Пулия и Матера - фотодневник

[Spqr 4184]

Какво предстои?

 

Матера и Лече

 

 

Монополи, Бари, Полиняно

 

 

Няма смисмъл да уточнвам, че групирането на градовете в колажите не е случайно.

 

А храната. Да. Божествена е!

 

[mililia 18964]

Е, хайде, чаках тази тема с голямо любопитство. Ще крада идеи. 

[master_of_germs 53652]

Храната в Пулия бие отвсякъде това което може да се опита където и да е другаде в Италия A това си  е сериозно постижение.

Лично ненатоварващо мнение

[Spqr 4184]

Матера

 

Огромна популярност доби от филма "Страстите Христови". Тогава за пръв път го чух. Всеки може да прочете колко уникален град е. Няма да се преповтарям. Градът е с голям потенциал и все още не е туристически, както имах предположения. Като пример, топ джелатериите и някои забележителности бяха затворени през февруари. 

 

Как се достига с обществен транспорт?

 

С влак от Бари по ж.п. линия, стопанисвана от компанията Ferrovie Appulo-Lucane. Гарата е до Bari Centrale в сграда, която външно няма нищо железничарско. Имах определени съмнения дали може да се разчита на тази компания. Но всичко беше изрядно. Пътуването е комфортно. Разписанието се спазва. 

 

Забележителности

 

Тръгвайки от Matera Centrale в посока стария град е почти невъзможно да подминем централния площад Виторио Венето. Освен стандартните административни седалища отличително е: красивият Fontana Ferdinandea, една скална църква и най-интересното водохранилище (Palombaro Lungo). За последното има подземни турове, но беше затворено, за съжаление.

 

 

Като цяло площадът Виторио Венето само загатва. Не е това причината да се посети Матера. До момента, в който от единия край на площада забележим една панорамна тераса. Моментът "Уау".

 

 

Не знам кой как си го представя. За себе си мога да кажа, че преди организационния етап си въобразявах, че Матера е малък град. Да кажем подобно на Сан Марино или малко по-голям. Голяма заблуда. Прецизността в организацията обаче ме спасява от фалове. Реално историческият център е по-голям от този на Лече, Бари, Монополи или Полиняно. Като прибавим неравния терен, калкулацията е ясна. Матера е градът, в който най-много часове си заслужава да се отдели. 

 

 

Отвъд клишето. В Матера има също барок. Като живописно разположения манастир Сант Агостино. Условно казано, единият край на интересното в Матера.

 

 

Ключовото. От манастира надолу е магията за мен. Последната улица преди каньона на река Гравина.

 

Редактирано 11 февруари, 2017 от Spqr

[Spqr 4184]

Улицата е Madonna delle Virtu. Гледките от лявата страна са такива:

 

 

Ето тук може да се изкачим по стълбите и излизаме на катедралата. Какво да кажем за нея? Построена е в романския стил, характерен за Пулия. По-ясно изречено, по модел от катедралата в Бари. Моят фокус е да си обяснявам процесите, а не да валят празни от съдържание епитети. Вътрешността е пищно-барокова. Да припомним. Градът е Матера, а не Лече. 

 

 

Не спира да ме впечатлява колко регионална е Италия. Най-влиятелният град в региона е модният властелин при църквите в съседните градове. Но да си дойдем на думата. Има и изключения.

 

Скалните църкви. Един от основните фактори Матера да е в списъка на Юнеско. Не знам колко са. Още по-трудно е да се разбере кои и дали са отворени. Въпреки енигмата ще ви предствя три. Входът за тях е платен: 6 евро общо. Във вътрешността не е позволено за снимане. Най-голямата от скалните църкви: San Pietro Barisano

 

 

Обобщеният образ за трите. Първично. Автентично. Духът на Матера. Издълбаните помещения, които вероятно не са имали само църковна функция. И частично запазени стенописи. Втората от скалните църкви е: Santa Lucia alle Malve. Монаси бенедиктинци са я обитавали. Има и православни елементи. И "вградена" кухня.

 

 

Примитивното всъщност е ценното на Матера. Третата от скалните църкви е две в едно. Santa Maria de Idris и San Giovanni in Monterrone. Чудато или не, но е факт. Решили, издълбали, обединили.

 

Редактирано 12 февруари, 2017 от Spqr

[mililia 18964]

Въпрос: Какво според теб е оптималното време за разглеждане на Матера?

[Spqr 4184]

Продължаваме с панорамния изглед от последната църква. Всъщност е възвишението с големия кръст от предната снимка. 

