Вдъхновение за Исландия: книги, филми, култура и история.

[DenitsaS 9033]

Ама другата тема, направо ми запали интереса и ще взема да планувам за другото лято едно двуседмично трипче до там. ))

 

Задължително, още повече щом имате и приятели там, които ще ви помогнат с логистиката. Другото хубаво е, че за 2018 се прогнозира да започне лек отлив на туристите, които особено от 2015 насам се удвоиха и утроиха. Последно видях, че за 2010 е имало 500.000 души, които са посетили страната, а за 2017 се прогнозира да има 2,3 млн. Но анализаторите на пазара смятат, че след това ще започне постепенен спад на тези цифри, така че започвайте да планирате от зимата на 2017    

[DenitsaS 9033]

Днес попаднах на следните любопитни снимки от строежа на Hallgrímskirkja и бързам да ги споделя   Малко факти за църквата: днес със своите 74.5 метра е най-високата сграда в Рейкявик, а строежът отнема десетилетия. Проектирана е още през 1937 година от "националния" архитект Guðjón Samuelsson, който е отговорен за архитектурата и на университета, художествената галерия и болницата в Рейкявик, Hótel Borg, Akureyrarkirkja, както и други църкви и обществени сгради в по-малки населени места. Църквата носи името на поета и пастор Hallgrímur Pétursson, живял през 17-и век и известен най-вече със създадените от него псалми Passíusálmarnir, които се четат и пеят и до днес. Строежът започва едва след войната през 1945 и се проточва до 1986, но пък резултатът днес е видим. Геометричните форми на фасадата са вдъхновени от природата - същите базалтови колони може да се видят при водопада Svartifoss, но и на много други места. Интересното в случая е, че камбанарията или кулата се строи без помощта на кран, а само с дървено скеле, както се вижда и от снимките, направени от фотографа Sveinbjörn Matthíasson. Ето го и тях:

 

1965

 

 

1967

 

 

1969

 

 

Още една любопитна снимка от същия фотограф, но от годините 1926/28 е тази на пристанището - модерният Рейкявик е на път да бъде построен, но две неща, които могат да се видят и тук са езерото Tjörnin (вдясно) и oфисът на министър-председателя Stjórnarráðið (бялата сграда вляво):

 

[Meidj 4596]

Все още не съм имал честта да видя горното чудо на архитектурата на живо, но от всички разгледани фотоси оставам с впечатлението, че това нещо е вън от всякакви естетически граници, тотално не се вписва в околния пейзаж и напълно му приляга определението "бетонен урод". Прав ли съм? 

Редактирано 16 март, 2017 от Meidj

[Добри 6857]

Все още не съм имал честта да видя горното чудо на архитектурата на живо, но от всички разгледани фотоси оставам с впечатлението, че това нещо е вън от всякакви естетически граници, тотално не се вписва в околния пейзаж и напълно му приляга определението "бетонен урод". Прав ли съм? 

 

Грешката, която много хора правят, разглеждайки културната идентичност на Исландия, е че винаги изхождат от учебникарските естетически критерии на континенталното западноевропейско общество със стандартните си средновековни примери, в частност романска и готическа архитектура, а и от установените изисквания за вписване в контекст с други стари сгради. А това е тотално различно общество в северния Атлантик, живяло и развило се изолирано от тези критерии и тръгнало по съвсем друг път - визионерско лутеранство, в което вирее смелата свободна мисъл и бягането от клишето, а не изискването на енорията за построяването на традиционния храм. През 20 век Исландия прегръща много добре течения като футуризъм и диаболизъм. А имаме и много влияния от философията на Хайдигер и "Постмодерното християнство". Те изразяват много добре визионерския нрав на едно младо креативно поколение с разчупено мислене, което се оказва между традиционния камък с торф и модерния бетон, и трябва да съхрани традицията, но и същевременно да развие някакъв модерен урбанизъм. Тук трябва да се вземат предвид толкова много особености на националния исландски ген и бурното развитие в последния век, че дори се учудвам как изобщо е толкова стандартна тази църква, сляла идеята за базалт и гейзер в едно, за разлика от всички нейни побратими из страната, за които съм писал не веднъж, и които приличат повече на космически кораби с усуканите си равнини в Аутокад или на монументално пластично изкуство за изложба, отколкото на божи храм за молитва. Показателен е и фактът, че и до днес, кръстовете на традиционните исландски гробища светят с лампички в различен цвят - синьо, жълто, червено... Пак форма на постмодерна мисъл. Общестото е open-minded и работи по разчупването на човешката среда. Това не са "изгъзици", облечени във философия, а реално откражение на "другостта" и различието на Исландия. Има много литература по въпроса.

