Когато бъдеш отнесен от Ирландските друиди...

[Гост]

...и не помниш маршрута (!),, но искаш да разкажеш час по-скоро - след 36 часово безсъние, 1100 км за едно денонощие (последните 700 км през нощен Уелс и Англия на един фар), N кафета, 10 часов работен ден, зарязан багаж - но снимките са пред теб. И не можеш да повярваш какво си видял... 

 

Това пътуване ме изуми с няколко изумления. 

 

• Програмата ми съвършено се омота и аз не протестирах (почти)...
• Не мога да възстановя маршрута (това искрено ме потриса, но е факт).
• Три дни слънце, без капка дъжд, в началото на Май...

 

Разбира се, че ще опитам да покажа всичко. Защото съм съвършено и окончателно влюбена в този остров. И в хората му.

Ще запазя мълчание за някои интересни случки, които още ме карат да се усмихвам като Душко Добродушков - не иде реч за тикви, а само за щастливо оглупяване 🙂 

 

А това е много грубо очертание на маршрута. Ще лъкатуша и ще обясня колкото мога. Защото импровизациите бяха фамозни...

 

 

Бях привилегирована да пътувам в очарователната компания на @patilana и @Василена.

Събрах слънце и смях за месеци напред.

Благодаря ви, девойки!

 

И само малко идеи за това, което видяхме... Само където усещането за магия и свобода няма как да бъде описано.

 

 

 

 

 

 

 

Следва...

 

Редактирано 7 май, 2019 от Гост

[patilana 10308]

Не мога да повярвам, че @Гост е намерила сили да започне описанието на това невероятно пътуване. Чест и почитания!

Аз все още съм изтощена, без да съм положила капка от усилията й. 

 От вчера, очите ми не искат да приемат сивотата на големия град. Душата ми остана някъде по пясъка на отлива. Усмивката не слиза от лицето ми. Сърцето ми прелива от благодарност, че имах честта да наблюдавам безумната красота на тази част от света, с две прекрасни дами @Гост  и @Василена.

Програмата беше допълнена от усета към скритите съкровища на природата на @Гост и уменията й да ги намира.

Коя магьосница ще разреши да бъдат вкарани в карта  пътищата до нейните тайни ?

 Слънцето ни съпровождаше, защото друидите май бяха решили, че трябва и аз да се влюбя в този край на света, известен у нас само с овцете си. Океанът беше като езеро, за да не би да прогони изнежените ни тела от себе си. Вятърът беше на мястото си, за да издуха от мислите ни очакванията и да отвори място за гледките. Гледките - мога само да пожелая на всеки да ги види. 

Очаквам и аз с нетърпение, думите, които ще разкрият магията на частица от Ирландия.

 

[Гост]

Това ще ми бъде трето посещение в Ирландия. И нито веднъж в Дъблин. Може би някога.

 

Първото – до Корк и околността. Дори не го броя, просто отидох само за един уикенд, но толкова бях замотана и не знаех, че не се прави така, както направих.

 

Второто – с @Василена, миналата година – беше чудо! Ring of Kerry, Ring of Dingle, Moher... Много бях благодарна на съветите, специално на @Георги, иначе щяхме да видим каквото видяхме на мукавей 🙂 Имам написана сводка…

 

Третото – сега. Малко съвети, по обективни причини – липсващи знания. И знаех, че ще е импровизация…

 

Цялото пътуване беше една импровизация, всъщност. С личната ми кола от Англия – това върви със своите плюсове и минуси. Фериботът – кола и пасажери, в двете посоки, е на цена £203. Пътуването до Дъблин е 3.5 часа. Има няколко оператора, аз избрах най-ниската цена, която просто перфектно пасваше на плановете ми. Обикновено цената е доста по-висока. Липсата на сън не я слагам в сметките…

 

С две дами, присъединили се на магия (билетите бяха прелестни) – едната от Канарските острови, другата – от София.

 

Тук има магеланци, които са ми гостували и те всички знаят, че обожавам да си глезя гостите. Това няма общо с общите ни разходи по пътуването. Посрещам ги винаги – ако кацането е на Гатуик или Хийтроу. От Лутън и Станстед – давам детайлни инструкции.

 

@patilana прави премиера в Кралството и се справи блестящо сама с две от най-големите гари в UK, за да се озове в моето село 🙂 @Василена е привилегирована принцеса – взета е с кола 🙂

 

И после задължителното барбекю. Дори да вали типичния английски дъжд. Имам навес… Моите гостенки се грижат за мен с български Бургаската мускатова, розовите домати, испански хамон, чоризо, сирене, вино... Благодаря им! 

