Прескочи до съдържание

Езикова бариера...Как сте с чуждите езици?


Препоръчани мнения

преди 3 часа, Pantelej Putnik каза:

П.П. Сега гледах видеото - устройството на китаеца е това от 4та минута нататък. Благодаря! 

Наистина впечатляващо, както и цената около 300 $, което мисля не е случайно!  А китаеца май всъщност е бил тайванец ,не че има особена  разлика.    Langogo (made in Taiwan)  $299.00 ebay

s-l640.jpg

Връзка към мнение

 

преди 2 часа, Pantelej Putnik каза:

Да, важно е да е офлайн, щото иначе.....файда йок. 

Google translate си работи и в офлайн режим. Просто предварително трябва да свапиш езиковия пакет за съответния език.

Screenshot_20200504-222808.jpg

  • Харесвам 5
Връзка към мнение
преди 21 минути , eugene.kn каза:

А китаеца май всъщност е бил тайванец ,не че има особена  разлика. 

Е, не е като да няма. Ако беше едно и също, щяха да плеснат с ръце и да се обединят с големия брат. Ама не искат. Умни хора са.

Между другото, официалното име на Тайван е ... Република Китай. А другата държава е КНР.

  • Харесвам 7
  • Шок 1
Връзка към мнение
Преди 1 час, Zaro каза:

И като настана един истеричен смях в Трънско :lol:

В Трънско няма жив човек, който е в състояние да изпадне в истерия :nono:

Между Тайван и Китай разликата е като между Южна и Северна Корея. Един и същ народ, почти изцяло обща история, ама...

  • Харесвам 3
Връзка към мнение
преди 12 часа, eugene.kn каза:

А китаеца май всъщност е бил тайванец ,не че има особена  разлика.

При режима на апартейд в Южна Африка (преди 1990) китайците от Тайван са били третирани като бели, а китайците от континента - като черни 

  • Харесвам 2
  • Смея се 3
  • Замислям се 2
Връзка към мнение
преди 19 минути , домосед каза:

При режима на апартейд в Южна Африка (преди 1990) китайците от Тайван за били третирани като бели, а китайците от континента - като черни 😏

 Почвам да си мисля, че апартейдът е изобретил черно-белия телевизор.

  • Харесвам 2
Връзка към мнение
  • 3 седмици по-късно ...
  • 1 година по-късно ...

България ще има свой двуезичен онлайн справочник за събитиен туризъм от пролетта

1920x1080.jpg?_=1644229861

През тази пролет ще заработи Еvents Guide - първият двуезичен онлайн наръчник за събитиен туризъм у нас, съобщи БНР.

Целта на новото издание е България да стане като популярна като дестинация, където се организират и провеждат събития от различен характер, за които с готовност идват и биха идвали специалисти и заинтересовани от чужбина, обясни Ралица Иванова -  създателката на платформата Eventplus.bg.

Платформата ще дава информация за състоянието на събитийния туризъм, за предимствата на различните градове и райони на България, за да може да се прави съпоставка, когато се избира място за дадено събитие. Потребителите ще могат да прочетат за сгради и зали, подходящи за тържества, семинари, конференции, за открити площи, детски кътове, спортни зали, хотели, заведения, конгрес и други.

Към проекта са привлечени преподаватели и студенти от катедра "Туризъм" на Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий".

"С радост мога да твърдя, че към днешна дата в България има условия за доразвиване и дообогатяване на туризма, и то в нишовото конгресно и конферентно направление", допълни д-р Надежда Костадинова, гл. ас. в Стопанския факултет във ВТУ, чиито студенти са изследвали около 500 обекта.

 

  • Харесвам 6
  • Браво 1
Връзка към мнение
  • 1 година по-късно ...

 

:give_heart:  Каква симпатична тема, свързана с разходки по света, че и у нас, в която се зачетох не без усмивки.

 

 Провокира ме да кажа нещо относно любимите чужди езици и ситуации около използването им тук и там. 

 

Езика на Гьоте (Нестнер и Макс и Мориц) съм заучила от момента на ограмотяването ми, ще рече от втори клас, в кварталното читалище... "и още го уча" 🙃  Цитатът е на доцент германист, автор на по-дебелите от едни зелени речници с декларирани на кориците им 5000 или/или до 100000 думи. Дамата дойде в издателството на нейния РД да почерпи за юбилея си и точно така каза, докато унищожавахме тортата. Само че нейният вариант беше: "Този немски като съм го заучила от 14-годишна в подготве на НЕГ, и още го уча..."

То и аз минах през подгответо и мелницата на НЕГ, с очароващите даскали от бившата ГДР по всички предмети, без БЕЛ и математика, после през един ВУЗ с държавния му изпит и по НЕ, после през разнообразни практически форми, способстващи за донаучаване и поддържане на познанията - от екскурзоводстване и различни форми на преводачество у нас и в чужбина през ваканциите до трайно ползване в пряката служебна работа. И така до днес, когато в "свободното" си (да кажем, преди всичко от магеланстване) време продължавам да "работя", преподавайки главно този чужд език на хора от различни възрасти, които желаят или им се налага да го усвояват. 

 

Трябва да е било някъде в късния гимназиален или ранния студентски период, когато при една от влаковите ми разходки до Немско, осъществяваните тогава тогава с ТУ-154 алтернативи идеха скъпи на семейството ми, реших да направя спирка в Будапеща. Поканилата ме дама, с която по това време водех конвенционална писмовна кореспонденция на НЕ, ме настани обаче при двойка много възрастни унгарци, които освен че ме закусваха с филийки, щедро намазани само с жълта гъша мас (уффф и гррр!, че и гък не можех да кажа..), не говореха друг език, а съпругът много искаше да разговаря с мен. За помощ рисуваше на листче точки, пишеше по тях и повтаряше София - Будапешт, а аз не можех да вдяна какво точно ме пита - за разстояния ли, часове на пътуване или граници по пътя... Тогава и съобразяването ми бе по-слабо развито, както изключено бе в представите и уменията ми добавянето на ръце и крака в опитите за изразяване и комуникация - бях научена да го правя вербално. Още се чудя какво искаше да знае този човек 🤔

 

При сина ми нещата протекоха (уж) по-лесно, ще рече спестено му беше полагането на съзнателни усилия за изучаване на този минаващ за труден европейски език (поради което по мое и сегашно убеждение е добре да е първи чужд, като база за следващи). Нему почнах да говоря само на НЕ, веднага щом проговори на родния ни; дадох го полудневно на танте Мими между 3- и 7-г. възраст, после в Алианса, където прескочи 3/8 класа итн. Първи клас почна в Руското зад опашката на коня, във втори им добавиха английски. А когато беше на 12 години, през лятото се озовахме за 3 месеца в албанската част на Македония. Там, докато вадих визи за Мексико, с отскачане до обслужващото посолство пак в Будапеща, ни свари и 15 септември. Естествено тръгна на училище в 6 клас на македонската паралелка в Гостивар, докато най-после тръгнахме за Мексико, от Скопие. Дружеше и с албанчета в най-голямото и 100% албанско село Чегране, където живеехме, и с македончета от класа; езиково се справяше по-добре от мен и с двата езика..

През октомври вече бяхме стигнали в Ла Пас, Baja California Sur. Там веднага тръгна в училището на католически монахини и още първия ден научих от него нова дума на испански: пендехо - страхливец означавало.

Цялото това предисловие беше, за да стигна до най-забавната случка на езикова тема за всички времена... Ама има и още малко: Дъщерята на приятелката ми, по чиято покана бяхме в Мексико с идея за оставане, тогава беше на 15 г. А баба й, украинка от белогвардейска фамилия, бивш елитен преподавател по руски език в нашия ВУЗ, междувременно вече се беше установила в Ла Пас при дъщерите си. А тя безмилостно говореше на всичките си деца и внуци единствено и само на руски, откакто я познавам от подготве - за да го научат.

И тогава, в края на първата седмица там, синът ми изведнъж силно помръкна, направо започна да линее.. Питам какво се е случило. А той:

- Ека(терина) ми каза, че съм много малък.

- Как така, какво стана? Ти каза ли й нещо? Все пак е вярно, че си по-малък от нея.

- Казах й: Я хочу тебя.

- Мхм, а тя как реагира?

- Каза: Ты очень маленький.

Сигурно не беше честно да се разсмея с глас, но много бързо ми дойде отвътре и пак така бързо ми дожаля за малкия мъж. Но първо бях директна:

- Ами като не си си доучил руския..

Изяснихме разните му там тематични значения на български, македонски и руски и къде е станало мазалото и успокоихме положението. Ама и двамата помним тази малка мексиканска драма.

 

Неслучайно в края на по-дебелите от онези зелени речници на софийското немско издателство има притурка false friends. Е, тя винаги може да бъде допълвана от неизброими ситуации от наш практически опит. В края на краищата и авторите на речникови и езикови пособия още учат езика 😎 

 

 

 

 

 

 

  • Харесвам 3
Връзка към мнение

Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш

Трябва да си член за да оставиш коментар.

Създай профил

Регистрирай се при нас. Лесно е!

Регистрирай се

Влез

Имаш профил? Влез от тук.

Влез сега
  • Четящи темата   0 магеланци

    Няма регистрирани потребители, разглеждащи тази страница.

×
×
  • Създай...

Важна информация

Поставихме бисквитки на устройството ти, за да улесним употребата на сайта. Можеш да прегледаш нашата политика за бисквитките.