[DenitsaS 9033]

Все още не съм имал честта да видя горното чудо на архитектурата на живо, но от всички разгледани фотоси оставам с впечатлението, че това нещо е вън от всякакви естетически граници, тотално не се вписва в околния пейзаж и напълно му приляга определението "бетонен урод". Прав ли съм? 

 

Бай Добри го е обяснил много добре, но аз мога само да добавя, че точно такъв тип архитектура създава това усещане, че Исландия е различна. Срещу църквата са централните улички с цветни къщи, подредени като блокчета лего, спускат се до пристанището и морето и човек може да си представи, че тази църква е била там, когато е нямало нищо друго. Естествено, аз съм пристрастна, възможно е на теб да не ти хареса като я видиш, но трябва да провериш на място   А пък входната врата е сама за себе си произведение на изкуството, спомням си, че когато за пръв път отидох там, това ме впечатли най-много от цялата църква. Вдясно е Исус, а в ляво е човекът, заобиколени от венец от тръни, а надписът гласи "Елате при мен" (по-дългият надпис в горната част е цитат от един от псалмите):

 

Редактирано 16 март, 2017 от DenitsaS

[AlexandraKo 116622]

А може ли да сложите и снимки как изглежда църквата сега?

Вратата наистина е много красива.

[DenitsaS 9033]

А може ли да сложите и снимки как изглежда църквата сега?

Вратата наистина е много красива.

 

Мои мога да кача по-късно от вкъщи, но ето една от нета:

 

[AlexandraKo 116622]

Мои мога да кача по-късно от вкъщи, но ето една от нета:

 

4197410027_0d0d33d7ae_z.jpg

Благодаря!Прилича ми на църковен орган.

[DenitsaS 9033]

Благодаря!Прилича ми на църковен орган.

 

Пускам обещаните снимки и ако някой има желание да сподели своите, да заповяда.

 

 

 

 

 

 

 

 

[примкаря 1411]

Аз си падам по старите филми за още по-стари времена

 

 

https://en.wikipedia.org/wiki/When_the_Raven_Flies

 

https://www.youtube.com/watch?v=DOi3ic3LYHM

 

 

https://en.wikipedia.org/wiki/The_White_Viking

 

https://www.youtube.com/watch?v=qsZkkslB7TY

 

 

https://en.wikipedia.org/wiki/Outlaw:_The_Saga_of_Gisli

 

https://www.youtube.com/watch?v=yahCfYMs62Y

Редактирано 16 март, 2017 от примкаря

[DenitsaS 9033]

Аз си падам по старите филми за още по-стари времена

 

Еха, събрах материал за гледане за уикенда. Аз забелязах и в темата с документалните филми, че гледаш някакви стари интересни неща. 

 

И след като сме на темата, ще споделя 2 филма и 1 сериал на може би най-известния исландски режисьор Baltasar Kormákur (ако името му ви звучи не много традиционно, то е защото баща му е испанец). Дебютният му 101 Reykjavík от 2000 година е и един от най-показваните исландски филми в чужбина. Името на филма е пощенският код на централната част на Рейкявик, а героят е един типичен представител на средата си. С какво (не) се занмава и какво (не) му се случва, ще разберете, само ако гледате:

 

 

Brúðguminn ("Младоженецът", 2008) разказва за университетски преподавател, който е загубил жена си и открива любовта в негова студентка. Подготовката на сватбата на родния им остров Flatey не върви по мед и масло (тук всички любители на пъфини са ужасени от една от сцените) и комичните ситуации се редуват със спомените на героя за традегията, която се случва с първата му жена:

 

 