 

Аз само единствено – мега нарцистично - искам да ми се възхищават на градината 😄

 

 

 

Планираме да тръгнем в петък на обяд – за целта нахално работя от в къщи, като смятам да се измъкна по терлици не баш в края на работния ден 🙂 Нахално рано го правим, всъщност. Предоставям 3 часа резерв, защото знам, че минаваме по едни от най-инфарктните магистрали на Англия, макар че петък, в празничен уикенд, винаги е зле положението. Но не подозирах дори колко зле… 

 

Маршрутът е следния:

 

 

В нормални часове би трябвало да се вземе за 5 часа. В ненормални – достигна почти 8…. Снимката не е моя, аз подскачах на седалката и не ми идеше на акъл да снимам 🙂 Но задръстването беше от Бирмингам до Манчестър. 

 

 

Сега… Наясно съм, че изглеждам смешна в очите на някои хора с моите преосигурявания – няма лошо. Имам предвид знам го и съм го приела 🙂 Само където преосигуряванията ми имат причини. Три почти изпуснати полети на Лутън – всеки от тях с няколко часа резерв, един на милимунда изпуснат полет на Хийтроу от сина ми, отново с резерв – хубаво, че детето тича много бързо.  И още. И още.

 

Една скоба отварям. На връщане пропускаме лесния път до пристанището на Дъблин (тунел) и се напъхваме в градския трафик. Аз пъшкам многострадално – ами ако ни хване трафик… Спътничките ми отбелязват учтиво след пасажа: ама то нямаше задръстване… Много ми е трудно да обясня какво става при блокиран трафик в столици като Лондон. Стоиш в колата и умираш, докато ти излита самолета (отплава кораба). Няма как да го знаеш, ако не си го преживял.

 

Но… успяхме. Специални благодарности към @patilana, която успя някак да успокои вътрешния ми вулкан, както и този на Василена – характери, но ако бяхме изпуснали ферибота, самобичуването ми щеше да е фамозно и не знам дали и тя би помогнала…

 

Но не се случи 🙂  Случи се изключителен залез - не успях да изпусна апарата, докато треперех от студ 🙂

 

Пристигането – точно след полунощ. Резервиран хотел Travelodge, 24/7, обслужва летището и пристанището. (135 евро за трите ни). 20 минути пътуване от порта. Един съвършено нетипичен избор за мен – искрено и сърдечно мразя стандартните хотелски вериги, но къщите за гости не работят в 1 през нощта. И е топло. Стига ни…

 

 

Следва... 

 

Редактирано 9 май, 2019 от Гост

[Lindt 36468]

На 7.05.2019 г. в 21:26, Гост каза:

...и не помниш маршрута (!),, но искаш да разкажеш час по-скоро - след 36 часово безсъние, 1100 км за едно денонощие (последните 700 км през нощен Уелс и Англия на един фар), N кафета, 10 часов работен ден, зарязан багаж - но снимките са пред теб. И не можеш да повярваш какво си видял... 

 

Това пътуване ме изуми с няколко изумления. 

 

• Програмата ми съвършено се омота и аз не протестирах (почти)...
• Не мога да възстановя маршрута (това искрено ме потриса, но е факт).
• Три дни слънце, без капка дъжд, в началото на Май...

...... 

 

🙂

Оппааа... Много добър старт 😉 Ще има какво да чета 😄

[neuromancer 25169]

преди 1 час, Гост каза:

Сега… Наясно съм, че изглеждам смешна в очите на някои хора с моите преосигурявания – няма лошо

Който не го е преживял може и да му е смешно... 

Аз последно преди 2 години изкарах един ден в опит да мина 100 км до Рио в края на дълъг уикенд, можеше да изкараме целия ден на плажа вместо в задръстването. Оттогава го взимам предвид. 

[Happy_Traveler 2850]

Като ти гледам снимките - напомня на снимки от Исландия, прекрасно е!

[Гост]

...Когато планирах скитането ни, знаех едно – искам Wild Atlantic Way.  ­­Миналата година искрено страдах – колкото и патетично да звучи – когато се откъсвахме от този знак поради друг маршрут:

 

 

Затова решението ми беше да го следваме максимално – от север на юг. Колко на север и колко на юг – въпрос на време. Основната информация черпех оттук:

 

https://www.wildatlanticway.com/home

 

Нямахме много – само три дни. Затова се наложи да избирам. Оставих Северна Ирландия и най-северната част от Република Ирландия за друг път и набелязах начална точка Ardara.

 

 

А причината… Glengesh Pass Ardara, в списъка на най-красивите пътища на Острова.

 

https://www.its4women.ie/news/the-best-scenic-road-trips-in-ireland.aspx

https://www.dailyedge.ie/scenic-drives-in-ireland-1981668-Mar2015/

 

А това е само част от изумителното шофиране там…

 

 

Попътно минахме пoкрай десетки езера, прескачахме между Северна Ирландия и Република Ирландия – на едно място имаше само въоръжен пост, по друго не си пролича, че са две държави - и линиите на шосето: жълта и бяла (благодаря на @Polina за съветите!).  Сега… Аз смятах, че съм видяла откъде трябва да минем, ама се оказа не баш. Смятах че преходът е до Donegal – но по друг път. То пак де, ама само където се обикаля целият полуостров 😄

 

 

Най-хубавото, което направих – след като намерих отправната точка с навигацията – зададох Glengesh Pass, иначе google го избягва, изключих навигацията и шофирах само по знаци. Няма такъв кеф! ❤️ 

 

В един момент инстинктивно усетих, че карам на север, независимо че следвах Wild Atlantic Way – SOUTH. Откъде да знам какви виражи прави… И когато започнаха виражите, видяхме такива гледки, щото ни спря мозъкоотделянето! А не е да не сме обикаляли… Включително и лами 🙂 Снимахме това, което успяхме - където можех да спра. Останалото - просто се размазвахме от удоволствие...

