Към съдържанието

Добре дошли!

Magelanci.com е общество на хора, завладени от магията на пътешествията. От първоначалната тръпка до самолетния билет, планирането и самото пътуване – ние сме тук да си помагаме, споделяме и съпреживяваме.

За пълен достъп до форумите, влезте в профила си или се регистрирайте - бързо и безболезнено.

Снимка

Вдъхновение за Исландия: книги, филми, култура и история.


  • Моля влезте в профила си, за да отговорите
62 отговора на тази тема

#1 Бай Добри

Публикувано 21 август 2015 - 15:49

И Оги, Лидия, ако случайно другото лято изригне вулкан в Исландия (на 2-3 години винаги се разписва някой) и навсякъде из територията видите ето това нещо

 

Nornahar_Thorvaldur_Thordarson_20140907.

 

да знаете, че не са разхвърляни кълчища на водопроводчици, обикаляли, за да гасят вулкана  :lol:

 

Това е Норнахар (Nornahar) или "Косите на вещицата". Нишки от вулканично стъкло, които се образуват в ъгълчетата на огнените фисури при верижните изригвания и се отделят на кичури из цялата територия. Вятърът ги разпилява навсякъде. В миналото са смятали, че самотни жени, край къщите на които са намирани такива нишки, са вещици, правещи магии с отрязаните си и разхвърляни коси. Трябвало е да мине дълго време, преди в 19 в. науката да даде окончателен отговор на странното явление, винаги съпроводено с близко изригване. Съответно, не малко невинни жени в Исландия, в ужасните за страната 17-ти и 18-ти век са си отишли на кладата, само заради ето тези "кълчища".


Това мнение е редактирано от Бай Добри: 21 август 2015 - 16:25

  • Георги, Oshko, Тони и 15 други харесват това

#2 Бай Добри

Публикувано 24 септември 2015 - 15:49

Да разкажа за Исландия.

Има нещо много интересно, което с учудване на място установих, че не е отживелица и е влязло дълбоко под кожата на хората. Да си запалиш цигара или каквото и да е друго нещо от горяща свещ се счита за много грубо или поне вещае лош късмет и дори близка смърт. Човек би казал - суеверие. Да, но не само. Явно древните традиции оставят доста силно ехо във времето. Историята е следната: В Исландия почти всички са били (а и до ден днешен са) моряци и пътешественици. Море, кораби, гид-гел. Такива са още от 10-ти век - тогава това е свързано и с изгнанието "вергилд", което е налагал Алтинга на много престъпили закона - с две думи - изчезвай от тука, от нашата подредена общност. Нямало е човек, който да не пътува повече от 1-2 зими - я до Норвегия, я до Ирландия, я по-надалеч. А рибари пък са били всички, както днес.

Та, корените на това поверие със свещта идват от обичая тя да се пали от близките и да се поставя на прозореца в къщатата, която очаква прибиращ се моряк с изглед към океана. Когато всички къщи са го правили, очаквайки завръщащият се (понеже наблизо е нямало фар), брега е замъждуквал и заблестявал отдалече, и корабът се е ориентирал успешно към брега, избягвайки скалите, особено в 6-те тъмни месеца на годината. Има не малко такива случаи в историята, а и общността се е крепяла взаимно един друг със запалени свещи по прозорците на всички къщи, когато знаят, че трябва да се помогне на кораб и семейство. Гасенето на свещ (та дори и на огън), "убиването на пламъка" с какъвто и да е предмет за исландците означава убиване на моряка и убиване на кораба. Убиване на мъжете, които носят стока, помощ и живот за семействата. Понеже в държавата климата е студен, вали нон-стоп и няма толкова сухо за горене и духа силно на брега, свещите и огньовете са се оставяли сами да изгаснат на снега (както става веднага), след като се свърши работата. Да палиш нещо от свещта (било то цигара или друга свещ) и до ден днешен означава голяма опасност - да изгасиш пламъка, с което ще убиеш моряка, убиваш надеждата на цяла една общност.

 

А отделно от това, изразът "Да удариш кьоравото" на исландски звучи като "Да се натъкнеш на изхвърлен кит" - идва от времето, когато това е било манна небесна за бедния гладуващ народ, който с едно такова животно, изхвърлено на брега (beached whale), а не убито нарочно (съвсем друга тема) е вързвало запасите за половин година на цялата общност. Затова за много исландци днес, колкото и да им говорите колко ужасно е да се яде кит (колкото и аз да съм против убиването им и да ми е неприятно да гледам китовските стекове и печени пъфини в менютата в Рейкявик), те ще ви гледат с празен поглед, ще разбират какво им говорите, но дълбоко вътрешно  в тях (особено по-традиционно настроените), а и културата, възприятията и националното им чувство, ще говорят и мислят съвсем друго. Та, не се заяждайте и гъбаркайте много с тях на тази тема.

