Пещери, скали и разни други неща

[Костов 13186]

От няколко години обмисляме да посетим Белоградчик и прочутите Белоградчишки скали, но все нещо се объркваше. Докато тази година слънцето най- накрая изгря и на нашата улица, и през почивните дни около Съединението успяхме да осъществим това отдавна планирано пътуване. 

Първоначалния маршрут на пътуването ни бе: ден първи - Стара Загора- пещера Съева дупка - Златен парк Луковит - пещера Проходна - Белоградчик, където бяхме наели къща за гости и щяхме да отседнем две нощувки. Ден втори - Белоградчик - Видин - Белоградчик. Ден трети - Белоградчик - Троянски манастир - Стара Загора. Е планът ми особено в последния ден тотално се обърка, но при мен е така. Аз си правя планове, а те си умират да се объркват.

Да карам по същество. Рано сутринта на 4.09 се натоварихме в семейното возило "Сузи" и поехме по пътя. Компания ни правиха нашите приятели, а вече и кумци (О Ж Е Н И Х М Е ГИИИ) Ванката и Вили. Те си бяха с тяхната кола. В Сузи бяхме - Благоверната - шофьор, моя милост - навигатор, и на задната седалка  - две г-ци Костови, дъщеря и племеница, пуберки, ама кротки. Та пътуваме си ние, Благоверната шофира, аз много, много не се обаждам, щот през Шипка какво да объркаш? Отзад момите са естествено на телефоните, гледат клипове, слушат музика ... и така стигаме до Севлиево. Влизаме в града и аз се съсредоточавам малко повече върху навигацията. Казвам на благоверната, че на следващото кръгово трябва да излезе на втория изход. Навигацията сочи, че до въпросното кръгово има 1.5 км. Благоверната вижда някакво островче, което разделя улицата по която се движим от някаква друга улица, навлиза смело в насрещното и заобикаля островчето, питайки ме - Нали това е втория изход? И следващия момент осъзнава , че е сгафила ... Тази и постъпка я отдавам на това, че в Стара Загора има мнооооого кръгови. Аз спокойно обяснявам, че въпросното кръгово е след километър. От тук насетне нямаме никакви премеждия и пристигаме в първата си дестинация около 9:30. Тъй като пещерата Съева дупка отваря в 9 си мислихме, че първата група нетърпеливи пътешественици са вече в пещерата. Оказа се, че ние сме първи, всъщност първи беше нашият водач - един изключително увлекателно разказващ човек, познаващ много добре пещерата и нейните тайни. Почакахме малко за да се съберем малко по-голяма група - 12-13 човека и водени от водача ни  влязохме в пещерата. За човек като мен с богато въобръжение пещерите са нещо прекрасно. Тук мога да виждам най-различни образи - плод на фантазията ми. Ето някои от тях

Усмихнатия зелен великан

 

 

Малък скален водопад

 

 

И Голямата Берта 

 

 

Водача ни показа и други образи, които не снимах, бях зает да го слушам. Толкова увлекателно разказваше този човек... В пещерата има една зала - Хармана или Концертната зала. Зала с невероятна акустика. Висока, обширна. Много ми се искаше да ви пусна една малка част от изпълнението на племеницата ми в тази зала, но явно няма да мога.

Следващата ни спирка, бе Златния парк в Луковит. За него, ще ви разкажа при следващата ни среща. 

 

[Костов 13186]

След като видяхме красотите на Съевата дупка, наречена така на двамата братя Съю и Сею, овчари, които в пещерата са намирали подслон за себе си и стадото си. Продължихме към  Златния парк на Луковит едно наистина приказно място

Надписът

 

 

Феята стояща малко след бариерата, като граничен контрол

 

 

 

Къщичката за патици разположена в езерото

 

 

И още една къщичка

 

И един мост към голямата къщичка 

 

 

И цялата тая красота е напълно безплатна. За нея трябва да благодарим на Андриан Йорданов - Ачо Човекът построил тези красоти

 

 

[Костов 13186]

След като разгледахме Златния парк в Луковит и похапнахме в ресторант Родина, (препоръчвам, интересно направено заведение с вкусна и не скъпа храна) продължихме към следващата ни цел - пещерата  Проходна. Известна още като очите на Бога. Е тука уау ефекта поне за мен го нямаше. Може би тръгнах с прекалено големи очаквания за това място. Мястото определено не ме грабна. Като това си е лично мое мнение. Може би, ако бях посетил пещерата през нощта и видех пълната луна в едно от "очите" ефекта щеше да е УАУ, но кой ще ти чака вечерта. Белоградчик ни чака. Все пак ето малко снимки