 

 

 

 

 

 

 

 

Следва...

 

 

Редактирано 10 май, 2019 от Гост

[Гост]

След прекрасната църква – @patilana и @Василена се прехласват по старовремското гробище, което аз се оказва помня само ментално, не фотографски – апропо, изумителни гробищни паркове! – продължаваме неясния (за мен) маршрут, но пък всички се размазваме подобаващо...

А, да. От предишното пътуване съм си взела за спомен ирландска музика, която не спирам да въртя. Чудо настроение създава! Нещо като това 🙂 

 

 

 

 

Междувременно минаваме покрай гледки, които няма как да предам – не съм Господ, но усещането Ирландия се просмуква в кожата ни...

 

 

 

 

 

Освен усещането Ирландия започваме да усещаме кански глад...Търсим кръчма, ама йок, В средата на нищото сме. Обхват – повече от йок. В един момент съзираме някакъв оазис – и започваме да лелеем вкусотии разни. Таратанци! Само кафе и сладкиши, a ние искаме месо и бира, бе! 😄 

 

Излизаме с две находки: @patilana с чуден шал, а аз с инструкции къде се намираме. Когато моля да ми покажат на картата къде сме – нали помните, че нямаме обхват и шофирам само по знаци - леко се задавям... Още сме на майна си Райна, а денят започва да преваля. Демек там, дето изобщо не бях го планирала, се въртим половин ден...

 

Вдигам ръце от планове и планчета. Докъдето го докараме. Добрата новина е, че наблизо – според кьопавия ми превод – има кръчма. И наистина има кръчма – с огън, местна бира и риба 😄 Ще ви пожаля от снимки...

 

Залъгваме малко глада – изполвам паузата - и наличната мрежа, и пиша сълзлив мейл до стопанката на нашата къща на незмнаксиколкостотин километра, че ще се появим по някое време късно вечерта и моля за храна (това не е ресторант). Получавам уверение, че ще споделят вечерята си с нас. Аз споделям новината с моите аверки и буйна радост настъпва в нашите редици.

 

Толкова буйна, щото като разбирам за някакви изумителни скали наблизо, питам за съгласие аверките и завъртам волана и правим поредната имровизация. Те ако знаят колко ще импровизираме… 😄 

 

Стигам паркинг с бариера – и много коли. Моята съобразяваща се със законите – или тъпо-послушна – природа (всеки слага епитетите си спрямо себе си) паркира колата и тръгваме пеша. Пътят е стръмен – ама МНОГО стръмен. Викам – айде, стигнахме. Няма ме мразят аверките. ФАФЛИ! 😄 

 

След първия дик последва втори. Лошото е, че ни изпреварват коли – явно на не толкова съобразителни (в скоба тъпо-послушни) шофьори. Спътничките може би ме гледат лошо, ама аз гледам бодро и викам - ей го де е. Вярно, след няколко километра...

Но е ЧУДНО!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Следва... 

[Василена 1123]

преди 3 часа, Гост каза:

След прекрасната църква – @patilana и @Василена се прехласват по старовремското гробище, което аз се оказва помня само ментално, не фотографски – апропо, изумителни гробищни паркове! – продължаваме неясния (за мен) маршрут, но пък всички се размазваме подобаващо...

А, да. От предишното пътуване съм си взела за спомен ирландска музика, която не спирам да въртя. Чудо настроение създава! Нещо като това 🙂 

 

 

 

 

Междувременно минаваме покрай гледки, които няма как да предам – не съм Господ, но усещането Ирландия се просмуква в кожата ни...

 

 

 

 

 

Освен усещането Ирландия започваме да усещаме кански глад...Търсим кръчма, ама йок, В средата на нищото сме. Обхват – повече от йок. В един момент съзираме някакъв оазис – и започваме да лелеем вкусотии разни. Таратанци! Само кафе и сладкиши, a ние искаме месо и бира, бе! 😄 

 

Излизаме с две находки: @patilana с чуден шал, а аз с инструкции къде се намираме. Когато моля да ми покажат на картата къде сме – нали помните, че нямаме обхват и шофирам само по знаци - леко се задавям... Още сме на майна си Райна, а денят започва да преваля. Демек там, дето изобщо не бях го планирала, се въртим половин ден...

