8 дни Андалусия 18-26.04.2022 с обществен транспорт.

[УФСЪ 90]

Ще дам кратко или пък не съвсем кратко описание на нашето пътешествие из Андалусия с обществения транспорт.

8 дни 5 града и очарованието на Андалусия , тотално си заслужава. Не беше съвсем икономично пътуване, но си се поглезихме идеално.

Аз съм кашкавал турист, по равно мога да обикалям с часове, стига от време на време да зареждам с някоя и друга студена бира, не обичам да се юрка и предпочитам по-малко да се посетя, но да попия атмосферата. 8 дена са си много и направо ми се преливат в главата нещата които видяхме, а те наистина си заслужа да се видят.

 

Полет София-Малага с Раян - полета е по-ранен и така остава целия следобед за Малага.

Полет Малага-София с Уиз - полета късен и така пак има цял ден за Млага или за да се доберете до нея.

 

2 нощувки в Млага

3 нощувки в Севиля

1 нощувка в Кордоба

2 нощувки в Гранада

 

Навсякъде освен Кордоба бях букнала апартаменти в Кордоба беше стая, но с голяма тераса в едно Патио от забележителностите на Фериа де лос Патиос и така се насладихме на още една чудатост на Кордоба.

 

Малага

 

Апартамента който бях резервирала се намира в пешеходния център на Малага, на няма 5 минути от Катедралата, Алкасаба, музея на Пикасо и до самото централно Меркадо

 

https://www.booking.com/hotel/es/arc-apartamentos-4b.bg.html

 

Просторен и то много, с малка тераса. Чудесен апартамент, идеална локация.

От летището хванахме автобус С1 и за 4 евро на човек слезнахме в центъра на 200 метра от апартамента.

Настанихме се, поотпочинахме 30 минути и към Катедралата. След нея посетихме двореца Алкасаба има комбиниран билет Алкасаба и замъка Гибралфаро, но Гибралфаро си е високо на хълма и нямах никакво намерение да се катеря нагоре. Гледките и от Алкасаба си бяха жестоки.

Катдралата и Алкасаба си купихме билети на място.  около 3-4 часа си отидоха за двете.

После бърз тур по малките улички да намерим магазин със студена бира, че направо се бях обезводнила след цял ден без бира и си се прибрахме да обсъждаме впечатление на тераската ни.

Резервирах и онлайн билети за автобус за маршрута Млага-Ронда-Млага на следващия ден. Избрах по късен час за тръгване 13:00 часа и връщане в 19. Около час и половина е пътя до там.

Билети могат да се купят и на самата автогара има гише има и автомати, стига да знаете на коя компания да си поръчате. Те са 2 общо взето avanza  и alsa. Но гише имаше само в Млага, на другите автогари, купувахме билети от автомат.

Билетите купих от https://regular.autobusing.com/venta/horarios

хазяйката даде линка.

Следващия ден посетихме музея на Пикасо. Въобще ако не си падате по този стил и изкуство, не си го причинявайте. Аз мислех, че ще има повече картини от ранния му период, когато още не е бил превъртял (според мен). Обаче това което аз разбирам като картини бяха точно 4-5 и после се почва гадаене какво точно е нарисувано и тотално неразбиране за мен. Въобще глупаво изхарчени 9 евро на човек. Помотахме се малко около Алкасаба  (изхода на музея е точно до римския театър до входа на двореца) и поехме към автогарата. Автогарата и Гарата са една до друга и на около 15 минути спокойно ходене от центъра.