 

 

Забелязва се оживление в района. Има в близост и паркинг. Продават се сувенири. Може да се подлъжем и да решим да се връщаме към цивилизацията. Не. Продължаваме маршрута по "последната улица". Която е вече по-скоро пътека. Тук разбираме мащаба на Матера. Една от най-добрите възможности за заснемане на града.

 

 

 

Районът е Casalnuovo. Буквално по-декадентски е. Някои от типичните битови къщи са разположени в тази част на Матера. За някои ти искат входна такса, а други са просто... изоставени. Известна е историята как в средата на XX век принудително са изселени хората в по-модерната част. Посещавайки Casalnuovo, всичко е пред очите ни. Днес. С упадъка си доста ми хареса. 

 

 

Старинната територия с праисторическите жилища е известна като Sassi di Matera. Твърди се, че са първите човешки селища на територията на Италия. Още от 7000 г. пр. Хр. Забавно е да се впуснем в лабиринта. Често срещано явление е да вървим по покрива на скалното жилище. Процесът на издълбаване е хаотичен, в което всъщност е чарът на Матера.

 

 

Скутер. Камък. Избледняла мадона. Южна Италия.

 

Редактирано 12 февруари, 2017 от Spqr

[Spqr 4184]

Въпрос: Какво според теб е оптималното време за разглеждане на Матера?

 

Минимум 6 часа. По този маршрут, който показвам в темата. Обаче някои обекти пропуснах.

[master_of_germs 53652]

А според мене един цял ден от сутрин до вечер не стига за Матера. Този град е... обсебващ! Аз бях за около 8 часа и не съм минал целия този маршрут. По-скоро го правех в обратна посока, но се губех нарочно да изследвам всякакви малки улички , дворчета и прочие. С два часа пауза за обяд, да се скрием от най-голямата жега в началото на септември. И така и не влязохме в никоя от скалните църкви - дори и без тях бяхме напълно завладяни от този град. А времето като цяло не беше твърде горещо и ни позволи да се разхождаме много. Накрая пред дилемата да влезем в скална църква или да се спуснем по пътеките надолу в каньона и да се изкатерим до пещерите и платото от другата му страна,избрахме второто и не съжаляваме. Според мене точно оттам са най-красивите гледки и целият стар град на Матера ти е като на длан. 

Освен това нощните снимки, които съм гледал оттам са разкошни и следващото ми ходене със сигурност смятам да е с преспиване.

[mililia 18964]

Ами аз не случайно избрах да направя една нощувка в Матера, точно заради Матера, блещукаща в светлинки. Цял ден обаче не бях предвидила. Ще трябва да намаля от и без това малкото време за Бари. Два часа за Бари от жп.гарата, разглеждане и връщане на жп гарата стигат ли? Там освен Свети Никола и мотаене по улиците нямам набелязано нещо по специално.

[Гост]

Ами аз не случайно избрах да направя една нощувка в Матера, точно заради Матера, блещукаща в светлинки. Цял ден обаче не бях предвидила. Ще трябва да намаля от и без това малкото време за Бари. Два часа за Бари от жп.гарата, разглеждане и връщане на жп гарата стигат ли? Там освен Свети Никола и мотаене по улиците нямам набелязано нещо по специално.

 

На мен биха ми стигнали... 

[Spqr 4184]

Завършвам темата за Матера със завръщане в атмосферата на стария град. Където е естествен досегът с традиционната италианска красота.

 

 

Chiesa del Purgatorio. Подобна има и в Монополи. А именно портата и екстериора на църквата да бъдат декорирани с череп и кости. Подчертава се и внушава, че всички са равни пред смъртта. Идеята по-късно е заимствана и популяризирана от тайни, революционни общества.

 

 

Като искаш да е пищно, да бъде барок.

 

 

Piazza del Sedile в началото на via del Duomo е политическият център на Матера от XVI век. Логично е да се досетим по наименованието на улицата, че катедралата е малко по-нагоре. Впечатлява красотата на музикалната консерватория.

 

 

С гледката от belvedere Piazzetta Pascoli приключвам разходката. И една интересна мисъл от туристически пътеводител. Не знам дали е вярно. Но пък звучи магично и сюрреалистично:

 

"Матера е единственото място на земята, където обитателите могат да се похвалят, че все още живеят в същите жилища като предшествениците си преди 9000 г."

 

Редактирано 12 февруари, 2017 от Spqr

[noshtna_ptica 4839]

Прекрасен разказ! Сърдечно благодаря!