 

Но каквото и да ядете след вечеря никой не става от масата, докато другите не са привършили. И винаги благодари с 

- Takk fyrir mig (Благодаря още веднъж)

А домакинът любезно отвръща: 

- Verði þér að góðu (Моля, добър апетит)


Това мнение е редактирано от Бай Добри: 24 септември 2015 - 16:11

  • Георги, Sara, Мрън и 16 други харесват това

#3 Бай Добри

Публикувано 25 септември 2015 - 14:23

Айде да разцъкам още една ужасна история и културологичен факт от Исландия. Ще ви разкажа за едно зловещо изчадие от 17-ти век в страната, дело на самотни жени, и наречено

 

ТИЛБЕРИ (в северна Исландия) или СНАККУР (в южна Исландия) 

 

Може би на доста места споменах, че XVII век Исландия буквално изчатква. В годините след обезглавяването на последният католически епископ Йон Арасон, простестантските църкви окончателно са взели имотите, земите и богатствата на мнозина. Гладът, бедността и мизерията са в апогея си. Чумата - също. Вулкани - дал Господ, Хекла хеле е в пълния си апогей. Кладите за около 100 години стават нещо абсолютно обичайно. Горят човека, завалява дъжд, изгася му кладата недоизгорен, те пак я палят. Пак я изгася дъжда или снега, те започват да се питат - абе, дали не е знак от Господа, че вършим грях...но в крайна сметка пак му палват дръвцето. Достатъчно е само някой нещо да подшушне на пастора или съвсем малко да се отклониш от традиционното. Мнозина от вас са гледали "Пламъци в рая" с историята за зловещия пастор Йон. Но повече от всичко разцъфтява суеверието. Суеверия, магии - от всеки, навсякъде, във всяка къща. Магически знаци, странни заклинания, изравяния на мъртъвци...поверия, духове. Та, жените, децата и старците в този наистина ужасен XVII век патят най-много. Затова днес ще усетите тънкия момент как върло исландците ги защитават и насърчават феминизма. Едно, че Алтинга почти винаги ги е наказвал с удавяне (в цялата им история от 10-ти век насам) във вира на Тингвелир, който Георги е снимал в свойта тема за 3-то издание Исландия, друго, че дори и да не ги обвинят за вещици или друго, те трябва някак да оцелеят. Трябва мляко, вълна, трябва да се справяш с факта, че измира много народ около теб и гледаш само брутална природа. И за да оцелеят мнозина прибягват до магии, чудеса, езотерика и чудовищни неща, защото в такива условия на живот наистина се изперква. Още повече че е съществувал и зловещия обичай бебетата и старците да се изнасят в студа да загинат, за да останат само най-здравите индивиди, и така да оцелее общността. Дивашко наследство от езическите времена, може би най грубото и непростимо нещо там, но реално съществуващо и случвало се хиляди пъти. В Исландия е особено популярна една песничка Modir min i kvi kvi - за духа на едно умряло дете, което пее в снега на майка си, която го е изоставила, защото не могла да го изхранва.

 

Та, в такава среда, приятели, някои жени създават чудовищното създание Тилбери (или Снаккур). То представлява дело на самотна суеверна жена, изхвърлила бебето си, за да оцелее рода. Откраднала е едно ребро от мъртвец или друга по-дълга кост от гробището - твърди се, че това дори трябва да стане на точно определен ден - Педесятница, обвила го е с овча вълна плътно, за да стане почти сиво, издълбала му е груби очи, нос и уста, и си го люлее, привързва се към него, пее му и му говори като на свое собствено дете. И не само това. Тя вярва, че то е одухотворено, расте с времето, че то е живо същество и дори го слага да суче от себе си, а когато просто няма какво да суче, тя го праща да краде мляко от кравите и скир от чуждите къщи. Вярва, че то отива нощем, изпива млякото в кухината на реброто и се връща, за да и донесе нужното мляко на нея. Тилбери са крадяли и вълна. Затова много животни, та дори и до днес, макар и по-рядко, понякога им се жигосва кръст за предпазване от Тилбери. Ако то види този кръст (специфичен, със звезда) то ще се превърне в пяна. Част от поверието просто. Представете си за каква масова изчаткалост на цяла общност става дума. Звучи ви абсурдно и гадно, но е истина. И ако случайно жената забременее и си има друго истинско дете, вярва се, че Тилбери идва и от ревност ще убие "майка си" през нощта като я "изсуче" до смърт. Това пък дало допълнителен страх на много жени да не раждат. Крили са Тилбери под полите, в къщата, под леглата, къде ли не. Лягали са си с тях, но не са ги показвали на никого. Звярът побеждава човека. Просто е било покъртително. Ето екземпляри на Тилбери в Музея за магиите и вещерството в Хоулмавик при северозападните фиорди:

 

H%C3%B3lmav%C3%ADk%20Sorcery%20Witchcraf

 

Източник на снимката: http://iceland.for91...tegory/history/


  • Light, Тони, captain_oveur и 10 други харесват това

#4 Бай Добри

Публикувано 23 октомври 2015 - 13:21

Време за порция романтика в темата  :rolleyes: - според един исландски ръкопис от XVII век, скитащите се из територията жени  :rolleyes: са смятани масово с някакво тегнещо проклятие, което може да се премахне единствено, ако носят рокля от човешка кожа на мъртвец (некророкля от одран труп), която е била много дълга отпред и много къса отзад. Приятно отвратителен, гнусен, нечовешки, но реален културологичен факт, за който пише дори проф.Тери Гънел! А има и едни некро-чорапогащници със специална руна и магия за забогатяване - напиши в гугъл "icelandic necropants", дай на изображения, и поеми дълбоко въздух (18+)... :lol: Следващият път като пътуваш до западните фиорди към Хоулмавик, може ги видиш в музея за вещерството и магиите. 

