Кратки разходки из Обединеното кралство

[Lindt 36391]

Може би знаете, че сестра ми живее в Ковънтри и ние имаме перманентна покана да гостуваме в къщата й. То въпросната къща си е като студентска квартира, само че всички официално са се изучили вече. Ние обаче като абсолютни саможивляци рядко се организираме да отидем и да общуваме 24 часа с хора, при това няколко дни поред. 

Великобритания винаги ми е приличала на страна от приказките, но срещаните по пътя нейни поданици попарват желанията ми да отида лично в картичката. Така или иначе покрай абсолютната ми неспособност да измисля друго за Нова Година, отидохме за втори път за 3 дни. И тъй като за втори път се изненадахме приятно,  ще опитам да пиша какво видях, какво си мислех и как прекарахме времето си. 

 

На 29.12 ние успешно долетяхме до Бирмингам само с 30 минути закъснение. По принцип бяхме натоварени в самолета по-рано от очакваното, но учудването ни от тази добра организация бързо прерасна в забавление с мъките на персонала. Натовариха всички куфари, после разтовариха всички куфари, след това отново започнаха да ги товарят в багажното, уведомявайки ни, че правят всичко по силите си, за да открият 2 багажа повече или 2 багажа по-малко има във въпросното ни самолетче 🙂 И така малко над час...

Кацнахме и умислено излязохме от летището, чудейки се къде по дяволите се очаква да чакаме колата, която ще ни прибере. Сестра ми прилича на мен и може да пише, че ще ни вземе след 5 минути, но не и от къде. Видяхме и бусчето, с което бяхме пътували предния път и се умилихме. Все пак билетчетата струват по-малко, отколкото влизането за 5 минути в паркинга, но незнайно защо трябваше да бъдем взети и обгрижвани и в двете посоки. 

След кратко пазаруване и цупене от мен към Жижо, че не ми е купил поне 6 различни червени и черни бири, вечеряхме 2 вида лазаня, приготвени по моя рецепта. Кога точно съм учила сестра ми да прави лазаня не си спомням, но предвид всички оплаквания, които слушам от 3 години, че нито един продукт в Англия не е ядлив, бяхме доста доволни от вечерята си. 

На следващия ден, абсолютно почивен за всички, бях планувала от рано да обикаляме някакви очарователни селца:

Chipping Campden
Snowshill
Stanton
Bibury
Bourton-on-the-Water.

Първо си мислех да следвам някой от маршрутите на Rainy и Mary, но после намерих в някакви класации и по-близки до нас симпатични местенца. Даже бях тръгнала да си правя презентация и да вадя най-интересното за всяко, но ме домързя и си останах само със списъка 😉 

Предвид това, че стигнахме вечерта, вечеряхме дълго и се бяхме събрали 8 човека, си легнахме доста късно и очаквах нашият личен шофьор да се събуди около обяд и да ни останат 4 часа светлина.  

 

[Lindt 36391]

30.12 Из провинцията

 

За наша изненада в 9 часа Лора беше будна, направила кафета и въобще образцово подготвена домакиня. Е, беше болна и затова не беше спала, но е факт, че имахме достатъчно време да се пробваме с моята програма. Не ни оставаше друго, освен да потеглим и да видим какво ще ни предложи английската провинция през зимата. 

Първата ми изненада беше, че си има трева, при това зелена. И храстчета. И градинки пред къщите, че дори и някакви цъфнали растения. Няма да задълбавам какво дълбоко отвращение изпитвам към строителството и липсата на зеленина в София, но ще споделя, че Англия ми харесва. Подредена е, зелена е и на мен ми се живее в една от еднаквите къщи с малка градинка отпред, която е винаги озеленена. Искам и коледен венец на вратата, но за тях по-късно. 

И така докато преброя всички хиляда овце от различни породи, които подминахме по пътя, неусетно бяхме стигнали в Chipping Campden. Естествено бях забравила какво отличава това място от останалите в списъка и какво всъщност ще видим, но спряхме на първата по-централна улица и започнахме своята разходка. На всяка врата имаше различен, почти винаги красив коледен венец, а липсата ми на възпитание позволи да зяпам през прозорчетата на хората и да гледам каква коледна украса имат. Ами много ми стана коледно! Повече отколкото при вида на купчина сарми и пълнени чушки 🙂 

Та докато се завра в всяка малка уличка, разгледам украсата и къщите и забележа, че с това сиво небе трудно се получава свясна снимка, наближаваше 12. Абсурд  да ни стигне времето с тези темпове, така че се отправихме към колата. И вече в нея минахме по улицата, заради която бях избрала градчето - цяла улица с такива къщички. Сестра ми е възпитана и не иска да спре на пътя дори да минава по една кола на 10 минути, така че снимки на къщите нямам 😞

Поне видяхме Market place, за да не сме капо със забележителностите 😉 

 

В Сноусхил времето не беше много хубаво. Въпреки че за втори път ходим през зимата в Англия и не ни вали изобщо, имаше сериозна облачност и вятър. Води се, че ако някъде има сняг, то това ще е там. Нямаше сняг, но срещнахме фазани. по гореспоменатите причини не можах да снимам нито тези, излезли на пътя, нито следващите. Спряхме на една отбивка на 200 метра от поляната с един фазан, и аз тичах към него, а той към далечната гора, така че пак не се получи документирането, но видяхме поне 10. При това с големи, красиви опашки. Чудесна изненада 🙂

Самото селце е мъничко, старо и с 164 жители. Препоръчвам посещение през лятото, защото околността е засята с лавандула, пухкави овце обикалят поляните, фазаните се разхождат по пътя, така че вероятно ще бъде разкошно. 

Ние направихте 2 тигела, след което определихме, че при такава липса на местни и туристи едва ли ще намерим обяд и отидохме да си търсим късмета в по-голямо село. 

 

[Lindt 36391]

Ако не бях запомнила, че Bibury е набедено за най-красивото село в Англия и не се инатях да го видя, вероятно щяхме да видим Stanton и Bourton-on-the-Water, а денят да ни стигне точно за всичко. Обаче не можех все още да се откажа от него, така че пропуснахме Stanton и отидохме директно в Bourton, за да си намерим обяд и да решим какво да правим с оставащите си 2-3 часа светлина. 