 

 

 

След Проходна поехме към Белоградчик по маршрута Карлуково  - Роман - Мездра - Враца - Монтана -Белоградчик. Ей тука казвам ви щях да ям бой. Особено в отсечката  Карлуково - Роман. Що щях да ям бой ли? Ами ето защо. Аз нали го играя навигатор (с две навигации) и гледайки ги (и двете) определях пътя. Благоверната ме слуша, щот навигацията у мен. Пътя преминава от хубав асфалт в не много хубав асфалт към асфалт с дупки, ама много дупки някои от които ями. Ся, ние сме с джипче и минаваме през дупките и ямите, обаче зад нас Кумеца е с AUDI ниска спортна машина, която всеки момент ще си загуби кардана из ямите. Благоверната ме пита:

Сигурен ли си, че от тук е пътя?

Поглеждам навигациите и казвам:

Да, от тук е.

Продължаваме напред и в един момент пътя свършва. Няма асфалт има само дупки...

Благоверната спира. Поглежда ме и пита:

Пак те питам, пътя от тук ли е???

Аз поглеждам пак навигацията, която бодро ми казва, че след еди колко си километра трябва да направя еди какъв си завой.

Ами от тук е - плахо отговарям„

Аха, от тук значи. А знаеш ли колко струва кардана на Ванко?-  пита Благоверната

В Сузи настава мълчание. Дори и момите на задната седалка оставят телефоните и се заслушват.

Започвам да псувам наум тъпата навигация и после себе си, че не съм се съобразил с нея и съм избрал най-краткия маршрут.

Мисля си да призная, че съм сбъркал и да се върнем назад. Макар да знам, че тогава Адът ще се изсипе върху мен

И тогава отсреща дойдоха три коли Ауди, като на Ванко, БМВ и Москвич. Като видях Аудито и особено БМВ-то се почувствах като опълченец на Шипка виждайки войниците на ген. Радецки. Май даже и гръм чух.

За всеобща радост до Белоградчик проблеми нямаше.

Айде, пак ще пиша.

 

 

[Hadzhitodorovi 243]

На 19.09.2021 г. в 21:57, Костов каза:

Известна още като очите на Бога.

Това не е вярно, измислица е на както-и-да-се-казваше украинеца, самоназначил се за гид преди ~3 години - образуванието е известно като "Окната".

[Lyubina 10598]

Хайде де, чакаме ..... Дай още малко разказче и емоции! 

[Костов 13186]

 

След като пристигнахме в Белоградчик и се настанихме  в къща за гости Ковачки - нашия дом за следващите два дни, единодушно взехме решение, че навръщане през Сърбия или Румъния ще минем, но не и през Мездра - Роман - Карлуково. 

Няколко думи за "Къща Ковачки" три двойни стаи, обща баня и тоалетна, хол с телевизор с кабелна телевизия. Пълен достъп до всичко в къщата и в двора. Разрешение да си късаме и хапваме каквото си искаме. Може би единствено липсата на интернет би била проблем за някои, но не и за нас. Също така и общата баня може да се яви като проблем, но не и за нас. Все пак сме си близки и не е проблем да се видим по хавлии И едно от нещата заради което резервирахме къщата - барбекю с прекрасна механа. Снимки от барбекюто, по натам.

Ето един белоградчишки залез

 

Първата вечер решихме да вечеряме на заведение, а втората щеше да е на домашна обстановка. За първата вечер избрахме заведението " При Иван" предлагащо вкусна сръбска кухня. На пръв поглед цените в заведението ми се сториха високи, но след като получих близо половин килограмова порция свинска вешалица за 14 лв. всичко си дойде на мястото

 

 

Хапнахме доста добре и се отправихме към леглата. На следващия ден ни очакваха Белоградчишките скали, Видин с крепостта Баба Вида и Дунав и нови неразбории с навигациите.

