дневник Нова Зеландия - земя на кивита, папрати, овце... всичко това и още нещо ...

[mia69]

еее, никогаШ, ама все пак, можеше да й снимаш хубавото краче... 😛

[vesmar2]

преди 2 часа, mia69 каза:

Защо снимА точно този крак на  баба ти, дето му изпадна чепика?!?! 

..😳...за предния ляФ ли  🙄 може би иде реч....?!?!?....🍀..😳😱🙄😉...

×

×

•  
•  
• Цитирай

[wiliko]

ден девети - 11.02.2020

Маршрут :

• Franz Josef Glacier – Hokitika - Arthur's Pass – Christchurch - 400km

Photo Stops:

• Lake Mapourika 

• Lake Wahapo

• Hokitika - Shipwreck Memorial

• Arthur's Pass

• Otira Gorge Rock Shelter Lookout

• Otira Viaduct

• Lake Pearson

• Kura Tāwhiti Conservation Area  - инфо

• ChristChurch Cathedral

Нощувка:

• Foley Towers BBH – 88$

Ресторант:

• Pomeroy's Old Brewery Inn – 90$

   

 

 

Поредната сутрин в мъглата...и без изгрев... е поне сме насред папратите, нищо че сме на къмпинг... кафето на което съм вече специалист е готово и шофьорката е готова за последните километри на гърба на бабата... че ще я пенсионираме... и се местим на север...

 

Имаме една разходка за досъбуждане до Franz Josef Glacier, така че старт...на паркинга от който се тръгва почти няма никой, все пак е раничко....въоръжени с фотоапаратите тръгваме по пътечката, около която отново папрати, мъхове и мъгла за разкош...то май гледки няма да видим, но не се отказваме и продължаваме напред...

     

 

докато не ни отрязаха ентусиазма с табелка на въженце... за затворен маршрут...

 

явно последствия от дъждовете още не са отшумяли... е какво пък то и без това в далечината от  мъглата нищо се невиди...

давай да се понасяме на крилатата ни бабичка и да затворим кръгчето в Christchurch, от където тръгнахме преди девет дни.... кога пък минаха тези дни... вече започвам да забравям...

 

Времето още е смръщено, но спираме за два-три кадъра на бреговете на Lake Mapourika, където тече инструктаж на група туристи ...

 

 

 

 

 

Lake Wahapo

 

 

...посоката за сега е на север... а предвижването е бавно заради затворени участъци от пътя....главно от свлачища... и течащите ремонти по отстраняването им ... 

 

 

 

Наближаваме Hokitika... малък град на западното крайбрежие, основан по времето на Златната треска 1864г., като към 1866 е един от най-населените в тази част на страната, другото с което е известен е Greenstone (pounamu),...считан за taonga- съкровище от маорите....

 

 

 

Часовниковата кула

 

 

Shipwreck Memorial  -  Останки на кораб изработен от бетон, в памет на  42-те плавателни съда, изгубени в морето през 1865 - 1982 г.

 

 

Малко след града се отбихме за една последна  разходка по бреговете на Тазманийско море...

 

 

 

 

 

 

Следваше за сменим посоката  - на изток... през прохода Arthur's Pass -  най-високият и живописен проход през Southern Alps, с виадукти, мостове, водопади пренасочени по улеи над пътя....

• Otira Gorge Rock Shelter Lookout

 

• Otira Viaduct

 

 където направихме доста спирки, но колкото да отметнем номера...че сме минали

 

 

 

 

Lake Pearson

 

 

 

но все пак повечето кадри са в движение...

 

(защото видиш ли спътничката ми някъде по пътя си беше затрила зарядното за фотоапарата.. и батерията му рязко взе да губи заряда си... та трябваше да му пести силиците... ми тъй е като си купува Nikon... изискващ зарядно за да му зареждат батерията... виж моята машинка SONY даже и с кабела от телефона мога да си я зареждам....)

