До Молдова и обратно с автомобил

[binel 70]

Да дам и нашият малък принос на тема Молдова. 

Независимо, че разделът е Румъния и Молдова, написаното за Молдова тук не е чак толкова много и се надявам нашият опит да е на някому от полза.

За разлика от другите два пътеписа, ние пътувахме с кола и ще споделя малко впечатления за това.

И така, по време на пандемията хората толкова много си говорехме за различни видове пътувания, че на мен ми се заби в главата чутото от позната и в последствие прочетеното за молдовските винарни. Основно вписаната в книгата на Гинес като винарна с най-голяма колекция от вина Милещи Мичи и винарна Крикова, славеща се като място посетено от много известни личности. Но за тях ще спомена по-долу.

Изчетох каквото можах по сайтовете за тези винарни, естествено попрочетох оскъдната информация както тук, така и по туристически сайтове. Бях наясно, че Молдова изобщо не е туристическа страна, но пък споменатите винарни не бяха за изпускане.

В крайна сметка резервирах турове във винарните като в първата нямаше проблеми, а във втората процеса беше дълъг и сложен, тъй като нямаше онлайн резервационна система и трябваше да се резервира през туристически агент, но към момента на посещението ни вече имаше работещи възможности за директна резервация. Направих резервация за три нощувки в Кишинев. Тъй като знам колко тегаво се пътува в Румъния, предвидих и по една нощувка в двете посоки.

И така подготвени на 19.04 преминахме учудващо бързо Дунав мост и потеглихме на север. Като цяло, винаги съм мразил да карам в Румъния в участъците без магистрали, а тук се очертаваше почти целият маршрут да е такъв. Планът беше първата вечер да нощуваме във Фокшани. Естествено в Букурещ и около него имаше традиционни задръствания и след около малко повече от 5 часа и две спирания за кафе пристигнахме. Нещо, което ми направи впечатление за по-голямата част от пътя след Букурещ посока Фокшани, че платното беше много широко с допълнителна лента във всяка посока като на снимката

Народа си караше в дясно и се изпреварваше нормално. Не бях попадал до него момент на подобни пътища, но пък свикнах бързо с предимствата.

Във Фокшани на влизане ми направи впечатление множеството знаци да не се снима и както по-късно стана ясно това се дължеше на доста големи военни формирования разположени там. В самият град няма какво особено да се види. Разходихме се в парка, центъра, намерихме си прилично заведение за вечеря и се поглезихме с румънската кухня😉

На следващата сутрин след вкусна закуска в хотела и една бърза покупка на паста за зъби, която се оказа сме забравили, продължихме за Кишинев. Пътя беше все същата гледка и след няколко часа пристигнахме на граничния пункт. Нямаше много автомобили, но затова пък от ЕС се излизаше бавно🤣 Като цяло проверката беше съвсем прилична и като разбраха, че след Молдова не мислим да ходим в Украйна, ни изпратиха по живо по здраво.

На молдовска страна на границата се беше извила стройна колонка автомобили като на снимката:

Учудващо обаче опашката вървеше бързо, хората събираха документите на 5-6 автомобила за обработка и реално за двадесетина минути минахме. Естествено компютъра заби, точно на нашите документи, но рестарта свърши работа. При граничната проверка изискаха и шофьорска книжка, май автомобила се вписва на водача в системата. Митничаря, след като се осведоми, че отиваме да се разходим загуби интерес към нас.

И така вече сме на финалната права към Кишинев, но нали съм се начел с всякаква информация, а пък и неочаквано бързо излязохме от ЕС, решавам, че трябва пътьом да добавим още един туристически обект - двореца на Манук Бей (Conacul Manuc Bey). Същия този бей се оказва роден в Русе арменец, а реално двореца е строен от наследниците му, но пък снимките ми бяха харесали и трябваше да го видим. Запасихме се с кафе на първата бензиностанция и поехме по съветите на навигацията. Времето беше гадно и дъждовно, а асфалта на места липсваше. Дори и в България не се среща такъв път. Но пък разстоянието беше малко, навигацията чак се загуби по едно време, но в крайна сметка ни доведе. Запътихме се да си платим входната такса и неочаквано получихме и екскурзоводка, която след като ни пусна да разгледаме самостоятелно етнографската сбирка в едната допълнителна сграда, ни отведе в двореца, разказа ни историята и ни преведе през всички стаи на двата му етажа. Много ме впечатли края на маршрута, който през подземен тунел ни изведе в другата сграда, от която тръгнахме. В следващите снимки може да се види част от двореца и тунела. Останалото го има в нета и не е нужно да го описвам.

