Преместване и дистанционна работа

[Milos 40]

Не намерих по-подходяща тема и понеже тази е "искам да попитам", ето го и моя въпрос: Имате ли идея за място в света, където можем да прекараме няколко месеца до половин година през нашата зима без да има пречки с визовия режим. Ние работим дистанционно и ще се опитаме да уредим да го правим и от друга държава за няколко месеца поне, като идеята е да е на топло място, не много влажен климат. Искаме да се възползваме близките 2-3 години за този план, защото дъщеря ни е все още малка и няма да се налага да се съобразяваме с училищни планове и тн. Та иска ни се да може да я запишем там на детска градина, да има плаж, морска храна и вкусни месни продукти. Също не съм наясно и с медицинските застраховки как стои въпроса, може ли да се отдават под наем жилища на чужденци? Върти ми се по-цивилизована Африка или Карибието, но честно казано нямам идея как би бил живота с местните? Иска ми се просто да имаме възможност да прекараме повече време на хубаво море и различна природна красота от нашата, поне докато дъщеря ни е малка. Благодаря! 

[Pantelej Putnik 16956]

Преди 1 час, Milos каза:

Не намерих по-подходяща тема и понеже тази е "искам да попитам", ето го и моя въпрос: Имате ли идея за място в света, където можем да прекараме няколко месеца до половин година през нашата зима без да има пречки с визовия режим. Ние работим дистанционно и ще се опитаме да уредим да го правим и от друга държава за няколко месеца поне, като идеята е да е на топло място, не много влажен климат. Искаме да се възползваме близките 2-3 години за този план, защото дъщеря ни е все още малка и няма да се налага да се съобразяваме с училищни планове и тн. Та иска ни се да може да я запишем там на детска градина, да има плаж, морска храна и вкусни месни продукти. Също не съм наясно и с медицинските застраховки как стои въпроса, може ли да се отдават под наем жилища на чужденци? Върти ми се по-цивилизована Африка или Карибието, но честно казано нямам идея как би бил живота с местните? Иска ми се просто да имаме възможност да прекараме повече време на хубаво море и различна природна красота от нашата, поне докато дъщеря ни е малка. Благодаря! 

Веднага ми хрумна Реюнион. Територия на Франция е и би трябвало да няма ограничение за престой. Поне така си мисля, но не съм сигурен. Може да продължите моята логика и да погледнете към Нидерландските антили, които също са територия на Нидерландия, тоест - ЕС. Разбира се, има много опции, но трябва да се пресяват през вашите разбирания и критерии, което е трудно да го направи друг човек.

[Milos 40]

преди 30 минути , Pantelej Putnik каза:

Веднага ми хрумна Реюнион. Територия на Франция е и би трябвало да няма ограничение за престой. Поне така си мисля, но не съм сигурен. Може да продължите моята логика и да погледнете към Нидерландските антили, които също са територия на Нидерландия, тоест - ЕС. Разбира се, има много опции, но трябва да се пресяват през вашите разбирания и критерии, което е трудно да го направи друг човек.

Скоро бяхме точно наблизо- о-в Мавриций и беше страхотно! Мислех си за там- целогодишно климатът е чудесен, но ме притеснява все пак по-бедния начин на живот на местните и дали ще е ок дъщеря ни да е на детска градина там. Ще погледна и вашето предложение, благодаря! 

[stanislavpp 65822]

преди 6 часа, Milos каза:

Скоро бяхме точно наблизо- о-в Мавриций и беше страхотно! Мислех си за там- целогодишно климатът е чудесен, но ме притеснява все пак по-бедния начин на живот на местните и дали ще е ок дъщеря ни да е на детска градина там. Ще погледна и вашето предложение, благодаря! 

Не мисля, че Карибието е особено добър вариант , а жилища навсякъде се наемат от чужденци , доста държави имат привлекателни програми за наеми от експати , включително и хотелски апартаменти. 
 

 

За разлика от вас, аз всъщност се оглеждам за втори дом из Южното Полукълбо , което е и предмет на доста разговори с местни хора или дигитални номади , с които се сприятеляваме по време на нашите пътувания . За да не спамя темата ти с моите терзания , ще включа само конкретно инфо от хора с малки деца .

 

1. Мавриций е чудесен избор , запознахме се едни много  стойностни хора с високи критерии , които отиваха да живеят там за една година с четиригодишно момченце. Бяха ходили три пъти в Мавриций преди окончателно да одобрят дестинацията. Дано да сте имали възможност по време на престоя си там.  да направите тур в Порт Луи за оглед на детски градини и здравеопазване .

 

2. Нова Каледония имат особено висок стандарт и прекрасно покриват вашите критерии с малък недостатък за някои - френският е официален език, английският е много слабо застъпен .

 

3. Колумбия , въпреки че е с по-нисък стандарт , е особено много добър. Малките деца са на изключителна и невиждана от мен на друго място  почит , здрвеопазването е на изключително високо ниво . @DaBo може да помогне с по-конкретно инфо.

 

4. Чиле са също прекрасен избор - третата най-развита икономика в Америките, с прекрасни условия за деца и високо ниво на здравеопазване .