Същата година Baltasar се изявява и в главната роля в криминалния и много забавен филм Reykjavík - Rotterdam, в който се разказва за контрабанда на алкохол и нелепите ситуации, случващи се на главните герои покрай тази им дейност. Постига голям комерсиален успех и скоро след това правят американски римейк Contraband, който обаче не съм гледала и не мога да препоръчам, за разлика от оригинала:

 

Редактирано 17 март, 2017 от DenitsaS

[Добри 6857]

Иска ми се да хвърля малко светлина в секцията не само върху книги и филми, но и върху заселването на Исландия и да дам някои примери, разгледано от археологическа гледна точка. Изворите са отделна бира. Ще ми се да въведа информация, касаеща разкопки и проучвания в страната, за да може да се придържаме адекватно към най-новите научни становища - данните от терен in situ, обхождания и сондиране, които имаме главно от няколко значими исландски археологически обекта, разкопани в последните години (предимно данни 2001-2016 г.) и дали нова светлина върху исландското заселване. Изводите, които може да се направят, биха били от полза, когато се дискутира този проблем. Като тук подчертано искам да отбележа, че става въпрос за следи от викингско присъствие, а не за онези ирландски отшелници мисионери Papar и техните общо над 200 самоделни пещери по Вестмановите острови, Селяланд и най-вече по южния бряг, някои от които с издълбани кръстове, резки и петроглифи, които датират близо век и половина до два по-рано от викингските набези на острова и чието име Papar днес се е отразило като топоним в множество селища в северозападна Европа:

 

 

За хората, които искат да прочетат повече за тях и живо се интересуват от тези мисионерски "отци" и причините за техните смели далечни митарства по море, бих препоръчал една много добра книга:

 

 

Най-общо, следите, които маркират викингското заселване в Исландия (от самото начало правим уговорката, че това е много дълъг и нееднократен процес на хора от различно потекло, озовали се там по различни причини и начини, в рамките на 150-200 години) се разделят в две големи групи:

 

I. Първата група бележи едно временно присъствие само лятото в удобните за акостиране заливи или места със съсредоточие на лесноусвоим ресурс - тук се касае предимно за летни убежища от камък и торф на малък брой хора, едно скромно помещение без стопански функции и без допълнителни сгради-обори (няма животински останки, нито дълъг огън, просто подслон за кратковременно събиране на ресурси от земята и отплаване). Към тази група ясно се причисляват обектите при: 

 

- Обектът Hafnir на полуостров Рейкянес - датиран 770 - 880 AD, един от най-ранните викингски обекти в Исландия засега с долната си граница на въглеродно датиране - 770 г. Тук вероятно корабите са акостирали за малко и хората са създали скромен приют с каменна настилка за няколко месеца:

 

 

- Обектът при Stöðvarfjörður (2016, разкопан от д-р Bjarni F. Einarsson) - Датировката тук е 800 AD! Това е обект в източна Исландия. Акостирането на ранни кораби във врязаните сред фиордите заливи там е доказано по изворов път, no вече имаме и конкретни археологически доказателства. Мястото е много удобно за заселване, но всетъки още нямаме данни това да е станало още в 800 г. там, въпреки епизодичните находки на обекта от мъниста и обработен камък. Те все още не са белег за уседналост:

 

 

 

- Обектът Húshólmi в геотермалната област Крисувик - едно интересно изолирано обектче от средата на 9-ти век, което днес лежи под лавово поле. Място, което също все още не можем да считаме за уседналост, но говори за ранно викингско пребиваване:

 

 

 

- Ранната торфена стена под Рейкявик (внимателно и съзнателно човешко дело, което не е ясно все още дали е било предназначено за животни, хора или за очертание на голям терен). Едно е сигурно - тя датира преди 870 г. което се установи чрез тефрохронология на едно изригване, чиито разлят поток ляга върху стената, но не и под нея. За това писах и има снимки в декемврийския ми разказ.

