Израел - дневниче за минали времена

[AlexandraKo 116617]

  Това е дневниче за минало време. Понеже във форума темите за Израел не са много, реших да го сложа тук, може на някого да е полезно. С уговорката, че за няколкото години оттогава, може някои неща да са се променили.  Преди време бях написала пътепис за участие в един конкурс в друг пътешественически форум. Както се казва - препечатвам със съкращения, но с повече снимки.

 

От много време Израел беше в плановете ни за пътуване като интересно и мистично място. Измислих маршрута, събрах приятелите и тръгнахме.
Получи  се едно чудесно пътуване.Поклонихме се на Божи гроб,станахме хаджии, срещнахме се с Н.Пр. Патриарх Теофилос III,видяхме интересни неща. Но нека започна по ред.
Първо, с  параноичните проверки по летищата от израелските  Security, в резултат на което, на връщане  се озовахме посред нощ на летище София без никакъв багаж.   Ама, аз нали си гледам ведро на нещата - викам - " Иване, нали си пристигнахме живи и здрави, много важно, че ги няма куфарите с парцалите". След всички претърсвания и разпити, се оказа , че след чекиране са ги задържали за допълнителни проверки. Клюката / от вече препатили/ донесе, че ги задържат в една стая за 24 часа.. Ако не гръмнат – си ги провождат по живо – по здраво. Какво става, ако гръмнат, не знам.   Нямаше нищо съмнително вътре, ама после се сетих, че табелките  с адресите, са ми от ония, червенките на Емирейтс.. А на тях, както се знае, от всичко арабско им се явява ефектът с червеното и рогатото животно.   Куфарите ни ги донесоха след няколко дни и въпросните табелки  бяха потрошени и усукани, но не - строшени,  по причина, че са от доста здрав материал. Та така – лошата и добрата фея, с превес на добрата.
Кацнахме на летище Бен Гурион, огромно и красиво. Първо впечатление -   чисто,  подредено,   просто удивлява. Малко сухи факти:

В Израел на 22 770 кв.км. живеят около  8 000 000 души - колкото у нас, на 5 пъти по-малка  площ. И от тия 22 770, една трета, че да не е и повече, е пустиня. Обработваеми са само 22% от територията на страната. И в същото време има излаз на три морета – Средиземно, Червено и Мъртво. Понякога броят и Галилейското за море, но то си е сладководно и си е езеро. На него също има чудесни плажове и яхтени пристанища, но неговото предназначение е друго. По сложна система от тръбопроводи, с вода се снабдява цялата страна. Някъде четох, че , ако езерото пресъхне, това ще е най-големият проблем за Израел. 

Всичко за ядене си произвеждат сами, не внасят и едно зрънце от нещо си, всичко си имат . Останахме изненадани, като разбрахме, че във всеки ресторант седи равинът и следи. Даааа, това му е работата - да гледа дали е прясно, дали е качествено и да не се смесват месо и млечни произведения. Кухнята -  вкусна, близо до нашата и много разнообразна. А каквото остане и не се изяде – носи се в синагогата, за бедните. Огромна доза учуденост и възхита предизвика у мен  израелската система за напояване – до всяко стръкче цвете, храстче или плодно коренче, до всяко дърво, до всяка тревичка води маркуч. Някъде прочетох, че наричали Израел – " страна на маркучите". До всяко растение има дупчица, от която за единица време изтичат точно определен брой капчици вода. Толкова пестеливо, толкова рационално е организирана системата за напояване, че чак ти става съвестно да седиш под душа, знаейки, че тук водата е с цената на златото.  Почти навсякъде, освен на английски, можеш да се разбереш и на руски. Има много руски евреи, явно и много руснаци ходят в Израел, че навсякъде се говори на този език. С една дума – гладен и жаден не може да остане човек, нито да се обърка.
 Бях избрала хотел  Мetropolitan , приличен, като за една нощ – добре.

 

 

Крайната точка на пътуването ни беше Ейлат, като щяхме да пресечем цялата държава, разглеждайки по пътя си всичко набелязано.

Разбира се, започнахме с обиколка на Тел Авив.
 Яфо е старата част на Тел Авив и е свързана с   българските евреи. Снимахме се със статуята на Наполеон и с невероятната гледка към града. Християните свързват Яфо с живота на Свети Петър, на когото е посветена едноименната църква в града. Градът е известен, както с  колоритното пристанище (според някои историци е най-старото в света),така и с  квартала на художниците с многобройни галерии и скъпи  магазини. Невероятно красиво място е и крайбрежният булевард на Тел Авив, който е проектиран от архитекта на ивицата Копа Кабана в Рио.

 

Яфо:

 

 

 

Наполеон и ние

 

 