 

Ако бях пред вашата дилема, бих задълбочил проучването си върху Колумбия и Мавриций, освен ако не искате детето ви да израстне във френскоговоряща среда (Нова Каледония ) или сте гъвкави към мек климат, но не екзотичен ( Южна Япония).

 

[violeta 3368]

Преди години, когато синът ми беше съвсем малък бях правила подобно проучване точно с идеята за място, от където да се работи дистанционно. За мен беше важно да има качествено образование, общност от чужденци, хубава храна.

Аз като теб разглеждах варианти Африка и Карибието, но по критериите, които имах вярвам, че Пукет беше това място. Относително лесно можеш да намериш място със средносрочен наем. Има много чужденци, които работят дистанционно от там. Много подходящо е за малки деца. 
Макар и нещата да се стекоха по различен начин и да не заминахме - това беше изборът ми за ясла и детдка градина - https://www.bisphuket.ac.th/?gclid=Cj0KCQjw2v-gBhC1ARIsAOQdKY27R5DXOAcxGRPPH8I_vxz5CkSdxNgsGd0qmGqI99SKohgeXWRqcGAaAoX5EALw_wcB

 

Материалната база е на изключително високо ниво, обстановката за малки деца е особено обогатяваща. Приемът е от малчовци до финален етап гимназисти. Училището е пълно с деца на чужденци от различни държави; работят по система, която позволява преместване в други учебни заведения без да е шок за детето. Всичко е на английски.
Другите прилични училища/градини на острова, когато аз ороверявах бяха UWC Thailand - https://www.uwcthailand.ac.th и HeadStart - https://headstartphuket.com.

По отношение на визата имаше тогава опция да се вземе не-емигрантска виза. Вариант е да се пробва първо с туристическа. 

 

Успех в намирането на Вашето място! 

[jorocontrola 7350]

Канарските о-ви? Макар че водата може и да не е много топла винаги.

[Дани Магелани 20699]

Преди 1 час, jorocontrola каза:

Канарските о-ви? Макар че водата може и да не е много топла винаги.

Подкрепям. Добре и бързи комуникации с Европа. Чудесен климат. Подходяща за нашия вкус храна. Надявам се, че здравеопазването е добро като в континентална Испания.

[antea 13262]

преди 12 часа, Milos каза:

Не намерих по-подходяща тема и понеже тази е "искам да попитам", ето го и моя въпрос: Имате ли идея за място в света, където можем да прекараме няколко месеца до половин година през нашата зима без да има пречки с визовия режим. Ние работим дистанционно и ще се опитаме да уредим да го правим и от друга държава за няколко месеца поне, като идеята е да е на топло място, не много влажен климат. Искаме да се възползваме близките 2-3 години за този план, защото дъщеря ни е все още малка и няма да се налага да се съобразяваме с училищни планове и тн. Та иска ни се да може да я запишем там на детска градина, да има плаж, морска храна и вкусни месни продукти. Също не съм наясно и с медицинските застраховки как стои въпроса, може ли да се отдават под наем жилища на чужденци? Върти ми се по-цивилизована Африка или Карибието, но честно казано нямам идея как би бил живота с местните? Иска ми се просто да имаме възможност да прекараме повече време на хубаво море и различна природна красота от нашата, поне докато дъщеря ни е малка. Благодаря! 

а при дистанционната си работа имате ли контакт с контрагенти /клиенти и др./ и колеги? ако е така, освен за климата, би било добре да прецените и часовата разлика на потенциално харесаното място, за да не се окаже, че нормалният ви ритъм на живот ще пострада качествено, ако трябва да ставате 4 часа по-рано от естественото, или да работите в иначе обичайни за прекарване на семейно време часове

[Pantelej Putnik 16956]

Идеята за Канарските острови като цяло никак не е лоша, но извън сезон може и да се почувстват не на място. Освен това през това време на годината духат такива ветрове, че човек трябва много да обича островите, че да седи там. Като прибавим и студения океан, то тази идея бързо избледнява, поне по моите разбирания.

[Pantelej Putnik 16956]

С предварителната уговорка, че само си разсъждавам тук, не желая да защитавам някаква конкретна теза или пък още по-малко да се заяждам, бих желал да обсъдим като цяло идеята за работа от друго място по света, защото, ще си призная, понякога и на мен ми е минавала през ума. Та сякаш ми се ще да чуя ЗА и ПРОТИВ, че и да намеря и някои отговори и за себе си. 

Като цяло тази идея е сравнително нова, а и модерна в последно време. Когато се замисли човек и си представи белия пясък, плитката лагуна с всички нюанси на синьото, погледнати от терасата на наетата къща, посягайки към запотената чаша на коктейла си, то нещата придобиват сякаш съвсем привлекателен образ. Дали обаче е така и какъв е пътят дотам, а и каква е цената на всичко това. Достатъчно съм живял на тази земя, за да знам, че всичко е като че ли затворена система и ако получаваш нещо, то винаги е за сметка на това, което губиш. Тоест - получаваш нещо, но трябва пък и да дадеш и нещо от себе си. Струва ми се, че именно така трябва да се гледа на нещата в конкретния случай, за да няма огромна разлика между очаквания и действителност.

