Още малко за Палау

[eloena 3148]

Обещах да драсна няколко реда за Палау и ще го направя, с надеждата и пожеланието да падне още някоя такава цена на самолетния билет до там и да се заформи по-сериозна магеланска инвазия, защото мястото наистина е приказно и райско!

Аз организирах прекарването си там малко по-различно от Pikonio, защото не ми стискаше да прекарам 10 дни в открито море (е, не съвсем). Всъщност, добре, че не го направих, защото съдейки по само двете безсънни нощи, прекарани на самотни диви и не дотам диви плажове, впечетлението ми от този рай може би щеше да е коренно различно.

След дълга подготовка, свързана със стотици мейли с различни палауански тур агенции и най- вече с безценната помощ на един изключително разбран и отзивчив човек, на когото жестоко досадих с въпросите си, но нито за миг не му пролича (Ron Leidich, собственик на Paddling Palau) сглобих следната програма:

16.11. Пристигане и настаняване в DW Motel – цена 82 $ на вечер с таксите. Условия – чудесни, чисто, има всичко необходимо.

17.11. Дневен трип до South rock islands с IMPAC Tour – 120 $ на човек + 50 $ разрешително за rock islands (важи за 10 дни, без него не можеш да мръднеш от Корор. Или можеш, но ако те пипнат рейнджърите, не знам до колко ще са благосклонни да не ти тръснат умопомрачителна глоба)

18.11. Ferry to Peleliu (15 $ + 2 за багаж), нощувка там в мизерна стая с много твърди легла, с вентилатор, на пристанището – 35 $ (двойна)

19.11. Kayaking, snorkelling and camp on Turtle cove island (65 $ за двоен каяк на ден от IMPAC Tour)

20.11. Обратно в Korror – 55 $ с бърза лодка.

21.11. Целодневен тур до остров Каянгел – 170 $

22.11. Наемане на двоен каяк (85 $ на ден от Padlling Palau), обиколка на Nikko bay, camp Blue Devil beach

23.11. Risong bay, връщане в Корор и …сбогом, Палау.

С гордост мога да заявя, че си я изпълних стриктно.

Палау ни посрещна с проливен дъжд. Имахме уговорен трансфер от летището срещу 20 $ на глава. Чакаше ни дама с табелка с името ми и микробус, в който ни натъпка като сардини. Разделихме се с Rosinka и Калин, магеланци, с които се намерихме в самолета от Бангкок за Тайпе.

Първата работа беше да се снабдим с филипинска бира от отсрещният магазин.

Навестиха ни Petko и очарователната му приятелка за да внесат малко яснота и сигурност в плановете ни, да ни ориентират в цените, храната и други полезни нещица, да ни разкажат преживелиците си, тъй като вече си бяха местни, пребивавали цяла седмица там.

И така, дневният трип до South rock island включваше: Rock islands, Big drop off, Carp island, Long beach и German channel. Както ми каза Рон (с него така и не се видяхме, но разменихме толкова мейли, че определено си станахме близки), IMPAC Tour са ориентирани предимно към японските туристи. Имахме 2 гида. Една мацка, която пердашеше перфектен японски и един младеж, който дъвчеше разни ядки с тютюн и аромати, от които зъбите му ставаха кървави на цвят и който хич го нямаше с английския. Но бяха мили и любезни. Обгрижваха ни много, през цялото време раздаваха разхладителни напитки, обясняваха подробно къде какво да видиш, коя скала на какво прилича…абе стараеха се за парите си.

Big drop off е огромна синя бездна! Надзъртах предпазливо надолу, ама все над ръба, все едно ще падна в нея. Там видях първата си акула. За пръв път ми беше, честно да си кажа, респектирах се. И от бездната и от акулата. Никога не съм си мислила, че ще се навия да изкарам дайвинг сертификат, но сега съм в сериозни размисли.

През  German chanel минахме само транзит, без да се гмуркаме. Германците, след като Палау попаднал в техни ръце след някаква си война между американци и испанци в края на 19-ти век открили, че там има големи залежи от гуано и копра (месестата част на кокосовия орех, която видиш ли, можела да се използва за направата на напалм), та прокопали канал през рифа - бариера между Ngemelis и Ngercheu, като по този начин са създали една от най-многобройни общности на Манта рей в света. Това ни беше обяснено, ама аз не разбрах как точно канала е създал общността от скатове, някой ако може, да обясни.

Carp island е страхотен частен резорт, на който ако не си с тур, трябва да платиш 25 $ за да акостираш, дори и с каяк, дори и само да си вземеш бира, както разбрахме ден по-късно, пристигайки зажаднели за студена живителна течност от съседния остров като бедстващи корабокрушенци, а не като ол инклузив туристи.

 

Обядвахме много интересни неща, опитахме и сурова риба, нещо, което аз, като тотален рибомразец не вярвах, че е възможно да вкуся. Ама пък съм сигурна, че на каквото и да сложа Уасаби и соев сос ще става за ядене.

