[roje] Ница и Лазурният бряг- лятото на 2015год.- част ІІІ. Вилфранш-сюр-Мер и Сен Жан Кап Фера

[Roje 5324]

Вилфранш-сюр-Мер       

Още преди да тръгнем за Ница знаехме, че Вилфранш-сюр-Мер е най-близкото населено място до столицата на Лазурния бряг с пясъчен плаж. И че едни от най-красивите гледки са към залива му с акостирали огромни круизни лайнери.

В истинността на двете успяхме да се убедим още преди пристигането ни в Ница, пътувайки от Вентимиля с влака.

И след като в продължение на няколко дни се наслаждавахме на невероятното синьо на морето на плажа пред апартамента ни решихме, че е време да се насладим на пясъчни плажове, не че тези с камъните ни пречеха пълноценно да се наслаждаваме на красотата на морската почивка, при положение че се излежавахме на шезлонги, а не на чакъла под краката ни.

Затова и когато тръгнахме за Вилфранш-сюр-Мер взехме с нас само чадъра, нали щяхме да се излежаваме на пясък.

Не можехме да рискуваме да се препичаме под палещите лъчи на слънцето и 40 градусовата жега без чадър.

Вилфранш-сюр-Мер е най-близкото градче до Ница на запад към Монако. То е само на шест километра от първия и на 10 км. от втория град. Всъщност тези 18 километра разделящи двата най-популярни градове на Côte d'Azur са с невероятна концентрация на уникално красиви панорами. А трите най-посещавани места между Ница и Монако, а именно Вилфранш-сюр-Мер, Ез и Сен-Жан-Кап-Фера се отличаваха освен с невероятно красива природа и с провинциалната си пасторална тишина и спокойствие, далеч от лудницата на двата големи града.

Вилфранш-сюр-Мер е с население от само 5000 човека, като туристите, които можете да срещнете през лятото са поне два или три пъти повече. Той е почти предградие на Ница и границата между двата града е незабележима. Има един от най-дълбоките заливи в Средиземно море и затова там акостират всички круизни кораби, които включват посещение на Ница.

Старото пристанище и стария град са две от най-големите забележителности на малкото градче и са под закрилата на Юнеско като световни паметници на културата.

От Ница или Монако можете да стигнете до Вилфранш по два начина ако не сте с кола под наем.

С влак и с автобус. Излишно е да казвам, че и по двата начина пътуването Ви ще продължи по-малко от двайсетина минути. Разликата е в панорамите, които се откриват пред очите Ви. А от автобуса те са уникално красиви.

Затова и ние се качихме на автобус 81 от спирката на  Променада де Артс до пл. Гарибалди и излизайки от Ница можехме да се любуваме на красивата панорама от дясната страна към морето.

Не след дълго слязохме от автобуса на спирката в центъра на градчето / спирка Octroi/, посочвам я, защото са няколко автобусните спирки във Вилфранш и тъй като бе неделя имаше и пазарче с най-различни антикварни предмети, произведения на изкуството и занаятите, и разбира се  сувенири за туристите.

Преминахме през него и се запътихме надолу по улицата към морето.

Ж.п. линията преминава през най-ниската точка на градчето и затова от влака не се открива никаква панорама. Трите шосета, свързващи Ница с Монако и Италия бяха едно над друго и панорамите наистина бяха прекрасни. Колкото по-надолу към Стария град и плажа слизахме толкова по-красиво ставаше. Пътят се виеше между красиви сгради и средиземноморски градини.

Не след дълго се озовахме на входа на Стария град до бариерата, която бе спусната и колите не можеха да влизат по тесните калдъръмени улички, просмукани от история и минало.
Искахме да се разходим из Стария град  и се полюбуваме на красотата му преди да открием най-голямата му забележителност: подземната улица Rue Obscure.

На последната снимка виждате площада на Републиката. Като продължите направо ще се озовете на гарата. Като се обърнете с гръб и тръгнете в обратна посока ще стигнете до бившата Цитадела, днешното Кметство, а като завиете надясно по уличката преди огромното множество на снимката ще се озовете до предверието на тази толкова мистична подземна улица.

