Моите 9 дни в Япония

[Carrie 3022]

Започвам дневниче за моето пътуване до Япония 🙂

 

Как започна всичко? Исках да оползотворя 7 дни отпуска, които ми бяха останали без конкретни планове за тази година. От време на време поглеждах билети за няколко предпочитани дестинации. Три дни преди да купя билети за Япония видях много добра оферта за Куба, но с моите 7 дни в най-добрия случай щях да имам 6 дни в Куба, билети вторник-вторник. Стори ми се малко и се отказах. На следващия ден топ офертата беше за Хонг Конг. Веднага в главата ми се роди идеята да направя някаква комбинация и да посетя и Ангкор Ват, но като видях цените от Хонг Конг до Сием Риеп (колкото Европа-Хонг Конг) и се отказах пак. На следващия ден промотата бяха до Япония. Една много мечтана дестинация от мен, но някак винаги съм я оставяла за по-нататък, струваше ми се сложна за планиране и организация. Е да де, но импулсивно си взех билети за след точно един месец, с ясното съзнание, че имам ангажименти и нямам да имам почти никакво време за планиране и разучаване на интересни места за посещение. YOLO!

 

 

Взех билети с Air France/KLM, като избрах такива с една нощувка в Амстердам на връщане, защото като дати това ми осигуряваше 9 пълни дни в Япония и печелех един неработен ден на 24-ти май. И така, колкото повече наближаваше пътуването, толкова повече растеше вълнението от предстоящата среща с една толкова интересна и различна култура. Същевременно имаше и една тиха паника, че изобщо не знам в какво се забърквам, но се опитвах да я блокирам максимално. 

 

Започнах с основните неща - запазване на нощувки, защото нямаше много време, което означаваше все по-малък избор.  Най-лесна ми беше нощувката в Амстердам, защото е посетена дестинация, някакъв доста basic хостел на централно място, за да мога да се разходя поне малко. Продължих с нощувката преди обратния полет към Амстердам, който беше сутрешен, което ме насочи да търся нощувка в/около Нарита. Случайно ми попадна някакъв capsule hostel на самото летище Нарита, което ми се стори доста интересен вариант. Винаги ми се е искало да ги пробвам, но същевременно да не е за повече от една нощувка. Проверих, че се намира на Т2, а оттам има автобуси, които стигат до Т1 за няколко минути и нямаше никакви колебания. 

 

След това си поръчах JR Pass за една седмица, нямах време да пресмятам кое колко ще ми излезне с някакви регионални пасове или полети, а JR Pass-а много улеснява планирането и те прави гъвкав относно дестинациите, които на този етап така и така не бяха решени. Поръчах оттук  https://www.jrpass.com/ на цена 219Е + 15Е доставка. Пристигна за 3 дни.

 

След това започна забавната част, а именно как да разпределя останалите 8 нощувки. След малко ровене в https://www.japan-guide.com/ и четене по диагонал на няколко темички във форума, реших да ги разделя на 4 нощувки в Токио и 4 в Киото. Намерих прилични хостелчета, едното на 10-12 мин. пеша от гара Shinjuku в Токио, като на 5 мин имаше спирки на метро, а другото на 5 мин пеша от гарата в Киото. И така 3 седмици преди пътуването имах вече и запазени нощувки.

 

Със резервациите на нощувките от Букинг, пращаха и код за 300Mb допълнителен мобилен интернет към пакетите на https://docomo.prepaid-sim.jp/lp/index.html, което беше добре дошло. Така или иначе техните безплатни карти за мобилен интернет бяха ограничени до получаване на няколко места в Япония, не бих казала топ туристическите, така че си взех план M (1,836 JPY/$16.4) с 500Mb + 100Мb бонус. При регистрация се въвежда еднократно код от букинг (тоест ако имате повече кодове от нощувки, могат да се ползват от различни хора). С гледане на клипчета и т.н. общо ги докарах на малко над 1100Mb, което ми беше напълно достатъчно за цялото пътуване.

 

Оттам нататък трябваше да разпределя по дни, кое кога да посетя, като за Токио бях решила да заделя максимум 2 дни, а за Осака/Кобе ако остане време. В крайна сметка се оформи следният план по време на самото пътуване:

 

18.05. 7:10 - 9:10 SOF-CDG с Bulgaria Air, 13:35-8:20 (+1) CDG-NRT с Air France

19.05. Tokyo

20.05. Tokyo -> 5 Fuji Lakes Area

21.05. Tokyo

22.05. Tokyo -> Nikko

23.05. Tokyo -> Kyoto (ранен влак); Kyoto

24.05. Kyoto

25.05. Kyoto -> Hiroshima  + Miyajima Island

26.06. Kyoto-> Nara -> Osaka

27.05. Kyoto -> Himeji -> Okayama -> Kyoto -> Tokyo -> Narita Airport

28.05. Narita Airport - 10:30-15:10 NRT-AMS -> Amsterdam с KLM

29.05. Shiphol Airport - 10:15-13:55 AMS-SOF с Bulgaria Air

 

Стига толкова предисловие, в следващото мнение ще продължа със същинската част на пътуването 🙂

 

[Carrie 3022]

18 Май. Ден 1:

Събудих се в 4:30 сутринта (легнах малко след полунощ, голяма грешка), пристигам час и половина преди полета на летище София Т2, предвид че предишната вечер все пак реших да си чекирам раницата, защото ми се стори малко над позволените размери на Air France за ръчен багаж. Отдавна не бях чекирала багаж, но опашката вървеше бързо. Полетът до Charles de Gaulle Airport се оперираше от Bulgaria Air, с които яко не се лъжа за последно съм пътувала преди десетина години. Нищо интересно, кацнахме на време на това летище с лоша слава във форума. Да, мръсничко е, отнема време да се предвижиш в претъпканите автобуси между терминалите и докато стигнеш пеша след това до някой отдалечен гейт, служителите бяха доста нелюбезни, но като цяло запомних гейта с разстенията и забравих останалото.

 

Даже позяпах една А380-ца 🙂

 

Времето до полета използвах, за да сваля карта на Т1 на летище Нарита и да се ориентирам откъде да си взема картата за мобилен нет и къде е гишето за JR Pass-овете и Narita Express, както и да разгледам подробно как да стигна до хостела. Да, дотогава не беше останало време за това, изцяло разчитах на телефона си и интернет.

 

Полетът с Air France беше може би най-студеният в моята скромна история на междуконтинентални полети, ама голям студ наистина. Тънкото яке с качулка не помогна да преботя студа. Стюардесите не си губеха времето с любезности и усмивки, а храната си беше бляк по мое скромно мнение, дори и за самолетна храна. USB порта не бачкаше по някаква причина и нямаше как да се зареждат джаджи. Ако имам избор, може би ще избягвам да летя с тях, но да не се заричам..  

 

Менюто (ще речеш, че си на някакъв гурме тейстинг, но не би):

 

До мен стоеше един млад японец (поне на вид като късен тийн или най-много студент), но не говореше никакъв английски и не успяхме да комуникираме за мое съжаление. 😐

 

Успях да поспя мъничко на някакви малки порции, но се будех от студ. 😢 Не беше от приятните полети. Кацнахме с малко закъснение и имаше доста големи опашки на паспортната проверка, взимат отпечатъци и правят снимки. В самолета раздават стандартните формуляри тип митническа декларация.

 

Още със слизането от самолета нещата обаче добиха друг оттенък. Топличко, усмихнат и вежлив персонал на летището, надписи на английски, лесна ориентация като цяло. Чистота! Въпреки че бях като зомби от недоспиване, настроението се подобри много бързо. 🙂

 

След взимането на багажа, с помощта на картата на терминала, която бях свалила оттук https://www.narita-airport.jp/en/map/official_guide/, тръгнах по задачки.

 

Първо обмених парички USD->JPY, след това минах през магазинчето Lawson на най-долното ниво на T1, където само ми сканираха кода от телефона и ми връчиха картата за мобилен нет. Хвърлих едно око, че има някакви инструкции (все пак имаше WiFi на летището и не беше спешно) и продължих към гишетата на Japan Railways. Имаше стабилна опашка, по принцип ваучерите за JR паса могат да се обменят и в самото Токио, но реших да приключа с бюрокрацията наведнъж, а така или иначе трябваше да запазя място за влака - Narita Express до Shinjuku. В този влак се пътува само със запазени места, за разлика от другите JR влакове, в които има вагони с места без резервация. Още на опашката показваш, че ще обменяш ваучер и ти дават да попълниш данните за паса - име, номер на паспорт и начална дата на употреба. Може би отне 20-тина минути, докато се добера до гише. Оправихме паса, после си взех еднопосочен билет за Narita Express до гара Shinjuko, защото бях решила да активирам паса за последните 7 дни от престоя в Япония. Дамата на гишето ми предложи билет за влак след 10 минути, при което аз се поизцъклих и попитах имам ли време да го хвана, а тя се усмихна и ми посочи входа за влаковете точно срещу офиса на JR и каза че отнема 2 минути да стигна до влака. В последствие установих, че там си е норма да се качиш на влака една две минути по-рано, просто защото всичко е на време 🙂

 

В следващия пост наистина започвам по същество със снимчици, обещавам.

 

 

 

[Carrie 3022]

Продължавам, откъдето приключих предишния пост. Билетите за Narita Express бяха последната задачка на летището и вече спокойно можех да се отправя към града. Разписанието на NEX: http://www.eki-net.com/pc/jreast-shinkansen-reservation/english/wb/common/timetable/e_nex_u/02.html

Трябва да се отбележи, че не на всеки Narita Express влак крайната дестинация е една и съща.

 

Тук има още разписания на влакове: http://www.eki-net.com/pc/jreast-shinkansen-reservation/english/wb/common/timetable/index.html?_ga=2.17577023.727176037.1529150450-1787674863.1524383837

 

Влакът потегли в 10:15 и за около час и половина стигна до гара Shinjuku. Бях подготвена за големите мащаби на тамошните гари, но може би не бях подготвена за този огромен поток от хора. Някак се изненадах как с този забързан ход хората не се блъскаха един в друг и как на ескалаторите всички бяха наредени дисциплинирано в лявата половина, а дясната стоеше празна за някой бързащ. Във влака бях заредила картататза мобилен интернет в телефона, така че вече бях в играта. Най-разумно вместо да се чудя как да стигна до определен изход на гарата, ми се стори да проследя коя улица ми е най-удобна за придвижване към хостела и да излезна там. В случая това беше централния изход, оттам имах десетина минути пеша до хостела.

 

С излизането от гарата, мисля че изпитах първият си случай на културен шок в живота. Сякаш ме бяха телепортирали на някаква друга планета или бях случайно попаднала в компютърна игра или филм.  Определено ме очакваше приключение 🙂 Бързо ми стана ясно, че телефонът ще е моят най-добър приятел в следвашите няколко дни. Предварително бях свалила няколко приложения на телефона, с офлайн карти на Япония. Инстинктивно отворих Maps.me и в последстие това ми беше основният помощник за ориентация в комбинация с maps.google.com.

 

Гарата:

 

По пътя към хостела:

 

Хостелчето беше на тиха уличка, оставих само багажа, защото можех да се чекирам след 16:00, което беше след 4ч.  На 2-3 минути имаше магазинчета от веригите 7/11 и Lawson. Тези 2 бранда и Family Mart бяха най-разпространените вериги за хранителни стоки, които виждах навсякъде, с изключение на големите магазини на най-долните етажи на молове/гари. Минах през 7/11 за нещо за хапване и пийване и се запътих към Shinjuku Gyoen National Garden (вход 200 йени) на 15 минути пеша. Предварително бях с доста амбициозни планове за много стегнати два дни в Токио, защото това време не е никак достатъчно за подобен град. Недоспиването обаче си каза думата и реших просто да се разходя в Shinjuko и околностите, пък за каквото ми стигнат силите. Беше изненадващо топло и някак влажно, но небето беше покрито с облаци.

 

Паркът се оказа доста приятен, с различни обособени градини вътре, парник с интересни растения, розова, английска и японска градина, а за контраст на всичката зеленина се виждаха високите и модерни сгради на Шинджуку.

 

Беше уикенд и паркът беше пълен със семейства с деца (забелязваха се и туристи, разбира се). И въпреки че децата са си деца, тичат и се смеят, някак го правеха по по-деликатен начин (паради липса на по-добро определение), нямаше типичната врява, която би се очаквала в един парк, нито родители, които да повишават тон на децата си. Очаквано нямаше разцъфнали черешови дръвчета, но пък имаше достатъчно цветя, които създаваха настоение.

 

След релаксиращата разходка се отправих към най-близката спирка на метро с цел Harajuku и след това Shibuya. Беше ми интересно просто да наблюдавам хората и да попивам атмосферата на града.

 

За Хараджуко определено имах доста клиширани очаквания, че едва ли не всички са доста откачено облечени, с коси, боядисани поне в два цвята 😀 Тези и доста други клишета бяха разбити по време на пътуването. Това разбира се не го направи по-малко интересно, но понякога туристите сме много заблудени в някои отношения. 🙂

 

 

Интересна ме се стори тази мода с обувките на токчета и белите чорапки 🙂

 

Неусетно стигнах улица Такeшита, просто следвайки потока от хора. Отдалече не личеше колко много хора има там.

 Навалицата наистина беше огромна, но пък беше много цветно и интересно.

 

Прословутите (и доста реалистични) макети на храни бяха навсякъде.

 

След това се отправих към храма Meiji, който се намира в парк с много приятна горичка.

 

Красиво изрисувани бъчвички със саке:

 

Самият храм:

 

Не успях да зърна тази дама в лице, но по облеклото мога да предполагам, че е булка. Прическата определено е впечатляваща.

 

По някое време пробвах и първия си десерт, съдържащ matcha - грубо казано, смляни на прах листа от определен вид зелен чай. В последствие всичко, което пробвах с матча (не знам дали така се пише на български) ми допадна, особено сладоледа. Като цяло десертите в Япония не бяха прекалено сладки и го няма този култ към шоколада. Имаше десерти с доста интересна консистенция, но пък приятни на вкус. Доста добре похапнах всякакви нещица, с научна цел разбира се 😁

 

След това се отправих към Шибуя, да видя прословутото кръстовище и паметникът на верния куч Хачико.

 

Улиците наоколо са доста колоритни и кипящи от живот.

 

Небезизвестните менюта и машини за поръчване на рамен:

 

Момичетата рекламиращи т.нар. "made cafes":

 

И някои други любители на внимание 🙈

 

Въпреки, че разходката ми беше много вълнуваща и бях като малко дете в магазин за играчки, нямах много останала енергия и реших да се отправя към последната спирка за деня, а именно Tokyo Metropolitan Government Building, откъдето има хубава (и безплатна гледка) от 45-тия етаж на двете кули. Трябва да се има предвид, че южната кула затваря в 17:30, докато северната в 23:00.

В далечината с виждаше Фуджи:

 

С това приключи първият ми ден в Япония. За следващия бях планирала еднодневна екскурзия до езерата под Фуджи, но повече в следващия пост. 🙂

Редактирано 16 юни, 2018 от Carrie

[Carrie 3022]

20 май - ден 2 в Япония беше посветен на разходка в подножието на Фуджи. Единственият ден за цялото пътуване, за където имах предварителни планове какво точно да посетя.

 

Започвам с малко предистория. Винаги ми се е искало да изкача Фуджи, ако някога отида в Япония, но уви така се получи, че взех билетите импулсивно и нито сакура хванах, нито сезона за изкачване🙂 Все пак ми се искаше поне да отида до някое местенце в подножието на върха с хубава гледка. Човек като се разтърси, излизат ведната две опции - едната Hakone, а другата Kawaguchiko, градче на брега на езерото Kawaguchi, който може да се ползва и за база за изкачване на върха. Случайно попаднах на една снимчица в нета на фестивал в подножието на планината с красиви розови цветчета, като даже хващах периода на провеждане и това наклони везните в посока Fuji 5 Lakes и Kawaguchiko. Ето и за какво говоря (снимка от официалния сайт на фестивала Shibazakura http://www.shibazakura.jp/eng/) :

 

В моята главица, това щеше да е заместителя на отминалата сакура, на снимки изглеждаше приказно. Общо взето идеята беше да посетя Chureito Pagoda и Kachi Kachi Ropeway за красива гледка към планината, а след това да се отправя към фестивала, който беше до едно от по-отдалечените езера.

 

От гара Shinjuko има директен автобус до Kawaguchiko, може да се стигне и с влак, но са необходими няколко прекачвания, като само една отсечка се покрива от JR Pass-a. Затова избрах опцията автобус, като щях да започна използването на паса на следващия ден. Билети мислех да взема на място, но буквално преди лягане в деня преди полета видях, че вече няма места за по-ранните автобуси и затова взех онлайн преди да ми се наложи да отида на обяд, което щеше да обезмисли всичко. На сайта за билетите ми попадна тази статийка https://highway-buses.jp/course/kawaguchiko-onedaytrip.php

и реших да ползвам част от програмата, а именно да взема отиването до спирка Chuo EXPWY Shimoyoshida (която е преди Kawaguchiko), вместо направо до гарата в Kawaguchiko, защото това щеше да означава да се връщам с друг автобус и да губя излишно време като цяло. Взех следните билети:

 

Shinjuku Expressway Bus Terminal -  Chuo EXPWY Shimo Yoshida    Departure 08:15 (Travel time: Approx. 1h 35min) 1700 JPY

Kawaguchiko Station - Shinjuku Expressway Bus Terminal    Departure 19:10 (Travel time: Approx. 1h 45min)  1750 JPY

 

Карта на района:

 

Между другото, чак когато пристигнах в Япония разбрах, че са с обратно движение 🙂 Моето местенце в автобуса се оказа на първия ред отляво, което беше добре дошло за хубави гледки. Интересно беше, че имаше доста мотори по пътя. Автобусът спираше на определени спирки дори и да няма хора за слизане, на екран изписваха името на следващата спирка, а шофьорът имаше списък с хората, които бяха предварително закупили билети и до коя спирка пътуваха.

 

По пътя:

 

Предварително бях подготвена, че ако има облаци няма да успея да видя Фуджи, но за късмет имаше видимост през целия ден 🙂 Шофьорът спря по някое време и съобщи моята спирка и ме погледна. Никой друг не слезна. Самата спирка представляваше един навес отстрани на пътя и нищо друго. Слезнах аз и в първия момент за зачудих на себе си как не съм проверила оттук накъде, доста нетипично за моята персона, която обича всичко да й е планирано до най-малката подробност. Имаше само един стълби надолу и метална врата в подножието, която беше затворена, но не беше заключена. По стълбите се слиза от пътя (май не беше магистрала това) на едно малко пътче, покрай което имаше къщички с дворчета. Maps.me каза да тръгна надясно и тъкмо зърнах първата табелка към Chureito Pagoda и един дядо, който си  работеше нещо по градинката ми сочи да продължавам в същата посока. Явно от време на време минават и други заблудени туристи като мен.

 

Оттам нататък периодично имаше табелки, така че няма как да се загубиш, отнема около 15-тина минути пеша да се стигне до подножието на пагодатата, а после има изкачване по стълби или обиколен път. Аз поех напряко по стъблите и скоро започнаха да се откриват интересни гледки:

 

Въпреки предупредителните знаци нямах близки срещи с животинки, а само с други запъхтяни туристи 🙂

 

Малко над самата пагода има площадка за панормани гледки и снимки разбира се:

 

Имаше пътека още нагоре, така че човек ако има повече време може да си направи разходка в горичката. Много е красиво, казах си че дори и само тази гледка си струваше пътя. А това беше само началото на деня...

 

Малък храм в подножието на стълбите към пагодата:

 

По пътя надолу (има нещо омагьосващо в тази планина...):

 

Оттам пеша за 10 мин. до спирката, откъдето се взима влак за Kawaguchiko (300 JPY). Минаваше се през алеи между симпатични къщи с дворчета (имаше табели и тук).

 

Влак на гарата в Kawaguchiko 😊

 

Пред самата гара са спирките на автобусите. Аз тръгнах пеша към Kachi Kachi Ropeway, защото са само 15 мин. пеша до лифта. По пътя спрях за снимки на езерото Kawaguchi, имаше опции за разходка с корабчета и/или патици 😄

 

На самия лифт (800 JPY за двупосочен билет) имаше голяма опашка и система с билетчета с номерца, като викат хората по ред на номерата. На входа на станцията продаваха разни нещица за хапване и пийване, аз си взех ягоди, които така и не разбрах дали бяха някъде от района, но бяха супер сладки (700 JPY за малка кутия).

 

Гледката отгоре си струваше, имаше видимост към цялото езеро и града (долу вляво се вижда парка с атракционите Fuji-Q Highland, който може да се посети също):

Горе има магазинче за сувенири и нещо като кафене.

 

Езерото Kawaguchi е най-застроеното от петте в подножието на Фуджи и най-лесно достъпното. По почти цялото му продължение има доста хотели и къщи за гости. Оказа се, че има и доста интересни местенца за посещение наоколо, спокойно може да се прекарат 2-3 дни, ако човек разполага с повече време.

 

По пътя обратно към гарата се спрях в многото магазинчета със сувенири и сладки. Очаквано имаше и доста видове kit kat:

 

Тези куклички бяха много красиви, като имаше по-малък вариант на ключодържател, доста подходящ за подарък:

 

След това се върнах обратно на гарата. Имаше будка за автобусите, които стигат директно до фестивалната зона на Fuji Shibazakura. Посрещнаха ме с думите "No pink!" 😢 Даже ми посочиха снимки от мястото, за да се уверя с очите си. Явно в края на фестивала цветчетата са вече прецъфтели. Първо no sakura, а сега и no shibazakura! Обясниха ми, че входът е свободен вече и трябва да заплатя само превоза дотам, ама като няма пинкаво нямаше смисъл.  И така единственият планиран ден трябваше да претърпи промени...

 

 

Редактирано 17 юни, 2018 от Carrie

[Carrie 3022]

... Единственото друго място в околността, за което знаех беше Iyashi no Sato, музей на открито, който е построен на мястото на село, унищожено от свлачище през 1966г по време на тайфун. Реших да взема билет за Retro bus/Omni bus  - 1500 JPY, валиден за 2 дни, който стигаше и дотам. Може да се купуват и отделни билетчета за конкретни дестинации, но нямах идея какво друго ще посетя и не ми се правеха сметки кое ще е по-изгодно, затова направо взех двудневния пас. Тук има повече инфо за 3-те линии, които могат да се ползват и на какъв интервал се движат автобусчетата http://bus-en.fujikyu.co.jp/heritage-tour/detail/id/1/

 

Взех зелената линия, която първо минава покрай езерото Kawaguchiko, a след това по брега на езерото Saiko. То е по-малко и почти незастроено, видях няколко постройки, малки плажчета с нещо като къмпинги, както и рибарски лодки.

 

Iyashi no Sato (вход 350 JPY) се оказа комплект от 15-тина къщички със сламени покриви. За съжаление имаше много малко надписи на английски и беше трудно да се разбере кое какво представляваше. Имаше занаятчийски ателиета, инфо на японски и снимки от оригиналното селце в една от къщичките, имаше и опция да те облекат в традиционно кимоно за някаква дребна сума и да се разхождаш с него из комплексчето. Беше красиво, ако не друго:

 

Успях да пробвам и някакво нещо тип японска емпанада да речем, което една баба приготвяше в една от къщичките. Тестото беше лепкаво и със зелении вътре, но беше много вкусно.

 

След това обратно към спирката на автобуса. Там продаваха някакви местни продукти, хапнах една печена рибка на шиш, уловена от езерото предполагам, имаше и къде да се седне за по рамен. С автобуса се върнах до спирка Kawaguchiko Herb Hall, където можех да се прекача на червената линия, която обикаляше езерото Kawaguchiko. Имаше време до следващия автобус и се възползвах да разгледам градината, както и да се освежа с един сладолед (и тук предлагаха рамен, само за информация).

 

С червената линия на автобуса бях решила да стигна до последната възможна спирка и след това на връщане да сляза там, където ми се е сторило интересно на отиване. Между другото, този автобус може да се ползва от гарата до лифта Kachi Kachi, което разстояние аз извървях пеша, тъй като тогава не планирах да ползвам този автобус.

 

Крайната спирка на червената линия е Kawaguchiko Natural Living Center. Имаше кафене, магазинче за сувенири и красива градинка с гледка към езеротото и Фуджи:

 

Взех следващия автобус наобратно с цел на сляза на едно местенце, което ми хвана окото на отиване, някакъв музей с цветенца и каляска отпред. В последствие това се оказа, че е Kawaguchiko Music Forest Museum, едно приказно красиво местенце с градина по европейски модел и представления с музикални изпълнения в мъничка зала.

 

Такива цветенца,  само че в розово са в основата на фестивала Shibazakura. 🙂

 

И малко аматьорско видео с фонтаните и музикалните инструменти из градината:

 

Общо взето, това беше последното, което очаквах да видя в Япония, но определено изненадата беше приятна 🙂

 

След това, трябваше да хвана един от последните автобуси към гарата и за съжаление не остана време да се разходя по променадата пред музея, но не съжалявам. Нагледах се на красоти през този ден, начесах си крастата с гледките към Фуджи и си дадох сметка, че Япония не е само японски градини и храмове. Много им е красива природата, а всяко нещо го правят наистина с грижа и към най-малкия детайл.

 

Остана време единствено да хапна в рекламирания в статията ресторант Hoto Fudo точно срещу гарата, където специалитета беше супа с нудли и различни видове зеленчуци - зеле, гъби, тиква, моркови, зелен фасул, някакви други зелении, а порцията беше за поне двама души.

Интересното беше, че  настаниха мен и още две други сами пътуващи дами на една маса за 6, но ни сложиха да седнем така, че да не сме една срещу друга или една до друга, някак много деликатно, две от едната страна, една от другата. За всичко мислят тези японци, само и само да не ти предизвикат някое неудобство. Другото, което ми харесва в японските ресторанти е, че с понасяне на поръчката или водата, която ти носят безплатно, ти носят и сметката, като я оставят обърната надолу. Когато приключиш с яденето, просто отиваш и си плащаш на касата. Няма чакане да ти донесат сметката, няма и чакане за оправяне на сметката, много ми хареса тази система. Ресто връщат до стотинка, не е прието да се оставя бакшиш. Това да те обслужат добре е по подразбиране, включено в цената, а не да изпросят бакшиш.

 

С това приключи вторият ми ден в Япония 🙂

Редактирано 17 юни, 2018 от Carrie

[Гост]

@Carrie, ти си прекрасен повествовател - и ориентатор 🙂 Помня още Бразилия... Аз нямам никакви планове за Япония - за сега, но искрено се изкефих! Благодаря 🙂 

[aleksandrina 6950]

Чакам продължението с нетърпение!

[Carrie 3022]

Продължавам с ден 3 в Япония, отреден на Токио 🙂

 

В този ден активирах JR Pass-a, така че имах възможност да използвам и кръговата линия JR Yamanote, която спира на ключови места из Токио. JR Pass-ът се показва на служителите на гишетата на гарите и метро станциите, които те пускат да минеш, като само на първото ползване ти слагат печат с датата, след това къде гледат валидността, къде не, просто ти махат да минаваш. Докъдето не може да се стигне с линията Yamanote, могат да се вземат единични билетчета или еднодневна карта за метро, ако ще се ползва повечко. Не помня точно колко пъти трябваше да ползвам линиите на метрото през този ден, но системата е следната - над машините за билети има карта с тарифи до следващите спирки, проверяваш каква е тарифата до спирката, до която ще пътуваш и избираш билет за тази сума от машината. Билетчетата за кратките разстояния бяха нещо от сорта на 170-180 JPY, а еднодневна карта само за метро 600 JPY. Тук има повече инфо за различните видове билети и карти: http://www.tokyometro.jp/en/ticket/

 

Първата цел за деня беше Asakusa и в частност Senso-ji Temple. За да се стигне до храма от станция Асакуса, се минава през Nishi-sando Shopping Street. Доста колоритна улица, но и много туристическа и пренаселена. Сувенири, кимона, разни неща за хапване и пийване и т.н.

 

 

Matcha iced tea (освежава приятно):

 

Заобикалящите улички за също интересни:

 

Доста време може да се утрепе на тази улица, запяне на всякакви джунджурии, да пробваш едно друго и т.н. Рано или късно се стига до храмовия компрекс, заобиколен от жилищни сгради, типичния градски контраст 🙂

 

 Senso-ji определено е впечатляващ храм, не само като мащаби, но и като детайли. Имаше както много туристи (доста от тях издокарани с кимона), така и много местни, почитащи религията си.

 

Tokyo Skytree се подаваше оттук -оттам...

 

Миризмата на тамошния "тамян" (не знам какво точно палеха) и изпаренията носеха известна нотка на мистика и святост, дори и за не-религиозните.

 

Тръгвайки наляво от позиция с лице към основната сграда на храма, след 2-3 минутки се стига до едно по-малко покрито пазарче, предлагащо общо взето идентични нещица с улицата пред храма. Като типичния турист се наточих да пробвам "черен" сладолед с вкус на черен сусам. Нормалните хора взимаха гигантски сандвичи със сладолед. Изборът беше наистина голям:

х

 

Този сладолед е официално най-гадното нещо, което пробвах в Япония (едно от малкото), а бих казала, че е едно от най-отвратителните неща, които някога съм вкусвала. Само като се сетя и бррр, мега бляк. 🤮 Та взех аз сладоледчето и се запътих към реката. Като се има предвид, колко чисто е в Япония ще речеш, че има много кошчета за боклук и ще бъде лесно да се оттърва от този фамозен апотеоз на сладоледената индустрия, но греда. Кошчета малко, понякога с часове обикаляш без да видиш и едно, събираш си боклучките в торбичка и си ги носиш, докато не намериш място за хвърляне. По принцип не беше особен проблем, но с този сладолед направо си се примирих, че искам не искам ще си го хапна. Представям си каква ми е била физиономията, докато похапвах сладко-сладко 😂 Тъкмо вече отхапвах от фунийката, когато зърнах спасителното кошче... Определено този вкус ще го запомня за дълго време 🤢

 

Продължавам с кратка разходка по река Sumida. Реших, че предпочитам да пообиколя повече квартали, пък било и отгоре-отгоре, отколкото да убия деня с ходене до Tokyo Skytree. Гледката сигурно си струва, но само с два дни в Токио трябва да се направят компромиси, няма как да се види всичко. За разходка с корабче също прецених, че нямам време.

 

След това взех метро до парка Ueno, който признавам не ме впечатли особено, извън сезона на сакурата и при наличие на ограничено време в Токио спокойно може да се пропусне. Там се намира и зоологическата градина, ако за някого представлява интерес, както и разни храмове и музеи, които не посетих. Кой знае, може пък това да ми е грешката. Идеята ми беше да избягам от жегата, която ставаше все по-голяма, но и парка не беше особено сенчест. Изобщо много подцених времето, беше 27-28 градуса, а на слънце предполагам доста повече, добре че има vending машини на всяка крачка и човек може да се охлади с някоя напитка.

 

Следващата спирка за деня беше Akihabara, квартал известен с множество големи и малки магазини за електроника, както и интересно място за феновете на манга и аниме културата. Цветно, колоритно и леко откачено, в еднакви дози. 🙂

 

Случайно минах покрай едно "made cafe" и реших да вляза да видя за какво иде реч. Влезнах аз в сградата, качих се на някакъв асансьор с още наивни туристи, спряхме на някакъв етаж и една девойка с екипче на прислужничка, ама много барната, ни придружи до последния етаж. Отвори се врата и  какво да видя, опашка от 15 човека. Не случайно имаше ограничение за максимален престой от 1 час. Аз обаче реших да не чакам, видях каквото има за виждане, нямаше смисъл да чакам, само за да си направя снимка с някоя от девойките, която ще ми говори с пискливо гласче 🙂

 

 

След това взех метро/влак до гара Токио, която сама по себе си е интересна. На мен целта ми беше да се разходя из квартала на богатите Гинза, като минах по главната шопинг улица Chuo Dori с преобладаващо баровски магазинчета и молчета. Имаше наистина доста елегантни японки и японци, които като цяло се обличат семпло, без излишни шарении и финтифлюшки. Пробвах разни дрешки в многоетажния магазин на Uniqlo, но не бяха за моята костна структура😎 Японките са доста дребнички и на мен или горнищата ми бяха късички, или широките поли и панталони тип 7-8ми, които масово носеха, изглеждаха доста нелепо на моето телценце...

 

Денят доста напредна и прецених, че ще го завърша с кратка разходка до изкуствения остров Odaiba, където по принцип може да се прекара цял ден. Дотам може да се стигне с частната линия Yurikamome http://www.yurikamome.tokyo/fare_ticket/, която се заплаща отделно и цената на билетчето се определя от началната и крайна точка, както при единичните метро билетчета. Естествено и аз се залепих да зяпам най-отпред на "безпилотното влакче", което минава по впечатляващия Rainbow Bridge. 

 

И къде се озовах? Ами на плажа, как къде 😉

 

Какво му трябва да човек, за да си зяпа с кеф залеза? Кока-кола праскова 😄 Шегувам се, разбира се, просто наистина беше дълъг ден и трябваше малко кофеин, а колата не беше лоша, въпреки моя първоначален скептицизъм 🙂

 

Очевидно може да се стигне и с корабче до Одайба:

 

Освен мост приличащ на Golden Gate в Сан Франсиско, японците си имат и Statue of Liberty. Ти да видиш 🤔

 

Мол и отзад сградата на Fuji TV:

 

Задължителната спирка е Diver City Tokyo Plaza, с големия "трансформър", който всъщност е статуя на Gundam, от изглежда популярно аниме, предвид  че видях няколко Gundam Cafe-та из града. На долния етаж на шопинг центъра има цял етаж с ресторантчета, където може да се хапне какво ли не.

 

Островът е доста интересно местенце, което заслужава повече време при възможност. Toyota Mega Web не беше отворен, но така или иначе нямах енергия за повече разходки. С това приключих туристическата обиколка за деня. На следващия ден ми предстоеше пътуване до Никко 🙂

 

Редактирано 1 юли, 2018 от Carrie

[Eva eva 29479]

Още, още, още 🙂 

[Captain45 3532]

🙂 Гледам, че си направила почти същата като моята програма в Япония. Даже и полета подобен. Аз си бях букнал през KLM но те са се обединили с AirFrance от няколко години и на отиване летях през Париж, а на връщане през Амстердам. Мога да споделя същото, че това беше и ще остане единствения ми полет с AirFrance. Първо закъсняха с полета от София до Париж с над час, после излетяха от Париж пак със закъснение въпреки, че самолета беше на гейта доста преди полета. Самия полет беше кошмарен, а обслужването под нулата. Едвам успя да кацне без да се разбие на Ханеда пилота при положение, че времето беше прекрасно. За сметка на това обратния полет от Нарита с KLM беше перфектен. Мога да ги препоръчам с две ръце! И аз като теб си бях разделил нощувките в Токио и Киото и JRpass-a обикалях всеки ден. Като навъщане от Киото за Токио спрях, за да се кача на Фуджи. След което имах отново нощувка в Токио и от там към Нарита и обратно към нас. А съвапдението е още по-голямо, защото аз бях намерил много добра оферта за Куба първо, която поради едни причини не успях да букна и веднага след това излезе офертата за Япония, която букнах на момента. Япония ми беше на първо място в списъка с места за посещение. Даже съм планирал да направя още една Япония но за около 30 дена този път. Има един маршрут който се минава пеша по стария път между Киото и Токио. 

Редактирано 27 ноември, 2018 от plamenk

[Carrie 3022]

Мина доста време откакто отворих темичката, но ще се опитам да я завърша, макар да съм позабравила подробностите вече. Но поне ще има снимчици 🙂

 

Продължавам с ден 4 - Nikko. По принцип има директен влак (http://www.tobu.co.jp/foreign/en/using/timetable.html) от гара Shinjuku, но той не се покрива от JR Pass-a. В ретроспекция го препоръчвам, защото пести няколко прекачвания и малко време. С JR Pass-a сътворих следната дивотия - взех линия Chuo от Shinjuku до гара Tokyo, оттам влак до гара Utsunomiya и след това Nikko line до самото Nikko. Отнема си време, а и аз не тръгнах свръх рано, което определи в последсвие и местата, които ще посетя в Nikko.

 

От самата гара в Никко (ако се вземе директната линия Tobu, тя спира на друга гара наблизо) тръгват 3 автобуса, които покриват интересните места в околността.

 

Разписанието:

 

Тук има повече информация за цените и брошурки с маршрутите: http://www.tobu-bus.com/en/nikko/

 

Карта на местността:

 

Първоначално си мислех да посетя храмовете и след това да взема автобус по линията до езерото Chuzenjiko, Kegon Waterfall също изглеждаше добре на снимки, но това предполага много ранно ставане и започване на деня, което на мен не ми се получи, затова се ограничих само до червената линия и храмовете - day pass за World Heritage line 500 йени. Ако човек иска да се предвижва от храм на храм с автобус, трябва да слезне на най-близкия и оттам да продължи към следващия, защото на връщане автобусът не минава по същия маршрут. Аз слязох направо на най-далечния и след това пеша към следвашите храмове и до моста Shinkyo, откъдето си хванах автобуса обратно към гарата.

 

Като си гледам снимките малко ми се губи коя от кой храм е, затова няма да се хвърлям в подробности. Цените на входовете са символични, както и на повечето забележителности в Япония.

 

Ако не се лъжа започнах от Taiyuin. Както и да е, храмовете бяха в гора с огромни дървета, на едно от тях имаше надпис, че е посадено от последния шогун там преди около 400 години. Ярките цветове на храмовете и гората за контраст създават вълшебна гледка 🙂

 

 

Детайлите са уникални!

 

Не съжалявам, че се движех между храмовете пеша, разходката бе приятна, а и сянката беше добре дошла 🙂

 

Най-впечатляващ сякаш беше храмът Toshogu:

 

"See no evil, speak no evil and hear no evil"

 

Закъде без бъчви със саке...

 

Тази сграда беше някъде отколо храмовете...

 

Още храмове:

 

Между другото някои храмове или части от храмове бяха в реставрация...

 

По пътя към моста Shynkuo:

 

И самият мост:

 

До моста има спирка на автобусите. Ако човек има повече време, може да вземе линията до езерото Chuzenji,  ако не - обратно към гарата, както направих аз.

 

Много красота, много нещо, храмовете в Никко определено са специални!

 

По пътя обратно към Токио се зачудих как да запълня късния следобяд, мина ми през ум да запраша към Йокохама, но предвид че на следващия ден щях да правя ранен трансфер към Киото, а и трябваше да постегна малко багажа, реших просто да си направя разходка из Shinjuko, да разгледам някой и друг магазин, да се слея с тълпата и просто да наблюдавам...

 

С това приключи денят и престоят в Токио, от следващия ден сменях базата, беше време за Киото и околностите...

Редактирано 9 декември, 2018 от Carrie

[Childish 10398]

Както винаги много полезно. Благодаря, @Carrie!

[samuraika 9720]

Страхотен разказ! Само допулвам, че за ползващите JR pass най-лесния начин да се стигне до Никко е от Шиндуку до Омия, оттам с шинкансен до Уцуномия и после с бързия влак до Никко. Отнема 2 часа.

[Captain45 3532]

Аз доколкото си спомням хванах Yamagata Shinkansen от станция Ueno до Utsunomiya Station и от там по Nikko Line до Нико. Мисля, че около 2 часа ми отне като време. По същия начин се и върнах. Не съм сигурен дали Шинкансена е бил Yamagata или някой друг, но пътувах със Шинкансен до Utsunomiya Station и от там с Нико Лайн до гарата в Нико само с JR pass.

[Carrie 3022]

Има много варианти от Shinjuku до Utsunomiya, аз общо взето отидох на гарата и взех първия възможен вариант от maps.google.com, това което е написала samuraika е оптимално като време, но 2 прекачвания не мърдат пак, така че аз за себе си бих избрала директния влак, ако пак ми се отвори възможност да отида :)

[samuraika 9720]

преди 48 минути , Carrie каза:

... от maps.google.com...

 

Hyperdia е по-удачна за ползване, защото може да "изключиш" частните линии и да ползваш маршрути само с пас. Не винаги това са най-бързите маршрути, понякога са и невъзможни (до Коя сан се стига само с частна линия, например), но пестят пари, когато си с пас.

[Carrie 3022]

Между другото, hyperdia приложението не работеше на моя телефон, сайтът обаче го ползвах за дългите разстояния, за да се ориентирам кой шинкансен да взема. За градско обаче google maps ми вършеше работа, а приложението maps.me за offline ориентация при пешеходстването 🙂

[Captain45 3532]

И аз когато бях  преди 2 години и половина в Япония използвах само maps.google.com и maps.me, както и няколко онлайн гайда. А и след първия ден като видях колко много влакове има, и че тръгват буквално през 5 минути почнах да гледам разписанията на влаковете от гарите. Май само два пъти си запазих предварително места, през другите пъти се качвах директно и не съм се возил прав.

[Carrie 3022]

Продължавам с ден 5 от пътуването и смяна на базата за нощувки от Токио към Киото. Шинкансените Nozomi, които са най-бързи не влизат в JR Pass-a, трябва да се ползват шинкансените Hikari (когато се търси разписание в http://www.hyperdia.com се маха отметката на Nozomi/Mizuho). Взех ранен влак някъде преди 7, пътува се 168 мин. Хостелът ми беше на 5 минути от гарата, така че успях да си оставя багажа и да тръгна на разходка точно в 10.

 

Ето една снимка на картата на забележителностите в Киото, която разгледах докато чаках да си оставя багажа. Ясно беше, че с двата дни, които бях определила за Киото няма да успея да видя всичко, но пък това, което видях беше на ниво 🙂

 

Ето и едно линкче с ценна информация за Киото: https://www.japan-guide.com/e/e2158.html

 

В хостела продаваха дневни пасове за автобуси (600 йени, иначе едно билетче е 230 йени), така че си взех направо оттам, въоръжих се и с карта и се върнах към жп гарата. Отпред бяха спирките на автобусите от градския им транспорт. Има и метро, но не стига точно до най-интересните места за посещение и е по-удобно да се придвижва човек с автобус. Предимство беше да се качиш от гарата на първата спирка, защото по някое време автобусите ставаха препълнени по някои дестинации. Дневният пас се показва на шофьора, качването е от първа врата, слизането от задната, за спиране на спирка се натиска бутон. Има екран, на който изписват имената на спирките и на латиница, така че чужденците могат да се ориентират.

 

Първата цел за деня беше храмът Kiyomizu-dera temple. Трябва да уточня, че това беше единственият дъждовен ден, валя цял ден с различен интензитет, но пък не беше студено, някъде около 22 градуса. Единственото по-гадно нещо от това да има много туристи на някоя забележителност е всичките тези туристи да са с чадъри. А посетители на храма имаше мноoooго и то не само чужденци. Много групи с японски ученици на всякакви възрасти. Главната сграда на храмът беше опакована и се реставрираше.

 

От по-високата част на храма се откриваше и гредка към града (телевизионната кула е пред гарата):

 

След обиколката слязох по уличката пред храма, която беше типичната туристическа улица, до забележителност с много туристи. Много хора, много нещо.

 

Навсякъде даваха сампъли и можеше да се пробва какво ли не - сладки, някакви палачинки желирани, пръчици, пурички и т.н. За хапване си взех само една питчица на пара с някакъв неустановен пълнеж, имаше месце и май спагети 😄 Както и една палачинка, на която подреждаха ягодките с пинсетка много старателно! И с пробване на това и онова по магазинчетата нямах нужда от обяд. Само съжалявам, че не си накупих сладки неща оттам, защото поне щях да знам какво съм взела. Но беше още обедно време, и не ми се мъкнеха цял ден.

 

След това взех отново автобус до Ginkaku-ji temple - Сребърият павилион. Там почти нямаше хора, дъждът понамаля и наистина успях да се насладя на видяното. Градината беше много красива.

 

След приятната разходка, отново към автобусната спирка със следваща дестинация замъкът Nijo.

 

В основната сграда се влиза, но не дават да се снима. Тази снимчица я направих тайничко, имаше възстановка на това как е изглеждал отвътре замъка. Но истинските златни пана от стените бяха в отделна сграда, направена като музей и само няколко бяха изложени, останалото било на склад.

 

Градините отново красиви 🙂

 

Имаше и кафене в самия комплекс, където можеше да поизсъхне човек. Аз използвах възможността да хапна поредното сладоледче - матча/ягода.

 

Денят доста напредна и избрах да отида до Fushimi Inari Temple с многото врати тори преди да се стъмни.

 

 

Самите врати са толкова много, аз се разхождах може би час и имаше още много нататък по пътеката.

 

Имаше и красиви цветенца по пътеката тук-таме.

 

Вече си се стъмни и се придвижих с влак към гарата (ползвах си JR PAss-a, ако не греша). Много голяма гара на няколко нива, в зависимост какъв влак ползваш. Най-добрия вариант е да се придържа човек към централня вход, за да не стане объркване.

 

И телевизионната кула пред гарата:

 

Оттам набързичко до хостела, настаняване и бърз душ и за вечеря един рамен:

 

Кратка разходка до Pontocho Alley и търговската улица Shijo Dori.

 

В търговските центрове имаше цели етажи с ресторантчета. И разбира се, макети на предлаганите ястия 🙂

 

Следващият ден беше посветен отново на Киото, но повече в следващия пост.

 

Редактирано 6 януари, 2019 от Carrie