не издържах и реших да се включа и аз. Въшния израз на тяхната резервираност е само от случката във военния им музей, където не може да се снима. Говорим за музей, все пак!

Сега по - сериозно: в Австрия покрай един международен курс се запознах за пръв път с официален техен държавен служител. Седеше до мен, но комуникация с него трудно се осъществяваше. Вечерно време все някъде излизаше сам и само веднъж каза, че му предстои среща с представители на лоаската диаспора в Австрия - предполагам,  за да има напомни за техните ангажименти към Родината, макар и толкова далеч от нея. 

Покрай пътуването ми там през януари тази година, му изнамерих в материалите от курса е-мейл и телефони. Пиша му отговор няма. Звъня на телефона, няма такъв номер. Във Виентян даже се опитах да намеря адреса на учреждението му - не стана, дори и с помощта на местни. Те даже се опитаха да наберат телефона без успех. Предполагам, че в този списък на участниците в курса във Виена е дадена някаква не дотам акуратна информация с цел "заблуждение на противника"

Според мен там го има момента на параноята от чужденците. Винаги са се страхували от околните народи.

В допълнение: по пътя от Виентян за Луанг прабанг се натъкнахме на военна колона с оръдия. Вярвай ми едва като задминвахме няколкото камиона видяхме, че влачат големи оръдия. Все пак говорим за войските на Патет Лао. 

От Индокитай, Лаос е държавата в която мисля, че повече няма какво да ми предостави и не бих се върнал там.

  • Харесвам 1
Връзка към мнение

Зависи каква е работата. Ако е в някаква международна организация/ НПО с много чужденци може да се движиш предимно с тях в началото докато свикнеш. Обикновено в градове с такива expats има магазини, барове и т.н. пригодени за това, с което сме свикнали.

 

В твоята сфера опитът in the field както знаеш е много важен, така че ако има international community наоколо мисля, че не е лоша идея да се опита.

Връзка към мнение

Лаос ми хареса. По едно време дори се чудех дали да не се ситуирам в Луанг Прабанг с лаптопа си и да работя от там, но половинката е със специфична професия, а и децата са спънка. Ако ти бях на годините, щях да скоча със засилка. Гледай само договорът да не е ужасно продължителен, за да не ти доскучее.   
ако ти трябва лек пътепис, дай знак да ти пусна няколко страници да почетеш; 

Връзка към мнение
Публикувано: (редактирано)

Благодаря за мненията. Интересна страна наистина. Кандидатствах, каквото стане. Работата е добре платена по европейски стандарти, на френски договор за две години в сферата с борбата с ХИВ/СПИН и други инфекциозни и тропически болести. Живот и здраве, ще се надявам, а ако не стане - ще отида на вакация в Лаос :-) С удоволствие ще прочета пътеписи.

Редактирано от Kaloyan89
  • Харесвам 3
Връзка към мнение

….

Полетът Ханой -Луанг Прабанг, Лаос беше купен на втори юни с дата 27ми декември и час 18.50, цената му за човек беше 102 долара, а компанията - Lao Airlines. Самолетчето беше малко, симпатично и синьо. Понеже много си падам по статистиките, то изброих общо 18 реда с х 4 седалки на ред, разделени на 2 х 2 с малка пътечка или общо събирахме се 72ма пътника. И на по-малки самолетчета бяхме летели с .... (над линиите на Наска - пилот + 6ма още човека), така че не се разтревожих.
самолет моля:
https://picasaweb.google.com/lh/photo/wbtUmJ5mC42PMYe4gh7n9B2DUOxZRPEvGbIUI1p9174?feat=directlink

Lao Airlines ни навечеряха, въпреки че целият полет беше едва час време и храната никак не беше зле впрочем. Освен това беше поднесена в много симпатична кутийка и по симпатичен маниер от 2 симпатични момичета, така че наистина не мога да кажа нищо лошо за тоя полет.
храна моля:
https://picasaweb.google.com/lh/photo/1-jvTNlIWpmTCPh83e3Vwh2DUOxZRPEvGbIUI1p9174?feat=directlink

Не се сетих да наснимам вътре храната в кутията, но и така изглежда симпатично. Май вечеряхме свинско с ориз, но не си разчитам добре. Във всички случаи нямаше опция за вегетарианци. Стюардесите предлагаха и безалкохолно.

Кацнахме навреме и преминахме митническите проверки безпроблемно. Летището на Луанг Прабанг е много малко - тип хангар, така че процедурите по визите, които се издават на летището, не са утежнени по никакъв начин, но са досадни. За визата си човек има нужда от 2 снимки + 2 попълнени бланки, които се раздават още в самолета. Визовата процедура налага преминаването през 3 гишета - на едното се оставят снимките + 1 от бланките + паспорта;  там веднага връщат едната снимка; на второто гише плащаш 31 долара и получаваш паспорта си с положената в него виза, а третото гише е паспортната проверка, където заставаш зад определена линия и те сканират.  Ето така изглежда визата за Лаос:
https://picasaweb.google.com/lh/photo/bG1oDKfr6P-kQkusLGqkbx2DUOxZRPEvGbIUI1p9174?feat=directlink

 

Лаоската валута се нарича kit и курсът на летището е $1 долар = 7.00 китa, но няма нужда да се бърза с обръщането на валутата, защото такситата и без това работят в долари. Тарифата на такситата на летището е уеднаквена – всички вземат до Луанг Прабанг $11. Летището беше тръснато насред нищото, автобус не видяхме, сумата не беше голяма, така че се метнахме на едно такси. Дадохме името на хотела ни и адреса му, човекът рече, че знае къде е,  и потеглихме. Навън беше тъмно и виждахме, че таксито кара през друго тъмно - нямаше лампички, улично осветление, жилищни сгради, нищо. Летището наистина беше изтръскано насред нищото.

Пътуването не продължи много - може би 5-10 минути едва. Оставиха ни пред една голяма дървена порта, на която отпред върху дървена дъска бяха изписани имената ни - явно домакините ни чакаха. Дворът изглеждаше приветлив и изобщо обстановката изглеждаше спокойна, уютна и приятна. Хотелът беше нает чрез bookig.com и беше тип гест-хаус - частен дом с много стаи, които се отдаваха под наем. По-следващите дни видяхме, че всички стаи на хотела са пълни.
Хотелът: http://www.booking.com/hotel/la/villa-merry-no-1.bg.html?aid=368032;label=villa-merry-no-1-TDVL3R1Dw08D6a_uwPE1twS9458761764;sid=c039f5bfe8834321134331e83aa29c1a;dcid=1;srfid=de514efe6383599c0cdd34cc5d5f00d2c4269df2X1

Стаите бяха х $ 15, което е мааалко по-висока цена от средната за района, но в никакъв случай не висока. Бързо открихме, че хотелът е същинско бижу! Направи ми много добро впечатление, че ни помолиха да си събуем обувките - в къщата се ходело бос, ни казаха. Съответно, всичко в тая къща беше полирано и блестеше от чистота. https://picasaweb.google.com/lh/photo/LVfahjWNV7qw8NCYA3lnlR2DUOxZRPEvGbIUI1p9174?feat=directlink

https://picasaweb.google.com/lh/photo/jpXaDN40IXK_lp0s-0Sb6h2DUOxZRPEvGbIUI1p9174?feat=directlink

Първата снимка е коридорът пред стаите, а втората снимка е към нашата стая. Снимките са от следващите дни.

В тази чистота и приветливост щяхме да се намираме в следващите 3 нощи (но само 2 дни, защото след последната нощ гонехме ранен полет към Банкок, Тайланд), което много, много ни радваше. Освен това леглата изглеждаха достатъчно дълги за разлика от виетнамските, а баните бяха просторни. Видяното ни хареса много.

Все пак бяхме гладни, така че бързо разопаковахме най-важните неща и тръгнахме на стегната обиколка из града, за да хапнем. Оказа се, че хотелът ни е мааалко по-далеч от центъра на Луанг Прабанг (доколкото може да се говори за далечини и разстояния в ЛП), така че зашляпахме енергично, за да не изтървам съвсем финала на деня, а и за да намерим нещо за ядене преди всичко да е затворило. В центъра на града се оказахме след 10тина минути - към 9 и половина някъде, и видяхме нощния маркет, за който бях чела в гида ни. Е, той вече се поразтуряше, а и бързахме да вечеряме, така че не се застояхме твърде пред сергиите. Все пак забодохме няколко дреболии - започнахме с 2 шишенца лаоска ракия с набутани вътре змии (снимки на змийска ракия има в разказите от предходните дни). Преди покупката продавачката предложи на половинката да опита и моят човек съсипа представите на лелята за немощта на европейците. Алоуу! Дарлинг! Моят мъж пие 60-градусова татьовица! Къде ще го плашиш ти с някакви змийчета в някакво шишенце. Няма начин!

... После стегнато намерихме заведение в долния край на маркета, където да хапнем - стоеше кацнало на наклонения тротоар на ъгъла на 2 улички и масите бяха празни. Мъжът, който взе поръчката ни, беше голям и висок. Не помня какво заръчахме, но общата сума беше 190.000 кита (ок. 25 долара) за 4ма ни - беше по-скъпичко от Виетнам, но не стана ясно колко точно, защото и ние нещо се пообъркахме с бакшиша заради новата валута, така че дадохме повече, отколкото ни искаха.

Чичко готвач:
https://picasaweb.google.com/lh/photo/C1keYSlyj3Yr_FDS606LiB2DUOxZRPEvGbIUI1p9174?feat=directlink

Лаоска бира:
https://picasaweb.google.com/lh/photo/uaO-065paeU-QnyamhMdCx2DUOxZRPEvGbIUI1p9174?feat=directlink

 

Прибрахме се към хотела към полунощ и бяхме тотално грогясали – не бяхме спали човешки от 3 дни (2та нощни влака до Сапа и обратно ни бяха разгромили), а и на другия ден ни предстоеше ранно ставане с цел улов на монаси. При все умората накратко надрасках в тефтера първите си впечатления за Лаос и ще се опитам тук да ги опиша по-човешки, отколкото ги виждам в тетрадката си.

 

Първо, лаосците са много, много възпитани. Поне тези, които бяхме срещнали до тук - и таксиметровият шофьор, и собственикът на хотела, и мацката със змиите и ракията, и едрият готвачо-сервитьор от заведението – всичките те бяха възпитани! Гледаха ни право в очите, говореха добър английски и бяха френдли! Хората освен това навсякъде бяха усмихнати и ведри дори в тоя късен час на нощта. Следователно - първият досег с лаосчани за нас беше прекрасен!

Второ - хигиената беше на невероятна висота! Къщата ни беше голяма, а чиста във всеки от ъглите си - подобен ефект изисква доста усилия, т.е. хората очевидно не бягаха от бачкане!
Трето - на тротоара видяхме пътен знак, представляващ задраскана тромба - т.е. шумът беше забранен. Можете ли да си представите тишина и спокойствие? Ако не можете, моля, купете си билет за Ханой и после за Луанг Прабанг, идете и сравнете двата варианта. ЛП беше столицата на най-тишина. Освен това има забрана за скоростта на движение в Луанг Прабаг от 20 km/h.