Продължаваме  за Тиберия, отбиваме се  и в Цезарея – едно от най-древните пристанища на Средиземноморието и един от най-красивите градове в Израел от римо-византийските времена. Цезар Август подарява земята на на Ирод Велики, който построява град и го нарича на неговото име. В Цезарея  имало всичко възможно за развлечения, създадено от гръко – римската култура –  хиподрум, цитадион, бани, театрон,  и пр. забавления,  със сложни имена. . Виждаме широки улици, украсени с колонади и скулптури, езически храмове, акведукти, пристанищни и административно-стопански постройки с прекрасни мозаечни подове. Цезарея е и първата ни стъпка по святите за християните места – оттук е тръгнало християнското движение към Европа, тук са стъпили апостолите Петър и Павел, тук е бил намерен „Светият Граал”, от който, според преданието, е пил Исус по време на Тайната Вечеря. Не след дълго, пред нас се откриват склоновете на легендарната планина Кармел, Святата планината, в която Пророк Илия се е сражавал и победил злото. Там е и пещерата, в която пророкът живеел – на склона Стела Марис. Пред погледа се открива свежа зеленина и един невероятно красив бряг, където още по време на римската епоха е основан градът Хайфа. Легендата твърди, че името произлиза от „ хоф яфе „ съчетание на думи, което наистина означавало "красив бряг". Днес Хайфа е трети по големина град на Израел, след Тел Авив и Йерусалим и пети по красота измежду Средиземноморските градове. Сравняват го с Барселона, но лично аз смятам, че Хайфа е по – красив. В смисъл – по близо до естественото, до природата. Въпреки че, те са толкова различни. Някога градът е бил избран от френски монаси да си построят манастир и в чест на планината се нарекли "кармелити". Гордостта на града са Бахайските градини- най-великото творение в Хайфа. Градините са разположени на 19 тераси, подобно на красив многоцветен водопад, който се изсипва пред теб, за да потече на долу в бавна и ленива река. Те пресичат пътя и разпиляват пред смаяния ми поглед разноцветен калейдоскоп от растения, хармонично подредени в прекрасен гоблен от багри и красота. Неземно удоволствие.

 

 

 

 

 

 

 

    За да се обиколят всичките тераси, трябва да се пребродят 1000 стъпала – дали нагоре, дали надолу, те се простират на около километър по склоновете на планината. Ние влязохме през входа, който е на върха, така още от самото начало пред погледа се откриват спиращи дъха красоти. В градините не може да се влиза, ако ядеш или пиеш нещо, не може да се дъвче дъвка. На входа има охрана, която внимателно се грижи за реда.
    Красиви цветни мозайки, статуи, фонтани, шадравани, мраморни парапети и арки, беседки и спокойни алеи, покрити с малки бели камъчета, обхождат градините и разкриват пред погледа полихромната  магия на красотата и хармонията. От двете страни на пътеката надолу има по една мъничка, тясна вадичка, камъчетата в която са подредени по специфичен начин, та като потече водата, камъчетата "пеят"- всяко издава определен тон. Освен да виждаш красотата, да можеш и да я чуваш. Тоест, насладата да бъде  пълна – за всички сетива. И те обхваща едно спокойствие, едно благоговение, едно възхищение от тази невероятна красота и хармония, от това съчетание на зеленото, с най – разни цветове на фона на кристално синьото небе и тюркоазеното море в краката ти...

Разказват, че създаването на уникалните градини отнело 10 години труд и усилия, 250 милиона долара , усещането за красота на десетки хора - архитекти, ботаници, дизайнери, строители и са отворени за посещения през 2001 година.
    Тук се намира Световният център на Бахайската вяра и гробниците на основателите на бахайската вяра - Баб и Бахаулла. В тях е забранено да се влиза, за да не се нарушава покоя им. Ограден от Персийската градина, този уникален архитектурен комплекс, поразява с красотата и величието си. Позлатеният му купол се вижда отдалеч, към него се стичат бахаи от всички краища на света, за да се помолят на гроба на мирза Али Мухамед / Баб/ – основателят на бахайската религия, чийто останки са били пренесени в Хайфа и се съхраняват под купола на храма. Създателят на храма е архитект Фариборс, който създава и "Храма на Лотоса" в Ню Делхи, засенчил с красотата си Тадж Махал.

 

    Аз лично не бях запозната с Бахайската вяра / казват, че така е правилно, а не – религия. / Прочетох, че тя изповядва съществуването на един единствен Бог и единство на цялото човечество. В Бахайския календар месеците носят невероятни имена – например  - Възвишеност е  месец март, а след него идва Великолепие . И в България има подобна забележителност – градината в „Двореца на румънската царица” Мария в Балчик, която също е била бахайка .Ето малко повече информация, за когото е интересно.
    Искам тази част от пътеписа си да завърша с цитат на човека, който е завършил земния си път точно на това място и останките му са положени в мъничката къщичка, която за бахайците е най – святото място на земята:
   
    „Пътят, водещ към единството, е този на любовта и състраданието, а не на силата и принуждението.”
   
    Бахаулла

 

следва...

Редактирано 27 декември, 2016 от AlexandraKo

[AlexandraKo 116617]

  Пътешествието продължаваме към Назарет, градът на Йосиф и Мария.
    Разказът на Лука за Рождеството на Исус започва на сто и трийсет километра от Йерусалим, в район наречен Галилея и малкото селце Назарет, което днес е важен елемент в Християнството. В центъра на града се извисява един от най – големите християнски храмове - църквата „ Свето Благовещение”, построена върху дома на Мария. Под кулата се намира пещерата,  където архангел Гавраил се явил пред Дева Мария да й благовести, че тя ще бъде майка на Спасителя – син Божи. Построена е през 1969 година по проект на проф. Джовани Муцио и е петата поред църква върху тези основи. В първото столетие сл. Хр. в Назарет са живели само евреи, но по-късно започва да се населва с християни . И от IV век те започват да градят храмове на всички места, свързани с живота на Христос и Дева Мария. Православната църква "Св. Гавраил" е построена върху извора, на който е ходила да пълни вода и Мария. Тихичко шуми най – светената вода, от най- светия от всички извори на земята. Можеш да си налееш за здраве, но не можеш да я пренесеш през границата, за голямо наше съжаление. А гледката от купола на базиликата Св. Благовещение е страхотна, не я пропускайте.