Автобуса уж трябваше да има интернет, ама нямаше, беше доста тесен, ние със съпруга ми сме високи хора, а той е 110+ кг. та малко се поблъскахме час и половина в тази теснотия. Автобуса не беше никак пълен, отклони се в 2,3 селца по пътя и ни стовари на автогарата в Ронда. Там всичко е на пешеходно разстояние. Вече много жадна за бира взехме решение първо да спрем в тапас бар, който май тук бях видяла да се препоръчва. Евтино и доста вкусно. Почакахме 5 минути за маса и се насладихме на уникалната атмосфера, студената бира и тапасите.

https://goo.gl/maps/p9fpBfV3Tj7kySMX6

 

После поехме към стария град и прочутият мост, цъкахме с език и снимахме 🙂 идеята беше да пообиколим и отново да се застопорим за час в този бар. Обаче не стана, катерих хълм защото слязохме до стария арабски и римски мост и греда. Бара работи от 12 до 16:30 и после от 19:30 до 23:30, та се наложи спешно да утолявам жажда другаде.

Обратния път не беше по комфортен, но се бях запасила с бира и неусетно се върнахме, отново тур из хранителния магазин и оп на хубавата тераска. Още със слизането на автогарата от гише си купихме билети за другия ден Малага-Севиля. Пак следобеден рейс.

Помолих хазяйката само да оставим багажа след часа на напускане, тя нямаше нищо напротив и се разходихме до пристанището и плажа. После пак по познатия маршрут, до автогарата, не е тегаво дори и с куфари.

 

Севиля

 

Превозвача тук вече беше alsa, автобуса доста по комфортен и по широко. Два часа и 40 минутки някъде е до Севиля. Отново бях букнала апартамент в стария център. На 10 минути от Катедралата, 15 от автогарата и 3-4 от моста Парасол.

Тук беше малко по тегаво пеша с куфарите, че уличките са малки и калдаръмени, но така или иначе то транспорт няма в тези тесни улици. Оказа се че има точно до апартамента голям супермаркет, напазарувахме си многооо студена бира и единодушно решихме, че ще си почиваме. Имаме цели 2 пълни дена в Севиля. Букнах онлайн билети за двореца Алказар с точен час. 12:30, Пролича си съвсем, че въпреки, че аз ставам към 7 сутринта, преди да съм изпила кофа кафе и да е станало време за бира, не излизам 🙂

Двореца и градините са прекрасни, не мога да обясня с думи, не съм се сблъсквала с мавърска архитектура с по запазен вид до тогава.

Посветихме 3-4 часа на двореца и градините, седнахме в заведението в градините, време беше за студена бира, две. После на воля обиколихме из тях.

Другото запланувано за деня беше Торо дел Оро или златната кула в нея са складирали златото пристигащо от Южна Америка. Севиля е само на 8 метра надморска височина и се на мира на река Гуадалкивир, която е плавателна до Севиля от Океана. Кулата е с вход свободен, има добра експозиция вътре и хубава гледка от покрива. Затваря обаче в 19 часа.

Отправихме се и към площад Испания. Исках да го видя по тъмно защото има хубаво осветяване на фонтаните вечер. Това е огромен площад, непременно трябва да се види. Всяка Испанска провинция си има собствена ниша и карта. Помотахме се доста и към 21, площада светна прекрасно и фонтаните се осветиха. Не  е нещо особено този фонтан, но така оцветен си беше добро преживяване. После пеша хайде на обратно. Всеки път избирам различен маршрут и колкото се може по малки улички, уникално е так да се позагубиш из тях. Понеже са тесни, а сградите високи, GPS-a на няколко пъти твърдеше, че седя на едно място. Уличките са криви и въртят - ту в една - ту в друга посока и изненадващо изскачаш на някое малко площадче, където да те настигне GPS-a. Накрая се отзовахме до моста Парасол. То не е точно мост, една голяма конструкция, по покрива на която можеш да се разхождаш. Има страхотни гледки и нощем е оцветен с различни светлини, които се сменят.

https://setasdesevilla.com/

 

През деня билета е 10 евро, вечерно време 15 евро. Мъжа ми е с фобия от високото и откакто разбрах за този тур из покрива се чудех как да го накарам да се качим. Обаче той така се прехласна от структурата и цветовете, че сама ме завлече на нощната тарифа и не съжалявам. Гледката е прекрасна повече от 360 градуса, има лека ненатрапчива музика и светлинното шоу е уникално. Ако имате време и желание, посетете го на нощен тур. Дневния така не успяхме да посетим, защото времето се скофти и валя целия следващ ден.

