Прескочи до съдържание

Японци


Добри

Препоръчани мнения

Малка темичка за наблюденията ни над японците. Не сгради, влакове, храна, природа, не забележителности или храмове. Просто японци. Всякакви образи. Жени, мъже, деца. Дали заспали в метрото и смирени в храма, или бързащи мравки по пешеходната пътека - я в сдържания поглед на костюмара, я в приказливия Кенджи на колело. От дълбокия поклон до пияния пънкар, от камериерския фетиш в Акихабара и застаналия мирно полицай до смеха на децата, белите ръкавици на таксиджията и стария соколар пред замъка в Осака - хваща се, макар и бегло, някакаъв общ облик на нацията. Не знам как да го опиша. Невеществено нещо е, което усещаш в сбор от образи. Разбира се, съзнавайки факта, че има безкрайно много социални групи и лица в това общество, както видим ъндърграунд, така и невидим, този поглед си остава строго субективен за всеки от нас. Самурайка, разбира се, може да хвърли най-проницателното око тук. Но няма по-добро мерило за това какво представлява един народ от лицата на неговите хора. Понякога, странно как, те говорят за неща далеч отвъд снимката. Белким с това си наблюдение не направим някаква малка съпоставка с нашия омърлушен и слял със сивите улици народ, който в болшинството от случаите излъчва такава вселенска подтиснатост и неудовлетвореност от живота, ще кажеш - на него са му пускали атомни бомби и него го тресат катастрофални земетресения и цунамита. Но не - ето ги тези, които са ги изпитали, по-живи от всякога - макар типично сдържани, мълчаливи и дисциплинирани, преглътнали съдбата, добре опазили култура и традиция, но и гения си в технократския век, лицата им не са фалшиви и не излъчват онова отчаяние и тегоби, присъщи на тъжния и сив балкански човек, подминаващ ви по улицата. А това при тях просто няма как да не те спечели. 

 

Замисленият интелигент:

 

32079967452_32665f7507_b.jpg

 

Клокочещите деца:

 

32079967882_b10f2077b8_b.jpg

 

Спретнатият полицай:

 

32079968532_d2140f60c3_b.jpg

 

Будиският духовник:

 

32079967602_86e00699ce_b.jpg

 

Кипрата:

 

32079968622_15fbff0678_b.jpg

 

Продавачът по дънки на скарата:

 

32079968732_f386ef667a_b.jpg

 

Промоутърката:

 

32079969082_695815d156_b.jpg

 

Тузара с двуколката:

 

31387865764_8734abcc0d_b.jpg

 

Павильончикът:

 

32110198451_e7eacb1bf8_b.jpg

 

Поклонът на сърната:

 

32079969512_5bb1dde146_b.jpg

 

Момичетата в Киото:

 

32079969312_c86117738e_b.jpg

 

Старият соколар:

 

31387865914_20013f0814_b.jpg

 

Бремето да си туристическа атракция в Гион:

 

32079970062_c58b843224_b.jpg

 

Мнимите влюбени:

 

32079968922_080280d998_b.jpg

 

По една цигара преди следващата церемония:

 

32228784005_60a0904f92_b.jpg

 

В детската градина:

 

31387866034_235c33b802_b.jpg

 

Или вкъщи при малкия Кацуки:

 

32079967682_b54ef3a40d_b.jpg

 

Униформените ученици на посещение в храма:

 

32228784265_4406d78e9a_b.jpg

 

32110199561_fc5d225ed5_b.jpg

 

Неизменните интервюиращи:

 

32228785125_81553a8493_b.jpg

 

Порасналите каки:

 

31387866164_3c072e8104_b.jpg

 

32079969992_c599944eee_b.jpg

 

Жените на служба:

 

32228784655_17dc95895d_b.jpg

 

32228784465_e8ef2057e6_b.jpg

 

И всичкия този народ, който пази вярата си:

 

32079969792_ecf17436fb_b.jpg

 

Споделете наблюденията си над японците, ще ми бъдат интересни персоналните погледи и снимки.