 

II. Докато втората група са значително по-големи Skáli (или "викингски лоннгхаус"-ове, при които вече имаме категорично заселване на около 20 човека - с дълъг огън, изобилие от овъглени животински кости и находки, свидетелстващи вече уседнал начин на живот и разделение на помещението по предназначения - тук се тъче, готви, складира, строи, и пребивава и зиме и лете). Има дори постоянна тоалетна. Такива са викингските останки под самия съвременен Рейкявик, в квартал Kvosin:

 

- Обектът под улица Adalstraeti при Settlement Exhibition 871+-2, за който писах подробно в декемврийската си тема. Ето негова 3D възстановка:

 

 

 

- Обектът под улица Laekjargata, разкопан 2016 г., върху който е имало по-късно резиденция от 1799 г. Дългият огън е в най-северната част на плана, а очертаните с черно области са места, където е открито изобилие от животински останки. Ето негов археологически план:

 

 

А ето го и самия дълъг викингски огън как изглежда на терен при разкриването му в центъра на града:

 

 

- Лонгхаусът при Hofsstadir, източна част на Рейкявик, късен 9-ти век, който е много интересен, защото е преходен етап от лятно убежище към заселване. Открит случайно при строителни работи - днес отгоре има само визуално напомняне, че тук е имало викингска къща:

 

 

 

- И лонгхаусът при долината Mosfell, североизточно от Рейкявик - Hrisbru Longhouse - може би най-известният и проучен лонгхаус в Исландия, датиран в 1063 г. Направена му е дори 3D възстановка на интериора и дългия огън. От тавана е висял прът, на който с железни куки са се закачали съдовете за готвене:

 

 

 

 

 

 

Горните примери ясно показват, че долината при съвременния Рейкявик не е избрана случайно. При такова съсредоточие на ранни къщи за постоянно пребиваване в залива е имало изрична причина да започнеш да живееш именно тук. Дали това са били мнобройните колонии от моржове и изчезналата голяма гагарка, хубавият брезов материал и гори, изобилието от качествен торф, а и разбира се - топлата вода и пара от земята, това засега само предполагаме, не твърдим със 100% сигурност. Заливът, чисто геоморфоложки, е предпазен от течения и бури - на юг от полуостров Рейкянес, а от север - от полуостров Снайфетлс. Това е много важно условие за спокойствието на първите акостиращи кораби. А и тези ресурси на земята, за които говорим, са били стократно повече в 9-ти век и дори са се виждали от океана. И като прибавим политическите причини и напрегнатата ситуация в Норвегия, а и многобройните митарства на моряци полу-авантюристи, полу изгонени пирати, неизбежното става - Исландия се заселва в 9 век. Много може да се спекулира над въпроса "Кой е първият?" Но този въпрос дори не е толкова съществен за археологията, колкото за популярната литература, книгите и училищата. По археологически път все още не може да се каже със 100% сигурност. Твърде вероятно е, това да са много хора едновременно от няколко рода - деца и внуци на моряци, които са построили и ползвали вече някой летен приют от късен 8-ми и началото на 9-ти век, и така, няколко години по-късно, на мястото където бащите им са сковали лятната барака и примъкнали някой друг камък и торф, да акостират с повече хора, стоки и животни, да строят доста по-мащабно и след като са направили опит да оцелеят през първата зима в новата постройка и това е минало успешно ( т.е и на жените и децата горе-долу им е понесло), благодарение на ресурсите и уменията, на които са ги учили бащите и дядовците им, това да им е вдъхнало куража на пролет и силите да останат и за следващата зима, а и за по-дълго, и започнат своя самостоятелен живот.

 

Тук ще разгледам и два лонгхауса музеи, които са съвременни реплики върху разкопки и могат да представляват чисто туристически интерес за форума: 

 

- къщата на Ерик в западна Исландия, напусната от самия Ерик в края на 10 в., но построена върху мястото, където той и родата му са живели, сега скромно музейче:

 

 

- и тази при фермата Þjóðveldisbærinn Stöng, унищожена от вулкана Хекла през 12 в. Тук комплексът и планироваката са по-сложни и малко по-късни, но мястото е не по-малко интересно като музей върху лонгхаус:

 

 