 

Плана беше да успеем да стигнем до ChristChurch преди 17 часа да си оставим багажа в хотела и да се класираме до 18ч за връщане на бабката...че това им е работното време, не че не я бяхме платили до следващия ден...но тъй като имахме ранен сутрешен полет, нямаше как да я връщаме в такъв час и решихме че ще се разделяме по-рано....

 

грижа се активно и за тонуса на драЙвъра... с подходящите обУдряващи напитки:

 

 

Затова и стигайки до Kura Tāwhiti Conservation Area  

 

 

 

 

само посетих едното заведение,

с много ясни инструкции за използването му...

 

и директно по пътя..пък и така беше напекло, че трябва да си мазохист да тръгнеш по откритите пътечки, между камъняка... чак толкоз още не съм се намразила...

 

 

 

 

За пореден път се убедих че градовете не са ми страст...  ама никаква, още с навлизането ни в ChristChurch, вече ми се искаше да сме в обратната посока... но трафика ни повлече и измъкване никакво, все пак от втория път успяхме да влезем в подходящата посока в улицата на която ни се намираше хотела... набързо се разбрахме с момичето че искаме само да оставим багажа и после ще се чекираме и газ към офиса на нашите любимци от Lucky а там същата девойка, усмихна ни се и зададе редовните въпроси как е минало пътуването, харесало ли ни е ...дали сме имали проблеми...

е признахме си за единия паднал тАз...който даже се усетихме и дирихме още на втория ден на връщане от Моеракито...но с риск пак да го изръсим си го возихме като куфар ...

Подписа ни протокола, взехме си довиждане, обеща ни че до седмица -две, ще ни освободят депозита... които не беше никак малък и с тяхния шатъл се занесохме на летището от където щеше да ни се наложи да се возим с автобус до хотела...ми крайно време е да се повозим и на общественият им транспорт....

 

Хотела беше точно за такива като нас... прошляци обикалящи с раница на гръб, нашата стая си имаше собствена баня, така че можеше да се каже че сме баровки.... ето ни и градинката пред стаята

 

 

девойката ни даде подробна информация за забележителностите на града, но като видя изгарящите ни от любопитство физиономии явно се усети, че няма да тръгнем по музеи и тактично ни попита дали имаме нещо конкретно за което да ни съдейства с информация... е да си дойдем на думата де... къде на близо може да пием бири и да ядем... не че не си бях подготвила урока и не бях проучила за една такава и то на същата улица на има няма 5 минути пеш... ама що да не си свирим данните... то интернет има всякаква информация... ама когато и местен ти я потвърди си е най добре... та кръчмичката я препоръчвам с две ръце -  Pomeroy's Old Brewery Inn – пивоварна с история и дух... а и кухнята не е никак лоша...за почитателите на виното също имат какво да предложат ама преди да ви покажа с какво се почерпихме, все пак нека направим един тигел до центъра...

 

Christchurch- най-големият град на Южния остров и втори в страната.... така започва информацията за града в Уикипедия...но мен следващото изречение ме впечатли повече... На 4 септември 2010 г. земетресение с магнитуд 7,1 по Рихтер разтърсва града в 4:35 сутринта местно време. Няма жертви, но разрушенията върху града и неговата инфраструктура са много сериозни....

На 22 февруари 2011 г. ново земетресение с магнитуд 6,3 по Рихтер удря града по обяд в 12:51 часа местно време...при това не им се е разминало без жертви .... последиците още ги има и най вече на катедралата им...

ChristChurch Cathedral в момента на посещението ни....

 

 

Погрижихме се и за някой и друг сувенир ...

 

 

полюляхме се в парка до реката...

 

но виждайки този ресторант на релси:

 

внезапно осъзнахме че вече имаме нужда от презареждане.... и бързо се отправихме в посока на кръчмата...

то народа си го е казал – Храната прави борбата...или пък беше обратното... както и да е Наздраве:

 

 

 

 

Горещо препоръчвам това заведение, ако имате път през Christchurch, това е може би единственото място в което Сме сядали  и имаше градинка с маси за пушачи... защото в Нова Зенландия се оказа доста проблемно да намериш изобщо обществено място за пушене, а какво да речем за заведение..