Изборът на дестинация ми се струва може би едно от най-лесните и приятни занимания. Има много места по света, където човек може да заживее за по няколко месеца на година и да се чувства ОК. По трудното е обаче да започне да мисли и да се справя с ежедневните трудности, които го очакват, по начина на местните. Никак не бива да се мисли по начинът: "Добре де, в Европа толкова лесно сме го измислили, защо тези хора просто не го взаимстват от нас?" Самият аз съм си задавал многократно този въпрос след като живях 6-7 години в Германия. Осъзнах обаче, че отговорът е сложен или по-скоро се касае за разлика в развитието на обществата в културите, което е нещо сериозно и не е за подценяване. Ако човек може лесно да се напасне и да бъде леко адаптивен към различни общества - супер. В тази връзка би помогнал например богат опит от пътувания, защото все пак предварителното познаване на обществото в избраната дестинация би могло да помогне евентуално в по-лесната адаптация впоследствие. Като гледам посетените държави от @Milos, оставям с леко опасение, че тя може да срещне определени проблеми с адаптацията в една по-бедна държава, където хората вероятно ще имат и доста по-различна култура от нашата, европейската. Това може и да е проблем. Може би би било препоръчително, когато изберат дестинация, да отидат опознавателно за 3-4 седмици там, да поживеят дори и на хотел, да поопознаят страната, порядките, културата, хората. Така ще могат да направят по-информиран избор впоследствие. За да не се окаже, че наемат жилище за няколко месеца, а след това установят, че има хиляда неща, за които не са помислили, защото преди всичко са мислили за чашата с коктейла.

Животът е сякаш неспирна редица от ежедневни задачи/ проблеми, които трябва да решаваме. Все пак искаме да си направим ежедневието да ни е леко, а това е тежка задача.

Много добре @antea е обърнала внимание за часовата разлика. Има и още много неща, които трябва да се помислят - всичко що касае детето: как ще понесе преместването, дали няма да се стресира, като не говори езика и я затворят цял ден с напълно непознати, чиито език не говори, как ще гледат другите деца на нея, ще я приемат ли бързо в тяхното общество, дали ще й допадне местната храна..... Въпроси от чисто техническо естество: има ли постоянен бърз нет, има ли постоянно ток, вода.... Финансови въпроси - какъв е стандартът в дестинацията, какви са месечните разходи, понякога едни разходи някъде са ниски, но пък други са неочаквано високи и това да създаде финансов дискомфорт. Допълнителни въпроси от общо естество: каква е продължителността на деня по това време на годината в дестинацията, за да не се окажже, че от тъмно до тъмно трябва да работите, а плажът да остане само рай на една крачка разстояние, крачка, която няма да можете да направите, а коктейл да се пие само по тъмно.

И за да не си помислите, че се опитвам да ви разубеждавам, то нека обърна и другата страна: детето ще се изправи с трудности от малко, но ще се научи да се справя с тях и ще израсне с богат опит от контакта с чужди хора, ще трупа витамин Д всеки ден, ще научи нов език. Промяната в обстановката ще даде нов стимул във връзката ви със съпруга, ще опознаете доста добре една нова култура, а може би и един нов език. 

Всички въпроси трябва да намерят своя отговор преди да се тръгне за някъде. Може и една идея да е примамлива, но не бива да се гледа на нея само от една страна, а често това е чисто инстаграмската страна - коктейла, лагуната, плажа. 

[Milos 40]

Преди 1 час, Pantelej Putnik каза:

С предварителната уговорка, че само си разсъждавам тук, не желая да защитавам някаква конкретна теза или пък още по-малко да се заяждам, бих желал да обсъдим като цяло идеята за работа от друго място по света, защото, ще си призная, понякога и на мен ми е минавала през ума. Та сякаш ми се ще да чуя ЗА и ПРОТИВ, че и да намеря и някои отговори и за себе си. 

Като цяло тази идея е сравнително нова, а и модерна в последно време. Когато се замисли човек и си представи белия пясък, плитката лагуна с всички нюанси на синьото, погледнати от терасата на наетата къща, посягайки към запотената чаша на коктейла си, то нещата придобиват сякаш съвсем привлекателен образ. Дали обаче е така и какъв е пътят дотам, а и каква е цената на всичко това. Достатъчно съм живял на тази земя, за да знам, че всичко е като че ли затворена система и ако получаваш нещо, то винаги е за сметка на това, което губиш. Тоест - получаваш нещо, но трябва пък и да дадеш и нещо от себе си. Струва ми се, че именно така трябва да се гледа на нещата в конкретния случай, за да няма огромна разлика между очаквания и действителност.