 

Та, за по сигурно, дори и да умира за сън шофьора, винаги джиткайте заедно... :lol:  


  • Георги, Niceday, Фичо и 7 други харесват това

#5 Бай Добри

Публикувано 29 октомври 2015 - 12:58

Знаеш ли как си вързва косата на кок млада исландка, особено, ако й е дълга до кръста? Достойно е за филмиране! Има нещо много отракано и викингско в този иначе абсолютно невинен и привидно незначителен жест, привичен за всички момичета. Сигурно ти е направило впечатление. След като го наблюдавах у една исландка, го видях да се повтори и при други.

 

Всичко става много бързо - като 25 кадър в киното. Първо исландката се навежда напред и косата й пада надолу. След това хваща цялата коса като сноп и започва да я върти в кръг както баба ми въртеше ено време тестото за баницата. Или както каубой върти ласо, само че във вертикална равнина. Ще кажеш че цял живот е ловила коне. При това от бързото въртене косата над ръката й се усуква и става почти на пръчка. С едно светкавично движение, докато още не се е разсукала, хваща края й и започва да навъртя пръчката точно като спален чувал по посока на главата й!  :lol: Толкова се смях първия път като го видях всичко това, че не ми остана въздух. През цялото време стиска в зъби някакъв бял шиш (много фиби или шишове са от зъб на морж), все едно е захапала нож и се готви да те заколи. И като навие "чувала" до главата си, с едно отмерено и светкавично движение забива шиша в кока, изправя се като великанка пред теб и изведнъж, за по-малко от 5 секунди, виждаш едно коренно различно момиче :) 


  • Георги, stefanrusev, Light и 3 други харесват това

#6 Бай Добри

Публикувано 31 октомври 2015 - 11:33

 

 

Греда, Бай Добри. Ще чакаме още някой с циничен поглед :)

 

 

Много му се радвам на бай Сънчо, да хапва и пийва на воля, и да се наслаждава на страната на макс! :)

 

Малко лирическо отклонение:

 

Едва ли някога ще се появи остър циник на тема Исландия тук. Бъзикчия, критикар, хапливец - може би. :) Но не и човек, на който Исландия да не му остане отвътре. И всяка тема от тук нататък ще го доказва нееднократно, разбира се пречупено през характера на този, който пътува. В нордическата митология Трите Норни орисват всеки пътешественик да се влюби в тази земя. А каквото ти е писано от тях  - случва се. И дори да искаш съзнателно да го избегнеш, доказвайки човешкия фактор - в крайна сметка разбираш, че с противоположните си действия само си го предизвикал още повече!  

 

Има една сага за Оттур, на когото предсказват, че ще умре от коня си. Той, естествено, като пич и мачо, за да докаже, че е по силен от съдбата, убива коня. При това, очакваш, че вече няма как да станат нещата по реален начин. Е да, ама не! След много време и приключения, в които героят показва безспорна сила и характер, един ден се връща на гроба на коня от чисто човешки чувства - носталгия, вярност, уважение, просто за да го почете. Там обаче без да иска се спъва в черепа му, пада на земята, а от черепа излиза отровна змия, която го ухапва и той умира.

 

Та, никога не съм се хващал буквално зад такива фабули, просто тази сага е много показателна. Има неколцина места по света, които са просто осъдени да бъдат обичани, и то завинаги. Исландия е в първата петица, да не и тройка (за мен разбира се - на върха). Какъвто и циник да се появи, било то човек, който мрази студа, който ще я оплюе заради фалита и банките, заради психарията, та дори и човек, който не смее да каже, че му е било кофти, щото е изръсил два чувала пари, срещу орисията на Норните просто няма шанс! :)


Това мнение е редактирано от Бай Добри: 31 октомври 2015 - 12:12

  • Light, Niceday, mililia и 4 други харесват това

#7 DenitsaS

Публикувано 04 май 2016 - 22:05

В Исландия е особено популярна една песничка Modir min i kvi kvi - за духа на едно умряло дете, което пее в снега на майка си, която го е изоставила, защото не могла да го изхранва.

