Красотите на Централен Балкан в 2 дни

[Tonyco 8307]

Здравейте Магеланци,

в тази тема искам да ви разкажа за двудневният ни преход през централен балкан с Лили. За мен това е най-красивия и разнообразен пейзаж от всички планини в България, затова се опитвам поне веднъж годишно да минавам от там, като разнообразявам леко маршрута. Миналия уикенд 21-22.08.2021 г. с Лили решихме да минем отново от там, имаше добра прогноза за времето и щяха да се получат хубави кадри с дрона. За да е по-интересно и динамично решихме да е скоростно преминаване, с бързо темпо и подтичване тук-таме. В петък следобед се изнесохме с кемпъра на Еленската базилика в близост до Пирдоп, където решихме да пренощуваме. Тъй като пристигнахме рано следобеда имаше време за почивка тип диванчепраз. 🤣

 

 

 

 

По надвечер си приготвихме скара

 

 

 

Легнахме си около 20:30 ч. след като се мръкна.

Ставането на следващата сутрин беше в 4:30 ч., закуска, на бързо оправяне и се изнесохме на 22 км до с. Клисура, където оставихме кемпъра и в 6:10 ч. тръгнахме към подбалканския път да се возим на стоп до Калофер. За щастие едва бяхме изминали 100 м и един дядо рано-рано тръгващ от Клисура за Розино ни взе още от долу. На Розино ни остави и зачакахме на стоп.

 

 

Само местни по това време в събота и всички правят знак, че са до съседното село. Едни мангали ни предлагаха да ни возят за 50 лв. 😆 Казах им, че повече от 15 лв не давам, и не се получи, Лили пък през рамо ми прошепваше, че няма да се качи с тези. 😂🤣 Не след дълго спря един човек и каза, че може до Кърнаре да ни закара та се качихме. На Кърнаре започнахме да ходим пеша към изхода на селото. Имаше една жена, която чакаше на спирката на автобуса, но не беше много сигурна какво чака. Проблем с транспорта в този регион има, само 2 влака за деня, за автобусите изобщо не е ясно кога и как, та стопа върви само. Не чакахме повече от 10 мин и спря една Софийска кола. Качихме се, и се заприказвахме с човека, той пътуваше за Казанлък и му казах да ни остави на разклона за Калофер, че ще се качим пеша до Паниците. След като си поприказвахме повечко обаче, той предложи да ни закара до Паниците, което за нас си беше добре дошло, тъй като това ни спестяваше едни 4 - 5 км бъхтене по асфалт и доста ценно време. В крайна сметка в 8:14 ч. отлепихме от Паниците към х. Рай. Изкачвахме се доста бързо, като спрямо времето, което даваха по табелките се справяхме на половината, до х. Рай се качихме за 2 ч. 

 

 

 

 

 

Там направихме по-дълга почивка за да поснимам с дрона, за съжаление райското пръскало почти нямаше вода и само скалите се виждаха. Ето и малко панорами от района около х. Рай.

 

 

 

 

 

 

 

 

И една 360 градусова панорама от въздуха, сгъната изглежда малко като астероид. 😁

 

 

Разгъната може да я видите тук: Над х. Рай

 

Хванахме по Тарзановата пътека към в. Ботев отново със сериозно темпо, път ни чакаше.

 

 

 

 

 

 

 

Реших да пусна и дрона за да се види отстрани Тарзановата пътека, а и щеше да стане хубаво видео. Малко екстремен полет обаче, тъй като се завихряха различни течения точно там и дрона летеше доста нестабилно, целия се клатушкаше във всички направления, губи височина и ръчно трябва да го коригирам, бе виш пилотаж.

 

 

 

И тъй като самата пътека е тясна и стръмна, приземяването беше доста тегаво, трябваше да го хвана с ръка, но теченията го лашкаха насам натам и с голям зор успях да го хвана, като преди да изгаси моторите задните пропелери ме праснаха в гърдите, не е много приятно, но това е положението, хубаво е, че не се разби в скалите.

На върха на Тарзановата пътека гледката беше невероятна и спираща дъха.

 

 

 

 

 

Следваше един доста стръмен участък, който взехме сравнително бързо.