  • Харесвам 38
Връзка към мнение

Ех,тези японци! Четох книжки,гледах филми,гледах ги по улиците.Възхищавах им се на всичко сътворено от тях,възмущавах се на жестокостта им.Не еднозначно е отношението ми към тях,но за мен Япония е страната на усмихнатите хора.Няма да забравя обаче нашата екскурзоводка Иши  сан.

post-43-0-33904200-1484075794_thumb.jpg

 

Енергична, усмихната,винаги отзивчива,енциклопедия от познания,сладкодумен разказвач с мярка на всичко.Уважението към непознатите/мен/,което почувствах в Япония ,не съм го срещала никъде до сега.Желанието да се помогне също.

 

Изключително ми е неудобно да снимам хора,затова снимките ми не са много качествени,извинявам се за това.Все бързам да не ме хванат :) .

Сумо борци

post-43-0-18685700-1484076332_thumb.jpg

Съвремие.

post-43-0-58199900-1484076367_thumb.jpg

Пачинко,луди са по тази глупост за мен.Имаше километрична опашка в 9 сутринта преди да отворят една зала.

post-43-0-59448200-1484076475_thumb.jpg

Децата!

post-43-0-56482400-1484076392_thumb.jpg

post-43-0-64713300-1484076447_thumb.jpg

Тази снимка е правена към 5,50 часа сутринта при отварянето на храма.Дисциплината им е желязна.Обаче, към края на моето пребиваване там ,взеха да ми липсват щуреещи деца. ;)

post-43-0-63391000-1484076731_thumb.jpg

Най-артистичната японка ,която видях по улиците

post-43-0-16414900-1484076567_thumb.jpg

Мисля,че това е булка

post-43-0-82936100-1484076636_thumb.jpg

post-43-0-74368800-1484076701_thumb.jpg

post-43-0-63514900-1484076808_thumb.jpg

Тук се престраших да се снимам с тях

post-43-0-64970500-1484076958_thumb.jpg

Артисти в театър

post-43-0-72774000-1484076991_thumb.jpg

post-43-0-80163600-1484077035_thumb.jpg

post-43-0-94535000-1484077067_thumb.jpg

Кучета с памперси по улиците.

post-43-0-36900400-1484077109_thumb.jpg

post-43-0-59632500-1484076835_thumb.jpg

  • Харесвам 25
Връзка към мнение

Здравей Бай Добри,

 

Голям фен съм на Япония от дете. Наскоро един познат

беше там на велообиколка, дори списа едно кратко пътеписче.

Моментално го препоръчвам.

 

https://www.facebook.com/zabgprezjp/

 

Поздрави!

ПП В момента KLM имат промоция - Лондон-Токио-Лондон

за около 440 паунда. Много се зачудвам дали да не участвам.

 

  • Харесвам 3
Връзка към мнение

Ето затова искам да отида в Япония. Не заради красивите храмове. Не заради модерните сгради. Не заради градините. А заради хората. Заради интересните и прекрасни хора които живеят в тази страна. И съм сигурен, че един ден ще отида! :)

  • Харесвам 15
Връзка към мнение

Японците в моите очи са изключително отзивчиви, земни и човечни хора. Непозната им е нашата злоба, завист, надменност. Японецът на моменти изглежда дори наивен! На тях дори не им минава през ума, че някой би могъл да "тарикатее",  да се опитва да прецаква системата, да се облагодетелства по нечестен начин и т.н. Ходят по улиците, а портфейлите им стърчат от джобвете - рай за нашите "мургавелки"! Виках си "Добре, че са далеч и нашите "ромки" не могат да ги "налазят" както европейците...

 

Изключително любезни, изключително отзивчиви! Японците считат за свой дълг туристите да останат доволни от посещението в страната им, дори да не си техен гост и да не получават нито пари, нито друга облага от теб!

 

Още първата вечер - изморени, гладни, изнервени от GPS-а на телефона, който ни кара да обикаляме като пумпали в кръга - ха наляво, ха надясно и не можем да си намерим хотела, двойка на около 45-50 години, виждайки ни как се оглеждаме, спряха, попитаха къде отиваме, след което се отклониха от собствения си път, заведоха ни до входа на хотела, след което си продължиха.