Изборът на дестинация ми се струва може би едно от най-лесните и приятни занимания. Има много места по света, където човек може да заживее за по няколко месеца на година и да се чувства ОК. По трудното е обаче да започне да мисли и да се справя с ежедневните трудности, които го очакват, по начина на местните. Никак не бива да се мисли по начинът: "Добре де, в Европа толкова лесно сме го измислили, защо тези хора просто не го взаимстват от нас?" Самият аз съм си задавал многократно този въпрос след като живях 6-7 години в Германия. Осъзнах обаче, че отговорът е сложен или по-скоро се касае за разлика в развитието на обществата в културите, което е нещо сериозно и не е за подценяване. Ако човек може лесно да се напасне и да бъде леко адаптивен към различни общества - супер. В тази връзка би помогнал например богат опит от пътувания, защото все пак предварителното познаване на обществото в избраната дестинация би могло да помогне евентуално в по-лесната адаптация впоследствие. Като гледам посетените държави от @Milos, оставям с леко опасение, че тя може да срещне определени проблеми с адаптацията в една по-бедна държава, където хората вероятно ще имат и доста по-различна култура от нашата, европейската. Това може и да е проблем. Може би би било препоръчително, когато изберат дестинация, да отидат опознавателно за 3-4 седмици там, да поживеят дори и на хотел, да поопознаят страната, порядките, културата, хората. Така ще могат да направят по-информиран избор впоследствие. За да не се окаже, че наемат жилище за няколко месеца, а след това установят, че има хиляда неща, за които не са помислили, защото преди всичко са мислили за чашата с коктейла.

Животът е сякаш неспирна редица от ежедневни задачи/ проблеми, които трябва да решаваме. Все пак искаме да си направим ежедневието да ни е леко, а това е тежка задача.

Много добре @antea е обърнала внимание за часовата разлика. Има и още много неща, които трябва да се помислят - всичко що касае детето: как ще понесе преместването, дали няма да се стресира, като не говори езика и я затворят цял ден с напълно непознати, чиито език не говори, как ще гледат другите деца на нея, ще я приемат ли бързо в тяхното общество, дали ще й допадне местната храна..... Въпроси от чисто техническо естество: има ли постоянен бърз нет, има ли постоянно ток, вода.... Финансови въпроси - какъв е стандартът в дестинацията, какви са месечните разходи, понякога едни разходи някъде са ниски, но пък други са неочаквано високи и това да създаде финансов дискомфорт. Допълнителни въпроси от общо естество: каква е продължителността на деня по това време на годината в дестинацията, за да не се окажже, че от тъмно до тъмно трябва да работите, а плажът да остане само рай на една крачка разстояние, крачка, която няма да можете да направите, а коктейл да се пие само по тъмно.

И за да не си помислите, че се опитвам да ви разубеждавам, то нека обърна и другата страна: детето ще се изправи с трудности от малко, но ще се научи да се справя с тях и ще израсне с богат опит от контакта с чужди хора, ще трупа витамин Д всеки ден, ще научи нов език. Промяната в обстановката ще даде нов стимул във връзката ви със съпруга, ще опознаете доста добре една нова култура, а може би и един нов език. 

Всички въпроси трябва да намерят своя отговор преди да се тръгне за някъде. Може и една идея да е примамлива, но не бива да се гледа на нея само от една страна, а често това е чисто инстаграмската страна - коктейла, лагуната, плажа. 

Подкрепям напълно твоите размисли. За часовата разлика също мислих. Мъжа ми обикновено работи доста гъвкаво и в Бг и започва работа към 11. Смятам, че разлика от 2 часа ще е преодолима. Относно продължителността на деня е нужно да се помисли- може би в Южното полукълбо ще е по-подходящо, защото ще е лято? И денят ще бъде по-дълъг, нали не бъркам? 
относно детето- много ми се иска от малка да я предизвикваме да попада в такива ситуации, с които да се справя сама. Опитваме да практикуваме осъзнато родителство, при което подкрепяме детето с ясни граници, много свобода в нейните решения и самостоятелност от малка. Приемаме я за член на семейството, а не за бебе. Няма нещо, което не е достъпно за нея, защото е малка. Храни се с нашата храна още след като я захранихме. Ако мама реже с нож- тя реже с детски нож до мен на високо до кухнята. Смятам, че ще се адаптира добре в различна среда и ще бъде инстиктивно толерантна към различни раси, ще се развива изучавайки и друг свят и обичаи. Центъра на идеята за това евентуално местене е тя- да може да има открити занятия от градината до океана, да яде местна прясна храна, уикендите да прекарваме на плажа, а не в парка или зоологическата градина. Да види един друг свят, който ще положи основите на любопитство сама да изучава света и за нас също ще е голямо приключение безсъмнено! Надввам се да имаме възможност да посетим и близки държави и да я обогатим възможно най-много. И не на ппследно място- езика, който ще научи лесно и безусетно. 

преди 4 часа, violeta каза:

Преди години, когато синът ми беше съвсем малък бях правила подобно проучване точно с идеята за място, от където да се работи дистанционно. За мен беше важно да има качествено образование, общност от чужденци, хубава храна.