Много трудно се обикаля като турист със сестра ми. Например категорично отказва да влезе в пъб, защото "смърди и е гадно", а като й кажа, че съм прочела колко е хубаво или какви вкусни неща е описала Роца от английската кухня, се разкъсва дали да направи ироничен коментар или да се преструва, че не ме чува🙂

Както и да е, обясни ни, че на англичаните не им се готви за всеки по нещо, така че заведенията предлагат неделно печено, което не е лошо. На опита да я убедя да ядем агнешко, след като толкова много овце се разхождат наоколо, заяви, че не готвят агнета, а някакви смрадливи шилета и не иска пък. 

След цялата реч трябваше аз да избера дали да влезем в първото заведение, което ни се изправи пред очите или да си умрем от глад на улица с кръчми. Не съм добра в това с избора на място за хранене, но пък нямах и идея какво трябва да търся, така че седнахме 🙂 

Е, нямаше неделно печено. Поръчахме си английска закуска за мен, нещо си с капак от бутер тесто за Жижо и фиш§чипс за Лора. Според мен го взе за да ми покаже, че английските специалитети не стават за нищо, но може пък на някой да му  е вкусно 🙂  Нещото на Жижо се окажа великолепен винен кебап. Моята закуска ставаше за ядене, но не беше много добра. С две думи нямам идея дали това беше хубаво заведение или не 🙂

Пихме и чай, на който сложихме толкова мляко, че според Лора изглеждахме като душевно болни в английските очи и платихме 30 паунда. Споменавам цени, защото ние поне не се уверихме колко е скъпо в Англия по време на престоя ни. На нас си ни изглеждаше супер нормално всичко

 

Бъртън се оказа хубаво село, но далеч по-популярно от предходните и трудно си намерихме място на паркинга. Освен това имаше доста хора, така че не се опитахме много да снимаме. В рекичката имаше много птици, поне 3 вида патета и няколко лебеда, а чайките успяваха да надвикат хорската глъчка. На нас ни хареса и според мен си заслужава няколко часа. 

 

 

Останалите ни съквартиранти не бяха успели да се размърдат и да ни настигнат, а и вече се стъмваше, така че решихме да се срещнем в Стратфорд и да оставим Bibury за друго посещение. Родният град на Шекспир е много симпатичен и нямахме против да направим няколко тигела из него за втори път, преди да се приберем. 

 

А това е къща на съседната улица в Ковънтри, чийто собственици истински обичат Коледа. 

 

Вечерята ни беше в турски ресторант. Не можах да ги излъжа за индийско, защото "са яли храна, приготвена от майката на един колега индиец и тя е много по-вкусна от тази в заведенията". Обещаха ми за следващия път. Получихме огромни порции, които не успяхме да изядем, но с изключение на агнешкия шиш и агнешките ребърца, не бих определила храната като божествена. Всъщност в иракския ресторант на Фреди ми е много по-вкусно, отколкото във всеки турски, но това вероятно е въпрос на вкус. Другите харесаха и хумуса, и лещата, и всичко.  Нямаше обаче алкохол, което според мен е много тъпо като получиш 3 чинии с разядки. Сметката ни беше по 15 паунда на човек.   

После успях да пробвам тъмна бира със сливи, както и такава с портокал, така че си легнах доволна 🙂

[mililia 18964]

Ох, Линд, ще ме убиеш..."са яли храна, приготвена от майката на един колега индиец и тя е много по-вкусна от тази в заведенията". Обещаха ми за следващия път"...

😂

[Гост]

Къртиш мивки, @Lindt 😄 Много е хубава провинциална Англия...

 

За лятото ще ти приготвя маршрут в Уелс 🙂 

Редактирано 4 януари, 2019 от Гост

[Lindt 36391]

31.01 Лондон

 

Може би е логично, че хората харесват Лондон. Обаче ние не сме много големи почитатели на градската среда и сивото небе, така че никой не си даде зор да прави програма. По-скоро си мислех да сме културни и да посетим няколко музея, пътьом да минем през една зимна градина и когато стане 16 часа и се стъмни, да проверим Коледните светлини и тогава да обикаляме.

Купих билети за влак до Euston, което ми се стори еднакво далеч от центъра с гара Виктория. Струваха 12 евро и в 11:30 вече бяхме в града. Сутрешните сътресения бяха няколко - сестра ми имаше температура, но отказваше да прецака плановете ни за фойерверки и при това преди тях щеше да ходи на работа. Гаджето й пък хич не проявяваше ентусиазъм да се раздели със семейството си заради съмнителното изживяване и предложи, ако на Лора й е по-зле вечерта, да дойде след фойерверките да ни вземе. Да не се тревожим да си мислим резервен план, колко му е да си покара из Англия 🙂 Ние все пак се уверихме, че можем да се приберем и с автобус, а може би и с влак, ако се откажем от фойерверките. 

Сутринта гарата временно не работеше, защото някой беше решил да приключи живота си именно там. Но до нашия час всичко се нормализира, което приех за добър знак. 

Във влака нямахме конкретни места или поне никой не смяташе да се съобразява с тях. За мое съжаление трябваше да се возим наопаки на движението и с преграда до нас вместо голям прозорец. Но успях да видя някоя и друга овца по пътя, за да не съм капо. 

 

По пътя видях бележката от @Rainy  кои части на Лондон се затварят и към колко часа. Аз мислех да отидем първо в Museum of London и Barbican Conservatory, но цяла вечер ни бяха обяснявали колко най-хубаво е около Темза и явно трябваше да си жертвам набелязаните цели, ако искам да видя дали е така, преди да затворят района. Утешавах се с идеята да посетя Maritime Museum, когато ми омръзне да се бутам с туристи 🙂 

И така, тръгнахме в посока реката, без да сме си открили карта на града. Тук там имаше бездомници, но районът изглеждаше доста чист и спокоен и никой не ни продаваше и искаше нищо. Минахме по улица с много магазини за мебели и декорации и понеже изобщо не бързахме, позяпахме какво се продава с бавна стъпка.

