Танзания (аматьорско сафари), Занзибар (релакс) и ден в Доха за цвят

[cck 25089]

Февруари '2015
Остана време в идиличната атмосфера на TanSwiss Lodge между два гейм драйва и сядам да допиша няколко реда за първото ни и бих го нарекъл малко аматьорско сафари в Африка.
Сега като сводка, пък после ще допълвам и променям в пътепис.

Спойлерите са от мен (cck), "колко Струва?" (c2) с оправданието, че цените е добре да се драсват във форума, Редактор 1 ("Мадам") и Редактор 2 ("Мило"):

Ден първи:
Пътуване през Доха до Дар ес Салаам
Досега бях кацал на старото летище DIA и много ми се искаше да поразгледам новото творение Hamad International Airport. Е имам и удобен повод - трябва да изчакаме третия човек от групичката ни за сафари. И се нагласиха едни 6-7 часа на летището. Оказа се, че го разгледахме сравнително бързо - няколко дюти фрии зони, фууд кортове, голям атриум, пет сгради с гейтове. Има и интересни попадения като детскки пързалки например.

 

Интернетът е достъпен навсякъде - безплатен и с перфектна скорост.

Изложбената част е разположена в централното хале. Наблизо са и агенциите за туровете из Доха. Първият е в 08:00 (самите гишета отварят в 06:00) а последният в 19 ч.
Един Макларън като за туристи

 

Тук е и транзитния хотел, басейна, СПА-то, залата за скуш.
- Р1: Скуошът особено ми харасва докато чакаме Ред 2.
- cck: мен и за фитнеса би ме домързяло, ти за скуош...
Та не ги ползвахме, но решихме, че е подходящо да посетим ORYX Lounge.
- c2: 40 USD за 6 часа престой е мизата към all-inclusive предложението.

А това освен храната и напитките е в комплект със стаи за почивки, гейм конзоли, джаги, quiet room, семейни стаи и последен модел I-mac за сърфиране и някоя позакъсняла сводка
Браво на Qatar Airways, заслужаваше си. На следващото идване ще поразгледаме и Доха.

[cck 25089]

Ден втори
Пристигнахме в Дар eс Салаам следобед. Последваха визите VOA.
-C2: 50 USD на човек, има си опашка и попълване на формулярче.
-Р2: Аз пък идвам от Берлин (мерси за съветите Macf1an . Въпреки подготовката за път с ръчен багаж, в Берлин държаха на пустите 7 килограма в него. Моите се оказаха 10 и се наложи да го чекирам. И това доведе до търсенето на багажа тук, като на нито една от общо двете ленти не стана ясно кой багаж от къде идва. Минута-две паника и го намерих хвърлен на пода сред купчина други багажи. Ура - репелентът е на лице.

След прилично задръстване из града се дотътрихме до хотела (Best Western Colosseum). Едно хапване, по някоя бира (да се проверят местните пивовари) и ни домързя за повече активности.
-C2: 30 USD е колата за трансфера летище/хотел (в центъра, близо до фери терминала). С хотела по мейла спазарихме.

 

Не, че няма какво да се разгледа (вж. галерията на Karik), но го оставихме за след няколко дни, когато ще вземем ферито за Занзибар.

Тук е момента да уредим и подробностите с нашите тур гидове - Travel Savings.
Персонажи: Adam (big boss, с него Р2 си писа по мейла, понеже сайтът не работи), Mr. Peter (шофьорът и орлово око) и Tahib (нашия начетен гид, с перфектен английски).
-C2: Предплащаме на този етап половината от 590 USD / на човек, без входната такса за парка (30 USD/ден/човек, като се плаща само с кредитна карта).

Услугата включва:
- транспорт с ван (Toyota Noah) до Микуми и обратно;
- половин ден гейм драйв там;
- два пълни дни по два геймдрайва дневно;
- кратък гейм драйв на четвъртия ден.
- Настаняване в TanSwiss lodge на база fullboard.
- храна три пъти на ден и вода, без други напитки.
 