 

Другото, което ни направи изключително впечатление, бяха децата! Нереално възпитани, кротки и уважаващи околните и родителите си. Случи се на съседната седалка в шинкансена да пътува млада жена с двете си деца - едното на 4-5 години, а по-малкото на не повече от 3. Бяхме му много интересни, постоянно ни поглеждаше скришом и дяволито се усмиваше, след което засрамено отвръщаше глава - без да досажда, без да вика, кряка и да "показва магарии"... В един момент влакът наби рязко спирачки и то си удари главичката в облегалката отпред... Очаквах писъци, рев, лиготии... но не! Ни вопъл, ни стон! Не гъкна! Само си потърка главичката по удареното място, направи лека гримаса и се усмихна отново!

 

Направи ни впечатление и кондукторът, който при влизане и излизане от вагона се обръщаше към пътниците и се покланяше... Шофьорът в автобуса, който благодареше на ВСЕКИ един пътник поотделно при слизането му от автобуса, вместо да го навика като животно... Продавачките, с тяхното кокетно и напевно викане на клиентите... 

 

Веднъж ни се случи двамата с мъжа ми да сме се надвесили над таблета на улицата - всъщност, чекирахме се за полета обратно към Москва, а една японка реши, че сме се изгубили и се "търсим" на картата. Приближи се, за да ни предложи помощта си, но ние й благодарихме най-учтиво и обяснихме, че не сме се изгубили... Горката.... "Уби" се да се кланя и да се извинява, че ни е "обезпокоила". 

 

От допира ми с японците, моето мнение е, че са изключително почтенни, хора на честта и поне за мен самураите са живи и съществуват у всеки един от тях! 

Редактирано от chandni
  • Харесвам 24
  • Браво 1
Връзка към мнение

 Самурайка, разбира се, може да хвърли най-проницателното око тук.

Много интересна тема, Бай Добри! Само че аз съм институционализирана :)  Част от описаното от теб, моята снимка би гласяла "забързаната гайджин, дето й личи, че не е турист". Ще ми е много интересно да ви чета, ако се сетя нещо - ще допълвам.

 

Костов, PAVZO - нищо по-лесно от това да се отиде до Япония. И може и скъпо и бюджетно, и кратко и дълго, и зиме и лете...Ще помагам!

Редактирано от samuraika
  • Харесвам 6
Връзка към мнение

Модата вече се е променила, но все пак

Ееее, Хараджуку не е на тази планета даже, има си своя мода и логика. Но по принцип едно от очарованията на Япония - Меката на всичко "отаку" на този свят (че и на някои други светове и галактики, както силно подозирам).

  • Харесвам 4
Връзка към мнение

Ех,тези японци!

Тук се престраших да се снимам с тях

А пък мен навсякъде ме накачулваха да се снимат с мен :unsure: Виках си - кой знае каква екзотична птица //гъска/ съм им се виждала ;) ;) ;)

 

post-1504-0-43861000-1484119632.jpg

 

post-1504-0-31770500-1484119674_thumb.jpg

 

post-1504-0-87032400-1484119698_thumb.jpg

 

post-1504-0-06247800-1484119752_thumb.jpg

 

Иначе, аз също обичам да наблюдавам хората и когато е удобно, да поснимвам ;)

Колко е тихо в метрото, никой не говори по телефона, някои  са се вторачили в телефоните си, други са наизвадили книжки.

 

post-1504-0-72720100-1484119832_thumb.jpg

 

post-1504-0-36717200-1484119847.jpg

 

Снимка с позволение:

 

post-1504-0-19776600-1484120067_thumb.jpg

 

post-1504-0-24380800-1484120083_thumb.jpg

 

На улицата:

 

post-1504-0-64651000-1484120206_thumb.jpg

 

post-1504-0-35284600-1484120215_thumb.jpg

 

post-1504-0-89369700-1484120233_thumb.jpg

 

post-1504-0-26595200-1484120270_thumb.jpg

  • Харесвам 26
Връзка към мнение

Поздравления за темата! Японците са невероятно добри, отзивчиви и възпитани хора. Не мога да се похваля, че съм пътувал в много страни, но силно се съмнявам, че някъде ще срещна народ като японския. Япония беше първата страна, която посетих извън Европа и определено се получи любов от пръв поглед. Сърцето ми копнее да се върне отново в тази прекрасна страна. Никога не съм очаквал някой да ме спре на улицата и да предложи помощта си; да ми се поклони и да ми каже "съжалявам, че не говоря английски и не мога да ви помогна"; да ме гони в метрото, за да ми даде забравената от бързане бутилка минерална вода; да ме "хване" за ръка и да ме отведе до квартирата, когато си се изгубил и нямаш интернет и карта; да те спре възрастен японец и да ти каже, че е бил в България и обожава страната ни; способността да те накарат да се почувстваш, наистина, човек в истинския смисъл на думата; да минеш покрай строеж и охраната просто да ти се поклони и да те поздрави или да чуеш думите от устата на японец: "За мен бе чест, че ви помогнах. Така съм възпитан - да помагам на хората"...Безценно! 

  • Харесвам 27
Връзка към мнение

За голямо мое съжаление не съм била в Япония, но съм общувала макар и за кратко с японци. За първи път преди може би 5-6 год. при пътуване в Тайланд, изкарахме 10 дни в компанията на японско семейство - ами мили, усмихнати, загрижени ... такива бяха. След почивката си пишехме известно време. Няколко месеца по-късно стана аварията във Фукушима и цунамито. Няколко часа по-късно получихме писмо от тях, че са добре колегите им, съседите им и най-накрая споменаваха и за себе си, че са добре. Това ми показа, че се чувстват част от общност, а не е важно само тяхното добруване. Уверена съм, че е част от възпитанието.

Ами преди няколко дни групата японци, които заседнаха с автобус от Варна към Русе и дето изкарали цяла нощ в крайпътно заведение. Интервюират ги и не усетих гняв, упрек за непочистения път или към туристическата агенция!? Отдадоха всичко на зимата и толкоз. Представяте ли си автобус с българи в тази ситуация?

  • Харесвам 11
Връзка към мнение

Страхотна тема, браво на Бай Добри!

 

Японците ми се сториха изключителни хора. Внимателни, безкрайно учтиви и добронамерени, уважаващи личното пространство, леко срамежливи, дисциплинирани. Добродетелите им изпъкнаха особено силно на фона на южнокорейците (комбинирах в едно пътуване Япония и Южна Корея), от които за съжаление не останах с толкова добро впечатление. Всъщност добре че в самолета на връщане от Сеул седях до едно разкошно възрастно корейско семейство, които явно ме възприеха като техен син и се грижеха за мен :),  та да добия и някакви положителни впечатления от самите корейци.

При японците най-много ме впечатли усилието им да те накарат да се чувстваш добре дошъл, въпреки тяхната срамежливост. Уникална страна, сега като си гледам снимките ме хваща лека носталгия. 

 

Ето малко материал и от мен.

 

Японската красота:

post-47-0-03849200-1484125276_thumb.jpg

 

post-47-0-66179000-1484125282_thumb.jpg

 

post-47-0-53067200-1484125290_thumb.jpg

 

Япония е много ритуализирана страна, японците ми се сториха доста суеверни:

 

Твърди се, че само праведните могат да преминат през отвора. Аз не посмях да се пробвам...

post-47-0-49115900-1484125298_thumb.jpg

 

post-47-0-04144400-1484125305_thumb.jpg

 

В храмовете се хвърлят монети, после се бие нещо като камбана, казваш си желанията на Господ, а дали се сбъдват не мога да кажа...

post-47-0-06079200-1484125310_thumb.jpg

 

post-47-0-21608600-1484125315_thumb.jpg

 

Много важно място в японския мироглед заемат пролетните цветове на дърветата. Цъфнат ли те семействата излизат на пододни пикници

post-47-0-91371600-1484125321_thumb.jpg

 

Или просто дават да ги снимат пред тях...

post-47-0-76669100-1484125332_thumb.jpg

 