Четвърто - бирата и водата в заведение са в големи бутилки - х 640 и 600 мл. Изминалото лято видяхме големи стъклени бутилки и в България, но Лаос беше мястото на първата ни среща с големите бири;

Пето - климатът е коренно различен от виетнамския - времето е топло и задушно и дори в 11-12 през нощта бяхме по боси крака;

Шесто - Чрез собственика на хотела можете да направите всичко - да организирате прането на мръсните си дрехи (1 кг = 10.000 кипа) или да организирате екскурзия си до прословутите водопади край Луанг Прабанг, до пещерите с многото буди или да яздите слон в джунглата. Ние искахме да направим всичките тия неща и още в началото получихме оферта от $45  на човек за целодневен трип all inclusive в цената :)

Седмо, но може би това беше най-важното за мен - проблемите ми със стомаха, които започнаха от 2рия ми ден във Виетнам, силно се обостриха в Лаос. Май до сега не бях директно споменавала, че местната Индокитайска храна хич не ми понасяше. Ето защо непрекъснато си купувах банани (Виетнам: 1 чанта = 20.00 донги = 1 долар) и ядях плодови кисели млека. Заради храната имах непрекъснато гастритни кризи и колкото и пъти да се прилъгвах по примамливите храни, толкова пъти го’рко съжалявах. В един виетнамски ресторант само ядох ориз - ама така си го поръчах - само ориз, и оризът беше нормален - демек сварен без нищо. Всички останали храни бях за мен силно злополучни. Буквално не можех да се движа от болки и горната част на корема ми беше непрекъснато подута. Затова и в Лаос, при тоя висок лаосчанин, си поръчах пак ориз - мислех, че оризът си е ориз навсякъде. Оказа се, че този в Лаос беше по-лют и от най-лютия, който бях опитвала евър! Тази вечер си станах с крекерите от летището в Ханой и голямата лаоска бира. При все това Лаос ми харесваше твърде доста!

...

В полунощ портата на нашият хотел вече беше затворена, така че се наложи да сигнализираме, за да ни отворят. След банята буквално припаднахме в леглата - нощта щеше да е кратка, защото след няколко часа щяхме да се опитаме да уловим оранжеви монаси.

 

..............

Извън тази обща информация мога да споделя, че почетох малко за Лаос и в patepis.com. Ето пътеписа, за който говоря, в случай, че ви е интересно:
http://patepis.com/?p=23270
 

В допълнение ще дам малко инфо и от нашия гид за Луанг Прабанг на LP:
Градът е защитен от UNESCO заради 33те си будистки храма и колониалната архитектура, защото не са много градовете в Югоизточна Азия, които успяват така монолитно да съвместят колониален шик и древна история във визията и същността си. Градът е много известен и с храната и кулинарията, която е съвкупност от френски вкусове, гарнирани с азиатски уклон, или пък азиатски вкусове, гарнирани с френски уклон – не знам кое е по-правилно да се каже...

Много популярни и известни в Луанг Прабанг са и спа-центровете и масажите – цените им са супер френдли и ако сте фенове на подобни услуги и сте в оня край на света, то съвсем спокойно можете да се възползвате от всичко накуп само за няколко долара.

Повечето забележителности в ЛП са в стария квартал, който е затворен от реките Меконг и Nam Khan. Съответно повечето ресторанти, кафета, хотели, музеи и т.н. са радиално разположени около това каре на стария град. Нашият хотел беше в края на един от лъчите, тръгващи от центъра в посока летището. Тъй като самият град не е голям (26.000 жители), независимо къде се намира хотелът ви, разстоянието от него до въпросния стар център е не-повече от 10-15 мин. вървеж пеша.
Толкова накратко.

 

Навярно става ясно, че официалната информация (на български език) за Лаос не е голяма. Е, имах великолепния си гид, разбира се, както и порових в нета, но цялостно погледнато, за Лаос знаех основно 2 неща - че има оранжеви монаси (т.е. монаси, облечени в оранжево) и че има слонове. Планирах да видя и двете, така че програмата ни в Луанг Прабанг следваше да се върти около тези 2 стожера. Първият ден исках да видя монасите и да се шляя лежерно в Луанг Прабанг, а за втория оставихме всичко останало – слоновете, водопадите, селата и т.н.

За да види човек монасите във вида, в който те са най-популярни по света, се налага да стане мнооого рано сутринта. Толкова рано, че дори може да се каже, че не трябва да си ляга, в случай, че лягането е станало след полунощ, както беше при нас.

В ден 7 от нашето пътуване часовникът звънна в 5.40 – ловът на монаси трябваше да започне толкова рано, че да не ти е ясно изобщо какво ще ловуваш. Раздрусахме няколко пакета нес-кафенца (онова гадното, тайландското) в шишета от минерална вода и поехме по пътя към центъра. По план, а и както историята говореше, всяка сутрин монаси, облечени в оранжеви раса, в редица и боси преминават по улиците на Луанг Прабанг, за да съберат даренията, които местните (и туристите) им дават. Тези дарения точно се принасят в полза на боговете, но освен това са и полезни за самите монаси, защото служат и за препитанието им. Както става ясно даренията са хранителни и имат формата основно на сварен ориз и цветя, подредени в мини инсталация или не-подредени – без значение.

Та имено на лов за тези монаси бяхме тръгнали в 6 сабахлянта на 28ми декември.

Изключително разочарована бях да установя, че 6 и 10 очевидно е твърде късен час за улов на оранжеви монаси – видях няколко хилави редици, но бяха толкова незначителни и шмугващи се в дверите на разни храмове, че освен усещането на яд друго не ми се случи. Бях супер ядосана, защото монасите се виждаха само сутрин и това значеше, че ще се наложи да чакам до другата сутрин за да уловя някакви-си-там-оранжеви-монаси,-с-проблеми-в-съня. От моя гледна точка това беше абсолютна загуба на време – предстоеше ни цял един ден, в който щяхме да се шляем и нямаше да видим пукнат монах. Бях толкова кисела, че даже се оплаках във фейсбук – нещо, което традиционно не правя, защото не обичам да спамя. Та злобно се оплаках  и ядно легнах поне да си доспя. Може би става ясно, че половинката изобщо не се впечатли нито когато стана посред нощ, нито когато видя само 5 пършиви монаха, нито когато кисело се заяждах с него по обратния път, въпреки че от него нищо не зависи в държавата Лаос, още по-малко монашеските процесии. Тоя човек приема както лошите ми настроения, така и киселите по еднакъв начин – отнася се към мен като с бавноразвиващ се идиот, към който трябва да си търпелив и обичлив.

 

Ще туря тук смотаните снимки от първите монаси, които видяхме в Лаос, нищо че са само 2:
https://picasaweb.google.com/lh/photo/_fPZlHDqiXu0YN7rpfzWu25rEMkDMqJt_sA0UF8doYY?feat=directlink

https://picasaweb.google.com/lh/photo/4jLhavd3fQqpZ6gW8skjRm5rEMkDMqJt_sA0UF8doYY?feat=directlink
...

В 10 сутринта разджасахме поредната доза нес-кафе в шише от минерална вода и се заехме с преговорите с нашия домакин по различни въпроси. Като за начало дадохме всичките си мръсни дрехи за пране. Таксата за това е 10.000 кипа (местната валута е kip (кип) като 1 долар = 8.000 кипа) на килограм. Прането премериха със стар кантар – от ония висящите с куката отдолу. Нямам идея как точно се перат дрехите, но допускам, че не е на ръка, защото се пере много – целият двор на хотела ни беше окичен с пране на гости. Това е нормално впрочем. Повечето хора обикалят Азия за поне 20 дни, а някои и за месеци, и понеже е абсолютно невъзможно да си вземеш чисти дрехи за повече от седмица време, то очевидно трябва да се погрижиш някак за хигиената си. Любопитното в работата с прането е, че този, който ще пере дрехите (в нашия случай майката на домакина (бабка какаята)), трябва по някакъв начин да отдели твоите дрехи от дрехите на другите хора. Нали разбирате, че ако в хотела има 20 човека, то има и 20 чифта дънки за пране. Няма начин местната лаоска да запомни кои дънки на кого са. Затова към етикета на всяка от дрешките, перачите заплитат с кука няколко бода синджир-плетка в различен цвят. Нашите дрехи например бяха заплетени с жълто-оранжеви кончета и тия кончета все още си седят по тях. Нарочно не ги махам, защото ми е весело да си обуя чорапи (например) с оранжеви кончета по ластиците – хем ми става весело, хем си спомням къде съм била в някое време от живота си.

След прането се заехме с договарянето на трипа за следващия ден с нашия домакин. Първоначалната оферта беше за целодневна екскурзия с цена 45 долара, но успяхме да смъкнем цифрата до $40 на човек. Екскурзията щеше да започне в 7.30 сутринта и да приключи тогава, когато ние кажем. По план трябваше да се возим на слон в джунглата, да видим 1 водопад (Kuang Si), 2 пещери с хиляди Буди (Pak Оu) и 2 села. Щяхме да пътуваме с тук-тук, който в онези географски ширини се нарича джъмбо.

Затворихме 2те сделки за деня (пране + трип за следващия ден) и поехме отново по познатия път към центъра на Луанг Прабанг, за да разгледаме града и храмовете. Планът беше да следваме схемата на храмове в нашия гид, за да сме сигурни, че ще отметнем всичко важно.
Първият храм, през който минахме, беше най-близкият до нашия хотел – Wat Wisunarat (звучеше като ‘Ват Визоун’ като в това име ‘Ват’ означава ‘храм’). Входът му беше 20.000 кита = $3. Този храм е най-старият функциониращ в ЛП. През 1887 е бил напълно изгорен от китайците, но е реконструиран в 1898 г. Самите постройки вътре са комбинация от дърво и камък от 15ти и 16ти век. На входа на храма стои That Pathum – ступата Lotus, от 1514 г.

Ето и първите снимки от ЛП
https://picasaweb.google.com/lh/photo/vL0pxwkcmmQa9_B08Pf2fm5rEMkDMqJt_sA0UF8doYY?feat=directlink

тук се наложи да поизтрия няколко снимки и малко текст, сори;

 

Впечатление за времето от 5.40 (когато станахме) до 10.40 (когато излязохме) ми направи климатът – сутринта по тъмно си беше хладничко (къс панталон + суетшърт), а в късната сутрин имаше уклон денят да бъде много, много горещ, но въпреки това не беше топло – както се вижда от снимките, облечена съм с дълъг ръкав (върху къс), но съм с боси крака и очила – демек, въпреки мрачното време, явно иззад облаците слънцето пробива. Само час по-късно пухтяхме от жега и пиехме литри вода (е, някои пият бира), но за това по-натам.
След тоя ват поехме по пътя към другите забележителности.
И ето в тази (вече обедна) част от деня се изненадах неочаквано.
Защото!
Оказа се, че монасите са навсякъде! Ама навсякъде! Ако мога образно (но все пак положително) да се изразя: монасите бяха като оранжеви хлебарки и пъплеха навсякъде. Градът не е голям, храмовете са много, следователно монасите също бяха много. Това ме изненада. Аз НАИСТИНА мислех, че монаси се срещат само в ранните сутрешни часове, докато събират дарения. Някак естествено ми се струваше монасите да си седят по манастирите (наречени ватове или храмове) и да медитират (например де). Изобщо, изобщо не ги очаквах разщъкали се из града като хлебарки.
Още нещо ми направи впечатление – монасите носеха чанти с широки дълги дръжки, преметнати на рамото. Чантите висяха от нивото на бедрото и едната ръка на монасите неизменно биваше завряна вътре в чантата. Така общото впечатление за тия монасите някак гравитираше около това, че са като едноръки - измежду оранжевата роба се виждаше една ръка, която се движи заедно с походката, а другата ръка липсваше, защото беше затъкната в торбата.

Много ми се искаше да огледам лицата на монасите, но ме беше срам – все пак монах е това, не е редно да се взираш в лицето на тоз, който е мъдър и медитира. Стори ми се обаче, че веждите им бяха оскубани – нещо, което сега огледах на снимките и установих, че е точно така. Не знам поради що веждите им са оскубани, но от снимките е съвсем ясно, че е така.
 

Извън липсващата ръка, оранжевата роба, мярнатите липсващи вежди, другото нещо, което забелязах, беше, че всички са обути с еднакви джапанки. Явно унифицирането е някаква съществена част в будизма, но аз съвсем, съвсем не съм запозната с това и умозаключавам на око.