Утре сутрин потегляме. Хакуна матата.

[cck 25089]

И така ден трети:
-Р2: A-wimoweh-a wimoweh-a, A-wimoweh-a wimoweh-a
Помните Цар Лъв, нали
In the Jungle, the mighty jungle...

 
Сутринта потеглихме за Микуми National Park. Приличното задръстване отново не ни се размина
- около два часа докато излезем от града. С кратък стоп за смяна на валута, пред зорките
погледи на въоръжените гардове. Не е лошо, секюритито е повишено особено около банкови офиси.

Пътят не е много - окolo 300 км, но се пътува бавно. Магистралата е натоварен, обикновен
двулентов асфалтиран път, но с реално ограничение 70-80 км/час.
Спряхме за обяд.

После да си извадим местна SIM карта за интернет и телефония.
-Р1: Близо до ракия шоп-а. А Rakhia се оказа популярно име.

Някъде следобеда влязохме на територията на парка.
Самия път разделя Микуми на две и през няколко минути спирахме да се запознаем с обитателите

-cck: Да споделя, че съм си прочел урока, т.е. темите и блога на Fly за сафаритата му из Африка. И домоседовите сводки съм заглеждал. Благодарени на тях имам някаква идея какво следва да очаквам. А съм озаглавил темичката "аматьорско сафари" именно поради това несъобразяване с някои основни моменти.

Какво имам предвид:
- фототехника;
Знам, че е важно да се вземе DSLR или нещо по-сносно поне като обектив, но наистина не ми се носи. Пътуваме само с ръчен багаж и както може да се очаква - снимките едва ли ще са нещо кой знае какво. И бинокълът остана у дома.
- Р2: Аз пък нося най-яката видеокамера и сега е момента да благодарим на японците
 
- спим извън парка;
TanSwiss lodge се намира на 2 км от входа на парка и макар и близо, едва ли ще хванем животни по изгрев.
- Р1: Аз пък обичам да спя след 6 сутринта...

- три нощувки не е сафари;
Да, но както каза Fly - ако сте за пръв път всичко ще ви хареса

- водни game drives в Микуми няма

Е има и неща, които се напаснаха:
- Края на сезона - конкретно за Микуми, прекрасно време
- читав гид - много е важно, убедих се. Особено ако сте любопитковци без познания за птиците например.
- близък до Дар Ес Салам парк - разбирай, може и наземен транспорт, без меки чанти и
ограничение в багажа и разбира се разликата в цената за транспорта.
- малко хора, съответно няма струпване на джипове около интересните спот места
- лоджа се оказа хубав със задължителните елементи - комарници, топла вода, интернет, студени напитки. Управлява се от швейцарци.


- Р1: и спагети болонезе Швейцарско качество с африкански привкус
- c2: Цените за отделно настаняване, ако някой реши, че иска с друга фирма или сам:


Наздраве от TanSwiss. Утре обаче ставаме в 6

 

 

[FlyTraveler 38432]

Сафарито е като секса - хубаво е даже и когато е лошо :)

 

Честно казано на мен не ми се нрави избора на парка, преди няколко месеца кацах с малко престой там на път от Руаха за Занзибар...  С много малко пари отгоре и още някой час път можехте да отидете до Селу пак с трансфер по земя... ама може пък да сте късметлии...

При всички положения, приятно изкарване!

[cck 25089]

И Селу беше вариант, но решихме, че може да вали и оставихме опция, ако не става тук да пробваме в Удзунгва. Хареса ни много и определено ще повторим Танзания с други паркове. Апетита идва с яденето Надявам се следващия път за миграцията да успеем.

[Гост]

Въпреки подготовката за път с ръчен багаж, в Берлин държаха на пустите 7 килограма в него. Моите се оказаха 10...