Аз като теб разглеждах варианти Африка и Карибието, но по критериите, които имах вярвам, че Пукет беше това място. Относително лесно можеш да намериш място със средносрочен наем. Има много чужденци, които работят дистанционно от там. Много подходящо е за малки деца. 
Макар и нещата да се стекоха по различен начин и да не заминахме - това беше изборът ми за ясла и детдка градина - https://www.bisphuket.ac.th/?gclid=Cj0KCQjw2v-gBhC1ARIsAOQdKY27R5DXOAcxGRPPH8I_vxz5CkSdxNgsGd0qmGqI99SKohgeXWRqcGAaAoX5EALw_wcB

 

Материалната база е на изключително високо ниво, обстановката за малки деца е особено обогатяваща. Приемът е от малчовци до финален етап гимназисти. Училището е пълно с деца на чужденци от различни държави; работят по система, която позволява преместване в други учебни заведения без да е шок за детето. Всичко е на английски.
Другите прилични училища/градини на острова, когато аз ороверявах бяха UWC Thailand - https://www.uwcthailand.ac.th и HeadStart - https://headstartphuket.com.

По отношение на визата имаше тогава опция да се вземе не-емигрантска виза. Вариант е да се пробва първо с туристическа. 

 

Успех в намирането на Вашето място! 

Благодаря за ценните препоръки! За съжаление Тайланд не припокрива едно важно изискване за мен- змиите! Просто няма да понеса мисълта, че са навсякъде. Лятото не ходя дори в Южния парк, защото редовно се постват снимки по групите. Просто имам силна фобия, която не мога и не опитвам дори да преодолея

[DaBo 13086]

преди 6 часа, stanislavpp каза:

3. Колумбия , въпреки че е с по-нисък стандарт , е особено много добър. Малките деца са на изключителна и невиждана от мен на друго място  почит , здрвеопазването е на изключително високо ниво . @DaBo може да помогне с по-конкретно инфо.

 

Отдавна вече не живея там и информацията ми може да не е много точна.

За по-дълъг престой от туристически разрешения се изисква виза. Мисля, че покрай ковида пуснаха и виза за дистанционна работа на чужденци, но не знам какви са условията. При всички положения и от огромен личен опит, ваденето на колумбийски визи за временно пребиваване изисква най-малкото консултация с имиграционен адвокат, да не говорим за минаването на цялата бюрократична процедура. На нас всичко го правеше адвокатската фирма на фирмата на мъжа ми, както и техния hr, нас само ни разхождаха по различните институции и гишета. Документите трябва да са легализирани на испански с апостил и т.н.

Езикът е испански и ако не го владееш на добро ниво, животът няма да е много лесен. Дори в здравеопазването трудно се намира англиско говорящ лекар, камо ли административен персонал. Но е вярно, че здравеопазването е на високо ниво.

Детска градина е мисия невъзможна за временно пребиваващи. Дори и платена. То там безплатно образование има само за най-най-бедните. Както и здравеопазване. Образованието е също на испански. Само в Богота има международни училища, където учат децата на дипломати и експати, но дори и платено, няма да приемат дете само за 3-4 месеца. Най-малко за една учебна година. И цената е около 2 хил.долара на дете на месец. Толкова плащаше фирмата за децата на негов колега в немското училище преди 7-8 години. Сега може и да е още по-висока. Доброто образование в Колумбия е платеното и то не всяко частно училище е добро. Децата се записват в избраното от родителите още с раждането, като се дава голям депозит. Децата започват на 2 години първо в детска градина, после в основно училище, после в гимназия, като всичкото това е към една училище или колеж. Кампусите са огромни, намират се извън града сред природата, добре охранявани, с всички спортни съоръжения и т.н. Так е поне в Богота и Меделин.

Наем на жилище може да стане само през платоформи тип airbnb. Апартаментите за дългосрочен наем се дават необзаведени (най-много кухня без уредите) и като се връщат, трябва да бъдат отстранени всички щети, както и да са пребоядисани. Каквото вземаш-такова връщаш. Също се плаща сървиз такса всеки месец.

Също така чужденци е добре да живеят в зони 5 и 6 на градовете в Колумбия, където са богатите местни и нивото на безопастност е най-високо. Това съответно води до по-високи наеми, по-високи цени за ток, вода и газ (богатите покриват част от разходите на бедните), по-скъпи цени в магазините, въпреки че са от една и съща верига.

Колумбиецът не ти гледа колата, марката часовник или логото на ризата, за да те определи какво икономическо ниво си, а те пита: къде живееш? и къде учат децата ти? 😉

И още много много да разказвам. Но @stanislavpp е прав за Колумбия, че е много хубаво място за живеене. Просто не за няколко месеца.

[Milos 40]

преди 7 часа, stanislavpp каза:

Не мисля, че Карибието е особено добър вариант , а жилища навсякъде се наемат от чужденци , доста държави имат привлекателни програми за наеми от експати , включително и хотелски апартаменти. 
 

 

За разлика от вас, аз всъщност се оглеждам за втори дом из Южното Полукълбо , което е и предмет на доста разговори с местни хора или дигитални номади , с които се сприятеляваме по време на нашите пътувания . За да не спамя темата ти с моите терзания , ще включа само конкретно инфо от хора с малки деца .

 

1. Мавриций е чудесен избор , запознахме се едни много  стойностни хора с високи критерии , които отиваха да живеят там за една година с четиригодишно момченце. Бяха ходили три пъти в Мавриций преди окончателно да одобрят дестинацията. Дано да сте имали възможност по време на престоя си там.  да направите тур в Порт Луи за оглед на детски градини и здравеопазване .