 

 

 

    Пътят ни минава през Кана Галилейска – малко арабско селце по пътя за Тиберия. Съгласно евангелието от Йоан, тук Исус извършва първото чудо - превръщането на вода във вино. Това се е случило по време на сватбено тържество, на което присъствали Исус и Мария. По този повод тук е издигнат католически храм - "Храм на Божията сватба" и се смята, че бракът, сключен в този храм е най - най-щастлив и надежден. До гробницата се намира източно православна църква, построена със средства от Императорското православно палестинско общество на Русия. В Кана има и римо-католическа църква на името на Св.Апостол Вартоломей, ученик на Исус, който е бил родом от Кана.
    Отбиваме се пътьом и в Капернаум, малко рибарско селище  на северния бряг на Кинерет или Галилейското езеро. Тук Исус дошъл с майка си, когато бил изгонен от Назарет и тук, в синагогата произнесъл думите : „ Покайте се и вярвайте в Евангелието...”Отново тук извършил много чудеса – изцелил тъщата на апостол Петър, въскресил дъщерята на Яир / според Евангелието / и за това, градът получил почетното име „ Градът Му”. А когато Исус бил изгонен и от тук, той горестно възкликнал: „ И ти , Капернаум, възвисил се до небето, до ада ще се сринеш...”И както всички други пророчества, това също се сбъднало – някъде около 7-ми век градът, който бил оживено средище на търговия, изчезнал – засипан от пясъци.

 

Една снимка  на Капернаум, от нета:

 

    През 19 век монаси купили земята наоколо и построили францискански манастири. При строежите били намерени основите на синагогата, която внушава респект с размерите си, има красиви колони в коринтски стил и бял йерусалимски камък . Мен лично ме порази спокойствието на това място, руините - загадъчни и стари, около тях – всичко цъфнало – цветно и зелено, като символ на вечното противоречие между смъртта и живота. И това всичкото, видяно в един прекрасен ден, в една невероятна тишина и спокойствие.

 

 

 

 

 

    Може би, разказът ми е малко суховат, но всичко по тези земи е история, всичко е така впечатляващо, респектиращо и свято, че не е възможно нито да се украсява, нито да се отдалечиш от сериозността. Лично за себе си, никога не съм предполагала, че по тези места ще се чувствам по този начин - с огромно благоговение, с наместване на понятия, с изясняване на много неясноти. Просто, всеки, който смята себе си за християнин, непременно трябва да отиде по тези места.
    Около Капернаум / в превод от иврит значело „ селото на Наум „ / има хълм, издигащ се на 125 метра над юго-западния бряг на Галилейското езеро. Тук Исус произнася знаменитата Планинска проповед. Всяка част от проповедта започва с думите "Блажени" – оттук и названието на хълма - "Планината на Блажените". Тук Исус е избрал 12-те апостола. Мястото се почита от християните още от византийските времена и на склона на хълма е имало църква. Съвременният храм е бил построен през 1937 г. на върха на хълма по проект на италианския архитект Берлучи. Тук е устроена чудесна градина около храма, райско кътче на спокойствие и блаженство.
    Искам да обърна специално внимание на езерото Кинерет или Галилейското море, както го наричат местните хора. Вече казах, че то е езеро, сладководно и е от особено голямо стратегическо значение за Израел, защото снабдява цялата държава с питейна вода. По тази причина, то е обектът с най – голямо значение за националната сигурност на Израел. Тъй като се намира на границата със Сирия и в голяма близост до Либия в началото на XX век това е била една от основните военни територии, които двете държави не можели да си поделят. Израел и Сирия официално са във война от 1948 г., но са подписали споразумения за прекратяване на огъня и примирие. В замяна на мира Сирия изисква да й бъдат върнати изцяло Голанските възвишения, завзети от израелската армия през юни 1967 г. и анексирани от израелската държава през 1981 г.
    Общата площ на езерото е 166 кв.км. с максимална дълбочина 48 м., това е най-ниско разположеното сладководно езеро в света – на 209 метра под морското ниво и второто най-ниско разположено след Мъртво море, което е солено и е на 411 метра под м.н.
    Три са пътуванията на Исус из Галилея, през първото става първото чудо – превръщането на водата във вино, Най-важният момент от второто пътуване е поучението във връзка с Неговото Царство, изразено в притчи. Третото пътуване е продължение на това дело, намерило израз в поучение, проповеди и изцеления. Наред с това Исус изявява господството си над природата – той върви по водата на Галилейското езеро. Това чудо кара учениците му да осъзнаят истинността за Неговите твърдения, че е Божи Син.
    Интересното беше, че в иначе спокойно изглеждащото езеро на брега се плискаха доста големи вълнички, както се вижда от едната снимка, на която съм мокра почти до кръста.

 

 

Църквата:

 

 

 

 

 

 

    Свещената река Йордан извира от планината Ермон и се влива в северната част на Галилейското езеро. Дължината и е около 300 км., като това е най-известната река на земята. Защото там е кръстен Исус. Само че, на точното място реката е почти пресъхнала и на 40 км.северно е заместено от друго такова място. Самото ритуално къпане става с едни специални бели ризи, които си купихме от един магазин по пътя. Валеше дъждец, когато стигнахме до реката и това утрепа желанието на останалите за свето кръщение . Но не  на мен. Като съм дошла чак до тук, естествено, че ще се цопна. И водата не беше нито студена, нито мръсна – защото такава беше първата ми мисъл, гледайки жабуняво – зеления и цвят. :)
    И наистина, какво значи някакъв си дъжд, пред възможността да се потопиш в свещената вода. На туй място искам да кажа, че свещената иначе река, май е позагубила от великолепието си и си е една най – обикновена вадичка. И ако не е гръмката историческа слава / и умението на евреите да печелят от всичко/, въобще няма да я забележи човек. :blush:

 

 

Българската следа на това място:

 

    Друга особеност на реката Йордан е, че свързва двете езера на Израел – изтича от Галилейското и се влива в Мъртво море, което е следващата ни цел. По пътя ни са Кумранските възвишения, като Кумран е място, станало особено известно през втората половина на 20 век, заради прословутите свитъци, намерени там през 1948 г. от палестинско овчарче. Попадайки на керамични делви, местните бедуини били силно разочаровани, когато вместо несметни съкровища, се натъкнали на кожени свитъци от предхристиянско време. Разчитането на Кумранските ръкописи е трудно и сложно поради неустойчивостта и разпадането на керамичната плочка, върху която са писани буквите. Въпреки това, са открити и разчетени над 400 текста, от тях 175 библейски, сред които са всички книги на Стария завет. Това са най-старите версии на библейски текстове и тълкувания върху тях, които са открити досега. Пътуваме през Юдейската пустиня, отдясно са възвишенията, отляво – Мъртво море, чиято вода постоянно сменя цвета си, редувайки безброй най-красиви нюанси на тюркоазено, зелено , синьо, червено, кафяво, златисто. От едната страна – морето, от другата – скалите. И никакво растение, никаква зеленина. Пустиня и море. Много странна картинка. Даа, морето наистина е мъртво. Не зная преди какво съм си мислела, ама сега знам, че е така. Ако не са туристите, нищо друго не мърда вътре. Няма нищо – ни флора, ни фауна. Водата една гъста, като олио и спасителят на плажа непрекъснато повтаря на разни езици - "да се внимава, да се внимава , да не се глътне", че било много опасно. Е, аз близнах - страшно солено, горчиво и неприятно. И няма пясък по дъното, ами бучки сол. Като онази, на която казваме" морска", само че, на много симпатични кръглички бучки. Донесох една шепичка, че ми харесаха.На места картинката е направо космическа, неземна, така си представям Луната например.
    Тази вода на морето била много лековита за псориазис, екземи и пр. кожни неприятности. По - точно, освен водата, калта оттам, която е черна,миризлива и отвратителна на вид. Та, там една камара народ, омазан с кал от главата до петите, само едни очи се въртят , като на аборигени, си е нормална картинка. Всъщност, това е „ върхът на сладоледа „, да се наплескаш с кал за хубост и за здраве .
    Хехе, плуването в туй море е начинание супер сложно, водата непрекъснато те изхвърля нагоре, а трябва и да си пазишш очите. Ако ти влезе вода в окото, трябва веднага да се промие с чиста вода, че иначе – лошо, та лошо.

 

 

На селфито се вижда солта, изкристализирала по кожата ми.

 

 

Ето и две интересни снимки от нета, като илюстрация:

 

                

    На Мъртво море са направени хотели, някои - доста луксозни . Това море е най-дълбоката земна депресия, достигаща на места 400 м. и повече. Морето се простира на 76 км от север на юг и на 12-17 км от запад на изток. Общата площ на водната повърхност е 1015 кв.км., а обемът на водата е 142,4 млрд.куб. м. Ежедневно от повърхността на Мъртво море се изпаряват 8 – 12 мм вода, за 100 г. брегът е напреднал с около 40 м. Та, хотелите със СПА центрове целогодишно си работят и си имат хора.
    Естествено, има и фабрика и голям магазин, където се продават разни мазила за хубост, с кал и минерали от морето. Двете най - известни фирми са Premier и Ahava, разбира се, пак израелски. Има каквото се сетиш - маски, кремове за ръце, лице, крака и пр. С минерали, с кал, със сол - с всичко, що го извличат от тази вода. Това се е правело още по времето на Клеопатра. Боже, колко народ имаше там с кожни заболявания, просто, картинката е ужасна. Псориазиси, екземи, обриви всякакви, явно добре се повлияват от слънцето и всичките гадости в тази вода. Докато в предишните места, на които бяхме нямаше много руснаци - тука - бол. А и на самия плаж се чуваше навред руска реч. Явно, този курорт е популярен в Русията.
    Или просто, туризмът не ги интересува толкова, колкото почивката.

 

следва...
 

Редактирано 27 декември, 2016 от AlexandraKo

[AlexandraKo 116617]

  Казват, че в този град се говори на 70 езика. За еврейския народ той е люлката на цивилизацията, за най – влиятелните световни религии - духовна столица, той е един от най – оспорваните градове на земята. И един от най – прекрасните.
   
    Свещеният град. Йерусалим.
   
    Хиляда години преди раждането на Христос, цар Давид го провъзгласява за столица. За християните това е мястото, където Исус е бил разпнат, където е поел пътя към Голгота, където е Божи гроб. За исляма това е третият свещен град, / след :Мека и Медина/ в който, от небето е слязъл пророкът Мохамед.