 

 

И ето ни на върха

 

 

 

 

 

Горе имаше много хора, в крайна сметка този връх, макар да няма кой знае каква гледка е доста популярен и много хора се качват до него, разбира се по самия маршрут до него гледките са зашеметяващи, от където и да го качвате. Всеки път засичам обаче наконтени мадами, които са ги качили с джип само да се снимат, че са горе. Веднъж една такава я спряха точно до табелката, но времето беше лошо и само изскочи на бързо от джипа, щракна си едно селфи там и хайде обратно вътре. Все си мисля, че е хубаво човек да положи някакво усилие и да има някаква цел за която да се пребори, но всякакви идеали има. За мен също е неразбираемо горе да се качиш и да си носиш под ръка джобното кученце (разбира се с джипа не пеша), да го снимаш там на върха на табелката. 😄 Точно 5 мин прекарахме на върха и се изнесохме с бягане от там, защото подобни гледки на такива места ми идват в повече. 😃 

Спускането към заслон Ботев е доста стръмно и около 1 км. 

 

 

Спряхме в заслона да хапнем, понеже и друг път съм бил там, даже и с преспиване помня хубавата храна, която готви помощни хижаря, та беше време и за по-дълга и захранваща почивка. Всъщност при такива тежки и продължителни маршрути е важно да се правят почивки, като от време на време по-дълги и със захранване с нормална храна, така рестартираш и после все едно не си ходил. Реално вече бяхме набрали за 15 км - 1800 м денивелация до в. Ботев от Паниците, на заслона бяхме на 16 км и следваше алпийската част на Купена. Не се подмотвахме, защото ни чакаше доста път до х. Дерменка, още 24 км с 1000 м денивелация и то по тегав терен със скално катерене и кози пътеки. След заслона следва отново стръмно изкачване.

 

 

Ботев остана зад нас и отново с бърза крачка се доближавахме все повече до Голям купен.

 

 

Преди да започне същинската част на прехода, спряхме да починем и да поснимаме с дрона, а тук има какво да се снима.

 

 

 

 

Да, там на онази скала острата, стърчащата трябва да се изкачим. Изглежда невъзможно нали ? Колкото повече се приближаваш до нея изглежда още по-невъзможно, но тъй като съм го минавал няколко пъти, мога да кажа, че е възможно и не чак толкова страшно колкото изглежда. 😉

Даже си набрахме боровинки в подножието.

 

 

 

Следваше едно доста стръмно спускане от в. Жълтец.

 

 

 

Това остана зад нас, Ботев някъде в далечината. При такива преходи по билото с голяма видимост можеш да придобиеш реална представа за километрите. 5 км в парка ти се струват нищо, но тук като изминеш 5 км и се обърнеш и погледнеш от къде са започнали въпросните километри и ти се струва, че не е възможно да е толкова далеч. 😀

 

 

Стигнахме и разклона за х. Левски

 

 

Природната картинка в тази част на планината е спираща дъха в буквалния смисъл.

 

 

 

Да, ето там горе "Сами на скалата" отиваме. 😍

 

 

Започна и скалното катерене от изток по серия от въжета, като преди това минавахме различни участъци с ръбове без въжета, където трябва да се внимава много да не залитнеш. Ако залитнеш няма къде да стъпиш и падането ще е с метри върху назъбени камъни, което в повечето случай означава смърт. Разсеяността не е опция на такива места, всяка стъпка трябва да е премерена и сигурна без да се бърза.

 

 

 

Качихме се на върха, и отново изпитах онова чувство да те обгърне могъщия Балкан. Разрових се из кутиите на върха  и за жалост установих, че са откраднали знамето "Свобода или смърт !", което беше там от години, нямам думи просто. Поне намерихме тетрадката, в която миналата година се бяхме записали с Боби при преминаването ни от там.

 

 

Тогава преди да започнем изкачването по въжето от запад, Боби откъсна едно цветенце и го кръсти късметлийско да му пази страх по скалата, сложи го в джоба и каза, че идва с него на Купена. 😊 Та го записа в книгата в последствие, а Лили записа тази година и нас.

 

 

Времето беше подходящо за полет, имаше слаб вятър и машината летеше стабилно и сигурно та се получиха страхотни кадри от въздуха от и на Купена.

Тук е самия Голям Купен и ние отгоре му.

 

 

Отново Големия Купен и в. Амбарица в далечината, това полегатото.

 

 

 

От там дойдохме, вижда се в. Ботев в далечината. По зъберчетата, по зъберчетата и така.

 

 

 

 

 

 

Неразгъната 360 панорама от в Голям купен изглежда така:

 

 

Разгъната може да я видите тук: Голям Купен от въздуха

 

Вече беше ясно, че ще се ходи на челници до Дерменка, но това е положението. Важно беше да излезем от алпийската част по светло, както и стана. Следващата спирка беше в. Амбарица или още известен като в. Левски

 

 

 

 

Горе на заслончето имаше мъж и жена, които щяха да чакат залеза там и да спят на чували в заслона.

 

 

Ние се спуснахме набързо до х. Добрила. За най-голяма наша изненада имаше сватба с Диджей и мощна музика, която огласяше планината на длъж и шир. Е това вече е безобразие, което не знам как са допуснали от парка (Централен балкан). На 1800 м в планината да се вдига такъв шум и някакви наконтени сватбари да се разходжат напред на зад. 

 

 

Както и да е, наляхме си вода и продължихме скоростно с подтичкване, тъй като имахме още 8 км, а нощта настъпваше.

 

 

 

Стигнахме до Гердека (в. Гердек тепе), за жалост макар и вече доста далеч от х. Добрила, музиката продължаваше да се чува. Това в крайна сметка е резерват и животните трябва да са на спокойствие. Утехата ни беше, че хванахме залеза горе на връхчето.

 

 

След като се спуснахме вече навлизахме в гора и се наложи да се извадят челниците. Точно там се чуваше някакво голямо животно, че шумоли из гората, та вдигнах малко шум да го подплаша и изчезна. Ходихме около 3 - 4 км на тъмно, тоест около час до хижата. Ако не си минавал от там, може спокойно да се загубиш през нощта в тази гора. 😁

На х. Дерменка (Дерменкая) ни очакваха, бях резервирал предварително и бях предупредил хижаря какъв преход правим и, че ще укъснеем малко. Параметрите на скоростното преминаване бяха следните.

 

 

Общото време със спирането за снимане беше 12:56 ч. В хижата готвят вкусно, доста вкусно даже. Хижарката беше направила и домашна торта с боровинки, уникална. Имаше и един планински водач, възрастен мъж та с него и хижаря се заговорихме и каза, че нашият преход нормално се прави за 2 дни. 😂🤣😆 Да де ама от къде ти толкова свободно време с нашата гъста програма. Първоначално исках да спим на Добрила, но нямаха места разбираемо защо, а и да имаха с тази музика нямаше да се разберем, та се получи по-добре така до Дерменка. Дадоха ни цяла голяма стая само за нас, което беше добре. Имаше и баня и тоалетна нормални та успяхме да се изкъпем. Следващия ден пак ни чакаше сериозен преход та не се подмотвахме много и легнахме да почиваме.

 

В Неделя станахме в 6:30 ч., казаха, че ще има пържени филии за закуска в 7:30 ч., което ни устройваше и да може да стартираме около 8 ч. Този ден имахме повече километри, но с по-малко денивелация и повече спускане. Точно в 8:20 ч. отлепихме. Пътя от Беклемето до х. Дерменка е изцяло заравнен и отремонтиран, може с нормална кола да се стигне, което разбира се не е препоръчително предвид, че е национален парк. Направо не можах да го позная, минавал съм го и с колелото много пъти, сега е като магистрала, което не ми харесва ама никак, куцо, кьораво и сакато ще минава по него. Забелязахме обаче в края му от към паметника при Беклемето, че беше застанала напреки една кола на Централен Балкан и го беше затворила, но не може да стои постоянно там кола и когато я няма, ще се шмугват нелегално разни образи, както имаше един дядо с 20 годишно голфче на хижата. На връщане ни задмина, като от ауспуха му излизаха всякакви цветове дим... 

Стигнахме заслон Орлово гнездо.

 

 

 

Следващата спирка беше Арката на Свободата при Беклемето.

 

 

 

Където направихме кратка почивка за дроноснимане и съответно 360 градуса панорама.

 

 

Разгъната тук: Арката на Свободата (Беклемето)

 

Около 30 мин поседяхме, и потеглихме на бегом към х. Козя стена.

 

 

 

 

 

 

 

Ето ни на хижата, където хапнахме по някое барче, заредихме вода и се запътихме скоростно към х. Ехо.