Освен ако не си правят селфи

post-47-0-16218800-1484125610_thumb.jpg

 

Тук някой май е възприел западните обичаи

post-47-0-30451100-1484125339_thumb.jpg

 

Впечатли ме и отношението към възрастните (Япония е една от най-застаряващите нации). За тях са предвидени всякакви занимания, които да им попречат да скучаят и да ги държат със здрав дух в здраво тяло

post-47-0-59602600-1484125571_thumb.jpg

 

post-47-0-60073700-1484125578_thumb.jpg

 

post-47-0-82946300-1484125584_thumb.jpg

 

post-47-0-99766300-1484125591_thumb.jpg

 

Горещо препоръчвам посещение на Япония на всеки човек, който се определя като пътешественик. :)  

  • Харесвам 22
Връзка към мнение

Не вярвам някой да не е впечатлен от невероятните хора на Япония. И за нас срещата с тях беше половината от изживяването в това пътуване. И помагаха без да сме ги молили, и ни водиха до търсеното място, и ни препоръчваха храна, без да говорят и дума английски, и ни се радваха, че сме от екзотична България. Усмихнати, отнасящи се с уважение към всекиго. Жените са много елегантни и поддържани, въпреки, че дрехите, които носят за нас са нетипични. Имам предвид материи, кройки, комбинации. И ходят с по- голям номер обувки. Мъжете пък носят големи чанти, бих ги нарекла дамски. Младите са "шантави" - по - странни прически и дрехи не съм виждала другаде. И всички продавачи и сервитьори ми изглеждаха малолетни!

Децата са много отворени и възпитани, но са си деца - и тичаха, и викаха, и плачеха. Много се притесняваха като ги молехме да ни снимат, но пък после наставаше стълпотворение от желаещи за фотосесия с нас. Много харесваха мъжът ми, той че е хубав  - е,но е и 1,90м и сигурно това ги впечатляваше. Ей така, както си вървим и току някой сладур му удари "пет" по ръката. :)

Навсякъде по забележителностите е пълно с групи ученици, даже коментирахме кога ли учат тези деца. Вероятно и това е част от обучението. Най- впечатлена бях, когато на сфетофара на оживено кръстовище в Йокохама до нас се наредиха две дребосъчета 5 - 6   годишни, и бяха сами. С типичните ученически раници, дъра - бъраха си нещо тихичко и уверено пресякоха и си заминаха по пътя. А ние тук ги водим за ръка до 15 години поне! Дадох си сметка, че това е сигурността в една държава.

Видях и друга страна на медала. Още в коридора към паспортна проверка на летището, един с униформа беше приклещил един арабин от нашия самолет/идвахме от Доха/. беше застанал на 10см от лицето му и категорично повтаряше на перфектен английски: няма да направиш нито една крачка повече в мойта страна! Нямам идея защо и какво се е случило, но беше стряскащо като начало.

Много съм впечатлена от това как спазват традициите и почитат предците си.

post-228-0-78905800-1484125562_thumb.jpgpost-228-0-83680800-1484125591_thumb.jpgpost-228-0-64883700-1484126521_thumb.jpgpost-228-0-87933700-1484125635_thumb.jpgpost-228-0-60770900-1484125728_thumb.jpgpost-228-0-95887800-1484125843_thumb.jpgpost-228-0-02590500-1484125956_thumb.jpgpost-228-0-33264800-1484126171_thumb.jpgpost-228-0-44985400-1484126244_thumb.jpgpost-228-0-16479900-1484125941_thumb.jpgpost-228-0-59264200-1484126391_thumb.jpg

Редактирано от Цвете
  • Харесвам 23
Връзка към мнение

А пък децата ми събраха очите - всички ухилени, поздравяват ни в хор, забележете учителката какво държи:

 

post-1504-0-05281300-1484126518_thumb.jpg

 

Навсякъде се движат заедно, никой не крещи, никой не изостава - абе, дисциплина си е още  от раждането.

