... и акациев цвят ни вали...

[Светославов 4054]

Здравейте приятели,

Преди няколко дена се върнахме от Родопа планина. Беше си точно време за масовия цъфтеж на акацията по всите баири, хребети и гори. Та от там и заглавието на това споделяне. 

За мен като "равнинен" водач беше истинско удоволствие да се потопя в шофирането по тесните, криволичещи наляво и надясно, нагоре и надолу пътчета из планината. Почти никакъв трафик, нелоша до отлична настилка, "примигнеш" с фаровете на насрещния и си спирате един до друг като селски кметове, уж да питаш нещо и да размените някой и друг лаф за нещата от живота, насред нищото, на никого не пречите... А акациите са надвиснали над пътчетата и ви опиват с аромат. 

Рядко светата троица водач, път и кола се чувства толкова пълно и ненатоварващо. Но разбира се, винаги с едно на ум! Я някое стадо крави или кози ще почне бавно и достолепно да пресича, я даже и на втора предавка колата ускорява до 60км/ч,  а не се види ляв или десен завой следва.  

Следва продължение...

[Светославов 4054]

Та в утрето на 15.05 рано-рано, около 5ч поехме от селското ни къще край Варна за Родопа "по вода" и някъде преди Бургас дъждецът спря. Пътем се отбихме в Хасково на приятна разходка по пешеходната зона, монумента на св Богородица и парка зад нея. По-натам отбихме от главния път, за да видим "Каменните гъби" и "Каменната сватба". На първите бяхме сами, а на "сватбата" имаше много малко хора.  Рано след обяд паркирахме пред базовия ни лагер за 5 дни - семейно хотелче в с. Главатарци, много близо до Кърджали. Уикендните гости се бяха изнесли и бяхме само ние и една млада дама. А до края за една нощ имаше семейство от Турция. Ако някой планира скоро да отскочи към селцето, пътят временно е на чакъл след ремонт на магистрален водопровод, минава се без проблеми. 

Ще има и снимки, но ще ги прикача накрая. 

Сутринта след богатата закуска, да не се повтарям, такава беше всяка сутрин, поемаме по дневната програма. Аз като old school person ползвам изпитаната система за навигиране по предварително подготвени бележки с маршрути и сверяване с местните 🙂 Прекрасно, сравнително тясно пътче се вие нагоре -надолу и след известно време, към с.Дъждовница, ако някой планира нататък,  знак "пътят затворен" и табела с обход. Да, но който е питал местните знае, че се минава и си продължаваме. Не след дълго се озоваваме на прекрасно място - хотел "Боровица". За лежерна почивка или който си пада по риболов може би е много добре, предлагат и разходка с лодка. Че е по-на юг от Варна ясно, но чак пък цъфнала финикова палма до хотела... 

От там пак по черен път след ремонта на вече споменатия магистрален водопровод продължаваме и съвсем скоро спираме  пред табела за началото на пътеката към пещ. "Утробата". Преобуваме се и поемаме нагоре. Пътека е ясно очертана, по-нагоре преминава в горско пътче. Първа беседка, дано да поизкърпят покрива, че тук-там прозира, втора "бивша", вече озовала се на земята беседка, още малко и се открива изглед към пещерата. Стигаме и до трета, по-скоро заслон с каменни стени. От него след кратко изкачване и траверсиране на ляво се стига под пещерата. Монтирана е здрава метална стълба с дръжки в горния край и качването до горе не е опасно. СЪзерцание, самовглъбяване... и обратно надолу. 

Продължаваме към с. Ненково, край асиметричния римски мост. Река Боровица се е смалила до малко поточе. Но нявгашната и сила се усеща в дотъркаляните от къде ли камъни в коритото и. 

Следва  продължение, че след празничния обяд сладка дрямка ме наляга 🙂 

 

 

[Светославов 4054]

След с. Ненково има характерен разклон, от който поемаме  на изток , за да посетим Асар кая и махаличката Небеска. Боже, какво поетично име! И пак ни впечатляват многото крайпътни чешми, беседки с огнища и скари. Почит и поклон на местните, градят за хаир и помен! 

В тази част Родопа се е разстлала по заоблени била и хребети с широки поляни. 

Гоним с. Комунига и Черноочене и през Кърджали се прибираме в хотелчето на сладка, до късна доба раздумка. 

Нов ден, нов късмет!