 

Спряхме за почивка в Soho Square Garden, където младеж пускаше на свобода гълъб, който преди това беше излекувал. Първо беше оставил храна, за да събере 100 пернати, после отвори клетката и започна да убеждава гълъба да излезе. Въпросното пиле обаче не искаше да отлети с другите и нашият човек го убеждаваше, че може да се грижи сам за себе си. Вдигна го и го хвърли, за да го накара да полети. Е, можеше да лети, така че явно беше оздравял, но не искаше да тръгва. Ако бях аз, сигурно щях да си го прибера обратно, защото не съм много добра в разделянето, но младежът каза още няколко окуражителни думи и си тръгна. Ние междувременно отворихме кутийка кокосови бисквити с шоколад, от които изядох само една, но се усетих нахранена и до 4 не се сетих за храна. 

 

И някак неусетно се озовахме в Сохо, където толкова ни хареса, че се опитахме да минем по всяка уличка. Нямам идея как изглежда в останалите дни на годината, но в този полуработен-полупочивен 31.12  беше чисто, интересно, разнообразно и пълно с всякаква храна от всякакви части на света. В китайската част сериозно съжалих за тъпата бисквитка и закуската на Жижо , защото изобщо не можех да поседна и да се насладя на обстановката с чинийка храна пред себе си. Решихме да се върнем за обядовечеря по-късно, а сега да видим тази река. 

Помотахме се още малко, минахме покрай едни нещастни англичани на коне, чиято работа може би се състоеше в това търпеливо да чакат всички туристи да ги снимат или да си правят селфита с тях, а те да стоят с каменна физиономия 8 часа дневно. Следващата сграда беше с по-практично облечена охрана в черно, с автомати и барети, но и тях ги снимаха безпощадно. В Италия като видиш въоръжени карабинери проявяваш респект и не им щракаш в лицата, докато в Лондон очевидно се възприемат като манекени. Аз лично се обидих от тяхно име на отношението и не ги щракнах.   

Биг Бен в момента се реставрира, така че не му обърнахме много внимание. Помотахме се малко, пресякохме Темза, но навалицата беше доста голяма и скоростта ни толкова ниска, че оставихме района за друг път и седнахме да пием капучино по пътя за Бъкингамския дворец. Даже видяхме Иванчо през прозореца, но първо беше на отсрещния тротоар, второ ни беше омръзнало общуването с хора. 

Пак да кажа, че не гарантирам, че винаги е така, а не се дължи на специалния ден, но обикалянето по улиците на Лондон не ми прилича на това в другите градове. Няма хиляди сергии покрай атракциите, където ми продават боклуци и ми пречат да се движа. Има представители на всякакви етноси, но не настръхвам като се доближат до мен, не усещам заплаха. По-скоро ми е разнообразно. Всичко ни беше интересно - храната, кафенетата, работещите хора, черните таксита с наконтени баби вътре, рижите хора и тези с къси панталони и поли, украсата, жилищните сгради, уличните актьори, надписите и тн...

Почти нямаше кошчета, но улиците не бяха заринати с боклук. Никъде не ми миришеше гадно. Никой не повръщаше, не крещеше и не се клатушкаше, държейки бутилка. Въобще не приличаше на централната обител на тези англичани, които срещаме на път. 

Поради всичко изброено по-горе ние зарязахме музеите за следващ път, когато вали. Сега ни беше много приятно просто да скитаме относително безцелно. 

 

Редактирано 5 януари, 2019 от Lindt

[Гост]

@Lindt Много се радвам, че си уловила духа на Лондон - не бих могла да го напиша по-добре. Радвам се и че имам едно пръстче в изборите ти 🙂 Чудесна писмена сводка, както винаги! 🙂 

[Lindt 36391]

Уважихме една от задължителните спирки, а именно Бъкингамския дворец. Не знаехме в колко часа се сменя караулът, но пък и не ми беше важно. И сега си имаше тълпа отпред, а и по фонтана. Освен това сградата не ми хареса. Не е като тази на Съда например, в която се влюбих. Затова и се насочихме към прилежащия парк, пълен с пухкави катерици, патици, лебеди и според табелката общо 600 вида животинки. Много обичам английските катерици, те са смели геройчета и се приближават безстрашно до човеците. Така че можеш да видиш как си заравят храната, как си мърдат лапичките и дори да чуеш звуци на катерица. Не че сега си спомням как звучат. 

Възрастен мъж ни заговори. Даде ми фъстъци и изсвирука на катериците да се приближат и да ми ядат от шепата. Присетих се за маймуната миналата година и как предходния човек, ваксиниран в Александровска, беше ухапан от катерица, но отхвърлих предпазливостта си и оцелях 🙂 И патица храних. После въпросният джентълмен видя фотоапарата ни и започна инструктаж към Жижо кой режим да зададе, какво да прави с бялото и исо-то. Ние бяхме решили, че светлината не е ок за снимки и толкова, ще чакаме да се стъмни, но човекът не вярваше в това. В повечето държави като се приближи към теб някой и започне да ти помага, ти става тягостно още преди да ти предложи да отидеш някъде или да си купиш нещо, но въпросният джентълмен видимо не се нуждаеше от нашите стотинки и ни остави едно много приятно усещане. 

И сега вече бях огладняла, а пък светлините тъкмо започваха. Обичам периода, в който не е тъмно, но има лампички, но все пак сравнително бързо стигнахме до Сохо и някакъв китайски бюфет, много популярен според обедните ни наблюдения. Тъй като първото и както се оказа последно ядене ми беше в 5 следобед, готовата храна ми се виждаше бързо решение на всички проблеми. За мое съжаление не беше много различна от опитваната досега и нямаше патешкото, заради което ми се ядеше китайско 🙂 Обаче пък изядох 6 скариди, така че съм ок. Наредихме се на дълга маса един срещу друг и прецених, че ще пием бира след като се нахраним на друго място, а сега само ще опитваме разни нещица. Оправих си и кармата като намерих почти настъпения портфейл на съседчето и му го дадох. Той беше първият човек, на който не разбирах нито дума и отказах 20 паунда без да разбера дали всъщност ми ги дава като награда или беше некоординиран и не можеше да уцели чинийката със сметката.  И така за по 12 паунда ние доволно похапнахме без да преядем, макар че имаше предпоставки. Никога не съм била на бюфет преди, основно защото не предпочитам количеството пред вкуса на храната, но беше добре. 