 

post-1504-0-59412500-1484126625_thumb.jpg

 

post-1504-0-73861700-1484126654_thumb.jpg

 

post-1504-0-39921900-1484126667_thumb.jpg

 

post-1504-0-78181100-1484126704_thumb.jpg

 

post-1504-0-24755700-1484126721_thumb.jpg

 

Тези дечица сума ти време седяха мирно и кротко, чакаха нещо:

 

post-1504-0-14504600-1484126812_thumb.jpg

 

Някой каза за кучетата с памперсите. Че даже и в специални колички, с подходящ за пагодата тоалет. ;) ;) ;)

 

post-1504-0-16695600-1484126887_thumb.jpg

 

Ето и нещо смешно:

 

post-1504-0-37812000-1484127026.jpgpost-1504-0-95479000-1484127040.jpg

 

 

  • Харесвам 21
  • Замислям се 1
Връзка към мнение

Приятели

 

32152692801_ba6385b522_b.jpg

 

Умора

 

32272086325_f4cb7aa624_b.jpg

 

С мама

 

32272090125_2d6f181113_b.jpg

 

Смирение

 

31895812660_36fd36db2a_b.jpg

 

Промоция да има

 

32272091925_9eef76aa1a_b.jpg

 

31895812190_8b6c72c369_b.jpg

 

Дъкфейс ли...? 

 

31895813380_58ec85ce55_b.jpg

 

Изражения:

 

32233663406_125a9c69a2_b.jpg

 

Контрол на пешеходна пътека на малка уличка:

 

32152693771_66bb124b3b_b.jpg

 

31430674944_27af2dac0f_b.jpg

 

На почивка на терасата на Хассе-дера:

 

31430675684_30363f2634_b.jpg

 

по свещичка при 1000-та Джизо:

 

31895811060_39a21d2243_b.jpg

 

Или всеки по пътя си:

 

32272085535_b357d7e948_b.jpg

 

Видях те, че снимаш! (неудобството, прикрито с усмивка):

 

32272085885_a05e7f97d2_b.jpg

 

На нас пък изобщо не ни пука...

 

32152693211_21b2176f30_b.jpg

  • Харесвам 15
Връзка към мнение

Мисля, че точно бай Добри беше писал някъде, че най-голямото богатство и най-интересното нещо в Япония са самите японци.

След като бях там, разбрах за какво става дума и какво има предвид и съм абсолютно съгласен с това изказване.

 

Аз мога да добавя, че никъде не съм виждал толкова чисти хора. Оглеждал съм ги много из метрата и улиците и всички от деца до пенсионери са облечени все едно с чисто нови дрехи, без прашинка по тях.

Като се знае колко е чисто там, е нормално и те да са чисти все пак.

В момента нямам снимки на японци, но след време ще пусна и аз в темата.

  • Харесвам 14
Връзка към мнение

Рядко снимам хора, но открих няколко снимки... :)

 

Чаена церемония до храма Senso-ji. Както вече беше споменато - изключително много уважават традициите си!

10985451_841033529297204_610377048927644

 

11140101_841033205963903_260564626120665

 

11156327_841033532630537_843975637833808

 

11115749_841035115963712_167622763911439

 

Младоженци в традиционни одежди

11150300_841033192630571_181978940988303

 

11149411_841034125963811_812831273990601

 

11150343_841034149297142_485617671260012

 

11070987_841034669297090_271034627334037

 

Поздрав към туристите от външната страна на стъклото... на 450 м над земята!  :huh:

post-2276-0-49762800-1484292699_thumb.jpg

 

Tsukiji market - забързано ежедневие

11149478_841051059295451_451262634143921

 

Изключително teck savy. Хоби/мания им е да притежават най-новите технологии - било то iPhone, лек автомобил или тоалетна чиния... :) Имам чувството, че средната възраст на автопарка им е не повече от 3-4 години. Следващата снимка е от Toyota Mega Web, където производителят е изложил всички свои нови автомобили и всеки може да се качи в тях, да пипа, да натиска копчета и да се запознае с най-новите постижения на марката. Не са забравени и малчуганите! :)

11129752_841070695960154_757328082915796

 

11141181_840971029303454_741027095582483

Редактирано от chandni
Оправени линкове
  • Харесвам 15
Връзка към мнение

В момента чета книгата "Моши моши, Япония" , написана е от българката Юлияна Антонова-Мурата, която е женена за японец и живее в Япония. В нея тя е описала отношението, добротата, чистотата на обикновения японец, разказва за нейните лични срещи с този усмихнат народ. Това, което чета в книгата и това което прочетох в тази тема се препокрива. Мечтая и аз някоя ден да се докосна до магичната Япония.