 

Вдигам ръце от планове и планчета. Докъдето го докараме. Добрата новина е, че наблизо – според кьопавия ми превод – има кръчма. И наистина има кръчма – с огън, местна бира и риба 😄 Ще ви пожаля от снимки...

 

Залъгваме малко глада – изполвам паузата - и наличната мрежа, и пиша сълзлив мейл до стопанката на нашата къща на незмнаксиколкостотин километра, че ще се появим по някое време късно вечерта и моля за храна (това не е ресторант). Получавам уверение, че ще споделят вечерята си с нас. Аз споделям новината с моите аверки и буйна радост настъпва в нашите редици.

 

Толкова буйна, щото като разбирам за някакви изумителни скали наблизо, питам за съгласие аверките и завъртам волана и правим поредната имровизация. Те ако знаят колко ще импровизираме… 😄 

 

Стигам паркинг с бариера – и много коли. Моята съобразяваща се със законите – или тъпо-послушна – природа (всеки слага епитетите си спрямо себе си) паркира колата и тръгваме пеша. Пътят е стръмен – ама МНОГО стръмен. Викам – айде, стигнахме. Няма ме мразят аверките. ФАФЛИ! 😄 

 

След първия дик последва втори. Лошото е, че ни изпреварват коли – явно на не толкова съобразителни (в скоба тъпо-послушни) шофьори. Спътничките може би ме гледат лошо, ама аз гледам бодро и викам - ей го де е. Вярно, след няколко километра...

Но е ЧУДНО!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Следва... 

Tова , което аверките не знаеха е , че след вторият дик следва трети , демек общо 3км в едната посока . Обаче , ние ли сме гледали лошо или се смили над нас , та ни стопира една кола горе от върха за да не бъхтим още 3 км па макар и нанадолнище . Тя милата се върна пеш . Не трябва много на човек да разбере , какво означава да си на път с някой , който постоянно мисли за теб . Но , онова , което видяхме няма цена , нито се описва с думи . Само малко уточнение .

[Гост]

След това неочаквано хайманосване от час и половина пеша нагоре-надолу в издирване на скали и чудесии, хващаме пак вълничките (знакът за Wild Atlantic Way – бел. авт.) – кротко и напоително, докато пътят ни води през такива виражи по ръба до морето, щото G точката на душата ми се е размазала от удоволстие. Всичко това на фона на ирландски ритми, като комбинацията от гледки и музика просто ни онемява. В момента на достигане на върха на склона аз, @patilana и @Василена кротко припадаме...

 

 

 

 

 

 

 

С огромна трудност се откъсваме от това омагьосващо място, за да се завърнем в цивилизацията. За съжаление нямаме вече време и се мотаем единствено по пристана на това прелестно рибарско селце Dunkineely. Толкова съм притихнала вътршно, че дори не ми се снима...

 

 

 

Бърза справка с навигацията (най-после) показва, че имам три часа шофиране до Kilcommon където е нашата къща – с очакваща ни (надяваме се!) домашна манджа. Мотая се още един час на сравнително бавна скорост, но след Sligo натиснам сериозно педала. В Ирландия скоростта обичайно е 100 км/ч, което – комбинирано с празни пътища (движим се на майна си Райна в царевичака) – ми дава чудна възможност за сериозно препускане. 

Препускането не ми пречи да спирам, когато бивам поредно омагьосана от някой чукар, но мисълта за една бутилка в багажника, заедно с топла вечеря и огън определено са фактор, който допринесе баш на стъмване (21 ч.) да кацнем там, където наистина се почувствахме у дома си. 

П.П. Не ям сладко обикновено, но това беше най-вкусната палачинка в живота ми...
 

 

 

 

 

 

 

 

Следва...

[Гост]

Утрото изгрява с още по-прекрасно слънце… Да отбележа – времето в Ирландия просто няма как да се предвиди. В общи линии кантар-марка с Шотландия 🙂 Така че ако предвиждате скитане, нека е по-дълъг деня (май-юни-юли), оттам нататък плюнчите пръстче, вдигате го във въздуха и каквото покаже… 😄 Ние сме големи късметлии!

 

Късметлии сме и с едни случки в къщата за гости и бензиностанцията, но ще запазя тези очарователни случвания само за нас – освен факта, че се заливаме часове наред от смях и скитането е истинска прелест!

 

Този ден маршрутът е интересен. Тъй като никой не успя да ми даде съвет, и аз плюнчих пръстче, ама доста по-неуспешно от времето… Исках да преминем по цялата крайбрежна линия до Galway, като се завираме по всички възможни пътченца по Wild Atlantic Way.

 

 

 

Първата част от намерението се “проваля” демонстративно – червената линийка дори не я начеваме, и аз си посипвам главата с пясък пред девойките – спазвам си обещанието пред @Василена да не се изсилвам в намеренията (лакомия бе, чедооо!) и сега буквално пъпля по маршрута в Тоскана 😄 

 

Втората част на намерението  е изпълнена едно към едно, обаче! Където не видяхме път, там не се набутахме… Път силно казано! Но да кажем пътченценце... Нещо такова - но в реалността много по-криволичещо. 

