Шри Ланка-далеч от снега през зимата.

[Krum4ov 2067]

Както бях писал, отварям нова тема да нахвърлям някои случки по пътуването ни на тук, а и на туктук тук там.

Тръгнахме с автобус на Метро за Истанбул. Пътуването мина меко казано тегаво, поради наличието на новата генерация български селяни(байганьовци де, произхода мен не ме вълнува) в автобуса. Имаше няколко момичета с едно момче. Цяла вечер се говореше на висок глас, направо се викаше. Основни теми за обсъждане бяха, колко било яко в Щатите на бригада(според мен от там идваше самочувствието на групичката и несъобразяването със спящите хора), а другата тема беше свързана с дискотеките в Благоевград и как се обикаляли всички и накрая се завършвало с чалгата във Флай. След цялата вечерна поудрямка прекъсване от викове: Ау дааа, там си избухвахме и ние на чалгията, стигнахме Истанбул рано сутринта. 

Истанбул си е Истанбул. Тук веднага трябва да направя една вметка. При пристигането ни, знаех че трябва да питам стюардесата къде да слезем по-рано за да си хванем шатъл до площад Таксим. Спря на едно място автобуса и тя каза, че се взимали сервизни коли за европейските квартали. Питах аз, дали става и за Таксим и тя ми вика, че такси можело отвсякъде. Накрая като казах че Таксим е площад, тя ми каза че можело от там само за съседните квартали. Как да е, слязохме си горе на автогарата и питахме как да стигнем. Оправихме се пристигнахме и си оставихме багажа там на един чанта отопарк. Разходки из града и лека умора. Вечерта полетът за Дубай ни беше в 01:00 и ние поради приказките за огромните задръствания и пътуването минимум 2 часа до летище Сабиха си взехме в 17 шатъл и разбира се стигнахме в 17:45. Какво правихме до полета освен пренареждане на багаж и козметични процедури? Скучахме. Полетът до Дубай вече трябваше да ни даде шанс да поспим. До нас седнаха 3 турци на около 30 години и извадиха една бутилка Джак. Тъкмо позадрямах и се будя. Поглеждам от другата страна на пътеката и една стюардеса казва на турците: Без повече уиски. При което единият почна директно: Добре кажете си имената и кой ви е шеф. И се почнаха едни разправии със стюардесите, пътника отпред, който получи дори предложение за бизнескласа, но отказа. Все пак след известно време, когато една стюардеса каза на компанията, че при кацането, директно ги прибира полицията, групичката внезапно се успокои. 

Дубай пак пристигане рано сутрин. Първо впечатление, както всичко е много подредено, така на нашия терминал има спирка на градския, но не намерихме от къде да купим билет и взехме такси до метрото. От там към Дубай Мол и Бурж Халифа и цял ден хем скука, хем ходене, хем едно голямо нищо. На връщане питахме на едната метростанция как да стигнем до Терминал 2 и тая ни вика следващата метростанция(която се казваше Терминал 2 Фрии зоун и ние въобще не искахме да ходим там и обяснихме разликата). Накрая видяхме че трябва да се върнем до друга станция и автобус от там до летището и тъкмо да влезем и служителката ни вика и каза наистина ли искате с автобус, слезте долу и вземете 17. Слизаме вече скапани чакаме...чакаме и накрая виждам една карта и поглеждам че тъпия 17 ходи до свободната зона. Айде върнахме се в метрото и се оправихме накрая както бях видял половин час по-рано.

Почакахме няколко часа за полета до Коломбо, а на летището шок. Явно терминал 2 е за мизерниците от Индия Пакистан и подобни и ние попаднахме в една малка Индия. Ясно е че хората имат друга култура, в което няма нищо лошо, но да си мъкнат жените в мъжката тоалетна и да ги слагат до писоарите за да не ги загубят беше малко крайно. Разбира се и всякакви дребни случки, които хем са забавни, хем ти дават поглед над различните общества и ти става малко жал за някои хора. 

Пристигнахме през нощта в Коломбо. И най-накрая ни чакаше легло. Бързо се оправихме на летището с виза и смяна на пари. Взехме си такси, което излезе без пари и при 1 долар бакшиш за шофьора видяхме най-голямата и искрена усмивка. Пристигнахме, настанихме се пооправихме се и заспахме. Днес бяхме на плаж, возихме се в туктук, ядохме местна храна,, пихме местна бира и сега малко почивка. Иначе ядохме банани с големината на един човешки пръст, които си растат тука в двора. Запознахме се и с маймунката Майкъл Джексън. Пихме от кокос, аз изгорях на лява ръка    По късно ще видим и нощния живот как е, но засега си е лудница отвсякъде  Утре палим към старата столица Анурадхапура във вътрешността на страната. По-нататък може някоя и друга снимка и ще пиша как върви

[Lindt 36427]

Усетих лек упрек за необходимото време до Сабиха  . На отиване стигнахме за час, на връщане за 2,25 минути. Не съм казвала никъде минимум  , макар че за мен би бил толкова. 

Колко време "се оправяхте" с визите и смяната на пари?

Колко "без пари" ви беше таксито до Коломбо? 

Приятно изкарване 

[Krum4ov 2067]

Не е упрек. Просто супермного хорa кaзaхa тaкa. Дори не помня кой. Визите сa бързи, сaмо попълнете едни блaнки преди дa се редите зa пaспортен контрол. Мнго хорa пишaт и ще се ориентирaте. Тaксито по 400 рупии, демек по 5 лв нa 4 човекa. Но ние сме нa 6 км от летището. Смянaтa нa пaри нa изходa е пълно с местa в сaмото летище.

