Музиката и пътуването

[Pantelej Putnik 16963]

Харесвам музиката, Много харесвам музиката. Всъщност музиката е музиката в живота ми. Без музиката е някак тихо и нещо липсва. Хубавите картини при едно пътуване са нещо много хубаво. Какво обаче са те без музикален фон?! Това е като мъж без жена. Като любов без поезия. Като душа без трепет. Като любовник без сърце......защото любовник идва от любов, а любовта идва от сърцето. Отнесох се....

Когато правя нещо, искам да го усетя с всички сетива. Защо да бъде посредствено и ограниченo?! Защо да вдигнеш чаша с червено вино, да го погледнеш, помиришеш, да го опиташ.... Нека включим и още едно сетиво - слуха. Затова вдигаме чашите и ги чукваме - за да ги чуем. Защо да ограничаваме сетивата си, когато всичко, което имаме, е да почувстваме и изживеем един живот. Да му се нарадваме с всички сетива и да го усетим напълно. Колкото повече сетива, толкова повече сме живяли.

Когато две страсти се слеят, става интересно. Ако пък и се допълват, то ЕХХАААА!

Темата е за това, когато с определена песен свързвате едно място или песента ви вдъхновява да пътувате нанякъде, или ...............

Понякога слушам някоя песен и си мисля - "Та аз съм бил там". На вас случвало ли ви се е?

Ето първия пример който ще ви дам - TARKAN - Sorma Kalbim - YouTube  (тук става дума за самата музика, а не за клипа)

 

[Pantelej Putnik 16963]

Когато слушам някои определени песни на Таркан си спомням 2004 г. Тогава живеех в Берлин. В началото на ноември 2004 г. видях страхотно предложение за Турция в една туристическа агенция - 7 дни, самолетни билети, 5-звездни хотели със закуска, придвижване с автобус - Алания, Анталия, Кемер, Сиде, Памуккале и т.н. Всичко това за 99 евро. Казах си: "Да, бе! Не на мен тези! То 100 евро е малко дори само за самите самолетни билети от Германия до Анталия." Дори не погледнах повече тази оферта. Същия ден се прибра приятелката ми (тогава) и ми каза за офертата. "Та това са само 100 евро! Какво можем да изгубим?! 1 седмица в Турция + Памуккале". Замислих се - Та ние в Берлин да останем, повече пари ще изхарчим (нека се има предвид, че студентите си броят парите. Някои са така, други получават пари от татко). Полети от Берлин до Анталия и обратно. Чака ни автобус, води ни по забележителности. Хотелите празни, защото е зима, но на кой му пука - аз си водя. 

Тръгнахме към Памуккале. И се започна истинската Турция, а не онази от крайбрежието - туристическата. Малки градчета, Във всяко училище - минаре. Всички нюанси на сивото. Други цветове няма. Сякаш си в черно-бял филм. Мъже наклякали край прашния път. Жени почти не се виждат. Ако видите жена - тя изглежда като нинджа. Сиво, прах, минарета и джамии, някаква висока планина и път..... накъде води този път. Дали не води до там, където са заточвали българи през робството?! Едва ли! 

Днес слушам песента на Таркан TARKAN - Sorma Kalbim - YouTube и си мисля: "Как да се опише тази страна?! Как да се опише цялата драма на този регион?!" Защото дори и в тази сивота, шалвари, забрадки и т.н. има нещо, което витяе във въздуха. Улавам го с тази песен на Таркан. Не с някоя друга друга, а точно с тази и донякъде с тази - Tarkan Inci Tanem(Sabret) - YouTube  Не разбирам думите в песента. Нямам нужда да ги разбирам. Музиката е напоена сякаш с всички чувства на тази земя. Тази музика на мен ми разказва за Турция. Онази Турция в Анадола. Там, където е сърцето на Турция. Когато човек чуе и почувства тази музика - все едно е бил в Турция. 

[Pantelej Putnik 16963]

Започнах темата с музика за Турция съвсем случайно. Нямам пристрастие към Турция, а още по-малко към турците. Нека това не звучи грубо. Ние сме свободни и мислите и чувствата ни също трябва да останат свободни. Постоянното съобразяване с това и онова няма ли да ни направи роби на "правилното" и "коректното". Дали ще засегнем някой с това, дали онова ще се хареса на онези, или пък другите няма да са доволни. Кой съм аз, че някой да се засяга от мислите и чувствата ми?! Или трябва да останем без думи, без мисли, без чувства. Това коректно и правилно ли е?! А поетът ни завеща силно да любим и мразим. 

 

Пътувам изгубен някъде между Ронда и Олвера. Вероятно съм минал или пък не Сетенил де лас Бодегас. Красиво ждрело на река, красиви скали, синьо небе и жега, хвърлил съм книжната карта и се радвам, че съм се изгубил в Андалусия. От радиото на колата се носи Deep blue Spanish sky на Крис Айзък. Казах си: "Крис, язък!  (прозвуча ми като самия певец). Не ти пасва песента на това място. Явно не си идвал тук, братле." Настроението и енергията тук е друго. Съвсем друго!

 

Андалусия е нещо много специално. Не сте на това мнение? Не сте били и не можете да прецените? Потърсете тогава No Volvere на Gipsy Kings (за удобство тук - Gipsy Kings - No Volvere (Audio) - YouTube). Има разлика с Крис Ай(Я)зък, нали?! Настанете се удобно, продължете с Gipsy Kings, пуснете си Trista pena (за удобство тук - Gipsy Kings - Trista Pena - YouTube), Gitano soi (за удобство тук - Gipsy Kings - Gitano Soy (Audio) - YouTube), Viento Del Arena (за удобство тук - Gipsy Kings - Viento Del Arena [ HD video ] - YouTube), Habla Me (за удобство тук - Gipsy Kings - Habla Me (Audio) - YouTube), El camino (за удобство тук - Gipsy Kings - El Camino - YouTube). И за да не е еднообразно, нещо от Chambao - Desconocido (за удобство тук - CHAMBAO - Desconocido - YouTube). Чухте ли тази музика? Докосна ли ви? Ако ви е докоснала - били сте в Андалусия!  

