дневник Моята разходка в Израел

[Fever]

Здравейте Магеланци!
След известно време разглеждане и четене из форума реших да се присъединя към вас и започвам представянето си тук направо с разказ за последното ми пътуване извън БГ.

Дестинация - Израел, Ноември, миналата година.

 

Първоначално подходих с известно количество предрасъдъци към идеята за пътуване из тази държава, което за пореден път доказа че когато нямаш достатъчно информация за нещата, това може само да ти навреди и никога не можеш истински да усетиш или разбереш нещо ако не си се докоснал до него.

За почти 10 дена имахме приключения от най-различен вид - като за начало, след кацането на летището в Тел Авив, гладни и недоспали граничния контрол реши, че двамата с приятеля ми сме най-съмнителните хора от целия самолет и съответно не ни пуснаха "да влезнем" в държавата. Предполагам причината е, че той не ходи там за първи път на почивка и всеки следващ път им се струва все по-подозрително защо. За тях не съществува опцията "просто ми е супер яко тук и искам да се връщам отново и отново" . Шанс Дори факта, че отиваме на гости при наш приятел, който работи и живее в момента там не ни помогна особено.
След едночасов престой около стаята за разпит, събрани с една камара съмнителни (ама наистина съмнителни) типажи, най-после ни дадоха така мечтаните листчета *документ за пребиваване* (копие на паспорта) и приключението започна.

 

Това което ме впечатли най-много в Израел е, че това е държава на абсолютните контрасти. Тел Авив е изключителен град, който кипи денонощно - високи небостъргачи, булеварди, огромни хотели, широка плажна ивица, същевременно малки улички, скрити пазарчета, битаци, антики, старинна архитектура, палми, музика, барове и ресторанти, събития, партита, гей паради..  - толкова е цветен, шарен и пулсиращ непрестанно, че просто трябва да си абсолютно безчувствен за да не успееш да го усетиш и изживееш. Хората живеят, забавляват се и се наслаждават на живота, без абсолютно никакви притеснения за това как изглеждат, кой какво ще си помисли за тях, улиците им не са идеално чисти и никой не се впечатлява особено от това, но пък кафетата и ресторантите са винаги пълни, и винаги има място където се случва нещо интересно. Съвсем нормално е около теб да се разхождат момиченца с плитки и M-16-ки в ръка, и тези работи не притесняват абсолютно никого. Просто при тях важи максимата - Над Нещата. И това идеално ги определя. В същото време на 60 км по-навътре в държавата (в Йерусалим) нямаш право дори да държиш за ръка любимият ти човек на улицата, защото се смята за обидно поведение...

 

Първите няколко дни от нашата разходка бяхме предвидили за обиколки из Тел Авив, след което плана беше да наемем кола и да се разходим за ден до Йерусалим, още един ден за Мъртво Море и разходки наоколо, след това тръгваме за Ейлат, нощувка там, и последният ден - обратно в Тел Авив.  Бяхме проучили опцията за каране на колела под наем в Тел Авив и резервирахме 2 такива на място (Tel-O-Fun се казват, ярко зеленички са). Това е единствената такава услуга за момента там и честно казано ви съветвам да не я пробвате - останахме доста разочаровани - терминалите за колела на много места не работят, доста често имаше счупени колела за които въпреки всичко си си платил, на моменти не ти разпознава картата за плащане и не знаеш какво се случва, като цяло - страхотна идея, но лошо изпълнение. Тъй като бяхме платили предварително за няколко дена колела, комбинирахме счупената услуга с класически дълги разходки пеша Старата част (Old Jaffa) е все едно пътуваш във времето, контрастира доста с огромните соц хотели по плажа, които пък все едно са извадени от 80тарски филм за Маями.

Трябва да им се признае, израелците готвят адски вкусно и си личи че е с мерак... Нямаше нито едно място където да ни сервират нещо развалено или пък нещо старо, без значение дали е бързо хапване на улицата или сме в ресторант. Преоткрих фелафелите и хумуса на това място, но то просто няма как...

 

 

   

 

 

 

След 3 дена опознаване с Тел Авив, беше време за следващата част от плана- наем на кола и разходка до Йерусалим. Естествено, в повечето случай нещата не се случват така както си ги замислил, а в нашия беше направо абсурдно - на третият ден, заради наша собствена грешка - на плажа в Тел Авив ни откраднаха багажа. Всякакви документи, лични карти, банкови карти, пари, телефони, дрехи и разни дреболии. Никога няма да забравя шока който изпитах когато осъзнах, че се намирам в абсолютно непозната държава и тотално различна култура, на място където полиция и армия се разхожда навсякъде и могат да те проверяват и приберат когато си решат, и съм без лични документи, без пари, без телефон, без ключове и без абсолютно нищо което да доказва коя съм и какво правя тук.