Обаче с пиенето на бира не се получи. Много от заведенията се приготвяха за Новогодишните си клиенти, други не работеха, а навсякъде по-скоро се ядеше, а не се пиеше. Минахме и по улички с маси навън, на които седяха хора, без да пушат, защото беше smoking free. Супер странно поведение, особене предвид сезона и липсата на газови лампи да компенсират. 

И малко светлинки за всички 🙂 Аз се ръководих от този списък и видяхме доста от тях. Коледните светлини в Лондон

 

Минахме пред Ковън гардън и послушахме 30 минути един уличен певец. После посетихме Коледен базар, който ме озадачи с предложението си за халал храна. Отпред пък раздаваха безплатно преведени корани на английски. Вече се бяхме уморили, а трябваше да измислим какво да правим с минимум усилия до фойерверките 🙂

 

 

Редактирано 5 януари, 2019 от Lindt

[Lindt 36391]

преди 39 минути , Гост каза:

@Lindt Много се радвам, че си уловила духа на Лондон - не бих могла да го напиша по-добре. Радвам се и че имам едно пръстче в изборите ти 🙂 Чудесна писмена сводка, както винаги! 🙂 

О, сигурно ще успееш 😉 Истината е, че Англия е най-подценяваната от нас дестинация, а ни изненадва и очарова за втори път. Не е от липсата на очаквания - аз и от Германия не очаквам нищо, но въобще не ми харесва. Така че вероятно ще сменим стратегията и ще ходим 2 пъти годишно. 

[Гост]

преди 13 минути , Lindt каза:

О, сигурно ще успееш 😉 Истината е, че Англия е най-подценяваната от нас дестинация, а ни изненадва и очарова за втори път. Не е от липсата на очаквания - аз и от Германия не очаквам нищо, но въобще не ми харесва. Така че вероятно ще сменим стратегията и ще ходим 2 пъти годишно. 

Над 95% от хората не посещават провинцията. Англия беше подценявана от самата мен, но по други причини (£). И аз самата я откривам във времето. Наистина се радвам много, че имате очарователни спомени и ще се радвам, да ги споделяме. И да, пишеш прекрасно! 🙂  

[Lindt 36391]

Нова Година в Лондон 

 

Никога не бях ходила да гледам фойерверки навън и не бях сигурна дали това е изживяване по мой вкус. Даже по-скоро не е, иначе щеше да ми се е случвало по-рано. Но след като така и така бяхме позиционирани близо и правилно времево до едно от най-добрите места в Европа, трябваше да проверим как е наистина. 

Фойерверките в Лондон се изстрелват от London Eye точно в 12 часа и продължават около 10 минути. Толкова популярно събитие, събиращо милиони посетители, изисква някакъв ред и контрол, така че районът започна да се отцепва от 14 до 18. Това налага и корекции в обществения транспорт, паркирането и всички форми на движение. Освен това изисква и солидно количество охрана, готова да работи на празник. Съответно скромните 10 паунда вход са логични и нужни за покриване на всички разходи, включително и щъкащите хеликоптери. 

Блокадите в района не ми се сториха толкова противни колкото в Берлин заради някакъв маратон, но може и да е въпрос на лично отношение. Персоналът беше неизменно любезен и с приветлив вид. 

И така покрай боледуването и работата сестра ми и нейният приятел пристигнаха към 9:30 с кола. @Rainy не ме бий, въобще не беше моя идея, а и девойката с температура не беше точно като за обикалене на барове.

Бяха си набелязали паркинг в близост до Червената зона и нашия вход, а цената беше 23 паунда. Ние докато се придвижвахме пеша, забелязахме, че по улиците има много празни места и според табелките са безплатни по това време. Не ни повярваха, обаче след внимателно проучване се оказа, че сме прави и си е безплатно и позволено да спрем колата. 

Минахме през един макдоналдс, където опашката за тоалетни беше 3 пъти по-голяма от тази за "храна" и когато излизахме, безуспешно се опитваха да затворят. Преди това бях пила 2 безалкохолни джинджифилови бири в Pret a Manger, a те упорито твърдяха, че нямат тоалетни.  Тоест в района имаше отворени заведения, но нито си намерих бира, нито беше толкова лесно, колкото звучи това с физиологичните нужди. Жижо успешно разведряваше обстановката с обяснения, че на еквивалентно събитие на Times Square се ползват памперси за възрастни  🤣 Така де, докато изпълним тези задачки беше станало време да закъсняваме за минаване през проверката, но учтивите полицаи бързо ни инструктираха откъде да минем и да не се лутаме безценни минутки. 

Последните години има доста черни деяния покрай такива масови събития, така че аз не бях удоволетворена от проверката. Никакви металодетектори за мен, бегло за Жижо. Забраната за раници се спазваше, но тази за стъклени бутилки изобщо не. При това можех да вкарам 5 ножа спокойно. Тоест аз лично се напрегнах от недоглеждането. 

Ние бяхме в най-тъпата зона. Но реално не съм сигурна каква е разликата. Не беше пълно, така че обиколихме и след като преценихме, че е все тая къде точно сме, седнахме на едно бордюрче   Аз си имах малко ром с фалшив спрайт ( купила си го бях по-рано от улицата) , а останалите пируваха с някакви неуспешни палачинки от вчерашната закуска, които набедиха за катми. Както и да ги наричат, си бяха гадни и аз не видях причина да използвам тялото си вместо кошче. 

