Великденска Бохемска рапсодия - ретроспективен фотодневник

[master_of_germs 54404]

Ето, че мина великден под карантина и камбаните в главата ми зазвъняха, че е редно да опиша миналогодишното си великденско пътуване..., което е и една от най-удовлетворяващите ми разходки досега.

Разбира се, понеже, основна част от пътуването мина в Бохемия, ще има и от бохемския живот на император Клъвдий Бух 🙂 

Ще бъде странно пътеописание; не знам дали би било от полза за някого, понеже мина цяла година, много от логистиката съм забравил, но и за разлика от всички други пътувания, когато предварително съм изчел всичко възможно, тук бях свел планировката до някакъв абсолютен минимум и се оставихме по течението.

От друга страна, може да не планирах какво очно да видя, но вдигнах много нивото си в частта ОР (оптимизация на разходите) 😄 Намирах евтините билети и програмата сама си се нареди според тях.

Щях да комбинирам една седмица (4 дни отпуск) с "гарнизон отпред и отзад", дето се викаше в казармата. тоест - двата уикенда. Които се падаха уикендите на Католическия и на правослевния великден.

Пътувахме в петък вечер с нощния влак за бургас, заседнахме на софра с бабата и дядото на @Mistress of Germs и следобед взехме автобус 15 за летище Бургас. Това ми беше първият полет оттам. Изобщо, полетите на Райън до Бургас-Братислава доста раздвижиха ситуацията. Бяха по 8 евро, минати през не помня вече кой сайт и изпилени до 3 евро на човек 🙂 Спестените парици ползвахме за един чекиран багажец. Връщането щеше да е вечерта на следващата неделя директно към София с Уиз - 10 евро на човек даже без дискаунт и без пазарлъци през посредници.

 

Пристигнахме в Братислава привечер, взехме автобуса от летището и се настанихме в едно хостелче близо до ЖП гарата. Hostel Freddie. Те са два, с леко различни имена и съвсем близо един до друг, но не помня в кой от двата бяхме...

 

 Хостелът няма какво да ви го препоръчвам, там бяхме само за едната нощувка, и затова не му търся кусури. Ама една гола стаичка с едно голо легло, б'ро и закачалка. Иначе много любезен персонал, но платихме 17 евро на човек... И предния път ми беше направило впечатление, че в Братислава трудно се намират нощувки на нормални цени. Мястото не е твърде туристическо и няма голяма конкуренция. та това беше най-скъпата ни нощувка и най-мизерната. Надя реши, че не й се размотава, а аз се раздвижих с един крос нагоре по стълбите към хълма с мемориалния комплекс Славин, с военното гробище и паметника на Съветската армия, дето свети над града. За това не ми беше останало време при предното ходене в Словакия, което съм описал в ето тази темичка:

 

 

 Слънцето вече залязваше и си поснимах на воля.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

После намерих от едно павилионче едни странни сандвичи с шницели и салата за вечеря, и разни неща за закуска. И две кенчета чешка бира. Прибрах се и легнахме сравнително рано, защото имахме много ранен автобус за Бърно...

 

[krasen_denev 16602]

Не искам да нахалствам,но възможно ли е да продължиш дневника,че Бохемия ми е в полезрението от много  години? Моля!

[master_of_germs 54404]

Преди 1 час, krasen_denev каза:

Не искам да нахалствам,но възможно ли е да продължиш дневника,че Бохемия ми е в полезрението от много  години? Моля!

Ситуацията с лабораторията ми е такава, че нямам  време и муза да пиша... а почваме и сесия... Мислех дали да не се предложа за презентация на виртуална сБирка... Но и след дванайсет седмици на ежедневие в скайп, зуум и други онлайн платформи, искам малко почивка от екрани.

Благодаря за напомнянето, не си първият 🙂. Ще се постарая, но при мене по принцип писането е много бавен процес.

[iaia_mama 14632]

преди 1 минута , master_of_germs каза:

Ситуацията с лабораторията ми е такава, че нямам  време и муза да пиша... а почваме и сесия... Мислех дали да не се предложа за презентация на виртуална сБирка...

