Прескочи до съдържание

дневник Куала Лумпур (2 дни) и Бали(4 дни) за Нова Година


samuraika

Препоръчани мнения

Понеже писах, писах през телефона и нищо не излезе....

Ще се поправя по-късно, понеже и аз имам да ти връщам ;)  Ако мога да съм ти полезна.

Да си довърша...Относно храмовете Храма Майка на мен също ми е много любим, но е по-далече. Трябва да проучите колко време ще Ви отнеме стигането до там по НГ. Храмът в езерото Братан и емблематичният по залез Тана Лот, аз бих приключила до тук с храмовете. С децата, докато сте в Убуд може би маймунската гора ще е интересна и птичия парк. Танците Кечак и аз тотално бих ги изключила, много дълго време и доста отегчително. Според мен ще е голяма мъка за децата :(

В района на Убуд има едни органик ресторанти, които са в оризищата. От главният път са на около 20 мин път пеша, но е много приятна разходка /само с децата не знам как ще е .../ открива се страхотна гледка, поне преди... че и там разбрах от приятели, които изпратих последно че е започнало силно застрояване. Може да питате шофьора ако Ви е интерсно и ако знае такъв. Правеха страхотни фрешове, чайове, салати.

В района на Джимбаран проучете кой от ресторантите става. Там трябва да следите какво Ви теглят, какво Ви дават после и колко пари струва, т.е трябва да се пазариш. Пълно е с руснаците и поради това цените са станали :blink: Аз лично не го препоръчвам и от много отдавна въобще не ходиме там, когато сме на Бали. Мисля, че от другата страна, но забравих как се казваше района също има такива ресторанти, в които няма толкова туристи и цените и храната ще са по-добри. Питайте къде ядат местните морска храна.

Такситата са Bluе Bird - светло сини, защото и другите, които очевидно са доста по-скъпи са сини ама по-тъмно, мисля че бяха Бали Такси.

Времето не Ви е много, така че лесно ще го уплътните :)

Връзка към мнение
  • 4 месеца по-късно ...

Върнахме се!

Специални благодарности на всички колеги, много ми помогнахте! Ще се опитам да разкажа, дано и аз съм от полза някому...

 

 

Пътешествието ни започна с онова дълбоко нередно чувство, когато се събудиш добре наспан, а имаш да ловиш ранен полет...Събудихме се в момента, в който таксито спря пред къщи. Настана сцената на отпътуването от "Сам в къщи" - тотална лудница и хаос, поне не забравихме никое дете (а не е като да няма матреиал за забравяне - пътуваме с три чавета). След премеждия от разнообразен характер се качихме последни на самолета за КЛ, но успяли да обменим пари, че и да купим дребни подаръчета за хоста ни и за шофьорите. Добре че беше предновогодишна лудница на летището и полета закъсня с половин час, по шекспировски, всичко беше добре, щом бяхме в самолета и табора потегли към небето...AirAisaX - на ниво. Ефективни, без излишества. Пристигнахме с малко закъснение и според уговорката ни посрещна шофьор, който ни трансферира до наетият апартамент. Хостът ни предложи да ни уреди трансфер от летището, цената беше 180RM за петима ни. По-евтино отколкото с експресния влак. За двама може да е с по-малка кола и на по-малка цена, предполагам. Шофьорът ни беше Кай (тел +601117467181), добър английски, предлага и турове из града. Не се възползвахме за съжаление, умората и стреса от пътуането и смяната на зима-лято си казаха думата и ни налегна мързел.

Апартаментът беше много хубав и на идеално място - Face Suits имат пряк път през един паркинг, който извежда точно пред туристическия център и ресторанта препоръчан от Фичо. Обедът наистина бепше много вкусен и на много добра цена. Понеже беше силно пикантен, на децата поръчахме отделни порции, които бяха доста по-скъпи от готовото меню, но бяха ОГРОМНИ и много вкусни - пърженото пиле спокойно стига за двама. Много е близо до кълите Петронас, също има и голям мол наблизо с огромен супермаркет и много опции за храна за вкъщи. Апартамета беше много просторен, макар и само с една спалня (имаше два допълнителни матрака за хола) и голяма кухня (макар и бена откъм съдове, но се справихме). Има много предложения в същата сграда, в кратце - препоръчвам като локация и условия, а най-вече като басейн.

