Карибски круиз - 12 острова в 14 дни

[Sun4o 5322]

Антигуа (без Барбуда)

 

Островът с 365-те плажа.....

Ние успяхме да видим само един. Един....но какъв! 

Намерението ни бе да посетим три, които са в близост един до друг - Jolly, Valley Church beach и Darkwood , като използваме местния транспорт. Още на слизане ни подкараха местните магураджии с предложенията си за всякакви екскурзии и трансфери. 

 

Интересното за Карибите е, че когато някой успее да те убеди да го изслушаш за невероятната му оферта и ти го попиташ “кажи колко искаш”, той задължително те придърпва някъде настрани, все едно че ще ви чете Шекспир  и високомерно започва да ти обяснява някакви глупости.

Абе с една дума, като ме отклони, смята че съм му в кърпа вързан...това много ме дразнеше и се налагаше от време на време да им показвам кой е аборигена и кой от цивилизацията. Извинявам се за високомерието, но аз си падам малко от хората, които смятат, че всеки трябва да си знае мястото както в живота, така и в историята. И много ми е смешно, когато някои искат да сме равни, ама нито интелектуално, нито исторически имат някакво покритие. Дошъл е тук белия чувал с парите и ние сега ще го одрусаме балъка. Само дето не знаят, че те всъщност са балъка. И ми е доста кеф понякога да им го показвам.

Както и да е, темата е дълга, нека не отваряме дискусия.

 

Та се започна от 10 долара в посока, която накрая се слезе до 5. Нелесно, но слезе. Навсякъде първо минавам цялата сюрия предлагачи, накрая са винаги по-свестните.

Решихме, че не си заслужава да даваме по 2 долара за маршрутките им, които впоследствие и видяхме и на никой не ги препоръчвам - повечето бяха стари, очукани бусчета, с натъпкани мургави местни, не е странна гледка да видиш вътре как лелка глозга пържола и после смуче звучно мазните си пръсти. Аз го видях. А как бяха натъпкани.....не искам да казвам за останалото. 

Някой тук беше казал - да се омешаме с местните - аз не бих ви го препоръчал, ама хич.

 

Та за маршрута ни - първия плаж трябваше да е Jolly beach. Таксиджията ни каза, че той бил най-добрия. Ние смятахме да обиколим трите и тогава да решим, но само като го зърнахме Джоли-то и ни изпопадаха ченетата. Не мисля, че човек би желал повече от това... и сметнахме, че всяка минута от тук нататък, на която няма да сме на този плаж ще е загубена безвъзвратно завинаги в пространството. А човек за такива минути живее. Спиращи дъха...

 

Jolly beach:

Веднага един местен бабаит ни предложи чадър и шезлонги с фри wi-fi за 15 долара, но решихме да откажем временно.

Тук е момента да вмъкна, че всеки таксиджия те кара винаги до някой бабаит/бабаитка с “най-добрите чадъри и локация”, които пък високомерно те водят като стадо овцИ, ние почти винаги отказвахме, предпочитах първо да си огледаме плажа и тогава да решим къде да отсядаме. 

Тук конкретно избрахме източния или южния край, не знам точно посоката.

Под едни палмички, с дебела сянка, решихме да не плащаме за чадъри днес, пясъкът беше мек и бял, а водата отпред и целия залив - невероятни на вид.

Бяхме в Рая.

Оттам нататък е ясно - биричка, чипс, по половин час минимум плацикане в мързеливата вода, лежане, цъкане, снимане, снимане, снимане, съжалявам единствено, че не взех джет под наем, имаше такива и ни ги предлагаха, защото времето и мястото бяха перфектните за това, но и така не беше никак зле.

 

От плажа, стандартно в 15 ч. си взехме обратния маршрут със нашия гид и към кораба. Също стандартно, около пристана е пълно с магазинчета с боклуци, които ние стандартно подминахме. 

 

Самия остров иначе е немалко мизерен и гадничък, очаквах доста повече като инфраструктура от островът с най-добрите плажове.

Гидът сподели, че месечния наем на къще около Jolly beach бил около 500 долара на месец, което доста ни впечатли и се размечтахме как идваме тук от ноември до април и овесваме орхидеите на врата. 

 

Редактирано 2 април, 2019 от Sun4o

[Sun4o 5322]

Мартиник

 

За него има доста инфо във форума. Мен нещо не ме грабна този остров. Прекалено урбанизиран и забързан ми се стори. По време на круиза го минахме 2 пъти, такъв беше маршрута. Иначе е и най- развития икономически.

 

Първия път взехме кола под наем, на кораба си бяхме намерили дружки от България, семейство на нашата възраст и нашата черга, чудесно си паснахме и 10 дена изкарахме неразделни. Късмет голям, на кораба бяхме 4 българи и още на първия ден се намерихме без да искаме. Много бира и вино замина с тях. И лесно вървеше пазарлъка с местните магураджии, бяхме баш комплект за едно такси, локум. А на мен ми дай да се пазаря...

 

Та спазарихме една кола за 70 евро със всички застраховки включени, даже КК не ми искаха. В интерес на истината тук пазарлъка не вървеше много...

 

Обиколихме доста плажове, харесаха ни Grande Anse d’Arlet, и Сейнт Ан до Клуб Мед. Особено вторият.

 

Le Diamant въобще не ни хареса, вятър, бурно море и черен пясък.

 

Пр втората ни визита искахме с фериботче да отскочим до Trois Ilets, 7 евро двупосочен билет и приятен плаж, но улучихме някаква стачка и се къпахме в съседния до кораба ни нелош градски плаж - Le Francaise. 

 

Имаше добри екземпляри игуани, по 1.20 - 1.50 м., а в края на плажа, до крепостта, имаше едно дърво, на което имаше 15-на сигурно накацали по клоните, така де - налягали. Ядат кори от манго, от банани - не. Мангото и бананите имаше кой да ги яде...

В кадрите са попаднали случайни хора, съжалявам...

 

За Мартиник важна информация е, че имат супер трансфер от и до летището с хибридни автобуси, движещи се в специална лента. 30 минути, 1,45 евро в посока, линия А и сте в центъра на града или до кораба.

Има вендинг машини на всяка спирка, купуват се билетите само оттам. Има и разписание, пон-петък е с един график, събота с друг, неделя с още по-друг. На всеки 30-40 минути са.

В 20:05 тръгваше последния за летището. 

 

Хванете последния възможен преди полета си или не минавайте секюритито на летището им скапано до последно!!! 

Няма такова гадно летище - нагъчкани хората бяхме вътре, с един тъп фришоп и още по-тъпа и скъпа кръчма - само една....

2 сандвича, водица и малка бутилка вино - 22 евро. Изроди.

 

[Sun4o 5322]

Следващата спирка спирка беше на познатият ни вече Гуаделупе.

Писах за него по-нагоре, само да вметна, че взехме кола под наем баш от пристана (като излезете, веднага вляво се оглеждате, ще познаете девойките) , този път за 35 евро на ден. Добра цена спазарихме. Без застраховка, но с депозит 800 евро от картата. Денят мина на Клуб Мед, в неделя не го препоръчвам. Бяхме един върху друг, фраш с местни, но и с оранжеви кърпи (от кораба).

 

На другия ден беше ред на Сейнт Луша, Санта Лучия или St. Lucia, кой както иска да му вика😀

 

Повечето тръгваха към двата питона, основната забележителност на острова. Ние питони сме виждали, върхове също, затова нашата четворка се отправи към Reduit beach. Неземно зелено-тюркоазена вода не сме виждали достатъчно😀.

Тук малко се провалих като водач на група по пазарлък, понеже нищо не свалих от цената на превоза, след пристана в навалицата никой не пада, но ако бях свърнал зад завоя по посока на пътя ни, имаше доста таксита и бусчета, които след това се оказа, че карат за по 5 долара на човек в посока, а ние платихме по 8. Но това го разбрах на връщане, когато на спокойствие питах един таксиджия, докато чакахме нашия си вече платен транспорт. Та да знаете.

 

Островът пътьом задоволи окото що годе, а към плажа вече стана и привлекателен, накара ни да се замислим, че и тук бихме изкарали няколко месеца. Имаше комплекс с магазини, всякакви, лъскавки, имаше МОЛ (!!!), аха да изпусна златото да скочи в движение от буса. Въобще около Редуит района е красив, определено.

А плажът...неземен. Във водицата небрежно се поклащат разни супер красиви бели корали, понабрахме си.

И тук нали всичко е Питони, та и ние се хванахме за един. 8 пъти😎

 

Съвет - като ви остави таксиджията, ви поема местната по правило мургаво-тлъста лелка и високомерно ви подвиква накъде да вървите, овцИ прости, което веднага събуди пък белият човек в мен и също високомерно и махнах с ръка - Ай.....

Та хванете вдясно по плажа, чадъри и шезлонги предлагат всички, но най-добри са пред хотел Bay Gardens Resort and Spa, питах охраната може ли да ги ползваме, казаха Ок, срещу 20 долара, но си заслужават. Тя и лелката толкова каза, което означава, че нормалната цена е 15. Много е спокойно това местенце, понеже чадърите са на хотела и никой не спира там. Макар хавлиите да ни издаваха и след това и други от кораба ни поналазиха. Но пак си беше екстра.

Наблизо има и местна лейди със сергийка със студени напитки. Спазарих 8 бирета за 20 долара, от ония с бибероните и бяхме в Рая, again.А лелката след 5-та бира ми викаше My dear, усмивката ми ставаше все по-широка...

 

В 15ч. обратно на буса и в кораба - чаках ни извънземните пици със скъпата, но страхотна бира. Да дам и един съвет подмолен, по български. Нашите нови приятели си бяха предплатили алкохолен пакет, което им включваше пиене на корем. А ние без да искаме понамазахме, понеже никой не те следи какво и колко поръчваш. Те всеки ден наобед ни взимаха бирички или вино фор фрии. Срам ме беше малко, но вкуснооо. 

Та ако сте 4 човека, двама си го купуват и пиете четирима. Вече за повече, примерно 6 или 8 човека, започва да мирише.

 

Редактирано 10 април, 2019 от Sun4o

[Sun4o 5322]

Следваше stunning Barbados, както все го пишат по английските рекламки Барбадос.

 

Най-източният от целия Карибски архипелаг остров, аз винаги съм се отнасял към него с пренебрежение - к’во толкова му е стънинга на тая цигания...Какво ли? Там изживях най-запомнящите се моменти от тази екскурзия...

 

Хубавото на Барбадос е, че до плажа отиваш пеш, на 1,5-2 км. е от пристана - Carlisle bay. Ное бяхме на Bayshore beach. Това си е един голям залив, с няколко плажа на него. Странно, защото залива си е само един...

Станахме сутринта, ядохме културно като българи по 2 кила на човек и тръгнахме с пълни тумбаци към плажа. Днес се разделяхме с нашите дружки от България, те си заминаваха и ни оставяха да се мъчим с пазарлък, скука и платени напитки на кораба. Срам нямаха!

Та сутринта на излизане се видяхме с тях за последно и хванахме дългия път към плажа. Пътьом да не пропуснете рибния пазар, уникални риби и екземпляри, чистят ги пред очите ви разни гиганстки парчета.

 

 

Оттам леко се влиза в Бриджтаунскага действителност, приятно местенце ако не влизате навътре много. 

 

А тук пък се беше струпал народ, питах ги кво ще раздават, а те ми казаха, че принц Уилям бил тук и всеки момент щял да излезе. После гледах новините, май Чарлз бил, не Уилям, но който и да е бил, да е дошъл на плажа. Как ли не съм го зачакал диван чапраз и аз?

 

Влизайки на плажа те посрещат местните с предложения за воден трип и разглеждане на костенурки и скатове. Отбих и тръгнахме по огромния плаж да си дирим нашето място. Ама наистина е огромен залива. 

Вървим, вървим на линията където се срещат пясъка и вълните и по едно време установяваме, че пясъкът бая розовее. Голям кеф! На Антигуа и Бермуда, по-точно на Бермуда имало и малко ме беше яд, че не го видяхме, но явно си ни е било писано да го...

Следваха много снимки, но на тях не се вижда така добре.