Аз съм "за!"  🙂

[master_of_germs 54404]

Ден ВТОРИ

Братислава-Бърно-Прага

 

Събуждаме се рано, хапваме, каквото е останало от снощните сандвичи, в хостела няма баш закуска, но има безплатно чай и кафе. Взимаме тролей 210 към автогарата (Млинске Ниви). Неделя е, адски е рано и там е баш Великден. Да не говорим, че имам юбилей, но @Mistress of Germs няма как да се сети за тия подробности, ако е пила само едно кафе 😄❤️ 

Сега, това инфо може и вече да не важи, щото мина повече от година, ама правеха там зверски ремонти, и пешеходците трябваше да минат по един лабиринт, за да стигнат от спирката на тролея до самата автогара:

 

Имаме време да си купим дъвки от автогарата. Нашият е фликсбусът в 7:30 ч. в посока Прага, но ще правим първо няколкочасов стоповър в Бърно. Можеше и да поостанем, имам съученик, който от много години живее в Бърно, но за великден е заминал със семейството си в Хърватия... Ами, шанс! 😕 

Фликсбусът беше 5 евро до Бърно, през ebay купих за 2 долара един пакет от 4 кода, които да свалят цената на фликсовете с по 3 евро. Тук ползвахме два от кодовете, та отсечката излезе по 2 евро на човек.

 

Пресичаме Дунава

 

След по-малко от два часа сме в Бърно. Още изглежда доста пусто. Ще се моткаме в центъра пешеходно. Автогарата е доста по-зле изглеждаща, отколкото в Братислава, но пък има огромен киноафиш зад нея...

 А отпред надвисва грамадния силует на Катедралата...

 

 

Трябва ни клетка за багаж, която намираме в ЖП гарата в съседство. Самата ЖП гара и голяма част от пероните бяха в ремонт, така че много влакове не спираха там, а се осигуряваше безплатно автобусче до две други гарички в по-крайни квартали.

 

Но си имаше хора по гарата, и трябваше да си купим за закуска (някакви сладкиши и плодови млека) за да развалим крони на монети. Избирам си багажна клетка 42, понеже това е отговорът на Великия въпрос за Живота, Вселената и Всичко останало, а днес сме настроени философски. Пак да цитирам Дъглас Адамс: "Времето е химера... А времето за обяд - двойно по-голяма."

Та тук в Бърно има една такава темпорална аномалия и обяд, демек пладне, не е в 12 ч, както навсякъде другаде, а в 11 ч. А, де! Такваз мистерия си има нужда от Велики Въпроси...

 

Тръгваме лежерничко в пешеходната централна част на града...

 

 

 

На централния площад има Великденски базар, както си му е редът...

 

 

Като централно място заема гигантско рисувано яйце с панорама на четирите годишни времена

 

Но дори и тая красота не е в състояние да ни задържи вниманието...

 

Като магнит погледите ни се привличат от един грамаден... черен... а, де... "Астрономически часовник". Тъй му викали вече по научному 😄 

 

 Отделните отрязъци (дискове) се въртят с различна скорост. Тия най-долу няма да помръднат видимо и с векове сигурно, горе се въртят по-видимо, има и някакви потразяващи елементи, разни дупчици и жлебове по тоя голям... черен... часовник! 😄 ! И отвътре се чува цъкане... Само дето никой няма и най-малката представа как часовникът измерва времето. Ама той си знае, предполагам...

Има поне половин час до 11 ч, обаче двама местни са заели стратегически места...

Та тоя ... часовник... си има име - brnensky orloj...

И всеки ден точно по пладне (демек в 11 ч., нали се разбрахме) из дълбините му се търкулва едно стъклено топче с емблемата на града и уж на случаен принцип пада в един от четири странични отвора. Голяма атракция е, и се събира народ да гледа топките на големия... черен... часовник, де. Ама като в Прага, събира се малко преди шоуто.

Ние обаче си имаме мисия. Семейна мисия или направо куест, дето се вика. Като чуем за стъклени топчета (в Добруджа си ги знаем като ЛИМКИ, ама жена ми е от Царево и им казва БИЛИЧКИ), ей такива лакоми очи отваряме. Всъщност лимките изиграха огромна роля при създаването на семейството ни. Общата ни колекция наброява към 8 хиляди топчета, Повечето са на жена ми, но моите всичките са си с история, когато лимки не можеше данамериш къде да е, а само като си ги спечелиш на панаирните стрелбища по селските сборове. Всяка си знам на кое стрелбище и кога съм я получил като награда. 

И тъй, @Mistress of Germs заема позиция. Изпреварили са я обаче местни, които правят бизнес. Ако някой от тях хване топчето, го предлагат, на който турист им даде десет евро. Много ни прекипя и си викаме - е трябва да го хванем пустото топче. Заехме двата останали изхода. Но дойде едно момиченце с татко си, искаше да стои там и й отстъпих моето място. НАближи 11 ч. събраха се сеирджии, чу се тракане и хоп - топче. Наше си! Автентично! Най-якият рожден ден. Обаче момиченцето се разплака. И колкото и да сме лакоми за лимки, има и по-важни неща, пък. Тя и Надя се разплака, щото трудно се разделя с такива неща, но решихме да дадем топчето на детенцето. И да търгуваме с ония "черноборсаджии". Щото те си имаха събрани топчета от предишни дни. Искаха триста крони, айде свалихме на двеста. Пак доста, но пък спомен си е... 🙂

 

А, защо пладнето е в 11:00. Заради стара легенда. Вражеска войска обсадила Бърно. Заповедта била да атакуват на зазоряване, но генералът казал, че ако до обяд градът не е превзет, ще отстъпят. Гражданите по тайни канали научили за това и в разгара на битката, като вече не им достигали силиците, решили в 11 ч да бият камбаните за пладне. Вражеската войска спряла атаката и се отеглила 🙂 

Времето е химера...

 

... следва...

 

 

[master_of_germs 54404]

...

На другия край на центъра е площадът Moravské náměstí (произнася се "намНьести", като острите ударения удължават съответните гласни).

Малко по-натам има и едно паркче, но не заради него сме дошли.

 

Има и едни безумни статуи... Трябва да представят четирите човешки добродетели...Ето пример:

 

Има и хубава църква... Ама и не заради нея сме дошли...

Всички погледи тук се насочват неспирно към... големия... черен... кон!

 

 

 

Кон ли е, жирафа ли е... айде, нека да си стиснем ръцете на нещо по средата... Окапи, може би... 😮 

Това трябва да представлява статуя на граф Йост (или Йобст) Люксембургски, ама при тоя потрес не ми се рови да търся информация, кой е тоя човечец. Ама явно ще да е бил доблестен рицар, а как се е качвал на коня си, тоз въпрос не спира да ме измъчва 😄 

 

И тъй, отидохме под ... големия... черен... Кон, де...

да му снимаме опашката, че нали за всеки живеещ в София "на опашката на Коня" е свещена фраза, едва ли не... Е, както биха казали някои: ето ви a very rare image на опашката на коня 😄 

 

...и не само! И муцуната му снимахме, държа да отбележа! 😄  🐴 🔞

 

Какво друго би могло да се види из тоя град, замислям се... Макар че каквото и друго да видиш, след това, как да го възприемеш 😄 

От Моравске намньести можем да се качим пеш нагоре по хълма до замъка Шпилберк, където се помещава и градския музей. Замъкът не е с нищо интересен в сравнение с други такива, които смятаме да видим в следващите дни. А и май е бил ползван повече като затвор, отколкото като замък. Е, има и пивоварна, това му вдига акциите... Но не ни привлича нещо. По семейно сме си, мотаем се и се радваме на прекрасното време. Ако беше с нас @mary_shery (която междувременно гостува в Ирландия на приятелка и развява Магеланското Знаме) тука щеше да има препирни, щото едно нейно апокрифно име е Мери Шлоската (от немското Schloß, тоест - дворец) и тя не пропуска такива обекти. Ама не е тук 🙂 

В Бърно има и обект на UNESCO - Vila Tugendhat https://www.tugendhat.eu/en/

Мисля, че @домосед я беше описал в съответната тема във форума, така че няма да преповтарям. А и колкото да съм почитател на разглеждане на обекти в списъка на ЮНЕСКО, тая вила пък съвсем ме потриса. Значи, връщаме се към центърчето на площада на свободата (Náměstí Svobody) да си доразгледаме великденското базарче. 

Слънчево е, топло е, а градчето се оживява. И много, много ни харесва: Но преди да пообиколим още, редно е да си угодим гастрономически. Макар и да не се празнува 40-годишнина, няма гладни и жадни да седим, я! 