 

Духът на тези изоставени деца се превръща в нещо, наречено útburður, за което има повече инфо тук:

 

https://grapevine.is...month-utburdur/

 

А това е сайтът на художника Arngrímur Sigurðsson, който се е заел с това да изобрази всички загадъчни същества от исландския фолклор. Има го и споменатото вече tilberi, което според него самия е най-странното от всички създания: 

 

http://arngrimur.com/


  • captain_oveur, Mary, AlexandraKo и 3 други харесват това

#8 Бай Добри

Публикувано 17 юни 2016 - 14:17

Днес, 17 юни, е националният празник на Ейленда - поетичното име на Исландия, дадено от големия Stephan G. Stephansson. Щастлив съм, че за по-малко от година в този форум намерих много приятели и съмишленици, с които да споделя неземната красота и богатство на тази "невеста от глетчера", "Туле" или, както пише в Книгата на заселниците "бряг на шест денонощия плаване на северозапад от Британските острови, където всеки мъж взе толкова земя, колкото се покри от запален огън до следващия на хоризонта, без да изгасва предишния, а всяка жена си взе толкова земя, колкото можеше да извърви за един ден, повела след себе си юница".  

 


  • Пожето, Sara, Light и 8 други харесват това

#9 Бай Добри

Публикувано 14 юли 2016 - 23:06

*
ПОПУЛЯРНО МНЕНИЕ

Kinda confusing  :biggrin: 

comment_eEkX7JhPwaDTZndGjd70V9swN6scNNdw

 

Майтапът е готин, става за каламбур и цял свят се чуди на това, но знаете ли реално исторически каква е причината? А тя е много интересна. Ако позволите в тази тема ще ви разкажа (С извор Йон Хяулмарсон, "История на Исландия"), на който му се чете разбира се. Надявам се да не досаждам, отегча или дразня в леката и забавна тема. Ако се прецени - изместете или махнете текста.

 

Както знаете, първото име на Исландия не е Исландия. Древногръцки и римски източници съобщават за Thule или Ultima Thule - "..най-северният остров на света - на север от Британия, в самия край на замръзналия океан". Тази информация идва от Питий от Марсилия, който пише около 300 г. пр.Хр. - тя се знае и преписва повече от 1000 години - чак до Средновековието. Не е доказано на 100%, че този най-северен остров е Исландия, въпреки че всичко сочи натам, но Thule си остава най старото име на страната. В последствие на острова се откриват и римски монети от 3-ти век. Остава отворен въпросът, дали древни мореплаватели не са акостирали тук, много преди първите ирландски монаси отшелници Papar и официалното норвежко заселване на острова през 874 г., или това са просто намерени на континента от викингите ценности, пренесени на острова по-късно.  

Както и да е, към средата на IX век, или малко по-късно, някакъв норвежки мореплавател на име Натотур следва курс към Фарьорските острови. Както често се случва по море през онези времена, той и екипажът му се загубват и не могат да открият мястото, към което са се запътили. Отклонили се доста на северозапад, те внезапно попадат на място, за което не им е известно нищо. Акостират върху източния бряг на Исландия. В желанието си да научат повече за новата земя, те изследват най-близката околност. Най-накрая се покатерват на високо било, за да потърсят с поглед пушек или друг признак за човешко присъствие, но усилията им остават безрезултатни. Миг преди да обърнат назад, над главите им поръсва сняг. И Натотур кръщава тази нова земя "Снежна" (второ име)

Следващият посетил Исландия викинг се казва Гардар Сваварсон, воин от шведско потекло. В стремежа си да опознае новата земя, той я заобикаля от всички страни и установява, че е остров. Тъй като "обиколното пътешествие" отнема доста време, той и хората му остават да зимуват в един северен залив. Издигат там няколко къщички и оттогава до днес мястото се нарича Хусавик или "Заливът с къщите" (днес свързван от вас предимно с гледането на китове). Шведът приключва обиколката си и отплава по живо по здраво. Назовава голямата нова суша Гардарсхоулми или Гардаров хълм (трето име), което, ще се очудите, но остава в употреба за значителен период.

 Но да си дойдем на думата. От къде идва наименованието на иначе зелената Исландия? Идва от третият посетител, а именно Флоки Вилгердарсон, наречен по късно Флоки Гарвана. Тоя човек предприема своето плаване с изричното намерение да открие Гардаровия хълм и да се засели там със семейството и приятелите си. Флоки е ревностен последовател на древната езическа религия и дълбоко вярва в божествената природа на гарвана. На кораба си е взел три от тези птици. И всеки път, когато решава, че е близо до суша, той пуска по една от тях. В даденият случай, първият се връща, вторият се издига високо в небесата, за да се спусне отново върху палубата, и едва третият изпълнява скаутската си задача. Флоки приближават полуостров Рейкянес и се насочват на север, за да открият не след дълго фиорд в северозападната част н апарчето суша, чиято околност им се струва плодородна и добра за живот. Цяло лято мъжете не спират да събират яйца, ловят риба и дивеч, но забравят да приготвят сено за добитъка. Свирепата и гладна зима убива животните. Когато времето се позатопля, Флоки се изкачва на близко възвишение, за да съзре откъм другата му страна скован от лед фиорд. Разочарован и гневен от факта, че самия той е постъпил безразсъдно, си го изкарва на земята - нарича я Исландия (четвърто име) което остава и до днес! След още една зима в западната част на острова Флоки се завръща в Норвегия. Там разказва разни неприятни неща за новата северна земя, без да я познава добре, но неколцина от придружилите го са на различно мнение и я представят почти като кътче от рая (тия ще да са били мои хора!). Самият Флоки изглежда също не остава на първоначалното си становище, слад като години по-късно се връща в Исландия, за да дочака там края на дните си. Но името си остава завинаги Исландия - продукт на неговия гняв към земята, заради умрелите животни без сено, за което сам самичък си е виновен. 