[Sun4o 5322]

Не си попадал явно на задръстване в Истанбул...между другото, статистически това е града с най-голям трафик и задръствания в Европа. Да минеш Босфора към Сабиха, т.е. Азиатската част на Истанбул често отнема 2-3-4 часа, поради тази причина вече правят 3-ти мост над Босфора. Както и метро под водата. Късмета в случая е, че февруари месец е слаб откъм туристи и бизнес и навсякъде е по-слаб може би трафика.

[Krum4ov 2067]

Е чат пат съм попътувал в Истанбул доста. И да, попадал съм в задръстване. Просто при всичките приказки се презастраховахме супермного и тръгнахме 8 часа по-рано и бяхме на летището 7 часа по-рано. Иначе аз ако бях сам, както се знам щях накрая да тичам за полета, но в крайна сметка си почакахме доста часове. Все пак това е един детайл, който не мисля да е важна част от нашето пътуване. 

Сега още малко интересно инфо. Пихме Лайън стронг, лагер, и стаут. Лагерът е лек и супервкусен. Другите са по 8,8алк. и е въпрос на вкус. Нощен живот нямаше, защото има някакъв национален религиозен празник. Поне взехме достатъчно бира и си полафихме добре тук. Дойдоха една млада двойка на около 23-24 години момче и момиче руснаци. Жалка картинка. Гледаха ни като някакви отрепки и когато ги поздравихме едвам промърмориха хай. Пича, който държи мястото за настаняване и с който си лафим супермного, каза че мислел да ни запознае, понеже сме от близки държави, европейци, но като ги видял директно в стаята. Както и да е, местните са толкова готини хора, дружелюбни, усмихнати, чаровни по свой собствен начин, че ги чувстваш като близки приятели и ти е драго да говориш с тях, дори да не се разбирате.

[Krum4ov 2067]

Поздрави от Анурадхапура. Уникален град с много красиви храмове и исторически забележителности. Днес ще разгледаме по-подробно. Иначе тук сме при някакви местни, които ни хранят свръхобилно и остава храна за поне 5-6 човека. Единият ще ни развежда с колата из стария град и договорихме по-евтина цена от входните билети. Той ни предложи де. Снощи пихме кокосово уиски-Олд Арак. Пълно е с палми и някакви големи пилета като чапли. Вчера, когато бяхме при лунния камък видяхме и много маймуни. Довечера ако остане време, малко по-подробно.

[Krum4ov 2067]

И така, ден втори. То си беше вчера. Станахме и тръгнахме в 9 без 10 от Негомбо Трябваше да се прехвърлим в Куронакале към Анурадхапура. Автобусът беше екстра, климатик до простуда, индийски ритми на конвейр и зверската растителност по пътя. И така изминахме едно кратко разстояние за едно некратко време и пристигнахме в следващия град. Куронакале беше голям сравнение с Негомбо, шумен сравнение с Негомбо и гарата беше доста по-обширна от тази в Негомбо. Все пак бързо намерихме автобус за Анурадхапура, намятахме багажа в поредната Тата и полетяхме към крайната цел за деня. Сега да кажа полетяхме, че е пресилено-да ама не. Автобусът ни караше толкова бясно, че прекарваше непривично за Шри Ланка повече време в дясната лента изпреварвайки абсолютно целия трафик. Дори когато продавачът на билетчета се озова на земята и ние всички изпаднахме  ужас след поредното изпреварване, той се изправи усмихнат като герой от индийски екшън току що избил 10 човека и се захили най-искрено, забавлявайки се на собственото си падане, явно нещо обичайно в работата му. След известно време вече свикнахме и все пак се усетихме, че шофьорът надали кара за първи път и просто това е стилът му на каране, както и на почти всички други местни. 

И така пристигнахме в Арунадхапура. Слязохме от автобуса и докато се чудихме как да си намерим място за спане, дойде веднага един местен и ни пита дали търсим място за спане. После ни каза, че дава стаи с баня, тоалетна , вифи и ние питахме дали има топла вода. Той казва няма, топла, ама има нормална. Пита колко пари бихме платили и ние веднага си направихме сметка до 1200 рупии на човек(около 15 лв). Той ни вика: Ааа не стаите ги давам за 2000, най-малко мог да ви направя отстъпка до 1500; ние: 1500 на стая ли? и той:Да! Ние:Амиии добрее   и накрая вместо 1200 по 750 рупии или двойната стая за 19 лв. Закара ни с негоата кола-едно новичко Сузуки Суифт, в което се накачулихме. Оказа се че банята и тоалетната са си в стаята, а нормалната вода не е наистина баш студена, ама докато свикнеш с температурата си се изкъпал. 

И така, настанихме се  нашия човек-Сусил ни казва: Абе ако искате утре така и така, ще гледате стария град, ще ви разведа с колата за малко по-евтино и хем транспорт, хем ще си обиколите, хем по-малко ще платите. Ние директно се сугласихме, а междувременно сестра му ни сготви на 4-мата, храна достатъчна за около 2 автобуса дебели български туристи от тия, които ядат без да спират. Еми, каквото ни беше по силите хапнахме, после аз намирах сили още няколко пъти и накрая дори аз не можех и пак остана супер много. И Сусил вика, Абе да ви разкарам сега с колата из две три дагоби(будистки храмове с формата на камбана, в които има някаква част от Буда.Е заслужаваше си, Заведе ни до едно място където имаше много стар лунен камък. Оказа се че лунния камък се слага на входа на свещените будистки места, за да може човек да си пречисти главата, след като се е събул. Имаше и диви маймунки из дърветата и природата навсякъде е нереално красива. 