IMG_1208.JPG

post-4147-0-40961000-1483756309 (2).jpg

 

Следва продължение...

  • Харесвам 22
Връзка към мнение

Да ти кажа за трансфера - нормална си е цената, все пак, сте 5 човека с багажи.:)

Пък си е удобно да те чакат:))

Връзка към мнение

Да ти кажа за трансфера - нормална си е цената, все пак, сте 5 човека с багажи. :)

Пък си е удобно да те чакат :))

Да, аз това и казвам - много удобно, по-евтино от влака, а и цената би била още по-ниска ако не са 5 човека (не се оплаквам че ми е скъпо, явно съм се изразила неясно). Препоръчвам шофьора, беше симпатичен и коректен.

 

 

 

На следващия ден по план предиобеда трябваше да посетим Royal Selangor Visitor Centre и след това Петронас кулите и научния музей Petrosains. Поради прекалено хубавия басейн сутринта бе превзета изцяло от пличкане там и калаеното ми приключение отпадна, за мое най-голямо съжаление. Едвам изринах домочадието да обядваме в препоръчания от Фичо ресторант и да се завлечем до кулите за разглеждане отвън и музей вътре. Децата се забавлаваха доста, имаше обяснения на английски навсякъде и успяхме да убием цели 3 часа там. После се разхо дихме из парка с фонтаните и се прибрахме за нощната порция пличкане.

На сутринта събрахме дисагите и Кай ни чакаше за да ни върне на летището. Но преди това се отбихме на площад Мердека. Не успяхме да влезем в градската галерия поради голямата опашка от китайски туристи и малкото време, което имахме. Посетихме безплатния музей на музикалните инструменти, който е до нея и беше празен и интересен.

 

IMG_1323.JPG

IMG_1325.JPG

IMG_1327.JPG

 

Малко по-навътре в стария квартал, отвъд реката (която в момента правеха, изглежда ще стане много приятна променада) попаднахме съвсем случайно на находка - типично местно ресторантче с вкусна традиционна храна. Точно каквито харесвам. Old Market, има 15% отстъпка ако си направите поръчката онлайн. На стената имаше снимка на Борис Джонсън в заведението и висеше сертификат за автентична малайзийска кухня. Точно тип Антъни Бордейн заведение! Със сървис на закусвалня, местни клиенти и вкусна храна. Препоръчвам силно на любителите на подобни.

IMG_1350.JPG

IMG_1354.JPG

IMG_1359.JPG

IMG_1361.JPG

 

И така, кратката ни среща с КЛ приключи. Остана и за друг път, но бяхме доволни и от малкото видяно, особенно имайки предвид че сме с детска програма (и капацитет). Продължихме към Бали заредени с много положителна енергия!

Следва...

Редактирано от samuraika
  • Харесвам 13
Връзка към мнение

В Денпасар кацнахме вече по тъмно, доста изморени. На летището ни чакаше шофьор, изпратен от вездесъщия Буда (много благодаря на christuff за него, а и за много други неща), защото на 30 и 31 декември в града имаше големи церемонии и молитви в храмовете и нашия човек (Буда) беше зает. Трафикът около летището беше ужасен - пикът на Новогодишната лудница, измъквахме се доста време. Първите два дни от престоя ни бяха в района между Джимбаран и Баланган, както се оказа в последствие - в нищото. Бях резервирала вила с две спални и самостоятелен басейн с много добри отзиви (9.4) на букинг, но ме бяха уведомили, че ще ме настанят в "резервна" вила поради дублация в резервациите. Бях с много свито сърце какво ли ме чака, но нямах нито сили, нито желание да се боря за правата си. Край пътя в светлините от фаровете се виждаха не особенно радостни гледки на крайпътни барачки-магазинчета, бездомни кучета и редици моторетки. В един момент мъжът ми тихо каза, че му напомня за Нигерия и аз окончателно помръкнах. Стигнахме във вилата, видях че има басейн и спалните са с климатици и се тръшнахме да спим...