Примерите, които посочвам, дават добра насока какво се случва в края на 9-ти и началото на 10-ти век в Исландия. Ясно могат да си проличат разликите между двата типа ранно човешко присъствие на острова. Те могат да се доловят по археологически път по няколко начина - чрез контекст на викингския пласт, т.е. чрез находките, но и чрез стратиграфията, т.е - чрез това дали има наслоено преизползване на обекта в рамките на пласта. Затова винаги се правят т.нар. контролни профили. И понеже в Исландия нямаме свръх изявена топографска унаследеност на различни култури, много често викингския пласт е изолиран и само един - над и под него почвата е стерилна. Той е, така да се каже, "капсулован" и сравнително лесен за анализиране и датиране. Датировката на обектите в Исландия, както подчертах и в декемврийския ми разказ, става чрез вулканична тефрохронология и С14. И в двата случая се разчита на периода на полуразпадане на въглерод. С тази разлика, че за изригването на вулканите имаме малко повече данни - извори, геология, анализ на пемза, отлагания и оставяне на следи в много по-голям ареал, поради което се използва и сравнителната тефрохронология с Гренландия, както и сондажните проби от леда, които пазят следи от стари изригвания с много голяма точност. Разбира се, тъй като археологията е сложна наука, винаги имаме неясноти, големи хиатуси, обръщания на пластове и противоречия в данните. Но слава богу, такива сериозни разногласия в съвременната научна клика не е имало в Исландия от 1959 г. насам, когато един професор хвърли в размисъл с гръмката си хипотеза, че римските монети от 3-ти век, открити случайно в Исландия, са дело на добралата се до острова римска флота на Караузий в Британия в края на 3-ти век! Разбира се, в много последвали монографии тя беше оборена като неоснователна, но това е една друга бира, с която мога да ви занимая в някой друг слънчев постинг. Както казваше баба - лъжичка по лъжичка.

[DenitsaS 9033]

Реконструираната къща-музей в Eiríksstaðir е място, на което ще научите доста любопитни факти за живота на исландците от времето на Ерик и сина му Лейф. Туристическата информация, може да се намери на този сайт (слагам няколко мои снимки и без да спойлвам прекалено много, ви казвам, че може да се пробвате в печенето на flatkökur или в надуването на боен рог):

 

http://www.leif.is/default.asp?sid_id=42781&tId=99&Tre_Rod=010|&qsr

 

 

И за да има някаква добавена стойност в този пост, ще разкажа накратко за това какви къщи са обитавали исландците след заселването на острова. Както вече знаете, характерна черта на исландските къщи е изолацията на стените с торф. Дори когато е имало достатъчно дървета в Исландия, материалът не е бил особено качествен и тези, които са имали ресурса, са си докарали дървесина от континента. Ето и двата типа къщи, които се различават:

 

1. skáli (eldhús, eldaskáli): по-старият вид, който се среща в цяла Скандинавия, но предимно в Югозападна Норвегия и населените от викинги острови. Това е трикорабна постройка (взаимствана от строежа на църквите), при която покривът се крепи на две редици греди  и по този начин се получават 3 части на къщата - средната част е най-просторна и там се намира огнището, а двете странични са по-тесни (по принцип се строи винаги на дължина, а не на ширина). При някои къщи двете странични отделения са имали дървени прегради, така че да се образуват малки ниши, които през деня се използват за кухня и всекидневна, а през нощта за спални, като животните също са били прибирани вътре. По този начин се строи до към 1050 или края на ерата на викингите. Ето как изглежда една такава къща:

 

 

2. stofa: тук започват промените в начина на строеж. Вече не се разчита на високите вертикални греди, които да крепят покрива, а на хоризонтален таван, над който се изгражда той. Тенденцията е в общото помещение да има отделни кътове със специално предназначение - един за спане и един за готвене, а освен огнището в центъра, започват да се правят такива и в ъглите. По-богатите могат да си позволят отделна спалня. Типични пристройки са килер, баня (по-скоро нещо като сауна) и тоалетна, а допълнителните постройки са ковачница, килер, обор. При споменатата от Бай Добри ферма Stöng се забелязва преходът от по-стария към по-новия тип архитектура (11/12-и век) - трикорабна постройка, при която тоалетната е залепена за къщата и има още една пристройка, която най-вероятно се е използвала за производството на skyr (открити са следи от огромни съдове за мляко). Според източниците обитателите са успели да напуснат фермата преди да бъде достигната от лавата. 