След това се прибрахме и Сусил купи арак-кокосово уиски, с което си изкарахме доста приятно вечерта 

Днес стана време и за пълната разходка из стария град без двете дагоби от предната вечер. Уникални будистки храмове с много история, които ни пренесоха в един непознат свят, подобен на приказките от 1001 нощ. Сусил викна и един негов приятел, който се оказа гид(но не ни иска пари за него, макар че ние разбира се му оставихме по-късно). Това да обикаляш с такъв човек, както винаги се оказа супер ценно. Разказа ни толкова много неща за будизма и за историята, освен това беше орнитолог по образование, а тук има доста разнообразни видове птици. И навсякъде гледахме дагоби, птици, храмове, маймуни, будисти и едно свещено дърво, едно от най-старите в целия свят. Цял ден обикаляхме, изорях доста на слънцето, особено на свещените места, където трябваше да съм без шапка и с моята гола глава утре ще светя като червен светофар. 

Малко преди залез Сусил ни закара до една близка планина, където също има статуи на Буда и дагоби и уникални гледки, които няма да си правя труда да ги описвам, защото просто трябва да се видят. На връщане Сусил ни пита какво ще правим утре и предложи един тур до Сигирия, Дамбула и някакви фабрики май за чай. Спазарихме се за 60 долара да ни разведе с колата и накрая да си вземем автобус до Канди и да спестим един ден. А утре все пак имам рожден ден. В България е утре....

но в Шри Ланка е точно сега, така че спирам с писането   Очаквайте продължение 

[Polina 19640]

Хехех...Крумчооооо, честит рожден ден! Здрав и щастлив!Празнувай подобаващо и много, ама много хубаво да ви е! И забавно!

[Nati 924]

Честит рожден ден и от мен! Весел и незабравим празник! И да знаеш, че чета всичко с голям интерес

Редактирано 19 февруари, 2015 от Nati

[lyusi 9247]

Честит рожден ден и от мен! Весел празник и незабравими преживявания! Наздраве!

[Krum4ov 2067]

Благодаря ви за прекрасните пожелания. И така вече сме в Тиса и утре сме на сафари. Все пак да продължа от мястото, на което спрях. 

Сусил се оказа много готин и цялото му семейство. Беше ни малко тъжно, когато се разделихме с останалите сутринта и потеглихме към Сигирия-една от най-големите скали в света. Все пак си беше хубаво да попътуваме с кола и човек, който е запознат с района и започва всяко изречение с because или normaly. След като тръгнахме към 9 сутринта, спряхме да хапнем на бързо на едно място и продължихме напред в стила на Кубрат Пулев. Както караше Сусил спря след един мост и каза да идем да видим слоновете.

 Еми видяхме ги, много са готини. Продължихме към скалата. 

Но сега дойдоха другите с бирите, така че продължаваме по-късно 

[Gentleman Basta 6836]

Разминахме се на косъм! Днес в 13:00 тръгнахме от Tissamaharama и вече сме в Ella.

Днес всички намазахме с леопарда - видяхме един около 5 пъти. 2 от тях не бяха моментни, а ходене из тревата и лежане на дърво. О, и веднъж лежерно пресече пътя!

 

Дано и утре извадите късмет. Ние бяхме с Janaka, който е много добър, но когато 1 види леопард звъни на всички и се насъбира тайфа.

[Krum4ov 2067]

Ей здрасти, радвам се че сте видели леопард. Ако сега отивате във вътрешността мога да ви препоръчам място в Анурадхапура. Ако има нещо пишете на лично. 

[Gentleman Basta 6836]

Имаме всички резервации направени, няма мърдане. Иначе добре звучеше твоят човек.

[Krum4ov 2067]

Бях стигнал до Сигирия. И така когато наближихме видяхме за първи път скалата. На снимки винаги изглежда доста по-ниска, но на живо е нещо, което човек трудно може да си представи-огромно и величествено.Разбира се, пълно с туристи и както и на другите места при входа има гидове, които се предлагат. Ние от гидове не се нуждаем и без това знаем че изкачването в тази жега е убийствено и ни стигат тези емоции. А пък и бяхме запознати с историята на скалата, разбира се най-основно. 