Предстоеше да си вземем довиждаме с Южния остров и да удавим мъката си по раздялата с нашата бабка, която геройски издържа на пробега на който я подложихме а той без да преувеличавам са над 3000км и над 350л бензин по груби сметки...което като се замисля си е нормален разход имайки предвид къде я карахме и как...

 

[patilana]

@wilikoмъглата е била някое мъглище щом и снимките чак са обвити в нея. Ще намина пак после да пробвам дали се е вдигнала, че да позавиждам и по друг начин,  или е само на моя компютър.

Ако се окаже така, да знаеш че ще събера фенове за презентация

[rdd]

Да, наистина не се отварят снимките.

[krasen_denev]

За такава годишнина мечтая и аз.Много ама много добре ви се е получило.Съжалявам за затворените и непроходими пътища,но явно така е било писано да стане.Природа!!! Снимките при мене се отварят. Благодаря за споделеното преживяване!😉

[wiliko]

преди 36 минути , rdd каза:

Да, наистина не се отварят снимките.

До сега ги оправях.... 😂 Че се затриха при първото качване  (или ги хвана Короната) ...вече трябва да са наред... 

[wiliko]

преди 10 минути , krasen_denev каза:

За такава годишнина мечтая и аз.Много ама много добре ви се е получило.Съжалявам за затворените и непроходими пътища,но явно така е било писано да стане.Природа!!! Снимките при мене се отварят. Благодаря за споделеното преживяване!😉

Пожелавам ти я такавата годишнина 🍻

[mia69]

Начииии.... Кат почнеш да си зареждаш "машинката" с връзките от обувките, ша я призная😋😋😋

[wiliko]

В момента, mia69 каза:

Начииии.... Кат почнеш да си зареждаш "машинката" с връзките от обувките, ша я призная😋😋😋

ще ще...но нищо не казваш как ти я поАктивирах че да направиш още някои и друг шИдьовър ...на Северния остров

[mia69]

В момента, wiliko каза:

ще ще...но нищо не казваш как ти я поАктивирах че да направиш още някои и друг шИдьовър ...на Северния остров

Не си стигнала до там.... 😉😍Няма да изпреварвам събитията от разказа ти 🙃🤗

[wiliko]

В момента, mia69 каза:

Не си стигнала до там.... 😉😍Няма да изпреварвам събитията от разказа ти 🙃🤗

Е може за северния остров ти да поразкажеш, стига бездейства пък и смятам че ще се справиш по добре...не ко мен с този нескопосан изказ

[mia69]

преди 22 минути , krasen_denev каза:

За такава годишнина мечтая и аз.Много ама много добре ви се е получило.Съжалявам за затворените и непроходими пътища,но явно така е било писано да стане.Природа!!! Снимките при мене се отварят. Благодаря за споделеното преживяване!😉

Аз, лично, не съжалявам за затворените пътища, защото така навъртяхме още няма да казвам колко километри..... 😉😛🤣

преди 1 минута , wiliko каза:

Е може за северния остров ти да поразкажеш, стига бездейства пък и смятам че ще се справиш по добре...не ко мен с този нескопосан изказ

Никакво намерение нямам.... Чудесно ми е да ти чета творенията... Сякаш пак сме там.... Всъщност, чак сега мога да го преживея пълноценно. Знаеш как е на място - лек стрес, еуфория, бързане, тичане, 100 км, 200,500....🤗 А, сега си лежа и си четЪЪЪ.... 😍😍😍

[Bellaero]

Страхотен пътепис и жестоки снимки! Благодаря!

[wiliko]

Ден десети - 12.02.2020

Маршрут :

• Самолет - Christchurch – Wellington -  50мин.

