Моята Швейцария, моите Алпи...

[Гост]

 

Помня – преди години имах истински миражи. Шофирах и в далечината виждах планински масиви. Красиви, та красиви... Като родните - които бяха на 2500 км., аз други не бях виждала дотогава всъщност. Ръка да протегна, ще ги пипна. Само че изчезваха. Поболях се за тях. Заобиколена бях от красота, но равна красота. Боледувах за тях. Боледувах години.

 

После свикнах.

 

Здравейте 🙂  По време на депресиращия локдаун едно от средствата, което спасяваше мозъка ми, беше креативността. От години искам да събера някъде моите материали, да направя място по мой си начин. И лично от мен. Последното не е чак толкова лесно, но в някаква степен успях и създадох мой блог. Без реклами, без насилствени материали. Той е още бебе. Има да догонва моите материали тук – но не съм си поставила и целеви мерки. Важното е да живеем пълноценно, защото реално нямаме много време за краткия ни живот...

 

Това, което липсва на моите материали тук, обаче, е един мой нов мини проект. Защото Швейцария е емоцията, което безкрайно силно исках да ми се случи. Така че моя си е, и Алпите са си мои, а и като знам, че ще се завъртя и наоколо... 🙂  

 

Знам, че вероятно не много хора биха се вълнували от скитането – такова, каквото аз го правя, но съпреживяването е голяма ценност. И удвоява радостта. Иска ми се да я споделя по мой си начин. А и може и да ви вдъхновя.

 

Освен това съм много благодарна на съдбата – както и да звучи това за реалистите, и желаех да създам подарък. Просто така. Нещо красиво – в моите очи. Съдадох електронен календар с моите кадри от Швейцария. Всъщност, не аз го създадох, макар снимките да са мои, а споделих идеята и визията си, а @temporary я реализира. Щастлива съм, че имам луди и всеотдайни приятели  И смятам, че нямаше да е честно да споделя този календар с много непознати, а в това общество – което ми даде безценни приятелства – да замълча. Наистина не е честно за мен...

 

Всъщност, календарът е само повод за тази тема. И виновникът е @cck. Каза ми – разкажи всичко. Добре. Ще разказвам. Не знам кога, но се надявам да напълня във времето това мое пространство. Аз досега един „репортаж“ не съм написала – просто няма(ше) време от живеене 🙂 Но ще напиша.

 

Няма да оставям линкове тук (форумът така или иначе ме включи в RSS емисиите си, или както там се нарича). В момента е изключение, за да си свалите всички месеци. Ако харесате снимките – ето от тук можете. А аз няколко думи да кажа за тях...

 

Януари: Piz Corvatsch, Graubünden

Не съм сигурна долколко мога да бъда полезна за долината Engadin след @master_of_germs. Със сигурност обаче той няма Aperol Spritz на снимки там. Аз имам много . И ще разкажа.

 

 

 

Февруари: Lago Bianco, Diavolezza

Помня как се въртях като пумпал, когато се изкатерих на Sass Queder. Омагьосах се! Ще разкажа.

 

 

 

Март: Tiejer Flue, Arosa

Това беше последното ми скитане от тридневно обикаляне в масива Arosa. Имах изумителен късмет с капризното време там. Тази планина разделя Arosa от Davos. Маршрутът беше съвършена прелест. Ще разкажа.

 

 

 

Април: The Jesuit Church, Lucern

За Луцерн има изписана една стая с приказки сигурно, но цветята не могат да бъдат вкарани в рамка. Все пак ще опитам 🙂  Ще разкажа.

 

 

Май: Brunnen, Lucernsee

Мой приятел казва – най-красивото (голямо) езеро в Швейцария. След като съм го обиколила ..емнайсет пъти, и още толкова поне има за обикаляне, смятам, че е съвършено прав. А траверсът, който последва тази снимка, беше зашеметяващ. Ще разкажа.