 

Малко след средата на залива, вече поуморени, намерихме и нашите чадъри. 15 долара и сме на гръб. Батката с чадърите бързо свали цената  и на бирата на 2,5 долара и 6 парчета чакаха в хладилната му чанта. 

Лежане, цъкане с нета, водата убийствена, хубава като на Jolly-то на Антигуа, само че много по-прозрачна, биричка, чипс, абе стандартните мигове от Рая.

Да, обаче.....

 

Аз като отида някъде и се оглеждам винаги като лалугер, нищо да не изпусна.

Та както си оглеждам обстановката, виждам някаква суматоха на 300-400 метра навътре в моретооо. Според жена ми 500. Обикновено женките все ни намаляват размерите, тоя път що така, не знам.

Та ги гледам в суматохата бая народ скачат от една лодка за разходка.

И сите с жилетки, шнорхели, плавници и т.н.

Разбрах, че има нещо и с моите аматьорски очилца за плуване и боси крачка, хукнах натам. Плувай, плувай, плувай, като ги доближих вече и гледам една голяма костенурка, виждал съм такива, само че около нея плуваха и два ската, големички, по над метър в диаметър бяха. Ахнах!

7-8 метра дълбочина и ти си им отгоре. След няма и минута идват още два, леле викам 4 ската на едно място. А след още малко дойдоха още 3, ама два от тях бяха вече огромни, сигурно 2 метра захват. А опашката да не говоря.

По едно време станаха 10...няма такъв кеф, хора!!!

Имат си всяка лодка по един водач, който слиза надълбоко и ги заиграва скатовете, те са си станали питомни, гали си ги, флиртува с тях, един даже го хвана и го издигна на 3-4 метра нагоре, абе уникално преживяване!

 

Усетих, че адреналина така ме е хванал, че тук-таме поемам въздух, все съм под вода. А имам път за връщане. Разумът надделя и хванах пътя наобратно. Зор видях, добре че се послушах. Като излезнах и заразправях на половинката какво съм видял, всичко живо отстрани слушаше. Не разбирали български...

 

Стояхме на плажа до към 15 ч., оттам с една маршрутка, махаш на пътя и спират, за по 1 долар (2 барбадоски) ни закараха до кораба.

След това коментирах с разни чуждоземци, които са ходили на други плажове и те бяха супер очаровани от морето. Явно и там ще се повтаря ходенето...

Редактирано 11 април, 2019 от Sun4o

[Sun4o 5322]

Тринидад и Тобаго...

За нещастие акостирахме в Тринидад. На Тобаго било по-добре.

Толкова малко искам да пиша за този остров, че едвам почвам и ще бъда кратък.

За тях важи поговорката “Вода гази, жаден ходи”. Такава липса на плажове не съм очаквал. От цялата му страна към Карибско море няма нито един читав пясъчен...Така поне твърдяха таксиджиите, мен не ме интересуваше къде ще отидем, а да е хубав плажа. 

Прескачате острова и отивате към Атлантическата му част, за да стигнете до най-хубавият им - Maracas Bay, който всъщност е уникална тъпотия. Четири синджира вълни, вятър, морето тъмно и мътно, мизерни тъпи кръчми няколко с яко надута реге музика. Това е бест бийча им. Чадъри с два шезлонга - 20 долара. Без чадър - 15 долара...Отсвирих ги моментално тез циганета.

 

Транспорт - след пристана веднага ви налазват местните ..... да не ги наричам с обидни епитети, макар да си ги заслужават и ти предлагат нагло срещу 25 долара на човек да те закарат до този плаж!!! 100 долара таксито за 20-на км., а цената на бензина беше 70-80 стотинки...

И така са си плюли в устите, че и пазарлък хич не вървеше. Аз казах, че ако трябва толкова да им дам, по-добре да си стоя на кораба. То пък ако знаех къде ще ме закарат, да бях си останал...

 

Напуснах пристана и започнах да търся нещо по-изгодно извън бариерата, ама гадовете високомерно те режат и точно бях на отказване, един чичка клекна на 70 долара за цяло такси, но ако намеря още двама.

А с тия германци, италианци и франсета, нашите съпасажери от кораба трудно се говори. Все си мислят, че нещо искам да ги излъжа, мислеха ме и мен за местен сигурно, толкова бях почернял. Както и да е, след като ми отказаха веднъж, двама млади и влюбени дойчета, мъжко и женско, се съгласиха.

45-50 минути по едни баири и мизерии, за да стигнеш до тъпия плаж.

 

Едвам издържахме един час на плажа и се върнахме. 

Любопитното беше, че дойчетата първоначално, когато уговаряхме часа на връщане с чичката, искаха да поостанем поне до 16 ч., спазарих ги до 15ч, а в 13 ч. мацката сама ме намери на плажа и предложи да си ходим...уникална тъпотия си беше, както вече казах. И такава мизерия попътно, че ми мина мерака за разходка из Порт ъф Спейн. Изглеждаше ми и доста опасно.

Там било училището, в което учила Риана. Не знам какво е учила, ама сега и на бой да носи я учели...

 

Единственото интересно от този ден беше, че видях на плажа една лелка си беше намерила, изглежда изпусната или изхвърлена от рибарите интересна риба.

Лелчето каза, че е познатата ми адски вкусна Махи-махи.

Толкова за Тринидад, даже много писах.

Редактирано 19 април, 2019 от Sun4o

[Sun4o 5322]

Ден еди-кой си - Гренада.

Посрещна ни слънчева и спокойна, миришеше си на хубав ден. 

Така си и беше, че даже и отгоре! Бях се подготвил, че има воден и наземен транспорт до най-близкият им и същевременно най-добър плаж - Grand Anse Beach.

И двата транспорта са по 5 долара в посока на човек. Хванахме водния естествено. На 50 метра вляво след пристана. Спокойно море, лазурно, безветрие, какво друго да избереш. Приятна 15 минутна возия и сме на плажа. Посрещат те от 20 долара чадър с шезлонги два, даже вече не им обръщахме внимание. Хванахме наляво и когато чухме вълшебната цифра 10, кандисахме.

А не бяхме изминали и 100 метра. Колкото по-накрая, толкова по-евтино. И спокойно.

Водата - като от картичка. Бистра, спокойна, тиха, предчувствах последният ни ден в Рая, знаех вече, че следващия ден на Сейнт Винсент и Гренадини плажовете са кът и не така добри и решихме да му се нарадваме за последно на това вълшебно море.

Стояхме до 17 ч. почти, наслаждавайки се на всяка минута. И бира. Тук Carib-чето беше 3 долара, но на кой му дреме в Рая колко е бирата? Имаше доста интересни морски звезди, набрахме си няколко за снимки и след това чинно си ги върнахме по къщите им.

Всичко в този ден беше перфектно. Гледаш си кораба от плажа, да не вземе да избяга, цъкаш си нета, говориш с близки. На 50 метра имаше импровизиран пазар за подправки, нали е островът на подправките... Ние всичко особено като растения и подправки си го видяхме в 5-те дена в Гуаделупе, игнорирахме ги..

 

Забравих да спомена, че островът изглежда сравнително добре, на връщане му дръпнах една кратка разходка из Сейнт Джордж, имаше мизерийки, естествено, но и известен екзотичен безпорядък, цветни къщи, стръмни прави улици и алъш-вериш естествено. Изцяло в тяхна полза. Цени като в Париж. Да си ги имат, живи и здрави. От мен останаха валат. 

 

Тук на тръгване се получи и интересна ситуация, отразяваща добре разликата помежду ни, тоест онагледяване на живо кой кой е.

По принцип на всяко пристанище всеки ден на тръгване по високоговорителите на кораба  звучеше Андреа Бочели с Time to say goodbay. А  до пристана на Гренада има автогара и от нея дънеше местната яка чалга, тоест някакво реге, примесено с диско ритми. Едните напускат с класика, другите с местния вариант на “Цмокни ме, цмокни”.

Добър пример за реалността.

А важното било да сме равни...

И един красив залез от терасата ни за да е пълно щастието от този ден.

 

 

Редактирано 19 април, 2019 от Sun4o

[Sun4o 5322]

Сейнт Винсент и Гренадини.

 

Тъпичък остров с един полуплаж. Поне този, който местните ни посочиха за номер 1 и на който ние бяхме.

Вулканичен остров, плажовете там са лукс, понеже ги няма много-много.

Проучванията ми сочеха фери до Порт Елизабет на съседно островче с плажа божествен Princess Margaret Beach. Но логистиката до там беше доста сложна. Вариант първи - да хванем ферибот, чийто час на връщане граничеше с часът ни на отплаване, а бях гледал скоро клипче как един круизен кораб напуска пристана, а закъсняла двойка си остана на сушата, понеже беше закъсняла...и не исках точно на този остров това да ни се случи, особено пък в предпоследния ни ден от нашето пътешествие.

Вариант втори - местните мафиотчета с дървени корита тъпички, но вятърът и вълните изглеждаха доста повръщащо за да склоним на такъв вариант.

Вариант трети - екскурзия от 112 евро на човек от круиза?!?! “Я си ххдгасттдвхдйфкйдпйфойподсфй” си казах аз и решихме да отидем на местния

Buccament Beach.

 

И не сгрешихме. Лек пазарлък, по 10 долара на човек в посока, скок в маршрутката и след 20 минути бяхме там.

Плажът е бил плаж на един скъп резорт, който обаче сега не работи, Питах защо, не казват. Не ме и интересува, хората си бяха изградили добра инфраструктура, докарали жълт пясък (иначе е черен), засадили палмички, водата кристална, а най-готиното беше, че имаше доста подводен свят в морето. На 20 метра навътре имаше каменни образувания, а около тях - корали и доста рибки и рибоци, шарени и различни. Кеф за шнорхелиста.

На самия плаж чадъри няма, една местна да не казвам каква предлагаше плешиви чадъри сгъваеми за 15 долара парчето и за 10 долара шезлонга, пак тъп, стар и плешив. И на нея ѝ........... и се насочихме към рехавата сянка на палмите. Самите палми не са много, та гледайте да сте от първите на плажа. В дъното на същия този плаж, като прескочите една буна, има съседен малък идилистичен и усамотен още един маааалък плаж. Става за романтиците.

Бирата на Buccament беше между 2 и 2,5 долара, в зависимост от кой я купувате. Аз естествено си взимах от 2 долара от едно симпатично младо местно семейство, което беше окупирало бившия бийч бар на резорта.

 

Та погледахме рибетата, поизпихме им биретата и обратно към Шипа.

Чакаше ни последната вечер (за съжаление), багаж трябваше да стягаме, на следващия ден от Мартиник хващахме пътя към Париж и Бългерия.....

Редактирано 22 април, 2019 от Sun4o

[Sun4o 5322]

Това беше накратко нашето пътешествие. Последния ни ден ни беше на Мартиник, а за него вече писах.

 

Карибите са място, което пожелавам на всеки, обичащ морето. Невероятни цветове и кристална вода, определено доста надхвърли очакванията ни. Мизерийките и номерцата на местните бяха очаквани и не им обръщахме внимание много-много. Все пак очаквах и по-кофти сценарии, ако трябва да съм честен. 

Силно препоръчвам нашият вариант - круиз.

Силно препоръчвам и да е 14-дневен. Седмичния определено е адски недостатъчен. Особено ако не е придружен с 6-7 дневен престой преди или след него.

Обилно се мажете със слънцезащитен крем през целия престой.

Комари не ни хапаха, доста учудващо за тези ширини. Само първата вечер в Гуаделупе ме Апнаха 2. Оттам ни един. 

Другото странно беше тоталната липса на мухи, оси, пеперуди, абе нищо хвърчащо. Много странно.

Странна беше и липсата на кръчми, пазари, магазини дори. Донякъде това ни допадна, аз така и не ги обичам много (с изключение на ресторантите), а от друга страна се замислих, че може да няма, понеже хората са си донякъде задоволени. Хрумна ми и мисълта, че на човек не му трябва много за да е щастлив - покрив над главата, храна в чинията, а ако е и здрав, пей сърце. Е, може и някоя друга бира или бутилка бяло вино. 

 

Толкова от мен. 

Редактирано 23 април, 2019 от Sun4o