 

2. Нова Каледония имат особено висок стандарт и прекрасно покриват вашите критерии с малък недостатък за някои - френският е официален език, английският е много слабо застъпен .

 

3. Колумбия , въпреки че е с по-нисък стандарт , е особено много добър. Малките деца са на изключителна и невиждана от мен на друго място  почит , здрвеопазването е на изключително високо ниво . @DaBo може да помогне с по-конкретно инфо.

 

4. Чиле са също прекрасен избор - третата най-развита икономика в Америките, с прекрасни условия за деца и високо ниво на здравеопазване .

 

Ако бях пред вашата дилема, бих задълбочил проучването си върху Колумбия и Мавриций, освен ако не искате детето ви да израстне във френскоговоряща среда (Нова Каледония ) или сте гъвкави към мек климат, но не екзотичен ( Южна Япония).

 

Благодаря за ценните съвети! Надявах се да дадеш инфо и за Карибието, защото четох твои интересни постове за някои от тях. Идеята ми допада за тях (без да съм наясно със здравеопазването и образованието) защото има опция да се обиколят мнооого повече държави и острови наоколо. При Мавриций не е точно така, но също го обмисляме. Карибските държави са всъщност европейски територии, нали така? Това ми носи някакво успокоение, докато Колумбия по-скоро ме плаши леко. 

преди 5 минути , DaBo каза:

Отдавна вече не живея там и информацията ми може да не е много точна.

За по-дълъг престой от туристически разрешения се изисква виза. Мисля, че покрай ковида пуснаха и виза за дистанционна работа на чужденци, но не знам какви са условията. При всички положения и от огромен личен опит, ваденето на колумбийски визи за временно пребиваване изисква най-малкото консултация с имиграционен адвокат, да не говорим за минаването на цялата бюрократична процедура. На нас всичко го правеше адвокатската фирма на фирмата на мъжа ми, както и техния hr, нас само ни разхождаха по различните институции и гишета. Документите трябва да са легализирани на испански с апостил и т.н.

Езикът е испански и ако не го владееш на добро ниво, животът няма да е много лесен. Дори в здравеопазването трудно се намира англиско говорящ лекар, камо ли административен персонал. Но е вярно, че здравеопазването е на високо ниво.

Детска градина е мисия невъзможна за временно пребиваващи. Дори и платена. То там безплатно образование има само за най-най-бедните. Както и здравеопазване. Образованието е също на испански. Само в Богота има международни училища, където учат децата на дипломати и експати, но дори и платено, няма да приемат дете само за 3-4 месеца. Най-малко за една учебна година. И цената е около 2 хил.долара на дете на месец. Толкова плащаше фирмата за децата на негов колега в немското училище преди 7-8 години. Сега може и да е още по-висока. Доброто образование в Колумбия е платеното и то не всяко частно училище е добро. Децата се записват в избраното от родителите още с раждането, като се дава голям депозит. Децата започват на 2 години първо в детска градина, после в основно училище, после в гимназия, като всичкото това е към една училище или колеж. Кампусите са огромни, намират се извън града сред природата, добре охранявани, с всички спортни съоръжения и т.н. Так е поне в Богота и Меделин.

Наем на жилище може да стане само през платоформи тип airbnb. Апартаментите за дългосрочен наем се дават необзаведени (най-много кухня без уредите) и като се връщат, трябва да бъдат отстранени всички щети, както и да са пребоядисани. Каквото вземаш-такова връщаш. Също се плаща сървиз такса всеки месец.

Също така чужденци е добре да живеят в зони 5 и 6 на градовете в Колумбия, където са богатите местни и нивото на безопастност е най-високо. Това съответно води до по-високи наеми, по-високи цени за ток, вода и газ (богатите покриват част от разходите на бедните), по-скъпи цени в магазините, въпреки че са от една и съща верига.

Колумбиецът не ти гледа колата, марката часовник или логото на ризата, за да те определи какво икономическо ниво си, а те пита: къде живееш? и къде учат децата ти? 😉

И още много много да разказвам. Но @stanislavpp е прав за Колумбия, че е много хубаво място за живеене. Просто не за няколко месеца.

Благодаря за обстойната информация! беше ми много интересно да науча тези подробности! 

[DaBo 13086]

Не всички карибски държави са европейски територии. И си имат местно самуправление и някой закони не са същите. Нивото на безопастност не на всеки остров е високо.

Ако змиите са проблем, то всичко близо до Екватора без значение в кое полукълбо е, няма да върши работа. Там освен змии, има и други видове влечуги (игуани, например), има и комари, пренасящи разни зарази като денге, зика и т.н.