Обстановката наоколо беше просто скучна. Събрали се бяха бедни работещи хора, малко уморени туристи, някое и друго дете. Имаше тиха, скучна музика и не предразполагаше към някакво празнуване, а още по-малко към еуфория. Дори пияници нямаше 

В 12 Жижо се беше съсредоточил над клипчето, което правеше на фойерверките и новогодишната целувка беше придружена с "пречкаш се". Любов ли бе да я опишеш  

След фойерверките се изнесохме неочаквано бързо, бариерите бяха вдигнати, задръстване нямаше и директно отлетяхме към Ковънтри. Възможно е по улиците и в лодките да е по-яко. Тоест със сигурност би трябвало да бъде, защото зоните са много скучни. Бях се наспала в колата и пред къщата обяснявах как не ми се спи и мога да изпия една джинджифилова бира, когато отворих вратата. Поради липса на по-удобен терен, в нашата обител се бяха събрали 10-14 българи на всички възрасти, танцувайки на масата между чиниите със сарми и пържоли, а силата на "на теслата дръжката" едва не ме запрати обратно през вратата 🙄. Легнахме си директно, съжалявайки, че не съм взела тапите за уши. 

С две думи радвам се, че  изкарахме тези 5 часа в зоната и по пътя, а не в къщата 😉

 

 

 

 

Редактирано 6 януари, 2019 от Lindt

[rdd 1875]

Чудесен разказ! Искам още!!!

[Lindt 36391]

преди 3 минути , rdd каза:

Чудесен разказ! Искам още!!!

Благодаря 🙂 Освен ако не ви е интересно колко съм добра на не се сърди човече и рецептата за пържоли на 1ви януари, ще почакате за нова история до връщането ни от Ница в началото на февруари 🙂

А в конкретната тема, ако @Гост ни измисли нещо около Лутън, ще пиша пак през март. 

[Гост]

преди 2 минути , Lindt каза:

А в конкретната тема, ако @Гост ни измисли нещо около Лутън, ще пиша пак през март. 

Ако @Lindt каже параметрите на скитането, Рейни може и да измисли нещо... 🙂 

[Lindt 36391]

23.03.2019 Лутън 

 

На път за Исландия тази година, имахме да запълним няколко часа около Лутън. Полетите на уиз са ужасяващо рано и бяхме станали в 3, така че не бяхме точно пълни с енергия 🙂 Но пък навън беше пролет, така че не можехме ей така да висим 7 часа на летището, вместо да си измислим занимание. 

И в ранната английска утрин, нарамили раници, куфари и чаша капучино, потеглихме пеша към Лутън. Сестра ми доста се смя, че ще разглеждаме единственото по-престъпно място в Англия от нейния район, но какво да се прави, бяхме лишени от шофьор и предложения къде да отидем за толкова време по този силно заплашен от задръствания път. И Зоологическата градина на 12 мили изглеждаше непревземаема без кола, така че в крайна сметка тръгваме към града и каквото видим. 

Отдавна не си бях носила раницата и на средата на пътя от 2 км вече се оглеждах къде да спра за почивка. Издържахме все пак до първия парк с пейки и бяхме подобаващо възнаградени 🙂 Видяхме летящи патици, скачащи катерички, 2 щъркела в полет и множество гугутки с размерите на кокошка. Като допълнителен бонус тревата беше зелена и прясно окосена, дърветата цъфтяха, така че миришеше страхотно. 

След почти час там се отправихме бавно към центъра. Или нещо подобно. Намерихме си мол, в който въпреки изключителния шум от почистващи машини, насядали по пейките хора, невъзмутимо четяха. Непосредствено срещу мола е и много красива църква и пазар за плодове и зеленчуци. Бях много щастлива, че не готвят нищо вкусно и интересно, защото нямахме нито стотинка в брой и щях да страдам неимоверно, ако нещо ми привлече лакомия поглед. 

Единствената ни цел за деня беше Stockwood Park, където да се мотаем и разгледаме колекциите в музея, докато кротко чакаме Лора да се появи. Разбира се аз съм любител на английските дворчета и тихи улички, така че и в това градче ми хареса. Ей това ми липсваше в Исландия, дворчета, показващи, че живеят хора и искат да им е чаровно около къщите. Не че има толкова много къщи или възможност при такъв климат да посадиш без усилия и едно стръкче, но можеха да си украсяват с нещо друго като в Норвегия. 

Така де, в Лутън когато приближиш парка къщите стават по-красиви, а дворовете им по-поддържани. И ние се бяхме отдали на вдишването на пролетта и си бяхме много доволни от живота - да си седим на слънце, да дъвчем лешници и да си зяпаме катериците, а птичките да пеят. Научихме, че катериците късат и ядат тези младите и прясно поникнали листа. Нямах представа, че са част от менюто им

Като ни омръзнеше да седим на едно място, се разхождахме до следващото място за почивка, наблюдавайки играещи футбол, голф или каквото друго занимание са си измислили хората за събота. 

Тъй като сестра ми явно не се беше разбързала с приготвянето на багажа си, имахме време и за разглеждането на изложбата в средата на парка. Безплатна е и имаше всевъзможни каляски, погребални каруци за бедни и богати, циркови фургони, прототипи на каравани и дори няколко вековни коли на кралските пощи. Повечето експонати са придружени от кратко описание, а и има изложени и лични вещи като ветрила  от редки материали например. Не знам дали ще е интересно да се отиде специално за това, но ако се чудите с какво да си запълните  времето около летището, това е доста приятно място. 

[rdd 1875]

Още, още!

[Lindt 36391]

Пролетен Уелс 2022

 

Ние очаквахме и се бяхме подготвили, че след Галапагос ще бъдем временно неспособни да харесаме която и да е дестинация. Но една постоянна, натрапчива мисъл се въртеше в съзнанието ми: искам на остров Скомър, искам да видя пъфини, искам английска пролет, искам пак в котсуолдските селца, искам да видя животни, искам ейл... Това, че се занимавах да начертая планове за сестра ми, с презентация, линкчета и картинки, хич не помогна да си избия тези мечти от главата. 

 

Миналата година безотговорно планирах пътувания, без да пестим отпуск, но тази вече си светехме в червено и вариант за пролетен Уелс можеше да се получи само около 24-ти май.

Спогледахме се на 11.05 и се разбрахме, че ако имам готов план, навием компания и шофьор за дясното движение, може да купим билети и да тръгнем след 10 дни. В идеалния вариант гледам да разпределяме пътуванията равномерно през годината, но пък как се пропуска празник, евтини билети, а и въобще приключение с жизнерадостни другари като Жени и Марти?  