Ще цитирам  оттук  ,  много ми харесва и   много точно дефинира понятията.Освен това, не мога да го преразкажа, това е библейската история, която трябва да се цитира точно:
    " На древния арамейски език - езикът, на който е говорил Исус Христос, вместо "Отивам в Йерусалим" казвали - " Изкачвам се в Йерусалим ". И не само защото градът е съграден върху хълм, който настина трябва да бъде изкачен. Казват, че Йерусалим е мястото, където човек е най-близо до Бога. А приближаването към Него винаги е свързано с човешкото извисяване - едно непрестанно изкачване на душата - нагоре и нагоре - към Създателя. Затова Йерусалим не е просто туристическа посока . От стари времена идването тук се означава само с една дума - поклонение. "

 

На хълма:

 

 

Златната порта:

 

 

 

 

И там, под хълма има гробище, където са най - скъпо платените гробове на разни видни личности, които се надяват, първи да възкръснат, като му дойде времето, през Второто пришествие. Всички искат да отидат на поклонение по време на Страстната седмица или Великден.  Да, тогава е най-подходящото време. И най - неподходящото - градът е претъпкан и е такава галимация, че нито може да се види нещо, нито да се чуе. А опашката пред Божия гроб приличала на опашките у нас по времето на предишната криза .
   " Старите крепостни стени, издигнати в библейски времена, преправяни и доизграждани от римляни, византийци, араби, кръстоносци и османци, имат  седем порти. Шест от тях са отворени денонощно. Седмата е зазидана. "Златната порта". По времето на Исус тя е главният вход на града от изток. През нея, яздейки бял осел влиза Спасителят, посрещнат възторжено с палмови клони и възгласите "Осанна! Благословен е идещият в името Господне!" През 628 г. византийският император Ираклий, облечен скромно и бос пренася от тук на ръце Христовия Кръст - възвърнат в Йерусалим след персийски плен. След това Ираклий заповядал да зазидат портата - след като през нея минал Светият Кръст, никой друг не трябвало повече да тъпче мястото с нозете си. Преданието разказва, че Златната порта ще се "отвори" чак в Деня на Второто пришествие - за да мине през нея Месията и да даде опрощение на хората.

 

Гетсиманската градина:

 

 

Гетсиманската църква / или Църквата на всички нации/:

 

 

    Точно срещу "Златната порта", от другата страна на долината Кедрон е Гетсиманската градина. Наблизо е станало и предателството на Юда. Особено мистична е Гетсимания на свечеряване, когато глъчката поклонническа е затихнала и можеш да си представиш нощта на предателството. Пак там е и друга светиня - гробът на Света Богородица . Голямо, стръмно и широко стълбище ни отвежда доста на долу, в подземието на храма и там е каменното ложе приело тялото на Божията майка. Зад гроба, който едновременно е и църковен олтар, върху специален постамент е иконата "Св.Богородица Йерусалимска" - същата, която гостува у нас през 2000 година.

 

    Най-вълнуващият за християните маршрут в Йерусалим безспорно започва при някогашната римска крепост Антония - до Лъвската порта, северно от Златната. По времето на Иисус това място е извън очертанията на еврейския Йерусалим. Тук след бичуването на Спасителя, Пилат оправдателно си измива ръцете и го осъжда на смърт чрез разпъване. На това място се издига храм, в чийто купол е изобразен голям трънен венец - спомен за Христовите страдания. Оттук тръгва "Виа долороса" - Пътят на Страданието, или Пътят на Кръста" . Представях си я различно, може би, под влияние на филма за мъките Божии, а се оказа тясна, каменна улица, насред арабския пазар, криволичеща, често преминаваща в стълбища, осеяна със сергии и магазинчета, в които шумно се предлага всякаква стока и сувенири. Две хиляди години след Христа шумотевицата в Йерусалим е все същата. А между сергиите - различни по големина параклиси и църкви. Маркери на местата, където е спирал Христос по пътя към Голгота - съхранили паметта за последните мигове на Спасителя, за мъките му и за великата му любов към света. Това е пътят, изминат от Исус с кръста на гръб от мястото, където е осъден на смърт, до хълма Голгота, където е разпнат. Всеки петък в 3 ч. следобед християнски поклонници от цял свят се присъединяват към процесията на францисканци, минаваща по последните стъпки на Исус. 14 са местата, където Исус спира по този път – 9 са по протежение на тясната уличка, а последните 5 – вече вътре в храма на Божи гроб. Всички тези стъпки са канонизирани и всяка от тях е отбелязана с църква, часовник или паметна плоча. Втората стъпка е там, където Исус взима кръста си, четвъртата напомня за последната среща с майка му, петата бележи мястото, където Симон Киренеец поема кръста, за да помогне на Исус...

 

Части от Вия долороза в Стария град:

 

 

 

 