 

 

Хукваме рано-рано – след прекрасна ирландска закуска, обаче – дано не са ме намразили дамите с тези ранни часове 😄  Единствени сме на пътя в неделното утро и спираме където и както си искаме.

 

@patilana иска да усети какво е да се рахождаш по морското дъно след отлив – грижа няма! Намираме чуууудно място! 

@Василена иска ееееееееееееей на оня фар – voila, мадам 🙂

 

Позволяваме си пълна свобода на желания и последващи действия. Никаква навигация – само ирландска музика, весел смях и притихване от гледките. Пардон, и овце – едни от които бяха особено любопитни какво правим при една от спирките ни за лични нужди и така гръмогласно започват да блеят и да ни гледат възмутено, щото ние просто се задушаваме от смях 😄 

 

Попадаме на местни пешеходни маршрути - зарязваме колата и хукваме да прескачаме огради (официално, такава е пътеката) и да се изкефим максимално на скалите и завихрянето на водата така, щото пяната рисува картини, каквито поне аз не съм виждала. Омагьосващо... 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Следва...

 

 

 

 

 

[Гост]

Продължаваме със селца и паланки – пардон, махали, гледки и гробища 🙂 Последните се оказват построени на най-хубавите места – безкомпромисно! Продължават и сладките ни мохабеди с местните хора – чудесни са ирландците, чудесни! @patilana 
успява да омагьоса един от тях, който има силно желание да си говори с нея – не знам как се справя с акцента, ама се справя 😄 , докато ние с @Василена сме омагьосани от сюрреализма на изографисани гробове на фона на диви чукари и плажове…

 

 

 

 

 

 

 

 

 

След това световно размотаване (не съм можела да се мотая, а! 😄 ) вълничките на Wild Atlantic Way ни водят до едно от най-вълшебните места, които са виждали лакомите ми очи.

 

Achill Island. Толкова изумителен, че просто зяпвам! Аз шофирам и няма как да снимам – нямам и дрон 🙂 Островът е свързан с мост и бълбука от хора с каравани, сърфове... А пътят вие по такава тънка ивица на ръба на пропастта, щото трите с моите аверки преритваме от душевни оргазми. Аз обикновено снимам винаги тези изумителни пътища, но този път съм си глътнала твърде много граматиката от погледа, който се открива отгоре и едва се вижда ръбчето, по което се движим... Мисля, че някога пак ще се върна - и обещавам да го снимам по-добре...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

На излизане от острова е момента, в който поглеждам(е) навигацията и леко хлъцвам(е). Няма никакъв начин да преминем до края на първоначално замисления маршрут (плюс оня с червената линийка). Налага се да преглътна лошото си планиране - голямо вътрешно тръшкане, голямо чудо – много съм смотана понякога 🙂 и задавам директна навигация към къщата ни за гости в околностите на Galway.

 

Да си с кола означава да имаш прекрасни избори на остров като Ирландия и ние максимално се възползваме от него. Стана реч, че мра за провинциални местенца – такова е и нашето. Изборът ми е фамозен! Аз пак нямам снимки – но така съм се релакснала, че нямам и желания. Важното е, че моите спътнички са дълбоко очаровани!

 

Един душ – и на кръчма в Galway (15 мин шофиране). Забиваме се в едно култово място по препоръка на чудесната собственичка на къщата. Мога да кажа, че ни липсваха само танците. Изключителна храна, бира, музика и нощен Galway... Обещавам на @Василена и @patilana че следващият път И ще танцуваме 🙂

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Следва...

 

 

 

 

 

 

 

[Tedy 31465]

Чудо пътуване, Рейни, шапка ти свалям! ☺️

[Роца 17654]

Обичам да чета твоите разкази, пълниш ми душата! 😍😍😍

[Гост]

преди 8 часа, Tedy каза:

Чудо пътуване, Рейни, шапка ти свалям! ☺️

 

преди 2 часа, Роца каза:

Обичам да чета твоите разкази, пълниш ми душата! 😍😍😍

Девойки ❤️☺️

[patilana 10308]

Това беше къщата, която открехна за мен вратата на богатата къща в Ирландия.  Да, доайените на семейството живеят тук и се грижат лично за гостите си.

Carraig Villa B&B 

  

 

Едва се въздържам да не се мотая в текста на @Rainy, защото "много баби - хилаво бебе" и само ще отбележа -  НЕ й вярвайте, че можело и по - правилно да се планира. От гледната точка на човека от задната седалка ще кажа, че не може да се планира по - добре, преди да си бил на място. Тя Гениално го усети, преди ние да се сетим, и просто даваше десен мигач на всяко отклонение . Така не пропуснахме нищо от най - красивата част на Ирландия за времето, което имахме. 