 

Гвоздеят и основната цел на програмата беше остров Скомър в Уелс. Допускат се ограничен брой посетители, достъпно е с лодка и билети може да се резервират срещу малка такса предварително. Ако времето е лошо, пътуването се отменя. Преди да купим самолетните билети, проверих дали има свободни места за лодките и първите бяха изцяло разпродадени. Оставаше една-единствена опция за нашето пътуване - посещение в неделя от 12:00 до 17:00, ако времето позволи. 

Скочихме! 

 

Веднага щом платих билети за всички, ми писа и Теди. Приехме я в групата с радост, слабичка е и лесно щяхме да я сместим на задната седалка 

 

 

 

 

 

[Lindt 36391]

Ден 1 Първа спирка Касъл Комб

 

Евтините полети в последния момент си имат недостатъци - летяхме към Лутън в 6 сутринта и съответно трябваше да станем в 3. Ужас! Ние получихме места един до друг, плюс едно за Жени. Тя на всичкото отгоре спа като пън до мен цял полет, а аз не можах! Кацнахме, групирахме се с едно изключение и започнахме да проверяваме условията на мобилните си оператори - Жени на мтел плащаше някакви десятъци на стотинка на мб, така че обяви диджитал детокс. Теди си беше изхарчила бързия интернет и някак това трябваше да значи, че ще си плаща потреблението. Айде, и тя ще си лекува зависимостите. Марти.. той има навик да минава всички проверки преди другите и въобще никой да не знае къде да го търси. Ние .. разбира се... си бяхме много адекватни по наше мнение 

Докато свършим с проверките, съберем се, намерим кафе, хванем шатъл за рент-а-кар района, намерим имейла на колите под наем и научим къде да ги търсим, беше минал около час. Но сравнително адекватни получихме колата, наснимахме я, заредихме в навигацията Castle Combe и с мръсна газ потеглихме. Шегувам се, влачехме се по напълно очакван начин за недоспали хора в страна с дясно движение. Но на никой наоколо не пречехме, не ни изпреварваше, не свиркаше и въобще всичко си вървеше по ноти до първата отбивка. Там някак загубихме 1 час докато 5 човека си вземем по 1 закуска в Greggs и се качим в колата Не знам как стана, ама за всеки случай реших, че повече няма да ходим в Грегс! 

 

Нищо де, все пак стигнахме до първата спирка преди обяд! А Касъл Комб се оказа толкова прелестно и прекрасно място, че не успяхме да си тръгнем 2 часа. Паркингът е преди градчето и е безплатен.  Ние уж само набързо едно мостче ще снимаме и ще се разтъпчем, но една чудесна, изискана дама ни предложи върховен сладолед. Моят беше с касис, а на Жижо с мед и джинджифил. На Жени и беше с някакви изкуствени ягоди, ама тя си го хареса, сигурно от недоспиването са й били сбъркани рецепторите 😉 

И един голям лимонов кейк беше оставен да се самопродава директно на улицата! Еми взехме и него, как да го пропуснем? Жалко само, че ни оставаха още около 400 км до мястото за нощувка.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Този мост е доста трудно да успееш да го заснемеш без хора. Ама ние се опитвахме наистина с всички сили, въпреки румънците, опънали статив в реката. А необезпокояван и излъчващ достойнство човек си плевеше дворчето на колене, в компанията на своето куче, без да се впечатлява от снимащите туристи. Интересни са хората в Англия. 

 

 

[Lindt 36391]

Ден 1 Tintern Abbey и Saint Govan's Chapel 

 

Не беше голямо отклонение в маршрута, а всички много харесахме идеята за тези руини - масивни, каменни и излезли от приказките, просто бяха страхотен декор за мечти, шапки с пера и рокли с кринолин. За моя изненада плановете за подходящо облекло си останаха на думи и трябваше да обикаляме там, дегизирани като обикновени туристи. 

Абатството си има и вход, и платен паркинг. Нещо, което поне в гугъл не ми беше станало ясно предварително. Ако ме питате сега, бих предпочела да бяхме отделили 1 час и 8 паунда за Bowood Rhododendron Gardens, но мислех, че ще имаме шанс на връщане за това, ако не са ни стигнали цветята в пътуването. Утешителното е, че между камъните тревата беше искрящо зелена и изпъстрена с хиляди маргаритки. По-пролетна премяна не можех и да си представя, така че съм доволна от видяното. 

 

 

 

 

 

 

 

 

Извън комплекса и безплатно може да видите цялата конструкция, има и различни хълмчета, от които да снимате спрямо това в коя част на деня отидете и къде е слънцето. Но на мен от пътя не ми се получи с композицията. 

 

 

Докато обиколим, беше станало толкова късно, че освен планираната разходка в Кардиф, отпадна и обиколката на Тенби. Времето ни стигаше за пазар на някаква бира и бърза вечеря, настаняване и залез на скалите близо до къщата ни: 

Все пак след 15 часа ден и шофиране, Марти все още можеше да се усмихва. И беше щастлив от хобитската ни къщичка-каравана, в средата на нищото. 

 

 

 

Аз наистина първоначално очаквах да имаме време даже за следобедна дрямка. А после, че поне ще можем да стигнем от Saint Govan's Chapel до Green Bridge на 5 км за залез в 9. Не ни се получи точно, но районът беше красив, Келтско море ни посрещна със страхотни скали и гледки, къщичката ни се оказа супер кукленска, компанията беше ухилена, а първата ми IPA идеална, дори да не беше много студена. 

 

 

 

 

 

 

[Gentleman Basta 6825]

Леко фактологическо уточнение, защото авторът спа по пътя (явно се е чувствала доста освежена и е преценила, че е спала повече, отколкото в действителност) - от Castle Combe до караваната са 240км, а не 400км

 

Наемане на кола: Rentalcars.com -> Budget 

Симпатичен VW Golf за 383лв (4 дена)

Външна застраховка от Wolrd Wide Insure - 36лв

 

Лодката за остров Скомър се резервира тук - Land On Skomer - Pembrokeshire Islands (pembrokeshire-islands.co.uk)

Имат twitter акаунт, където съобщават всеки ден дали ще плават - Skomer Boat Info. (@skomer_boatinfo) / Twitter

 

Оставям ви в ръцете на разказвача.