Добрата новина беше, че паспортите ни си бяха с нас, защото из града е достатъчно да носиш в теб само документчето което ти дават на летището, та поне пропуснахме разправии с посолства, полиция, и т.н., за да можем да се приберем обратно в България на края. Лошата беше, че шофьорските ни книжки също бяха в откраднатите документи, съответно трябваше плана ни за кола под наем и пътешествие до Мъртво море да бъде малко пренареден и преосмислен, и с някои идеи да се разделим.
Подадохме жалба в полицията, дадохме показания, всичко както трябва, и по-важното - направихме всичко по силите си това да не помрачи иначе страхотното изкарване в Израел и да си имаме по една "обица на ухото" за това че никога не е лошо да внимаваш една идея повече и да се учиш да не подценяваш нито една ситуация.

На следващия ден си купихме билети за автобус и се разходихме до Йерусалим с "градския транспорт" Има нещо леко стряскащо, но очарователно в това да попаднеш на подобно място и да си изключен от телефони, мрежи, интернет и всичко което те свързва с останалия свят - взимаш си една бутилка вода и се потапяш в друг свят.

Йерусалим е магия, но една малко по-различна магия - напрежението и вековните им сблъсъци се усещат на всяка крачка, направо са пропити във въздуха. Имахме цял ден за разходка из стария град и околностите му, и пак ми се стори малко Архитектурата е впечатляваща - стария град е като нищо друго което съм виждала. Разделен е на 4 части - християнска, мюсюлманска, еврейска и арменска. Вътре е като лабиринт - в едната минута си на площадче пълно с хора, в следващата си се забил в някакви улички с високи стени и не можеш да се ориентираш на къде да вървиш. Потока от хора на някои от ключовите места в града, се следи от въоръжена до зъби охрана, с всякакви видове оръжия и гранати. Религията е не просто на първо място, тя е начин на живот и е основа за всички решения, мисли и действия. Останах изключително впечатлена от Божи гроб, цялата енергия която се излива на това място във всяка секунда, на какви жертви са готови хората, само и само да се докоснат дори за една секунда до нещо, което смятат за свято и изобщо тая устременост в името на религията, която е поставена над абсолютно всичко друго.  За съжаление нямахме време да се разходим из "новата" част на града, но ще си го оставим за следващия път

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

След поредния ден в разходки припаднахме вкъщи, с очакване към следващите дни - 400 км каране през пустинята, и ден и половина престой в Ейлат. Групата ни по план вече беше 4 човека и това реши казуса с карането на кола до там.

 

Пустинята е уникална. Трудно е да се опише, трябва да се види. Безкрайни пясъчни хълмове, бедуински селища, военни зони в които нямаш право дори да спреш колата си до пътя, и абсолютна, тотална тишина. Ейлат сам по себе си като град не е нещо кой знае колко впечатляващо, повече е курорт с хотели и нови сгради. Впечатляваща обаче е природата около него и чисто географското му разположение.  Ивицата на брега е съвсем тясна и докато си на плажа, виждаш от едната страна Йордания и в далечината Саудитска Арабия, а от другата страна - Египет. Планините наоколо са неземно красиви и съветвам всеки който се добере до там, да отдели няколко часа за разходки из околностите на града. Някъде измежду скалистите планини и равните пясъци на Ейлат, учудващо за всички на брега има ... коралов риф! Мястото е отделено и заградено, има си вход и такса за гмуркане и разглеждане на рибките в естествената им среда. Ние обаче бяхме леко извън сезона, и съответно не можахме да видим рифа в пълния му блясък. За сметка на това пък се разходихме до ранчо с камили в покрайнините на града

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

След прибирането ни от Ейлат, имахме един последен ден в Тел Авив, който изкарахме съвсем спокойно, в разходки из малките улички, наслаждаване на последните мигове и равносметки за изминалите дни. Разходка до пазара с подправки, плодове и сергии за каквото се сетиш, малко слънце, любимите места за хапване, събиране на багажи, комплектоване на спомени и снимки, и една неприятна аларма за ставане в 5 сутринта за самолета.

За проверките по летищата им няма нужда да споменавам, предполагам че повечето от вас знаят как е по тези места... И на влизане и на излизане от Израел ни разпитваха всякаква лична информация - какви са ни отношенията, къде отиваме, при кого, как е било, какво сме правили и т.н., всичко се записва и се следи, багажа се проверява по няколко пъти и се вади всичко и изобщо нямаш шанс да минеш просто ей така, и няма значение нито какъв си, нито как изглеждаш - всеки е потенциален проблем Ако си за пръв път - минаваш по-лесно и не се закачат много много с теб, но след второ посещение - разпитите са ти гарантирани, както и преджобване на дрехи и багаж, още за добре дошли.

 

Дните след прибирането бяха като неясна мъгла, но в рамките на няколко седмици успяхме да възстановим щетите от откраднатите неща и това което остана са страхотните спомени, и снимките от тази уникална държава. Предвид факта колко странно ми се струваше всичко в самото начало, след 9 дена престой там мога съвсем спокойно да заявя, че се влюбих в израелския начин Трудно е да се опише всичко, знам че съм пропуснала доста неща, но въпреки всичко се надявам краткия ми ( или не много ) разказ да ви е бил интересен, да ви е доближил поне малко до нашата емоция. Благодаря за отделеното време

 

 

 

 

 

[antea]

страхотно приключение е било, и снимките са великолепни!

[infectedmushroom]

Много ми хареса. Браво. И аз ще съм там за първи път, след 4 седмици ...вече нямам търпение. Снимките ви са много хубави 

[Shlosera]

Вдъхновяващ разказ, който ми напомни че имаме билети до Израел и трябва да организирам настаняването и придвижването. 

От голямата тема за Израел меко казано ме заболява главата, за това ще се пробвам да питам за някои съвети тук. 

Пристигаме в събота и заминаваме в събота, въпреки че години наред работех с израелци забравих за шабата им. Нещо не ми харесва придвижването от и до Тел-Авив/Йерусалим с таксита и си мисля дали да не наемем кола за целия престой. Основното ми притеснение e паркирането, което във всички уредени страни е доста рестриктивно и скъпо. Някакви съвети за безплатно или поне евтион паркиране в Тел-Авив, Йерусалим, Ейлат, Витлеем, Тиберия или Хайфа? Ще съм много благодарен

Редактирано 15 март, 2018 от Shlosera

[Fever]

Много Благодаря!

@ShloseraИмай предвид че за техния стандарт не са им хич ниски цените за наем, така че го сметнете спрямо тайминга, но да, със сигурност ще ви е по-оферта от такси.  Ние ползвахме кола само за 2та дена до Ейлат, и то само заради извънградското каране. Иначе като цяло, паркирането е като при нас - на зони, и съответно ако искаш да не плащаш си търсиш място, което да не е зона. На шабат май е безплатно Из градовете е по-тегаво да си намериш място и за това е най-оферта да я паркираш някъде където не е зона и няма знаци, и да си се разхождате, или пък да ползвате колела, ако намерите добра оферта. Имат и градски транспорт доста развит, но ние така и не стигнахме до него.

[Shlosera]

Успях да намеря малки коли за около 300 лв с всичко включено, но все още не съм предприел нищо.

Днес имам среща с един от бившите ми колеги израелец, който работи в България и смятам да го спукам от въпроси, така че ще преценя какво да правя

 

Интересно ми е да разбера, ако не е тайна разбира се, какво точно направихте че се случи да ви откраднат багажа? Това е много не приятна случка, която ми напомня как си забравих раницата в един автобус в Хонг Конг. За радост успях да я намеря за около два часа  чрез полиция и автобусната компания. 

Редактирано 19 март, 2018 от Shlosera

[Fever]

Супер! Пиши после ако има допълнителнло интересно инфо от него, ние е възможно да се разходим пак до там след 2-3 месеца, а и винаги има какво ново да се научи

 

Относно багажа... направо не искам да си спомням ... Оставихме го на пясъка и му обърнахме гръб за не повече от 2 минути. А уж бяхме на някакъв сравнително уединен спот, който предварително си бяхме огледали. Предполагам че и са ни проследили де, защото когато се обърнах видях човека който просто долетя с електрическо колело, взе ни раниците и избръмча. Пълен шок. Просто всичко стана за секунди, без значение тичането. Имат си явно плажни "агенти", които следят за това някой да се разсея за малко и...  Нали знаеш - секунда невнимание, после цял живот мъртъв :D

Това за раницата е доста интересно :D Явно късмета е проработил при теб, ние нямахме такъв точно в тоя ден, ама здраве да е..., изводите сме си ги направили

Редактирано 19 март, 2018 от Fever