А, че това е най - красивата част от Ирландия го разбрахме от един ирландец, присадил сам себе си на обратния край на Земята, когато изпратих снимки натам на една магеланка. 

 

 

 

 

[Гост]

преди 3 часа, patilana каза:

Това беше къщата, която открехна за мен вратата на богатата къща в Ирландия.  Да, доайените на семейството живеят тук и се грижат лично за гостите си.

Carraig Villa B&B 

Едва се въздържам да не се мотая в текста на @Rainy, защото "много баби - хилаво бебе"...

Благодаря ти сърдечно за вметката! Надявам се "бабите да се намесят след този последен - хронологически - репортаж, щото дълбоко вярвам, че дълго време ще репортерставаме за Ирландия 🙂 И че пак ще идем, и то не веднъж!

 

Така нареченият последен ден – последният, чисто фактологически, се явява добрата стара Англия. След като установяваме невъзможността да преминем целият замислен маршрут предишния ден, солидарно решаваме да изоставим идеята за югоизточното крайче, което беше в плановете – защото ние пак ще дойдем! Искаме да – и ще – видим цялата липсваща част на Wild Atlantic Way, както и източна Ирландия, както и Северна Ирландия... Ние сме безусловно влюбени в този остров... Затова предлагам да дамите да си завършим кръгчето около Galway – едно от най-красивите места в Ирландия, след което да си се приберем с препълнени души, живи и здрави. Последното го сторихваме точно по правилата, само първата час леко се променя.

 

Имам намерение да достигна до Westport, което е наша последна точка, и оттам да прецапуркаме до Дъблин за вечерния ни ферибот.

 

 

Само където заплесването ни е фамозно – и така и трябва, затова сме там! – затова след обяда в Derraheeda и проверка на маршрута виждам, че ако искам да преминем и последното врътчица, ще пристигнем в последния момент в Дъблин. А ако спукам гума, ще изпратим ферибота без нас. Кому е нужно…

 

Затова от Derraheeda си завърших голямата врътка и щастливи и спокойни кацнахме в Дъблин час и половина преди check-in. Така или иначе искам да видим някога и Claire Island.

 

 

 

И така – Galway и Connemara National Park. Има много хора, които ползват турове от Дъблин, за да видят красивия Galway. И никой не им казва, че няма да видят точно красивата му част – Sky Road - която е недостъпна за автобуси. Там две коли зорлем се разминават...

 

Шофирам – спирам, шофирам, и пак спирам, и пак – и на разрешено, и на забранено – кьорава кола няма по пътя, ранно утро на Bank Holiday, хората спят след снощи. Времето е нацупено леко, но не вали. И не завалява до края. Например, виждаме чудни къщички – скачам върху спирачката и заден 😄  Ние сме омагьосани от Ирландия, но и ние май сме я омагьосали – три дни без една капка е рядко явление...

 

Пейзажът на моменти е сюрреалистичен – камъни, камъни, вода и планини в далечината. Спомням си историята -  Големият (картофен) Глад (The Great Famine, or the Great Hunger) – между 1845 и 1849. И огромната емиграция от онези години... 

 

 

 

 

 

 

 

Сега – за тези, които не ме познават, аз мра за чукари. Въздействат ми на подсъзнателно ниво и губя цялата си граматика. И след като часове гледам как фантастичната планинска верига бавни приближава към мен - вираж след вираж, при един участък аз просто скачам върху спирачките, спирам в средата на нищото и под изумените погледи на моите спътнички започвам да скачам, ръкомахам, пищя, викам, танцувам... Щастливея в мой стил, както и G-точката на душата ми!

 

Един джип се приближава отсреща – аз се прибирам леко в моята част, но продължавам танца на Хакуна Матата. Шофьорката – ирландка на достопочтена възраст – шашардисано спира и пита загрижено дали имаме нужда от помощ... Опитвам се да обясня, че само се радвам, но при ошашавения поглед млъквам и само благодаря за грижата. След като втори джип спира – ирландецът този път ми разбира емоцията и само козирува с пожелание за щастие 😄 – решавам да не стресирам повече горките шофьори и продължаваме пътя си...

 

 

 

 

 

А продължението е фамозно - Sky Road. В колата звучат единствено ирландски ритми и звука на разпадащите ни се от удоволствие аксони на мозъка ни... Изполвам всяка отбивка, за да донасям щастие не спътничките – и себе си...

 

На една от разрешените отбивки групичка пищящи от възторг американски опитват да снимат и себе си, и размазващият пейзаж. Любезно предлагам услугите си и след като се катеря по едни огради, за да ги хвана максимално прекрасно и да им доставя удоволствие и спомен – умение, на което се уча от прекрасната @Mary – американките се разпищяват още по-гръмогласно – от кеф 😄 

 

 

 

 

 

Национален Парк Connemara ни влиза венозно. Съжаляваме, че нямаме повече време – но няма как да имаме цялото време на света за всичко. Затова се радваме на всяка секунда от приказния маршрут.