• Кола - Wellington - Castlepoint Lighthouse - Tongariro National – 525км 

  Car rent:  -  HOLDEN BARINA LT – relocation car offer from  Budget NZ Car Hire – 4$ + (100$ - Additional kilometres charged ) 

  Photo Stops:

• Mount Victoria Lookout

• Twin Lakes lookout

• Castlepoint Lighthouse

• Henley Lake Park

• Tongariro National Park

  Нощувка:

• Skotel Alpine Resort, Tongariro National Park – 195$

 

Дойде деня да се понесем и към Северния остров, което за нас означаваше и че  края на нашето пътуване стремително наближаваше...

Полета ни беше в 8:35 и затова още по тъмно се измъкнахме от хотела, за да хванем първият автобус за летището... там се чекирахме на машинките хвърлихме си тежките раници на лентата и отидохме да пием по едно кафе...че бяхме подранили…

можеше да поспим още малко... но не обичам да съм под стрес и затова по-добре да вися на летището, отколкото да хабя нерви дали ще се класирам за полета или не...

Самият полет е кратък за няма и част вече се спускаме над столицата – Wellington :

   

 

 

 където ни послеща Гандалф с орела ... Добре дошли в земята на Холбитите:

 

 

Бързо си взимаме багажа и без никаква проверка се понасяме към офиса на Budget за да си вземем колата, този път сме с нормална кола.... стига ни толкова кемперуване... макар че сега като се замисля ми хареса... спестява толкова време от към планиране на нощувките... е малко е неудобно да си като чергар... но и в това си има романтика... се омажеш с песто докато се опитваш да ядеш полегнал...примерно...или да не можеш си намериш... чорапите...в подредената като аптека спална част на возилото...

Прибягнахме до опцията с нормална кола заради изгодната оферта за релокация и това определи маршрута ни на Северния остров... защото за цена за 1$ на ден получавахме кола с бонус - пълен резервоар, е и ограничение от 900км, за периода на наема... но ние си бяхме подготвени че ще го нарушим това ограничение и щяхме да си платим за дяволията... по 0.25$ за километър ...само ако имаше и време за да обиколим навсякъде... пуста лакомия... ненаситни бре ...

 

Twin Lakes lookout:

 

 

 

Пак объркахме изхода и направихме дежурната обиколка докато си хванем точната отбивка и ето ни на път към - Castlepoint Lighthouse....  най-високият фар на Северния остров, разположен на 52 метра над морското равнище и  един от двата останали в Нова Зеландия с въртяща се светлина.... Близкият плаж Castlepoint е популярен сред населението, а самият фар се превръща в популярна туристическа атракция, придобивайки прякора "The Holiday Light"....

 

Макар и разстоянието да не е голямо, се оказа че посланието на крайпътните табели е в сила ...

придвижвахме се бавно... но славно и ето ни на още едно замайващо сетивата място ...

 

Castlepoint Lighthouse

 

 

 

 

 

 

но нямаме време да се наслаждаваме на тази красота, още много път ни чака...

Henley Lake Park - Masterton:

 

 

 

Докато се возех уж небрежно рееща овчи поглед през прозореца, в главата ми се превъртаха хиляди опции за това как да включим в маршрута си и Mt. Taranaki - Egmont National Park, но ми беше ясно че няма как да стане, просто технологията за телепортиране за сега е приложима само в киното... тъй че се опитвах да компенсирам с попътни снимки в движение... трябва да сме реалисти.. колкото и да не е присъщо за водолейската ми душа :

 

 

 

 

 

Егмонт или Таранаки  е вулканична планина на Северния остров на Нова Зеландия. Планината се издига като мираж сред тучни пасища, забулена в мъгла. В ясни дни великанската ѝ снага се вижда отдалече. Тропическата гора в ниските склонове на планината контрастира с високите заснежени върхове (2494 м).

Преданието на маорите разказва за любовна история, предизвикала появата на Егмонт (Таранаки) на това място на нос Егмонт. В древни времена Таранаки от центъра на Северния остров воювал с друга мъжка планина - Тонгариро, за да спечели любовта на женската планина Пиханга. Таранаки бил победен и отстъпил на югозапад, като междувременно издълбал по пътя си зрелищната клисура на река Уангануи.