Хубавото бе, че изведнъж в тази глуха уличка множеството хора изчезнаха и ние бяхме останали сами, за да можем пълноценно да се полюбуваме на тази подземна улица, където животът сякаш бе спрял в 18 или 19 век. Нищо от тогава не се бе променило, освен хората, живущи в тези толкова стари сгради.

За около десетина минутки преминахме подземното царство по цялата му дължина и излязохме на поредното романтично площадче малко преди плажа

От тук вече се откриваха гледки директно към плажа. За съжаление нямахме много време да покараме мотори и се задоволихме повече със снимките отколкото с бързите скорости.

Плажът за наше огромно съжаление бе буквално пренаселен. Явно се бяхме разглезили от плажа до апартамента ни, където в нито един момент нямаше повече от двайсетина човека, а тук те бяха стотици. Само дето не се прескачахме. Разпънахме чадъра, постелихме хавлиите и ..... много скоро се отказахме от мъчението. Водата също вреше и кипеше от народ.

Добре, че гарата на Вилфранш бе точно над плажа. Затова и издържахме не повече от час.

Събрахме набързо още наобед багажа и бегом по стълбичките от плажа към гарата, защото в далечината се чуваше приближаването на влака.

Набързо купихме билети от автоматите на перона и след няколко минутки се любувахме на прохладата във вагона.

Така завърши и пътуването ни до Вилфранш-Сюр-Мер, едно от най-красивите и екзотични местенца на Côte d'Azur.

Предстоеше ни пътуването до нос Сен Жан Кап Фера, или както е по-известен- полуострова на милионерите..

Дори и не предполагахме, че ще посетим едно уникално красиво място- истински рай в Прованса.

Сен Жан Кап Фера

След като се разходихме в предишните части на фото дневника до Вилфранш сюр Мер и Ез можем да продължим по пътя към Монако.

Преди да пристигнем в бленуваната столица на лукса, богатството и хазарта Монте Карло ще се отбием до едно райско кътче от Прованса, останало неподвластно на промените на времето, в което е  създадено, пълно с история и необикновенна природна красота.

На 6 юли, тоест точно една седмица откакто се бяхме настанили в апартамента ни на Английската променада и се радвахме на слънчевата и усмихната почивка на Лазурния бряг бе време да се разходим до една от най-популярните вили в околностите на Ница- тази на баронеса Ротшилд, една изключително обаятелна и необикновена жена.

Вилата на баронеса Ротшилд или Вила Ефруси де Ротшилд (Villa Ephrussi de Rothschild) е построена на нос Сен Жан Кап Фера, или както е по-известен- полуострова на милионерите.

Това толкова загадъчно, красиво и екзотично кътче от Лазурния бряг се намира на 10 км. от Ница и на 15 от Монако. И дължи част от световната си слава на жената, която вече няколко пъти споменавам- Шарлот-Беатрис дьо Ротшилд.

Тя е родена през 1864 год. в Париж и както името и подсказва произхожда от една от най-богатите еврейски банкерски фамилии.

Освен несметно богатство тя получава и отлично образование, а на 19 години се омъжва за доста по-възрастния еврейски милиардер Морис Ефруси.

Двамата нямат деца и след 21 годишен брак през 1904 год. се развеждат като Беатрис запазва фамилията на мъжа си. Именно затова вилата и е известна като Ephrussi de Rothschild / двете и фамилни имена/.

През 1905 год. баронесата за пръв път стъпва в това райско кътче на Лазурния бряг полуостров Кап Фера. Спокойствието на Прованса и красотата на Средиземно море я карат да се влюби в това място и когато две години по-късно баща и почива, оставяйки и в наследство 700 милиона лири тя купува 7 хектара от това райско място от собственика му- белгийския крал Леополд ІІ.

Най-добрите съвременни архитекти в продължение на няколко години успяват да проектират и построят огромен палат с градини. Едно истинско архитектурно бижу в стилa на Италианския ренесанс, свидетелствуващ за разкоша по времето на Belle Epoque. 