    "Пътят на Страданието" свършва в църквата на Божи гроб. Първо спираме на
    "Плочата на помазанието", която е точно срещу входа. После се отбиваме в дясно, малка вита стълба ни изкачва към Голгота - възвишението, върху което е разпнат Исус. Тук са 11 и 12 стъпка от "Виа долороса". Преди 2000 г. мястото е било извън Йерусалим, в непосредствена близост до стените му. Отдалече скалистият венец на хълма приличал на човешко чело и затова го наричали Голгота - т.е. Лобно или Челно място (на старославянски лоб е чело).
    Стъклена витрина покрива къс разцепена скала от Голгота - евангелието разказва, че когато Исус издъхва на кръста, земята се разтресла и скалите се напукали. До тази скала е мястото на най-великата жертва в историята на човечеството. Поклонникът коленичи под малък олтар и може да докосне скалата, в която е стоял забит кръстът с разпънатия Христос. Точно тук невинната кръв на Спасителя попила в земята, за да обнови света от недрата му. Под хълма Голгота в далечни библейски времена е погребан Адам - Христовата кръв достигнала черепа му и така първите хора били опростени, а човешкият род - изкупен . След Голгота по друга стълба се връщаме на "Плочата на помазанието" - тук съгласно древния юдейски обичай, тялото на Исус е помазано с благовония и завито в бял плат. Тук е и мястото, където всеки може да освети нещо за спомен и здраве и късмет – кръстче, икона или медалион с лика на Исус или Дева Мария. В юдаизма погребват своите мъртъвци голи – само завити с бял плат. След което тялото е пренесено и положено в изсечената наблизо скална гробница. Няколко метра след Плочата - вляво от входа – нетърпението вече става общо – пред нас е заветната ни цел - Божият гроб. Евангелието разказва, че Исус е погребан набързо в скалната гробницата, която неговият сподвижник Йосиф Ариматейски предварително приготвил за себе си. Още през IV в., след като царица Елена прави експедиция да открие кръста и гроба на Христа, двете светини са превърнати в храмове, преустроени и съединени по късно. Църквата на Божи гроб всъщност представлява един огромен храмов комплекс, събрал под общ покрив хълма Голгота, гроба Господен и храмовете на различни християнски религии - католическа, източно-православна, арменска, коптска, сирийска и етиопска, като за всяка има своя част и часове за молитва. На това място вълнението , което ме обхвана е неописуемо.
    Основната част от храма има кръгла форма като символ на безкрайността на Вселената. В центъра на тази ротонда е Гробът Господен - олицетворение на самия Бог, Творецът в центъра на цялото си Творение. Куполът, който се издига над ротондата и Божи гроб, и се нарича омфлос - пъп и всички християни смятат това място за пъп, център на света.
    Предверието на Божи гроб е миниатюрен параклис, наричан Църквата на ангела. По средата има малък олтар, в който е вграден къс от камъка, закривал гробницата. Върху този камък, дошлите да помажат тялото на мъртвия Иисус в неделната сутрин жени видели да седи ангел. От този камък той възвестява на човечеството великата вест -
    "Христос Възкръсна!
    Защо търсите живия при мъртвите, няма го тука?!" Върху олтара в църквата на Ангела всяка нощ се отслужва света литургия. Първи да сторят това имат православните - православното богослужение започва в полунощ и завършва към 3 сутринта, след което идва ред на католическата литургия, после арменската и т.н. От предверието се влиза в също толкова малко помещение - тук през пролетта на 33-та г. от н.е. мистично, непостижимо за човешкия ум става тайнството, възвестено от ангела - духът побеждава материята, вечността - тлението. Спасителят Възкръсва! Каменното ложе, върху което е лежало тялото на Бога и където три дни след разпятието Той възкръсва, е скрито под плочи от бял мрамор. Над него горят кандила на всички вероизповедания, които се грижат за Божи гроб.
    Когато има много хора и опашката е голяма, човек има не повече от минута, за да коленичи и да се концентрира в молитвата си. Но и това не е малко, защото се е докоснал до нещо, до което се е докосвал самият Бог - гробът му, от който продължава да извира Божията любов и да събира човешката надежда."

Имахме късмет опашката де не е голяма. И спокойно да влезем и да се помолим. /Буквално / ме разтресе иконата над Божия гроб. Това е огромна, сребърна икона на Св. Богородица с Младенеца - това е любимата ми икона / може би, защото съм родена на 15 август /. Та тази, беше толкова красива, толкова истинска, че ме разтърси, доплака ми се, изпитах едно такова страхопочитание, трудно ми е да го опиша, но наистина беше странно преживяване. Сякаш се докоснах до нещо неуловимо, неземно, някакъв полъх, шепот или просто си затвърдих вярата. Нищо друго да не бях видяла, само за това си струваше пътя до тук. Тук има и едно специално място, където можеш да запалиш свещ, да я угасиш и да я занесеш в къщи. Казват, че това единственото място / гроб/ от което можеш да занесеш свещ в къщата си. И не само това, ами на празник да я запалиш, да погори малко – за здраве и късмет на семейството. Донесох на всичките си приятели, за да могат и те да се докоснат до магията на тайнството.

 

Плочата на Помазанието:

 

 

Още малко снимки от Стария град:

 

 

 

 

 

 

 

Стената на плача:

 

 

" Менора" - свещникът със седем свещи, за разлика от " Ханукия", който е с девет. Менората е един от най-старите символи на юдаизма и еврейските религиозни атрибути. Менората и звездата на Давид са национална и религиозна емблема на държавата Израел.

 

 

Менората присъства в герба на Израел:

 

                 

 

 

А Звездата на Давид, присъства в националния флаг на Израел:

 

 

 

 

 

следва...
    ..

Източник на цитатите:

http://www.pravoslavieto.com/poklonnichestvo/holy_land/jerusalem/#%D0%91%D0%BB%D0%B0%D0%B3%D0%BE%D0%B5%D0%B2

Редактирано 27 декември, 2016 от AlexandraKo

[AlexandraKo 116617]

 Излизайки от големия храм, при самия му вход ни очаква още една, по-реална българска следа в Йерусалим. Върху лявото крило на голямата дървена порта, високо над човешкия ръст, има надпис, издялкан с ножче: "Недко от Копривщица, 1854 лето" - някогашен хаджия, един от предшествениците ни, за които поклонението на Божи гроб е било най-заветната цел на живота им. Да се докоснат до мястото, където е бил Бог, и да се въздигнат до Него.

 

 

Отново ще цитирам нещо интересно- Като преравях темите, видях, че някъде Стенк питаше как се става хаджия, дали някой отговори, не разбрах.

Но ще обясня.

 

" За хаджия се считал само онзи, който след като се е окъпал в река Йордан, е получил документ в патриаршията, купил си е "ерусалимка", присъствал е на служба в божигробския храм на Възкресение Христово и е видял с очите си "нура" - огъня, който излиза от Божи гроб и от който поклонниците си запалвали великденски свещи. Щом наближало времето да се каже "Христос воскресе", патриархът влизал в Мавзолея, изтривал с памук гроба Господен и тогава гробът се запалвал от само себе си. Този огън трябвало да се занесе до манастира, в който са отседнали богомолците. Свещите носели в родното място като доказателство за хаджилък. След Великдена богомолците поемали опасния път обратно. Носели "тескерета" за хаджии, сувенири и други доказателства за посещението по светите места. Кесиите им обаче били вече доста опразнени. Един хаджия пише в спомените си: "От десетте хиляди гроша върнах с мене около хиляда..."