 

Шемет безподобен - същия като един с криле - дето обиколи Южна Америка с ръчен багаж, та  и ти   Веднъж ми се наложи да пътувам с 5 кг ръчен багаж до Тенерифе. Ми то... в тази раничка... помня, че за пръв път не си носих лаптоп и заковах на 4,8 кг, но в общи линии нямаше нищо 

 

Извън "офтопикът-ът" моля те, не употребявай аматьорско сафари - тук има усмивка и се надявам да си личи. Защото самото сафари си е една мечта. За тези, за които е, разбира се... Колцина са тези дето правят професионално такова чудо. Ако се разровя сред тукашните милионери, ще намеря де

 

Аз искрено се разтопих от твоята снимка на оня цар. Така както и от снимките на Флай, но там е друга бира. Бих искала да го изживея същото - дай Боже, и ти желая прекрасни емоции! Чакам пътеписа... 

Редактирано 28 февруари, 2015 от Гост

[cck 25089]

Сафари дни

 

Първи сутрешен гейм драйв
- Р1: Събуждане в 6 сутринта. Вече е 38 градуса...
- Р2: Дано кафето и сутрешната цигара прекъснат серията...
- Р1: Имам хапчета, ако кафето не помогне...
- cck: "Продължаваме напред" (по К. Пулев)
- Tahib: 6:30 Mzungu time. Перфектен. Ние закъсняваме леко с кафето...
Мзунгу  е обръщение на суахили за белите, пък и богати (без обиден елемент), нещо като гринго.
А "мзунгу тайм" означава точно в толкова часа, щото в Африка както знаем уговорките за час са леко разтегливо понятие

В ранното тръгване има много смисъл - освен повечето време в парка, липсата на много.
посетители, дава възможност да хванете сутрешната активност на животнитето, преди да напече
и те да започнат да търсят сянката

- Р2: - Таиб, какво ще видим днес в парка? Симба (simba - лъв, "суах.") ще открием ли?
- Tahib: Ако имаме късмет, да ...
- P2: А освен Симба - Муфаса, Тимон, Пумба, Рафики, Зазу ? (виж Цар Лъв)  
- Tahib: Да, тях да.


Илюстрация: Wiki
Персонажите от ляво на дясно: Shenzi, Scar, Ed, Banzai, Rafiki, младия Simba, Mufasa, младия
Nala, Sarabi, Zazu, Sarafina, Timon и Pumbaa
 

И се започна:
След табелата семейство павиани. След тях още няколко с малки.
"Ти си babbon (павиан), а аз не съм", както казваше стария мандрил Руфики на лъвчето Симба
Последваха стада импали, антилопи гну, птици много - малки, по-големи, щъркели обикновени и такива марабу.

Преследвахме по пътя Обама (така се казваше единият от вътрешните пътища) дружина слонове.

 

Почиващи си биволи и сами разхождащи се в търсене на подходящо място за паша.

Друга слонска дружинка

Починахме си до Camp Site 2 - едно от местата пригодени за палатки в този парк, близо до огромен баобаб (в диаметър двадесетина метра)

и се отправихме към хипопотамското спотерско местенце. Снимките от него в следващия пост.
Явиха се и друг вид щъркел, пауни и естествено импали.

Дойде ред да видим и Пумба в цялото му свинско великолепие, овалян и мързеливо задрямал в калта.

Под много от високите дървета се бяха скрили жирафи - съвсем спокойни и любопитни, апропо.

Стадата зебри и слонове, както и добре познатите ни вече павиани бяха на изпроводяк.
Дори такива странни пеперуди

Така премина първият ни същински геймдрайв. Невероятно красиво. Природата е величествена и
човек остава наистина заплеснат по живота в парка.
Прибрахме се за късен обяд.
Последва раздумка с гида и шофьора за общите неща на живота в България и Танзания (също бивша соц. държава). Разликите със Занзибар и какво да очакваме там. Бърз сравнителен анализ на интересните неща в българо - суахили речника (например "няма" е телешко
И така напред към следобедния гейм драйв...

[Mary 58387]

сск, чудно разказваш.