И след като се запознахме с предисторията на това райско кътче на Ривиерата е време да тръгваме към него.

Времето през лятото на 2015 година бе изключително горещо, само ден преди това се бяхме опържили под слънчевите лъчи в ботаническата градина на Ез и затова побързахме в ранната сутрин на 6 юли да се качим от близката до апартамента ни автобусна спирка на автобус №8 и да слезем на най-близката до пл. Гарибалди автобусна спирка- Променада де Артс, от която тръгваше автобусът за Кап Фера.

Автобус №81. 

Въпреки, че имахме едноседмични карти за целия градски транспорт се наложи да си купим билет до Кап Фера, тъй като картата не  покрива полуострова.

Цената разбира се бе стандартната за този регион, 1,50 евро, направо без пари за стандарта на тази част на Франция.

Ето всъщност и самите билети и карти, които можете да ползвате при престоя си в Ница.

Полуостров Кап Фера е само на 10 км. от Ница, но пътувахме повече от 30 минути до там, предвид постоянните задръствания по пътищата в региона.

Разбира се климатиците на автобуса си работят нормално, а гледките откриващи се от прозорците му толкова красиви, че дори не обръщаш внимание на тези задръствания. Ето и маршрута от Ница до Кап Фера на автобуса. Зелената линия на №81, като началната спирка е Promenade des Arts, горе най-вляво на картата, а крайната е Passable Rothschild, долу най-вдясно.

Освен с автобус до Кап Фера можете да отидете и с влак. Като трябва да слезете на гара Beaulieu-sur-Mer, и след това да си направите 20 минутна пешеходна разходка до вилата. Ако е през най-горещите летни месеци и не искате да разгледате красивата вила Керилос, не е много препоръчително движението под парещите слънчеви лъчи.

На тези от Вас, които са с рентакар може да им се сторят  досадни подробните обяснения, но съм сигурен, че който ползва градския транспорт ще бъде доволен.

Все пак ето полезна информация и за отиващите с автомобили. Паркинга е безплатен.

Като наближихме спирката на вилата видяхме няколко туристически автобуса, които вече бяха паркирали. Макар и ранна утрин щяхме да имаме многобройна компания. Бас държа, че поне единния от автобусите бе пълен с любознателни японци, с които постоянно се засичахме, където и да се намирахме на Лазурния бряг. 

Разстоянието от спирката до вилата не е голямо и си има указателни табели, така че няма как да се объркате.

Високи палми и вековни дървета покриват поне част от пътя с мъничко сянка, скривайки ви от слънчевите лъчи.

А погледът  Ви преминава през толкова красиви панорамни гледки, прелюдия към истинското архитектурно съвършенство, което предстоеше да видим, че нито за миг не съжалихме за пешеходната ни разходка. На фона на безкрайно синьото и гладко море се виждаха огромните палати на някои от най-богатите и известни хора в Европа и не по-малко големите им яхти, техните скъпи играчки.

Загледани в квартала на богатите неусетно стигнахме  до началото на огромното имение. Красива табела Ви информира за това къде се намирате и който иска да посети Кап Фера може да види работното време през различните сезони

Ето всъщност и още малко информация от рекламната дипляна на вилата, която Ви дават с входния билет.

И като споменах входен билет можете да си вземете билети с различна цена, в зависимост от предпочитанията Ви. Най-евтиния е само за вилата. След това е билет, включващ посещение на вилата и разкошните 9 градини към нея. Ние си взехме такива билети.

Хаха, някой сега като го види със сигурност ще си каже. Тоя пък откъде го изрови след толкова време. Като Плюшкин е.

Истината е, че при пътуванията ни нито една хартийка не се изхвърля и в къщи е пълно с кашони с билети, дипляни, листовки, касови бележки и каквото още ви хрумне от пътуванията ни...

Май са ми по-ценни от сувенирите, които носим към България.

Освен тези два билета има и трети комбиниран за Villa Ephrussi de Rothschild и близката и не по-малко известна, и красива вила  Керилос, която се намира в близкото градче Болийо-сюр-Мер /там където спира влака/.

Хубаво е да се видят и двете вили, но който не е сигурен че ще отиде до другата е добре да си вземе пълния билет, включващ и градините на Villa Ephrussi de Rothschild. 

Ако желаете за две евро можете да си вземете и аудио гид на няколко езика.

Същият аудио гид го бяхме свалили на телефоните си от интернет още в София, така че не се наложи да купуваме оригиналния.

В началото на разказа споменах основните факти от живота на баронесата.

Сега мога да разкажа накратко и за самата вила, разхождайки Ви из нея.

Огромната и красива вила е напълно завършена през 1912 год.

Освен най-добрите съвременни архитекти, които успяват да съчетаят в творението си най-доброто от Флорентинската и Венецианска школи, Беатрис не жалеща средства наема и най-добрите европейски изкуствоведи, за да създадат един истински шедьовър и да превърнат вилата в уникална колекция от над 5 000 произведения на изкуството и мебели от 15 - 18 век, века на Просвещението.

Още преди да пристъпите прага на това великолепно архитектурно творение сте запленени от красотата му, която е в пълна хармония с окръжаващата го природа.

А ако не си закупите билет и за градините ще можете да се разхождате само до тук, вляво е вилата, а зад вратата /цветята на снимката/ вдясно започват разкошните градини на имението.

Преди да влезете във вилата можете да се запознаете с плана на имението на огромно пано. Същото голямо пано план има и за градините, но него ще Ви го покажа по-късно, когато влезем в тях.

Пристъпвайки прага на вилата на първия етаж попадаме в хола, който е оформен във вид на патио/ вътрешен двор/, заобиколен с галерия от розов мрамор.

При многобройните посетители, които разглеждат вилата трудно може да се заснеме целия хол без да попадне някой случайно в кадър, но насладете се на красотата...

От хола  през много врати, разположени по цялото му протежение се влиза към другите помещения на първия етаж.

Видяхме салон в стил Луи ХV с изглед към френската градина и украсен с кресла от тази епоха и прекрасни гоблени.

Салон Луи ХVІ, в който можете да видите два уникални килима. Единият от Версай, а другият е един от 104 те килима, поръчани от Луи ХVІ за голямата галерия в  Лувъра

Апартаментът на Беатрис дьо Ротшилд с уникално писалище от времето на Мария Антоанета, красво легло и прекрасните рокли от 18 век, които баронеса Ротшилд е обличала по време на баловете, организирани от нея във вилата за многобройните и гости.

Не пропускайте и Порцелановият салон с една от най-големите колекции от порцеланови изделия на Севърската и Винсенската манифактури.

В порцелановия салон можете да се насладите и на невероятната ваза от 18 век, принадлежала на Маркиза дьо Помпадур.

И разбира се чайния салон, разположен на тераса с изглед към Севърската градина.

Вторият етаж е не по-малко уникален от първия.

В него можете да се насладите на красотата на още няколко салона.

Китайски, салон на художника Фрагонара с негови акварели, салон със саксонски порцелан.

Още няколко спални и страхотна тераса, от която се разкрива невероятна панорамна гледка към цялото имение, градините и Средиземно море. Е няма такава картина никъде другаде!!!

Близо два часа не можехме да излезем от  Villa Ephrussi de Rothschild, една наистина малка частичка от Рая, който баронесата е създала не само за себе си, но и за поколенията след нея. А ни предстоеше да разгледаме и огромното имение на вилата и деветте градини в него.

След като се насладихме на великолепния интериор на вилата отвътре бе време да се разходим и из невероятно красивия и парк.