Ние спахме в саса в най-старата част на града, която според собственика е на около 1000 години. Изкопана е в скалата пещера, която днес е спалнята, а в последствие е докопана и пристроена още една част - хол + втора спалня. 

 

[Spqr 4184]

Време е за Пулия. В съзнанието ми от детски години съм свързвал този регион с най-легендарния път в Римската империя: Апия Антика. Свързвал е Рим с Бриндизи. Виждаме, че се разклонява и по-краткия път Via Traiana минава през днешните Бари, Полиняно, Монополи.

 

 

Източник: https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/2/20/Via_Appia_map.jpg

 

Пробвам се да обясня значимостта на региона за империята. И как няма нищо случайно в селищата. 

За Пулия може да прочетем, че е регионът с най-голямата крайбрежна ивица в Италия. И най-големият регионален производител на вино.

 

Една от теориите за произхода на думата Италия е следствие от колонизацията на елините. Те наименоват днешните южни територия "Земята на виното". И досещаме се, че плодорието на Пулия е основен фактор. 

 

Следва Лече...

Редактирано 12 февруари, 2017 от Spqr

[Spqr 4184]

Лече

 

Лече е прочут със своя барок. "Рим на юга", "Флоренция на барока" са част от определенията, с които градът желае да изпъкне. Личното ми мнение, че тези сравнения не са в полза на Лече. Първо, защото барокът като стил може да се види из цяла Италия. Да, Лече е по-впечатляващ архитектурно спрямо другите градове в Пулия. Но второ, недостижимо далеч е спрямо Рим и Флоренция. И не блести по онзи смазващ начин на двата колоса, че да има такива претенции.

 

Как се достига с обществен транспорт?

 

С влак от Бари. Линията се стопанисва от Trenitalia. Стандартните услуги от държавната железница.

 

Забележителности

 

Тръгвайки от централната гара направо, в посока катедралата, да внимаваме да не подминем Convitto Palmieri. Едно от първите внушения какво ни очаква. Библиотека и културен център, които от трите страни са обрадени с дорийски колони. Стилно и класно.

 

 

В близост е римският театър. Време е за уточнение. Един от най-големите позитиви в моите очи. В Лече има древноримски театър и амфитеатър. Различни са. Рядко срещана симбиоза, която да се е запазила в наши дни. Театърът е открит по време на строеж на сгради. Малко труден е за откриване и не е особено известно, че съществува. Радост за очите.

 

 

 

Друга отличителна черта са трите бароково-грандиозни порти. Наподобяващи триумфални арки. Porta Rudiae е най-старата. Може би най-атрактивната. Портата e наименована в посока стратегически град. В случая е разрушеният град Rudiae. На върха е разположена статуята на патрона на Лече - Sant' Oronzo.

 

 

Другата порта е San Biagio. Посветена е на светец от IV век.

 

 

Третата порта е Napoli. Най-грандиознта. Неапол винаги е бил главният град на Южна Италия. На върха виждаме двуглавия орел, символ на Свещената Римска империя. Отвъд историческия център, фронтално от портата, забелязваме обелиск. Неокласически, от XIX век. Посветен на победа над Османската империя. Защо акцентирам на портите ще се разбере в следващия пост?

 

Редактирано 12 февруари, 2017 от Spqr

[Spqr 4184]

Да разведрим малко темата с кратки ревюта за храната в Матера и Лече.

 

В Матера - Sapori di Sicilia. Сицилианска сладкарница. Явно е някаква тенденция сицилианските сладкарници да не приличат... на сладкарници. В пореден град го забелязвам. Приличат на мебелен магазин, а сладкишите са по рафтове и зад витрини. А канолите са едни от най-вкусните, които съм пробвал. И даже по-евтини.

 

 

В Лече заради по-големия престой ще представя няколко места. Puccia е традиционният сандвич за региона. В La Prelibatezza го правят с местни продукти и с изобилие от зеленчуци. Не съм особено впечатлен обаче. Сандвич с повече претенции. 

 

 

Пицата си е пица. Семпло и вкусно: домати, моцарела и лук. Заведенията са многобройни. Цените на пиците също са осезаемо по-евтини. Да речем, два пъти по-евтино от Рим и Милано.

 

 

Най-популярното кафене: Alvino. Спокойно може да се седне с гледка към централния площад Sant' Oronzo без това да оскъпи удоволствието. Цената е същата. Същото се отнася и за Бари. Ето какво означава градът да не е туристически.