 

Радването включва и прецапуркване на тагадък през едно мочирище – заради едно корабче. Не знаем, че е мочурище де 😄 Дори неочакваното мокрене не нарушава оглупелите ни от красоти муцунки…

 

 

 

 

 

С лека въздишка, но дисциплинирано завъртам волана в посока Дъблин - сколасваме навреме за вечерния ферибот до Уелс. Следват сандвичи от магазина и 50 грама вино за наздравица (Гергьовден е и аз съм именничка - едно еклектично празнуване). Планът за вечерта включва дремуцане 3 часа на кораба; кафе, кафе, кафе, шофиране цяла нощ 600 км през Уелс и Англия с един фар – но с осветени пътища; разхвърляне на приятелките ми до Лутън и Гатуик - и свежа като репичка директно на работа за важен месечен доклад 😄 

 

Благодаря сърдечно на @patilana и @Василеназа етичното и прекрасно отношение: те ми доставиха най-голямото удоволствие – да ми се доверят изцяло и да водя маршрута по мой начин - и да бъда себе си, а аз от своя страна правя всичко възможно моите спътници да получат всичко, което желаят и да се чувстват обгрижени. Усмивките и щастието бяха част от тoзи маршрут...

 

 

Аз спирам хронологията – но не затварям темата, сакън! Ще се радвам, ако съм ви доставила удоволствие и писанията ми ви носят вдъхновение 🙂 Благодаря!

[Василена 1123]

А ние винаги ще се връщаме в Ирландия с @Rainy  Благодаря и, че благодарение на нея опознах и се влюбих в Ирландия. А когато една голяма любов те повика единственото , което ти остава е да стегнеш багажа и поемеш по тесните и незнайни пътеки .

[patilana 10308]

Нямам изкуството на @Василена да кажа с малко думи колко съм благодарна и аз на @Гостза включването ми в тяхната ирландска групичка. Така неочаквано за мен, а бях приета от тях, като че се познаваме от векове! Как се получава ли - ами това не е трудно, когато търсите едни и същи неща. В случая - даровете на природата. 

Наистина бях много любопитна как ще се получи нанасянето на карта на интуитивния ни маршрут. Отново - Чест и почитания за @Гост ! Успяла е ! Истинска Магьосница!

 

Преди време си бях подготвила един 10 - дневен маршрут с турове из Ирландия. Отказах се от него, защото имах усещане , че пропускам нещо . Днес знам какво съм щяла да  пропусна - всичко. Цялата страна отиваше на кино, ако бях тръгнала с тях. Онези места, които ме накараха да сведа глава пред Майката Природа, ирландците ги крият сред пътченценца за една кола. Буквално.

Прекрасна природа, прекрасна храна, прекрасни хора. Изключително дружелюбни и добронамерени.

 

Сърцето ми пърха от радост  и за заявеното намерение следващото скитане там да не мине без мен. Аз още на втория ден, вгледана в рисунака на подводните течения, обещах пред двете, че ще съм най - послушния човек на света, ако ми кажат ей сега, че ще ме вземат с тях и следващия път. И  следващите пъти също. 

 

Надявам се на вдъховение в следващите дни, за да ви разкажа някоя забавна случка с местата и хората там. 

 

 

 

 

 

[patilana 10308]

Обичам да снимам карти по пътя. Макар и с ужасно качество , от снимката става ясно колко голямо , а от опита ни, и Неизбродимо за един ден място  е Sky Road.

Има си и легенда за конкретното място, която бихте могли да прочетете, ако проявите упорство. 

 Босите крачка не са моите. Може и да беше топло, но чак такова геройство от мен не може да се очаква в началото на май. Въпреки, че по стария келтски календар на 1. 05. е бил големият летен празник и с него отбелязвали началото на лятотоКакво лято, какви пет лева, казва си моята отгледана край Черно море душа! 

Моля, скалните катерачи да не се вдъхновяват много, много и плажът си е чудесен.

Това пък е нещото дето е дълбока дупка в скалата и виждаш на дъното водата. Не беше възможно снимането й заради светлината, но е изключително впечатляващо. Един ден тази скала ще се срути в океана. 

Надявам се @Василена да се включи с представителни снимки.

От този паркинг тръгнахме към мястото, което ме накара да обещая послушание.

Ето го и него. Дори и телефонът ми, не може да сгреши безобразно , предавайки красотата пред очите ни. Купих за @Rainy тефтерче да записва точките. Ще й го дам в Средна Азия.

Надявам се , обърнахте внимание, че надписите са на два езика - ирландски и английски. 

През 2007 г ние плакахме, че сме приети в ЕС, а ирландците, там от 1973 г., предполагам също със сълзи на очи, са се поздравили, че ирландският език е станал част от европейското семейство езици. Сълзите са били, защото от създаването си през 1922 г. държавата прави опити за възстановяването и използването му в страната. Едва в последните десетилетия това се оказва успешно и днес една четвърт от населението твърди, че го говори. Говорят или не, това не пречи първият официален език да е той, а английският да е втори . И всички надписи да са на двата езика.