 

Вървейки по улицата установих (и сега отбелязвам) и следни детайли:
- Имаше много, много, много джипове! Скъпи джипове! Ужасно скъпи джипове! Дори не знам колко скъпи, но имаха всички признаци, че са много по-скъпи, отколкото аз мога да смеля.
- Отчетох много, много, ама много червени соц. знамена. Навсякъде – по коли, по къщи, дувари – навсякъде!
- Хората са много приветливи – всички са усмихват и не се натрапват никак и с нищо. Дори туристическите агенти по улицата са възпитани – идват тихо до теб, предлагат ти нещо и като им откажеш, те се отдръпват. Никой не се вре до теб, не те дърпат, бута, хваща за ръкава, преследва по улицата и т.н. Наскоро четох тази статия за усмивките. Препоръчвам я! http://blog.properrussian.com/2011/05/why-russians-are-not-smiling.html?spref=fb

- Навсякъде и всички те посрещат със ‘сабайдии’, което е нещо средно между ‘добър ден’, ‘добре дошъл’, ‘добре заповядал’, и е лаоският учтив приветлив поздрав към човека. Много ми хареса това провлачено ‘сабайдии’. Дори сега понякога с половинката се поздравяваме така у дома, когато сме весели или искаме да се подмажем нещо един на друг.
 

...

 

Този ден постихме една камара ватове и музеи. Мога да ги описвам поотделно, но не виждам смисъл – за непосещавалите Лаос поредицата букви в имената на ватовете ще са досадни и безсмислени. Затова само ще туря разни снимки от ватовете, които видяхме него ден. Уверявам ви, че всички храмове са вълшебни и изпипани. Вярвам, че ЛП ще хареса на всеки – подобно спокойствие и мир не се срещат твърде по света.
https://picasaweb.google.com/lh/photo/0DvtU139oPI1tPqd0Kcmg25rEMkDMqJt_sA0UF8doYY?feat=directlink

https://picasaweb.google.com/lh/photo/BDHJZbW6lnr_CC4tHdTXwW5rEMkDMqJt_sA0UF8doYY?feat=directlink

дилийтнах пак снимки и малко коментари към тях

оризът в устата на статуите (съпружеството не обича да го вея из нета, така че поизтрих снимките с него, където можах. където се налага, оставих, ама вие ще се правите, че не го виждате) е за боговете

https://picasaweb.google.com/lh/photo/IPxGebW1qvO7CynXCmRgZm5rEMkDMqJt_sA0UF8doYY?feat=directlink

ето пак ориз за подмазване на боговете

https://picasaweb.google.com/lh/photo/ekCp3yjhYBbbxzxG25TMQ25rEMkDMqJt_sA0UF8doYY?feat=directlink

и пак

https://picasaweb.google.com/lh/photo/YyowTU4GOnfQ3zv42jUHIR2DUOxZRPEvGbIUI1p9174?feat=directlink
https://picasaweb.google.com/lh/photo/06drfn769TizAJVx-qSkrR2DUOxZRPEvGbIUI1p9174?feat=directlink

малка будистка инсталацийка на входа на къща

 

Още нещо искам да кажа по отношение на ватовете – за най-известният от тях – Wat Xieng Thong  се казва, че е най-красивият – нещо като перла в короната (вход = 20.00 кипа = $3). Не е лош, наистина, но се пригответе за голямо катерене по стълби. Всъщност, ако човек няма проблеми със ставите (каквито ние имаме), драмата не е голяма, но аз наистина имах осезаем проблем с дясното коляно. Гледката отгоре не е лоша, и четох из гида, че особено по залез било много красиво, но лично аз реших, че няма да си причиня катеренето по стълбите още веднъж, още повече че (Мацка 1 и Мацка 2 потвърдиха инфото) освен нас най вероятно щеше да има още 5-10 хиляди туриста, качили се горе, за да хванат добре рекламираната навсякъде гледка на залеза.

Все пак катеренето по стълбите не беше неприятно (въпреки че отне двойно повече време, отколкото ако го бях осъществила на 20-година възраст), защото направих няколко много приятни кадъра.
Като този с птичето:
https://picasaweb.google.com/lh/photo/rMYUURhWEUy6wj3q5R7MJG5rEMkDMqJt_sA0UF8doYY?feat=directlink

 Бедните птичета се хващат и затварят в мини клетки с единствената цел да бъдат продадени на западняците-туристи, които пък от своя страна ги пускат на свобода, за да бъдат отново хванати и пак затворени, и пак продадени и така нататък. Целта на това безумно занимание е :
1. Местните да изкара някой лев; опа – кип;
2. Туристът да си пожелае нещо, което (евентуално) ще се сбъдне, когато пусне бедното птиче на свобода.
Не видях много логика в цялата тая работа и затова не купих птиче. В края на краищата ако туристите спрат да купуват затворени птичета, местните няма повече да ги залавят и продават, нали така? Докато има дори само 1 идиот, който да дава парите си по тоя начин, птичките нямат шанс за свободен безметежен живот, считам аз!
Ето стълбите нагоре, местността, видяна отгоре, и вата, кацнал на баира отгоре, в който се молят (или пък медитират? - откъде да знам какво правят вътре...) местните:
и тук делнах малко снимчици

https://picasaweb.google.com/lh/photo/QyS4pJHJNavt-dzqhPaGim5rEMkDMqJt_sA0UF8doYY?feat=directlink

https://picasaweb.google.com/lh/photo/Jt_SrbyXKtBXUfEujEz5jG5rEMkDMqJt_sA0UF8doYY?feat=directlink

 

След тоя храм минахме през друг някакъв – не съм му записала името и не ми се рови по схемите и картите, за да го видя – инак знам добре къде седи в пространството и мога лесно да се ориентирам кой беше. Интересното в този храм за мен не бяха постройките точно (въпреки че и те си струваха кадрите), а количеството изпрани и прострени роби – много бяха. Уверявам ви, че гледката на зелени джунглести растения, позлатени пищни покриви и оранжево-ярки роби наистина е възхитителна.  Такъв свят е като излязъл от приказките – нереален, цветен и измислен. Нащраках каквото можах от храма и около него.

Слагам поредица от снимки без коментари, защото е излишно – някои от снимките са от самия храм, други от общежитията на монасите, трети – от улиците наоколо:

https://picasaweb.google.com/lh/photo/FnzXQ7swiuyFz6hyypTg_G5rEMkDMqJt_sA0UF8doYY?feat=directlink

https://picasaweb.google.com/lh/photo/0cD6JUQ5wdL59-WqLZeCKW5rEMkDMqJt_sA0UF8doYY?feat=directlink

https://picasaweb.google.com/lh/photo/s9HTITEPAEH2oQP53SHMIG5rEMkDMqJt_sA0UF8doYY?feat=directlink

https://picasaweb.google.com/lh/photo/fhdQr7hFyEZCvrtcPZ1k1m5rEMkDMqJt_sA0UF8doYY?feat=directlink

https://picasaweb.google.com/lh/photo/r3KDim8YE69amYoBvYNz025rEMkDMqJt_sA0UF8doYY?feat=directlink

https://picasaweb.google.com/lh/photo/ues-DwxztS1qhMAnm5Ief25rEMkDMqJt_sA0UF8doYY?feat=directlink

 

Изрично искам да обърна внимание на 2 от забележителностите в Луанг Прабанг, защото много, много ми харесаха.
Едната е Бамбуковият мост (вход 10.000 кита), по който можете да минете над приток на Меконг и после да се върнете. Не че има какво да правите отвъд реката, и следователно няма смислена причина, поради която да минавате по моста, но самият мост е ужасно нескопосан и различен, и заради това и супер готин помоему.
Мост, моля:

https://picasaweb.google.com/lh/photo/HnF8icKaeOpRJBSWZFhWmm5rEMkDMqJt_sA0UF8doYY?feat=directlink

https://picasaweb.google.com/lh/photo/IY9PbWrNdT5w0ppYjBIMYh2DUOxZRPEvGbIUI1p9174?feat=directlink

https://picasaweb.google.com/lh/photo/Z_8kh1ww7bB41dlAVsEwGm5rEMkDMqJt_sA0UF8doYY?feat=directlink

По това време някъде жегата стана нетърпима, съблякохме дрехите и аз омотах главата си с кърпа. Доку-горе тогава започнахме да отчитаме, че част от монасите, които срещаме, носят чадъри-слънчобрани. Тогава слънчобраните-чадъри явно са ми се сторили естествени и затова и не съм снимала нарочно, но сега вече ми се видят странни и се чудя как съм могла да не ги онагледя изрично. Все пак на някои от снимките се виждат въпросните чадъри, така че прилагам доказателство за твърдението си:
https://picasaweb.google.com/lh/photo/wu3b9ZXSz2stW0SXca7mQm5rEMkDMqJt_sA0UF8doYY?feat=directlink

На тази снимка могат да се видят и еднаквите чехли, за които писах по-горе. Номерът с ръката, заврян в торбата, се наблюдава с увеличение на снимката на монаха на моста (3 снимки по-горе). Тази децата явно са нарушили нормата като са си позволили да махат ръце насам-натам из пространството, а гледам и че едното дете е с различни чехли, че даже и огромни – явно такива излишни само са имали;
Долу-горе в този момент от деня установих глупавото си виждане, свързано с  мистифицирането на лаоските монасите. Първо, от видяното до този момент на деня, ми стана ясно, че монасите в Лаос са бръснати лица от мъжки пол, облечени в оранжеви роби. Е, може би част от тях са нещо повече от ‘просто монаси’, но болшинството Е точно такова, вярвам. Второ, не-малка част от монасите, които видяхме, бяха всъщност деца на 7-8-10 години. Малко по-после разбрахме, че е обичайно деца от бедни семейства (а може би не само бедни семейства) да бъдат изпращани по ватовете, за да се изхранват и образоват там до времето, в което се връщат обратно в света. Те са обучавани от по-възрастни монаси (навярно точно те са гурутата, които аз така романтично мистифицирах), но тия малките, дето се обучават, са просто метнати на училище във вата и носят задължителна оранжева униформа. Те обаче винаги могат да напуснат ‘манастира’- вата – просто събличат оранжевите роби, пускат си косата и продължават да живеят живота си като нормални лаосчани. Установяването на този факт наистина ме изненада. Мислех, че оранжевите монаси са пропити с мъдрост и духовност до последната нишка на оранжевата си роба, а 60% от тях бяха на възрастта на дъщеря ми...

Трето, малко след този мост, преживях случка, която е достойна за комикс или поне някаква пародия на сексуалността. Ще се опитам да я преразкажа образно и живописно, както си беше, но наистина не съм сигурна, че ще успея.
 

Та, вървим си ние с ... от Бамбуковия мост към поредния ват, където ще видим великата Стъпка на Буда, което е едно ужасно важно място в Луанг Прабанг - повод за истинска гордост, повтаряне и натякване на уникалността и специалността. Та, вървим си ние по прашния друм, опасващ Меконг, пръхтим от пот и жега (слънцето прежуля и вече няма нищо общо с мръкналия ден от преди-обеда, говорим си как е възможно монасите да са така млади, че са с еднакви чехли, че си бърникат из чантите и т.н. – всичко това, което по-горе описах като впечатлило ме, и насреща виждаме поредната групичка монаси-деца. В това нямаше нищо особено – цял ден до ранния следобед (вече преваля обед) все срещахме разни монаси – деца, монаси-тийнове, монаси-подрастващи, монаси-пълнолетни – навсякъде беше буквално бъкано с оранжеви роби въпреки канската жега. Е тая малка туфа от монаси беше съвсем същата като всяка друга видяна от нас. Единият от оранжевите тийнове имаше чадърче-слънчобранче съвсем същото като всички чадърчета-слънчобранчета, които виждахме по-преди. Какво се случи обаче?!