 

P.S. Аз пак да напомня - само музиката е от значение, а не клиповете. 

[Pantelej Putnik 16963]

През пандемичната 2021 г. видях за пръв път Мадрид. По мое мнение градът не е ЕХАААА, но пък и там намерих нещо, което да ме накара да въздъхна във възторг. Докато се разхождах по улиците и гледах, в ушите ми звучеше музиката на Хулио Иглесиас. Не, нямах слушалки! Моля ви! Дори и не си помисляйте, че бих си запушил ушите за звуците на живия град, за да слушам музика. Музиката е в душата. Ако я намаш..............., 🙂 а къде ти е усмивката. 

За мен Мадрид е събран в една песен - Quiero на Хулио Иглесиас (за удобство - Julio Iglesias - Quiero - YouTube). Не просто някаква негова песен, а точно тази. Слушайте само музиката (не гледайте клипа). Ето, вече сте били в Испания. Чувате ли „категоричността“ на духовите инструменти – това са красивите исторически сгради в Мадрид и във всеки испански град. Усещате ли тази радост в музиката? Това е радостта, която ще изпитате, когато видите Испания. А какво ще кажете за тази „нахаканост“, за тази дързост? Това са гордите испанци – с вдигнати брадички и с плам в очите, които понякога дори се чудят как така не говориш испански, като толкова свят говори.

Ако пък сте решили съвсем да се потопите в душата на Испания, ето - Abrázame - YouTube 

[РумиЧ 19]

Доста често пътувам(пътувах преди пандемията разбира се 😀), заради концерти. Едно от малкото неща, които харесвам в големите градове, са уличните музиканти.  Мога да си стоя с часове да ги слушам 😀. Естествено свързвам и музиката с определени градове или държави. От отдавна ми се върти в главата една разходка до  Лисабон , основно за да послушам фадо в автентична обстановка. А съвсем наскоро се запознах и с Бременските градски музиканти 😃

[Pantelej Putnik 16963]

Пускам си тази песен, затварям очи и всички кадри от "днешния" Истанбул преминават през мен като на филм - https://www.google.com/url?sa=t&source=web&rct=j&url=https://m.youtube.com/watch%3Fv%3DXIIHmVGp9Io&ved=2ahUKEwig9qWUn6j2AhVIsaQKHf0ZAeQQyCl6BAgLEAM&usg=AOvVaw0KXCTkQge4oQmPzImDJ268

Утре подробно ще разкажа за всеки кадър. 🙂

[etty 317]

На 19.02.2022 г. в 23:25, Pantelej Putnik каза:

Харесвам музиката, Много харесвам музиката. Всъщност музиката е музиката в живота ми. Без музиката е някак тихо и нещо липсва. Хубавите картини при едно пътуване са нещо много хубаво. Какво обаче са те без музикален фон?! Това е като мъж без жена. Като любов без поезия. 

 

Не бих намерила, по-хубави думи, за да го опиша! Точно това е: без музика нещо не достига, картината е незавършена. Винаги когато пътуваме, едно от задължителните неща е да си подберем музика "за път". Най-често това са песни на съответния език. Настроиваме се за съответната държава или екскурзия с популярна музика или както казва мъжът ми: "Предварително се потпяме в атмосферата " на съответното място, пък аз си мисля, че по скоро ние си я създаваме чрез музиката. Отнема време, но за мене това си е задължително условие и удоволствие, така откривам и нови любими песни или преоткривам някои ретро парчета, според зависи. И във тази връзка питам Магеланци: каква музика слушате по време на път или екскурзия? Споделете песни за път...

[Pantelej Putnik 16963]

На 27.05.2022 г. в 7:35, etty каза:

Не бих намерила, по-хубави думи, за да го опиша! Точно това е: без музика нещо не достига, картината е незавършена. Винаги когато пътуваме, едно от задължителните неща е да си подберем музика "за път". Най-често това са песни на съответния език. Настроиваме се за съответната държава или екскурзия с популярна музика или както казва мъжът ми: "Предварително се потпяме в атмосферата " на съответното място, пък аз си мисля, че по скоро ние си я създаваме чрез музиката. Отнема време, но за мене това си е задължително условие и удоволствие, така откривам и нови любими песни или преоткривам някои ретро парчета, според зависи. И във тази връзка питам Магеланци: каква музика слушате по време на път или екскурзия? Споделете песни за път...

Много благодаря от своя страна за твоите хубави думи! 

Преди да тръгнем за Дубай/ Абу Даби и отттам за Индия, цяла седмица слушах Амр Диаб и други подбрани от мен арабски музики. Пусках си снимки на телевизора от Бурж Халифа и се настройвах. 🙂 В самолета пък за Делхи си сложих слушалките, избрах си боливудска музика и притворих очи. Има и универсална музика за дълъг път. Всеки си я избира по сърце. Германците я наричат "kilometerfresser", където fressen е ям за животно, а километър е ясно. С други думи - музика, която яде километрите или не усещаш пътя с нея. За мен например такава музика е например Крис Риа, M People, Lighthouse Family и т.н. Това е универсално за мен, а иначе - музика според дестинацията.