След като се разходихме подобаващо из двореца решихме, че е време да се запътим към Кишинев и да се настаним в хотела. На двадесетина километра от столицата се появи малко по-сносен път и движението стана леко по-интензивно. Естествено бях избрал хотел извън центъра, след като се начетох за ужасното движение там. Като цяло добър избор се оказа, винаги намирах място за паркиране, а хотела беше чист, с много любезни момичета на рецепция. Едната девойка се оказа бесарабска българка, работила на Сл. бряг, но не могла да получи българско гражданство, но пък получила румънски паспорт! Естествено я разпитахме за всичко, което се сетихме на чист български език и затвърдихме впечатлението, че Кишинев не е туристически град. Няма да пусна и една снимка от там, тъй като в другите пътеписи има всичко по-важно.

В града се движихме с таксита, които изобщо не са скъпи. Единствената работеща онлайн платформа за такси е Yandex. Плаща се само в брой, като чейнджове има много. Не намерих банкомат, от който да изтегля без такса от Револют.

Заведенията като цяло са в централната част, не са никак лоши. Ще спомена само един молдовски ресторант, който ме впечатли с обслужване и меню - "Ла Тайфас". Там може да се опита всичко национално, което сте чули за Молдова. 

Ден трети:

Тъй като посещението на Милещи Мичи беше планирано за 13 часа, решихме да посетим централния пазар. Метнахме се на таксито, Гугъл с помощта на шофьора ни отведе до симпатично кафене където пихме кафе и закусихме, след което със свежи сили обиколихме множество сергии на пазара. Естествено нищо не купихме, но пък се потопихме в атмосферата на кишиневския пазар. Около обед поредното такси ни достави до автомобила паркиран пред хотела ни, за да потеглим към Милещи Мичи. Наближавайки последните 200-300 метра асфалта стана перфектен, почнаха да се виждат интересни сгради и съоръжения тип порти на замък, вътре фонтанчета изобразяващи леещо се бяло и червено вино. Тъй като бяхме подранили се потопихме в магазина и набързо напълнихме кашонче с вина, за които бяхме чели.

В обявения час се натоварихме на едно електрическо влакче с всички туристи, като всяка групичка според езика, който бяха избрали си имаше по един екскурзовод.

Гледките под земята наистина бяха впечатляващи. Галерии с бъчви, колекционни помещения, включително и частни колекции с вина, улици с табели като в подземен град. По целия маршрут ни изненадваха различни неща, като шадравани, сеизмичен уред заради близоста с Вранча, табели с обозначение на колко метра под земята сме, фалшива врата, зад която са криели колекциите по време на сухия режим на Горбачов и не на последно място сертификата на Гинес. Екскурзията премина през дегустационните зали, в които останаха част от туристите, но ние като "заклети трезвеници"😉 приключихме тура в магазина, който вече не ни беше интересен.

Следващите снимки са от този подземен град и ще са повечко, тъй като не видях някой да е публикувал нещо за там. Надявам се снимките да помогнат да се придобие представа за размерите на това съоръжение. Тази изба, както и следващата Крикова са изградени изцяло в част от галериите на изоставени мини, от които е добиван варовик. Използваемата част и на двете е много по-малка от общата.

Това на последната снимка е фалшивата врата, зад която има огромна галерия, до която не се допускат посетители. Там са били съхранявани огромни количества вина по време на сухия режим. Какво ли не измислят хората... 🙂

Ден 4-ти:

На следващата сутрин със свежи сили потеглихме на северозапад от Кишинев, за да достигнем набелязаната цел - винарна Крикова. Беше сравнително рано в съботен ден и на отиване нямаше особен трафик в града, което беше не малко облекчение за шофирането ми. В интерес на истината когато видеха българските ми номера на колата, хората проявяваха разбиране към опитите ми за шофиране в непозната обстановка 🙂

Винарна Крикова съхранява също огромна колекция вина. Там се съхранява и златната колекция на Молдова, която включва вина произведени от самата винарна, но и такива произвеждани в републиките на бившия СССР, както и вина производство на много държави от цял свят. Вино от България обаче не видях. Най- ценният експонат, който може да се види и ще забележите надолу в снимките е бутилка вино, произведено 1902 година в Израел по повод Великден. Както и в предното подземно царство и тук се съхраняват частни колекции. И на двете места ни разказаха, че основни вложители в тях са китайски компании, които по заявка на свои клиенти изтеглят за продажба или консумация в ресторанти бутилки с тези бутикови вина.

Друго с което е прочута винарна Крикова е множеството известни личности и държавни лидери, които са я посещавали. Като например Юри Гагарин, от когото е запазено написаното в книгата за посетители. Неизвестен за мен факт беше, че и президента Георги Първанов е бил гост там.