[antea 13262]

точно мислех да напиша (и @DaBo вече е дала пример точно за това), че на много места, независимо дали искат или не искат визи за туристи, престоят над определен период 30-60-90+ дни, изисква друг вид разрешение за по-дългосрочен престой, така че не е излишно първо да се направи шорт-лист с държави, при които няма да има такава административна трудност

примерно като начална точка за бърза ориентация - https://www.mfa.bg/bg/embassyinfo  документи за пътуване и визов режим

[Pantelej Putnik 16956]

преди 34 минути , Milos каза:

Относно продължителността на деня е нужно да се помисли- може би в Южното полукълбо ще е по-подходящо, защото ще е лято? И денят ще бъде по-дълъг, нали не бъркам? 

Ето да се ориентираш за Мавриций например

 

Както се вижда, слънцето през януари обикновено изгрява в 5:40 и залязва в 18:55, като вероятно в 19:10 вече е тъмно. Горе-долу това имах предвид, като отворих дума за светлата част на деня. Ако мъжът ти работи от 11 часа (както спомена например по-горе), то той ще привърши работа не по-рано от 19 часа (ако вземем 8 часов работен ден). Тоест, той ще свършва работа едва по тъмно. Поне обаче ще е топло след това, а не както в София в същото време на годината. 

Тази фобия от змии обаче е нещо, което трябва сериозно да преосмислиш, защото навсякъде на топло има и змии. То змии има и в БГ, но .... това е друг въпрос. 

Сигурно не обичаш и хлебарки (та има ли някой който да ги обича освен таралежите), а такива също има доста големи навсякъде по споменатите държави. Например в перфектната ни къща сред тропическата растителност на Ла Диг, Сейшели имаше такива големи хлебарки нощно време, че трябваше нещо по-твърдо, за да ги убия, защото джапанките ми ги галеха. Това го споменавам само за малко допълнителен цвят към синия цвят на лагуната. 🙂 

[Pantelej Putnik 16956]

преди 12 минути , antea каза:

като начална точка за бърза ориентация - https://www.mfa.bg/bg/embassyinfo  документи за пътуване и визов режим

А на този сайт тук е дори още по-лесно:  Visa requirements for Bulgarian citizens - Wikipedia 

Дори могат да се групират и да се гледа колоната Allowed stay.

[Milos 40]

преди 22 минути , Pantelej Putnik каза:

Ето да се ориентираш за Мавриций например

 

Както се вижда, слънцето през януари обикновено изгрява в 5:40 и залязва в 18:55, като вероятно в 19:10 вече е тъмно. Горе-долу това имах предвид, като отворих дума за светлата част на деня. Ако мъжът ти работи от 11 часа (както спомена например по-горе), то той ще привърши работа не по-рано от 19 часа (ако вземем 8 часов работен ден). Тоест, той ще свършва работа едва по тъмно. Поне обаче ще е топло след това, а не както в София в същото време на годината. 

Тази фобия от змии обаче е нещо, което трябва сериозно да преосмислиш, защото навсякъде на топло има и змии. То змии има и в БГ, но .... това е друг въпрос. 

Сигурно не обичаш и хлебарки (та има ли някой който да ги обича освен таралежите), а такива също има доста големи навсякъде по споменатите държави. Например в перфектната ни къща сред тропическата растителност на Ла Диг, Сейшели имаше такива големи хлебарки нощно време, че трябваше нещо по-твърдо, за да ги убия, защото джапанките ми ги галеха. Това го споменавам само за малко допълнителен цвят към синия цвят на лагуната. 🙂 

В Мавриций през март тази година вече се смрачаваше към 19:00. Много ни хареса, но все пак бяхме в резорт 😄 като спомена хлебарките- да, миже би не съм готова за тези неудобства на по-екзотичните държави 😅 Сейшелите чи звучи като добра идея- може би да прибваме за месец или два първоначално. Ще помислим дали е добра идея да си вьемем цялата отпуска и да опитаме без работа и градина на такова място. Може би с работата и детската ще е по-трудна адаптацията за всички ни. Правихме подобно пътуване в далеч НЕ толкова екзотичната съседна Неа Ираклица за 1 месец като се роди дъщеря ни. Беше най-хубавото ни изживяване досега! Като разлики отчитам, че част от детството си съм прекарала в Гърция и се чувствах юочти местна и всичко ми беше познато. Тогава мъжа ми работи 2 седмици и 2 беше отпуска, а аз по майчинство. Раьлика беше и светлата част на деня- до диста по-късно. Но вилата на плажа и усещането за море си ги представям подобни и на всяка друга държава. 

[DaBo 13086]

Колкото една държава е по-близо до Екватора, толкова продължителността на деня е константа (12-на часа). В Богота се съмваше м/у 6-6:30 ч. и се стъмваше м/у 18 - 18:30 ч., в Куала Лумпур около 6:30 до около 19 ч.  И е така откакто свят светува. И най-хубавото е, че няма зимно и лятно часово време. 😉

[Pantelej Putnik 16956]

преди 34 минути , Milos каза:

Правихме подобно пътуване в далеч НЕ толкова екзотичната съседна Неа Ираклица за 1 месец като се роди дъщеря ни. Беше най-хубавото ни изживяване досега!

Не смесвайте нещата! Раждането на детето е нещо, което винаги ще ви е скъпо и мило. Това време и в село Чапръчане да бяхте прекарали, пак щеше да е ярък момент в живота ви. Този факт обаче по никакъв начин няма да промени селото. 

