Прескочи до съдържание

Hyperloop бъдещето на “авиацията“


Topfly

Препоръчани мнения

Преди няколко години изглеждаше като само една луда идея, но последно време все по сериозно се говори за осъщетвяване на идеята в близко бъдеще. Най-близко до България се предвижда да се построи линия на Hyperloop между Будапеща, Братисла и Виена.

 

 

Hyperloop ще свърже Будапеща, Братислава и Виена (видео)

 

Компанията Hyperloop Transportation Technologies (HTT) е подписала договор със словашкото правителство за разработка на транспортно трасе Hyperloop в Централна Европа.

Скоростните маршрути включват Братислава-Виена (за около 8 минути) и Братислава-Будапеща (10 минути), съобщава сайтът на компанията, а порталът The Verge дава подробности за разработката.

Детайлите на споразумението не са уточнени все още.

Идеята на вакуумен влак бе представена от Илон Мъск през 2013 година. Устройството е капсула, която се движи при налягане от 100 паскала. Според изобретателите си, Hyperloop ще позволи скорост до нивото на скоростта на звука - повече от 1200 километра в час и този транспорт, за разлика от въздушния, ще бъде независим от метеорологичните условия. А енергията ще бъде осигурявана от слънчеви панели.

В началото на годината съобщихме, че Hyperloop преговаря с Русия за построяване на свръхзвуково трасе, свързващо Москва и Санкт Петербург.

http://nauka.offnews.bg/news/Tehnologii_7/Hyperloop-shte-svarzhe-Budapeshta-Bratislava-i-Viena-video_40377.html

 

Интересното е, че въпреки че кабините ще се движат в една тръба, в капсулите ще имат вируален изглед към околната среда.

 

https://www.youtube.com/watch?v=VF1rt1-Y6vY

 

Ако тази идея се осъществи, самолетите може да станат излишни, а закъсненията поради лошо време минало :)

  • Харесвам 13
Връзка към мнение

Живеем в интересни времена - всичко, което фантастиката ни обеща да е реалност още преди десетилетия, най-сетне изглежда близка възможност :)

  • Харесвам 5
Връзка към мнение

Идеята е страхотна, но как ще бъдат решени проблемите свързани с огромното натоварване върху организма на пътуващите? Ако един млад, здрав и нетрениран човек, би могъл някак да преживее натоварването, подобно пътуване как би се отразило на възрастен човек или бременна жена, например? Прекалено в сферата на научната фантастика ми изглежда този проект, поне на този етап от развитието на човечеството...

Връзка към мнение

Че защо трябва да има натоварване? Днешните високоскоростни влакове нямат проблеми с натоварването. То не е казано, че тия 750 мили в час ще се развият за няколко секунди.

  • Харесвам 3
Връзка към мнение

Според мен има значителна разлика между скорост от 400 км/ч и скорост от над 1200 км/ч по отношение натоварване на организма...

Връзка към мнение

Според законите на физиката, няма значение дали едно тяло се движи равномерно или е в покой (опростявам малко, ама смисъла е такъв). Когато си вътре в самолета ако няма ускорение и пропадане по нищо не личи, че се движиш без значение че скоростта е 900 км/ч. Проблема с натоварването е при ускорение (и забавяне). Ако се прави достатъчно бавно всичко е наред. Конкорд също летеше с около 1200, пък не са изисквали от пътниците да тренират за космонавти.

  • Харесвам 6
Връзка към мнение

Всичко е в ускорение или спирането.

Като се качихме на един от най-бързите асансьори вървящ с 750м/мин не усетих ефекта "уау", който очаквах.

Просото 10-14 етажа ускоряваше и още толкова спираше и резултата е, че не се усеща нищо.

 

Планетата ни се върти с 1700км/ч около оста си, ама някой да усеща това??

  • Харесвам 2
Връзка към мнение

Също така интересен въпрос е дали ще има презокеанска тръба между Европа и Америките? Тръбата по дъното на океана ли ще минава? Чисто психологически, хората ще искат ли да се качат в във влак, който пътува под океана?

Връзка към мнение

Според мен има значителна разлика между скорост от 400 км/ч и скорост от над 1200 км/ч по отношение натоварване на организма...

 

Скоростта няма абсолютно никакво влияние върху организма! Ако не беше така на цялото човечество постоянно щеше да му е лошо, защото земята се върти около оста си с около 1600 км/ч, около слънцето с около 110 000 км/ч, а слънчевата система (заедно с Млечния път) се върти с близо 1 милион км/ч.

Hyperloop няма и да е най-бързото превозно средство за масовата публика, защото самолета Конкорд близо 30 години се движеше без проблем с  2200 км/ч.

 

Това което има значение за комфорта на хората е ускорението и намалението на скоростта и съпротивлението и триенето. Първото лесно се регулира и може да се нагласи при стойност, която е комфортна за повечето хора. Второто обаче е все по голям проблем при по висока скорост. Проблемът е не само от гледна точка на комфорт, а и на разходи и сигурност.