 

Редактирано 18 март, 2017 от DenitsaS

[DenitsaS 9033]

Днес в Исландия празнуват Sumardagurinn fyrsti или "първият ден на лятото". Наричан е още Yngismeyjardagur или "денят на девиците", а последният ден на предишния месец Einmánuður (който е и последният зимен месец) е Yngissveinadagur или "денят на младите мъже". Според стария календар годината е била разделена на два сезона, зима и лято, като първият ден на лятото е винаги в четвъртъка след 18-и април (между 19-и и 25-и април). Sumardagurinn fyrsti се явява първият ден от първия летен месец (или седмия поред), наречен Harpa. И за да излезе сметката точна, трябва да се отбележи, че първият ден на зимата (Fyrsti vetrardagur) се пада в съботата между 21-и и 27-и октомври, т.е. броенето започва от октомври и така април става седми. Според вярванията, ако в нощта преди този ден, температурите са отрицателни и на сутринта има скреж, то лятото ще бъде хубаво и топло (ами и тази година явно ще е така, тъй като в момента не само при нас времето е студено). Във времето, когато Християнството вече се е наложило, на този ден се е отслужвала литургия, също така не се работи, освен ако не е нещо неотложно, а се яде и пие като на всеки празник. Интересна подробност е, че в първия ден на лятото още от 16-и век са се разменяли подаръци - много преди в Исландия да се появят подаръците за Коледа. Въпреки, че става въпрос за толкова стара традиция в отбелязването на този ден, то той официално става национален празник през 1972 година, като идеята е това да се превърне в специален ден за семействата и най-вече за децата (в Рейкявик се чества като "ден на детето" от 1921 година). Провеждат се всякакви мероприятия - от концерти, през квартални фестове до паради на младежки организации, като най-популярните са тези на скаутските клубове (именно те се зараждат в началото на 20-и век като следствие празнуването на първия ден на лятото на открито). В следващите няколко дни хората се поздравяват с ''Gleðilegt sumar!'' или "Весело/Честито лято!"

 

Редактирано 20 април, 2017 от DenitsaS

[DenitsaS 9033]

Попаднах на малко ретро снимки на Рейкявик от 70-те и реших да ги споделя - някои от места лесно се разпознават, докато други изглеждат съвсем различно днес:

 

Njálsgata

 

 

Tryggvagata 

 

 

 

Bankastræti

 

 

Austurstræti

 

 

Ingólfstorg

 

 

Lækjargata

 

 

Последната снимка е от зоологическата градина Sædýrasafni Hafnarfjarðar, в която е имало няколко бели мечки от Гренландия, лъвове, кенгуру, лемури и други екзотични животни. Отворена е през 1969 години, а голяма част от приходите идва от лова на косатки, които после били продавани на аквариуми в чужбина - през 1979 е хванат Keikó, който прекарва 3 години в аквариума, преди да бъде продаден в Канада, а после в САЩ, където през 1993 участва във филма "Волният Уили". С годините обаче се появяват все повече защитници на китовете, които са против тези практики и популярността на зоологическата градина намалява. През 1984 се случва още един инцидент, който повлиява негативно - един от посетителите хвърля стъклена бутилка при белите мечки и едната от тях (която към онзи момент е най-големият и възрастен екземпляр в която и да е зоологическа градина в света) се порязва на стъклото и умира от инфекция. Зоологическата градина е затворена в периода 1986-1988 поради липса на финанси.

 

 

 

Ето и една снимка на Keikó:

 

Редактирано 22 май, 2017 от DenitsaS

[noshtna_ptica 4840]

Разписвам се с тази книжка - Исландия в началото на 19 век, по действителен случай.

Не съм я завършила, но истински ме увлече.

[DenitsaS 9033]

След като в последно време Исландия стана много посещавана, все по-малко са т.нар. "тайни" места, които остават извън обсега на туристите. Днес ще ви споделя за две такива, за които разбрах наскоро (и се надявам да посетя скоро :)). Първото е Brúarhlöð - малък каньон на река Hvítá (окръг Árnessýsla), само на десет минути с кола от Gullfoss:

 

 

 