  • Харесвам 6
Връзка към мнение

Каква прекрасна тема! Поклон за всички участници за позитивните впечатления, които са споделили по-горе, но най-вече на автора Бай Добри, който не спира да изумява и вдъхновява с текст и снимки!

 

Иначе от японците имам само добри впечатления от кратките си срещи с тях по световните друмища. Последния път обаче останах озадачен, че в една малка японска групичка от 7-8 човека, млади и стари, никой не говореше английски, та го изкарахме само на усмивки и жестове. Навремето имах и един учител японец в даскало, но за жалост не се задържа много заради далаверките на един селски тарикат (училищния директор). 

 

Като цяло Япония ми е най-голямата мечта още от самото начало на пътешественическия ми път, даже от години имам на десктопа една прекрасна гледка към Фуджи да ми напомня накъде съм тръгнал, но както много правилно беше написал един колега магеланец в друга тема - нещата стават не когато искаме, а когато трябва да станат :) 

  • Харесвам 9
Връзка към мнение

Как искам да посетя тази страна за втори път! Който е ходил в Токио, виждал ли е този голям трион?

Само това можах да измисля, за да се включа в темата. Вие всичко сте казали - за усмихнатите и покланящите се хора, за винаги готови да ни упътят. Дори един полицай, който искаше да ни каже, че трябва пеш да отидем до еди къде си, напусна работното си мястото и ни показа, какво иска да каже - направи няколко крачки и докато не го разбрахме не спря. Хубаво беше, но малко. Искам там да живея за по-дълго.

Редактирано от rdd
  • Харесвам 4
Връзка към мнение

изключително много уважават традициите си!

 

 

11140101_841033205963903_260564626120665

 

 

 

Като голям фен на хейанската култура в Япония, няма как да не коментирам точно тази снимка. Това кимоно, макар и копие тук, не е като другите. То е най-скъпото в Япония. Казва се "джуунихитое" или "дрехата с 12-те слоя". 20 килограмово кимоно, идващо още от 10-ти век (средата на периода Хейан), носено изключително само от високопоставени придворни дами. Днес го има само по музеите и демонстрациите като тази. То е върха на елегантността, изяществото и изискаността. Но и нещо повече. То е цяла книга. Цветовете на всеки слой имат огромно значение, подредбата им - също. Всеки сезон и време те се менят и "разказват" различно нещо. Самата дреха е вид неписмена поезия. Всеки слой има поетично име, напр. "Кървавочервения плод на пролетта". Има значение къде, как и кога ще сложиш 12-те пласта. Носило се е задължително с дълга пусната коса назад, открито лице, и с ветрило, което не толкова разхлажда, а е инструмент за комуникация. На дамите, знаеш, не е било позволено да говорят с мъже един срещу друг, а това са правили понякога посто чрез показване на даден ръкав или слой от джуунихитое. 

 

77cb7bf22169a09e3a69290523c236b9.jpg  

 

Носила го е и Мурасаки Шикибу - прочутата авторка на "Генджи моногатари" - благородничка от Х в., чието име идва от глицинията, но истинското ѝ така и не се знае. Век на такова вглъбено изящество и "говорещо безмълвие", привнесени от китайската аристокрация, каквито днес е дори невъзможно да си представим в прозаичното ни ежедневие. Но за да разбереш японеца, трябва да знаеш, че е преминал и през това.

Редактирано от Бай Добри
  • Харесвам 19
Връзка към мнение

Няма място за боклуци по улиците...

post-4082-0-83128900-1484391806_thumb.jpg

 

Пипи дългото чорапче...

post-4082-0-44618400-1484391878_thumb.jpg

 

Батман, а след него и Супермен

post-4082-0-54052000-1484392048_thumb.jpg

 

Традициите са важни

post-4082-0-52627400-1484392112_thumb.jpg

 

Сладкарят

post-4082-0-16566800-1484392270_thumb.jpg

 

Вярващите

post-4082-0-38454000-1484392336_thumb.jpg

 

Елегантните дами

post-4082-0-82389000-1484392384_thumb.jpg

 

Здрав дух в здраво тяло

post-4082-0-75479400-1484392486_thumb.jpg

 

Юнакът

post-4082-0-70621000-1484392536_thumb.jpg

 

Машинист (в случая жена)

post-4082-0-92087500-1484392621_thumb.jpg

 

Сватбена церемония в Нико 

post-4082-0-87327600-1484392849_thumb.jpg

 

"Всички си приличаме.."

post-4082-0-45768600-1484392982_thumb.jpg

 

"Готова съм за фотосесия"

post-4082-0-19290300-1484393078_thumb.jpg

 

Бъдещето на Япония

post-4082-0-86175300-1484393231_thumb.jpg

 

Героите са уморени

post-4082-0-80819800-1484393290_thumb.jpg

 

Майстор ножар

post-4082-0-98496800-1484393358_thumb.jpg

 

Майка и син

post-4082-0-34758900-1484393568_thumb.jpg

 

 

 

 

 

  • Харесвам 18
Връзка към мнение

Отстъпвам място на възрастна двойка японци с багаж в малко влакче. Помагам им за дисагите, а и да седнат. Аз съм единствения гайджин наоколо. Едвам ходят, горките, но чисти, спретнати, безупречни. Спират, полеждат ме дълго, и следва....силно разплакване и от двамата! А сега де. Какво направих? Очите им се напълниха със сълзи и неспирни сърдечни благодарности. За едно толкова обикновено нещо, станах обект на множество дълбоки поклони близо 15 -20 минути, почти на 90 градуса - това от хора на по 75 години, последвани от мини поклони на други пътници към мен, нямащи нищо общо със случката, но станали свидетели. Почувствах се доста неловко. Какво толкова съм направил, което нормален човек не би сторил, помислих си. До моята спирка, трима японци, независимо един от друг, станаха с поклон към мен, за да седна аз. Младеж, момиче и възрастен. На слизане, забелязах зачервените очи на дядото как дълго проследяват фигурата ми през стъклата, докато влака си изгуби по линията. 

 

В една друга, паралелна вселена - България - влизам наскоро за кратко в градски транспорт. То било като машина на времето. Всичко си е като едно време. Младо момиче отстъпва на арогантна и неугледна баба с две торби домати, разнасяща неприятна миризма. Пльосва се на двете седалки с доматите, създавайки пейзаж по-добър от Мазачо, Вапцачо и Клепачо, и гордо заявява:

- А така, чадо, ша отстъпваш, баба ва ие хранила цял жавот.

 

И само Шефа горе вижда и двете случки, ама си мълчи, завалията

  • Харесвам 21
Връзка към мнение

Японци и чадъри:post-2254-0-35179900-1484555678_thumb.jpg

 


Мястото на клошарите в Токио ( в близост до кметството ) - следата от тях през денят е прилежно опаковани кашони:


кафе пауза:


пушачи:

post-2254-0-73503500-1484555831_thumb.jpg

post-2254-0-01706000-1484555890_thumb.jpg

post-2254-0-01743800-1484555995_thumb.jpg

Редактирано от rdd
Връзка към мнение
  • 5 месеца по-късно ...

Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш

Трябва да си член за да оставиш коментар.

Създай профил

Регистрирай се при нас. Лесно е!

Регистрирай се

Влез

Имаш профил? Влез от тук.

Влез сега
  • Четящи темата   0 магеланци

    Няма регистрирани потребители, разглеждащи тази страница.

×
×
  • Създай...

Важна информация

Поставихме бисквитки на устройството ти, за да улесним употребата на сайта. Можеш да прегледаш нашата политика за бисквитките.