До Дубай в Деня на независимостта – националния празник на ОАЕ (подготовка и пътни бележки) или Два месеца преди и след Дубай

[rik4o 4343]

Би ли споделил повече как се стига до пустинята. От къде тръгваш? За колко време се стига?

 

За пустинята тръгнахме на третия ден от престоя ни в ОАЕ от Абу Даби, след наистина релаксираща нощ в 5-звездния Hilton Capital Grand Abu Dhabi. Хотелът наистина предлага комфорт и лукс без особени компромиси. При това за нас на доста приятната цена от около 60 евро за стая. Не съм се възползвал от приятелските си връзки с местни шейхове, а просто следвах препоръките на магеланци. Резервирах през мобилното приложение MakeMyTrip в индийския сайт с купон от около 40 долара. Никакви проблеми не съм имал нито с тази резервация, нито с другата, пак в Абу Даби, за Sheraton Khalidiya Hotel Abu Dhabi. И двата хотела веднага след запитването ми върнаха потвърждение на резервациите, а настаняването мина по стандартна процедура. И тук пак да благодаря на so'90 и на всички съфорумци за публикуваното в темата.

 

 

Благодарение на доброто местоположение на двата хотела успяхме да се насладим на част от красотите на Абу Даби и въпреки краткия престой, до голяма степен ограничен и от екскурзията ни до пустинята, се влюбихме в него.

 

 

Абу Даби е град, който не бих разглеждал като турист, а в който бих живял. И в него има небостъргачи и оригинални творения, но има и нещо друго, което като че ли убягва на Дубай - някаква естественост, топлина и хармония, която простичко и по един свой си и истински начин съчетава забитите във висините сгради с парковете, кулите с кейовете, виенското колело с хотелите-музеи, обикновените площади, квартални градинки с огромните булеварди. Не знам защо, но имам чувството, че в Дубай няма светофари и пешеходни пътеки, а тук - има.

 

 

С две думи, истинско, живо, модерно, просторно, удобно и красиво място за живеене, в което освен чудеса има и най-обикновени жители. Е, вярно, с ей такива "обикновени" коли

 

 

Ако сте шофирали по магистралата покрай Бурж Халифа и небостъргачите около нея в час пик (аз и не забелязах по-лек трафик!) и сте се чудили къде е краят,сигурно ще ме разберете за какво говоря. Огромно подвижно чудовище, издишащо петролни изпарения и съставено от стотици хиляди постоянно движещи се покрай теб и с теб метални кутийки, което се провира между надвиснали над него и засенчващи слънцето много по-грамадни, но също толкова метални кутии-небостъргачи. Не ме разбирайте погрешно. Изживяването и насладата са не по-слаби от подобни гледки в Дубай и ние го изпитахме навсякъде, където бяхме.

 

Прекрасни архитектурни ансамбли

 

Те задължително трябва да се видят, тъй като не се срещат често из нашите географски ширини.

 

Паркове, голф игрища, кейове, зеленина и море

 

 

А перспективата от тази позиция, някъде по пътя за Ал Мамзар парк?! С часове може да се любуваш на тази гледка и да се наслаждаваш на съществуването на това чудо - Дубай.

 

 

А после да станеш част от същата тази гледка - насред морето и сред морето от небостъргачи

 

 

 

 

 

 

[rik4o 4343]

А в Абу Даби, ако имате възможност, отидете за по-дълго и вижте през своя си поглед. Той е приказка и нощем. Едната от вечерите направихме следполунощна разходка. Светло, красиво, спокойно и феерично е в Абу Даби.

 

 

Неприятно е само усещането, когато тръгнеш с фотоапарат към поредното чудо на архитектурата, оттам да ти помахат вежливо за довиждане, но не с ръка, а с автомат в ръка. Все пак 1 след полунощ е, пред Президентския дворец сме, в държава, която никак недолюбва престъпността.

 

 

Малко си е времето, което отделихме на Абу Даби. Следващият ден беше предвиден за обиколка в туристическия център на града, но така и време не достигна. Ще го направим следващия път, когато от уравнението ще бъдат извадени едни 10 часа, които посветихме на Тал Миреб.