Само трабва много да внимавам кога чета твоята тема, че големия ми син от една година напира за сафари, а ако види твоите асоциации с Цар Лъв...спукана ми е работата!

 

Наслаждавай се безкрайно, а после напиши подробен пътепис, че...ще се ходи на сафари с дете.

[FlyTraveler 38432]

Щъркела над снимката на мъжката импала е Saddle-billed stork.

[cck 25089]

...
А той (следобедния гейм драйв) се получи още по-интересен.
Какво ново видяхме?
Отново много птици...

Хипотамското басейнче със своите СПА обитатели.
Tahib: Кожата им е тънка и лесно изгарят на слънце, за това предпочитат да прекарват деня във водата.

Полюбувахме се на вече дежурните импали, зебри, слонове, когато съзряхме (Mr. Peter де, щото ние само си зяпаме) групиращи се жирафи.

За такава групичка говоря:

Към тях дойдоха още, станаха поне тридесетина. Придвижват се бавно към дървото в ляво. На стъпчици.
Първо един-два по-смели, после още няколко. После още метър-два напред. С много ослушване и оглеждане.
Ясно, че има нещо.
Е нещото са две лъвици с поне две малки.
Tahib: Жирафите винаги се озъртат за евентуалната опасност. Оглеждат района за да преценят къде точно е лъва.
Р2: Е той, ако ги нападне?
Tahib: Не е лесно да се нападне жираф, освен това хвърля сериозни къчове. Лъвовете едва ли ще се заемат с някой от тях. Ловуват предимно вечер, а и може вече да са хапнали. Ще постоим и ще видим...

Така докато си стояхме и гледахме, около нас се образува друго стадо - стадо джипове.
И хората като жирафите - къде е Симба?

Постояхме час - лъвиците се излежаваха, а малките играеха и сновяха около тях.
Тогава стадото човеци премина в настъпление (да поприближим от страната, където няма храсти)...
Ето го и краля:

След тази среща, интересните неща на излизане от парка останаха някак на заден план.
Утре пак. Наздраве с нещо тематично:

[cck 25089]

Докато разпиша "утре-то" и стана осми март
Честит празник на всички лъвици
...

 

Денят отново започна рано от базовия лагер с преход в саваната, дървета, птички, антилопи, зебри, слонове, жирафи. Не липсваха и марабу.

 

Понеже предния ден имахме по-кратка спирка на крокодилското и хипопотамско езерце, днес решихме да го посетим за по-дълго.
Погледахме грижовните птици, кръжащи около хипопотамите и чакащи своя обяд.

 

Един крокодилът по-долу си мислеше, че се е прикрил добре и се опитваше да се добута незабелязан до брега. Не го огря, мзунго е далеч

А тук имаме двойка влюбени хипопотами, която решихме че следва да оставим на мира, а не да любопитстваме докато вършат своите дела.

Обядвахме извън парка и се завърнахме да търсим леопард.
Опитахме в друга част на парка.
Там открихме няколко семейства с гили (дивото прасе Пумба), много лешояди опоскващи нешо сиво и голямо. Не можахме да се приближим поради терена.

 

Видяхме и тази любвеобвилна майка с малко, а до нея лелята, може би
По-късно в импровизираната детска градина дойдоха още една мама-слон с нейното малко.
Филмче, ще добавя в пътеписа....

 

А той - терена в тази част на парка беше наистина по-сложен, но пък какво ли не правеха нашите гидове за да открием леопарда.
Нямахме късмет с него, но пък намерихме бял носорог (самотен) и тази ранена лъвица:

Изпроводякът от парка беше съвсем подобаващ. От Големите 5, остана леопарда. Надявам се и него да видим при следващото идване в района. Ако ли пък не - в Южна Африка не сме били

[FlyTraveler 38432]

Птицата на втората снимка не се вижда достатъчно ясно за да мога да я разпозная, на третата имаш двойка Hamerkop птици, а на следващата, кацнала на табелата е Lilac-breasted roller.