По-интересен за настоящата историческа обстановка е факта, че Владимир Путин е празнувал 50-тия си юбилей там. Тогавашният президент на Молдова му подарява колекция от 607 бутилки вино заедно с място за съхранение в изложбената зала, където се съхраняват частните колекции. Миналата година обаче предвид военните събития е взето решение тази колекция да бъде преместена в складовете и да не е достъпна за посетители. Свалена е също така снимката на Путин от колекцията снимки на известни личности, посетили винарната. Ако бях прочел това по-рано, със сигурност щях да потърся къде е ниша 275, въпреки, че имам подозрението, че се намира в една преградена за посетители галерия. 

Нещо друго, което нямаше как да не ми направи впечатление - карта на света с поставени флагчета на държавите, за които се изнасят вина. Почти цяла Европа, включително всички съседни нам държави, но не и България.

Част от екскурзионната програма е посещение на подземен киносалон, където с чаша шампанско в ръка можете да се насладите на разказа за историята на създаване на винарната, произхода на името и съдържанието на нейните колекции.

Тъй като има вече не малко снимки в другите пътеписи от Крикова, ще покажа повече основните моменти по-долу.

 

Напускайки винарна Крикова, вече бях убеден в нещо, което прочетох в друг пътепис - "Всичко, което си заслужава да се види в Молдова е под земята".

Обратният път вече беше с повечко трафик, но пък аз вече бях с опит в шофирането между дупките заедно с другите джигити на пътя и реших да спра в местен Кауфланд, от където да си напазаруваме различни вина за нас и за подаръци, в количество което не би възмутило особено митническите служители. Естествено се бяхме подготвили с информация за видовете вина и имахме стройна организация какво ще се пазарува. За следващата сутрин бе планиране завръщането ни обратно.

Ден последен (по-точно сутрин):

Знаейки, че път ни чака се ококорихме раничко. Момиченцето на рецепция още спеше на бюрото, но ни усети като си тръгвахме 😉

Пътя до границата го взехме бързичко, още повече, че не валеше и дупките не ни плашеха. Изненада беше, че в обратната посока граничният и митническият контрол са на един пункт, в случая на румънска страна. Потоците на коли от ЕС и други бяха разделени. Молдовските гранични и митнически служби проявиха вял интерес към нас. Румънските гранични служби някакси ни обработиха документите, но силите на митническите служители недостигаха. Аз естествено бях поразхвърлял виното из багажа, за да не се набива на очи, че понятие си нямам какви са нормите за внос в ЕС. Не след много дълго млада румънска митничарка се навря в багажника на колата с бодрото "Буна зиуа" на което аз ведро ѝ отвърнах "Гут морнинг". Девойката погледна номера на колата и засия от щастие, че ще може да потренира английския си. Но ентусиазма ѝ се изпари буквално на следващата дума и тя безвъзвратно установи, че английският ми е на ниво по-зле от ранен Гугъл, а нейният руски е недостатъчен, за да разбере какво ѝ плещя. В крайна сметка се успокои, че не пуша, т.е. цигари няма да изрови, а алкохолните ми запаси не включват твърд алкохол, след което рязко загуби интерес и ми пожела "Друм бун"!

Ами в общи линии това е. За Румъния няма да разказвам, все пак реших да пиша основно за Молдова.

За вината почти нищо не казах, но това, което опитах като сухи вина беше невероятно. Молдова се слави като голям производител на шампанизирани вина и сигурно са интересни, след като ни запознаха с технологията на производство и колко дълъг е процеса, но моите вкусови предпочитания са малко различни и не мога да ги оценя. Има още няколко големи винарни, които не сме посещавали, но купихме техни вина и бяха също страхотни.

Надявам се да съм бил полезен за тези, които планират подобно пътуване!🙂

 

[Radnev 15279]

Дълго отлагах пътешествието Одеса - Кишинев, а после започна войната. Така, че Одеса отпадна и някак си пътуването само до Молдова малко ми се обезмисли. Сега като те чета, намирам нови сили и вдъхновение😀.

Досега съм пил два пъти молдовско вино, като и двете вина бяха със странен сладникав вкус. Интересно ми е това характерно ли е за молдовските вина или просто съм случил на такива?

[binel 70]

преди 7 минути , Radnev каза:

Дълго отлагах пътешествието Одеса - Кишинев, а после започна войната. Така, че Одеса отпадна и някак си пътуването само до Молдова малко ми се обезмисли. Сега като те чета, намирам нови сили и вдъхновение😀.

Досега съм пил два пъти молдовско вино, като и двете вина бяха със странен сладникав вкус. Интересно ми е това характерно ли е за молдовските вина или просто съм случил на такива?

Според мен просто си случил на такива. Действително имат много видове сладки вина, които аз също не харесвам и не съм ги пробвал. Опитай например Codru на Крикова, което можеш да намериш в Румъния. На мен много ми хареса, както и един купаж на шато Мими с Пино ноар, Сепарави и Рара Негра, но не знам от къде може да се купи наоколо: