Обръщате ли внимание на злобни коментари?

[stanimir 34919]

Едното не излючва другото. Туй също има хора които не се лишават от разни битови неща , но пък и пътуването е в кръвта им.

[Тополска 1086]

Всичко си зависи от нас самите. Който обича и има нужда да споделя, го прави. В общия случай, такъв човек няма чуваемост за злобни коментари. Другият тип не харесва да споделя и в редките случаи, когато го прави, неизменно чува (или поне вижда) злоба. Та аз гледам да не си вървя срещу природата. Пък е и малко е трудно да убедиш някой някой, че си правил ремонт на банята, връщайки се от отпуска с тен през февруари. Мъжът ми е другия тип и постоянно измисля небивалици за околните. Гледам, че и той си е ок с неговия начин.

[violeta 3368]

При нас основният проблем е, че приятелите ни постоянно искат да идват с нас, а пък ние не ги искаме, защото сме сигурни, че само ще ни натоварят с присъствието си. Много малко са хората, с които общуваме, които биха издържали на нашите пътувания - на нас не ни пречи да преспим на летището, да пътуваме с автобус часове наред или да хапваме сред мизерия, заобиколени от местни.  

Мен ме дразни по-скоро това, че постоянно има някой, който иска да се присъедини единствено и само, защото ние сме си организирали пътуванията сами и излизали изгодно. Да сме ги вземели, защото не говорели езици и най-вече защото било "тънкана". И после се започва едно мрънкане - ама защо са тесни седалките в самолета; защо не съм на пътеката/прозореца... Неблагодарна работа... Все едно си им длъжен! Не си дават сметка какво коства организацията, проучванията, събирането предварително на информация.

Как процедирате с такива хора, които като разберат, че отивате някъде (например Азия) и казват - може ли и ние да дойдем?

[Здравко Ангел 7102]

Мен ме дразни по-скоро това, че постоянно има някой, който иска да се присъедини единствено и само, защото ние сме си организирали пътуванията сами и излизали изгодно. Да сме ги вземели, защото не говорели езици и най-вече защото било "тънкана". И после се започва едно мрънкане - ама защо са тесни седалките в самолета; защо не съм на пътеката/прозореца... Неблагодарна работа... Все едно си им длъжен! Не си дават сметка какво коства организацията, проучванията, събирането предварително на информация.

Как процедирате с такива хора, които като разберат, че отивате някъде (например Азия) и казват - може ли и ние да дойдем?

Ние в последно време изобщо не съобщаваме къде отиваме, подготвяме си всичко, в деня на полета известяваме във фейсбук, че в близките седмици няма да ни има и чак като кацнем на съответното място вече става ясно къде сме. Така си спестяваме няколкоседмично мрънкане и чудене как да откажем.

[Alexander 30860]

Мен ме дразни по-скоро това, че постоянно има някой, който иска да се присъедини единствено и само, защото ние сме си организирали пътуванията сами и излизали изгодно. Да сме ги вземели, защото не говорели езици и най-вече защото било "тънкана". И после се започва едно мрънкане - ама защо са тесни седалките в самолета; защо не съм на пътеката/прозореца... Неблагодарна работа... Все едно си им длъжен! Не си дават сметка какво коства организацията, проучванията, събирането предварително на информация.

Как процедирате с такива хора, които като разберат, че отивате някъде (например Азия) и казват - може ли и ние да дойдем?

Много познато!

С времето съм разбрал кои какви са и съм ги отсял. Реално съм склонен да ходя с 1 двойки за повече от 3-4 дни и още 1-2 двойки за по 2-3 дни, с другите става мъчение..Започват се постоянни претенции за всичко, които аз трябва да реша.

Друг фактор е и склонността да се дават пари за определени неща докато са на разходка, има хора, които харчат много повече от мен, има и други, които харчат много по-малко. Трябва да се  гледа и този фактор, когато той е по-близък, става още по-лесно

[Тони 25531]

Ами понякога казвам, че не е удобно. Готова съм да правя компромиси с всичко, ако става дума за 2-3 дни, но за пътуване над седмица- забрави.

[Topfly 26980]

Злобни коментари за щастие не съм срещал, но неразбиране от околните съм виждал много. Постоянно ме ръчкат защо не си сменя перфектно функциониращата ми кола В същото време не разбират от какъв зор отивам в другия край на света и то без всичко предварително да ми е организирано

[stanimir 34919]

Мен ме дразни по-скоро това, че постоянно има някой, който иска да се присъедини единствено и само, защото ние сме си организирали пътуванията сами и излизали изгодно. Да сме ги вземели, защото не говорели езици и най-вече защото било "тънкана". И после се започва едно мрънкане - ама защо са тесни седалките в самолета; защо не съм на пътеката/прозореца... Неблагодарна работа... Все едно си им длъжен! Не си дават сметка какво коства организацията, проучванията, събирането предварително на информация.

Как процедирате с такива хора, които като разберат, че отивате някъде (например Азия) и казват - може ли и ние да дойдем?

 

 

Преди бях пускал цела тема за това "Хората с които пътуваме" или нещо подобно беше.

Най-общо хора с които мисля , че няма да ми е комфортно просто им отказвам.

[Alexander 30860]

Злобни коментари за щастие не съм срещал, но неразбиране от околните съм виждал много. Постоянно ме ръчкат защо не си сменя перфектно функциониращата ми кола В същото време не разбират от какъв зор отивам в другия край на света и то без всичко предварително да ми е организирано

Това за колата и аз го усетих скоро. За около 2 години имах две коли, като разликата в цената и годините между двете беше голяма, а разликата в стойността  4-5 пъти! Накрая реших да продам по-новата и скъпа кола и да си оставя старата, която я имам от доста време(функционираха безотказно и двете). Е това беше пълна лудост за много хора, направо ми се смееха откровено.Доста съм запален и по коли, не е да ми е безразлично какво карам, но годините и цената не са от особено значение, както за други.

Между другото, испанците имат една приказка, "По-добре сам, отколкото с лоша компания"

[elenitta 9723]

На мен веднъж ми зададоха въпроса "Какво толкова печелиш като пътуваш?" Отговорът ми беше "Каквото и да отговоря, не мисля, че ще ме разбереш с оглед въпроса, който задаваш." 

[Пожето 580]

Не съм чувала злобни коментари, повечето от колегите и приятелите ми също много обичат да пътуват и често споделяме мнения и обменяме опит. Тези, които не пътуват много, с интерес разпитват къде е било последното ми пътуване и какви са ми впечатленията от него. Родителите ми също много се радват за моите пътешествия.

Скоро ми се случи някой да ме погледне учудено и да ме попита защо пък ще ходя в Исландия, което мен лично ме изненада, аз някак по дифолт приемам, че няма човек, който да не би искал да я посети