Следващото "място" е отново в този регион, но този път става дума за остров Traustholtshólmi, който се намира в устието на река Þjórsá - парче земя, откъснато от сушата при наводнение през 17-и век и останало необитаемо и недокоснато дълги години. Съвсем разбираемо собственикът в момента го превръща в място за туристи - организира посещение с лодка, риболов, приготвяне на храна и предлага нощувки в юрта, но има и друг начин да се отиде безплатно до там и то е като доброволец (познатата схема - работа във фермата срещу нощувки и храна). Сайтът на острова е https://www.thh.is/, има страница и във фейсбук и инстаграм. В момента островът набира популярност, защото много хора търсят още по-автентично изживяване и си падат по органик-еко-състейнабъл-направи си сам-хипи фермите :)) Ето и малко снимки:

 

 

 

 

Редактирано 30 май, 2017 от DenitsaS

[DenitsaS 9033]

Една новина, споделена ми от @Бай Добри: исландският писател Йон Калман Стефансон е в България, за да представи втори негов роман, който излиза на български - "Тъгата на ангелите" (първият издаден у нас е "Между Ада и Рая"). Утре ще е в София, в сряда в Пловдив и в четвъртък в Бургас. Повече инфо за мястото и часовете в линка:

 

http://azcheta.com/islandetsat-jon-kalman-stefanson-idva-v-balgariya-s-noviya-si-roman-tagata-na-angelite/

 

Аз смятам да отида на представянето утре, ако има и други желаещи, може да се видим там. 

[DenitsaS 9033]

Давам кратък отчет за събитието с Йон Калман Стефансон: изключително смислени и забавни неща каза човекът, с типичното за исландците чувство за хумор - "В Рая говорят исландски, а в Ада - датски", "Ако нямахме словото, нямаше да имаме Бог и Пинк Флойд". Взех си и двете книги и нямам търпение да почна да ги чета, всъщност те се оказаха част от трилогия, така че се очаква другата година да излезе и последната на български. Ако имате възможността да отидете на представянето в Пловдив или Бургас, мога само да препоръчам.

 

 

 

[Добри 6857]

Да пожелая от сърце честит Национален празник на Исландия, а и на всички мои приятели и познати там, а защо не и на всички неразривно свързани с живота, културата, пулса и съдбата на тази прекрасна земя!

 

Gleðilega þjóðhátíð kæru vinir nær og fjær!

 

 

[Tedy 31461]

Тази седмица във Виена съвсем случайно попаднах на експозиция на много интересен фотограф Edward Burtynsky. Снима отвисоко и често промишлени проекти, но имаше и няколко кадъра от Исландия. Взех фотосите  от сайта му:  http://www.edwardburtynsky.com/site_contents/Photographs/introPhotographs.html

 

Thjorsá River

 

Ölfusá River

 

Markarfljót River

 

Dyralaekir River on Myrdalssandur

 

Да споделя, че това е любимият ми тип фотография - графична, с акцент на детайла. Моят математически мозък просто избухва като види нещо подобно. Обожавам и съм пристрастена към линии и асиметрични форми, качество което ми помага много при композирането.

 

 

Редактирано 24 юни, 2017 от Tedy

[Sju 3415]

Да добавя още един фотограф, на който попаднах миналата година и който вдъхновява пък мен с въздушните си исландски (и африкански) кадри: Zack Seckler

http://www.zackseckler.com/aerial-abstracts

 

Слаба ми е връзката в момента, за да пусна директно картинки.

[DenitsaS 9033]

След като пропуснах да се отчета с постове за двата големи празника - 17-и юни (Þjóðhátið) и 24-и юни (Jónsmessa или Midsummer), искам да споделя нещо не особено информативно, но много забавно: 

 

 

[Raybeez 1427]

Днес с жената решихме да си пренаредим библиотеката и открихме с изненада, че имаме нещо за което просто бяхме забравили:

 

Започвам я довечера.

[Добри 6857]

преди 52 минути , Raybeez каза:

Днес с жената решихме да си пренаредим библиотеката и открихме с изненада, че имаме нещо за което просто бяхме забравили:

 

Започвам я довечера.

Настолно четиво с 5 прочита от десет години. Цели пасажи наизуст са ми в главата... дори сме пробвали техниката, по която бутат къщата на Гунар с едни реенактори. Но е избрано и леко окастрено като цяло. И не се чуди, ако при Минков го видиш като Нял, а при Айгир Сверисон - Няутл