Усещането да летиш със самолет...

[Двуцветко 11483]

Когато някой почне да се обръща към мен със сър-мър на всяко второ изречение, винаги ставам мноооого подозрителен. За съжаление вече е късно, защото вече яко си платил за нещо, а обикновено предстоят и още разходи ..

[Гост]

Да дам и аз моите 5 стотинки, че ми се приказва

 

Аз никога не съм приемала пътуването със самолет като пътуване с автобус - моделът, който полека-лека се налага. За мен самолетът е част от ваканцията - да се изкефя на керосиновото усещане, да се насладя на питие, храна, да погледна на проблемите отвисоко... Винаги съм била огромен фен на British Airways - отношението им ме е кефило невероятно. Аз летя отскоро, но винаги искрено съм съжалявала, че нямам възможност да си купя бизнес-класа. Надявам се някога. И дотук с меланхоличните усещания, макар че за презокеанските полети винаги ще ми се иска максимален лукс... 

 

Виж, за Европа ми е съвършено безразлично с каква авиокомпания пътувам - вече. Всички вече имат изравнени услуги - в най-икономичния сектор. Много ми беше трудно в началото да наблюдавам безумното блъскане в Wizz - когато нямаше места. Ужасно ми беше унизително. Не по-малко унизително ми е било като съм гледала надутите физиономии на пътуващите с Бритиш - сякаш са глътнали балон, щото не пътуват от Лутън. Отплеснах се, извинете... Иначе все още преглъщам промените в Бритиш - трудно ми е. Това е сякаш достопочтена лейди да сложи силконови цици и мрежести чорапогащници ала Куба  Ще ми мине. Новите реалности налагат нови правила, за да се харесаш на клиентите. Лично за мен относно пътувания до 3 часа вече единствено ме вълнува да бъде ниска цена и удобни часове. Останалото ще си го доплатя - ако искам. 

 

Както каза Фичо, най-важното е избор да имаме....

 

[Topfly 26940]

Едно време всеки полет за мен беше празник и дори си имах колекция от чашки, ножчета и вилици от самолетите (за пластмасовите става дума ) Тогава обаче един самолет до Европа струваше 1-2 средни месечни заплати. Да пътува едно семейство на почивка струваше цяло състояние.

 

Хубави са старите спомени за празниците, когато летях със самолет, но изобщо не искам да се върнат тези времена. За няколко часа полет предпочитам дори правостоящ да пътувам но да е евтино В момента цената много повече ме кефи от колкото “безплатните“ глезотийки на борда.

[примкаря 1411]

Първият ми полет беше през септември 2009 година, София-Лондон с междинно кацане в Прага, беше за интервю за работа и цената на билета за отиване и връщане и хотела бяха поети изцяло от компанията за набиране на персонал. Бяхме група от 7-8 колеги от цялата страна, голям купон! Пътувах само с ръчен багаж, бях се фокусирал толкова върху интервюто, че сега дори не помня авиокомпанията с която летяхме. Не изпитах никакъв страх от летенето, по-скоро любопитство. За мен все още всеки полет си е малък празник, повече ме вълнува къде отивам, отколкото какво ще ми сервират или каква класа ще пътувам. За три, шест или дванадесет часа, дори и да ме въртят на шиш, при мисълта, че ще кацна например на някое райско местенце до което само преди 100 години се е пътувало с месеци, всички несгоди и рискове около полета губят значение. 

[Бацката 141]

Определено на всеки полет си ме е страх, добре, че има алкохол за разсейване на страха, но тръпката, когато излиташ ми е много приятна. 

Искам да изпитам това вертикално излитане.

Редактирано 19 март, 2017 от Бацката