 

Ден втори програмата е Катедралата и Фламенко театър. И за двете резервирах билети онлайн предишния ден.

Фламенко театъра избрах този

https://www.teatroflamencotriana.com/tickets/

 

От сутринта почна да се излива един дъжд 😞 ту спира, ту ръми или се усилва. Аз си имах дъждобран, но се наложи да си купим и чадър. Докато стигнем до Катедралата, вече бях абсолютно мокра. Катедралата е също със запазен час за влизане, но никой не погледна часа на билетите ни. А вътре, вътре е огромно, мащабно, величествено и .... без да се види не знам как да го пресъздам. 4 часа и тук ни отне. Намерихме картината на Гоя и на Веласкес, Отделих доста време на гробницата на Колумб (макар да се спори дали неговите останки са вътре или на сина му Диего) Композицията е много детайлна. Катедралата има странични зали с други експозиции. Въобще идеално за този дъждовен ден. Да ама след 4 часа ми се подбиха краката и вече имах бирена абстиненция. Билета за Катедралата включва и кулата Giralda, обаче мъжа ми отсече, че вчера Торо дел Оро и Парасол му стигат и няма да се катери и аз нямах никакво желание в този дъжд, та се отправихме към третата забележителност включена към билета - Iglesia de El Salvador. Имахме да убиваме около 3 часа до Фламенко театъра. Някъде пак из кривите улички, заваля още по силно и тъкмо тогава ни се изпречи страхотен тапас бар

 

https://goo.gl/maps/GDgY766pATxpbYUPA

 

чудесен интериор, вино и студена бира. Тапасите бяха разнообразни и понеже аз не ям нищо морско, се насладих на тапаси с пиле.

След утоляване на жаждата и като попремина пороя се насочихме към Iglesia de El Salvador, обаче беше затворено вече, или поне така схванах. Голям проблем ми беше тази Андалусия, ние грам Испански не владеем, а испанците дори и по туристическите обекти рядко знаеха дори прости думи на Английски и съвсем малко им влизам в положението де, та техния език е втория разпространен по света след Китайския 🙂

 

Отправихме се към фламенко театъра, който беше от другата страна на канал на Гуадалкивир. По пътя пак заваля порой и отново се спасихме в заведение. Този път нищо особено. Докато прекосим канала и стигнем Фламенкото, аз вече бях тотално мокра, дънките ми все едно ей сега излизат от пералнята, ама без центрофуга.

Така наречения театър малко ме стъписа в началото. Аз очаквах сцена поне 10ма танцьори, а то една малка сцена в малка зала, която събира 30-40 души. Но пък преживяването си струваше.  Това бе и последния пълен ден в Севиля с радост се прибрахме в апартамента за да си изтискам подгизналите чорапи. На следващия ден вече с влак ни очакваше Кордоба. Този път заради само 1 та нощувка хванхме по ранен (в 12:52 🙂 ) влак. Влаковете са по скъпи от рейса и в случая Севиля-Кордоба и по бързи. Билети купихме от автомат на гарата, до там пеша, защото както казах в стария център на Севиля транспорта е леко липсващ, пък и нямаше 2км до гарата. Естествено пак се спънахме в един бар за по бира:) 120 км, за няма и 40 минути. Заслужава си всеки цент. Удобно, комфортно и най-вече бързо.

ЖП оператора в Испания е https://www.renfe.com/es/en

 

Гранада

 

Гранда ме посрещна с хубаво слънчице и след вчерашния дъжд взехме единодушно решение да стигнем пеш до наетата стая .Вървяхме през цялото време покрай един огромен булевард разделен по средата с голям парк.

Заради 1-та нощувка в Гранда, тук избрах стая, а не апартамент.

 

https://www.booking.com/hotel/es/de-patios.bg.html

 

Стаята както споменах беше в Патио, това са къщи с малки задни дворчета с невероятно озеленяване, водят се една от атракциите на Кордоба. Стаята и да беше малка, то терасата я компенсираше. 