........ Последната му силна дейност е наблюдавана през 1665 г., а през 1775 г.следва по-слаба активност. Самият вулкан е заспал, а не угаснал, затова всеки момент Таранаки може да се събуди.....

Аз снимки от там нямам и няма да ползвам такива от мрежата...ще си чакам реда да си направя собствени ....

Няма да увисвам нос я виж в далечината вече се забелязва царицата на вулканичните планини на Средната земя  -  Мордор от сагата на Толкин ... отиваме право там в Страната на Сянката на гости на Мрачния владетел Саурон...

 

 

 

 

 

Айсе да не заблуждаваме хората които не са почитатели на фентъзито и да изплюем камъчето, че иде реч за Mount Tongariro – състояща се от четири масива - Tongariro, Kakaramea, Pihanga, and Ruapehu. За да не ви изгубя като читатели, няма да копирам изобилието от информацията за парка, а ще добавя линк, за който има желание да си обогати познанията за Tongariro National Park

 

 

 

А за нас предстоеше да прекараме една нощ в Whakapapa Village  area с гледка към Mt Ngauruhoe от хотелската ни стая в Skotel Alpine Resort

 

 

малко интериор от хралупаната ни:

 

Престигнахме в хотела точно преди залеза, така че можеше да му се насладим

 

 

директно от терасата ни с чаша съживителна течност ....  

[mia69]

"е малко е неудобно да си като чергар... но и в това си има романтика... се омажеш с песто докато се опитваш да ядеш полегнал...примерно...или да не можеш си намериш... чорапите...в подредената като аптека спална част на возилото..." - Или да не можеш да излезеш, щот си заключил отвън вратата, дето се опитваш да я отвориш отвътре 😄 😄 😄 разкошно си е с кемпер! не я слушайте! откак навърши 50, рязко се опитва да се прави на улегнала 😛 😄 Ако още един път чуя нещо за подредбата в колата... всичко си беше на по-малко от ръка разстояние - вОкруг, дет се вика 😛 😄 - и яденето и пиенето и обувките и.......чораПКите 😛 , а "хралупата" в хотелчето - евала, че я снимА преди да се нанесем ...както трябва 😛 😄 😛

[wiliko]

ама това са снимки от момента на изнасянето...нещо си спала явно... и нипомниш...

[mia69]

преди 2 минути , wiliko каза:

ама това са снимки от момента на изнасянето...нещо си спала явно... и нипомниш...

затова ли е толкова....чисто и подредено :D 😄 :D

[wiliko]

Ден единадесети - 13.02.2020

Маршрут :  

• Tongariro National park – Taupo - Rotorua - 200км

  Photo Stops:

• Mount Ruapehu

• Taranaki Falls

• Mt Ngauruhoe

• Mt Tongariro

• Lake Taupo

• Huka Falls

• Redwoods – Whakarewarewa Forest

• Rotorua Lake

Активности:

• Mountain Air - Tongariro Crossing Volcanic Flight – 205$/per person
• Wai-O-Tapu - Thermal Wonderland – 32$/per person

Нощувка:

• Rotorua Central Backpackers - 68$

 Само ако подозирах какво ще се случи след месец... сигурно нямаше да бързам със ставането от удобното легло...н о пророчески заложби още не съм придобила, а тогава всяка минутка беше ценна.. тъй че включвам каната за вода, правя кафетата и се започваме...

За да не се връщаме и губим време решавам да стартираме с едно кръгче с колата до - Mount Ruapehu (най-големия действащ вулкан в Нова Зенландия-последно изригване на 25 септември 2007).... през зимата това е ски курорт, но сега е лунен пейзаж :

 

 

 

 

 

Продължаваме към началната точка за така известния преход  - Tongariro Alpine Crossing – нямаме време за целия преход (19,4km), но имахме желание да повървим до където стигнем и да се върнем... е бяхме си направили сметка без кръчмар, защото когато стигнахме до началната точка на маршрута се оказа че паркинг за нашата колица няма... а забраните за паркиране в нерагламентираните зони са очевадни... ми ся...какво правим...