 

 

Юни: Brunnihütte, Engelberg

И аз си имам любима снимка от Швейцария. Тази. И много, много любим траверс – макар че там вече битката е жестока, Walen Path. Ще разкажа.

 

 

Юли: Engadin, Graubünden

Поглед към долината от Piz Corvatsch. Там снимките говорят вместо думите. И все пак ще разкажа...

 

 

Август: Amselflue, Arosa

Тази планина обгръща с длан изключителната Arosa. И когато видях саксията с цветя, просто си представих кадъра! И се получи – какъвто го исках. Ще разкажа.

 

 

Септември: Älplisee, Arosa

За изкатерването на това езеро си наложих цялата воля – след 6-7 часов преход от Leizerheide и от невъзможността да издрапам по един аерофобичен сипей, направих „малък“ обход по случайно намерен маршрут на планински велосипедисти  Беше изключително. И разбира се, ще разкажа.

 

 

Октомври: Beckenried, Lucernsee

Играех си на прескочи езеро този ден 🙂 Не зная колко пъти пресякох  Luzernsee, и колко тегелчета направих, докато избягам от инверсионната мъгла, но беше вълшебно! Ще разкажа.

 

 

Ноември: Lugano,Ticino

Швейцарска уреденост с италианска Dolce Vita – така ми дефинира моя приятелка своята представа за Тичино. Там е прекрасно! Но… не е точно Швейцария 🙂 И не в лош акцент, просто е различно. Няколко пъти съм бягала от лошото време в Алпите на юг, и никога не съм се разочаровала. И сигурно пак ще го правя. И разбира се, ще разкажа. 

 

 

Декември: Aletsch Glacier, Valais

Когато стъпих на този траверс, съвсем откровено щях да ревна. От емоция. Че съм там. И го виждам. Беше брутално красиво. Траверсът също беше брутален 🙂 Ще разкажа.

 

 

Надявам се ви е харесало това, което видяхте. Ако много ви е харесало, вземете си го за у дома. За мен ще е удоволствие!

 

@Mary, благодаря ти за тази снимка, която използвах за корица. Ако има експресия на сбъднатост, то това е тя. 

 

 

Следва...

 

[master_of_germs 54320]

@Гост, ще ти издам една тайна, и не ме бий 😄 Ненавиждам Аперол Шприц. Едно от малкото питиета, които откровено ми предизвикват позиви за повръщане. Клъвдий, обаче, поставя аперола доста високо в личната си класация, а в нашата компания той е експертът по алкохолните въпроси.

 

Благодарим ти! И за тогава, и сега, и за целия писмен и фотоматериал, с който ще галиш сетивата ни занапред! 🙂 

[Гост]

преди 2 минути , master_of_germs каза:

@Гост, ще ти издам една тайна, и не ме бий 😄 Ненавиждам Аперол Шприц. Едно от малкото питиета, които откровено ми предизвикват позиви за повръщане. Клъвдий, обаче, поставя аперола доста високо в личната си класация, а в нашата компания той е експертът по алкохолните въпроси.

Ами бухал с вкус!🙂 

 

Нека ти издам и аз една тайна - това също не е моето любимо питие (няма да навлизам в любимости, че ще ме арестуват за алкохолизъм!) Обаче е много фотогенично!  И за лятото е прекрасно! Едни дами ме вербуваха... 

 

преди 5 минути , master_of_germs каза:

Благодарим ти! И за тогава, и сега, и за целия писнем и фотоматериал, с който ще галиш сетивата ни занапред! 🙂 

 За мен беше - и ще бъде удоволствие! Благодаря ти!

 

[MayaS 10931]

Страхотно е. Ще очаквам с нетърпение и разказите.

[Lindt 36429]

 

Както си гледах бобрите в реката в Страсбург в средата на октомври и си мислех, че е време да си отворя очите по-широко и да намеря начин да отидем да живеем в Швейцария. Краен срок декември 2022. Пък магеланците ще ни идват на гости, няма как да не искат.  И ей така от нищото се появи @Гост, прескочила 9 планини и доволна от резултата. 

Сигурно си ми още сърдита 🙂 Не знаех колко са ти неудобни обувките в началото на ковид кризата, просто виждах, че нещо не е ок. Исках само да кажа, че много се зарадвах, че вече всичко с теб е наред, трудностите си заслужават и наградата е очарователна. Благодарна съм, че имаш какво и си решила да споделяш и ще чета с удоволствие! 

[Childish 10398]

Браво, @Гост, само така! Можем само да ти се възхищаваме, а някой ден и ние да последваме примера ти!

[Граф Вронски 15796]

Ох, че красиво, изумително, сърцетуп! Благодаря за споделянето ❤

[crazyhorse 6903]

Вълшебно!

[Василена 1123]

Благодаря за красотата , която носиш , излъчваш и даряваш!

[Бръмбар 4571]

Чудесна идея, @Гост и благодаря! Планинските преходи не са моето нещо, но обичам да чета чужди разкази и да гледам снимки, а твоите са прекрасни. С удоволсвие ще следя разказите ти. 

[Kalina Ivanova 11535]

@ГостИ на мен ми липсваше широкия простор,

който винаги се шири около теб и твоите приключения!

Урок по неотказване!

Благодаря, че си тук!

[Jane* 207]

Календарът е прекрасен, много ми допадна още като го видях във фейсбук. Благодаря, че се завърна, толкова вдъхновяващо разказваш, че често следвах стъпките ви с Мери. Последно ви "следвах" в Андалусия и наистина огромно благодаря. Не пиша много, но много чета форума и зачезването на хора като теб ме разстройва. Благодаря за споделеното от сърце.

[Дани Магелани 20830]

Чудесно е, че си попаднала на своето място! Да имаш много красиви мигове /години/ там!  Чакам продължението !

Прекрасен календар! Сърдечно благодаря!

И сега някой друг магьосник-фотограф ако спретне и ни подари един виртуален календар България 2021...

Май се размечтах!

 

 

[patilana 10305]

Знам си аз, че нямаме никакъв шанс пред Планината .

Чест и почитания за всичко, което правиш ! Благодарности за това, че ще ни позволиш да съпреживеем с теб твоята голяма любов 

Вече имам и питанка - имаш ли си фаворит за обиколки ?

[Гост]

Преди 1 час, patilana каза:

Вече имам и питанка - имаш ли си фаворит за обиколки ?

Никакъв шанс 😞  Тъкмо припадна по някое място - и следващото ми събере граматиката... Швейцария е необятна. И най-хубавото е, че ако искаш да обиколиш със собствени крака - някои хора вкарваме и ръце 🙂 , имаш неизброими възможности, но ако не можеш да ходиш - няма да си лишен да видиш (почти) същите тези прекрасности. 

 

Поздрав с бира и сирене на самообслужване - обаче нямах дребни и пропуснах, лятото специално ще се кача до там 

 

И благодаря на всички за милите думи, трогната съм! 

 

 

 

 

 

[Гост]

Домът на Шоколада…

 

 

Няколко месеца опитвам за започна да разказвам  за Швейцария и все не се решавам. Не можех да реша кое конче да дръпна от кълбото с очарования и неизвестности. Днес съвсем импулсивно реших да се разходя до едно култово място за швейцарците и да стопля студеното и мрачно време… с шоколад. И реших, че е едно прекрасно начало.

 

Разходката е буквална – главната квартира на Lindt и музеят на Шоколада се намират на няколкостотин метра от моя дом, и всеки ден ги виждам попътно. Kilchberg е едно селце от градски тип – или градче от селски тип, на брега на Цюрихското езеро. Около 8-9000 жители, 3500 домакинства. Историята му води от около 1248г. Хората се поздравяват на улицата – тази дума я казвам вече почти без акцент 😄 , шофьорът на автобуса поздравява всички, когато се изсипем от влака и напълним селското возило 🙂

 

Още няколко думи за селцето. Томас Ман е живял и е погребан тук. И разбира се, David Sprüngli-Schwartz, и неговият син, които са от Цюрих, но избират Kilchberg за свое седалище и не го променят дори когато компанията става световно известна, а те самите умират тук. Един от големите индустриалци на Швейцария (Sulzer), също е роден тук и който е бил достатъчно голяма черна овца, но подарява на общността в Kilchberg една изключителна къща на брега на езерото. В момента безплатно се предоставя и достъпът до езерото, и разкошната морава за плаж, и тоалетната в къщата...

 

Това местенце ми го показа една местна швейцарка, изключително чаровна и любезна дама, след като ме покани да плуваме на стария пристан на Kilchberg - достатъчно дълбок, за да скачаш и плуваш; с безплаен достъпен и направена стълбичка, около теб патки и лебеди, водата е брутално чиста, планинския масив Glarus на юг – когато е ясно, е прелест, отсрещния бряг с именити жители като Тина Търнър, корабчета…

 

 

 

 

Изглежда идилично – и всъщност е. И така - Lindt & Sprüngli.

 

 

Признавам, че за този шоколадов тур в Музея на Шоколада ме подучи сина ми – беше очарован. Признавам, аз също. Ако мога да го сравня като усещане, може би Музеят на Single Malts в Единбург е добро попадение 

 

От Централната гара в Цюрих разстоянието с влак е 10 минути (4 спирки), а цената на билета за музея е CHF 15. Има и аудио гайд, безплатни клетки за багаж. За най-актуална информация използвайте уебсайта https://www.lindt-home-of-chocolate.com/en/

 

 

Сега... Аз искрено мога да припадна за сладко, и повечето жени ще ме разберат 🙂 , но не съм огромен фен на сладкишите. И все пак се омагьосвам от света на шоколада, а тук той е изведен до виртуозно изкуство.

 

И още - трябва да призная своята огромна пристрастност към швейцарския технически гений. Той ще личи непрекъснато в описанията ми на технически решения – когато стигнем до лифтове и влакове, така че ме извинете за това. Тук също е намерил място... Интерактивните 3D музеи отдавна не са новост, но тук - ако броим течния шоколад, който се изсипва от едни водопадчета и можехме да опитваме без ограничение - можем да го причислим и към 4D технологиите 😄 

 

Всъщност, това е най-големият музей на Шоколада в света и е отворен месец септември тази година – топъл топъл, а на входа ви посреща най-големият 9-метров шоколадов фонтан в света.

 

 

 

 

Домът на шоколада не само проследява историята на шоколада в Швейцария, но също така информира посетителите за „седемте шоколадови свята“, които какаовите зърна обикалят, преди да станат сладки. Изложбата започва с изследване как се отглеждат какаови зърна в Гана…

 

 

 

 

и завършва с производствената линия в самата фабрика. Аз, всъщност, наблюдавах как се прави шоколада.

 

 

Не съм от хората, които разказват сухи цифри, затова съм приготвила история в снимки. Мързелива работа 😄  И все пак няколко думи:

 

Корените на шоколада се простират хиляди години назад - следи от химикали, открити в глинени съдове, предполагат, че хората от Олмек в Южно Мексико са ферментирали, печени и смлени какаови зърна за употреба в напитки и каши още през 1500 г. пр. н. e.

Друга мезоамериканска цивилизация, ацтеките, се наслаждават на шоколадова напитка, която испанският конкистадор Ернан Кортес описва като горчива и пикантна, опитвайки я в началото на 1500-те години.

 

Когато Кортес се връща в Испания, той носи със себе си какао на зърна и оборудването, използвано за приготвяне на напитката. Според Lindt, напитката скоро се разпространява по европейските кралски дворове. В крайна сметка сладкарите започват да експериментират с вкуса и формата на шоколада.