Както вече казах той е разположен на 7 хектара и се състои от девет градини: Испанска, Флорентинска, Каменна, Японска, Екзотична, Провансалска, Формална, изградена във  Френски стил, Севърска и градина на розите. Ето и схемата им на рекламното пано във вилата

и на рекламната листовка, където разположението им се вижда значително по-добре

Трябва да спомена, че при откриването на вилата баронесата прави грандиозен прием, който по своето великолепие може да съперничи на приемите, които Мария Антоанета прави във Версай. И за да бъде екзотиката още по-силна тя заселва в имението любимите си животни: маймуни, антилопи, фламинго, австралийски зелени папагали, мангусти.

Днес разбира се от тях няма и следа, но пък за сметка на това след повече от сто години живот градините са още по-великолепни и красиви.

Деветте градини, образуващи парка имат формата на кораб, чиито очертания можете да видите от терасата на втория етаж. Изгледът, който се е разкривал от там е трябвало да наподобява изгледа от любимия на баронесата круизен кораб Ил дьо Франс, Нещо повече на него тя кръщава и вилата. А работещите над тридесет градинари в имението били облечени като моряци.А деветте различни градини пресъздавали обстановката в местата, които тя е посещавала, пътувайки по света.

Екстериорът на парка освен с цветя и дървета е допълнен и с много каменни арки, храмове, статуи, малки и големи фонтани, като особен красив е големия музикален фонтан във Френската градина зад вилата, който се пуска на всеки 20 минути. Прекрасната класическа музика оглася околността и създава една невероятна хармония от звуци и картини. Още по-ефектни музикалните фонтани са вечер, когто са и осветени, но за съжаление нямаше как да стоим до късно вечерта, за да се насладим и на светлините им.

И тъй като вече споменах за Френската градина нека Ви разкажа още малко за нея. Тя е най-голямата от деветте и е разположена зад вилата.

Идеалната и симетрия е структурирана около голямо декоративно езеро и се допълва от екзотични палми.

Близо до вилата е разположена тераса с прекрасен изглед към парка и двата залива, около които е разположено имението.

В дъното на Френската градина, сред иглолистни дървета е изградено копие на Храма на Любовта от двореца Гранд Трианон.

Гледката от него към вилата наистина е зашеметяваща.

От френските градини стълбище ни отвежда към останалите, които са разположени в кръг около нея, но на по-ниски нива. По-интересна от тях е Испанската, която представлява сенчест двор около басейн и фонтанчета с делфини. В нея има много красиви цветя и нарови дървета. Градината много напомня на прочутата Мадридска градина Аранхуес с каталонските си амфори и римски пейки.

Флорентинската градина в имението е с прекрасен изглед към залива на Вилфранш-сюр-Мер

и представлява огромно стълбище с изкуствена пещера под него и статуя на флорентинец, украсяваща входа на пещерата.

Не мога да не спомена, че Флорентинската градина във вилата на баронеса дьо Ротшилд поразително прилича на една от най-красивата и любима моя градина, в която съм бил. Тя се намира разбира се във Флоренция и сигурно вече се досетихте, че става въпрос за градината Боболи в двореца Пити.

И на края на разходката си из градините на парка искам да се спра на Екзотичната градина. В нея можете да видите дървета и растения от всички краища на света. От Арабския полуостров, Мексико, Африка, Южна Америка. Столетни дървета, гигантски кактуси и други редки растения ще Ви пренесат в един екзотичен свят. И за да не бъда голословен Ви предлагам да се насладите на този уникален, гигантски.... ФИКУС. Никога, никъде не бяхме виждали подобно огромно фикусово дърво, все си представях докато бяхме под него домашния ни фикус...

Повече от три часа продължи разходката ни из едно от най-уникалните места по Лазурния бряг- Вилата на баронеса Ротшилд или Вила Ефруси де Ротшилд (Villa Ephrussi de Rothschild) на нос Сен Жан Кап Фера, или както е по-известен- полуострова на милионерите. Насладихме се на красотата на едно райско кътче на брега на Средиземно море, хвърлихме последен поглед от и към него, минути преди да се качим отново на автобус №81 за Ница

А на следващия ден ни предстоеше поредното пътуване, което щеше да ни отведе до най-мечтаното място в Европа- Монако и Монте Карло ни очакваха...

Цялата статия