Не е случайно, че до сега такива скорости с пътници се развиват предимно от самолети на височина 10-18 километра, където въздушното налягане и съпротивлението на въздуха са с пъти по малки от тези на морското равнище.

На морското равнинище над определена скоророст, заради съпротивлението и триенето, разходите и проблемите за сигурност стават много трудно преодолими. Този проблем решава Hyperloop, като създава тръба с много ниско налягане и превозно средство на магнитна възглавница. Така с един замах се премахват проблемите със съпротивлението и триенето и се създава превозно средство, което с минимална нужда на енергия, може да развие безумно висока скорост. Единствената физическа пречка, която може да ограничава скоростта при такива условия са завоите!

Също така интересен въпрос е дали ще има презокеанска тръба между Европа и Америките? Тръбата по дъното на океана ли ще минава? Чисто психологически, хората ще искат ли да се качат в във влак, който пътува под океана?

 

При положение, че пътуваш в тръба без прозорци, какво значение има на дъното на океана ли си или на Еверест? Пътниците на Eurostar, като минават по тунела под Ла Манш, психологически имат ли проблем, че минават под дъното на морето? ;)

Връзка към мнение

 Чисто психологически, хората ще искат ли да се качат в във влак, който пътува под океана?

Е, то и тунелът под Ламанша е на дъното ...

Проблемите в такива случаи с подобни тръби на голяма дълбочина са по-скоро инженерно-технически, понеже трябва да се осигури противодействие на голямото водно налягане, което обикновено се постига с някаква система от компресори, които да нагнетяват налягане вътре в тръбата. 

Връзка към мнение

Е, то и тунелът под Ламанша е на дъното ...

Проблемите в такива случаи с подобни тръби на голяма дълбочина са по-скоро инженерно-технически, понеже трябва да се осигури противодействие на голямото водно налягане, което обикновено се постига с някаква система от компресори, които да нагнетяват налягане вътре в тръбата. 

 

В този случай не става с противодействие от вътрешно налягане, защото идеята е в тръбата да има налягане близко до вакума. Най-вероятно е технологията на Hyperloop няма да се ползва при много голяма дълбочина в океана!

При трансконтиненталните полети вероятно по изгодни ще останат сегашните самолети и бъдещите свръзвукови самолети, които правят “скок“ до космоса и могат да се движат с до 15 пъти скоростта на звука или около 18 500 км/ч.

  • Харесвам 1
Връзка към мнение

Това което има значение за комфорта на хората е ускорението и намалението на скоростта и съпротивлението и триенето. 

 

Триенето не съм сигурен дали има общо, всичко е заключено в ускорението - ако няма резки промени там, няма и да разберем с каква скорост се движим. Може би да има вторичен ефект, до колкото при по-високо триене и ускорението се променя по-рязко. 

Връзка към мнение

Триенето не съм сигурен дали има общо, всичко е заключено в ускорението - ако няма резки промени там, няма и да разберем с каква скорост се движим. Може би да има вторичен ефект, до колкото при по-високо триене и ускорението се променя по-рязко. 

 

Бих се съгласил с теб ако говорим за идеална среда. Реалността обаче е далече от идеална среда. Колкото е по висока скоростта на едно превозно средство, толкова по голям е проблем са неравностите в релсите или турбулентността на времето. Не е случайно, че самолетите се движат на 10 километра височина, където освен че съпротивлението е по малко, времето е много по стабилно.

Връзка към мнение
  • 9 месеца по-късно ...

Според немската преса Луфтханза сериозно се интересуват от технологията на Hyperloop. Явно не искат изведнъж някой ден да им изчезне голяма част от пазара.

 

2,w=993,q=high,c=0.bild.jpg

 

3,w=649,q=high,c=0.bild.gif

 

3,w=649,q=high,c=0.bild.gif

München – Berlin in nur 30 Minuten

http://www.bild.de/news/inland/verkehr/muenchen-berlin-in-nur-30-minuten-51007612.bild.html

  • Харесвам 1
Връзка към мнение

Колкото построиха Münich Maglev...

 

Ако вярваме на изобретателите и разроботчиците на Hyperloop разликата с Maglev ще е от земята до небето. Maglev е най-скъпото превозно средство в света и не е случайно, че до сега само интересуващите се от престижа на инвестицията китайци имат една малка линия. Hyperloop ще бъде по евтин не само спрямо Maglev, а дори спрямо сегашните превозни средства.

 

Това което обещават разработчиците на Hyperloop, че за разстоянието от Лос Анджелис до Сан Франциско билетът за Hyperloop ще струва само 20 долара срещу сегашните около 60 долара за влак или самолет и около 50 долара за зареждане на кола.

 

Ако се спазят обещанията на разработчиците на Hyperloop, цената на цялата система ще е с 90% по евтина от колкото струват изграждането на един бърз влак движещ се с 300-400 километра в час. Спрямо Maglev разликата ще е още по голяма.