Говорим си, значи, ние с моя мъж, ония отсреща се движат към нас (2ма бяха като че ли), и изведнъж аз виждам, че чадърчето-слънчобранче се върти. Ама врътка се яко! (Така си представям момите-англичанки от 18ти век, които примамливо-предизвикателно си връткат пособията пред очите на разните му там мистър Дарсовци). Та врътка си тоя момък чадърчето и се движи към нас. На мен ченето ми деликатно пада, но все пак се въздържам от неблагоприлично прибелване на очите, защото тоя момък е от ОНИЯ монаси с оранжевите роби, дето мъдростта, съзерцанието и дъра-бъра ги бие през краката. Но както се движа срещу него, навела поглед към земята (топло ми е, потна съм, изморена съм, прашна, а и монах в очите не се гледа, защото ще наруша съзерцанието и мъдростта му), аз все пак с крайчето на окото гледам въртящото се чадърче и изведнъж осъзнавам, че чадърчето може да е най-видимата част от монаха, но не е единствената втрещяваща част от него, защто монахът-тийн смучкаше близалка! Ама като казвам смучка, точно това имам предвид! Значи представете си как оранжев (мъдър) момък държи с една ръка чадърче и го врътка, а с другата си ръка е хванал близалка, която тика и вади от устата си и леко позавърта, докато я тика и вади. Е тук вече сведената ми към земята глава се килна с интерес и категорично не успях да овладея ококорването на очите си (тоя целият разказ трае не повече от  4-5 секунди във времето, в които аз си мислех: ‘Е не! Не може да бъде!’ и “Добре че съм със слънчеви очила и не ме виждат добре как съм се облещила”), ама така се бях облещила, че ако бях с твърди лещи, сигурно щяха да изпадат в прахоляка на пътя.

По  същото време половинката рязко спя да говори каквото там ми плещеше и всъщност стана ясно, че той вижда същото, каквото и аз, и че той също е втрещен така, както и аз.

 

Не стига това със смучакнето на близалката и връткането на чадърчето-слънчобранче, ами случката имаше още по-ексцентрично и екстравагантно продължение.

За тия 4-5-6-7 секунди, в които ние се изравнявахме с монасите и ги разминавахме, тоя момък с близалката и чадърчето вече се беше изравнил до мен, така че се разминахме с него на малко разстояние. И както ме разминаваше и подминаваше, тоя същия момък ми смигна с едноо око, направи ми муцка с устата и сладострастно смукана близалката навътре в устата си. Е тук вече аз бях сразена! Опитайте се да си представите образно и изчистено тая работа:
- имаме 1 брой ексцентричен монах (няма значение цвета на робата), който врътка чадърче и смучка близалка, който, подминавайки ме, смучка сексуално близалката си и съзаклятнически ми смига;
Просто феноменално!
Не само че ми падна ченето, но даже и се обърнах след момъка, за да се уверя, че такъв наистина съществува. Ако Филков не беше видял какво се случи, нямаше да повярвам, че го е имало – толкова беше смахнато, че няма накъде повече..

.....

Стъпката на Буда се оказа в храм, който се намираше в храм, до който храм трябваше да се изкачим по поредица стълби. Мястото се оказа много приятно – закътан ват в джунглеста градина, на сянка и хлад, без много туристи и фотографи. Имаме наистина красиви снимки от там, но колкото и да са хубави, няма как да пресъздадат усещането на покой и мир, което цареше наоколо. Самата стъпка се намираше в нещо като мини параклисче, в което трябваше да се натикаш, седнал на пети, и леко да се наведеш, за да я видиш. Много е голяма, така че няма как да бъде пропусната, още повече, че навсякъде има табели накъде да завиеш, за да я видиш.
https://picasaweb.google.com/lh/photo/R6CyOjEXyWe-7PrZ67xjnx2DUOxZRPEvGbIUI1p9174?feat=directlink

Стълбите към Стъпката на Буда

https://picasaweb.google.com/lh/photo/f0NjyQk7EvV3QNRoQujOuW5rEMkDMqJt_sA0UF8doYY?feat=directlink

по път

https://picasaweb.google.com/lh/photo/TfAtNuAQw0iMUs9XYRfIZ25rEMkDMqJt_sA0UF8doYY?feat=directlink

там долу, пред мен, е Стъпката

https://picasaweb.google.com/lh/photo/PYSNqxDzc3KoE8KYHbi6H25rEMkDMqJt_sA0UF8doYY?feat=directlink

гледка от горе

https://picasaweb.google.com/lh/photo/jb0rW6Lk6XG7QIyUd86xvW5rEMkDMqJt_sA0UF8doYY?feat=directlink

увяхнала почит към боговете

https://picasaweb.google.com/lh/photo/khAEmzk09MdcYHv3IVt38W5rEMkDMqJt_sA0UF8doYY?feat=directlink

https://picasaweb.google.com/lh/photo/yHmq3skM42drsc77Mhibgx2DUOxZRPEvGbIUI1p9174?feat=directlink

https://picasaweb.google.com/lh/photo/YowgXk3NnYQJ7ofJcZw2ym5rEMkDMqJt_sA0UF8doYY?feat=directlink

околностите

https://picasaweb.google.com/lh/photo/r8KH7pSFW5GgdV0cOwT0LW5rEMkDMqJt_sA0UF8doYY?feat=directlink

https://picasaweb.google.com/lh/photo/lu53M0gbqOfbFHWRVa6LQ25rEMkDMqJt_sA0UF8doYY?feat=directlink

тези 2 последните снимки са едни от най-хубавите ми от този трип.

Втората снимка – тая с монаха с отворената книга в скута, е мааалко изопачена. Точно пред монаха имаше двойка западняци, които си говориха с него. Аз, разбира се, снимах частта, която на мен ми отърваше – с изрязани европейци J Казвам тук за 2мата чужденци, дето съм ги изрязала от кадъра, за да вметна елегантно, че монасите знаеха английски. А знаеха английски, защото учеха езика в манастира. А учеха езика в манастира в специалните обявени часове за разговори с чужденци. В програмата им за деня видяхме (в оня манастир с прострените роби имаше дървено табло с учебна програма за деня), че всяка сутрин в 8 монасите имаха задължителни часове за контакт с англо-говорящи чужденци. В тези часове, демек, могат да влизат всички чужденци, които искат да направят това. Това е времето, в което в свободна реч монасите обсъждаха всякакви теми от живота с чужденци с единствената цел да научат английски. И го научават всъщност..

 

След Стъпката на Буда изшляпахме една камара километри около Меконг – крайречната алея, Кралският дворец, музея – видяхме всичко и се натъпкахме с информация до степен, в която златото по покривите вече не ни правеше впечатление. Спрях и да снимам сградите, ватовете и музеите – в края на краищата, който иска да види снимки на музей или ват от ЛП може да влезе в нета, да пита гугъл и да види професионални снимки без туристи на тях. И изобщо – безсмислено ми се вижда това да снимаш чиста форма на забележителност – те са ясни и достъпни в различни формати в нета. Снимах други Луанг-Прабангски неща от сорта на ориз, сложен да съхне, или банани – също проснати, за да изсъхнат на слънце, или кош за боклук (много е як!  ще го видите на снимката по-долу), имаше и една каручка, пълна с някакви обли неща, които не знаех какво са (оказа се кокосови орехи, ама да не решите, че са като нашите в Кауфланд – ‘българските’ са дребни и продълговати, а Азиатските са с големината на малка диня и съвсем обли, и хората си ги купуват, за да пият кокосовото мляко – снимка ще видите в следващата глава), и котки снимах, и дървени врати, и делви, и украса, и кабеляци – каквото безсмислено и не-златно се сетите, снимала съм го! Няма как да туря всичко, така че копирам каквото ми падне от кадрите:
https://picasaweb.google.com/lh/photo/A6ieX60DtGPdQ0sq-33wMW5rEMkDMqJt_sA0UF8doYY?feat=directlink

Горното е сушен ориз
https://picasaweb.google.com/lh/photo/6OnXk_ebcWZ_JsciQSaD2m5rEMkDMqJt_sA0UF8doYY?feat=directlink
Това са контейнери за боклук
https://picasaweb.google.com/lh/photo/sbkferMr-Eiww8_rh6jUcG5rEMkDMqJt_sA0UF8doYY?feat=directlink

https://picasaweb.google.com/lh/photo/LR2g9Ybtdkz_9Lvn7G5ouW5rEMkDMqJt_sA0UF8doYY?feat=directlink
https://picasaweb.google.com/lh/photo/ug9qTcXWNiodvn0PZ9RS225rEMkDMqJt_sA0UF8doYY?feat=directlink – типчният за района Виета мтелеком. опс – Лао телеком J
https://picasaweb.google.com/lh/photo/_IIaWXVUh21A9xXyYfJxJW5rEMkDMqJt_sA0UF8doYY?feat=directlink

 

Улицата, опасваща Меконг, беше много тиха и притомена. Може би защото беше канска жега, но не видяхме никакви хора. Въпреки това стана ясно, че в друга част на денонощието алеята е оживена – видяхме безкрайно много барове и заведения, студия за масажи и хотели, за да е другояче, а и вечерта потвърдихме съмненията си – тогава минахме пак оттам и установихме точно каквото очаквахме.
В случай, че се чудите как изглеждат училищата, ето снимка на сградата (, която прилича на двоен гараж) – предната част е отворена заради жегата:

https://picasaweb.google.com/lh/photo/5IjEsNsyXugoGG9ydpjcbW5rEMkDMqJt_sA0UF8doYY?feat=directlink

Много е странно, но на местните очевидно не им беше топло, защото масово се шляеха по  припека с дълги ръкави и суетшъри. То и при учениците се вижда впрочем;

 

Ще ви туря и снимка на джъмбо (местния тук-тук), за да знаете за какво иде реч – малко моторизирано превозно  средство с муцуна на камионче и отворена каросерийка със седалки от 2те й страни:
https://picasaweb.google.com/lh/photo/4FDwDvmQTf-nGwLUZ7tojx2DUOxZRPEvGbIUI1p9174?feat=directlink

 

Този ден вече преваляше а не бяхме закусвали или обядвали, в същото време аз категорично отказвах да хана каквато и да е азиатска храна, така че се метнахме към тарабата със сандвичи, стояща на централното площадче. Мацката усмихнато ни поздрави с традиционното ‘сабайдии’, което в наше лице й осигури верни и предани клиенти. Заръчахме сандвичи с пиле, яйце, домат, лук и сирене (т.е. слайс кашкавалче) + бира и плодов шейк. Тук отварям една голяма СКОБА – когато идете в Азия, задължително, задължително, задължително направете 2 неща:
1. Опитайте колкото можете екзотични плодове;
2. Пийте колкото  можете повече шейкове от екзотични плодове;
На нашата тараба поръчката на шейк означаваше, че избираш една от наредените чаши, пълни с плодове, които продавачката разбърква пасатор и добавя желаните добавки – прясно мляко или йогурт. Моят шейк беше от манго, ананас и банан, и след като към нарязаните парчета плодове мацката добави и йогурта, който исках, количеството се оказа по-голямо, отколкото чашата можеше да събере. Хартъкът от течността дойде пак при нас – мацката просто наля излишното количество в друга чаша и ни го даде. Това й спечели бакшиш, а тя от своя страна пък ни надари с 2малки банана.
Такива са лаосчани – усмихнати и приветливи, почтителни, не-агресивни. Хареса ми мацката. И страната ми хареса. Подозирам, че ако човек няма афинитет към будизма и медитацията, в някакъв момент ще му писне да живее в подобен свят на усмивки и благост – все пак здравословно е сегиз-тогиз да се сдракаш с някой, но това са си мои подозрения.
Давам малко цифри, а вие си водете записки:
- масаж 1 час – 40-50.000 кипа = $ 6-7
- 2 ГОЛЕМИ сандвича + шейк + бира = 40.000 кипа = $ 6
- пакетче кашкавалчета слайсове – 20.000 кипа = $ 3

- Бутилка бира – 8-11.000 кипа = $ 1-1.5

- Плодово мляко – 3.000 кипа = $ 0.40

- Минерална вода – 5.000 кипа = $ 0.60
 

Няма много за разказване още от този ден – прибрахме се в хотела, починахме си час-два и после пак поехме към центъра, защото след 6 започваше Найт крафт маркета – особено приятно място според мен. От Найт маркета купих само магнити (доста са скъпи btw – броят е около $2 и то след пазарлъкa) и нищо друго – харесах една камара разни неща, но оставих покупките за следващата вечер.
Найт маркет, моля:

https://picasaweb.google.com/lh/photo/FWpFTr_CglMK2wWyBsoinW5rEMkDMqJt_sA0UF8doYY?feat=directlink

Тук се вижда само един от лъчите на маркета. Струва ми се, че имаше 3, но може и 4 да са били. Найт-маркета всъщност се разпъва на централната улица с храмовете. Тогава движението по нея се спира и всичко се покрива със сергии от типа, който виждате по-горе. Има всичко – тениски, дрехи, рокли, чанти, обувки, шалове, дрехи от естествен памук, пачуърк, завивки и т.н. Много неща могат да бъдат купени от тук. Много неща всъщност БЯХА купени от там...