По препоръчки на @Фичо търсим пивницата "При трите дявола" Те са три такива в Бърно, но според гугъл мапс само една е отворена на великден по обяд. Намираме я, с Клъвдий си поръчваме по тъмно в добавка към шницелите и попадаме в дяволската тъмница 🙂 

 

 

 

 

 

После продължаваме да се шматкаме из площадчета и улички, като попадаме и на опашка за следолед

 

 

 

 

 

 

Малко по-нататък има музей... Или комплекс от музеи. Принципно нямаме желание да влизаме в музеи при такова хубаво временце вън, но един опънат рекламен банер ни привлича вниманието... 

 

 

Менделианум - атрактивния свят на генетиката! А, де! Великден е, камбаните на църквите бият да сберат вярващите, но ние се покланяме на богинята Генетика, а Грегор Мендел е нейният пророк. Блъскам се у главата одъртяла и се присещам, че макар и австриец, Мендел е  е прекарал в Бърно голяма част от живота си. Ами, няма как - такова нещо не можем да пропуснем.

Музеят се намира в Епископския Двор.

 

 

 

Сега; предполагам, че на повечето от вас подобен музей няма да се хареса. Още повече информацията беше почти изцяло само на чешки. Който не е труден за разбиране при четене, само да имаш малко повече време. Но е интерактивен музей и пригоден основно за ученици, според мене.

Малко ми е тъпо, разбира се, че в едно музейче имат далеч по-хубави микроскопи от тези, с които работя в лабораторията и с моите студенти...

http://www.mendelianum.cz/en/

 

Докато се изкачваме бавничко с асансьор, около нас по стените се въртят 3D двойни спирали на ДНК

 

 

 

...и ни посреща ето тоя хитроумен гигантски макет на рибозома 🙂 

 

Следва всякакво инфо за живота и професионалния път на Мендел, както и за различните етапи от развитието на генетиката като наука

 

 

 

 

 

 

Напоследък стана модерно всеки да разбира от PCR (полимеразно-верижна реакция)

 

Който иска, да се ъпгрейдне  (на чешки) за рестрикционните анализи, ама да си припомни и опитите на Мендел с грахчетата 🙂

 

И тъй нататък, да не ви отегчавам. 

Но ето как още в началото на пътуването това, че тръгнахме без особено добре подготвено домашно ни се плати с тази чудничка изненада. Стъклено топче, тъмно пивце, музей на генетиката - не се сещам за по-добър начин да НЕ си празнувам рождения ден 🙂

А през прозорците на Менделианума се вижда отново Катедралата, то е трудно да не ти надвисва отгоре, където и в центъра да се намираш...

 

Затова, след като излизаме, се отправяме по стръмните улички нагоре, да я поразгледаме.

 

 

 

 

 

 

 

Надолу има пряк път по стълбички, които ни извеждат срещу гарата, а по тях местни младежи са си пуснали свежа чешка музика и пийват бирички 😉 

 

 

Фликсбусът за Прага ни закъснява с петнайсетина минути. Автобусът е двуетажен. 

Повечето хора съветват да се ползват влакове, особено тези на региоджет са много добри. Обаче съм оптимизирал разходите докрай. 

Съветвам ви като търсите във фликсбус, да ползвате чешката версия на сайта. Намират се понягога страхотни оферти, а и цените на билетите в чешки крони обичайно са доста по-добри, отколкото да се търси в евро/левове.

Та тези билети Бърно-Прага ги изнемерих на шоковата цена от 29 чешки крони... което излезе 2.30 лв по тогавашния курс. За тричасово пътуване.

Намърдваме се най-отпред на втория етаж на автобуса, уж за гледки. И се чудим, защо никой друг не е заел мястото. Причината е, че пътуваме на запад, а слънцето доста напече и заслепяваше, дори като пуснахме сенници. А пък и особени гледки нямаше по пътя. 

Бяха ме наплашили, че в Чехия пътищата са по-зле дори отколкото у нас. Не бих казал, че са по-зле, но твърде начесто се имаше ремонтни дейности и съответно това водеше до задръствания. Особено на подстъпите към Прага, а уж в празничен ден...

 

...следва...