На хаджилък не водели женската челяд. Щерките оставали вкъщи при бабите, а мъжът потеглял със синовете си и понякога с жена си. На момичето казвали, че ако сполучи в женитбата, мъжът й ще я заведе на хаджилък. Ако мъжът е хаджия, а жената не била ходила на Божи гроб, то тя приемала титлата на мъжа си, например хаджи Михалица, хаджи Стоянивица, хаджи Стефановица. Ако пък била с него по светите места, то тя кичела титлата до собственото си име: хаджи Петра, хаджи Иванка, хаджи Райна и т.н. Ако пък само жената е ходила в Ерусалим, а мъжът не - той не получавал титлата хаджия. Мъжете, които не са хаджии, не смеели да искат ръката на моми, станали хаджийки. Хаджийката, дори да не е пътувала до Ерусалим, е била по-тачена в селото и града дори от попадията. Хаджийката минавала за по-образована. Смятали, че знаела повече за света, а и се носела модерно. Защото от Кайро и Алекснадрия мъжът й я обличал в скъпи платове. Съгражданките й завиждали, но я почитали. Наричали я "баба хаджийка" независимо от възрастта й."

 

Как стоят нещата в наше време:

 

    Т.нар. "поклоннически" или "хаджийски" свидетелства са два вида. Първите - за "поклонник на Светия град" - се издават от Израелското министерство на туризма и Йерусалимското кметство. Безплатни са и всеки може да си вземе. Стандартен текст, формат А4, ето как изглеждат:

. Православните свидетелства за "Поклонник на Божи гроб" се издават само от Йерусалимската патриаршия.

Ето го и баш, документът за хаджийството: :

 

 

Върви в комплект с огромна снимка на Патриарха:

 

 

 

    Редът е такъв - издава се безплатно , като все пак, трябва да се направи дарение за църквата в размер на 5 - 15 долара. Кой колкото си реши. И ако реши. Само че, Йерусалимската патриаршия, с цялото си великолепие е нещо, което трябва да се види. Но трябва предварително да се изпрати списък и оттам определят ден и час на посещението. Нашето посещение беше много вълнуващо, срещата ни - със самия патриарх Теофилос III , който лично ни приветства, отдели ни доста време, поговори с всеки от нас, раздаде ни свидетелствата и сувенири и стоически ни изтърпя да се снимаме с него.

Ето как изглежда Патриаршията - то са едни безценни мрамори, то са коприни и злато - във всичкия възможен блясък. :rolleyes:

 

 

 

 

 

 

 

 

следва...

 

 

 

 

 

 

[Иван Попов 21061]

Благодаря много за изчерпателната информация по темата.

[AlexandraKo 116617]

Благодаря много за изчерпателната информация по темата.

Моля, моля, дано съм полезна на някого.

[Edem 1836]

Пътеписа съм го чел преди моето пътуване, в другия сайт, благодаря! Още тогава ме впечатли стайлинга - кой е стилиста и продължава ли използването на couple fashion поне при пътуванията?

 

Иначе, патриаршията е особено много непредразположена към индивидуални туристи, предпочитат големите групи с големите дарения. Това от личен опит. 

[Дани Магелани 20595]

Много добър пътепис!Разтърсена съм от представянето на тези свети места! Още не съм готова да направя това пътуване, но ти прближи този момент!

[AlexandraKo 116617]

Пътеписа съм го чел преди моето пътуване, в другия сайт, благодаря! Още тогава ме впечатли стайлинга - кой е стилиста и продължава ли използването на couple fashion поне при пътуванията?

 

Иначе, патриаршията е особено много непредразположена към индивидуални туристи, предпочитат големите групи с големите дарения. Това от личен опит.

 

Продължава, продължава!

То в един момент се превръща чак в деформация Защото, така сме свикнали да сме в тон, че и сутрин , като тръгваме за работа е същото.Както казва мъжът ми, сме като чифт обувки.)

[AlexandraKo 116617]

  Преди си мислех, че Стената на плача е място, където хората оплакват някаква загуба – на близък човек, на здраве или още не знам на какво. И наистина, когато отидох там – всички плачеха пред стената. Някои – прави, други седнали /реших, че имат много за оплакване/, седяха на столчета и не смятаха скоро да привършват /по мое мнение/. Като попитах, ме погледнаха учудено,  /ама че глупав въпрос/   и отговорът беше:: „Как за какво, плачат за храма!"

Ето я и историята:
    Това са руините на юдейския храм и Стената на плача или Котел ха-маарави (Западната стена), представляваща част от запазените основи на Храмовия хълм, на върха на който е стоял Йерусалимският храм. Това е именно този участък от стената, който се е намирал под Светая Светих на Първия и Втория храм. С дължина 60 м и височина 22 м, седем реда огромни каменни блокове се издигат над молитвената площадка, където днес се стичат милиони поклонници и туристи от цял свят. Мнозина вярват, че молитвите и пожеланията, оставени между камъните на Стената на плача, няма да останат без отговор и надежда да се сбъднат. Пророк Иеремия предсказал, че Храмът ще бъде разрушен, но Западната стена ще се запази во веки веков. И за еврейския народ Стената на плача – това е спомен и молитва за Първия и Втория храм и мечта за третия Храм.
    Само че, аз продължавам да си мисля, че много от хората там плачат всеки за своето си нещастие и първоидеята за храма е забравена или просто не се знае от такива като мен.
    И се оказа начинание особено трудно да се намери свободно място между големите каменни блокове, за да туря и аз моите си пожелания и молитви. Защото се смята, че желанията, оставени в каменните процепи се сбъдват на 100%.