 

 

Това са указателните табели на х. Козя стена.

 

 

Масите отвън са доста интересни

 

 

 

И работното време на кухнята също. 😁

 

 

 

Но пък има кутия в помощ на ...

 

 

Запътихме се към х. Ехо, в далечината се вижда връх Юмрука

 

 

Между х. Козя Стена и х. Ехо има две пътеки, билната и долната, препоръчвам билната, тъй като долната в ужасно състояние, свлечена на много места и крака ти седи често под страничен ъгъл, което не е добре за глезените ама хич. На билната има въже и пише, че е с висока степен на трудност, но реално е по-лесно от долната.

 

 

Не след дълго наближихме х. Ехо. Тъй като в четвъртък същата седмица правихме тестово обиколка на резерват Козя Стена и минахме през в. Кавладан точно над х. Ехо, този път решихме да минем по долната пътека. Снимките от върха са впечатляващи и ще ги кача и тях, макар да са от друг ден.

 

 

 

 

И х. Ехо, където спряхме да обядваме и се бяхме разбрали с хижаря Васил още от четвъртък, че в Неделя ще се видим пак и да ни пази ядене. 😉

 

 

 

 

 

Тук направихме по-дълга и захранваща почивка преди да атакуваме в. Вежен. Отново тъй като бяхме минавали през в. Юмрука и параклиса в подножието му, решихме да подсечем по долната пътека. И отново снимки от Юмрука и параклиса от Четвъртък.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

По долната пътека през гората срещнахме една Медиянка от семейство смокови.

 

 

Продължихме за в. Вежен

 

 

 

Гледките от билото и в тази част са отлични

 

 

 

Изкачването към в. Каменица

 

 

 

И ето ни на в. Вежен, най-високата и крайна точка за днешния преход.

 

 

Разбира се и тук трябваше да играе дрона, при условие, че атмосферните условия бяха идеални за полет.

 

 

 

 

 

 

 

360 градусова панорама от в. Вежен не разгъната.

 

 

Разгъната тук: Вежен отгоре

 

Имаше време до смръчаване, но не много. Трябваше да се върнем около 1 км назад до Каменната порта, от където тръгваше и пътеката за с. Клисура. Питахме хижарите на х. Ехо за чешми по пътя и много точно ни упътиха, къде е чешмата на спускането та успяхме да си зареди и вода, реално е на около 600 м под Каменната порта. Пътеката към Клисура е с невероятна гледка, но за съжаление нямам много снимки от там, тъй като искахме да слезем по светло и се движехме доста бързо. Пред вас се откриват страхотни и разнообразни пезажи, както от последните хълмове на подбалкана, така и почти през цялото време се вижда Същинска Средна гора, която от този ъгъл е доста, доста красива. Пътеката на места обаче е доста стръмна със сипей, имаше сюркане по дупе на доста места и от върха до с. Клисура са около 10 км с - 1400 м денивелация. Излиза на главния подбалкански път и е много добре маркирана, след като се пресеце пътя маркировката продължава през едни полета и през черен път до с. Клисура, реално началото/края си води от центъра на с. Клисура. Ако паркирате в центъра, веднага може да тръгнете по маркирана пътека през самото село. Хванахме залеза малко преди да слезем на главния път. 

 

 

 

 

И село Клисура 😍

 

 

За деня маршрута ни изглеждаше така:

 

 

Взехме го за общо време със спиранията за 11:40 ч. 

Бяхме изгладнели здраво и питахме местните дали има, къде да хапнем. Казаха ни на центъра точно срещу църквата, че има заведение. Оказа се, че няма богат избор, но за сметка на това домашните пържени картофки със сирене и кюфтенцата бяха уникално вкусни, и не защото бяхме много гладни, а защото наистина беше така. 😊 Вече беше тъмно и лека-полека се запътихме с кемпъра към София. Снимките показват много и допринасят за съпреживяване на приключението, но човек трябва да е там, да усети миризмата на клека, да почувства вятъра и слънцето, да стъпи върху някой друг камък, да се слее с духа на Балкана, това е нашата РОДИНА !!!

За вас драги читатели и зрители съм приготвил 4 минутно клипче, което пресъздава по-добре от снимките преживяното през тези 2 дни. Приятно гледане и до скоро виждане !!!