От първото ни временно жилище там, си взех карта.

На нея е с жълто са отбелязани районите, където се говори келтски.

Да не бях заета да пълня очите си с красоти и я бях разгледала в колата, нямаше да бъда принудена да си призная, че не разбирам какво ми говори един човек и със сигурност ползите от разговора щяха да са неизмеримо по - големи за вашата осведоменост, но... за това друг път. Но пък смехът в колата щеше да е по - малко. Та не знам  с днешна дата, дали пък глупостта ми не беше за добро? 

Подробности - следващия път.

 

[patilana 10308]

И така, вълничките ни отвеждат на място, където има прекрасен плаж.

 

Кой ти гледа плажа, обаче, когато първо пред очите ти се появява гробище, точно на  брега,  с най - прекрасна гледка към океана. Надаваме изумени възклицания и плажът отстъпва пред сътвореното от човека.

Измъкваме се скоростно от колата, невярвайки на очите си. Както и да го погледнем,  гробището предлага една вдъхновяваща гледка. Кой не би поискал това място за свой вечен дом ?

 Аз, естествено, искам и се отдавам на мисли дали веднага като се прибера, да съобщя решението си или да спретна едно завещание и да накарам близките си да си спомнят коя съм, преди да са се освестили от загубата ? Много важен въпрос. Всъщност, за пръв път проявявам влечение към такъв размисъл. За последно, преди 10 години, им казах хич да не им пука, къде ще ме положат, защото нямa да знам. Да, ама не. Вече имам претенции. Искам тези гледки.

Дълго се взирам в тях и в един момент усещам, че спътничките ми ги няма. Подтичквам към колата и установявам липсата им и там. Докато се суетя около нея, усещам в краката си Нещо. Поглеждам и онемявам – Малкия Пу ?!?!?!

Засмивам се на кученцето и почвам да го разпитвам как се е появило тук и ме е намерил на паркинга. Сега, да не помислите, че този паркинг е бил пълен. Нищо подобно – цифром и словом 2 коли. Ухилвам се широко и вдигам глава за да поздравя собственика му. Само че , веселото –Хей, @Radnev, и ти ли си тук ! – замръзва на върха на езика ми, защото вместо Раднев от снимките,срещу мен се задава, яхнал една електрическа триколка,  някакъв непознат, широко усмихнат мъж!

Поздравяваме се и той  заговаря на език, който звучи супер странно, но нали трябва да се говори английски , решавам, че аз не разбирам и ако се постарая ще ми се получи. От целия поток от думи схващам някоя тук - там, колкото да разбера, че ме питат как съм, какво правя тук и къде съм била снощи. Отговарям, че не знам как се казва снощното място, но пък е било много красиво и тук обикалям местните красоти. Мъжът не изглежда разбрал какво му казвам и повтаря непознатите думи, но получава все едно и също – едно щастливо, замечтано Не знам. След третия му опит да получи удовлетворяващ го отговор, си признавам, че не го разбирам.

Ахааа, можело значи и по – ясно да говори! Вече на разбираем английски език ми повтаря въпросите си. Е, същите – какво правя тук, сама ли съм, къде съм била снощи. Пак получава същите отговори. Сега пък той реши, че не го разбирам и след като се уточняваме разбираме ли се или не, малко по – бавно пита къде сме били снощи. Отново отричам да знам, къде точно е било спането, но пак потвърждавам , че е било B&B.  Ами приятелките ми къде са ? Ами не знам, вероятно са на хълмчето да гледат.

Човекът ми предлага да се кача на триколката и да идем да ги потърсим горе. Критичният ми  поглед установява, че там няма място за Ирландския Малък Пу, камо ли за мен. Да де, ама и кученцето го няма, както и моите приятелки. Мъжът подсвирква няколко пъти - ни вест, ни кост.

След мъничко, кученцето изскача от вратата на гробището, прави малко кръгче на паркинга и се връща обратно. Следва нова поява и по – широко кръгче, но не и идване при нас. След още малко време от гробищата излизат спътничките ми и закрачват към нас, съпровождани от кучето. Стигайки до нас, то пак се настанява в краката ми и съм осведомена за името му, което се напрягам да повторя. Опит,  довел ирландеца до неистов смях. Аз пък установявам, че Ирландския Малък Пу е бил погален за последно ... миналия век.

Сега в разговора се е заела @Гост , но той вече придобива други посоки – ние сме три жени, а той е един мъж… Ами сега… Е, сега, ние се мятаме в колата и казваме Чао на събеседника си.

 

Даааа, има какво да се научи за възпитанието на кученцата, не мислите ли ?

Та, освен всичко друго, записах в биографията си и разговор с ирландец на келтски език, в келтска територия, призната за такава от държавата Ирландия!!! 

 

Само не ме питайте къде точно се случи. Подробности.