Това, което заслужава да бъде описано подробно, е ъгълът с манджата.

Храна има навсякъде по принцип – ресторантска, тип сандвичи, френски печива и т.н. Не говоря за тази храна обаче, а за една друга, която ни описаха и препоръчаха белгийците CSъри, които споменах в първата глава. Тези образи бяха обикаляли Азия, работейки като доброволци тук-там, в продължение на година и знаеха разни тайни и интересни не-описани в гидовете места. Та тази другари ни разказваха за мястото, където срещу 1 долар човек получава 1 чиния, в която може да натрупа колкото и каквото иска от това, което вижда пред себе си. Истината е, че още първата вечер опитахме да открием мястото (бях записала детайлите), но не успяхме. Тази вечер случайно се натъкнахме на ‘шкембеджийницата’ и там си и останахме за вечеря.
Описвам детайлно къде се намира въпросното велико място.

Като застанеш на центъра в началото на найт-маркета с лице към наклона надолу (към Меконг) и тръгнеш по най-лявата редица на маркета, ъгълът на първата пресечка вляво – това е мястото! Мястото е категорично странно, но на мен много ми хареса преживяването. Интересното е, че всички потребители бяха европеидни и всички се кефиха. Готино е да седнеш на дълга скована маса с много и шарен народ и да си говориш с тоя-оня откъде си, къде отиваш, какво си видял. Много е шарено и много естествено едновременно. Не снимах чичката, който дава празната чиния, както и храната – стори ми се неуместно да щракам със светкавица все едно снимам маймуна в зоопарка. Ще се наложи да ми повярвате, че чичката беше колоритен (мургав, бяла престилка, шкембе – всичко както си се полага), вземаше 10те хиляди с една мазна ръка, а с другата даваше празна чиния, в която си насипахме от всичките 10тина ястия по малко (общо стана много). Долу се вижда дългата маса с чуждениците, както и какво се полага да направиш, след като се нахраниш – да изсипеш остатъка от храната на едно място, да туриш използваните клечки – на друго, а чиниите – на купчина на 3то място.
https://picasaweb.google.com/lh/photo/hCKfP1EqTR-GV-j1ZuUWcW5rEMkDMqJt_sA0UF8doYY?feat=directlink
https://picasaweb.google.com/lh/photo/k-ifZD1Vbb7-5RUheZ6Mwx2DUOxZRPEvGbIUI1p9174?feat=directlink

Много приятно място беше това. Със сигурност ще ида пак там, ако някога отново стигна до Луанг Прабанг.
Не беше твърде късно, когато си затръгвахме пак към хотела.
На път забърсах няколко кила плодове за следващия ден от тук:

https://picasaweb.google.com/lh/photo/CgHhiHYVHEgGm-2D-sQYFh2DUOxZRPEvGbIUI1p9174?feat=directlink

Това място е обичайна сергия с плодове, нищо съществено или по-различно от другите подобни места, които виждахме през изминалата седмица в Азия. Сега се сетих обаче, че вие не сте ги виждали, и затова турям снимка, за да онагледя.
 

Толкова за този ден. Прибрахме се в спретнатия си хотел, свалихме сандалите по приетия начин през вратата и зашляпахме боси към стаята си – още един азиатски ден измина, но следваше друг. И щеше да има слонове в него. Все още не бях сигурна дали обичам слонове, но ако не пробваш, няма как да разбереш, нали J

...

Редактирано от Георги
малко увеличих шрифта
  • Харесвам 13
Връзка към мнение

ДЕН 8,
в който се возихме на слон  и тук-тук, видяхме 4.000+ Буди, спах на една пейка и видяхме с. Уиски;
+ други неща; 

Този ден започна за нас по-рано и от предходния – този път станахме в 5 и 10 и след познатата процедура по друсане на гадно тайландско нес-кафе в бутилка от минерална вода стигнахме до центъра в 5.30. Този път всичко показваше, че ще стигнем навреме за монашеската процесия – около пътя имаше туристи с фотоапарати, някои дори бяха в клечаща поза с приготвени канчета с ориз – т.е. ще даряват и те, а трети пък репетираха подаване на дарение на невидимо другарче, заели смирената поза на колене с наведена глава и протегнали ръце с канчета ориз. Тези последните бяха основно японци, които ‘тренираха’ за предстоящата фото-сесия – на няколко места имаше дълги редички японци, повдигащи и смъкващи ръце с канчета ‘на сухо’. То бива-бива позьорство, ама чак пък толкова, мислех си аз в този ранен час. Еййй! Ама се получи и рима даже!

Монаси нямаше към този момент, което значи, че бяхме подранили. Докато чакахме, с половинката си говорихме. И докато си говорихме с него, някак едновременно стигнахме до извода, че монасите издържат джипките.

И изведнъж всичко си дойде на мястото!

До този момент наистина недоумявахме как е възможно местните да са толкова бедно-изглеждащи и смачкани, а в същото време по улиците имаше САМО скъпи джипове. Ами че то беше ясно като бял ден: разбира се, че монасите издържат джиповете! От друга страна, противното твърдение също беше вярно! Съвсем е вярно и че джиповете издържат монасите! Цикълът е така добре затворен, независимо от коя страна го погледнеш, че логиката му буквално те покъртва. Сега ще ви обясня как става номерът, т.е. как стават 2та номера!
а) Майките на тия, дето карат джиповете (като махнем мъжете, децата и старците, то значи иде реч за около 20тина процента от населението), стават по нощите да варят ориз.
B) Тези същите майки с ориза се подреждат по тъмни доби (между 4.45 и 5.00 сутринта) по улиците и продават ориза, който са сварили по-рано, или продукта от т. g);

c) В 5.15-20 с цялото си смирение, но пък с достолепие, се появява ТУРИСТЪТ, който купува от старата жена ориза и продукта, указан в т. g);

d) В 5.40 започва процесията на монасите.

e) Докато процесията продължава, монасите събират ориза (и продукта от т. g)), с които задоволяват нуждите си в манастира/храма/вата;

f) Получените от продадения ориз пари майките дават на своите синове, които си купуват джипки, но също и строят къщи за гости за ТУРИСТА;

 g) Приключили с ориза за деня, майките се захващат с производството на продукта, указан в т. b, c и e, а именно – инсталацийки от карамфили и някакви листа, с които се украсява ступите по храмовете и други постройки, свързани с будизма, и след това отмятат прането на ТУРИСТА срещу 10.000 кипа на килограм;

Сега чаткате, нали? J J J

Цялата дандания по процесията на монасите продължава не-много. Не съм записала точно кога сме видели първите монаси и кога последните, но съм записала, че в 7 вече сме си били в хотела, и понеже пътят от хотела до центъра 9където се случва процесията на монасите) е ок. 10-тина-15 минути, а и на връщане си купихме сандвичи, то логически заключвам, че случката с монасите и надаряването се случва някъде между 5.40 и 6.15-30 часа сутринта;

Прилагам снимки на репетиращи японски туристи (и други нерепетиращи. Защо тези другите имат пешкири по раменете си – това не ме питайте, защото никак не знам), защото съм сигурна, че в главата ви е как тая (т.е. аз) оригиналничи и такива неща не се случват наистина. Навярно аз нямаше да повярвам на подобно налудно описание (още повече – щях да го сметна за расистко, ехидно и долно в същността си), ако не бях го видяла и снимала. В допълнение към доказателството прилага и твърдението си, че по принцип (вече) не лъжа ;)

https://picasaweb.google.com/lh/photo/I_6ge-esdG-oFOXp283qF25rEMkDMqJt_sA0UF8doYY?feat=directlink

https://picasaweb.google.com/lh/photo/DyCXexRZn5AiDzEC6eg2FR2DUOxZRPEvGbIUI1p9174?feat=directlink

https://picasaweb.google.com/lh/photo/djX2j1xkzG6qTYdKHAyDtR2DUOxZRPEvGbIUI1p9174?feat=directlink

https://picasaweb.google.com/lh/photo/E_L7Ow-qWyjjmkOBISP4eW5rEMkDMqJt_sA0UF8doYY?feat=directlink

https://picasaweb.google.com/lh/photo/5Im8hwgEL7KaR-ZlCbosrm5rEMkDMqJt_sA0UF8doYY?feat=directlink

https://picasaweb.google.com/lh/photo/fiWzIcbAGO60fUw22RSGlB2DUOxZRPEvGbIUI1p9174?feat=directlink

Сега си давам сметка, че имам равностоен брой снимки на туристи и монаси. Хаха! Много смешно откритие! Ами така де! Монаси има навсякъде в нета – снимани професионално, със светкавици, без светкавици, в редички, колонки, оранжеви, пембени (знаете ли впрочем, че има цвят ‘пембе’? потърсете в нета и ще го видите ;). Видиотени туристи в нелепа поза обаче не съм виждала – това значи ме е впечатлило ;)
Вгледайте се в едната снимка (3тата май се пада) и ще видите японския фотограф, който е застанал в удобна за снимане позиция – със сигурност целта на кадъра не е монахът в оранжево, а японецът, подаващ ориз на монаха в оранжево. Смисълът на целия тоя ритуал с Буда и т.н. напълно ми се губи. Ако всичко се случва за показност и снимки, какъв е смисълът? Ако няма туристи, монасите ще минават ли все така ранобудно? А бедните лаосци ще пращат ли децата си в манастира, ако чужденците не дават ориз при процесиите? А майките на тия с джиповете ще произвеждат ли ориз и цветни инсталацийки, ако чужденците намалеят? Ако все пак произвеждат за собствените нужди на личния будизъм – от тях самите за служителите на Буда, то няма как количествата да не са по-малки (все пак и оризът, и цветята имат своята стойност), а щом количествата ще са редуцирани, то те няма да стигат за целя брой монаси. Щом няма да стигат, то монасите ще намалеят драстично, нали така? А ако намалеят, какво би станало с Будизма в Лаос? Не се ли крепи той на туристите тогаз? А джиповете? Няма как и те да не изчезнат в тази хипотеза. Туристът значи стимулира симулирането на будизма. Не го разбирам това. Никак не го разбирам. Ако бяха само монасите и местните вярващи, ок, но с целия тоя цирк наоколо с всичките японци и фотографи всичко добива сбъркан облик.
Баста! Оставам тая тема, че е нездрава – усещам, че пиша ехидно по въпрос, който не разбирам твърде, а не това е целта! Всеки може да вярва в каквото си иска и да практикува каквото си иска, да се снима в каквато си иска поза и да се държи по начин, който прецени, че му подхожда и е уместен. Така решили ония – така направили. Аз това виждам, това усещам – това пиша! Хората са толкова различни, колкото различен е оризът в Азия, казвам мъдро и образно, и приключвам..

Сандвичи и храна рано сабахлянта, моля:

https://picasaweb.google.com/lh/photo/2WLBL1ril7zu6CHT1T_-tW5rEMkDMqJt_sA0UF8doYY?feat=directlink

https://picasaweb.google.com/lh/photo/PSCE-bx1rjAuuL0k1Eyep25rEMkDMqJt_sA0UF8doYY?feat=directlink

Обръщам внимание на снимката на снимката със сандвичите – сега като я гледам тая снимка, си спомням да споделя, че лаоските пари бяха нещо сбъркани. Не помня точно за коя банкнота идеше реч, но някоя често-използвана ще да е била – цифрата на тази банкнота изглеждаше по 2 различни начина в зависимост от това как си завъртял банкнотата. Затова при разплащане се налагаше да се концентрираме жестоко, да въртим парите наляво-надясно, докато хванем посоката им, за да сме сигурни колко точно даваме. Хубаво е, че съм хванала точно такъв момент на оглеждане на банкнота – без снимката щях да загубя спомена във времето. Освен това искам да уточня, че сниманата тараба със сандвичи не е тази от разказа ми от предходния ден (оная с ухилената мацка, дето ни подаряваше шейкове и банани) – тази леля е друга леля.