 

Лонг бийч е продължение на един остров, появяващ се само при отлив. Красота, морски звезди и морски краставици. Последните са доста неприятни на пипане.

Не другия ден отидохме с такси до пристанището на остров Малакал, за да хванем ферито за Пелелиу. Отидохме рано, че бях чела, че ако се напълни, тръгва и не чака разписание.

 

Докато чакахме тръгването се появи колоритна двойка с кола под наем, която разтовари от багажника купчина кокосови орехи. Мъжът беше с един надянат самолетен пантоф и един бос крак. Седнаха наблизо и проговориха…на български! Така се запознахме със Стефан и Бианка. Бианка е от Унгария и е полиглот, а Стефан е учен. Пътуват бюджетно и се стараят да я карат като местните. Няма да разказвам повече за тях, надявам се да се регистрират тук и сами да се представят, имат много за разказване!

А ние се курдисахме на горният етаж на ферибота, от слънчевата страна на капитанската кабина, абе, все едно на носа. Илиянчо каза, че това са ВИП местата. Ще ни вее вятър, ще се наслаждаваме на гледките и пътят ще мине неусетно. Дръжки! В най-голямата жега ферито се понесе с 5 км. в час, никакъв ветрец не подухваше, слънцето право в очите, ще те ослепи….Слънчев удар! Стана ми много лошо, вече взех да се оглеждам къде да се освободя от стомашното си съдържание, но за щастие един японец и един холандец постъпиха кавалерски и ми направиха малко място на пейката от сенчестата страна на кабината, та след половин час живота взе да се възвръща в мен. Не помня колко часа пътувахме, но беше много. Скоро след като пристигнахме се стъмни. Настаниха ни в мизерно стайче на пристанището, което беше на около 2 км. от центъра. Център е силно казано за 2 магазинчета и барче. Пихме по една бира там, седнали на един дънер и рано-рано се прибрахме да спим.

На другият ден поехме към Turtle cove island. Закараха ни с лодка и ни оставиха с каяците, вместо да гребем до там, защото бях наплашена, че ако не нацелим прилива, има опасност да ходим 2 километра пеша с каяка на гръб, а той хич не е лек! Ама и прилива си беше на мястото, благодарение на Петко имах точен график.

На слизане от лодката, прехвърляйки се в каяка видях под него акула. Бях обаче толкова съсредоточена как да не се обърна при първото си качване в каяк, че и от лодка, та не реагирах по никакъв начин, дори не я показах на другарчето. Разгеле, качих се безпрепятствено, без да яхна нищо неподозиращата акула.

Този ден беше вълшебен. Целия го изкарах във водата, рифа пред нас беше невероятен и пълен с невероятни цветни рибки, миди тридактни, акули, наполеонови риби и главозамайващи корали.

Отскочихме и до съседния остров Карп за по студена биричка, и се скрихме в клоните на едно дърво, стигащи до водата, за да си я изпием, щото след 5 мин. щеше да се стопли.

Та така, денят беше приказен, но не и нощта. Тропическият бял ситен пясък може и да изглежда мек като памук, но е твърд като бетон и хич не става за спане! За сметка на това е пълен (поне на някои места като това) с разни ситни като бълхи с вид на миниатюрни ракообразни, скачащи гадинки, привличани от светлината. Принцеският ми балдахин, който с такова умиление и възхищение опънах над хавлиите не свърши никаква работа, така, че аз изкарах първата от двете си най-дълги нощи без да мигна. Глупачка, защо не пробвах хамака?!

To be continued.....

[Childish 10398]

Ехаа, продължавай :-)

[iliana_t 1892]

Еloena, страшна си! Аз се кандидатирам за следващата магеланска инвазия, а ако ти си ни гид , направо върхът!

И да си кажа от сега, че си харесах някои снимки за календара догодина

[eloena 3148]

Еloena, страшна си! Аз се кандидатирам за следващата магеланска инвазия, а ако ти си ни гид , направо върхът!

И да си кажа от сега, че си харесах някои снимки за календара догодина

Оо, благодаря ти! Снимките си ги харесвам много, но едва ли ще отговорят на изискванията за качество, защото все пак са с телефон. А ако пак изпаднат такива билети, мисля, че знам как да изкарам по-бюджетно на Палау

[Роми 15556]

Аз също не изкарах много бюджетно в Палау, но пък мястото е прекрасно. И си заслужава .Много е различно от Сайпан, но двете места се допълват прекрасно. И чудесно се комбинират.

[iliana_t 1892]

Според мен е нормално да не се изкара много бюджетно на места, които посещаваме за първи път, защото обикновено сме изкушени да видим и опитаме колкото се може повече неща. А типично туристическите забележителности са си цифра. При повторно посещение вече биха могли да се елиминират или заменят някои "екстри" на база първото ходене.

Чакаме продължението....