Както се пее в една алпийска песен  - "планът ни е май голям...и  тн"

Точка първа -  крепостта Моняк. Пътят, макар и да го наречем междуселски е с отлична настилка и след време виждаме знак за крепоста, от онези кафевите за забележителности. Това е малко преди отбивката за Широко поле, Продължаваме по асфалтов път , който в началото е добре,  после настилката се влошава, но не фатално. На уширение и поляна има стрелка за наляво към крепоста. Не слизайте от там надолу по пътя, защото свършва насред нищото.  Може да се продължи от знака малко по черен път, но след това следва опороен завой и оставихме там колата. По широк и нестръмен горски път се възкачваме нагоре,  откриват се гледки към язовира и Кърджали. В горната си част пътят става по- стръмен и изровен и така до крепоста. От нея нагоре има пътека, която е трудно са се загуби и по нея се стига до върха. Волно се чувства човек сред този простор! 

Надолу към колата и към отбивката за Широко поле. В началото му има знаци за пътя до Моняк от другата страна, ама ние вече сме били там 🙂 Спирам до едно кръчме да питам как е пътят до въжения мост за с.Лисиците. Човекът беше много точен - все направо, по асфалта, по черен път, по бял път до където стигнете и малко след туй пеша. Да, стигнахме до някъде и трябваше да зарежем колата, че пътят стана непът. От там надолу и в ляво да се излезе на жп линията, продължава се по нея, минава се покрай порутена спирка и след малко мостът се показа,строен и красив. Стигнахме по него до с. Лисиците, има чешма с хубава студена вода в началото. За Чит кая ни домързя, че беше наближило обедно време и стана топло.  

И Перперикон!

Препоръчвам да го посетите в ясен и безветрен ден от 2 до 4 часа след обяд! Богът Слънце обсипва с горещи ласки морните ни тела. Пъплим едвам едвам по напечените пътеки, сред каменните останки на минало величие. 

[Светославов 4054]

Прескачаме епохите и пак с вярната колица към уюта на хотелчето. 

А на следващия ден бодро поемаме да обходим от юг чашата на язовир Кърджали. Нещо се замотвам из града и спирам на едно място да попитам. От къщата, до която бяхме спрели излезе тийнейджър да ни помогне. Тъжно ми стана... Едвам го разбираме,  като го попитах, каза че си е от Кърджали, ходи в българско училище, А днес честваме деня на българската просвета... Споделих вечерта с младия собственик на хотелчето(роден и живее в Кърджали, българин) и той потвърди тази нерадостна тенденция, тн "стари", изповядващи исляма  говорели и пишели на много правилен български, но с младите нещата били изпуснати. 

Кривуличим по серпантините от Кобиляне към Боровица. Пътем качваме старец, тръгнал пеша нагоре за някъде си, останал самичък, жена му се споминала, синовете в Турция... Близката цел - меандърът на Арда между Стар Читак и Рибарци. Наистина, спираща дъха гледка, присядаме под пътя на полянка и дълго пием с очи красотите. 

Бих препоръчал, ако сте стигнали до там, да продължите до Сухово или пътчето северно от него. Още един висящ мост над реката., основите в дясно много напомнят основи на крепост. Панорамата също е впечатляваща. 

На връщане слязохме до вила Белеза(вероятно belezza (it). Голите, обезлесени склонове насреща не бяха най-добрата гледка, след като дотогава Родопа галеше очите ни с всички оттенъци на зеленото по горите и поляните си. Вероятно е добро място за рибарлък, имаше коли досами водата. Дразнещ беше контрастът между иначе спретнатата и с много обгрижвана зеленина вила и оборът до нея, крещящ за ремонт. И неволно сравних с Доломитите, където навсякъде симбиозата между жилищна площ и обор+сеновал беше на много по-високо ниво. На 100-ина метра преди вилата има малко, спретнато кафе+хотелче и отличното кафе и приглушената италианска музика ни върнаха доброто настроение. 

Господи, прости нас грешните и лакомията ни за печено агнешко! Та хайде през Ардино и Неделино към Златоград - име, станало нарицателно със специалитета си. Разлюти се Родопа от това наша щение, та като зафуча, като се продъни небето и рукна същи потоп. Чистачките на макс едва успяваха да отварят пролука да държим пътя с има- няма 10-15км/ч. Аха да понамалее и пак с все сила се лее вода. Че обърна и на град, пак че беше по-скоро дребен. И така на няколко пъти, тъкмо да си отдъхне човек и наново... Как да е, успяхме да се довлечем до Златоград и пак ливна пороен дъжд. За късмет току до един ресторант имаше местенце да оставя колата и притичахме към чакащата ни софра. 

Най-сетне се изля каквото имаше в бъчвите на св Илия и излязохме да пообиколим градеца. Китно, живо градче с много нови или реновирани къщи, усмихнати и приветливи хора, поне с такова впечатление останахме от разговорите ни с може би 6-7 местни. Кафе, разни сладости в уютна сладкарничка и поемаме обратно. 