Началото на дневния ни трип беше в 7.30. Тогава се яви и водачът на 4ма ни, който беше и драйверът на тук-тука ни (джъмбо). Планът за деня беше да започнем с разходка със слон из джунглата после да посетим пещерите Pak Ou отвъд Меконг, където щяхме да видим 4-те хиляди лица на Буда, по пътя да отметнем 2 броя села с ‘лоукал майноритис’, и къде обед да стигнем до водопадите Kuang Si, където по план трябваше да си направим пикник, да се поплацикаме във водата, да се забавляваме и т.н., и после да се приберем към града. План и разписка, моля:

https://picasaweb.google.com/lh/photo/cnIVHEFtk6jO0aZy4Hm-qx2DUOxZRPEvGbIUI1p9174?feat=directlink

Пътят до джунглата със слоновете не беше дълъг – отне около 40-тина минути. Там ни чакаха първите ‘лоукал майноритис’ в лицето на слоноводите и тяхното домочадие. 

Качването на гърба на слон става чрез кулата-платформа, която ще видите на снимките по-долу. Това е все едно детска къщичка на дърво, но не е на дърво, а си е специално изградена. Слонът застава до къщата, ние се качваме по стълбите до платформата и от тая платформа пристъпваме на ‘седало-кабинката’, ‘дето е вързана за гърба на слона. Нетипично и смущаващо действие, но не-страшно в никакъв случай. Страшно-смешното иде когато слонът започне да се движи. Както подозирате, слоновете не са особено пъргави, но пък бутовете и телесата по гърба им са големи. От тук следва, че при всяко мудно движение на слона из пътеката, всички телеса и бутове се движат. Следователно, пейката, вързана на гърба на слона, също се движи. Следователно хората, седнали на тая пейка, също се клатят значително. Толкова значително, че по едно време прикрих неудоволствието и смущението си с кикот. По някое време пък кикотът ми стана бурен хилеж, тъй като вече не ме беше страх и не бях смутена, но пък през главата ми мина една простотия. Хилех се толкова идиотски, че ... ме попита кое предизвиква бурната ми радост. Наложи се да кажа въпросната простотия на глас – че се хиля, понеже рязко съм си дала сметка, че “ме ‘клати’ слон”, и той също започна да се хили и квичи. Разбира се тази простотия не остана скрита за мацките пред нас, защото ... побърза да я сподели с тях, провиквайки се из джунглата в посока предходно-движещия се слон. Да, несъмнено образованието ми е причина за семиотичните връзки между прилагателното ‘слон’ и глагола ‘клатя се’, свързани със сексистки смисъл – няма какво друго да е според мен..
За разходката със слонове мога да кажа следните статистически детайли:

1. Продължава около 60тина минути, но за тези 60 минути не си мислете, че минавате огромно разстояние. Практически обикаляте слоновръза на ‘лоукъл майноритите’, пресичате един път, правите дъга и после пак сте на слоновръза. Следователно да, времетраенето е 60 мин., но разстоянието не е огромно.
2.Слоновете наистина се движат бавно и ‘те клатят’ J

3. Двата слона са вързани един зад друг с въже;

4. Слоновете отделят огромни купчини фекалии, докато се движат с вас на гърба си;
5. Нашият слон беше вторият в колонката, така че много ясно виждахме как първият дриска и как вторият заобикаля всяка купчинка фекалии, която е била предходно отделена от слонския организъм. Никога не съм и предполагала, че слоновете са така чисти животни – те наистина заобикаляха мините;
6. Слоно-драйверът, ако може така да се каже, беше на видима възраст 15тина години – явно да шибаш слон с пръчка, за да се движи из джунглата, не е твърде трудно занимание и се поверява на младежта;
7. Слонската глава, гледана от близо и отгоре, прилича на голямо дупе с косми – имам снимка. Ако не вярвате – вижте по-долу;
И сега снимките в поредност лоукал майноритис, занимаващи се със слоноотглеждане - слоневръз – разходка в джунгла със слон:

https://picasaweb.google.com/lh/photo/m2CLFMqzPuFqF3uLhe2YGB2DUOxZRPEvGbIUI1p9174?feat=directlink

https://picasaweb.google.com/lh/photo/B8iOJsfOfEYzynu19ETU8m5rEMkDMqJt_sA0UF8doYY?feat=directlink

https://picasaweb.google.com/lh/photo/Xvehf3_Ck91muv8E7-yTVR2DUOxZRPEvGbIUI1p9174?feat=directlink

https://picasaweb.google.com/lh/photo/hidZNAM_bO2cUMldx41eDG5rEMkDMqJt_sA0UF8doYY?feat=directlink

https://picasaweb.google.com/lh/photo/qvg9gbjWKSk9f-a33WFzlh2DUOxZRPEvGbIUI1p9174?feat=directlink

След джунглите, слоновете и клатенето поехме към пещерите Pak Ou – в тях щяхме да видим хилядите лица на Буда. За да стигнеш до пещерите с Будите, трябва да минеш през село с поредните лоукал майноритис, да преминеш реката отвъд селото и да платиш входа на пещерата. През това време джъмбото стои и чака туриста на паркинга за тук-туци. Селото изглеждаше ултра бедно и нещастно, лодкарят – като древна пергаментова хартия, а пещерите бяха натрупани с една камара статуи на Буда. Разбира се, че снимах, и разбира се, че се впечатлих от количеството, но и тогава, и сега (като гледам снимките) си мисля не колко е страхотно, а колко ли време би отнело ако някой реши да забърше всички тия статуи от праха, за да лъснат чисти. Не че някой ще го направи – количеството е огромно, но все пак няма как да не ожалвам евентуалния чистач. Много съжалявам, че не излъчвам полагащото се благоволение – аз наистина уважавам световните религии, но пък и наистина не мога да си обясня защо е нужно да се струпат 4 хиляди статуи/икони/олтара/каквото на един и същи бог на едно място. Освен, разбира се, за да се мотивира някой да плати, за да ги види. Много съм подозрителна, еееййй. Лош човек! Лош! Лош! Лош! 
Пещерите бяха 2 като само едната от тях имаше вход. За другата можеше да оставиш финансово дарение (не оризово, не цветно, а финансово), срещу което касиерката даваше фенерче – тази 2рата пещера беше по-дълбочка и също имаше статуи на Буда из нея, но реално погледнато, ако не дадеш дарение, нямаш фенерче, а ако нямаш фенерче, не можеш да ги видиш. А това го установихме, защото Мацка 1 и Мацка 1 не получиха фенерче, понеже не оставиха дарение, като същото се случи и със семейство туристи с малки деца – и те нямаха фенерче, защото не дадоха кинти. Единството на туриста, когато е на път, обаче е неизбежно – на път ние всички сме битници, независимо от националността си, така че когато ние си тръгвахме, оставихме нашето фенерче на семейството, за да не се пребият децата им някъде в тъмницата. ‘Касиерката’ на даренията на изхода изрази очевидно неодобрение по повод нашата постъпка. Някъде в този момент започна да се пропуква съвършенството на лаоската душевност – процес, който до края на деня щеше значително да се забърза и развие в неочаквана посока...
Снимки на тази част от трипа:
https://picasaweb.google.com/lh/photo/ed7BsICcLIo0Xkq803bHrW5rEMkDMqJt_sA0UF8doYY?feat=directlink
табелата на входа на селото с пещерата с 4те хиляди статуи на Буда

https://picasaweb.google.com/lh/photo/3wN-fLMNbGoY2Y81OjP2PG5rEMkDMqJt_sA0UF8doYY?feat=directlink

https://picasaweb.google.com/lh/photo/9Xzo0lrHWCp7EUurthiFgm5rEMkDMqJt_sA0UF8doYY?feat=directlink
улицата към реката, отвъд която е пещерата

https://picasaweb.google.com/lh/photo/r0dw4GodrBcWnSkhhe8-q25rEMkDMqJt_sA0UF8doYY?feat=directlink
ето и къщичката на баба Яга така, както си я представях като дете. На тази липсват само кокошия крак + стълбичката отпред + намира се в Лаос, а не в Съюза, където би следвало да се намира баба Яга и Василиса Прекрасна;

това са снимки от пътя между паркинга на тук-тука до реката, отвъд която е пещерата с Будите;

надолу следват реката, децата, киснещи в реката и продаващи боклуци, лодките, лодкарите:

https://picasaweb.google.com/lh/photo/KDEn-iQzYFnoAf_s-Rmiz25rEMkDMqJt_sA0UF8doYY?feat=directlink

https://picasaweb.google.com/lh/photo/H-I8ry4BO90dt0gVrTRlK25rEMkDMqJt_sA0UF8doYY?feat=directlink

https://picasaweb.google.com/lh/photo/ACFUavYyKfQgkchbzwtboG5rEMkDMqJt_sA0UF8doYY?feat=directlink

https://picasaweb.google.com/lh/photo/pwfkckeGxskjUSn6FM6Rpm5rEMkDMqJt_sA0UF8doYY?feat=directlink
насреща е пещерата с будите

https://picasaweb.google.com/lh/photo/Qy4UVnT5jRWtUiISAW58PG5rEMkDMqJt_sA0UF8doYY?feat=directlink

https://picasaweb.google.com/lh/photo/y2iifoMYlE2jBSnbPlNQbW5rEMkDMqJt_sA0UF8doYY?feat=directlink
кеят отвъд реката

https://picasaweb.google.com/lh/photo/XuwjScUg215ipBXmAKBCZW5rEMkDMqJt_sA0UF8doYY?feat=directlink
лодкар

https://picasaweb.google.com/lh/photo/mknxR6tema6KI9ESxfDCjm5rEMkDMqJt_sA0UF8doYY?feat=directlink
лодкар

https://picasaweb.google.com/lh/photo/qf3ZfkWaNZ3ACKcLQXgNj25rEMkDMqJt_sA0UF8doYY?feat=directlink
лодкар

https://picasaweb.google.com/lh/photo/4uxWdV_jg_jgJDDnKvudtm5rEMkDMqJt_sA0UF8doYY?feat=directlink

https://picasaweb.google.com/lh/photo/ByqO_yMkvmDG4GvoS66I7m5rEMkDMqJt_sA0UF8doYY?feat=directlink

...

Много ми е мъчно за децата на Азия. За децата на Перу също ми беше много мъчно. Моля, ако стигнете по тези краища на света, мислете не как да дадете пари на децата, купувайки си сувенири и ненужни боклуци, а за всички организации и фондации, борещи се с бедността, които непрекъснато и неуморно повтарят да НЕ купуваш това, което ти предлага дете и да НЕ даваш милостиня на дете, което проси, защото, правейки го, ти лично стимулираш подобно поведение. От тук насетне шансът това дете, на което уж помагаш, да НЕ стъпи в училище и да НЕ постигне повече, и след 20 години неговите деца да преживяват живота си по абсолютно същия начин като самото него, е не само огромен, а задължително-случващ се във времето...

...