 

Това, че шоколадовата напитка е открита в Южна Америка , едва ли е новост и учудва някого. Това, че е била достъпна само за привилегированите – също…

 

 

 

 

 

 

 

 

Лично аз бях очарована от факта, че шоколадът е бил даван като лекарство и теглен с аптекарски везни 🙂

 

 

 

 

 

 

 

През 1819 г. в Швейцария се открива първото механизирано предприятие за производство на шоколад. Няколко десетилетия по-късно човек на име Даниел Питър изобретява млечен шоколад, добавяйки сушено мляко към сместа по време на производството. През 1879 г. - три години след като Питър си партнира с М. Анри Нестле, за да създаде компанията Nestlé, Родолф Линд изобретява шоколадовата конша, инструмент, който непрекъснато смесва шоколадови съставки в продължение на няколко дни.

Иновации. Талант. Инвестиции. Реклама. И светът е покорен с шоколад. Разказано е разкошно, а аз само ще го покажа... 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Няма да казвам колко беше вкусен изливащият се шоколад за дегустация. Престъпно вкусен! 😄 Тъмен, млечен, бял...

 

 

 

 

Да споделя, че има възможност да се правят снимки на фона на шоколадов бонбон – направо се обвиваш в шоколад и станиол  . но аз не съм привърженик на снимки с маски (независимо, че стриктно ги нося) и пропуснах тази деятелност (Музеят беше пълен с хора, но хигиената е на блестящо ниво).

 

Последната интерактивна зала беше съвършено очарователна! Размечтава те за света...

 

 

 

 

 

П.П. Знаете ли, че България е на 28-то място по изяден шоколад в света на глава от населението? 🙂 

 

 

П.П.П. Никога не съм си представила, че ще купя толкова шоколад! 😄 

 

 

 

 

 

Не за мен! 💖 Споделени празници да имате!

[iabulka 916]

Увлекателно разказано, както винаги! С голям интерес прочетох за днешната разходка и очаквам и бъдещите ти разкази/пътеписи. 😀

[patilana 10305]

@Гост Това е мечтано начало на твоя разказ за Швейцария Синът ти има много приятен поглед към света , благодаря му и аз за твоето вдъхновение.

Другото, за което мечтая от доста време, е да мина през Големия Санбернарски проход и да напъхам муцуна в манастира, където са възпитавани тези благородни кучета от породата Сан Бернар. Пък и ако ме хареса някой техен представител и ми даде да го гушна - ще съм два пъти щастлива българка, че  аз съм от онези дето излапват повече от 28 кг шоколад на година, не че знаех цифрата, ама то щот не броя моментите на удоволствие. Просто ги изживявам . 

 Тая шия не е от туршия 

 

Така ми липсваше думата "очарователен"

 

[jungfraujoch 16064]

Благодаря за споделената красота и информация.

От сърце ти пожелавам да си здрава!И много щастлива в Швейцария.

Да имаш прекрасни моменти и поводи за усмивки.

Чета те и във Фейсбук и се радвам,че споделяш пътешествията си!

П.П.Днес ми подариха шоколадов Дядо Коледа на Линд.

 

[master_of_germs 54320]

На 1.12.2020 г. в 20:21, Гост каза:

 

Не съм сигурна долколко мога да бъда полезна за долината Engadin след @master_of_germs. Със сигурност обаче той няма Aperol Spritz на снимки там. Аз имам много . И ще разкажа.

Ами аз на първо четене се сещам и за едно тирамису на Муоттас Мураль и за панорамния път оттам до Алп Лангуард.

Както и за едни блюда по пътеката към ледника Мортерач. 😉 

 

Пътеки и вкусотии, които аз не съм включвал в моята програма в Енгадин 🙂 

[Гост]

преди 2 минути , master_of_germs каза:

Ами аз на първо четене се сещам и за едно тирамису на Муоттас Мураль и за панорамния път оттам до Алп Лангуард.

Както и за едни блюда по пътеката към ледника Мортерач. 😉 

 

Пътеки и вкусотии, които аз не съм включвал в моята програма в Енгадин 🙂 

Тирамису, блюда... Добре, че навря и панорамни пътеки, та да се отсрамя, а не само ядене да промотирам!