[Светославов 4054]

На следващия ден имаме градска отпуска 🙂 Да отделим малко внимание на Кърджали, че досега само транзит през него. Намираме място и паркираме досами пазара, Та може ли човек да каже, че е посетил някой град, ако не е видял поне централния му пазар!  Покрит, просторен и с преливащи рафтове и стойки със сезонните плодове и зеленчуци. Мерак ми беше да купя домашно козе сирене, но се оказа, че носели сирена от околните селца и махалички само в събота. Пообиколихме, позяпахме и поехме към Регионалния исторически музей, който се намира недалече. Определено си заслужава да се посети! Начетеният екскурзовод с приглушен глас ни водеше през епохите, бита и природата на тоя край. Само в началото някаква "търговка" на висок глас, та залата кънтеше споделяше с някого, че е в музея. На учтивата ни молба да намали децибелите получихме само кръвнишки поглед, та и няколкото пъти след това, когато се разминавахме в залите. 

След музея отидохме до светата обител "св Йоан Предтеча" Много и със замах се гради и възстановява. 

И още едно място за покой и уединение с Бог -  църквата"Успение Богородично". И на двете места всичко е добре поддържано, много зеленина, неделни училища за десетки деца както и разнообразни занимания за тях. 

И лъжичката катран в кацата с мед. Без специано да сме се интересували, хора от "кухнята" споделиха, че светите отци на  двата храма "не мелят брашно заедно". Ако пастирите не се разбират... 

Както се казва, хубавите неща бързо свършват. Последно утро. Дали за изпроводяк или така се случи, но момичетата от кухнята сложиха черешката на тортата и традиционно богата и вкусна закуска беше допълнена с пъдпъдъчи яйчица и банички със спанак и маково семе! 

Вярната колица е натоварена, прегръдки, целувки и поемаме обратно. Реших да избегна на връщане скучното каране по магистрала и избрах да мина през Хасково, Харманли, Тополовград, Елхово, Средец, Бургас. Слаб трафик, отлична настилка (само между Харманли и Тополовград ако не се лъжа беше по-скоро прилична) . Накрая като минавахме през Бургас ми се стори някакъв мегаполис, като сравнявах с карането в Родопа 🙂 

За който е имал търпението да изчете до тук, ще има и бонус - обещаните още в началото снимки, но след обяда и следобедната дрямка 🙂, че трябва и да събера "хардуера".  

 

 

 

[Светославов 4054]

И обещаните снимки, като се извинявам за недоброто качество, Преди да тръгнем се наложи да снимам някакви железарии и съм забравил настройката на 0,3 Мпикс 😞 

Попътно Хасково

 

 

 "А бяхме млади" , пак там

 

Каменна гъба

 

 

Каменни драперии

 

Един колоритен градеж

 

 

Привечер, изглед от хотелчето към язовира 

 

Залез над язовира

 

Сърцето на Родопа

 

Пред х-л Боровица

 

А освен акациите, там цъфтяха и палмите

 

Каменното корито на някога пълноводната река Боровица, сега пълнеща едноименния язовир

[Светославов 4054]

Продължавам

Как ли му тежат столетията, но се държи все още

 

 

За първи път видяхме това "водохващане " по пътя за Асар Кая. СЪбира всяка капчица процеждаща се вода, за да се пои добитъка. По-нататък го срещахме често. 

 

За Асар кая и Небеска моля погледнете снимките на @Svetulche, че батерията на апарата реши да почива. 

 От крепоста Моняк към язовира и Кърджали в дъното 

 

Стражът на въжения мост при с Лисиците 

 

И стройния красавец. Внимавайте при минаване по него, че има тук-там прогнили дъски.

 

Изкуших се да сложа снимка и на показвания многократно, но винаги пленителен с красотата си меандът между селата Голям читак и Рибарци

 

Въженият мост при с Сухово

 

Горната част на язовира , около вила Белеза 

 

 

Няколко кадъра от Златоград

 

 

 

 

Пазарът в Кърджали

 

От манастира св Йоан Предтеча 

 

И общ план с още незавършената църквица в центъра 

 

Храмът "Успение Богородично"

 

 

 

 

Новопостроения параклис над с Главатарци язовира под него 

 

 

И малко родопска фауна

 

 

 

Движехме се доста по каменисти и напечени от слънцето места, но не можахме да видим някоя от главните героини във филма "Влечуги с нежни имена " 🙂 Само тук-там се щураха гущерчета от миманса. 

Та като стана дума за това, я вижте сред каква красота си живее нашият селски смок(или смокиня?) 

 

 

Пожелахме си догодина по същото време, малко по на изток, около яз Ивайловград. В тази връзка, вила Армира е затворена заради реставрационни работ и, може би до края на годината. 

Хубави пътешествия желая на всички!