Снимки от пещера 1 с 4те хиляди Буди (оная с входа 20.000 кипа = $3):

https://picasaweb.google.com/lh/photo/4Helbk1UrtDHC0JKzcd6Sx2DUOxZRPEvGbIUI1p9174?feat=directlink

https://picasaweb.google.com/lh/photo/Wmxz0lNRiv-CWqI4IK2Rsx2DUOxZRPEvGbIUI1p9174?feat=directlink

https://picasaweb.google.com/lh/photo/5cGJLzE4u8ZC3k0dNrCMGh2DUOxZRPEvGbIUI1p9174?feat=directlink

https://picasaweb.google.com/lh/photo/FOgCyy2EPBmhfLHqwg-6HR2DUOxZRPEvGbIUI1p9174?feat=directlink

https://picasaweb.google.com/lh/photo/-c4MqZUp6GM5We_tNH_PCm5rEMkDMqJt_sA0UF8doYY?feat=directlink

https://picasaweb.google.com/lh/photo/dIkBW1tVTtu60Bk3X4xtaW5rEMkDMqJt_sA0UF8doYY?feat=directlink

https://picasaweb.google.com/lh/photo/dYxAujLf04N32fLHGIGPHm5rEMkDMqJt_sA0UF8doYY?feat=directlink

https://picasaweb.google.com/lh/photo/AZG3zcituEBJ8JvLBF5e_25rEMkDMqJt_sA0UF8doYY?feat=directlink

https://picasaweb.google.com/lh/photo/masA6QPStZHSKf4iMZq97m5rEMkDMqJt_sA0UF8doYY?feat=directlink

https://picasaweb.google.com/lh/photo/cg7bu9l826Irx_usU1njwm5rEMkDMqJt_sA0UF8doYY?feat=directlink

https://picasaweb.google.com/lh/photo/utvX4UM06N4y-wd4rCDtsm5rEMkDMqJt_sA0UF8doYY?feat=directlink

https://picasaweb.google.com/lh/photo/Yd-iZthD8bE8j2WDJ5XYEm5rEMkDMqJt_sA0UF8doYY?feat=directlink

Снимки от Пещера 2 (тази с дарението и фенерчето):

https://picasaweb.google.com/lh/photo/fl5XdNjBkInmzykdnk7k625rEMkDMqJt_sA0UF8doYY?feat=directlink
нагоре по стълбите

https://picasaweb.google.com/lh/photo/9kWNvvDJB4bqxJ7drF9obG5rEMkDMqJt_sA0UF8doYY?feat=directlink
гледка по пътя
- делийтнах и тук лекинко

https://picasaweb.google.com/lh/photo/Kg42urjFukEdQ6Nc936xE25rEMkDMqJt_sA0UF8doYY?feat=directlink
пещерата

https://picasaweb.google.com/lh/photo/daqePce3lTpv545wkl0buW5rEMkDMqJt_sA0UF8doYY?feat=directlink

https://picasaweb.google.com/lh/photo/JR3rifzazVw4Y7Sg8SfV4W5rEMkDMqJt_sA0UF8doYY?feat=directlink

Втората пещера е много по-незабележителна от първата, но все пак, ако сте стигнали до Луанг Прабанг и Пещера Номер 1, разбира се, че е редно да посетите и Пещера Номер 2. А и ако оставите лев и петдесет (1 долар = 10.000 кипа) ще ви дадат фенерче за временно ползване, така че сделката не е лоша  J

Набързо вмъквам информация за възможна опция за наем на дълга 3 или 5-местна лодка от Луанг Прабанг до пещерите Пак Оу. Ако решите да направите това, цената за наема на лодката вкл. горивото, би била 130 – 170.000 кипа, а времето, нужно за достигане на пещерите, ще е ок. 2 часа нагоре по Меконг и час време надолу по течението на реката. Ако решите самостоятелно да наемете цял тук-тук, това ще ви струва наполовина и пътят ще отнеме ок. половин час;

На път към 2рто село в тук-тука си говорихме, че ако нашенският циганин беше по-предприемчив и изпълнителен, то някой можеше да организира трип от сорта ‘Exploring Bulgarian local minorities’ с aктивитиs от вида ‘donkey riding’. Да, ама не! Нашенските лоукъл майноритис 100% ще ме издънят, ако река да развивам нов бизнес.
И като съм казала тук-тук, да ‘зема да туря 2-3 наши снимки от джъмбото:

- дел и тук
https://picasaweb.google.com/lh/photo/fsqfHmJ3-v8y9jLWh2PS8W5rEMkDMqJt_sA0UF8doYY?feat=directlink

С цел сравнителен анализ, тук споменавам и цената на бензина, която видяхме при зареждането на джъмбото – 1 l = 11 kip = $1.4

 

Второто село, което посетихме, се казваше с. Уиски. Това село беше по-заможно от останалите, които видяхме по пътя. Може да се каже, че беше по-скоро нещо като търговски център на открито, отколкото село с лоукал майноритис. Имаше сергии, текстили, съдове, коланчета, багажчета – всичко, което може да бъде купено от туриста, и което виждахме на найт-маркета в Луанг Прабанг, можеше да бъде открито и тук. В селото имаше и малък ват с няколко монаха из двора му – очевидно беше, че не е изпаднало като селището до Меконг или колибите при слоновете.
Стори ми се по-редно да купя това, което планирах, от тук, от това село, отколкото от найт-маркета, така че на бърза ръка напазарувах едно шалте за легло с милиони слонове (носели късмет и щастие) (втора скоба – това шалте поктива спалнята ни – не е ли емблематично? Да покрия леглото ни с клатещи слонове, които носели семейно щастие – гот, ааа?J. ), което никак не беше евтино впрочем – струваше ми $20, а 20 долара в онзи край на света е една ОГРОМНА цифра. Не ме никак яд за похарчените пари защото 1во, шалтето все още ми харесва много; 2ро – по-натам никъде не видях точно същия цвят и модел шалте; 3то – подобни по вид и фасон шалтета никъде не бяха по-евтини от 20 долара – опитах се да спазаря друго (подобно, но различно на моето) ей така за спорта и за да видя дали не съм се прецакала, и не успях. Минималната цена, която успях да постигна другаде, беше 25 долара. А и 35 кинта бг пари не е скъпо за уникално шалте все пак...

https://picasaweb.google.com/lh/photo/iZxjrdQ6kcohd6kV3w_3Lm5rEMkDMqJt_sA0UF8doYY?feat=directlink

https://picasaweb.google.com/lh/photo/RThq6_cZygP-cnMYKGGFYG5rEMkDMqJt_sA0UF8doYY?feat=directlink

- делийтнах пак сними + текст

https://picasaweb.google.com/lh/photo/MXps3FTRUNZbsL18WO_nOm5rEMkDMqJt_sA0UF8doYY?feat=directlink

https://picasaweb.google.com/lh/photo/P1Xs8upgCPbr40hXJoivqB2DUOxZRPEvGbIUI1p9174?feat=directlink
горното е ракията със спиртосани змии, за която говорих по-преди;

https://picasaweb.google.com/lh/photo/Cvr8_XmFAGzyM34ekV-Kkh2DUOxZRPEvGbIUI1p9174?feat=directlink

https://picasaweb.google.com/lh/photo/dph0-6eU0xownmLwf7d3qB2DUOxZRPEvGbIUI1p9174?feat=directlink

Междувременно слънцето рязко напече, което породи другото ни откритие за Лаос, касаещо климата. В 5.10 сутринта, когато станахме заради монасите, беше доста студено. Върху летните си къси панталони и тениска тогава имах блуза с дълъг ръкав + полар. В 10.30 махнахме поларите (по времето на пещерите) и останахме по тениска + дълъг ръкав, а в 11 и малко, докато се шляехме в с. Уиски, припекът беше така кански, че ми се искаше да си махна и тениската от гърба си. Жегата наистина идва рязко и изведнъж в Лаос през декември. Отново призовавам жените да си носят шал – той служи както за защита на гърлото и топлина, когато такова е нужно, така и за предпазване на главата от пек. Ясно ми е, че не е особено популярен артикул, но ако материята е правилно подбрана, шалът едновременно и топли, и предпазва от топлина. Да не говорим, че не заема място в багажа, защото винаги е или на врата, или на главата.

https://picasaweb.google.com/lh/photo/xRfzQUWgii89WuNVLgW6qh2DUOxZRPEvGbIUI1p9174?feat=directlink

(само)доволната усмивка е заради шалтето със слоновете – вижда се нагънато в пликчето в ръката ми.

В това село похабихме около час време заради сергиите, а и заради бирата - на брега на Меконг има пейки, създадени само за бира. Една неочаквано добра комбинация J
 

Село Монг се оказа малко, схлупено, тъжно и уморено скупище от малки, схлупени, тъжни и уморени колибки. Понякога се чудя дали чувството за вина, което усещам, когато попадна на подобно място, е уместно. Не че аз реално съм виновна, но се чувствам виновна, когато осъзная, че аз имам повече, отколкото огромно количество хора по света имат. И като си помисля, че има някакви дни, в които мисълта ми се върти около Irregular Choice, то към вината се примесва и срам. В това село не се задържаме много. Направихме 1 обиколка, поснимахме малко, аз си купих една престилка за готвене от кумова срама, въпреки че никога не слагам престилка, когато готвя (цената на престилката беше 30.000 кипа, намалена от 50.000; самата престилка не е лоша, но изпълнението й е много лошо – апликациите са закрепени с тропоска към основния плат), и се натоварихме обратно в джъмбото.

https://picasaweb.google.com/lh/photo/NYFGkAV5LnOPJ-ZL-odB5m5rEMkDMqJt_sA0UF8doYY?feat=directlink

https://picasaweb.google.com/lh/photo/bAHfxIzmQHnVFyGe70DTeG5rEMkDMqJt_sA0UF8doYY?feat=directlink

https://picasaweb.google.com/lh/photo/CiVvaYygPuT2qQwLVAMsLW5rEMkDMqJt_sA0UF8doYY?feat=directlink

https://picasaweb.google.com/lh/photo/ump3tA3oHaHtLimj9t1T0m5rEMkDMqJt_sA0UF8doYY?feat=directlink

https://picasaweb.google.com/lh/photo/FijshI9X7wPn_Gj1xvlczh2DUOxZRPEvGbIUI1p9174?feat=directlink

https://picasaweb.google.com/lh/photo/B0fYdCGY-pxar2nyLzJSkx2DUOxZRPEvGbIUI1p9174?feat=directlink

https://picasaweb.google.com/lh/photo/foNAmukx2hbbN7CDwWGUgh2DUOxZRPEvGbIUI1p9174?feat=directlink

След това село от плана за трипа остана само точката с водопадите Kuang Si. Затръскахме се с джъмбото в поредната неизвестна посока към последната спирка за деня. Не помня колко дълго се тръскахме, но не ще да е било много, защото водопадите се намират в обществен парк, който се намира на 32 км. от Луанг Прабанг. Драйверът ни разтовари на паркинга и ни каза, че ще ни чака в определено време. След което поехме по пътечката между дърветата. В началото на парка има мини зоокът с няколко ‘sun bears’ – слънчеви мечки, които са били спасени от бракониерите. Животните са странно-изглеждащи, големи, тъмни и лениви:
https://picasaweb.google.com/lh/photo/yOlj4KgwWABo5klJaWMsuG5rEMkDMqJt_sA0UF8doYY?feat=directlink

Снимахме едно-две мечета и продължихме по пътеката. Не след дълго пред нас се яви най-райкото кътче, с което може да се похвали Лаос – малки водопадчета, сини и бели цветове, скали, опасани от тропическа растителност – истинска наслада за очите (и уморените ни натъртени от друсането дупета). Няма смисъл да описвам с букви нещо, което можете да видите на картинка, така че прилагам снимките от мечките и местността:

https://picasaweb.google.com/lh/photo/JHhVClN3rR-mdx5mDqzCrm5rEMkDMqJt_sA0UF8doYY?feat=directlink

-дел

https://picasaweb.google.com/lh/photo/kYk-xsPSI48E1sJ8w5zQjW5rEMkDMqJt_sA0UF8doYY?feat=directlink

https://picasaweb.google.com/lh/photo/6nqUObZMlquXe5_4tuZuRW5rEMkDMqJt_sA0UF8doYY?feat=directlink

-дел

https://picasaweb.google.com/lh/photo/yJzPlq0uFp_iDetscIJudm5rEMkDMqJt_sA0UF8doYY?feat=directlink

https://picasaweb.google.com/lh/photo/9DHjM5FKvU_Nw9h1wMqcxm5rEMkDMqJt_sA0UF8doYY?feat=directlink