Моят съвет към вас е да прогоните примамливите екзотични представи и да мислите преди всичко по всички други въпроси от ежедневието. Представете си просто живота с всичките му подробности на ежедневието тук и се опитайте мислено да си ги представите там. Решите ли ежедневните препятствия там, екзотиката на мястото ще ви бъде бонус. Този бонус обаче ще е малка част, не се залъгвайте.

Освен това не трябва да забравяте, че когато направиш от удоволствието ежедневие, то губи от блясъка си. По простичко казано - питай бургазлии или варненци колко често ходят лятото до плажа. Изумен бях, че отговорите на доста хора клоняха към цифра, която можеше да се посочи с пръстите на едната ръка на разсеян стругар. 🤣

Обикновения ежедневен живот няма много общо с почивката в резорт. На резорт сме на почивка, а почивката е винаги привлекателна. В обикновения живот едно яйце да искаш да изпържиш ти трябват поне следните неща: яице, масло/олио, тиган, котлон, ток или газ+кибрит. Всички тези неща ще трябва да си ги набавите, за да нахраните детето с едно пържено яйце. Оттам започват всички останали неща, които трябва да си набавите, които след 6 месеца да зарежете там. 😒

[DaBo 13086]

преди 3 минути , Pantelej Putnik каза:

Освен това не трябва да забравяте, че когато направиш от удоволствието ежедневие, то губи от блясъка си. По простичко казано - питай варненци колко често ходят лятото до плажа. Изумен бях, че отговорите на доста хора клоняха към цифра, която можеше да се посочи с пръстите на едната ръка на разсеян стругар. 🤣

Бургазлии не става ли? 😉 Аз дори не мога да плувам... Добре, че отдавна не живея там, че да не се срамувам. 🤣

[antea 13262]

определено е добре наистина да се прави разлика между работа и прекарване на зимата на по-топло, трайно преместване за години напред и една романтична sabbatical year или полу-година в случая (последното подсъзнателно се намърдва в представите на хората, преди да стигнат до битовизмите за справяне, свързани първото) 🙂 та с оглед казаното дотук, най-безболезнено и практично би било прекарване на няколко месеца някъде из Кипър, Малта, по-южна Италия или южен гръцки остров, но и там температурите през зимата ще са около 13-15 градуса, не по-високи, екзотика няма да е налице, но поне по-зелен пейзаж в сравнение с българската сивотия през този период

[Pantelej Putnik 16956]

преди 4 минути , DaBo каза:

Бургазлии не става ли?

Веднага коригирах явната грешка. 🤣

[stanislavpp 65822]

@MilosТемпото на местните в Карибието е толкова бавно , че не бих си завел детето да живее там или да посещава детска градина , за разлика от Южният Пасифик например . И да , малкият ходи на целодневна детска градина  с приятелчета на остров Айтутаки 😉.

 

В Колумбия бих огледал района на Меде(л)ин , доста мнения на експати може да се намерят в нета за хубавите  условия в частните детски градина , прегледайте и ФБ групата ( Medellin international moms) . 
 

Любопитно сравнение на стандарта от nomadicfire:

How expensive is Colombia in comparison to other countries?

Living Expenses  1-Person	Total Monthly Budget
Medellin, Colombia	$955
Cartagena, Colombia	$1170
Sofia, Bulgaria	$1,162
Split, Croatia	$1,381
Rome, Italy	$1,419
Medium City, USA	$3,670

 

Визово не съм сигурен дали е толкова розово , повечето дигитални номади са с тригодишни М визи , изискващи 90 000 $ инвестиция (наем на къща например ) , от края на миналата година има и нова специална виза за дигитални номади за срок от 180 дни ( с опция за удължаване ) :

https://www.cancilleria.gov.co/v/nomadadigital

[Венелин 1193]

С риск да съм прекалено практичен и да убия романтиката изцяло, опитайте да работите на смени по няколко седмици. Примерно отивате с 1-2 седмици отпуск там, оправяте основни битовизми. Единият е поискал общо 3-4 седмици и продължава с битовизмите и гледането на малката, другият работи. След това другият някак си е изкопчил или изкопчва още някакви седмици, докато първият работи. И се надяваме, че устройването е пълно, малката е на детска, има всички ключови мебели и логистиката по ядене, събиране на витамин Д и т.н. е готова.

Аз също започвам работа в 10-11 часа сутринта, защото работя с Европа. Но това пък ми реже много стабилно от вечерните часове след детската на детето, та няма пълно щастие. Въобще, всичко под 40-ия паралел не дава достатъчно дълги дни, освен ако наистина човек не става в 6 сутринта.

От малкото ми опит със страни извън западната култура и гледането на деца там - мисля, че самата детска градина няма да е място за природа и слънце. По-скоро в зависимост от таксата ще е по-хубаво или по-смотано устроено място за игра на закрито. Евентуално с климатик на 16 градуса.

Сега се замислям: няма ли някакви оферти стил "Еразмус" за малки деца? Където да съберат една банда хлапета от цял свят на топло място от септември до ноември примерно. Поне ще реши въпроса с избора на дестинация.