 

 

[rik4o 4343]

10 часа в пустинята

или

За пътя към пустинята Rub' al Khali и за самата нея, за камилите, за 5-звездните хотели-оазиси, за огромната дюна Тал Миреб и за арабските екшън герои

 

Признавам, че в собствения ми лагер имаше леки разногласия - времето е малко, пътят е много, къде отиваме и защо. Логични въпроси, когато за ОАЕ имаш по-малко от 4 дни. Но знаете, че винаги има поне две истини и с малко йезуитски методи и не много дар-слово успешно могат да бъдат защитени всичките две и двеста накуп. Така че още сега да кажа, всеки преценява за себе си кое му е на сърце и взема решение. Не мога да виня никого за мнението, което има, освен себе си заради силното ми желание и ината, с които се вкопчих в Тал Миреб, и в предпоследния ден "се запратихме" на поне 300 км (и още толкова обратно) на юг от Абу Даби в пустинята Руб ал Кали. А защо? Вижте темите, снимките и коментарите в този форум на FlyTraveler и на Георги и тогава пак ще говорим. Едва ли се случва често на човек (поне на мен не) да е толкова близо до истинска част от природата, различна и величествена. Едва ли и някъде другаде може да усетиш пълното сливане и уединение със света около теб, с неговата безбрежност като пространство и безкрайност като време. Защото тая дюна и тая пуста пустиня не са "от вчера" и няма да са "до утре". За разлика от нас.

 

Накратко, решението беше взето много отдавна и подготовката беше направена предварително, вкл. и в тази тема, и затова нямаше нищо, което да ни изненада. Тя, изненадата, дойде на другия ден и по съвсем друга немислима за държавата, в която бяхме, причина, и то броени часове преди обратния полет. Но за това после...

 

Потеглихме точно в 11:30 часа от хотел Hilton Capital Grand Abu Dhabi. Предварително бях решил да направя пълен кръг, като първо, на отиване мина по пътя през Хамим (Е65), а да се върна по Е45, който минава през Мадинат Зайед. И двата пътя са перфектни, може би вторият е малко по-дълъг, но пък в по-голямата си част е 4-лентов. На места има отсечки в ремонт, които леко затрудняват бързото придвижване. Най-трудна беше последната част, на прибиране в Абу Даби, когато вече беше и тъмно, а колкото и да е странно, точно там беше и по-слабо осветено и имаше ремонт. Като цяло, без проблеми, без нито една дупка или неравност, шофирането беше удоволствие,  дори и с мини автомобил като хюндая ни.

 

 

По пътя за Хамим спирахме на няколко пъти. Първа спирка тук, на тази отбивка.

 

 

Като от нищото и за секунди насред пустинята се появиха стотици мухи, които превзеха хюндая за дълго - единственото неудобство на пътуването.

Спирахме и за да си хвърлим по едно око взаимно с камилите, които кротко и свободно се придвижваха край пътя. Наистина те удостояват с най-величавото внимание, което може да получиш от същества не по твой образ и подобие.

 

 

Нямаше как да ги приближим обаче - между нас имаше два реда мрежи.

 

 

 

Още "по-истинска" стана пустинята след Хамим по 12-километровото пътче към хотел Qasr Al Sarab Desert Resort by Anantara, който се намира насред пустинята в истински оазис. Спряхме да го разгледаме и за кратка почивка.

 

 

Отново на път. Посоката е Тал Миреб. Ще минем южно от Мезаара. Преходът е около 100 км.

 

 

Преди това спираме да заредим на бензиностанция, южно от Хамим. Първа среща с екшън героите на пустинята. Малко огънати ламарини, хлътнали врати и никакво разочарование, отчаяние или яд в очите и поведението заради случилото се вероятно там, на дюната. Великото арабско спокойствие, подлатено и с финикийски знаци. 