Като не може да видим кратерите от земята, що да не се опитаме от въздуха... решено, отиваме към офиса на Mountain Air – за да си резервираме едно полетче...

Речено-сторено, имаше за полета в 11 часа, така че трябваше да уплътним едни 1-2часа с нещо подходящо и какво да бъде то, ако не едно бързо трекче до един водопад в парка ...

 

-Taranaki Falls :

 

 

 

 

   

Добре че сме си кози, за да се вмъкнем в този диапазон....

то ни го и хотелчето отвоно...пътеката към водопада чапочва от него...

 

 И така готови за полет с ей тази играчка...

сериозно ли това нещо ще успее да излети .. съмнявах се... че ще се получи...е  останах си със съмненията, защото птичката си се справи идеално, е докато кръжахме над вулканите малко ни поразклати, заради въздушните течения... но ние така бяхме погълнати от това което виждаме през прозорчетата, че кой ти мисли за турболенцията...

 

 

Lake Rotoaira , а в далечината и Taupo

 

 

През цялото време пилота изпълняваше и екскурзоводна функция и ни заливаше с информация за това което наблюдаваме....а то е неописуемо...природата така е изваяла кратерите и езерцата, че имаш чуството че участваш в някой Холивудски декор....

 

Прътечката към кратерите...

 

призЕмихме се....

 

Цялото приключение не е повече от час..но се изниза толкова бързо, че вече сме отнова стъпили на земята...но поне аз още съм из облъците... снимка за спомен с пилота и напред...

 

 

Lake Taupo - най-голямото езеро по площ в Нова Зеландия

 

 

• Huka Falls - цвета а водата е уникална

 

 

 

 

Wai-O-Tapu (Маори "свещени води") е активна геотермална зона в южния край на вулканичния център Окатаина, точно на север от калдера Репороа, в вулканичната зона Таупо на Нова Зеландия. Поради драматичните геотермални условия под земята, районът има много горещи извори, отбелязани с цветния си вид, в допълнение към гейзера Lady Knox, басейна за шампанско, палитрата на художника, терасата с иглика и басейните с кипяща кал. Преди европейската окупация районът е бил родината на племето Ngati Whaoa, което е произлязло от тези на Арава уака

 

Central Pools of Wai-o-Tapu

Champagne Pool

 

 

 

 

 

 

 Roto Karikitea

Roto Karikitea

Mud Pools

Lady Knox Geyser – го пропуснахме, защото вече беше затворен...

 

Добрахме се и до крайната точка за деня – Роторуа, настанихме се в хотела и защото сме ненаситни, решихме да отидем и до парка  Redwoods – представляваща висяща пътека между огромните дървета... ние се разходихме около нея и се почуствахме като джуджета на фона на гората от гиганти...

 

 

     

 

Rotorua Lake

 

 

 

 

И накрая разходка из центъра да си купим малко сувенирчета, оказа се че в града има и някакъв уличен фест...с музика

и манджи ...

 

 

но ние си бяхме набелязали вече едно местенце за хапване....със звучното име PIG & WHISTLE

предлагащ богата палитра от любимата ни течност:

и се наСвирихме или по точно насвиНихме...

 

 

[mia69]

турболенцията в малката "птичка" си беше бонус към преживяването :)  - като освежителна напитка :P

[wiliko]

сега точно ще се радвам на един такъв боНус...у въздуха...

[mia69]

🥺🥺🥺🥺

преди 1 минута , wiliko каза:

сега точно ще се радвам на един такъв боНус...у въздуха...

сега точно....най- много някой да ти ритне без да иска стола и да ти се стори, че има турбуленция....