И започна изкачването. Първо след входа се минава през една невероятни градини, много добре поддържани, въпреки високите температури. Разхождат се маймунки и туристи. Всеки мъкне фотоапарат и вода. Вода, от която накрая, почти не бях пил, въпреки съветите на Сусил, че ще ни трябва поне 1,5 л. на човек. След градините идва и изкачването на основите на скалата, където все още ъгълът е по-малък от 90 градуса. Все пак стръмни стълби, високи стъпала, позната реч(ама руска), маймуни по скалите около нас, и при първото обръщане назад след първите стълби от устите ни излиза по едно: Йеее/Ухааа/Уоуу и всякакви произволни. Гледката е невероятна, а сме още в най-ниските части, представяме си какво е нагоре и продължаваме. И постепенно гледките стават все по-хубави и разнообразни. Вече се изкачваме нагоре по вита стълба и все едно сме на самолет, който набира височина. Края на витата стълба дойде, но не и на изкачването Стигнахме до едни скални рисунки, цветни и уникално красиви. След това продължаваме напред, Стигаме до един страничен отвес на скалата, където е малко по-широко и там туристите си почиват преди финалното изкачване. Има два огромни лъвски крака около стълбите от скала. В миналото е бил цял лъв, но днес са останали само краката. И от там след снимки и кратка почивка започва голямото изкачване. И стигаме горе. По път някой и друг турист ни казва че остават 5 минутки, а гледката става все по-красива. Стигаме до горе и онемяваме. Всичко е неописуемо и се вижда вече във всяка посока. Има едно дърво с дебела сянка, където отидохме да починем. След снимки и релакс на върха, слизането ни се вижда като детска игра. Излязохме по друг път, където е изхода и Сусил ни чакаше. Казваме му как било амейзинг, бютифул, оусъм, магнифисънт и всяка една английска дума, която се сетим. И тръгваме към следващото място. След като денят вече напредна, Сусил вкарва в действие своят нюх да изкарва пари от туристите и предлага нова цена, за да ни закара до Канди. Съгласихме се, а и все пак на рожден ден като на рожден ден. Минахме през няколко фабрики и работилнички, за дърво, където едната ни спътничка си купи огрмна фигура на слон и по-малка на Буда(всеки следваш ден има чудене как ще ги мъкне в бъдеще), после фабрика за коприна и веднага момичетата разглеждат всякакви шалове и си купуват след доста сериозна отстъпка(не си купувайте от там, на туристическите места по крайбрежието има доста по-евтини, макар и не така представени). И аз си купих две тениски, но на доста добри пари все пак. После следва фабрика за бижута. Явно ни мислят за руски туристи и ни убеждават, че 325$ долара за пръстен с камъче, по-малко от оризово зрънце, което дори не е диамант е невероятно евтина цена. Сестра ми само констатира, че в България такива пръстени са по 40 лв. и с мъка се измъкваме от продавачите. После отидохме в градина за растения за Аюрведа. Там местният доктор ни обясни и показа предимствата на повечето растения и докато повтаряше как не ни задължават да си купим нищо и всичко е по наш избор вече всеки си купи по някоя подправка или билка. 

Най-накрая потеглихме към Канди. Пътят беше уникално живописен, растителността постепенно се промени и се появиха други огромни дървета. Минавахме през различни планини, селца, хълмове. Накрая пристигнахме скапани по тъмно в Канди и оценихме факта, че ако бяхме с автобус, щеше да е още по-тежко. Сусил ни намери място за спане, доста по-скъпо от неговите стаи, но и по-хубаво. Беше и близо до гарата, което ни устройваше перфектно. Пихме няколко бири за рд и легнахме да спим. 

На другия ден станах в 6 часа, за да купя билет за влака до Нувара Елия и да запазя места, докато още има. Съответно това бяха първите места   и в 8:47 влакът ни тръгваше. Голямо объркване с тези билети. Бяха за втора класа, качихме се във нея, но места нямаше а вагонът претъпкан. Питахме разни местни и никой не можа да ни помогне. Все пак след 10 минути разбрахме, че сме в друг вагон. Минаването с целия багаж и големите раници през хората главно туристи, предизвика главно гневна реакция от тяхна страна и след второто минаване в обратна посока ни намразиха тотално. Сестра ми отнесе главата на една жена, аз пък премазах една баба, ама какво да се прави. Та оказа се че имало вагон втора класа само със запазени места, където всички да седят и достъпът до него беше затворен. Чакахме следващата гара за да се прехвърлиме и малко трудно се качихме, но все пак успяхме. Дигнахме 4 човека, седнахме си на местата. Едни млади испанци почнаха да се карат с кондукторите, че в другия вагон нямало място и не искаха да си тръгват, макар че бяха платили 5 пъти по-ниска цена. Все пак при думите полиция се навряха в тълпата в съседство, а в нашия вагон настана спокойствие. Казват че това било най-красивият маршрут с влак. Еми засега друг не сме видели, така че се доверяваме. Иначе наистина е много живописно. Появява се иглолистна растителност, след това чаени плантации и се оказва че териториите засети с чай са огромни, около час пътуваме само сред хълмове с плантации. Слязохме на една гара в близост до Нувара Елия. 

Качихме се при един човек с кола с лепенки на нея от Трипадвайзъра за най-добър избор през 2013(явно сред колегите му в града). Предложи ни да ни закара за 26 лв общо до фабрика за чай, където да видим процеса на производство и ние се съгласихме. Намери ни невероятен хотел за по 38 лв двойната стая и след като се съгласихме потеглихме. По пътя ни обясни, че нямал жена и майка му търси, тъй като такива били обичаите. Каза ни че събирачките на чай получават много малки заплати, а разбира се собственици на плантациите бяха мастити бизнесмени най-често от Великобритания, които сигурно прибират 99,9% от печалбата. 

Какво стана в чаената фабрика и следващите дни и дали видяхме леопард в Яла, ще пиша по-нататък. 