 

Шанса за леопард в Микуми е почти колкото да видиш рис в България. В Ю. Африка най-голям шанс имаш в Саби Санд (частен резерват до парка Крюгер, там е много вероятно и да видите Big 5 before breakfast - в първите 3 часа на първия гейм драйв), може и в самия Крюгер или някои от другите частни резервати наоколо или пък в Калагади. В Танзания най-голям шанс за леопард имате в Серенгети, доста възможно е и в Руаха (там видях два пъти за 6 пълни дни).

Щъркелите са ясни, летящите птици ще се опитам да увелича снимката да видя дали мога да ги разпозная.

 

П. П. Не мога да ги разпозная летящите, донякъде заради качеството на снимката, донякъде и аз може да не ги знам.

Малкото слонче е много сладко, сигурно няма и месец.

Редактирано 8 март, 2015 от FlyTraveler

[cck 25089]

Благодаря Fly, наистина се 'зарибихме' или по скоро 'засафарихме' и ще плануваме нещо, надявам се скоро.

...

От тук на сетне танзанийското ни приключение се измени.
Пътувахме отново през Микуми до Дар ес Салаам.
Два-три часа почивка и разходка из града в очакване на късното фери за Занзибар и трансфер до Нюнгви (курортно селище на най северната точка на острова).

 

St. Joseph

 

Лютеранската черква

 

И поглед към Дар от океана:

 

В Нюнгви бяхме следващите няколко дни. Много няма какво да се напише.
Идилична атмосфера, превъзходна храна, басейн с бар, бири и вино всякакви, страхотен плаж, странно топъл океан (водата е направо като чай), изобщо рай.

 

 

Следваща спирка: Стоун таун

[Lindt 36391]

...

 

В Нюнгви бяхме следващите няколко дни. Много няма какво да се напише.

Идилична атмосфера, превъзходна храна, басейн с бар, бири и вино всякакви, страхотен плаж, странно топъл океан (водата е направо като чай), изобщо рай.

 

tan_61.jpg

tan_62.jpg

tan_63.jpg

tan_64.jpg

 

Следваща спирка: Стоун таун

Ох, доживях  ! Вече почнах да си правя планове за Виетнам докато свършиш с Цар Лъв и минеш на важните неща като Занзибар  . Шегувам се, и аз искам да видя зебра 

Какво още има да се напише: 

В този топъл океан имаше ли рибки? Не виждам риф на снимките. Превъзходната храна в заведения ли беше или "релакс" значи, че си взел хотел с пълен пансион?  На място правихте ли допълнителни екскурзии? 

После ще си задам и останалите въпроси.

[Лидия 1875]

В Нюнгви бяхме следващите няколко дни. Много няма какво да се напише.

Идилична атмосфера, превъзходна храна, басейн с бар, бири и вино всякакви, страхотен плаж, странно топъл океан (водата е направо като чай), изобщо рай.

И вие сте били в Double Tree Hilton   май сме се разминали, вие кои дати бяхте там?

И по горе пише, че сте видели бял носорг- може ли снимка?!

[cck 25089]

И вие сте били в Double Tree Hilton   май сме се разминали, вие кои дати бяхте там?

И по горе пише, че сте видели бял носорг- може ли снимка?!

 

Последните дни на февруари, а на 02.03. се преместихме в Стоун Таун.

За белия носорог снимка нямам - с мойто фото от това разстояние нямах никакъв шанс. Чакам Р2 да даде видеото и там имаше снимано.

 

Ох, доживях  ! Вече почнах да си правя планове за Виетнам докато свършиш с Цар Лъв и минеш на важните неща като Занзибар  . Шегувам се, и аз искам да видя зебра 

Какво още има да се напише: 

В този топъл океан имаше ли рибки? Не виждам риф на снимките. Превъзходната храна в заведения ли беше или "релакс" значи, че си взел хотел с пълен пансион?  На място правихте ли допълнителни екскурзии? 

После ще си задам и останалите въпроси.