[Crazy Horse]

Много готино сте описали всичко! Толкова готино, че ви чета след полунощ дори.
На природа явно го докарва Нова Зеландия. Не знам защо някак си не ме грабва, обаче. Все пак ми е в списъка за посещение. А, особено сега, почти навсякъде съм готов да тръгна. 😀

[wiliko]

съжалявам за дългото прекъсване...но някак си отлагам дописването на пътуването ни, че така ми държи свеж спомена ...особено в тези времена на изолация и ограничения 🤔за пътувания 🙄

 

Ден дванадесети - 14.02.2020

Маршрут :  

-          Rotorua – Matamata – Hahei – Auckland - 480км

Photo Stops:

-          Hobbiton Movie Set Tours - 84$/per person

-          Owharoa Falls

-          Hot Water Beach

-          Gemstone Bay

-          Cathedral Cove

-          O'Neills Point

Нощувка:

-          City Garden Lodge - Auckland 68$

 

 

Мммм да, това е последният ни ден, а утре на самолета и Back to home…. Не ми се иска да свършва... не е честно как бързо минават дните когато си на път... истината боли и то многооо

....Ай стига рива...днес ни очакват Фродо, Сам, Мери, и Пипин в Зеления Дракон за да пием по халба бира...затова да тръгваме, че имаме билети за Хобитското село и то от 8:30 ....газзз

... Селцето е създадено през 1998 г.. За посещение от туристи е отворено през 2002 г., но официално е открито през 2012 г. от новозеландския премиер Джон Кий.... фермата на Александър е открита една сутрин от Питър Джаксън когато с хеликоптер оглеждал зоната, за да търси подходящо място за заснемане на първата трилогия. Толкова харесва тези зелени поляни и малкото езеро, че  отправя оферта на  фермерът.....

...излязъл му е късмета на човека...а за нас остава да се потопим в атмосферата на селцето и да бъдем хобити, било то и само за час-два...

В парка се влиза организирано с екскурзовод, който разказва за създаването му и много факти по заснемането на филма...

 

е малко е досадно да се движиш под конвой, но си пазят хляба хората... защото това си е бизнес и то печеливш... Хубавото за нас беше, че бяхме първата група за деня и пътечките още не бяха оживени от нетърпеливите туристи, макар че са се постарали да направят разходката така че да не се усеща непрекъснатия човешки поток, между къщичките...

Хълма с къщата на Фродо и изкуственото дърво над нея, листенцата са изработени от такъв материал че създават илюзията на истински... е няма как да не се случи това защото са изработвани втори път, след като първия вариант е бил толкова дървен че се е наложило поръчката да се повтори...

бих поживяла тук...

Предвидено е достатъчно време за снимки и ние се възползваме максимално

 

Неусетно се изнизва времето прекарано по пътечките на хобитското село и ето ни в Зеленият Дракон,

 

ще се пие... полага ни се по една халба – избора е между безалкохолна и истинска бира, .... нали не се съмнявате коя избрахме ние... даже можеше и да повторим...но ще го оставим за по-късно през деня...

Освежени от бирата е време за малко фотосесия за спомен...

Hobbiton mill and double-arched bridge

 

Приказно е, а и времето е един път...

Не искам да си тръгвам... Всичко е пресъздадено толкова реалистично... 

След приключване на тура, с автобуса ни извозиха до централния вход,

където ни очакваше колата и продължихме в посока Tauranga, но с приближаването му трафика взе страшно да се увеличава... а нашия ден не беше разтеглив, затова прекроих плановете в движение и реших че от програмата ни ще отпадне Mount Maunganui – (купол от лава на самият бряг, образувал се преди около 2-3 милиона години, известен и с маорското си име Mauao) и се отклонихме в посока на полуостров Coromandel, в нашата посока учудващо нямаше никакви коли, докато в обратната беше истински ужасТ... в един момент се усъмних да не пропускаме нещо и напред да има нещо възпрепядстващо преминаването ... но нищо подобно не се случи ... така и не успях да си обясня на какво се дължеше това натоварено движение в делничен ден (петък)

Попътно се отклонихме за да отмием малко хобитските гледки с един водопад - Owharoa Falls... за челите случките от предходните дни нали се сещате за изгубеното зарядно за фотоапарата на спътничката ми... е точно тук батерията реши да прояви Никонския си нрав и ...цък няма снимки от там... да го беше хвърлива във водите на водопада.. ама не слушаш...