О колко по-мъдро е утрото от вечерта! Събудихме се отпочинали от звучния хор на петли, кокошки, домашни и диви животни и открихме, че сме в едно прекрасно място.

IMG_1364.JPG

IMG_1365.JPG

IMG_1368.JPG

Последва и обилна и много вкусна закуска с добро кафе и света придоби вълшебен оттенък.

IMG_1447.JPG

Беше 31ви, настроението лежерно-мотащо, времето - променливо. След поредната доза плицикане решихме да се разходим из района. Бяхме тук и решихме, че пеш до Баланган ще е дбро раздвижване. На всяка крачка ни предлагаха транспорт, ни ние гордо отказвахме - така де, на разходка сме тръгнали, на експедиция даже! Плажа се оказа по-далеч от очакваното и стигнахме порядъчно уморени. Беше красиво, пълно със сърфисти и красива местна свадба в далечината. Възнаградени бяхме за усилията. Бяхме забравили апарата и имам само няколко снимки на телефон. На връщане беше наш ред да се молим за транспорт, но да ни отказват - я заети сватбари, я ни предлагат само моторетки (с две годишно не ни се рискуваше), я искат басноловни суми...стигнахме си пак пеша, но вече порядъчно изморени. Разбира се нищо, което един добър обяд и малко плуване да не могат да оправят. И така, бяхме готови за новогодишната ни вечеря на Джимбаран. Буда беше избрал ресторанта и беше уредил да ни трансферират от там "без пари" ( да се чете "калкулирано в надценката"). Натъкмени и нагласени се отправихме към незнайното заведение, което така и не разбрах как се казва. Едно от многото в редицата. Бяхме настанени на самия плаж, залезът беше много красив, взехме си един snapper и кило скариди. Децата ядоха ориз с голямо удоволствие (като добри азиатчета) и си намериха ...царевица от един плажен продавач, така че бяха щастливи. От съседното заведение си крадяхме балинезийски танци и музика. Беше вкусно, макар и нищо впечатляващо. С 21% сървис ни излезе нещо от сорта на 70$. Съпружието беше доволен, аз малко съжалявам, че не се поразтърсих по-сериозно и не отидохме на нещо по-така, като например Rock Bar.

IMG_1401.JPG

IMG_1421.JPG

IMG_1414.JPG

Следва...

  • Харесвам 19
Връзка към мнение

Samuraika, големи симпатяги сте :)

Една основна грешка в планирането - ако се бях усетила навреме и бях вързала на туй дребното едно канче с надпис "снимка - 10 000 рупии" щяхме да избием разходите за почивката само от китайски туристи. :P

 

 

....На следващия ден Буда ни взе в 9.30 от вилата и направихме голяма обиколка по път за Убуд - Улуату, "срано" кафе, още храмове, обяд и настяняване в хотела в Убуд. Също вилички, също с много добри отзиви, този път с общ басейн, но бяха много хубави и добре поддържани. Пак имахме проблеми с резервацията (пиков сезон, какво да се прави) и първата нощ ни настаниха в две единички, после ни преместиха в голяма вила с две спални. Така видях и двете опции за настаняване - единичките са много симпатични и много добре поддържани и чисти. Dupa Ubud Villa са в една от преките на главната улица в Убуд, на около половин час пеша. Много красив район, с мнпого ресторантчета, студиа за масажи, кафененца, но и много природа, местни къщи и красота. Собственикът е местен, Вайан, много се старае да угажда на гостите си. Закуската е включена в нощувката и има избор от 4 вида - американска, континентална, балинезийска и индонезийска. Толкова е обилна, че една закуска спокойно стига за двама. Ние си поръчвахме две "западни" с които закусвахме (хляб, кексчета, плодове, омлет, сокове, кафе) и две местни, които оставаха за обяд (вечеря )- пилешко къри, яйца, тофу, мии голенг или наси голенг, (пържен ориз или пържени нудъли).

IMG_20170102_151940.jpg

IMG_20170102_093659.jpg

IMG_20170102_093644.jpg

 

Убуд е прекрасен! Според мен там най-добре може да се усети духът на Бали. Да, превзет е от туристи и навсякъде беше пълно с вили, които се отдават предимно дългосрочно (от няколко месеца до няколко години). Много хора си взимат "творческа почивка" там и разбирам защо. Старото име на Убуд е Убад, което на местния диалект означава "изцеление". Едно особенно спокойствие се пропива в теб докато си там, а накъдето извърнеш поглед - все красота!

 

На следващия ден стреса от поътуването, смяната на климата и емоциите взеха да си казват думата и домочадието изпокапа - дребс вдигна температура, баткото хибернираше, само малък батко беше дежурен по басейн. Курдисах таткото със списание в ръка край басейна (за негов огромен кеф) и потеглих към пазара в Убуд (за мой най-голям кеф). Изпълнен с велико недоверие към способностите ми за пазарене, мъжът ми се сбогува с една сума, откъснала се от сърцето му и, убеден че няма да види повече нито стотинка от нея ме изпрати с 300 заръки да не давам повече от 70% от поисканата сума (най-малко 30% отбив демек). Пффффф! Аз на по-малко от 70% намаление въобще не обръщах внимание! Аз съм неопитна и смотана, вярно, ама се уча бързо! Накрая имаше класически сцени от ориенталски пазари от сорта на " ааа, то ти ако ми го намериш на тая цена аз от теб ще го купя, ма!" и от сорта :P  Беше фън, а и си накупих джунджурии. Скромно, защото сме само с ръчни багажи (но пък сме 5 човека, така че не чак прекалено скромно). Доволна и от покупките и от пазарлъка се заповръщах назад, и хоп, винолейската ми душа ме отведе тук, някак си съвсем естествено. В Малайзия и Индонезия алкохолът е относително скъп и в Бали освен доста добрата бира Bintang, по ресторантите трудно се намираше вино, което да си заслужава исканите цифри. Разбира се, климата и ширината не предполагаха винопроизводство, но точно тук се запознах, с нещо ново и много интересно. New Latitude Wines. Признавам си, не знаех за тях. След Стария Свят и Новия Свят вина, сила набират Нови Ширини. Бразилия, Китай, Индия...места, за които винопроизводството е ново и климата изисква специални сортове. Аз самата живея в гроздопроизводителен райнон, чийто климат е силно неподходящ за целта и лозята се покриват с найлон като огромен парник за да могат да узреят в началото на юни преди дъждовния сезон. Мислех си, че това е прекалено трудомко за индустриални сортове и масово винопроизводство, но явно за всяка болежка (климат) си има лек (сорт). Както и да е, запознах се с Sababay Wines. Запознанството ни започна с бяло ароматно и учудващо добро. Дотолкова добро, че рздразни любопитството ми към червеното, което не щяха да ме почерпят да опитам и си купих. Бялото беше доста по-добро, а и като цяло на Бали му отиват бели вина, ама пусто любопитство! Не че беше лошо, беше просто като наситено розе и дста пивко и приятно ако го пиеш с тази нагласа и леко охладено. Но бялото го препоръчвам на ценителите на таз течност истинносъдържаща, беше изненадващо добро и по балинезийски комплексно откъм аромати.

Денят завърши с лежерна вечеря в близкия ресторант (държи го един австралиец, Джон) и масаж в стаята (грешка, ако беше в недалечното студио щеше да е на половин цена, ама ще знам за другия път). Един прекрасен бавен ден!

Следва...

Редактирано от samuraika
  • Харесвам 12
Връзка към мнение
  • 2 седмици по-късно ...

Последните два дни минаха в посещения на забележителности с олекотена натовареност. Отпадна като цяло района около вулкана и храмът майка поради далечината и натоварените пътища по празниците. На децата взе да им писва да се возят в кола. За сметка на това посетихме Bali Zoo, която е скъпа (дори таксуваха и двегодишното), но добре направена, макар и компактна. Видяхе интересни видове, гледахме животинскоо шоу и най-вече - хранихме слончета (допълнително се заплаща кошничката с храна). И тук беше силно комерсиално, но беше добре и красиво подредена, с усещане за истинска джунгла и се виждаше че правят и много допълнителни зони, особенно зоната със слончетата ще стане много хубава като я завършат. Не съжалявам, че посетихме, въпреки че ни излезе над $100 за петимата (без да се возим на слон).

 

 

 

 

 

Другото място, което бих препоръчала особенно на хора с деца е POD chocolate. Добре се комбинира с рафтинг. Фабриката е основана от французин женен за балинезийка и може да се наъчи доста за какаото, шоколада, има слонско ранчо (сафарито със слонове беше много скъпо, но и това го има), наоколо живеят маймуни и също може да видите honey bear. Ние избрахме само правене на шоколад - без влизане вътре във фабриката и останахме много доволни от съотношението цена/качество. Децата правиха шоколадови слончета с 3 вида топинг, разгледахме животните докато чакахме да ни се втвърди шоколада, опитахме интересни шоколади в магазина и всичкото за по 10тина долара на човек. Видяхме и бебе слонче. Шоколада беше много вкусен , а и имаха уникални видове с люти чушки, джинджър и т.н. интересности, опаковката им е също много красива и като цяло и фабриката и продуктите са доста "пипнати". Жалко че беше жега и нямаше как да си накупим шоколади - струваха си. Още в колата си изядохме направените слончета от шоколад, защото бяха започнали да се връщат отново в течната си форма. Но пък пропуснахме обяда и направо вечеряхме ранко преди полета ни вечерта.

 

IMG_1822.JPG

IMG_1835.JPG

IMG_1843.JPG

 

Успяхме да посетим и музея на илюзиите преди да отидем на летището (той е попът).

 

Това беше нашето "детско" Бали. Останахме доволни и с много приятни спомени. От сърце препоръчвам Буда като гид - коректен и опитен. Наистина - транспорт и шофьори на всяка крачка, но непрестанното пазарене изморява. А и нашия опит показа, че понякога като ти трябва - не намираш. Освен това ако имате уговорени турове може да сте в хотел или вила на по-неудобно място и по-добра цена и да си "избиете" разходите за шофьор.

 

Успех и весело изкарване на всички, на които Бали им предстои!

  • Харесвам 8
Връзка към мнение
  • 1 месец по-късно ...

Това е страницата му в trip advicer

 

https://www.tripadvisor.com.au/Attraction_Review-g297694-d6558151-Reviews-Budas_Bali_Private_Tours-Denpasar_Bali.html

 

Във ФБ

 

https://www.facebook.com/nyoman.budayasa.1?fref=ts

 

Вайбър

+62 821-4571-0559

 

Имейл

budayasa_nyoman@yahoo.co.id

Редактирано от mililia
Връзка към мнение

Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш

Трябва да си член за да оставиш коментар.

Създай профил

Регистрирай се при нас. Лесно е!

Регистрирай се

Влез

Имаш профил? Влез от тук.

Влез сега
  • Четящи темата   0 магеланци

    Няма регистрирани потребители, разглеждащи тази страница.

×
×
  • Създай...

Важна информация

Поставихме бисквитки на устройството ти, за да улесним употребата на сайта. Можеш да прегледаш нашата политика за бисквитките.