 

 

 

 

Почти час преди залеза се озоваваме пред дюната Тал Миреб. Впрочем малко трудно е да разпознаеш най-високата дюна. Ориентираме се по джиповете, моторите и бъгитата, които атакуват стръмния й слкон. Мястото е красиво и без залез. Пясъците имат оранжево-жълто-зеленикави оттенъци през целия ден и почти навсякъде. Взех си шепа пясък оттам. И в София има същия цвят. Красотата и екзотиката на Тал Миреб идва от мястото й, навътре в пустинята, в обкръжението на не по-малко достойните й съпернички. Далеч от всяка форма на цивилизация, като изключим постройките тип бунгало, приютили два магазина и тоалетните, далеч не толкова цивилизовани като в големите градове. Познайте за какви стоки са магазините. Естествено, единият е хранителен магазин, от който под пронизителните клаксони на изгладнелите "арабски шейхове" през 5 минути изскача гарсон с пакетирана храна и я подава на седящите в колата. А другият? Магазин за резервни авточасти и аксесоари за офроуд, естествено 

 

 

По дюната могат да се видят всякакви опити за превземане - с джипове, с бъгита и мотори. Имаше и четирима ентусиасти, които пред очите ни я изкачиха пеш. Значи все пак е възможно, но със сигурност, не и от нас.

Екшънът е пълен - мощни двигатели, шум като от излитащи самолети (имаше страхотна акустика!) и зрелищно изкачване, последвано от спускане. Ремонти на крак, кратка почивка и пак към дюната. Видеоклипчетата предават по-добре атмосферата. Ако успея да ги кача тук, ще я усетите и вие. А веселбата явно тепърва започваше с настъпването на залеза, защото навръщане се разминахме с летящи огромни возила, бързащи да се присъединят към главните герои на дюната Тал Миреб. Какво ли е да нощуваш сред пустинята?!

 

(видео1)

(видео 2) - тук се виждат и хората, които катерят пеша дюната.

(видео 3)

(видео 4)

 

И отново на път сред пясъци и камили.

 

Очакват ни 260 км до хотела ни в Абу Даби. Часът е около 18:30 и разчетите са около 22 да сме в крайната точка. Единствените препятствия по пътя бяха огромните камери, които са поставени на нивото на автомобилите, почти фронтално в средната ивица между лентите. Имам там някакви съмнения, но да видим. Действително, към 10 вечерта, уморени, но щастливи от осъществения план, паркираме пред малко поовехтелия на външен вид Sheraton Khalidiya. Последна нощ в ОАЕ. Утрешният ден е денят на отпътуването. Ден, в който ще се появят неочаквано усложнения по пътя към България, и ще бъде запомнен с трудно решимата в онзи момент ситуация, в която се поставихме сами.

Редактирано 11 декември, 2015 от rik4o

[FlyTraveler 38428]

Много добре сте направили, че сте отишли в Руб' ал Кали, пустинята около Дубай далеч не е същата. За мен лично самата дюна Тал Миреб не е толкова красива, защото все пак я обработват/ограждат и трудно можем да говорим за природа при всичкото машинария наоколо. Иначе е голяма атракция. Дюните, които си снимал от този хотел примерно, на мен ми харесват много повече. Иначе върхът е от Тал Миреб да продължиш навътре в пустинята да катериш дюните (с мощен 4Х4), където вече няма следи нито от гуми, нито от стъпки и не вижаш никакво човешко присъствие накъдето и да се обърнеш.

[Георги 39029]

Леле, за бой си! Къде са нощните снимки от джамията?

[alienad 6316]

Почти час преди залеза се озоваваме пред дюната Тал Миреб. Впрочем малко трудно е да разпознаеш най-високата дюна. Ориентираме се по джиповете, моторите и бъгитата, които атакуват стръмния й слкон.

По дюната могат да се видят всякакви опити за превземане - с джипове, с бъгита и мотори.

 

Може ли на място да се включиш за изкачване на дюната с джип или друго превозно средство?

Редактирано 14 декември, 2015 от alienad

[rik4o 4343]

 

...Може ли на място да се включиш за изкачване на дюната с джип или друго превозно средство?

 

 

Не останах с впечатление, че има нещо организирано, може и да се предлага подобна услуга, но по-скоро - не. Арабите идват с частните си коли, на групи, с приятели, и катерят дюната. Една част седят за дълго горе, на билото. Нямам представа може ли да се мине от другата й страна. Някои от тях нощуват в пустинята. От близки хотели се предлагат организирани турове до Лива, мисля, че Tilal Liwa hotel. Гледал съм и клипчета в нета за много добре организирани състезания в определени дни - с награди, купи, публика.