След плуването и бирата се разкиснах до степен, в която се излегнах на една пейка и заспах. Много ми е мъчно да го кажа, но заради мен мъжът ми не видя същинските водопади. Аз също не ги видях впрочем. Така ми се доспа в оня Лаоски ден, че наистина нямаше сила на света, която да ме вдигне от пейката. От друга страна пък, ... не разбрал, че извън тези мини водопадчета от снимките по-горе, има и други същински водопади, така че и той седя и дрема с мен на пейката /с една биричка/. От трета страна, ако знаех, че водопадите са толкова мащабни, навярно щях да се събера в тялото си и да идем и до тях, за да ги снимам. Във всеки случай миналото си е минало и няма значение. А и както гениално заключи половинката. – след като ти се е спало и си се чувствала добре на тая пейка, значи ти е било достатъчно хубаво и без водопадите. Сега си мисля, че (някой ден) бих могла да използвам не-видените водопади  Kuang Si, за да си спретнем още една екскурзийка до Лаос, но се съмнявам, че ще повторя дестинацията – има толкова невидени места по света, та не виждам поради що да се дрънкам пак до същата точка на глобуса.
От паркинга пред парка (естествено наджонджен със сергии и сергийчици) забърсах сувенира, който по-късно окачихме на стената на чужбината у дома (дано не забравя да снимам стената и да туря тук снимка, а да видите за каква стена всъщност говоря) – ръчно издялана слонска глава. Мъжът рече, че е добра и аз му вярвам – едно от хобитата му е да дялка дърворезби (имаме негова мащабна Тайна вечеря над камината например) и поназнайва туй-онуй. Въпросната глава спазарихме за 30.000 кипа (3-4 долара), което е адски добра сделка за качеството и самобитността на предмета. Странното е, че точно на тази сергия се опитах да намаля цената на магнит от 10.000 на 8.000 кипа и не успях. Оказва се значи, че 1 ръчно изработено съкровище в Лаос струва 3-4 долара, а 1 пластмасов боклук – 1.20. Много странна ценностна система имат лаосци, когато иде реч за сувенири, не мислите ли? Освен слонската глава, от там купих и кокосов орех – като ония, за които разказвах в предната глава – че съм гледала големи кръгли неща с габарита на малка диня, и хората си ги купували. Вкусът ми хареса, но не чак толкова, че да си поръчам още веднъж другаде. Цената на ореха беше 8.000 кипа (1 долар).

https://picasaweb.google.com/lh/photo/iGsvTIGoxej6zc7RFwwVmm5rEMkDMqJt_sA0UF8doYY?feat=directlink

https://picasaweb.google.com/lh/photo/0N3C4ahMJzK252rpbvnuA25rEMkDMqJt_sA0UF8doYY?feat=directlink

https://picasaweb.google.com/lh/photo/2Q-ZLGVDeXm9nBJnUQfUi25rEMkDMqJt_sA0UF8doYY?feat=directlink

С това приключихме туристическата обиколка за деня. Помолихме само драйверът да спре в центъра на ЛП, за да си купим сандвичи от нашата кака (онази от предния ден, дето ни даде бонус шейк, пък ние й дадохме бакшиш, пък тя ни подари 2 банана) и заръчахме същите сандвичи. Е, този път мацката ни посрещна с не-толкова лъчезарно ‘сабайдиии’ – явно не беше в настроение нещо. Лекинко ми звънна една камбанка – че не е нормално широките усмивки да се мятат така лесно по хората, ако не са реални, не е нормално, си рекох, ама чак пък такава сериозна физиономия да размахва след като вчера буквално е текла по паважа... Леко се нашляпах сама по ръцете заради мнителността ми – все пак жената не е длъжна да провлачва ‘и’-тата в края на ‘сабайдии’ до безкрайност, за да демонстрира дружелюбност към нас – какво като сме ‘редовни клиенти’ – така си рекох аз и затворих въпроса, свързан със съмненията около истинската същност на лъчезарния дух на лаосци.
Върнахме се в хотела си изморени, но доволни. Е, ХХХХ беше леееко кисел заради пропуснатите водопади, но такъв е животът...
Докато разопаковах и разглеждах покупките си в стаята мърморех,  че навярно не съм купила изгодно придобивките си (мислех най-вече за шалтето за 20 долара), но моят мъдър съпруг отсече, че те са най-добрата сделка към момента на пожелаването им. Защото нещата може и да са по-евтини, но нежелани към момента на виждането им, а когато бъдат пожелани, те струват точно толкова, колкото си готов да дадеш за тях. Това, а и мисълта, че е по-добре парите ни да идат при босите крачета на децата , отколкото при жените на собствениците на джипките, ме тушира, но същинският покой за чичо-скруджовата ми душичка дойде няколко часа по-късно, когато все пак сравних цените на съизмерими артикули от найт маркета с тези, които имах, и това, което аз бях кеширала се оказа съвсем изгодно.
Малко преди да тръгнем към нощния пазар се събрахме в двора на къщата, за да се разплатим със собственика за нощувките. И тогава стана ясно, че другарят собственик иска да му платим стаите х $20 з нощувка, въпреки че имахме резервация от booking.com с указана цена от $15 долара за стая. Разхвърчаха се разпечатки, той занастоява, ние се запънахме, аз запревеждах репликите на тайфата – изобщо, попаднахме в една грозна сцена, в която той иска 15 долара отгоре, ние пък сме го ударили на чест и не ги даваме, той се пазари за поне 13, ХХХиска да ги даде, Мацка 1 и 2 не ‘щат, щото се дразнят на простотията на собственика, а аз все повече се приближавам към сцена, която ще бъде върхова изява на яда и лошотията си. Затова единствено казах, че ние сме европейци и пазаренето, каквото е присъщо в обикновения живот на Лаос и Азия, за нас е неприемливо и унизително, и поради това аз отказвам да участвам в разговора с него (собственика) и се прибирам в стаята си, където ще изчакам финала на спора. Финалът на спора е неясен всъщност, защото да, оня тарикат наистина се съгласил, че резервациите ни са коректни, и се навил на плащането, което е фиксирано в договора ни (15те долара), но пък не приспаднал капарото, което вече бяхме платили. Освен това гадината ни изцентри с по-висока цена на таксито до летището, което бяхме заръчали през него без да фиксираме цената му. Така де – маймун успя да разгневи и възмути 4 броя балкански субекти. Няколко дни по-късно .... и Мацка 1 (2те лица от компанията с реален бизнес и реални сделки в реалния си живот) вече започнаха да се поздравяват един друг с мазна усмивка и провлачено ‘сабайдиии’, което идеше да покаже недоверие и подозрение във всичко, що има азиатски корени. От двамата самостоятелно и поотделно чувах закани какво ще се случи на виетнамците и лаосците в случай, че някога животът им предостави възможност да правят сделки с тях, и трябва да ви кажа, че това, което ще се случи на 2те породи хора, няма никак да е хубаво. Въображението ми рисува сложни договори, яки обезпечения, записи на заповеди, капариране на пълните суми в двоен или троен размер и всякакви подобни дейности и лошотии.
 

Единствено чичката на тарабата с храната за 1 долар (оная празна чиния за 10.000 кипа, дето ви писах за нея) отговаряше съвършено на себе си – с едната ръка вземаше парите, а с другата подаваше празната чиния – при тоя човек нещата бяха толкова ясни, колкото нищо друго – манджата идва от него само срещу предварително дадени кинти и толкоз, и второ пълнене на една и съща чиния е неразрешено. Или просто не получаваш никаква манджа.
 

Пазарът на Луанг Прабанг тази вечер олекна с 4 тениски, 1 чадърче от ръчно-правена хартия (за стената със сувенирите) и шарени лапички. Тежестта на въпросните неща се пренесе към багажа ни, а лампичките светят и сега в дневната ни. Последните си лаоски пари дадохме за шише бира и шейк на брега на Меконг (10 + 7.000 кипа) и така тържествено отбелязахме края на Лаоското приключение. Последната снимка от Лаос е на фенера от кръчмата, където пихме бирата и шейка и затова ще я сложа за финал на 2рата част от нашето Индокитайско пътуване, нищо че е незначителна и нехарактерна. 

https://picasaweb.google.com/lh/photo/xcSUokLyFGrm72Yp0eFzcW5rEMkDMqJt_sA0UF8doYY?feat=directlink

толкоз за лаос;

Редактирано от Георги
малко увеличен шрифт за по-лесно четене
  • Харесвам 13
Връзка към мнение
Георги Матеев

Мдааа, страхотен пътепис. Благодарение на maik добавям Лаос в списъка с бъдещи дестинации за посещение :)

 

Ще чакаме допълнителни впечатления и от Калоян, на когото му пожелавам успех за новата работа.

  • Харесвам 2
Връзка към мнение

Благодаря за пътеписа и на мен изведнъж така ми се приходи в Лаос... Уникално изглежда наистина и много добре разказано. Мерси и на Георги стискайте палци :-)

  • Харесвам 1
Връзка към мнение

След такъв разказ за ЛП моят сигурно ще бледнее затова прилагам линк към "всички снимки накуп " - https://plus.google.com/photos/100263870214579547005/albums/5938050708250881873

Да - Лаос е интересна и все още почти екзотична дестинация. За атрактивна работа или по-дълго излежаване си заслужава, но за установяване дългосрочно в района има доста по-атрактивни и привлекателни места.

Но ако някой реши от там да стигне до СИ Тайланд и по точно до Чанг Рай и Чанг Май, да заповяда!  Послушахме съвета на Домосед и се отказахме  от двудневното пътуване с лодка нагоре по Меконг за да се  задоволим само с разходка до пещерата, което си беше пре-достатъчно. Пътят на север минава по билото на планините поради ежегодните наводнения и свлачища като гледката доста често е помрачена от бедността и липсата на вода, ток и т.н....

( А в Луан Намда ганджата е в изобилие и без пари   :yes: - все пак си е Златния триъгълник"...)

Редактирано от stefanrusev
  • Харесвам 1
Връзка към мнение

След такъв разказ за ЛП моят сигурно ще бледнее затова прилагам линк към "всички снимки накуп " - https://plus.google.com/photos/100263870214579547005/albums/5938050708250881873

Да - Лаос е интересна и все още почти екзотична дестинация. За атрактивна работа или по-дълго излежаване си заслужава, но за установяване дългосрочно в района има доста по-атрактивни и привлекателни места.

Но ако някой реши от там да стигне до СИ Тайланд и по точно до Чанг Рай и Чанг Май, да заповяда!  Послушахме съвета на Домосед и се отказахме  от двудневното пътуване с лодка нагоре по Меконг за да се  задоволим само с разходка до пещерата, което си беше пре-достатъчно. Пътят на север минава по билото на планините поради ежегодните наводнения и свлачища като гледката доста често е помрачена от бедността и липсата на вода, ток и т.н....

( А в Луан Намда ганджата е в изобилие и без пари   :yes: - все пак си е Златния триъгълник"...)

Аз с удоволствие бих прочела и твоя разказ. Интересно ми е да разбера и твоето виждане за Лаос. Това е една екзотична страна, за която няма много информация и всеки разказ е добре дошъл. До преди да прочета разказа на Maik нямах никакво желание за пътешествие до там, въпреки че имаше бегли идеи за това, но сега съм сигурна, че бих искала да посетя Лаос.

Ако не ти представлява трудност сподели и твоето виждане и поглед към страната

  • Харесвам 2
Връзка към мнение

Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш

Трябва да си член за да оставиш коментар.

Създай профил

Регистрирай се при нас. Лесно е!

Регистрирай се

Влез

Имаш профил? Влез от тук.

Влез сега
  • Четящи темата   0 магеланци

    Няма регистрирани потребители, разглеждащи тази страница.

×
×
  • Създай...

Важна информация

Поставихме бисквитки на устройството ти, за да улесним употребата на сайта. Можеш да прегледаш нашата политика за бисквитките.