Утрото настъпи, станахме, минахме през банята, закусихме и поехме към основната забележителност на Белоградчик - скалите. По пътя към тях отново пуснах навигацията (да ме пита човек защо). прекара ни първо през една стръмна тясна уличка, после започнахме слалом по други тесни улички. Безропотно я слушахме, докато на едно кръстовище реши, че трябва да направим обиколка и да се върнем на първоначална позиция. Това ме ядоса и реших, че повече навигация няма да ползвам ( е, не бе точно така). И следвайки табелите, стигнахме до Скалите (значи и без навигация можело! Ама много сме се разглезили бе ) Там чинно си платихме входа, макар че никой не провери имаме или нямаме билети. И влязохме. 

 

 

 

Тук отново Майката Природа е изваяла чудни образи. Една от скалите нарекох Дракона. Седнал на задните си крака Дракон, гордо вдигнал глава крилете прибрани до тялото. Може би вкаменен пазач на крепостта естествено вградена в скалите. Всъщност точно това е и наименованието на скалите в Белоградчик - Белоградчишка крепост. Изкачихме се почти до най-високата точка на крепоста откъдето се разкрива панорама на Белоградчик

 

 

Както и на останалите скали

 

 

След като се насладихме на Скалите се отправихме към град Видин. Верен на взетото си по-рано решение не пуснах навигацията и реших да се доверя на табелите. Не знам какво съм гледал, но табела Видин, така и не видях. Обаче пък видях табела Рабиша, бързо събрах 1 и 1 Рабиша е в посока Видин и тръгнахме. Пътя не беше в добро състояние, но в сравнение с "онази отсечка" бе направо първокласен. Минахме и покрай разклона за село с името Вещица, много ми се искаше да отидем там да видя дали жителите летят с метли, но Благоверната намери това ми щение за глупаво.

Стигнахме и Видин. Започнах да гледам за табела указваща накъде да се движим за да стигнем до Баба Вида, само че пукната табела не видях. Та ща не ща, отново пуснах навигацията. Този път тя се държа достойно и ни заведе без проблеми до крепостта. Оставихме колите и първата ни работа бе да отидем на брега на Дунав. Времето бе топло и слънчево и много видинчанки и видинчани бяхо на плаж

 

 

Видяхме да минава и малкия брат на Големия кораб - Малкия кораб

 

 

За крепоста Баба Вида и една легенда за нея, за барбекюто и защо първоначалния ни план се обърка, ще разкажа следващия път.

 

 

 

[Костов 13186]

След като поседяхме на брега на Дунав, погледахме реката и със съжаление установихме, че днес Големият кораб няма да мине, пуснахме си LZ и се отправихме към Бабините Видини кули. Ето каква история разказах на двете момичета за крепостта: 

Преди много години владетелят на тези земи имал три красиви дъщери. Гъмза - най-голямата, Кула - средната и Вида - най-малката. Много млади мъже обикаляли около красавиците и един от тях успял да плени сърцето на Гъмза. Оженили се младите, вдигнали сватба за чудо и приказ. Бащата на Гъмза подарил на младото семейство част от земите си където те построили град. Нарекли го Гъмзеград. Не след дълго и средната дъщеря си намерила жених. На нея също бащата подарил земя, където бил построен град Кула. Един ден, бащата се разболял от тежка болест. Малко преди да предаде Богу дух завещал последната си останала земя на Вида. Там тя построила замък. Много красавци искали ръката и, но Вида била като една Елизабет I не се подавала на мъжки щения. И не, не е била лезбийка, харесвала е мъже, но пред нея стоял нерадостния пример на нейните сестри. Мъжът на Гъмза се интересувал единствено от чашката и алкохолното и съдържание. За десетина години успял да пропие цялото богатство на Гъмза и накрая да продаде ключовете на Гъмзеград за две бурета вино. Мъжът на Кула пък се оказал комарджия. Той посещавал редовно казината на хазартния бос Василий Никифорис наричан Черепа, защото черепа на пра пра пра дядо му Никифор бил направен на чаша от кхан Крум. Та мъжът на Кула проиграл на комар цялото семейно богатство, като накрая дори загубил и град Кула.

Та при такива примери как да се ожени Вида. Така и не се оженила имала си любовници, не страдала от липса на мъжко внимание, грижила се за поданиците си, които били много доволни от нея. Така Вида управлявала дълги години. След като предала Богу дух, благодарните и поданици нарекли крепостта Баба Вида, а градът Видин, в чест на добрата обична владетелка.

Това е легендата, малко украсена от мен. 