[Krum4ov 2067]

Ииии пристигнахме в чаената фабрика. Беше ни обяснен процесът на бране, преработка и производство на чай. Видяхме го поетапно във фабриката, заедно с група възрастни английски туристи. В самата фабрика не се плаща и накрая може да се остави бакшиш. Разбира се, шофьорът който ни докара си взе пари за тази екскурзия, а и после с покупките на чай, всичко се изплаща. А и самата фабрика си функционира, така че добре си е измислено. Шофьорът ни спря и при една плантация, където имаше берачки на чай. Снимахме ги, дадохме им по 100 рупии(1лв.) и въпреки че за нас изглежда малко като унижение да ги снимаме как работят и да им даваме пари, те са щастливи и не го приемат като обида. Вечерта се намерихме с поредните ни нови приятелки. Две момичета от Хонг Конг, които всъщност бяхме видели във влака за Нувара Елия. Сестра ми и приятелката ми ги заговорили и стигнали дотам, че на другия ден и те както нас, ще пътуват към Тиса, откъдето да се отправим към резерватът известен с най-голямата концентрация на леопарди-Яла. И така звъннаха от рецепцията на нашия шофьор, който предложи за 6-мата невероятната цена от 3000 рупии(37,5 лв.) на човек до Тиса. И двете момичета, може би биха се съгласили, докато не им казах че с автобус ще излезе по-евтино. В крайна сметка с автобус биетът беше по 300 рупии на човек- само 10 пъти по-евтино. И така се разбрахме за следващия ден среща 30 минути преди да тръгне автобуса на рецепцията. Първо естествено закъсняхме и нашата група и те двете с по 5 минутки и казах на човека на рецепцията да извика 3 туктука, както бяхме 6 човека. И след още няколко минути идват 2. Опа, ама то хем няма време, хем няма място. Викнахме 3 туктук и останахме с приятелката ми да го чакаме, а вече имаше 10 минути, докато тръгне автобусът от автогарата отстояща на 1км. от хотела. Дойде накрая туктука и ние си мислим, айде на ръба ще сме. Е отидохме в 9:40, а той тръгва в 9:45. Спря туктука и приятелката ми започна да спори за 80 рупии, а на гарата дори не знаем кой автобус търсим, защото крайната спирка е друга. Аз й казвам, по-бързо да плаща, а тя си спори да не се мине. Накрая се оказа, че и другите са платили същата цена и не е имало за какво да спори  Е хубаво, търсим автобуса, ама се оказа че по разписание тръгвал в 9:40, а ние дори не знаехме за къде. Все пак другите едвам удържали за 3 минути, междувременно ми звъняли, аз не съм чул. И на бегом се качихме. Малко ни беше залипсвало возенето в местните автобуси. Шофьорите им караха така бясно, че шофьор на софийска маршрутка би изглеждал като неопитен новобранец, каращ за първи път, пред тях. И така след уникалния маршрут през местните планини, минахме за около 4 часа под 200 км. и пристигнахме в Тиса. Там отседнахме в Травалърс хоум, които даваха много изгодна оферта за сафарито и хонгконгчанките(или както там се казва  ) бяха запазили. Така си разделихме един джип за 6 човека на другия ден и избрахме дългата програма от 5 сутринта до 12 на обяд(късата е до 10 и съвсем малко по-евтина). Бунгалото, в което се настанихме беше място където бих си изкарал дълго време. Едно оризище отпред, заобиколено от палми, а също така палми около бунгалото. Е разбира се вътре в него трудно се издържа и една вечер, ама отпред мога и да пия биричка, докато заспя и на събуждане да продължа 

И дойде време за Яла. Станахме и изпих една торба хапчета за корем и глава. Хем от недоспиване ме боеше главата, хем нямаше как да рискувам коремът да ме предаде сред крокодили и леопарди   Събрахме се нашата кола. Имаше още около 20 човека станали само от нашето място. Всички отиват на Сафари! И потеглихме през града към резервата. А каква е картинката. Минавайки през и без това малкия град, отвсякъде излизат джипове пикапи. Марките са всякакви азиатски. Има японските Мицубиши, Тойота, индийските Тата, а ние бяхме с някакви Махиндра, пак индийски. Джиповете бяха десетки и напъплили по пътя един след друг. Отклонихме се от главния път и ни оставаха 30 км до входа на резервата и видяхме веднага един елен изскочил пред нас в тъмното. Още със самото влизане в природата се започна. По едно време се събрахме всички джипове на едно място. Явно се оправяха някакви документи и се започна едно масово влизане през входа на резервата. Още със самото влизане се появиха разни животни покрай пътя. Сърни, водни биволи, пауни. Лека полека пауните станаха скучни и се започна едно обикаляне по всякакви черни пътища и съответно джиповете се разделиха и бяхме заедно по 2-3 коли като на някои места се засичаха по лабиринта от пътна инфраструктура. По едно време видяхме крокодил, но нашия шофьор не спря и продължи. Накрая стигнахме до едно място пълно с джипове. Оказа се, че има леопард на едно дърво. Стана една тъпканица джип до джип и ние по средата. Все пак го видяхме макар и леко скрит, а разбира се най-добре са го видели най-предните. Е има и няколко снимки, така че мишън комплийт. Повече през деня не видяхме, но имаше всякакви други животни. Накратко какви животни видяхме: диви прасета, варани, водни биволи, сърни, елени, някакви щъркели, малко по-различни от нашите, крокодили, доста интересни всякакви пилета, маймуни, слонове супер отблизо, уникални дървета, хиени(или някакви такива кучеподобни) и още и още. 

Накрая към 11:20 тръгнахме наобратно. Излязохме от резервата и както бяхме сама кола на пътя видяхме един сокол, вече нямаше други автомобили, които да се редят на конвейр. Иначе, когато близо до пътя имаше по-интересно животно, например слон, се събираха по няколко джипа, правеха се снимки и си тръгваха, замествани от следващите. 

Прибрахме се на обяд в 12, хапнахме и тъкмо да тръгнем към крайбрежието и ни заваля първият мусонен дъжд. Изваля се като из ведро и спря. След това се качихме на поредния турбомегаяк автобус и следващите дни стана време за плажните дестинации. 