 

 

 

 

 

    Зад Стената на плача се извисява златният купол на джамията на Омар (известна още като Ал Акса) – третата по важност гробница в ислямския свят. Счита се, че е построена върху скалата, от която Мохамед се е възвисил към небето.
    Много интересно е това мирно съжителство на различни вероизповедания, на различни религии и то в регион, където непрекъснато араби и християни воюват. Нормална гледка е църква и до нея - джамия.
    Искам да кажа няколко думи за мъжете и жените в Израел. Които си имат отделни и разделени места и на стената на плача, и в живота. Мъжете. 30% са религиозни - не работят, а по цял ден четат ТорА и учат. Е, тука наистина се изумих. За тях абортът е грях, имат по една сюрия деца, жената работи, ако може и живеят мизерно. От синагогата вземат храна, държата им дава помощи и това е - цял живот учи ТорАта. Става въпрос за ортодоксалните евреи.
    Жените. Служат 2 години в армията, ако не са се оженили преди 18 години и не са народили деца. И си е служба, не е шега. И през цялото време си ходят с автомати, заредени с бойни партони. Това го видяхме лично и на много места. нормална гледка си е. На едната снимка се вижда жена - военослужаща, пред Стената на плача - в униформа и въоръжена.
    Отправяме се към Витлеем през Западната част на града, в която се намират Кнесетът (Израелският парламент) и Университетът. Славата на Витлеем сред християните се дължи на Евангелието на Матея, според което Исус Христос е роден във Витлеем Юдейски. Базиликата Рождество Христово е издигната на мястото, където според Завета на Лука Дева Мария положила в яслата първородния си син Исус.
    Да де , ама с приказката – до тук. Границата между евреите и палестинците е просто една дървена стена. И като минеш през един проход, ограден с бодлива тел / точно като по филмите от войните/, попадаш насред огромно стълпотоворение само на мъже, те са на ята, като гаргите - даже, още по- вресливи, шумни, нахални и мърляви. Попадаш в някакъв си ужас. ((

 

 

    Там екскурзоводката ни беше българка, омъжена за палестинец. Разпитах я за семейството, сподели, че има две големи деца, които всяко лято идват при баба си и дядо си в България . И които искат да се установят в България. И не желаят да живеят в Палестина. Според мен, не е нормално да ти се иска да живееш на това място, ама - хора всякакви.  Само криминални физиономии гледаш около себе си. Навират ти нещо в ръцете или в очите, ако не го купиш, почват да крещят,да те дърпат, да те бутат.Мръсотия, далеч по-зле от всичкия арабски и азиатски свят, който съм видяла.Та чак страшно.И то - много. :blink:
    Във Витлеем чудната история за Коледа е част от ежедневието. Църквата Рождество Христово е в самия център на града, издигната над предполагаемото място на събитието. Отвън прилича на крепост. Векове наред тук са се водели битки между мюсюлмани и кръстоносци.

 

 

 

 

 

 

    Главната църква е пищно украсена, но за разлика от всичко, което видяхме в Йерусалим – олющена и неподдържана. За едната икона на Дева Мария се твърди, че има нещо българско в червената дрешка – приличала малко на носия. Колко е вярно - никой не знае. Спускаме се по стъпала в задната част, където е пещерата - център на цялото християнство, мястото където Мария е родила Исус. Сребърна звезда с четиринайсет лъча бележи мястото където се смята, че е роден Спасителят. Докоснах звездата, това е наистина страхотно преживяване. :)

 

    Чудната история, започнала с детето в яслата, завършила с кръвта на младенците. Исус избягал, но Витлеем потънал в кръв. А аз напуснах Палестина с чувство на облекчение. Независимо от това свято място, хората, обстановката, мизерията просто угнетяват и депресират. Бързаш да се махнеш.

 

следва...

Ейлат и Петра - красивото и необикновеното
  

Редактирано 28 декември, 2016 от AlexandraKo

[Сосче! 595]

Благодаря ,че сподели! Много приятно четиво .Чета на  части -всики ден по малко- като вкусен бонбон,да има за по дълго

[Edem 1836]

Продължава, продължава!

То в един момент се превръща чак в деформация Защото, така сме свикнали да сме в тон, че и сутрин , като тръгваме за работа е същото. Както казва мъжът ми, сме като чифт обувки. )

 

Колко хубаво! Все така да сте!

 

По повод Палестина - една от най-известните палестински певици и активистки се казва Мира Ауад и майка й е българка. Брат й живее в София, а тя със съпруга си в Палестина, но сватбата им беше тук.

 

 

Преди няколко дори я поканиха на представи Израел на Евровизия, заедно с Ноа

 

[AlexandraKo 116617]

Благодаря ,че сподели! Много приятно четиво .Чета на  части -всики ден по малко- като вкусен бонбон,да има за по дълго

И аз благодаря, радвам се, че ви е интересно.

Но всъщност - за мен Израел е изумителна държава. там човек може да види и да се научи на много неща. И да проумее защо, евреите винаги оцеляват...

Колко хубаво! Все така да сте!

 

По повод Палестина - една от най-известните палестински певици и активистки се казва Мира Ауад и майка й е българка. Брат й живее в София, а тя със съпруга си в Палестина, но сватбата им беше тук.

 

 

Преди няколко дори я поканиха на представи Израел на Евровизия, заедно с Ноа

 

Благодаря!