 

  

 

Деня напредваше, а нашата разходка на полуострова още не беше започнала, затова без много драми се понасяме към -  Hot Water Beach...

 

е лопатки за да копаем на плажа за да открием топлата вода не си носехме, но за сметка на това си бяхме осигурили други по студени играчки...за плажа...

  

PLEASE STAY OFF THE DUNES:

Поиграхме си с тях, освежихме се и айде към следващото - Cathedral Cove, оказа се, че днес сме щастливци не една ми направо две черешки за тортата, ...даже 4-5... бе плодова пита си се получи.. но така е защото като за последен ден на тази земя искахме максимално да видим красотите на природата, а там те са на всяка крачка... хората знаят как да си ги пазят и ценят, а за нас туристите остават спомените и преживяното:

 

     

 

Явно бях отбелязала грешно началната точка за достигане на плажа със заветната скала, и трябваше да направим лека пешеходна разходка ... по пътечка разположена в частна ферма.... и по пътя се натъкнахме на много от обитателите и: 

но какво пък и без това откакто сме на северния остров само се возим, я малко да се пораздвижим....горещичко е да си кажа...и малко ме е яд на себе си, заради логистичната си грешка и изядох час от ценното ни време ... но всяко зло за добро.. я ги виж роднините как преживят на сянката, за къде сме се разбързали...веднъж се живее 😜 

Не ми се тръгваше от плажа, на който беше оживено и от плажуващи и от такива като нас, дошли за едно бързо... а и за тук нямахме от играчките... за плаж

Когато се върнахме в колата, чуденката беше дали да продължим на север по брега или да обърнем на югозапад към Аукланд... където ни беше последната нощувка ... да бъдем реалисти...пътя е ясен, а деня е на привършване...

Докато стигнем до там то си стана време за залеза, и затова вместо към хотела измародерствах за пореден път спътничката си и я навигирах до O'Neills Point - Devenport ....ще и се реванширам по късно с нещо течно и студено... 😋

 

 

 

Набързо изпратихме слънцето и се върнахме към хотела, а достигането до него се оказа мисия Impossible заради организацията на движението, еднопосочните улици, трафика ... бе така се овъртолихме, че когато стигнахме най накрая си се беше стъмнило съвсем... Настаняването ни също беше приключение, защото рецепцията беше заключена, а няколкото младежи които видяхме да си готвят в кухнята бяха в невидение... то и не са и длъжни да са де... поогледахме се и открихме телефон, звъним и отстреща на развален английски взеха да ни разясняват къде да си намерим ключа за стаята... голям смях падна, защото въпреки че говореше със страшен акцент, човека непрекъснато ме питаше Do you speak English ...бе ти знаеш ли, че аз съм отявлен езиков инвалид... ма думите с които боравя... мисля че ги казвам  пИрфектно... native speaker 😉 ... разбрахме се и най накрая си влезнахме в стаята... не че и обърнахме голямо внимание, защото стомасите ни бяха и жадни и гладни...тъй че отиваме да заредим.

Но забелязахте ли датата на деня... 14 февруари, не знам дали празнуваха или обичат си ходят на ресторант, но обиколихме поне 2-3 места, на които се оказа че всичко е или резервирано или кухнята вече не работи ... 

Все пак не останахме гладни и жадни, намериха ни масичка и ни нахраниха предоволно, като за последна нощ на острова:

  

 

 

да пием по едно от мъка...май по едно няма да ни е достатъчно... 

.....

[mia69]

😔

и, ся.....съвсем свърши......