Всъщност истината е , че крепостта или замъкът баба Вида, съществува още от римско време и е единствения изцяло запазен замък у нас. Бил е замък и на цар Иван Срацимир. След падането на България под турско робство е бил охранителна крепост, затвор и склад за боеприпаси. Ето малко снимки 

 

 

 

 

 

[Костов 13186]

След разглеждането на крепостта се разходихме из крайдунавската градина в търсене на заведение където да похапнем. Минахме покрай паметника на свободата

 

 

 

 

И покрай видинската синагога, сграда на която и предстои ремонт.Честно казано не знаех, че в региона има толкова хора изповядващи юдеизъм.

А сградата наистина е много красива

 

 

 

В крайна сметка намерихме заведение където да обядваме. Там установих  че кумичка е голям фен на пещерите. Не знам дали тази и страст е в резултат на посещението на Съевата дупка или е от по-рано, но тя не спря да ни засипва с информация за пещерите в района, убеждавайки ни, че трябва да посетим и Леденика, и Магура, и Венеца. Даже се стигна до малък спор и като компромисен вариант бе взето решение на следващия ден да посетим пещера Венеца. След като хапнахме се качихме на автомобилите и поехме обратно към Белоградчик, където да се подготвим за барбекюто. По пътя се доверявах единствено на пътните табели и стигнахме без проблеми до Белоградчик. Спряхме на центъра на градчето да си направим снимки до надписа с обемни букви

 

 

Снимахме и един фонтан

 

 

Наснимаме се и продължихме към къщата. Пътьом спряхме в кварталното магазинче да купим хляб и сладолед за госпожиците. Жените влязоха в магазинчето, а аз останах навън и станах свидетел на следната интересна случка

Спира пред магазинчето кола и от нея слизат мъж и жена и започват да се оглеждат. Мъжът гледа телефона си и казва " Тука някъде трябва да е"

От магазинчето излиза мъж, жената от колата се доближава до него и провеждат следния диалог:

-Извинете, Скалите наблизо ли са? - пита жената. Мъжът я поглежда учудено и отговаря:

- Ми, не. На другия край на града са.

Тук в разговора се намеси и мъжът от колата

Ама как така? Навигацията тук ни доведе - каза той сочейки телефона си.

"Още един измамен от навигацията" - си казах наум аз.

Прибрахме се в къщата и се заехме с подготвяне на вечерята

И нашия майстор грил запали барбекюто

 

Аз като пръв помощник заредих скарата с ей такива вкуснотии

 

 

В резултат на съвместната ни дейност се получи ето този резултат

 

 

И се започна ... йедини и пийни. А ние това го можем. 

На сутринта станахме, без главоболие, закусихме, събрахме багажа, разделихме се със сем. Ковачки като им благодарихме за гостоприемството натоварихме се на колите и поехме към с. Орешец, се намира пещера Венеца

Идеята ни бе да пристигнем към 9:30 до пещерата с надеждата да няма хора  спокойно да влезем да разгледаме и после да поемем към Троянският манастир

Да, ама не. Като пристигнахме, освен, че вече имаше група в пещерата пред нея чакаше друга.

Стана ясно, че ще можем да влезем чак в 11, което автоматично означаваше, че Троянския манастир, ще посетим при някое друго пътуване.

Пещера Венеца е изключително красива пещера. Вътре се влиза задължително с каска, тъй като на входа/изхода на пещерата има един изключително тесен и нисък участък, който се минава един по един. А пещерата наистина е много красива.

Ето снимки

Лицето на Пазителят на пещерата 

 

 

Нощната лампа на пещерата

Изключена

 

И включена

 

 

Фигурата на Божията Майка

 

 

молитвено скръстила ръце

И други снимки

 

 

 

 

 

Това беше последната забележителност, която посетихме за двата дни в този красив, но беден и обезлюден край. Все пак останаха и още красоти, които да посетим.

И някой ден пак ще се върнем!

 

 

 

 

 

[blueriver 4173]

Преди 1 час, Костов каза:

След разглеждането на крепостта се разходихме из крайдунавската градина в търсене на заведение където да похапнем. Минахме покрай паметника на свободата

 

 

 

 

И покрай видинската синагога, сграда на която и предстои ремонт.Честно казано не знаех, че в региона има толкова хора изповядващи юдеизъм.