Починахме съвсем малко и тръгнахме към основната ни цел в Гранда - Мескитата.

Тук отново не мога с думи да опиша мащаба първо на арабската част която са направили маврите. При построяването или по скоро дострояването ѝ, тя е била втория по големина мюсюлмански храм в света  и първия по големина в Европа. Сама по себе си джамията е мащабна, но и построената после катедрала по средата на закритата джамия е не по малко невъобразима. Как са я направили не знам, само цъках с език и не разбирах. Излизайки от Мескитата, айде отново дъжд 😞 Стария римски мост (и Кордоба е на река Гуадалкивир) е съвсем близо до нея, за съжаление само стигнахме до началото му и взехме решение да се върнем до Патиото, за да се облечем по подходящо за дъжда. Нейде из малките улички отново се загубихме и хванахме грешната посока и се отзовахме до една от двете действащи синагоги в Испания. Малка и невзрачна, но Изабела Католическа им е имала доста зъб, та е разбираемо. Докато се отгубим набелязах един хранителен магазин - отнесох си студената бира и под дъжда в Патиото на терасата чакахме да се покаже слънце. И то се показа, директно спринт към моста да го поснимаме. На връщане, не знам как ама се намърдахме в не добро тапас заведение, по скоро го докарваше на фюжън ресторант. Хапнахме набързо и да си лягаме. Утре отново с влак, но този път рано - рано (в 10) към перлата на Андалусия - Гранда. Там ме чакаше приятелка от детството, дошла специално да се видим от Мадрид.

 

Незнайно как, странно дори и за мен, но в 9 сутринта вече напускахме стаята. Докато се чудим дали да хванем някакъв градски транспорт или пак пеша, се показа за малко слънцето и ние отново айде да трамбоваме барабар с куфарите. Добре че взехме това решение. По средата на пътя се оказа, че има фестивал някакъв. На огромния булевард подредени 15-на платформи, коя от коя по цветна с хора на тях които пеят, води ги трактор следван от оркестър, а най отпред ЧУДЕСНИ андалуски коне с ездачи в традиционни носии. Жените дори яздеха странично, на женски седла. Имахме време да изгледаме всички платформи, които направиха почетна обиколка по булеварда и се отправиха към центъра на Кордоба. Стигнахме гарата и пак закупихме билети от автомат. Кордоба-Гранда около час и 40 минути. Влака на места вдигаше 250 км/ч.

 

Гранда

 

Гранда ни посрещна с чудно слънце и моята Леночка. Поехме пеша за да търсим къде да седнем да се наприказваме на воля. Намерихме едно по празно заведение и се почна с клюките и бирата. Тук с бирата носеха директно безплатен тапас. Ама кой нормален човек яде толкова в 12 на обед. Леночка извади яйца, че беше нашият Великден и се чукнахме за здраве. Неусетно стана 14, а те трябваше да пътуват обратно към Мадрид. Не ми стигна времето с нея, но обещах следващата ни Испания да бъде с дестинация Мадрид.

Аз бях закупила Гранда карт, което включва Алхамбра, градски транспорт, панорамното влакче, катедралата и още дузина други неща. Големи планове имах, обаче като видях апартамента който бях резервирала и наистина прекрасната гледка от терасата с джакузито и плановете за този ден отидоха по дяволите, краката ми единодушно простенаха дай ни почивка в джакузито де. Апартамента е на метри от площад Изабела Католическа откъдето тръгват автобусите за Алхамбра и Албайсин.