 

Ами рибки не видях, но предупредиха за медузи при прилив (и на тях не сме попадали). Риф в тази част на острова няма. На друго място се ходи, но ние просто го подкарахме мързеливо, та единствената ни допълнителна екскурзия беше в Стоун Таун

Пълен пансион не съм взимал (Double Tree искаха 90 USD/pp на ден за бутончето ъпгрейд) - храната освен хотелската беше и от околните заведения.

[Lindt 36391]

Ами рибки не видях, но предупредиха за медузи при прилив (и на тях не сме попадали). Риф в тази част на острова няма. На друго място се ходи, но ние просто го подкарахме мързеливо, та единствената ни допълнителна екскурзия беше в Стоун Таун

Пълен пансион не съм взимал (Double Tree искаха 90 USD/pp на ден за бутончето ъпгрейд) - храната освен хотелската беше и от околните заведения.

 

Освен скъпото бутонче, цената им е напълно отвратителна за Коледа и Нова година    Така или иначе си представям някакво излизане от хотела и виждане на усмихнати местни, така че храненето в хотела не ми се струва правилно решение. Хората дали са лъчезарни и симпатични и в Занзибар?

[cck 25089]

Освен скъпото бутонче, цената им е напълно отвратителна за Коледа и Нова година    Така или иначе си представям някакво излизане от хотела и виждане на усмихнати местни, така че храненето в хотела не ми се струва правилно решение. Хората дали са лъчезарни и симпатични и в Занзибар?

 

Е те все пак са от Хилтън веригата, няма как да ти хареса цена, еле пък по Нова Година. Там с промо и точки е варианта.

Иначе готвят много добре. Едни такива тигрови скариди, октоподи, също са спецове на риба тон и изобщо морската храна.

Колкото до околните заведения - също може. Ето какво ни сервираха конкуренцията

 

Хората бяха приветливи, а търговците не особено настоятелни

 

П.С.

Подозирам, че бара е на Penina

[cck 25089]

Стоун Таун (Stone Town)

Входно/изходната ни точка в Занзибар. Ползвахме ферито (http://www.azammarine.com/) от/за Дар ес Салам.

Малко от wiki:
"Занзибар е бивша държава, разположена на островна група в западната част на Индийския океан, част от днешната територия на Танзания. Включва 2 големи острова - Занзибар (или Унгуджа) и Пемба.
Архипелагът е бил португалска, после британска колония до 1963, когато получава независимост. Известна е и под името Занзибар и Пемба.
През 1964 Занзибар и освободилата се (1961) колония Танганика (известна и като Танганайка) се сливат в Обединена република Танзания. Названието на общата държава се образува от първите срички от названията на съставилите я бивши държави."

Е столицата/главен град е Занзибар сити, а централната и всъшност историческа част се нарича Стоун таун или Mji Mkongwe (суахили, "стар град").
Предполага се, че първите каменни къщи са строени след 1830та.
По това време територията се контролира от султана на Оман, а той самия се мести от Мускат в Занзибар през 1840 г. По-късно Оман и Занзибар са разделени между двама братя от оманското кралско семейство. Първият султан на Занзибар е Sayyid Majid bin Said Al-Busaid. Ето и другите в родословиe.
Сегашния султан (от 1963г. Занзибар е конституционна монархия) е девети поред, но не живее в Занзибар.
В историята на острова (както и съвременна Танзания) сериозна следа са оставили германско-британските борби и следвоенни договорки. Самият Занзибар като част от Британска Кения дълго време е бил колония.

Да се поразходим:

Гледка от терасата на султанския дворец

А този диван е със сравнително рядък дизай - седящите са един срущу друг.


Малко из уличките

И да завърша с ателието на местен художник

[Kyuubi 442]

Извинявам се, може да не е точната тема и ако има по-подходяща се извинявам...

 

За ядене в Стоун Таун две ръце за Monsoon. В Нунгви на единия от плажовете между Мама Миа и Коко нешо си е Барака, там като се стъмни вадят масите на пясъка и дневния улов отпред, виждате какво искате да ядете и ви го правят. Впрочем такива цени като в Барака не видях никъде по Занзибар. И освен тва на плажа В Джамбиани има един рибарски лодж, там винаги храната е уловът на деня, също може да пробвате One Stone за типично занзибарско изживяване и ако нямате проблеми да си пиете бири час и половина, докато сготвят

 

Колко са лъчезарни иначе не знам, но са страшно досадни поне за мен. Джамбиани, Паже беше ужас от предлагащи услуги. Нунгви и Кендуа по-малко зле. Но се оказа, че има и спокойни местенца - плажът на Матемве, който не е застроен и хората не виждат във всеки музунго ходещ портфейл, пълен с усд. И съответно цените са по-високи, но за мен си струва за няколко дни рай.

[cck 25089]

Извинявам се, може да не е точната тема и ако има по-подходяща се извинявам...

 

Точно си на място. Моля добавяй каквото сметнеш за необходимо.

Иначе снимката по горе е именно от Барака - от масичките на плажа. Мисля италианка въртеше заведението.

Разкажи за Джамбиани (беше ни в първоначалния план) - как ти се стори извън "продаващите всякакви неща" ?

Надявам се и време да си сварил - доколкото видях след 10-ти март вече закриваха сезона.

[cck 25089]

Готово е и едно от филмчетата:

[FlyTraveler 38432]

Ние ходихме и в Нунгуи (прекалено Италианско и много стандартно, на плажа ако се огледаш (пред Мама Миа например) би могъл да си навсякъде из тропиците - Карибеан, Тайланд, западното крайбрежие на Мексико и в Кендуа - подобно, даже още по-стандартно ако не ходиш в селото, и в Матемуе - там е по-самобитно някак си, не е толкова стандартизирано, а топа за мен бяха Паже и Джамбиани, особено последното място. Най-локално от всичките - може да се зяпат местните жени как бачкат и събират водорасли в чували от плантациите в морето, мъжете излизат на риболов с дау лодките, самото село е доста автентично, няма нито един хотел от международна верига. Има риф с жив корал и става не лош шнорхелинг, само трябва да се вземе дау лодка за да се стигне до там. Не е най-доброто място за корали и риби на острова, но е доста прилично бих казал. Има невероятен германски семеен хотел - Blue Oyster. Синът на семейството беше там само, много хубав лаф правихме, за Коледа ни изпрати даже картичка. Там разбрахме и почуствахме, че сме в Занзибар и изобщо цялата идея на културната мешавица наречена Суахили коуст (Стоун Таун е друга бира - и там стояхме 2 вечери).

 

Има някои досадници на плажа на Джамбиани, предимно Масаи в носии и с копия, които предлагат да ти позират за снимка или продават сувенири, но не е като да не може човек да се оттърве от тях.

 

На Нунгуи и Кендуа можех спокойно да си помисля, че съм в Италия като туристите и особено италианците са преобладаващи над местните хора. Единственото хубаво нещо (от моя гледна точка) на Кендуа и Нунгуи е, че прилива и отлива не са толкова големи и е по-лесно за къпане по което и да е време на денонощието.

Като насмогна ще пусна фотопис за Занзибар, имам доста попадения.
 

Редактирано 10 март, 2015 от FlyTraveler

[Kyuubi 442]

Джамбиани и на мен ми хареса доста. По време на отлива километри навътре просто си ходиш и се плацикаш докато най-накрая стигнеш до дълбоко. Жените си чоплят морска трева, музунго се радва на морски звезди, рачета и т.н.

 

Времето е перфе, вече е нисък сезон, няма много хора. Аз реално пообиколих целия остров, най-малко ми хареса северния бряг (нунгуи, кендуа), но пък там много ме впечатлиха белите женици с некой масаи под ръка. За първи път виждам мъжка проституция, няма лошо в никакъв случай, просто ми беше много интересно как правят си фотосесии и т.н.

Редактирано 11 март, 2015 от Kyuubi