 

Ниската цена на Hyperloop ще дойде от там, че за разлика от Maglev, във вагоните няма да има електромагнити, а постоянни магнити и липстата на съпротивление на въздуха няма нужда да се преодолява с много енергия и силна конструкция.

 

Естествено докато някой не построи напълно работещ прототип на Hyperloop това са само думи без покритие.

Редактирано от Topfly
  • Харесвам 3
Връзка към мнение

Точно цената ще е определяща за успеха. Обаче не виждам как тази тръба ще им излезе толкова евтина... 

 

Пренасянето на нефт и газ по принцип е най-евтино през тръби. Много ноу хау има в изграждането на евтини дълги тръби, които работят под доста по голямо налягане от една атмосфера. В случая единственото нестандартно нещо е, че налягането ще е от вън на вътре, а не обратно.

Връзка към мнение
  • 3 месеца по-късно ...

И един скептичен поглед към проекта:

 

 

Честно казано и макар че не съм инженер - и на мен някои проблеми ми изглеждат доста трудно разрешими ...:unsure:

  • Харесвам 1
Връзка към мнение
преди 3 часа, Фил каза:

И един скептичен поглед към проекта:

 

Честно казано и макар че не съм инженер - и на мен някои проблеми ми изглеждат доста трудно разрешими ...:unsure:

Нямах сили да го изгледам цялото видео, но това което видях не ми се стори като сериозен аргумент.

 

- човечеството има доста богат опит с хиляди километри газопроводи и нефтопроводи, които работят при налягане 200 атмосфери или 200 пъти повече от едната атмисфера налягане на Hyperloop.

- човечеството има доста богат опит с подводници движещите се 500-1000 метра дълбочина и налягане 50-100 пъти по голямо от това при Hyperllop

- човечеството пусна батискаф на 11 километра дълбочина или налягане 1100 пъти! по голямо от това при Hyperloop

- 3,5 милиарда души годишно летят със самолети при които има 0,5 атмосфери разлика между външното и вътрешното налягане. При Hyperloop разликата между външното и вътрешното налягане в тръбата ще е около 0,9 атмосфери.

 

Какво ще стане с пътниците на самолета или подводницата ако се получи пробойна и струва ли си да рискуваме живота на хората? По добре е явно да не строим самолети и подводници, защото са много опасни и при проблем могат да загинат хора. Магеланци обаче явно са смели хора, щом постоянно поемат този риск. ;)

 

Аз също не съм инженер, но вярвам на Илон Мъск, че техническите предизвикателства пред Hyperloop са преодолими. Той е човек който не говори на вятъра и се е доказал, че може да прави технически пробиви. Каза, че ще направи масов електрически автомобил и е на път да го направи. Каза че радикално ще намали разходите за изстрелване на ракети в космоса и го направи, като вече и България се възползва от тази революционна технология.

 

Скептици естествено има много, като при стартирането на всяка нова технология, но не мисля, че за сега скептиците имат достатъчно сериозни аргументи.

 

В миналото някои доста сериозни скептици също са казвали глупости ;)

 

„Той никога няма да свърши нещо полезно“ – казва учител на младия Айнщайн на баща му.

 

„Дали на някой изобщо ще му е интересно да слуша актьорите да говорят?“ – думи на основателя на Уорнър Брос, изречени по повод на първия „говорим“ филм.

 

„Вярвам, че на световния пазар ще са му достатъчни точно 5 компютъра.“ – Т. Уотсън, ръководител на IBM, 1943 г.

 

„Пътуване в космоса? Пълна глупост!“ – Сър Харолд Спенсър Джоунс, кралски астроном, Великобритания, 1957 г. Две седмици по-късно, руски учени изпращат първия спътник в космоса.

 

„640 KB RAM е напълно достатъчна!“ – Бил Гейтс, 1981 г.

 

„Телефонът има толкова много недостатъци, че не може да се разглежда сериозно като средство за комуникация.“ – реч по време на конференция на Western Union през 1874 г.

 

„Телевизията няма да издържи повече от шест месеца на пазара.“ – Дарил Занук от филмовата компания 20th Century Fox, 1946 г.

 

„Конете винаги ще бъдат транспорт, а колата просто модерна играчка.“ – Хенри Форд, директор на Централната банка на Мичиган, 1903 г.

  • Харесвам 3
Връзка към мнение

Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш

Трябва да си член за да оставиш коментар.

Създай профил

Регистрирай се при нас. Лесно е!

Регистрирай се

Влез

Имаш профил? Влез от тук.

Влез сега
  • Четящи темата   0 магеланци

    Няма регистрирани потребители, разглеждащи тази страница.

×
×
  • Създай...

Важна информация

Поставихме бисквитки на устройството ти, за да улесним употребата на сайта. Можеш да прегледаш нашата политика за бисквитките.