 

https://www.booking.com/hotel/es/calm-suites-molino-corteza-del-carmen.bg.html

 

Бърз тур из хранителния магазин и бяхме готови за заслужена почивка на страхотната тераса с вино, бира и мезета.На следващия ден в Алхамбра с запазен час за двореца на Назридите в 11. Ама съм голяма патка аз за този ранен час 😞

Станах си аз навреме, пих си кафето, обаче мъжа ми докато си пие кафето се бухна в джакузито, после реши да прави сандвичи и за 1 минута изпуснахме бусчето към Алхамбра. Ново не дойде в следващите 25 минути. Тук аз вече се разфучах и оп, виновния ме черпи едно такси (5 евро излезе) до най-удобната ни порта на Алхамба за да не си изпуснем часа за входа.

Ако съм си мислела, че двореца в Севилия представлява нещо полузапазено на ислямската/мавърската архитектура, то този ме остави без дъх. Огромен, странен, великолепен и адски красив. 2 часа и малко повече и нямах сили вече, не можех да попия и осмисля повече, затова ще се върна някой ден и ще прекарам поне 4 часа, взирайки се в различните детайли. После подкрепени със студена бира от магазина за сувенири, разгледахме и крепостта. Гранда карт включваше и fine art музея в сградата на Карлос V, но се оказа, че е затворен в понеделник.

Поехме към градините и Хенералифе и някъде по пътя изядохме сандвичите виновни за закъснението.  Тук пак цъках с език, въобще голямо цъкане падна из тази Андалусия.

Някъде общо 5 часа прекарахме из Алхамбра. Стана ясно, че време за други неща почти нямаме. От входа/изхода срещу градините хванахме хоп он- хоп оф влакчето на Гранда. То е включено в Гранда карт, но без да слизаш и да се качваш, тоест можеш да направиш една пълна обиколка негова (за един ден хоп он хоп оф билета е 8 евро), то минава и из хълма Албайсин и покрай катедралата в центъра и пак се качва до Алхамбра. Беше малко като увеселително влакче седнахме най-отзад. Слязохме на Катедралата и я разгледахме и с това обиколката ни на Гранда приключи за съжаление. Продължението е ясно, хранителен магазин - бира,мезе,вино и джакузи.

 

Последния ден в Андалусия, а така да не ми се тръгваше 😞 С автобус (ЖП гарата на Гранада е по близо до центъра, за автогарата си е нужен градски транспорт) Гранда-Млага. Под 2 часа е пътя. Билети пак от киоск на гарата купихме. В Малага оставихме куфарите на автогарата и поехме към набелязана цел Меркадо Централе. Това е покрит пазар, нещо като нашите хали едно време. Там има и тапас барове, предлагащи пресни морски дарове, които на място ги приготвят. Избрахме бар от задната страна към пешеходната улица, че отпред е малко по голяма улицата и има трафик, досами масите. Хапна мъжа ми лангуста и разни миди, аз най-глупавите пържени картофи, но поне бирата беше студена. Повъртяхме се малко из центъра и се отправихме към автогарата. Централната автогара и жп гара са една до друга. Има влакче от жп гарата до летището, което е като метро, струва 2 евро на човек. Това е по бързия начин за стигане до летището, ако сте някъде около гарата.

 

И това беше 😞 снимки ще прикача в последващи постове по градове. Ако някой има въпроси, питайте ще отговоря, стига да знам.

 

Определено ще посетим още поне няколко пъти Андалусия. Останаха толкова неразгледани места и забележителности .

 

[Tmoaka 1454]

Благодаря за интересния разказ!

И на мен ми предстои подобен маршрут в края на май.Още се чудя да наема ли кола или с обществен транспорт…

[УФСЪ 90]

преди 4 минути , Tmoaka каза:

Благодаря за интересния разказ!

И на мен ми предстои подобен маршрут в края на май.Още се чудя да наема ли кола или с обществен транспорт…

Допълних поста току що.

 

Има много да се види с кола, но паркирането в старите градове е ужасно. Като за първо посещение избрах обществения транспорт. Някой от следващите пъти ще наемем кола, за да можем да посетим и малките градчета. Сега просто бяхме само в големите градове, а за там кола не ви трябва.

[УФСЪ 90]

Малга

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Ронда

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[УФСЪ 90]

Севиля

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[УФСЪ 90]

Кордоба

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Гранда