 

P.S. Не се сетих и аз с буболечката да пробвам катерене. И май по-добре, че то пеша е трудно излизането, а пък с кола - съвсем. 

[rik4o 4343]

Последен ден от екскурзията ни в OAE

или

Трудно ли е да заредиш автомобила с гориво в страна, където петролът е навсякъде?

 

Вероятно не е най-добрата идея да използваш "на макс" и последния ден, в който ти предстои полет от летището в Дубай, за разглеждане на Абу Даби, но това беше положението. Все пак всичко щеше да е наред, ако не се бяха подредили в редичка няколко "случайности". Да ги нарека така, по-меко, за да не подлагаме на съмнение понатрупаното ни вече, но все още крехко "магеланско" самочувствие на самоорганизиращи се туристи. Увлечени в "препускане" из града, пропуснахме да "напоим" бензиновото ни пони с достатъчно количество от гъстата кафява течност, за да ни върне безпроблемно на летището, както ни служеше досега. В желанието си да видим и остров Яс в късния следобед, само четири часа преди полета, се оказахме с почти празен резервоар. GPS-ът ми упорито твърдеше, че около Ferrari World Abu Dhabi, където се намирахме, има бензиностанция. След няколко опита стана ясно обаче, че няма да я открием. Бях пренебрегнал не само фактора "време", но и фактора "големи разстояния". Сега на картата виждам, че има бензиностанции наоколо, но когато колата ти е на резерва, а ти предстои и спешно придвижване на 100-тина километра до летище в друг град, нямаш желание да търсиш и да обикаляш в радиус, по-голям от километър-два. И така се завъртяхме в един малко затворен кръг около Яс Мол и Ферари. Ако ме питате колко светофара има там, колко дълго продължава червеният им сигнал, къде може да се обърне в обратна посока, как се стига до Ферари или къде е подходът за паркинга на мола, ще ви отговоря, без да се замислям. С което не се гордея особено. Сега си давам сметка, че май подсъзнателно съм отложил и писанията си за последния ни ден поради същата причина, а не поради липса на време. За да ми мине.

 

Леко изнервени от ситуацията, повярвали първоначално и безусловно на указанията на мургав таксиметров шофьор (който впрочем доооста се чуди къде, аджеба, има бензиностанция!), в един момент поехме в неправилна посока. Обикновено в ОАЕ, когато си извън града, подобна грешка може да се накаже с обиколка от минимум двадесетина километра. Последва нова консултация и уверение от някакви мексиканци, че в нашата посока има бензиностанция (само на 20-тина километра, ни казаха бодро!). После преход през малко градче със сериозен трафик от камиони и коли, което ни бавеше допълнително, нещастни опити за икономия на последните капки гориво чрез разумно каране с по-ниска скорост и прочие дразнители на и без това понатоварената ни в този момент психика. В крайна сметка, два часа преди полета ни се озовахме пред една от бензиностанциите от веригата ADNOC в началото на магистралата за Дубай. Две колони от мощни коли и джипове с огромни резервоари, които задължително трябва да бъдат напълнени догоре, "излизаха" от бензиностанцията и се проточваха на 20-30 метра извън нея! Е, как може да очаква такава картинка човек в ОАЕ и да я предвиди! Тук вече ситуацията излезе извън възможностите да бъде контролирана. Обходих пеш колоните, колкото да се убедя, че между тях няма място за шмугване дори и за моята малолитражна кола. Дори и да успеех да обясня убедително в какъв филм съм се вкарал и че трябва спешно да заредя, за да не изпусна полета си, дори нямах шанс да мина напред поради липса на място между тях. Оставихме всякакви опити и зачакахме. Впрочем в този момент поне при мен спокойствието вече надделя над нервите. Знаех, че съм направил всичко възможно, оставаше и съдбата да свърши своето. Ако пожелае!

