Венецуела - напук на страха . Остров Маргарита .

[patilana 10294]

Няма да скрия , че ми беше напрегнато от решението да посетя тази страна , за която  спомените на посетилите я в последните няколко години магеланци , не бяха особено приятни , меко казано . При последната промоция на турците , една голяма група магеланци , които със сигурност имат повече информация за нея , отколкото мога да събера аз , накупиха билети и аз ококорих очи . Много исках да тръгна с тях , но техните физически данни са далеч от моите , и си останах само с желанието . Тогава дойде питанка от магеланка @Тополска , която не ми е известно да катери всяка събота знайни и незнайни баири по света и у нас , и аз припознах своя човек . Така се озовах с билет . 

От сега ще напиша , че не видях нищо от това , което ми беше първо желание - Анхел и Ориноко . Ще опиша причините за неуспеха ни . Видяхме други места и не мога да кажа , че съм изпитала каквото и да било разочарование . Венецуела е прекрасна ! 

По реда на пътуването . 

Започвам с полета Истанбул - Каракас , не защото съм впечатлена от 13 часа в самолет , а защото някъде над Атлантика се проснах в целия си ръст на пода  и докарах сърцетуп на целия екипаж . Търсили и медицинско лице на борда . Не намерили и се е наложило да се връщам сама в настоящето . Справих се . Причината за сторполясването не мога да знам коя е . Това , което ми е известно на мен е , че малко ме болеше стомаха, естествено от една салата , и имах нужда от вода . Нямам представа колко и къде съм била докато съм била в несвяст . На два метра под земята или на още 10 000 м над нея .  Сред нас има доста хора , които си вадят хляба като членове на екипажи и държа да им споделя , че обучението им по първа помощ със сигурност не отговаря на нуждите на тези , които имат нужда от нея . Да стоиш с ръце зад гърба и да задаваш въпрос - Добре ли сте ? - не е нито първа , нито последна помощ . Да бяха ми лиснали шише вода , щеше да е далеч по - ефикасно . Край с мрънкането . 

Щом се изправих , сама , ме заразпитваха на кое място съм и сама ли пътувам . Стори ми се по - ефикасно да си извадя бордните карти , отколкото да се занимавам с устни признания и си признах за наличието на спътници . Разпитът водеше един от пилотите . След като видя , че летя от София , той видимо си отдъхна и предаде това спокойствие на главната стюардеса и всички нисши представителки на екипажа  . Нямам оплаквания от тези прекрасни дами . До самия край на полета идваха при мен през пет минути да ме питаха дали съм окей и ми носеха вода , която си просех , възползвайки се от тяхната загриженост .  Оживях  за да разказвам .

Полетите ни до остров Маргарита и обратно бяха с Laser Airlines - https://www.laserairlines.com/. Нямах никакви проблеми с плащането - дори не ми искаха верификация на картата . Полетът Каракас - Порламар трае 31 минута и официално си го записвам като най - краткия в моята кариера на летящ със самолети . Никакви закъснения , никакви специални проверки на летищата . Докато дадат по една чаша пълна  с лед и вода и си стигнал . Трансферите от летище Порламар до всяка точна на острова са фиксирани и обявени пред лентата за багаж . 

За край на този пост ще споделя , че навръщане не произведох никакви драми със здравето си на екипаж и спътници . Подготовката ми включваше бутилка 1,5 л вода 

 

[Тополска 1087]

За сведение на аудиторията, @patilana  е много мъжко момиче и дори не ни уведоми за своите неволи по време на полета. Разказа ни за тях едва на Венецуелска земя.

[patilana 10294]

@Тополска Никаква мъжка сила нямам , а само добро възпитание . Не можеш да си позволяваш да вгорчаваш живота на когото и да било . Е, не съм им виновна на екипажите , че са си избрали тази професия .

 

Темата ми ще е повече информативна , отколкото емоционална , защото не искам да се впечатлите толкова много от острова , както бях аз , и да хукнете към него . Искам цените на билетите да си останат ниски , за да отида поне още веднъж 

 

В този ред на мисли , започвам с визите . 

Венецуела не изисква визи от притежателите на български паспорт .

Влизането в страната става за около 5 минути - паспорт , разпечатка на настаняване , снимка , отпечатъци на двата палеца и се сдобиваш с печат в паспорта . После попълваш най - простичка  митническа декларация , вземаш си багажа и ... напълно законно тъпчеш венецуелската земя . 

Излизането е доста  впечатляващо - отнема минимум 2 ( два ) часа . 

Ние мислехме , че ще умрем от скука на летището , но се затътрихме там в 7:15 , че да омилостивим служителите за местенца до пътеката . Тъй де , аз трябва да мога да се изпружвам по - лесно в целия си ръст , пък съпругът на Тополска е едър мъж и му трябва повечко място за краката . Добър замисъл . Трансферът ни е безплатен . Първоначално не вярвахме на очите си в салона за чекиране и аз поне ги потърках . Опашката беше зашеметяващо дълга . Плюс някаква огромна тълпа встрани . Всичко това - три часа преди полета .Чекирането трябва да е започнало преди 15 минути .  Оказва се , че ние сме от последните десетина пътници от иначе почти пълен полет . 

Първо , някакъв служител те пита от къде си . После пуска неколцина от чакащите напред .

После един военен ти гледа паспорта . Нашите не пожела да види . Достатъчни му бяха кориците им . Чак след това продължаваш към чек . Е, явно венецуелците нямат претенции към местата си и нашите бяха удовлетворени . Оказа се , че зад всеки чекиращ има англоговорящ , който помага на такива като мен да си споделят молбите . До тук добре . Изненадата дойде от това , че ми издадоха само бордна карта Истанбул - София ! Да , да , никак не бъркам . Другата щели да ми я дадат еййй  там ... Та оказва се, онази тълпа покрай първоначалната опашка ,била от пътници , които си чакат бордните карти . Тях ги раздава друг служител поетапно . Защо ? Ако някой знае , моля да ни просветли . Докато чакахме , един младеж пожела да види на коя държава е паспорта , който размахвах насам - натам . Не даде вид , че знае нещо за родината ни . 

Следва нова опашка , с проверка на паспорт и бордни карти , за да бъдеш допуснат до скенерите . Тъкмо пред нас ,членовете на екипажа ни се появяват за влизане . Оказва се, че  нещо не са попълнили. Отдръпват се да го направят на място и ние влизаме . Следваща огромна опашка . Вече от няколко полета . От няколко скенера , работи само един . По някое време извикват нещо и част от опашката тичешком изпреварва всички . После нашият екипаж най - сетне е допуснат вътре в тази зала и ние отново изоставаме . След това отиват при граничарите , но те им намират някакви прегрешения и им отделят по сума време на всеки . Добре , че си имат свои места за преминаване . Допълнително ги забавя това , че някакъв току - що появил се екипаж на Laser  трябва да бъде пропуснат с предимство , за да не си изтърве полета . 

На скенера моите черупки предизвикват интерес и ми ги вземат най - безцеремонно . Изпадам в тих ужас ! Най - добрите подаръци , които някога съм носила , ми бяха отнети ,защото можели да послужат за убийството на някой !!! Вярно е , че имаше три твърде големи , ама що не ми взеха само тях ?! 

Следва гранична полиция , която се вълнува къде съм била  - Карака , Маргарита ? Ами не съм била в Карака , бях на Маргарита и тя е прекрасна !!! Наистина ли ? Дааа - с широка усмивка . Готова съм да побъбря по темата , ама ме отпращат с бърз печат . Жалко . 

Добре , ама семейството на Тополска още не е минало ! Брех !!! Тъкмо да се разтреса , че ще си изтървем полета и забелязвам ,че екипажът ни все още не е минал през техните будки  Такъв шок никога не съм изпитвала . Бях 100% сигурна , че няма да излетим навреме .

Когато най - сетне се събираме в чакалнята на летището си поглеждам часа - 9:20 . Не мога да повярвам ! Отнело ни е два часа и малко да изпълним всички процедури и остава само да си намерим гейта . Тополска е изтощена и се мушва в първото изпречило й се кафене . След пет минути се оказва , че е трябвало да си каже имената и номера на масата , за да й го донесат ?!?!?! Някак си недостоверно е да си помислиш , че няма да познаеш клиентката си сред другите , които са се настанили на общо петте малки масички на заведение с 15 кв. м . площ  ! Хайде номер на маса , ненадписани естествено , ок ,ама името ?! 

Нямаме сили за разбор . Изоставям ги и тичам да видя къде ни е гейта . Оказва се на три минути от кафенето .  Докато снимам детския кът ,

някъде иззад него се появяват служители с униформи и надписи на гърба - Антидрога ! Тия ако не цъфнат за нас , та на ! 

Гейт 23 ме посреща ограден с въженца и малък скенер в близост до единия край на оградената площ . След малко униформените служители са разпределени от някаква дама- неколцина на скенера , дамата сред тях и един служител до въженцата . Пътниците се строяват в две редици . Мъже и жени . Първо минаваш на физически преглед по дрехите , после слагаш ръчния си багаж на скенера и накрая стигаш до проверка на бордната карта . Да не си помислихте , че паспорта вече е в дебрите на чантата ? Не , държиш го пред себе си през цялото време . 

Да си призная , имаше само един фактор , който ме спаси от изтрещяване - екипажът беше с нас почти през цялото време ! 

След всичко преживяно , на вратата на самолета поздравявам - Хелоу , Юръп ! и въздъхвам с облекчение . 

Не , че в Истанбул не ми отнемат бутилката с вода , ама прощавам им . 

 

Разказвам подробно , за да не си изтървете полета от някакви скрупули към летищния живот ! 

 

[patilana 10294]

Сигурност 

 

Никъде не се почувствах застрашена ! Нито , когато щъкахме по плажа, който започваше от вратата на нашето настаняване , нито когато бродех сама из улиците на Ел Яке , нито когато се паркирах на една пейка  насред Порламар , столица на острова . Моето впечатление е , че хората са взели в свои ръце сигурността си . Покрай тях и туристите са в безопасност докато пазаруват, например, докато са в местата си за настаняване или щъкат из някой от двата острова в близост до Маргарита . 

Нашата икономка , Аида , каза , че можем да си оставим документите и парите в стаите . Напълно безопасно било . Последвах съвета й , защото каса нямаше , а по - добри идеи къде да си скрия тези важни неща нямах . В един момент по масичката в стаята ми се подмяташе сериозна сума пари , защото забравих , че трябва да се страхувам да не бъда обрана  . 

 

Пари 

 

Американският долар е разменна "монета"навсякъде и за всичко . Впрочем стотинки не видях , макар някои цени да бяха и със стотинки . Имат , разбира се , местна валута - боливар .

Според мен я използват само за някакви държавни плащания - заплати в публичен сектор , пенсии и подобни . В магазините цените са в долари . При плащане , може да върнат дребна сума в боливари , но не повече от равностойността на един / два долара . След това ги даваш някъде и ги приемат без проблем . 

Проблемът е в купюрите ! 

Хора !!! пригответе си тонове дребни американски банкноти !!! 

Банкнота от 100$ буквално гипсира човекът отсреща , независимо колко трябва да ви върне от нея . Банкнота от 50 $ кара очакващия плащане да загуби говор и да не прикрие облекчението си , когато види 1 $ за плащане на сметка от 41 $ . Идеята да върне 9 $ на дребно , не беше мечтата на живота на магазинер в добре зареден и оборотен магазин !  Две банкноти от по 20 $ , за връщане от по около 3-5 $ от банкнота , накара нашата Аида да прегърне като своя идеята да се разплатя с нея на следващия ден , след още две хранения , защото щеше да върне само веднъж дребна сума . 

Не приемат банкноти от стари емисии . Колко стари ? Моите най - стари бяха от 2013  , та нямам точен отговор . По - скоро ще откажат да ви продадат нещото , което искате , отколкото да вземат стара банкнота по - голяма от 5 $ . 

Толкова мръсни банкноти , колкото тези , които са в обръщение на Маргарита не съм виждала никъде . За пръв път в живота си си миех ръцете вкъщи , когато съм пипала пари . Повърхността им е като посипана с дребни топчета от прах , пот , мазнина ...