[Lindt 36391]

Ден 2 Bosherston Lily ponds & Skomer island и голямото планиране 

 

В Англия живеят двама наши виртуални приятели, снимащи диви животни, които са избутали района много напред в списъка ми с предпочитани пътувания. За моя изненада Мариана не само ми даде насоки къде какво да видим, ами предложи да се видим и да ни разведе сама из Уилтшър, ако изберем да нощуваме в района. Така или иначе и двамата са посещавали Южен Уелс многократно, та ми напълниха главата с още доста задачи, за някое есенно пътуване - площадка за подхранване на червена каня и остров Ramsey със стотиците бели бебета-сиви тюлени и елени на брега. Тогава няма да има цветя и пъфини, така че просто трябва да отидем 2 пъти. 

 

Докато си говорехме с Мариана, една случайна реплика парализира ума ми: "нали знаеш, че крайбрежието на Уелс е военна зона, та в понеделник са обученията и  доста места не са достъпни за обществено ползване, ...понякога не е само в понеделник и ни се е случвало да ни връщат. Та щем не щем, ходим уикендите с всички."

 

Аз имах 2 планирани крайбрежни разходки вечерите около настаняването, 1 остров и 1 полуостров на прибиране, така че тази информация ми върза планиращия мозък на фльонга и започнах невротично да търся карта на местността, описание на обученията, законодателство и разпоредби за достъп.... Примирих се, че няма да стане така и ще разчитам на "една жена каза" и се обърнах към собственичката на настаняването за помощ, но неособено сигурна, че тази легенда е истина и няма да обиди един горд уелсец: Ама пък като така и така ще си разпитвам, да минем и на любимата ми тема с животните

 

Цитат

......

- a friend of mine said that the coast of Wales is a military zone, so we may not be allowed to walk in the area on Monday. We are planning Church Door Cove & Skrinkle Haven Beach and maybe Gower Peninsula. Is it possible to stop us somewhere?

....

Do you know a place where we can find deer or other animals? I am afraid that we do not have many wild animals in our country so we are always happy to meet any of them.

И отговорът: 

Цитат

Hi Martina, The Gower penisula is a good hours drive from where we are and has no military restrictions. Skrinkle Haven and St Govans to Freshwater West is across the military owned land and may well be closed on Monday to the public.

....

 

We don't get deer down near us. It is mostly sea birds and otters on the Bosherston Lilly ponds, but you have to be up early to see them. We have a lot of cattle and sheep around us. You may see deer if you go to the Gower Penisula.

https://www.nationaltrust.org.uk/stackpole/features/meet-stackpoles-wildlife

 

Хелън не само притъпи опасенията ми за планираното до момента, ами успя да вкара и едно търсене на видри на разсъмване ( @ven62 да не чете повече ). Ние мислехме да станем в 5 сутринта, да отидем пеша до езерцата с лилии, да обиколим района и като останалите се наспят и нагласят, да тръгнем към остров Скомър.  Те обаче се разбунтуваха, че не им се спи и като тръгнем в 7 с колата, ще сме супер, така че си легнахме, постигнали някаква удовлетворителна уговорка. 

 

Сутринта обаче ни посрещна доста дъждовна и сива и ние с готовност се отдадохме на пиене на кафе и подготвяне на сандвичи за остров Скомър, където щяхме да сме 5 часа, а няма кафетерия или заведение. От нас се очакваше да сме час преди лодката на мястото на тръгване, но то не е оживено селце, а точно 1 сувенирен магазин с кафе машина и мъфинчета, та не разчитайте много на него за изхранването си. 

 

Все пък към 8:00 тръгнахме да ги търсим тези 2 видри от снимките в интернет. Бяха се пробвали да ни обезкуражат, че ги няма видрите, но мястото беше едно от двете подходящи в UK за наблюдение, така че хранех надежди. 

 

Районът е наистина разкошен, зелен, див, рядко населен и с много интересно крайбрежие. Ние направихме кратка разходка около час около езерцата с лилиите по добре маркирана пътека, но при по-хубаво време или когато хванеш периода с нацъфтели сини камбанки или пък горски рододендрони, може да удължиш пътя си, да поседиш на плажа и въобще да прекараш прекрасен ден на открито. 

 

 

 

 

 

 

 

 

П.П. Този пост го пиша основно за мен и да си спомням, не се чувствайте длъжни да ви е интересно 

[Lindt 36391]

Остров Скомър

 

Семейство Кайрови живеят в открито море и излизат на сушата само през периода си за гнездене, който съвпада с нашето лято. Най-известни и любими на хората са Atlantic Puffin/ Тъпоклюна кайра, и именно тях отидохме да видим в естествена среда в Уелс.  Това може да се случи също в Исландия, Норвегия, Шотландия. Има и при онези противни подобия на хора на датска територия. 

Вероятно имате шанс да ги срещнете случайно на разходка около скалите в тези страни, но изживяването не може да се сравни с посещение на остров за гнездене. Птиците обаче са силно уязвими и е добре да осмислите и запомните малко информация за тях, преди да се озовете в непосредствена близост.

 

И така представете си една моногамна двойка пъфини. Те са разделени по 9 месеца и си плават в морето, полюшвани от вълните и неуязвими от студа. През април/ май те се отправят към сушата, за да започнат да подготвят гнездото си. Тези сладки птички с размер едва 30 см, трябва да издълбаят тунел около 90 см и да предвидят разклонения. Но който е садил горичката ни например, помни, че това не е градинка и в земята има много и тежки камъни. Особено ако си избрал да копаеш около скали.

Една здрава колония пъфини се състои от приблизително 100 000 двойки. Всички те имат нужда от свое еднометрово тунелче с разклонения за своето единствено яйчице. На Скомър освен тъпоклюните кайри, има още над 200 хиляди други морски птици, снасящи яйцата си директно на земята или на плитко в нея. И половината от световната популация на Обикновен буревестник, около 300 хиляди двойки. 