 

Така и стана. Приближавахме заветната колонка с доста прилично темпо и след около 15-тина минути потеглихме с пълен резервоар и със 140 км/ч по магистралата към DWC. Забавно ми беше да гледам как от време на време се налагаше да подминавам мощни зверове като този

 

снимката е публикувана на www.autoblog.com

 

и този

 

снимката е публикувана на www.toyota.com

 

с наличното 1.1 под капака на т.н. city car,

 

снимката е публикувана на https://en.wikipedia.org/wiki/Hyundai_i10

 

който при това се оказа снабден с пронизваща мозъка аларма и светлинен сигнал за ограничение на скоростта до 120 км/ч.  Нищо чудно да има начин да се изключва. Дали ако се бях сетил тогава, щях да спра на място, за да потърся на спокойствие изключването на тази опция?!

 

Извън шегата, първо, имахме късмет да не попаднем в задръстване в късния следобед по пътя от Абу Даби до Дубай, въпреки огромния трафик от хиляди коли. Леко сгъстяване имаше при влизането в града, преди да се отклоним към летището, но без нито едно спиране по целия път. Явно по организацията на движение арабите са мислили с главите си, а не с... И второ, летището, където кацат лилавите, е в южните покрайнини на Дубай и в голяма степен достъпът до него с кола откъм Абу Даби е в пъти по-логичен, по-лесен и по-бърз в сравнение с който и да е квартал на Дубай. Е, предполагам осъзнавате, че поне последното не е част от така навързалите се "случайности" през този ден, а си е плод, трябва да се признае, на "чиста проба магеланско планиране", направено далеч преди разигралите се събития.  :- ))))))))

 

Очакваше ни странна, но позната и от предишни наемания на коли процедура - дистанционно предаване на колата под наем по телефона с указания да се остави отключена, а ключът под постелката на шофьора, и... към гейта. Полетът малко закъсня, но след преживените няколко часа екшън този факт нямаше никакъв шанс да се класира в графата "неприятен".  

Дори напротив - щяхме да летим за България, и то точно на 6-ти декември 2015 г.

 

П.П. По обясними причини не публикувам снимки от описания екшън. Просто няма такива. Като компенсация и съвсем съзнателно обаче, в следващия пост ще завърша със снимки от най-каквото се сетите за мен място по време на цялата екскурзия в ОАЕ, към което се връщахме няколко пъти, през деня и през нощта, обикаляхме, разглеждахме отвън и отвътре и снимахме с огромно удоволствие и наслада и заради което ще се върнем отново там - Grand Mosque Sheikh Al Zayed - Бялата джамия.

Редактирано 5 февруари, 2016 от rik4o

[rik4o 4343]

Точно два месеца след пътуването ни до Дубай завършвам моето дневниче с подзаглавие Два месеца преди и след Дубай  със снимките от едно от най-силно завладелите съзнанието ми творения, които съм виждал някога. Затова и ще оставя без коментар видяното! Вероятно фотографиите, които съм направил, са бледи и плахи опити да предадат красотата и хармонията на това брилянтно архитектурно творение, но те си остават за мен запечатания в картини спомен за ОАЕ. Заедно с Тал Миреб, Бурж Халифа, Мадинат Джумейра, Палмата, Атлантис, Дейра...

 

Леле, за бой си! Къде са нощните снимки от джамията?

 

Ето ги, в комбинация с дневни даже - Джамията Grand Mosque Sheikh Al Zayed в Абу Даби

 

 

Има и още в галерията - албумът Grand Mosque Sheikh Al Zayed в Абу Даби

 

Благодарен съм на съдбата, на себе си, както и на магеланците в този форум за помощта и информацията при организирането на това екзотично пътешествие в друг, различен за нас свят.

Преживяхме няколко чудесни и незабравими декемврийски дни сред

небостъргачи,

красиви паркове и потънали в зеленина градини,

пустини, камили и дюни с най-разноцветен пясък,

старовремски пазари и огромни красиви молове,

фонтани и перфектни плажове,

водни канали,

изкуствени и естествени острови,

жители в странно за нас облекло и с различни порядки,

вкусна храна и префектни многозвездни хотели.

И евтин петрол и перфектни пътища.

 

Нещо дали им липсва?

Може би при второто ни посещение ще го доловим?!

Защото такова ще има - безусловно!

Редактирано 7 февруари, 2016 от rik4o