Прескочи до съдържание

Разкажете интересна случка по време на пътешествие


goldeneyeful

Препоръчани мнения

Публикувано: (редактирано)

 

Сори човек, ама така както си го написал, излиза че тези пликчета са били направо готови и вече пълни с ако като са ги прибирали :)

Предполагам, че сигурно неволно си объркал съюза при писане, но като си представя картинката на пълни пликчета, е доста забавно ;)

 

 

 

За свита чанта с продукти, оставена на входа на магазин, съм чувал. Ама колко зле трябва да си, че да вземеш обувките на човек от скенера на летище.  :blink:  И как се предполага, че този човек след това ще довърши пътуването си ...по чорапки  :D

 

Жената бе възрастна, както казах. Освен това, я бяхме видели овреме, за да я догоним. Иначе, какво да ти кажа, малко ми трябва да си тръгна и боса.  :D  Имам случки, в които от проливен дъжд например, свялам обувките и тръгвам. Историята познава такива събития, в моя живот.

 

wilks, имам и други случки за разказване, далеч от пътешествията. Близичко, по софийските улици в натоварения трафик. :D

Редактирано от goldeneyeful
  • Харесвам 2
Връзка към мнение

За свита чанта с продукти, оставена на входа на магазин, съм чувал. Ама колко зле трябва да си, че да вземеш обувките на човек от скенера на летище.  :blink:  И как се предполага, че този човек след това ще довърши пътуването си ...по чорапки  :D

E, най-вероятно се е объркала, случва се.

  • Харесвам 1
Връзка към мнение

 

E, най-вероятно се е объркала, случва се.

Всичко друго мога да си объркам, но обувките трудно. Може аз да съм изключение, не знам...

 

 

wilks, имам и други случки за разказване, далеч от пътешествията. Близичко, по софийските улици в натоварения трафик. :D

Тези случки май ще е по-добре да си останат неразказани... :)

Ако са същите, за които си мисля  :rolleyes:

Редактирано от wilks
Връзка към мнение

 

Всичко друго мога да си объркам, но обувките трудно. Може аз да съм изключение, не знам...

 

 

Тези случки май ще е по-добре да си останат неразказани... :)

Ако са същите, за които си мисля  :rolleyes:

 

Обувките ги беше понесла към някой явно, защото тя беше вече с обувки на краката.

Връзка към мнение

Да ти кажа честно, предпочитам Кондьо пред Джъстийн Бийбър!  А и американците са заляли света с продукция "а ла Кондьо", що пък ние да не се пробваме?!

Нали за това е борбътъ: да настигаме американците! ;)

 

Аз, съвсем честно да си призная, не бих познал Кондьо, но поне съм наясно, че Джъстин Бийбър е канадец, нищо че и него не бих познал по радиоточката... :lol:

Връзка към мнение

Аз, съвсем честно да си призная, не бих познал Кондьо, но поне съм наясно, че Джъстин Бийбър е канадец, нищо че и него не бих познал по радиоточката... :lol:

Аз пък само Кондьо ще позная, защото имах един колега - голяма симпатяга - по цял ден само "Доко, Доко" си тананикаше и ние много се забавлявахме с него!

  • Харесвам 1
Връзка към мнение

Тази случка може да бъде потвърдена от stenk, който също беше на въпросното събитие и може би е осъзнал какво стана.

 

Та отиваме на мач в Албания. Влизаме на стадиона и зачакваме мача. И изведнъж от уредбата на стадиона почват да говорят нещо... Следва кратка пауза и после.... после тонколоните почват да гърмят.. а от тях... наш КОНДЬО! :blink::ph34r:

В този момент погледът ми се устремява към официалната ложа, където няколко човека стават и почват да мятат бесни кючеци, с чупките в кръста и всичко както си трябва, за радост на околните...

Тези от нашата група, които всъщност разбрахме какво се случва, направо онемяхме... :unsure:

 

Едва по-късно научих, че всъщност фолк-певецът Кондьо е нещо като мегазвезда в Албания... :huh:  Нещо като Джъстин Бийбър (да кажем)... :D

 

Да се чуди човек каква култура развихме в България, че и даже я изнасяме в чужбина... :wacko::ph34r:

Само от емотиконите мога да си представя реално каква е била физиономията ти. Подкрепям написаното от теб с две ръце!

Връзка към мнение

Тази случка може да бъде потвърдена от stenk, който също беше на въпросното събитие и може би е осъзнал какво стана.

 

 

Хе хе , ако щеш вярвай това го бях забравил още след мача и не съм го разказвал на никой в България , но сега като го написа се сетих мигновенно  :lol:

Помниш ли Тирана , където уцелихме режим на тока и местните си правеха пикник по брега на реката ?

Всеки изнесъл килимче , табла , биричка  - почерняло от народ излязъл да убива времето.

Редактирано от stenk
Връзка към мнение

Да, така беше, нямаше ток. Беше много романтично - вечер, ток няма, целият град беше излязъл на тротоарите, по улиците, под палмите, даже някои си бяха наклали огньове... :D  Абе въобще беше си една голяма вечеря на свещи/(огньове)...

  • Харесвам 4
Връзка към мнение

Eййййййй, тия пилоти големи свалячи :D

 

Използвам повода, че искам да попитам от няколко дни:

 

Дали има пилот(и), ама не в самолета, а във форума? :rolleyes:

Респективно стюардеси дали има? :rolleyes:

 

Явно няма, има само такива, които са получавали писма от тях...

Връзка към мнение

Това умозаключение се основава на проучвания и статистика вероятно или? ;)

 

Пада се малко встрани от темата, ама така или иначе стана въпрос.

Та преди време като пътувах доста по работа с колегите и по навик си коментирахме стюардесите (най-вече в обратния полет в петък вечер - обикновено се прибирахме през Виена или Мюнхен). Едната вечер се случи някаква супер красива стюардеса и взехме да коментираме нощния живот на екипажите. На другия ден се виждам с една позната, която тогава работеше на рецепция в Хилтън София и стана въпрос пак нещо за полети, оттам за стюардеси и тя ми вика:

"- Е те спят при нас - поне една стая на вечер остава неизползвана. " :P

Та не знам това статистика ли е или са слухове, ама информацията я имам за достоверна.

  • Харесвам 1
Връзка към мнение

Виена, 2000 година. Обикаляме кръчмите с познат българин, на който бях на гости. Прибираме се с такси. Пада ни се някакъв мургав шофьор, за който не спряхме да говорим какъв мазен и гнусен мангал е. При пристигането на адреса този каза на чист български: "Сметката е 250 шилинга."

 

Не мисля, че някога съм оставял по-голям бакшиш на 'бакшиш'. 

  • Харесвам 10
Връзка към мнение

Банкок в Sky Train- а , последна вечер . Говорим си как за 5 дни не сме срещнали българин и това е доста странно.

Буквално секунди след това чувам момиче  да пита на развален английски тайландка относно връзката към летището. Тайландката много внимателно обясни как се стига и къде да прекачват на другото влакче , но момичето нещо все не вдяваше. 

Изкоментирах , че малко е тъпичка  и продължихме да си говорим за други неща . След секунда усещам втренчения в нас поглед на приятеля на момичето  , който обаче нямаше никакъв вид да е българин. Не знам как , но мигновено ми светна , че гаджето му е българка и той просто разпозна езика , защото беше малко по-близо до мен и ме чуваше по-ясно.

Кимна с поглед към нея  и аз вече направо казах  на български - "Здрасти" . Обясних и как да стигнат до летището , те бяха много притеснени , защото  останали буквално само със 100-ина бата и нямаха никакви парички повече. Видях как грейнаха като казах , че билетите ще им струват общо само 80 бата  :D  Разбира се щях да им дам ако нямаха никакви.

Та оказаха се студенти в Австрия - той австриец , тя българка , бакпейкъри от ония с големите раници.

  • Харесвам 10
Връзка към мнение

След 5 невероятни дни на Лазурния бряг си пътувам с влак към Милано, за да си хвана самолета до БГ. Влакът стар и мръсен - съвсем като БДЖ... Моите спътници - баба от Хърватска и няколко пенсионери италианци. Среден ръст - около 160см... Но всичките са тръгнали с едни куфари, по-големи и по-тежки от тях самите... Качвах и свалях куфари, те се скъсаха да ми благодарят, черпиха ме с всевъзможни сладкиши (после разбрах колко неучтиво било да откажеш парче домашен сладкиш), изредиха се 1 по 1 да ме питат от коя страна съм и къде отивам. Все още ми е трудно да обясня как се разбрахме, защото аз говорех на англ, а останалите - на италиански... По някое време съм задремал... Събуждам се от сръчкване с нещо остро в дясното коляно. Леко стреснат и сънен поглеждам бабата хърватка, която продължава да ме ръчка с пръст и ме вгледа втренчено. Не след дълго установявам, че всички ме гледат втренчено... А аз не разбирам защо... Кратък опознавателен поглед наоколо довежда вниманието ми до кондуктора, който седи в коридора и очевидно не е проверил само моя билет от купето... :) Извиних се, подавайки билета, той се усмихна, перфорира го и ми го върна.

  • Харесвам 4
Връзка към мнение

Това ме подсети как във влака от Вентимилиа до Генуа един огромен черен пес тип помияр се беше сгушил и не спря да лиже краката ми . Собственичката една татуирана италианка застинала някъде в годините на Уудсток -:)

Няколко пъти ме пита дали песа ме притеснява , но на 36-37 градуса и без климатик тов беше последното дето ме притесняваше.

Беше безкраен ден , аз имах предплатени билети до Милано и оттам със стрелата до Венеция.

Някъде преди Антиб самоубиец се хвърлил по д влака и всички влакове от Ница към Монте Карло бяха блокирани за близо два часа. Накрая все пак се добрахме до Монако и там отново час закъснение. Вече бях изпуснал комфортния влак Вентимилиа - Генуа и прежалих парите. Неочаквано италианския служител почти съзаклятнически ме пре маршрутизира до Милано с някакви регионални влакове като тези които Akair описва -:) Каза ми на гарата в Милано да покажа едно листче на италиански с печат дето ми даде. След близо 6 часа се добрах до Милано и там в офиса на Трениталия се чудеха , как чичото ми е ударил печат при положение , че съм купил билет от италианските железници , а цялата галимация стана по вина на французите. Цялата работа беше , че имах предварителни онлайн билети с огромна отстъпка и без право на замяна . Минах без доплащане. Оттогава много ги уважавам италианците -:)

 

 

На гарата в Генуа невероятен скандал забави влака и не разбрах за какво се караха , но в един момент италианка налагаше с торба по главата и плюеше човека със свирката дето дава сигнал за потеглянето на композицията -:)

От Генуа до Милано пътувахме прави ...

  • Харесвам 6
Връзка към мнение

 Цялата работа беше , че имах предварителни онлайн билети с огромна отстъпка и без право на замяна . Минах без доплащане. Оттогава много ги уважавам италианците - :)

 

Същата работа е с билети на DB, купени предварително с огромни отстъпки и без право на замяна, или смяна на маршрута. Първият влак ако закъснее, и пропаднат другите връзки, често ми се е случвало даже във влака да ми напишат на ръка друг маршрут, с други гари за смяна, съответно друг тип влакове, и накрая печат. Никъде съм нямал проблеми. Заради такова премаршрутиране съм попадал в градове на гари, за които не съм подозирал, че съществуват

Същото е валидно даже и за влакове на DB, които съм ползвал до градове извън Германия - Холандия, Белгия, Австрия, Полша. Никакъв проблем като минат другите кондуктори след "границата" - щом видят печат на DB, само се усмихват, кимат с глава, и отминават. :)

Аз пък затова уважавам немските железници, и ако ми се налага да ползвам влак, гледам при възможност да е само с тях.

  • Харесвам 4
Връзка към мнение

Това ме подсеща как си изпуснах междуконтиненталния полет веднъж...

Работех в Англия и си бях взел билет до Сао Пауло с КЛМ за малко отпуска. Билета беше сравнително евтин и без право на замяна, на което аз въобще не бях обърнал внимание, пък и нямах намерение да сменям нищо. Полета беше дневен и пристигаше вечерта в Сао Пауло, следващия полет до Бело Оризонте беше на другия ден, затова пътувах през нощта с рейс (тук има едни адски комфортни автобуси практически с легла в тях). 

На връщане полета беше вечерта, а аз цял ден нямаше какво да правя, затова си взех пак билет за рейса, щото исках и да разгледам пейзажа. Бях оставил 3-4 часа за връзка между пристигането на рейса и самолета, което би трябвало да е достатъчно. Разстоянието е към 600 км, само магистрала. Всичко добре, обаче по едно време се появи задръстване в средата на нищото и се проточи, като изяде 4те часа буфер и направо си изпуснах самолета. 

Оказа се че имало протести и магистралата била блокирана от народа, това го разбрах впоследствие.

В автобуса ми услужиха с мобилен телефон, та се обадих до чекина на КЛМ, те ми казаха да се явя вдругиден на летището (в понеделник нямаше полети) и ако има места ще ме вземат, но предварително не знаят има ли или няма. Понеже не ми се чакаше 2 дена в Сао Пауло се върнах в Бело Оризонте, и за да не бия път напразно се обадих на резервации да си сменя билета, т.е. да съм сигурен дали има места или не. Естествено ми казаха че билета вече е невалиден и трябва да си купя нов (цената беше внушителна спрямо това което бях платил досега), което "леко" ме притесни. Нещо измънках, че от чекина са ми казали да мина и ще видят дали има места, на което ми отговориха, че на чекина нямат достъп до тарифата и не знаят какъв ми е билета, което ми определи тактиката на действие.

След два дена се изтърсих рано-рано на летището, избягнах гишето за билети и отидох на чекина, където ми казаха да изчакам да минат всички и тогава ще видят дали има места да ме вземат. Та седях 3 часа на тръни, оказа се че не са 100% пълни, и ме взеха, с някаква бордна карта за стендбай без места, само до Амстердам. Казаха,че в Амстердам трябва да си взема следващата бордна карта, защото те не могат да я издадат.

В Амстердам отидох на гишето ни лук ял ни лук мирисал, и там ми казаха, че няма да ме пуснат в самолета, защото в Сао Пауло са нямали право да ме качат и всъщност съм нямал билет.

И си купих билет до Лондон с друга компания за по-евтино. На всичко отгоре даже милите за нелегалния полет си ги получих и бях фен на КЛМ още няколко години след това.

Disclaimer: нямам представа дали тая хватка още работи там или на друго място.

  • Харесвам 15
Връзка към мнение

Сещам се за случка на летището в Мюнхен - тичайки за трансфер, исках да ползвам тоалетната и спрях една немкиня - на немски я попитах къде е тоалетната и дали може да ме ориентира, от което тя ме погледна и рече - Елате, за немци имаме по-добра тоалетна.

Явно съм го бил докарал и на тембър, и на акцент и на дойчовски вид... :) ...нямам и идея ненемците къде ги пускат  :lol:

  • Харесвам 7
Връзка към мнение

Не е случка от чужбина ., но ...

Та стана дума в друга тема , че днес се занимавах с двойка пенсионери от Англия които живеят от 4-5 години у нас.

Не знам как от Лондон го докарахме до приказки за пътешествия , но се оказа , че след пенсионирането вече шест пъти ходят в Тайланд по за месец . Той някакъв средна ръка цивилен служител в армията , бабата цял живот домакиня на социална пенсия .Стана ми малко криво като се сетя как моите хора на тяхната възраст се радват , че са им "намалили" тока и сме избегнали кризата в Гърция , Испания , Италия и Португалия  :blush:

  • Харесвам 1
Връзка към мнение

Исторически различия - какво да се прави...

Исторически погледнато, точно с Германия сме били все доста близо в големите световни конфликти през първата половина на миналия век.

Но към казаното от теб, бих добавил, че имаме и много дълбоки народо-психологически разлики на ментално ниво. За които вече е спорно, дали са причинени единствено от различните историческите пътища на развитие на двата народа.

  • Харесвам 1
Връзка към мнение

Исторически погледнато, точно с Германия сме били все доста близо в големите световни конфликти през първата половина на миналия век.

Но към казаното от теб, бих добавил, че имаме и много дълбоки народо-психологически разлики на ментално ниво. За които вече е спорно, дали са причинени единствено от различните историческите пътища на развитие на двата народа.

Те историческите факти са добре известни :)

Аз ли не чета внимателно, че изпуснах връзката на Англия и Германия? :mellow:

  • Харесвам 2
Връзка към мнение

Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш

Трябва да си член за да оставиш коментар.

Създай профил

Регистрирай се при нас. Лесно е!

Регистрирай се

Влез

Имаш профил? Влез от тук.

Влез сега
  • Четящи темата   0 магеланци

    Няма регистрирани потребители, разглеждащи тази страница.

×
×
  • Създай...

Важна информация

Поставихме бисквитки на устройството ти, за да улесним употребата на сайта. Можеш да прегледаш нашата политика за бисквитките.