 

 

 

 

 

 

 

Един бременен плъх или друг подобен хищник е достатъчен, за да унищожи колониите на острова. Гнездящите на земята птици нямат средство за защита, освен да избират недостъпни райони. Но вече никой район не е достатъчно отдалечен за хората. Всеки от посетителите трябва да си прегледа багажа за гризачи, макар че предполагам не е голям шансът да си имаш плъх в раницата. 

 

Всяка предупредителна табела на британска територия беше придружена от обяснение защо това действие е добре да бъде избягвано. Може би ако и при нас беше така, щяхме да сме по-грамотни и мислещи, по-малко интуитивни.

 

Това, което обаче със сигурност трябва да направите, без да мислите и да си преценявате сами, е да не излизате от пътеката. Особено в периода след снасяне на яйцата. Има доста голяма вероятност кракът ви да пропадне в плиткия тунел, да размаже яйцето или малкото пъфинче и вероятно да рани майката. А нали помните, че двойките са моногамни?  Всяка стъпка встрани е възможно да убие 1 от 40 хиляди птички. А снимка с телефон може да направите и на пътеката. 

 

[Lindt 36391]

Пътуването с лодка до острова е 10 минути. В нашия случай пейките на лодката бяха мокри от дъжда, но задължително трябваше да седнем и на помощ дойдоха дъждобраните на Теди и Марти. Покрай мъглата, вятърът и дъжда ние точно се готвехме да се отдадем на униние, когато дочухме думите на капитана: 

 

"В слънчево време пъфините са на риболов, а в такива дни си седят на сушата и можете да ги видите отблизо" 

 

Е, ами щом е така, ние сме правилната компания за острова! Великобритания май се справя чудесно с мрачното време и без да сме там, ама все пак ударихме 1 рамо. Представям си, ако @Roberto Baggio отиде там, направо ще се удвоят популациите 

 

Така де, в шеги и закачки стигнахме до острова. Очакваше ни маркирана пътека с дължина около 6,5 км, като част от маршрута може да се пропусне или да повторите някой участък, ако сте бързи. 

 

 

Но слизайки от лодката и тръгвайки нагоре, около стълбите пъфин след пъфин, гагарка след гагарка, ясно ви е... поизюркаха ни от персонала да се размърдаме и качим горе, за да се проведе инструктажа, преди групата ни да се разпилее по острова. Сестра ми ни беше подарила гайд с карта, пътеки, информация и определител за птиците на острова, но ние удобно си го оставихме на рафтче вкъщи. 

След 10 минути обяснение на правилата и защо именно да не излизаме от пътеките, можехме да останем още малко и да чуем любопитни факти за обитателите на острова и навиците им, които инструкторката изключително успешно имитираше и като звуци 🤗 или да си продължим самостоятелно по обиколната пътека на острова. Противно на обичайните ни решения да се движим обратно на всички, този път харесахме доводите защо да тръгнем надясно и да оставим скалите в ляво за накрая. 

 

Пъфините в началото са много и са наблизо, а и са първите, които виждате. Обаче на Жижо хи не му харесва да снима кафява пръст, така че поне ние искахме да си намерим по-подходящо място с цветенца, зеленина и да са на правилната височина. Полетата със сини камбанки бяха леко поувяхнали, така че аз пък се отказах да снимам комбинация от прецъфтели цветя и сиво небе и някак се оказахме вместо най-бавни в групата, най-отпред и потропващи лекичко с крак.

 

 

 

Стигнахме до Старата ферма в средата на острова, където са и единствените тоалетни. След това вече цветенцата се промениха, времето леко просветля и се заоглеждах усърдно за зайци. 

 

 

 

 

От време на време виждахме някой стридояд или друга прелитаща птица, но мога да споделя без угризения, че тук първоначалната еуфория вече изцяло се беше стопила и нямах търпение да излезем в близост до скалите. 

И тогава се появиха зайците 

 

 

 

На местата, където има зайци, пъфинчетата понякога използват техните дупки за основа на къщичките си. Иначе малкото пъфинче живее в самия край на тунела, а тоалетната е близо до входа. Тези птици държат на хигиената си, защото ако са мръсни, се нарушава водонепропускливостта на перушината им. В края на периода за хранене на малките, който е около 6 седмици, почти цялото тунелче е пълно с изпражнения и това е още един сигнал младежът да напусне убежището си, ако не е схванал намека от това, че вече не му носят храна. 

Тук не знаем дали заекът е съгласен да му ползват дупката, ама видимо е малцинство: 

 

 

Въобще не знам колко време прекарахме в дебнене на зайци и възторжен писък на всеки нов, който видех, но си спомних, че и сестра ми прилежно се е опитала да картографира всяко зайче на острова и явно е семейна особеност. След снимките с цветенца обаче Жижо реши, че няма какво повече да желае от зайчетата и е време да почне да снима други животни: 

 

 

 

П.П. Картата се качи в четим вариант след 10 минути въртене, ама това обръщане на снимки е толкова дразнещо, че няма да ви снимам и сезоните на цветята и животните. 

Може да ме питате, пък аз да ви казвам срещу тържествено обещание да не излизате от пътеката. 

[Lindt 36391]

Времето, както споменах по-рано, си беше неприятно и студено, но на нас вече ни беше безразлично. Покрай някои от скалите не е забранено да ходиш и даже са маркирани като райони за пикник. Има различни птици и цветя, интересни скали и като цяло мога да опиша острова като изключително красив. Е, по-фотогенично щеше да е малко синьо небе, но на кого му пука за небето, ако е около 40 000 двойки пъфини? На нас не! 

 

 

 

 

 

А, ето и братовчеди на пъфините от семейство Кайрови - тънкоклюна кайра/ guillemot

 

 

 

Тези са гагарки/ Razorbills, много красиви птичета и са ни много любими. За съжаление може да ги доближи човек най-вече около стълбите, а там е трудно да ги заснемеш добре. 

 

 

 

 

И така неусетно ние стигнахме до скалите с пъфини. Без кален фон. Добро място са си избрали, а?

 

 

 

 

И  тогава дойде време за дългия обектив

 

[Mary 58388]

преди 4 часа, Lindt каза:

Е, по-фотогенично щеше да е малко синьо небе

Вие компенсирате с цвят!

Чуден, чуден разказ!

Да видим кога ще включа и този район в плановете си.