С тях ще продължа някой друг ден, а снимки като се върна, че тука нета е една идея по-слаб от мобилния ми, когато съм си изчерпал мб на максимална скорост. 

[Krum4ov 2067]

Малко снимки от Шри Ланка и по-късно ще допиша каквото остана  

 

 

 

 

 

 

 

И моята мечта 

[FlyTraveler 38478]

Сложи снимката на леопарда да го видим.

[Krum4ov 2067]

Беше ми на друго място. За съжаление не мога да се похваля с добра фототехника и не се доближавам дори малко до твоите феноменални кадри(то ясно че не е само техниката, а трябва и майсторлък )  Но пък поне зума е хубав и се улавят някои по-далечни обекти чат пат. Ето и две от снимките:

 

Жалко че точно, когато слезе от дървото и си тръгна не си бях настроил зума, да стане някоя по-"незабулена" от клони снимка 

[eloena 3148]

Благодаря ви за прекрасните пожелания. И така вече сме в Тиса и утре сме на сафари. Все пак да продължа от мястото, на което спрях. 

Сусил се оказа много готин и цялото му семейство. Беше ни малко тъжно, когато се разделихме с останалите сутринта и потеглихме към Сигирия-една от най-големите скали в света. Все пак си беше хубаво да попътуваме с кола и човек, който е запознат с района и започва всяко изречение с because или normaly. След като тръгнахме към 9 сутринта, спряхме да хапнем на бързо на едно място и продължихме напред в стила на Кубрат Пулев. Както караше Сусил спря след един мост и каза да идем да видим слоновете.

 Еми видяхме ги, много са готини. Продължихме към скалата. 

Но сега дойдоха другите с бирите, така че продължаваме по-късно 

Този слон го познавам Браво на теб, много си сериозен! Предавал си "на живо" през цялото време, но за съжаление аз чак сега го виждам. Много жалко, можеше да ми свърши работа. От друга страна, може и да е било за добро, тъй като можеше да промени нещо в нашето трипче, а аз много си го харесвам такова, каквото беше Ииии...честит да ти е рожденият ден на голяма патерица! Бъди здрав и сбъдвай мечтите си! Желая много и вълнуващи приключения! Още веднъж ти благодаря за Шри Ланка!

[FlyTraveler 38478]

Е, вие сте си го видели направо, брои се за виждане на леопард. Не мога да преценя съвзем точно, но ми прилича на мъжкар.

Момента на слизането от дърво е много важен за добри снимки на леопард. Последния, който видяхме в Танзания го чакахме около 2 часа да слезе, после скочи много бързо преди да успея да върна апарата на висока скорост (бях я намалил много заради ниската осветеност м-у клоните на дървото) и снимките при самото слизане и после на земята ми се размазаха, направо не повярвах, че направих такава новобранска грешка...

Редактирано 6 март, 2015 от FlyTraveler

[Krum4ov 2067]

Приятелката ми го снима на дървото точно, докато слизаше, но е станал като силует само. Все пак има други добри попадения като например едно усмихнато слонче:

 

Все още нямам всички снимки, защото са на лаптопа на сестра ми и сега си ги пращам на моя. Когато отделя някакви по-добри ще кача малко повечко.

[Krum4ov 2067]

Е май бяхме стигнали до плажните дестинации. То не че има много какво да се пише за тях, ама айде събрал съм и от там някакъв материал. И така тръгнахме към Хикадува, което отстоеше на сравнително малко километри от Тисамахара и сравнително много време път. Схемата беше с автобус до Матара и после до Хикадува с друг. Защо точно там. Ами в Тиса ни го препоръча един местен. Каза че там е спокойно и приятно и няма тълпи от туристи. Добре де, тръгнахме и по средата на пътя забравихме къде отиваме. И аз започнах да изреждам имена на градове и като стигнах до Унаватуна едната спътничка каза това е. И така и аз си викам еми това беше явно, та в крайна сметка както пътувахме до Хикадува, намираща се след Гале, крайната ни цел беше Унаватуна, която е точно преди Гале. И аз питам за автобуси. Казвам до Унаватуна те ни казват да вземем до Гале. Ама аз си мисля, че няма как да се прехвърляме втори път, а въобще не знам че Унаватуна е преди Гале, а си мисля за Хикадува   И отказахме няколко автобуса, докато намерихме един по-скъп до Коломбо, демек след Гале продължава. Големи обърквации, голямо нещо. И накрая преди да сме стигнали Гале ни казват стигнахте. Абе аз бях гледал на картата, че крайната ни цел е по-нататък, ама и гледам, че пише Унаватуна. Е слязохме си и намерихме стаи. В последствие се оказа, че това бил най-оживения им курорт и вместо на спокойствие се набихме на тълпите. То пък едни тълпи, никакви хора нямаше. Само много бели руски и френски туристи и тук там някой местен с тук тук за цвят. На другия ден отидохме до Джънгъл бийч, то джунгла, джунгла, ама красота. Заливче дървета и ние за да спестим ходихме пеша половин час в жегата, докато стигнем до плажа. Там само сестра ми не изгоря. Ама аз като казвам, че е екватора и не е като да пече лятото на жегата си получих отговор: Еми плаж е, нормално да пече. Имаше едни местни младежи, които се понапиха и с една тарамбука гонеха хората, в посока ресторанта-бар на плажа. На тръгване се разминахме с един скорпион и се прибрахме. Този ден плажен. Всяка вечер иначе излизахме по единствената туристическа уличка с магазинчета и заведения. Малко като черноморски курорт през септември беше обстановката. Имаше туристи, но имаше и свободни пространства. 

На другия ден отидохме на близкия и главен плаж. Решихме че няма какво да ходим до джънгъла, който ни беше представен като по-спокоен. А и се оказа че този в градчето е уникален. В един залив, отново ситен бял пясък и слабоприсъствие на туристи. Водата перфектна и чадър с шезлонги, безплатен при поръчка на нещо от близкия бар. Кеф! Следобяда с приятелката ми отидохме до Гале на 5 км и 15 минути с автобус. Това е градът с най-добре запазена колониална архитектура в цяла Азия. Старата част е оградена от стена, която не е мръднала при голямото цунами, а и на нас ни изглеждаше доста стабилна. Е старият град си имаше европейски вид, доста различен от всичко до момента. Но не се знае и колко местни живееха в него, защото по-голяма част може би се използваше за магазинчета и хотелчета. Фарът на града беше доста красив, заобиколен от палми и отново преобладаваха бледоликите туристи. Вечерта, както всяка друга тук, предприехме разходка по туристическата уличка и хапнахме. 

Сега ми се доспа като наследство от часовата разлика, но утре ще продължа...

[Krum4ov 2067]

На следващия ден, както всеки ден там, отидох сутринта до едно близко нетуристическо ресторантче и си хапнах на корем като прасе за без пари. И отидохме на плажа да се гмуркаме. Едната ни спътничка говори колко е лодката до близките скали и там да се отпуснем на повърхността с по един шнорхел и се отправихме. Лодката беше с прозрачно дъно и нашият лодкар ни обясняваше за флората и фауната. Показа ни различни риби и корали, като каза, че голяма част коралите били разрушени от цунамито и трябвало около 300 години за да се възстановят. Е разгледахме. Точно там където влязохме да гледаме с маските не беше кой знае какво разнообразие от рибоци и други обитатели, но все пак си останахме много удовлетворени. Малко ме е яд, че докато снимах клипчета нямаше никакви риби и като си оставих камерата се показаха повече, ама какво да се прави. Следобяда имах план да ида до Уелигама, където да карам сърф. Знаех че рано сутрин или преди залез е най-подходящо. Питах нашият лодкар, който беше и гмуркач и говореше доста сносен английски, а и беше голям пич. Той каза направо да ида на другата сутрин в 9 сутринта и задължително да си наема инструктор. Аз мислех да спестя едни 10 долара, ама реших, че кеф цена няма и ще си наема. Така този ден си остана малко по-лежерен и следобяд решихме да идем до едно място, където има костенурки. Развъдник. Гугълнахме, къде има в близост и си договорихме един туктук да ни закара и върне за 500 рупии 3-ма човека. Мястото беше в едно близко селце на около 6 км. Отидохме там, платихме още едни 500 рупии на човек за входа и влязохме да видим за какво иде реч. Хвана ни едно момиче и ни обясни всичко. Яйцата на костенурките били голям деликатес за хищниците и на 200 яйца, под 10 успявали да си свършат цялата схема и да стигнат до морето и да порастнат. Показа ни къде в пясъка има яйца, като бяха отбелязани с табела по колко са. Показа ни и някакви яйца запъртъци да видим как горе долу изглеждат. После постепенно отидохме към малките сладки костенурчета. едни черни пълни с енергия. Бяха десетки от 4-5 вида. Когато поотраснат ги пускат на плажа и те си заминават по живо по здраво към океана. Които не са по здраво ги лекуват с разни неща. После ни показа в другите аквариуми големи костенурки, които бяха болни от различни неща. Различни хора и рибари ги носели и ги лекуваха в този развъдник. За 20ина минутки разгледахме 6-те аквариумчета и научихме основното за живота на костенурките и се отправихме към поредната вечер в курорта, с нищо по-различна от предните. Последния ден в Унаватуна станахме рано с приятелката ми и потеглихме към Уелигама, нахъсан да карам сърф и тя да ме види, че се изправям без да се пребивам много   Отидохме с автобуса за половин час, слязохме в центъра на автогарата и тръгнахме в посока плажа. След 2 минути бяхме на крайбрежната голяма улица и гледахме празния плаж. Е хубава работа, вълните си ги виждах, ама ни помен от сърф. Повървяхме малко и след една минута видяхме в далечината, че е пълно със сърфисти и хайде аз вече нямах търпение като малко дете, чакащо реда си на опашка за сладолед. Отидохме и видях какво представляват сърфучилищата. Големи шатри, с наредени сърфове на една стойка и по средата масичка. Питах на първото място колко пари. Казаха ми 2000 рупии за 1 час урок със борда. И приятелката казва: Абе я питай и другите. Аз не исках много, защото какво да ги обикалям всички и накрая да се върна, ама питах и през 2-3 шатри. Еми същата схема. Явно че няма да си правят дъмпинг и направо там. Дадоха ми и една неопренова тениска прилепнала по мен, която не разбрах каква функция има, но така или иначе знаех че всички карат с такива. И така моят инструктор ме накара да попълня някакъв лист, явно че е на моя отговорност, ако се удавя във водата дълбока до метър и с цигара в ръка извади най-голямата розова дъска за мен   След това ми обясни каква е цялата схема за лягане на дъската и изправяне върху нея. После го отренирах на пясъка, буквално на сухо, няколко пъти, докато свикна малко с последователността на движенията. Междувременно ми обясни че сърфът е като йогата и трябва да си изчистя главата и да съм напълно релаксиран. И докато мислех че поне още 15 минути ще тренирам и усвоявам на сухо, пичът дръпна още два пъти от цигарата и каза: Влизаме! Пфу нарамих сърфа и се отправих гледайки другите във водата. Влязохме малко навътре и ми каза да се кача на сърфа. И аз както се качих и легнах върху него, така и паднах  Оказа се доста нестабилно и при втория опит постепенно се научих да балансирам. После ми каза, да легна да се отпусна и да погледна към брега и да гледам само направо, вероятно за да свикна така върху сърфа. Вероятно, ама не баш. След малко чух само Стенд ъп, стенд ъп и се изправих. дори не знаех че имало вълна зад мен, а той ме засилил по нея. Така се изправих още на първата си вълна и не паднах веднага, а минах няколко метра. После лека полека се научих да греба преди вълната, да се изправям след като съм набрал скорост и си станах най-добрия сърфист, който познавам(па макар и единствен   ). Все пак имах и падания доста, но все пак инструкторът ми каза, че някой не могат да се научат дори само да се изправят за цял час. Починах малко на плажа и влязох пак този път сам. Чат пат хващах някоя вълна, която докарвах до края и в един момент се изморих и казах още една и си тръгваме. А ръцете ми толкова слаби, че идват вълните и нямам сили да се оттласна и да се изправя. Все пак успях при една и щастлив се отправих към брега. Чувството е неописуемо и искам пак да ходя да карам, възможно най-скоро. Останалият ден си беше релакс като за последно в Унаватуна. На другия ден, започна голямото прибиране. Взехме автобус до Коломбо. Красота-през половината път се движихме успоредно с плажа, който изглеждаше като от картичка и нямаше никакви хора на него, въпреки светлия пясък и тюркоазените води. И така по някое време достигнахме до едни квартали, предградия, гета и се разбра че сме в Коломбо. Такъв град не бяхме виждали на острова. Огромен. Все пак е редно да отбележим, че въпреки 22-те си милиона жители, Шри Ланка има Коломбо с 5 млн. и другите са под милион. Минахме през бедни и богати квартали за да достигнем до гарата, която беше също огромна, но перфектно организирана, както всички други автогара и не представляваше проблем да си открием автобус до Негомбо. И пристигнахме в Негомбо за да се върнем там, където започна всичко. Бяхме резервирали единствената свободна стая за 4-ма ни и прекарахме последна вечер в Шри Ланка. На другия ден и последен плаж като всички търговци минаха 5 пъти през нас да си предлагат стоката. готино е като ти предлагат цигари и ти им кажеш не пуша и те пак Марлборо   . Вечерта се отправихме към летището, където се засякохме с групата на Елоена и най-накрая чухме българска реч. Пообменихме набързо малко пресни впечатления и обсъдихме кое как е било. Разбрах, че един от съфорумците в Шри Ланка Gentleman Basta е с температура и с радост преди малко прочетох, че не е имало усложнения там. Взехме полета за Дубай, където ни бяха сбъркали резервираните места, за които бяхме платили и ни дадоха други. Ние разбрахме за това чак в самолета и беше малко неприятно. Все пак на другия ден в Дубай имахме цял ден. 

Разгледахме си доста. Взехме едни хоп он хоп оф билети и си попътувахме. Интересно е да се видят всичките тези архитектурни чудеса, появили се на бял свят само за десет години и начинът по който една пустиня е била превърната в голяма урбанизирана територия. Спомням си как съм гледал презентации в курсовете по геоурбанистика преди 4-5 години за Дубай и уникалното му развитие, а в момента е на светлинни години, дори от тогава. Вечерта си взехме полета за Истанбул и пристигнахме в полунощ. Малко сън на летището и едно рутинно прибиране до София. Е на автогарата в Истанбул ядох шкембе. Толкова време го чаках това шкембе 

Малко цени къде какво и по колко: самолетния билет от Истанбул ясен 400 евро двупосочен и 100 лв от България за път. Има и малки разходи около 40 лв още от автогара до летище и т.н. Спане: най-много сме давали по 19 лв на човек, най-малко по 9 лв. Условията всякакви. Храна: Цени за ориз от 1,50 лв до най-скъпо 8-9 лв. в най-туристическите места. Коктейли-6лв. Бира-2,5-лв в бирмагазините и 3,75 или 4,50 лв. в заведения. Закуски роти: от 30 стотинки до около 60. Шнорхелинг, един час с включени маска и шнорхел, лодка с прозрачно дъно и спасителни жилетки, ако някой иска по 13,50 лв. Сърф един час с инструктор и после ползване на сърфа, докато мога да карам (в моя случай половин час )-27лв. Сафари в Яла-65 лв с включена входна такса за резервата и джип за 7 часа. Разходка до чаена фабрика в Нувара Елия 7 лв. Вход в Анурадхапура с местен, който е с кола и ни развежда навсякъде-40 лв. В Сигирия входът е фиксиран и сега не се сещам, но около 45 лв. Междуградски автобуси-по около левче на 100 км. Туктук много зависи, но трябва да се проучват предварително цените за отсечките и да се пазарите, ако искат много. На мига ще смъкнат. 

Засега това е. Обещал съм още снимки и ще ги кача много скоро. 

[ruwenzogy 20138]

МОЖЕ ЛИ АКО ИМАШ КООРДИНАТИТЕ НА НА ТОЗИ   СУСИЛ  , ОТ КОЙТО СТЕ МНОГО ДОВОЛНИ