 

Може да се пробва специалитетът на Алвино - кафе с лед и бадемов ликьор. Баницата в Лече се нарича rustico. Продава се в същата сладкарница. И познайте. На вкус си е баница. Зеленият сладкиш е сицилаинска касата и е с марципан (долу вляво). Ембламатичен за Лече е десертът pasticciotto (долу вдясно). Страшна вкусотия!

 

 

Какво представлява pasticciotto? Тип печиво с различни пълнежи. В Martinucci в Лече се вижда работилницата как на място ги правят. Пробвах с крем от шам-фъстък и рикота. Моментално бях поразен. Забравете за сладоледите в Лече, пробвайте pasticciotto.

 

Редактирано 12 февруари, 2017 от Spqr

[master_of_germs 53652]

Забравете за сладоледите в Лече, пробвайте pasticciotto.

 

 

На много други места в региона (и не само), на пастичото му казват чисто и просто "лечезе".

А последното изречение от предишния пост на spqr е право в десятката!

Ние ги бяхме пробвали още при първото ходене в региона, в Матера и в Бари.

Втория път, когато се базирахме в Лече, за да изследваме Саленто, не сме и помисляли да си купуваме сладолед!

[patilana 10157]

Толкова хубаво разказано!Благодаря!

[Spqr 4184]

Темата продължава с Лече. И няколко изречения за барока. Стилът се заражда къде? В Рим през XVI век, разбира се. В резултат от контрареформацията. Един вид пищен противовес на реформаторската доктрина на Мартин Лутер. По-късно се превръща в международен стил. Тогава някъде настъпват силните години на Лече. Това е накратко. Затова мисията ми в магеланци да представя Рим като най-влиятелния градски образец е много лесна. И сега ще визуализирам конкретно с пример какво искам да подчертая.

 

В линка виждаме Il Gesu в Рим - главната църква на йезуитите. Практически те са един от основните разпространители на барока. С такава цел е създаден йезуитският орден. Гледайки ектериора на Джезу, всъщност виждаме модела за барокова църква къде? По целия свят. Една компилация от бароковите църкви в Лече, които наподобяват като форма на Джезу в Рим. Само долната вдясно е изключение и е с купол вдъхновен от Пантеона.

 

 

Най-популярната забележителност се води, че е базиликата Санта Кроче. За съжаление, беше изцяло в реставрация. До базиликата е залепен помпозният Palazzo dei Celestini. Областната администрация. 

 

Ще споделя един трик. В линка, който виждате, се влиза свободно през портата на двореца към вътрешния двор. И излизаме от другата страна срещу общинския парк, който е приятен за бърза разходка. Много италианско е усещането с вътрешния двор.

 

 

Следва каменна наслада от Лече.

 

 

Главният площад Sant' Oronzo. Наименован на първия епископ и покровител на Лече. Видимо площадът е с големи размери, но не може да се говори за хармоничност или изящност. Стои фрагментиран и ми липсва цялосното внушение. Разбира се, водещото е римският амфитеатър. Побирал в античността 25 000 души. Друг видим акцент е колоната с Oronzo. На паважа има мозайка с герба на Лече - щит с вълк под дърво и корона на върха.

 

 

Последно съм оставил най-забележителното. Най-мощният инструмент на италианските градове. Градоустростойственият фактор. Синтезът на архитектурната мисъл. Онова, което никоя друга държава в света не го умее по-добре. Площадът. С голямо П. Piazza del Duomo. 

 

Да се върнем мислено на по-предния пост с портите. Вижте каква рационалност. Улиците от двете основни порти се пресичат точно в началото на Piazza del Duomo. Има значение. Защото площадът е от затворен тип и е само с един вход/изход. В античността е бил форумът на града. В средновековието се е използвал за защитни функции на населението. Камбанарията на катедралата се е използвала като кула за наблюдение. Дворецът на архиепископа е много въздействащ. И е в хармония със семинарията. Катедралата и кулата са ги построили норманите, които са владеели южните територии на Италия. И по-късно е модифицирана в настоящия бароков вид. 

 

Споменах ли, че често Piazza del Duomo попада в статии за топ 10 на италианските площади. И като се замислим каква е конкуренцията...

 

Редактирано 13 февруари, 2017 от Spqr

[Spqr 4184]

Бари

 

Негативната репутация на Бари силно ме усъмни. Като (ако) се запознаем с историята на града, съмненията се препотвърдиха. Кой главен град от популярните региони в Италия не предлага нищо значимо? И резултатът ще го видим. Знаете. Ще съм детайлен.

 

Как се достига от летището?

 

4 варианта:

1) С автобус номер 16. 1 евро предварително. 1.50 евро от шофьора.

2) С шатъл - 4 евро. Разликата с автобус 16 е, че достига до Бари Чентрале с 10-15 минути по-бързо.

3) Най-бързо е с влак - 5 евро.

4) Такси - 20-25 евро.

 

Мога да кажа, че с автобус 16 е около 40 минути пътя. Предвид и цената е най-доброто решение от моя гледна точка. Гледайте разписанието. Спазват си го, но е през минумум 40 минути.

 

Забележителности

 

Ако харесвате забележителна, монументална архитектура от последните два века, Бари е единственият град в Пулия, който я предлага. Нормално е като столица на региона да му липсва провинциалния характер. Между другото, необходимото време за Бари е почти, колкото за Лече: 4-5 часа. Бари ще го представя условно на две: новата и старата част. 

 

Тръгвайки от Bari Centrale направо, в посока старата част, преминваме през две запомнящи се сгради. Университетът и паркът пред него със средиземноморска растителност. Едно на ум, с хората наоколо. Доста упадъчни типове имаше. Все пак е и до гарата. Продължавайки напред по улица Sparano da Bari след три преки, на ъгъла вляво, се извисява ар нуво красотата Palazzo Mincuzzi. Може да се ориентираме, че днес е магазин Beneton. Гледаме нагоре! 

 

 

Със следващата сграда поприключва дилемата дали новата част на Бари си заслужава посещение. От Palazzo Mincuzzi по via Nicolo Putignani пред нас фронтално ни посреща операта Teatro Petruzzelli. Сградата е необарокова и наново възстановена след пожар. Прилича на други подобни културни здания.

 

 

Corso Cavour е голям булевард с няколко красиви сгради. Това е улицата, която трябва да се види. Тази част на Бари прилича на Рим от XIX и XX век. Средиземноморска растителност и грандиозна архитектура. Следващите сгради са именно такива. Banca d'Italia и търговската камара.

 

 

Минавайки зад тях, достигаме крайбрежната променада на Бари в най-красивата й част. Всъщност решетъчната структура на Бари в частта между гарата, стария град и морето е замислена още в XIX век. По-късно под влиянието на Мусолини е засилената ролята на Бари като главно пристанище. Съответно са построени немалко неокласически и неоренесансови сгради в крайбрежната зона. 

 

 

Местна шега. "Ако Париж беше на море, щеше да е като малък Бари".

 

 

Написах този пост с такава конкретика, за да покажа няколко неща. Да не се мисли шаблонно и да отписваме градове без да сме се запознали с тях.

Редактирано 18 февруари, 2017 от Spqr

[Spqr 4184]

Бари е бил римски, византийски, ислямски емират, нормански. А също е бил под владичеството на Папската държава, Свещената Римска империя, Кралство Неапол. Сигурно пропускам. Не е толкова важно. Идеята е, че има разнообразно културно наследство. И неразривно обща съдба с Пулия. Следователно, архитектурният облик в стария град на Бари, няма как да е по-различен.

 

Каменно очарование. Религиозно съревнование.

 

 

Катедралата Сан Сабино е вдъхновена като форма от базиликата Сан Никола. Романска архитектура, трикорабна. В горната част има розетен прозорец с причудливи фигури. Да припомним, че романската архитектура е предвестник на готиката и имат много общи елементи. Вдъхновяваща е криптата.

 

 

Третата най-стара църква е издигната от венециански търговци San Marco dei Veneziani. Да, и те са оставили своя отпечатък в Бари. В едно бяло-каменно кьоше. Чудно. Културното многообразие продължава с друга вече по-видима забележителност. Швабският замък, построен от норманите. И много палми за средиземноморски колорит. 

 

 

Сигурно сте чували за Passeggiata. Вечерният ритуал за разходки и социални контакти, характерен за Южна Италия. Практикува се с голяма концентрация на Piazza del Ferrase, който се съединява с Piazza Mercantile. Образуват голямо площадно пространство. Тук е традиционно по-оживено. На първия площад има останки от Via Traiana. А на Mercantile е отличително красивото търговско здание. 

 

Най-специфичното обаче е "колоната на справедливостта". Древноримски лъв с колона. Очевидно днес любимо място на децата. В миналото тук са завързвали длъжници, измамници и са "раздавали правосъдие" върху тях.

 

 

Завършвам темата за Бари с най-популярната забележителност - базиликата Сан Никола. Вече стана дума, че си приличат с катедралата. Църквата е почитана от католици и православни. Поредната разностранно-културна ниша в Бари. Отпред на площада има статуя, дарена от Русия и плоча от Путин. В църквата са останките на светеца, първообраз на Дядо Коледа.  

 

Редактирано 18 февруари, 2017 от Spqr

[Spqr 4184]

Храната в Бари, Монополи и Полиняно

 

Да започнем със сирене бурата. Най-важният местен продукт в Пулия, който си е спечелил огромна популярност. Продава се по магазините. Или по заведенията. Представлява прясно сирене, моцарела с течен сметанов център. Да не се бърка с биволска моцарела. Като се разреже... виждате какво се получава. 

 

 

В Монополи кафе Рома има страхотни десерти от Южна Италия. Зеленото е сициалианска касата с марципан, а другото е сиропирана, неаполитанска баба. 

 

 

Типичен fast food за Пулия са пържени панцероти. Има ги на много места и в туристическите градове на Италия. Но произходът им е от Пулия. С различен пълнеж. На мен ми харесва с моцарела. Разтапя се и е вкусно. 

 

 

Martinucci, Бари. Да, туристическо е и местните ходят. Всичко, което правят, е на високо ниво. Пробва се пастичото. Между другото, вероятно са верига, защото в Лече също бяха божествени. Пастичото го сервират със сметана и разнообразни кремове. Единият е с шам-фъстък, а другият - лимонен. Така е в Пулия.

 

Редактирано 19 февруари, 2017 от Spqr

[tonik 2280]

Spqr, безкрайно ти благодаря за полезната тема! За мен е истинско удоволствие да я чета и да разглеждам снимките.

Предстои ми пътувване до региона и исках да знам дали в самия град Матера има градски транспорт и ако има дали е редовен и колко струва? Има вариант да пристигнем в Матера с автобус, който ще ни остави сравнително далече от стария град и за това исках да знам дали вътре в града можем да се придвижим с някакъв транспорт и ако да, на каква цена (никъде в нета не намирам информация).

Благодаря ти!

[Spqr 4184]

Предстои ми пътувване до региона и исках да знам дали в самия град Матера има градски транспорт и ако има дали е редовен и колко струва? 

 

Погледнах и видях евентуално къде спират автобусите, но пеша е решението. Далеч е. Влакът е доста по-близо. A и не знам дали има градски транспорт в Матера.

Редактирано 3 март, 2017 от Spqr

[master_of_germs 53652]

Относно градския транспорт в Матера - поне през септември имаше едни малки маршрутки, които се движеха и през стария град по улицата под цитаделата. Но не знам, откъде тръгваха и колко струваха. Беше ми странно. Интересните места, до които би могло да се стигне с такъв транспорт, са много малко. Матера си иска да се подготвите са много солидно ходене пеш. Иначе автобусите от Бари спират на около пет минути по-далече от забележителностите, отколкото е ЖП гарата. Но в неделя няма влакове, така че това е вариантът. Също така периодично правят ремонти по тази ЖП линия и в такива случаи осигуряват автобуси, които покриват липсващата отсечка. Поне преди две години през цялото лято имаше някакъв участък в ремонт.

 

П.П. В Монополи през активния сезон имаше безплатна "мини-маршрутка-триколка" от гарата до пристанището.

В Полиняно също има такива, но работят като маршрутни таксита, примерно, ако някой иска да посети абатството Сан Вито, което е на 4-5 км и има интересен плаж до него.

 

П.П.П. Spqr, аз ти благодаря за това, че сподели информация за това пътуване. Имаше неща, на които не бях обърнал достатъчно внимание, въпреки двете ми пътувания в Пулия последните две лета. Най-вече, че поради сериозни закъснения (първия път на Самолета от София, а втория път на влака от Лече) почти не успях да отделя време за Бари, освен една кратка нощна разходка.

Точно след пътуването си в Пулия си направих регистрация във форума, понеже знам, колко усилия ми костваше да планирам с обществен транспорт цяла седмица в Саленто. В сравнение с него, следващите ми пътувания се получиха много по-лесно и го това го дължа на магеланците.

 

П.П.П.П. И последно - да се изкажа по кулинарната част на пътеписа За пастичото няма да се повтарям Но в Лече и Саленто е добре да се пробва местен специалитет - ястие с конско месо. Не е първият път, когато съм пробвал конско, но определено никъде другаде не ми е било толкова вкусно.