А сградата наистина е много красива

 

 

 

В крайна сметка намерихме заведение където да обядваме. Там установих  че кумичка е голям фен на пещерите. Не знам дали тази и страст е в резултат на посещението на Съевата дупка или е от по-рано, но тя не спря да ни засипва с информация за пещерите в района, убеждавайки ни, че трябва да посетим и Леденика, и Магура, и Венеца. Даже се стигна до малък спор и като компромисен вариант бе взето решение на следващия ден да посетим пещера Венеца. След като хапнахме се качихме на автомобилите и поехме обратно към Белоградчик, където да се подготвим за барбекюто. По пътя се доверявах единствено на пътните табели и стигнахме без проблеми до Белоградчик. Спряхме на центъра на градчето да си направим снимки до надписа с обемни букви

 

 

Снимахме и един фонтан

 

 

Наснимаме се и продължихме към къщата. Пътьом спряхме в кварталното магазинче да купим хляб и сладолед за госпожиците. Жените влязоха в магазинчето, а аз останах навън и станах свидетел на следната интересна случка

Спира пред магазинчето кола и от нея слизат мъж и жена и започват да се оглеждат. Мъжът гледа телефона си и казва " Тука някъде трябва да е"

От магазинчето излиза мъж, жената от колата се доближава до него и провеждат следния диалог:

-Извинете, Скалите наблизо ли са? - пита жената. Мъжът я поглежда учудено и отговаря:

- Ми, не. На другия край на града са.

Тук в разговора се намеси и мъжът от колата

Ама как така? Навигацията тук ни доведе - каза той сочейки телефона си.

"Още един измамен от навигацията" - си казах наум аз.

Прибрахме се в къщата и се заехме с подготвяне на вечерята

И нашия майстор грил запали барбекюто

 

Аз като пръв помощник заредих скарата с ей такива вкуснотии

 

 

В резултат на съвместната ни дейност се получи ето този резултат

 

 

И се започна ... йедини и пийни. А ние това го можем. 

На сутринта станахме, без главоболие, закусихме, събрахме багажа, разделихме се със сем. Ковачки като им благодарихме за гостоприемството натоварихме се на колите и поехме към с. Орешец, се намира пещера Венеца

Идеята ни бе да пристигнем към 9:30 до пещерата с надеждата да няма хора  спокойно да влезем да разгледаме и после да поемем към Троянският манастир

Да, ама не. Като пристигнахме, освен, че вече имаше група в пещерата пред нея чакаше друга.

Стана ясно, че ще можем да влезем чак в 11, което автоматично означаваше, че Троянския манастир, ще посетим при някое друго пътуване.

Пещера Венеца е изключително красива пещера. Вътре се влиза задължително с каска, тъй като на входа/изхода на пещерата има един изключително тесен и нисък участък, който се минава един по един. А пещерата наистина е много красива.

Ето снимки

Лицето на Пазителят на пещерата 

 

 

Нощната лампа на пещерата

Изключена

 

И включена

 

 

Фигурата на Божията Майка

 

 

молитвено скръстила ръце

И други снимки

 

 

 

 

 

Това беше последната забележителност, която посетихме за двата дни в този красив, но беден и обезлюден край. Все пак останаха и още красоти, които да посетим.

И някой ден пак ще се върнем!

 

 

 

 

 

Във Видин е имало голяма еврейска общност,но сега почти не са останали представители. Още през 1950 г. еврейските семейства от града се изселват масово. А синагогата се е използувала за склад. Може ли повече информация за пещера Венеца-работно време,има ли достъп с обществен транспорт,може на лични.

[Костов 13186]

преди 18 минути , blueriver каза:

Във Видин е имало голяма еврейска общност,но сега почти не са останали представители. Още през 1950 г. еврейските семейства от града се изселват масово. А синагогата се е използувала за склад. Може ли повече информация за пещера Венеца-работно време,има ли достъп с обществен транспорт,може на лични.

Работното време на пещерата е от 9 до 16 часа, като групите влизат долу-горе на кръгъл час, последната група влиза в 16 часа. Групите са не повече от 20 човека, заради стеснението в началото/края на пещерата. По принцип следващата група влиза, като излезе предната. 

Може би има автобус до Орешец, но не съм сигурен, а и от Орешец си има доста вървене до пещерата. По спокойно е през седмицата по думите на водачката на групата ни. Ако имате клаустрофобия или страх от затворени пространства, не е препоръчително да влизате в пещерата.

[Stanimir_81 608]

Здравейте,

ако разрешите, по път към горе-долу същите забележителности минахме през Божия мост, край Враца:

 

 

 

А ето как изглежда и синагогата във Видин, чийто ремонт е започнал, към днешна дата