 

Ами Гренландия? Защо зелена по дяволите?

 

Това е една история за прекрасен Средновековен "маркетинг на изгнанието".

През Века на Сагите исланците си остават морски народ. Кръстосването на океана е викингска традиция и исланците не престават да плават наоколо, като откриват все нови и нови острови. И понеже Гренландия е разположена не кой знае колко далече на запад, само въпрос на време е някой най-сетне да попадне на тази огромна суша. Първият мореплавател, за когото е известно, че я е достигнал е Гунбьортн Улфсон. Той стъпва върху източното крайбрежие през X век. Малко след него тук пристига за зимуване друг мъж, наречен Снайбьортн Галти. Новината за откритието се разпространява бързо и интересът към него расте (смайващо добре за 10-ти век без телефони и интернет). И тук на сцената с гръм и трясък се появява ключовата фигура на Ерик Червения, който живее в западната част на Исландия по това време. Неустрашим воин и опитен мореплавател, Ерик се скарва с част от съседите си и убива неколцина от тях в битка, заради което е осъден на тригодишно изгнание. Научил за новата земя, всичко му идва дюшеш. Той тръгва да я разгледа малко след 980 г. Намира я бързо, плава покрай южното крайбрежие и го изучава. И му хрумва идеята, че може да привлече на своя страна много други последователи с неговата съдба. Нарича новата земя Гренландия като се надява красивото и обещаващо наименование да привлече максимум авантюристи. Нали все пак трябва да се изковава авторитет на новото място. Нужна е реклама. Ерик се връща в Исландия, за да я напусне след това завинаги и се установи с цялото си домочадие в Гренландия, някъде около 986 г. Последват го мнозина и рекламата сработва. Животът там процъфтява и е доста сходен с исландския, въпреки че е малко по-зависим от риболова, но с течение на времето, особено след XV-ти век в продължение на 200 години тук не акостира никакъв кораб. Всички северни заселници сякаш напускат своите домове. По-късно по тези места се срещат само ескимоси, а единствен мълчалив свидетел за чуждо присъствие са останалите викингски руини.



#10 DenitsaS

Публикувано 03 август 2016 - 23:08

Побутвам темата с малко бюджетни манджи от Рейкявик, традиционни са, но по-скоро street food, истинските специалитети липсват. Може би само един, и това е супата с лангуста, humarsúpa, цената е между 1300-2300 крони според заведението. Тази тук е най-евтината, но се води най-добрата в града, ресторантът е Sægreifinn:

 

Прикачен файл  IMG_20160716_183012.jpg   90,21KB   0 Брой сваляния

 

Другото вкусно нещо, което се продава в района на пристанището е панирана треска с пържени картофки от павилиона Fish & Chips Vagninn, порцията струва 1600 крони:

 

Прикачен файл  IMG_20160717_212216.jpg   99,54KB   0 Брой сваляния

 

Заради силното американско влияние, заведенията с бургери са страшно разпространени, но са класи над веригите за бързо хранене, всичко е прясно приготвено. Малък бургер с картофки от Hamborgarabúllan струва около 1700 крони, цените на повечето места са еднакви:

 

Прикачен файл  IMG_20160730_174732.jpg   108,42KB   0 Брой сваляния

 

Нещо значително по-евтино, но също толкова вкусно е хот-догът или pylsa - струва между 400 и 450 крони, най-добрите са от Bæjarins Beztu, но опашките през деня са километрични. От там нямам снимка, тази тук е от Vikivaki, също са добри като вкус:

 

Прикачен файл  IMG_20160731_015811.jpg   99,43KB   0 Брой сваляния

 

Друго, което трябва да се опита, е сандвичът с пушено агнешко месо - hangikjöt, върху намазан с масло flatkökur - най-старият вид хляб на острова, плосък и печен на жар (продава се във всеки супермаркет, около 260 крони за 180 грама). Снимката е от Cafe Loki, цената е 700 крони:

 

Прикачен файл  IMG_20160707_163247.jpg   129,23KB   0 Брой сваляния

 

За десерт, разбира се, vöfflur от Vöffluvagninn - вариантите са страшно много, цените между 500 и 900 крони, според това какво се слага отгоре. На мен с канела и сметана са ми любимите, а самата гофрета е покрита с карамелизирана захар:

 

Прикачен файл  IMG_20160731_151628.jpg   91,95KB   0 Брой сваляния

 

И друг по-малко традиционен десерт - садолед от Valdís, който може да не е на нивото на италианските, но е доста доста добър, цена от 400 до 800 крони според грамажа:

 

Прикачен файл  IMG_20160730_184727.jpg   112,98KB   0 Брой сваляния

 

Последно едно предложение за храна "за из път", отново любимите ми неща от супермаркета - kleinur (цена за пакет 250-350 крони за 10-15 бухтички) и skyr (тук вариантите и производителите са страшно много, но цените не надвишават 400 крони, аз лично харесвам натуралния - hreint):

 

Прикачен файл  DSC00606.JPG   51,95KB   0 Брой сваляния


Това мнение е редактирано от DenitsaS: 03 август 2016 - 23:09

  • bulpa, mililia, Яничка и 7 други харесват това

#11 Фичо

Публикувано 04 август 2016 - 18:14

 и skyr (тук вариантите и производителите са страшно много, но цените не надвишават 400 крони, аз лично харесвам натуралния - hreint):

 

 

Прощавай, това йогурт ли е?


Hit the road Jack!

#12 DenitsaS

Публикувано 07 август 2016 - 16:05

Прощавай, това йогурт ли е?

 

Да, но много по-гъсто от нашето кисело мляко, кремообразно и сладникаво, води се техен специалитет, но не мога да ти кажа какви са производствените разлики :) 


  • Фичо и Бай Добри харесват това

#13 Георги

Публикувано 07 август 2016 - 16:19

Фичо, като отидеш догодина в Исландия, нека първата ти закуска да е натурален Skyr. Казвам първата, защото след това има риск всичките ти закуски да са това, та да не изпуснеш някой ден :) На мен лично плодовите и овкусените не ми допадат. 


  • Фичо, Бай Добри, milenita и 1 друг харесват това

#14 DenitsaS

Публикувано 07 август 2016 - 17:52

Фичо, като отидеш догодина в Исландия, нека първата ти закуска да е натурален Skyr. Казвам първата, защото след това има риск всичките ти закуски да са това, та да не изпуснеш някой ден :) На мен лично плодовите и овкусените не ми допадат. 

 

И аз най-много харесвам натуралния, той е достатъчно сладък като вкус. Ако може към първата закуска със skyr да добави и вече споменатите бухти (kleinur) и няма да се притесняваме, че ще остане гладен, докато е там. Мога също така да гарантирам, че не се напълнява от тях, един месец с това се тъпчех и кантарът не е мръднал  :lol:


Това мнение е редактирано от DenitsaS: 07 август 2016 - 17:53

  • Георги и Бай Добри харесват това

#15 DenitsaS

Публикувано 11 август 2016 - 21:38

Аз се отчитам с 5 филма, които гледах през последния месец, всички са исландски и не знам дали ги има в торентите, но ако ви попадне някой от тях, дайте им шанс. Първият е Fúsi, преведен като Virgin Mountain и разказва за 40-годишен девственик, който живее с майка си, но за разлика от американските клишета с подобна тематика, тук краят е различен и като цяло филмът те оставя с едно приятно усещане, което си е рядко за техните ленти:

 

 

Þrestir или Sparrows започва като тийн филм, разказващ за отношенията между баща и син на фона на уникално красивите Westfjords, но в края по-скоро горчи, въпреки, че има и намек за евентуално щастливо развитие.

 

 

Hross í oss, преведен като Of Horses And Men, се води за един от най-успешните нови филми с няколко международни отличия, но трудно може да бъдат разказан - отделни истории, в които отношението между човека и коня е свързващото звено. Любопитно за мен беше, че една от сцените е на 100 % изкопирана в "Завръщането", но тъй като не съм чела книгата, по която е правен филмът с ди Каприо, не знам кой от кого е гледал.

 

 

Bruðgummin или White Night Wedding е симпатична комедия, в която има разбира се и нужната доза драма, режисьор е небезизвестният Baltasar Kormákur. Действието се развива на красивия Flatey, Breiðafjörður.

 

 

Hrútar - Rams е леко абсурдна история за враждата между двама братя и голям брой овце, които стоят между тях, миналата година филмът попадна в селекцията на Кан и спечели награда (но не Златна палма):

 


  • Asterisk, bay_kolio, Мари Николова и 3 други харесват това

#16 Бай Добри

Публикувано 25 август 2016 - 15:58

Горещо ви препоръчвам пет любими мои исландски заглавия:

 

1. "Сказание за лисицата" - Сьоун. На английски заглавието е The Blue Fox, а на исландски Sguggabaldur. Постмодернистичен роман, който се развива в две паралелни действия в Исландия през 19 в. - история на болно момиче, открито в бъчвите с рибно масло на кораб и история за пастор ловец, който преследва лисица, но убивайки я с пушката предизвиква лавина, която го погребва в ледена пещера. А Sguggabaldur е митично същество от исландския фолклор, което представлява изчадие-смесица между котарак и женска лисица - може да убие както овца, така и човек. Вярва се, че срещнеш ли погледа му, то те убива. В исландските хроники има дори истории за свещеници, които измислят пръчки със закачени на тях огледала, за да може, ако срещнат Sguggabaldur, изчадието да се самоунищожи от собствения си поглед в огледалото. Но тук погледът е малко по-различен. Сьоун оставя почти вие да свържете двете отделни истории от книгата по невероятен асоциативен начин. Произведението стана световен бестселър, Сьоун идва и в НДК 2014 г., има я книгата вече и на български:

  

cover_bluefox.jpg

 

2. "Dreamland: A Self-Help Manual for a Frightened Nation" - Andri Snær Magnason с предговор от Бьорк + филма Dreamland 2009 § лекциите на Андри в тубата. Сега, тук говорим вече за класическото изначално противопоставяне между икономическо развитие и опазване на природата и богатствата на Исландия. Неща, които дискутираме във форума, но представени блестящо от един много интелигентен и готин човек - Андри Снайр Магнасон. Акцентът и страната са до болка ясни: защита на природата, реките и териториите от алчните бизнесмени, които искат да създадат мощни ВЕЦ-ове, водосбирайки реките на острова, за да има достатъчно енергия за алуминиевия завод в източна Исландия, и така унищожавайки десетки водопади в девствени места. Имало е голяма опасност да пострадат Детифос, Гутлфос, Годафос и много други. Авторът пише и за деца, изобличава и веригата Bonus с интересни и забавни лекции. Книгата не е преведена на български, на английски е:

 

5100Hdlc3EL.jpg

Но предполагам, че ще ви е по-лесно и интересно да гледате филма по нея (с англ. субтитри). Това е трейлъра му:

 

 

 

3. "Атомна база" - Халдоур Лакснес. Помните ли осемдесетарските книжки с онова листче с правописните грешки, дето си го търсихме, неизбежния Партиздат и жълтите залепнали страници? Атомна база е точно една от тях. На обложката дори, по-наблюдателните от вас, ще разпознаят скалата Hvitserkur. Тук отиваме със сюжета в края на 40-те години на XX в., когато Лакснес се заплесва за кратко по левите идеи, а американците построяват военни бази с мисълта за ядрени оръжия в иначе мирна Исландия като важна стратегическа точка в Атлантика, насилствено вкарана в Студената война. И на фона на тези събития - едно обикновено селско момиче Йогла от северна Исландия, израснала в бедна торфена къща и един стар органист, представители на традиционните ценности, а и двама американци-изнасилвачи - "двата бога" и самозабравилия се хайлайф на Рейкявик по всичко американско - като опозиция. И едни от най-добрите философски размишления, които съм чел, относно това какво посаждаш и какво оставяш след себе си. От тук е и прекрасната метафора за доброто на Лакснес: "Цветята са безсмъртни. Откъснеш ги на едно място, а те порастат на друго, още по-красиви". Тази книга сериозно очовечава.   

 

030613_040.jpg

 

4. "В подножието на ледника" - Халдоур Лакснес. Абсолютен шедьовър! Четох я на английски. Това е една от най-добрите книги, които са ми попадали въобще. Може да се каже, че ми е любима. Този човек не случайно има Нобелова награда за литература. Толкова много има тук, че е немислимо изобщо да го опиша в ревю. Даже на летището в Кеплавик ще видите цитати от тази книга. Действието се развива в подножието на величествения Snaefellsjokull на полуостров Снайфетлс в западна Исландия. Един пратеник Embi (съкратено от Emissary of the Bishop of Iceland) отива да инспектира живота и порядките в малка местна общност, за която се говори, че се отклонява от нормата - мъртвите се хвърляли на ледника, пастора живеел само с конете и птиците, а църквата била затворена. Но в момента, в който инспекторът пристига, е тотално шашардисан. Заварва изолирана от света комуна, която е създала своя собствена представа за Сътворение - и то е още в ход, главно в лицето на пастор Йон. Кое е добро, кое човешко, кое божествено, кое преходно там се преценя без много думи и догми. Цари законът на природата и наследството на предците и сагите. Ледникът, птиците, конете са като божества, за които думите са излишни. Църквата, церемониите, обредите, суетата и погребенията не съществуват. Така както идваш, така си и отиваш от тоя свят. Всички диалози между Емби и пастор Йон са истински шедьоври на литературата и отразяват точно това, в което вярвам и открих в тази прекрасна страна и аз. 

 

510rZD0HKwL._SX322_BO1,204,203,200_.jpg

 

Прикачен файл  IMG_9053.JPG   131,62KB   0 Брой сваляния

 

5. "Камбаната на Исландия" - Халдоур Лакснес

Тук каквото и да кажа, ще е малко. Книгата, която остави неизличим спомен у мен и ще препрочитам много пъти. Преводът на български и монументалният труд, който Айгир Сверисон положи за тази блестяща сага в три части, са достойни за истинско възхищение, особено за стотиците бележи под линия, които са отделни истории и книги в книгата! За пръв път на български се публикува и уникалният документ "Хреквидстула". Мога единствено да споделя резюмето на творбата:

"Малък народ от Севера е създал своята държава и история, преследвайки свободата. Гордостта на хората ги е подтикнала да пътуват в бури, да преодоляват глад и лишения, но да запазят независимия си дух и воля. Този дух ги е направил поети и войни, романтици и авантюристи, които не се спират пред нищо. Този дух ги е подтикнал да напишат най-значимата литература и поезия в земите на Северна Европа след Античността. Но величието на един народ е съизмеримо само с неговото адско падение. Вместо да четат старите ръкописи, хората започват да ги ядат! Докъде можем да стигнем в човешката си същност, докъде в името на оцеляването сме способни да загубим достойнство и чест, има ли оправдание и извинение за превръщането ни в твари, които живеят само по повика на инстинктите си, но по-лошо от всяко друго живо същество, защото чрез разума превръщаме инстинктите в нещо наистина зло — тези въпроси поставя нобелистът Халдоур Лакснес в книгата си „Камбаната на Исландия“. Макар сюжетът да ни отвежда почти 400 години назад, читателят ще види поразителна прилика с настоящето и съвременните ни проблеми и, кой знае, може да се разпознае в някой от героите..."

 

146539.jpg


  • Sara, Light, Niceday и 10 други харесват това

#17 DenitsaS

Публикувано 25 август 2016 - 16:48

Произведението стана световен бестселър, Сьоун идва и в НДК 2014 г.

След представянето на книгата, отидох да му поискам автограф и си поговорихме малко, а на него му беше много забавно, че някой в София му говори на собствения му език и ми подари книгата, от която чете - измачкана и с написани на ръка стихове на кориците, беше много мило.

Прикачен файл  FB_IMG_1472136015203.jpg   65,45KB   0 Брой сваляния

Прикачен файл  FB_IMG_1472136287243.jpg   105,11KB   0 Брой сваляния

Други две исландски книги, преведени на български, които мога да препоръчам, са "Сага за Йон" и "Осемлистната роза":

Прикачен файл  FB_IMG_1472136237817.jpg   101,17KB   0 Брой сваляния

Прикачен файл  FB_IMG_1472136277608.jpg   62,25KB   0 Брой сваляния
  • Light, Niceday, captain_oveur и 12 други харесват това

#18 Бай Добри

Публикувано 25 август 2016 - 17:22

И за да им втръсне ептен на хората от нашата исландщина  :lol: , списъкът може да се допълни със задължителните за всяка библиотека 

 

Прикачен файл  Староисландски саги и митове.jpg   56,53KB   0 Брой сваляния

 

а за почитателите на по-съвременната лексика и звучене - един от ярките писатели и поети след ВСВ:

 

Прикачен файл  Сигурдур Паулсон.jpeg   25,05KB   0 Брой сваляния

 

 


  • Light, Niceday, captain_oveur и 5 други харесват това

#19 DenitsaS

Публикувано 25 август 2016 - 17:38

И за да им втръсне ептен на хората от нашата исландщина  :lol:

Преди да ни изхвърлят от групата - потърси екранизацията на Under the Glacier - Kristnihald undir Jökli от 1989, най-откаченият филм, който съм гледала (намерих само този трейлър):


  • Лидия харесва това

#20 Бай Добри

Публикувано 25 август 2016 - 22:16

Този филм е истинска подигравка с голямата книга. Лично мнение. Интерпретацията е просто ужасна. Че е изчанчена книгата - изчанчена е, но не ми харесва подходът към нея. Нищо общо. Няма го това прекрасно естество на изказа, спокойствието и мъдростта на образите, пресъздали са един герой мачо, точно както някои пресъздават Хамлет като пънкар. Някои ще кажат - тоя бахти задръстеняка. Няма ги метаморфозите, внушенията, размишленията, атмосферата, майсторлъка на повествованието. В книгата усещам всичко, тук ми се натрапват други чувства и впечатления - сякаш от друго поколение. А и честно казано, в съкратения вариант на заглавието нещата придобиват по-универсален вид и надхвърлят теологичната рамка, което много ми допада в англоезичната версия. Тя също е превеждана от исландец. Въобще, английските преводи на Лакснес, в сравнение със старите български са на светлинни години като постижения. "Хроника на стопанство Брекукот" например на английски е "The fish can sing" и хваща духа на книгата, а не текезесарското и скучно българско звучене. Иначе, да, има такава тенденция, знаеш, на всички класики в Исландия да правят по-лек, шеговит и съвременен прочит в киното, което не е зле, но изисква не по-малко майсторство на режисьора от оригиналното на писателя, за да предадеш умело посланието. Йон Гунар например правеше хубави изчанчени филмчета - Man on the back ми беше любим. А аз далеч не харесвам всичко изчанчено. Дори по-скоро съм традиционалист. На "Самостоятелни хора" пък съм се нагледал на съвременни интерпретации. Надявам се Здравко и Ангел да докарат нови свежи попълнения в "Северно сияние". Малко преплетохме книги и филми, но то няма как.

Това мнение е редактирано от Бай Добри: 25 август 2016 - 23:18

  • captain_oveur и DenitsaS харесват това


0 потребители четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни