Хората които срещаме по пътя

[stanimir]

Един от плюсовете да пътуваш сам или двойка , да отсядаме в хостели , хостове или къщи за гости са хората които срещаме по пътя , хора от цял свят с които се да почустваме истински граждани на света , да си приказваме , купонясваме  , понякога дори секс за една нощ ...

Беше вече споменато , но досега не бях срещал толкова много интересни лица като тези в южна Америка. Аз гоня зрялата възраст и за пръв път попадам масово на по-улегнали хора , такива с професии или път току що дипломирали ли се , дори студенти , но с ясен път в живота . За разлика от Азия тук почти не видях колежани или просто житейски скитници. Няма я или е много по-малко групата на алкохолните туристи и тези следващи пътя на опиума. Хората от Европа все едно сме си близки и независиомо дали си от Норвегия , Англия, Франция ,  Словакия или България ние сме просто европейци и си се чустваме някак си по-свойски спрямо местните . Никога преди не съм имал чуство за принадлежност към Европа както тук.

Хареса ми , много ми хареса !!!

 

 

[Kaloyan89]

Много хубава тема.

 

Мен ми е по-интересно да контактувам с местните хора, отколкото с други туристи на път, въпреки че последните са особено полезни за съвети от първа ръка - места за избягване например, туристически капани или напротив, места, които да не изпускате. Харесвам по екзотични дестинации да контактувам и с експатската общност, често по-отворена към чужденци от местните, а същевременно познаваща добре мястото, нравите, обичаите на хората. 

 

Безспорно, за мен контактът по време на пътуване е изключително важен, бил с други туристи, местни или чужденци. Какво са разни руини, църкви, кули, плажове и водопади без хората, които ги обитават, без езиците, културата, музиката, традициите и обичаите. Без хората дори градове като Париж или Барселона ще напомнят на Припят. 

 

Срещи, раздели, нови приятели, кореспонденция и фейсбук, покани... спомням си за тунизийската учителка по френски в частна гимназия в Гамбия, която ме покани на сватбата си в Тунис през август, и която ми беше съседка 4 месеца. За гида ми в Сенегал Кеба, който и до днес продава сувенири на пазарчето в Тубакута, и на когото моите 100€ за 3 дневен тур в Дакар и Нянинг помогнаха да купи добре угоено агне за Курбан Байрама. За милото семейство българи, които ме чакаха на летището в Йоханесбург, заведоха на лекар като вдигнах температура, поканиха ме на гости и ме гостиха с най-вкусната домашна лютеница. За Мария и Антйе, учителки по испански и немски в Реюнион, с които обикаляхме 3 седмици Мадагаскар с раници на гръб, с местен транспорт и пироги. За литовката Илона, колумбийката Алехандра, с които работехме заедно в Лион, за румънската ми колежка от университета, която заряза всичко по средата на магистратурата, за да стане стюардеса при Катарците. Хора срещнати на път, с които повече сигурно няма да се видим, но ще пазим винаги топли чувства един към друг и мили спомени.  

Редактирано 20 март, 2015 от Kaloyan89

[stanimir]

Разбира се и местните -  най-забавните и сърдечни хора които срещнах бяха местно момче студент гей от Мендоса в Буенос Айрес , пушещ и пиещ моряк от Валпарайсо в Бразилия и жената поддържаща кухнята на хостела в Рио - почти точно копие на Женуария , която си ме осинови на втория ден , щото съм си много подреден и не оставям мизерии за чистене. Не знаеше дума английски , но се разделихме много сърдечно  

Новите запознанства , фейсбук и това да знаеш , че в половината свят има човек на който да се обадиш дори само да изпиете по бира - незаменимо !

[bat.galin]

Не зная на колко от вас се е случвало в БГ да  бъдат домакини на приятелски семейства от чужбина - летували в БГ , запознали се , сприятелили се..и така нататък.
Говоря го  това, понеже още помня трепета, с който като дете очаквах приятели на родителите ми да пристигнат.
Е...същото вероятно ще усещат и всички тези хора от по-горе , ако след малко им се обадите , че пристигате следващата седмица - гидове, учители, домакини...

Не е толкова голям света - ако беше, хората щяха да са много ралични.

За щастие - те не са  

[Лидия]

Колко е малък светът наистина. И като се заговорихме за Южна Америка, няма да забравя Фред, французин,който от 5 години живее в Рио и отговаря за посадата, в която бяхме отседнали в Рио- страхотен човек. И случайна среща на една българка в Моро де Сау Пауло, която живее в Италия, с която си станахме много близки и до ден днешен поддържаме връзка и си ходим на гости- супер е

[dealni]

Много мила тема, това е есенцията на пътя, да срещаш нови хора, да научаваш от тях, да разбереш на какво се радват те,      Винаги съм смятала, че това е най-важното за един пътник, да се доближава до чуждата култура, да разбира, да чувства, да поема чуждото. Хората, които ще срещнеш на път сигурно никога няма да ги усетиш така и в обикновения живот.

   Всички ние , които пътуваме имаме такива случки и ще ги помним докато сме живи, защото това е същественото и защото тези срещи са ни дали нещо - нов кръгозор, мил спомен, а може би са ни направили и по-добри.

   И в този дух, се сетих за една случка в Тибет, нашия гид, обикновен беден тибетски монах на служба в една тур.агенция. Почвам аз още в началото с пазарлъците, как нямаме пари, това да намалят, онова да изключят от списъка с посещения....и изглежда съм била много убедителна (а аз урока с пазаренето в Азия съм си го взела вече), та в един момент хубав по обяд, той се отдалечава и се връща след малко с една чиния с картофи и ми я подава с един срамежлив поглед, поглеждам го с недоумение...и тогава осъзнавам - купил ми храна , защото аз " нямам пари". Как да забравиш това...

[stanimir]

То тоя ник от уменията ти в пазарлъка ли идва

[maik]

CSрите броим ли ги? защото ако да, то имам над 200 в хрониките си :)

много лица срещаме ние по пътя. за всичките пътища впрочем говоря - тукашните и тези на пътуването навън. 
с някои се подминаваме, защото не се харесваме, с други откровено се заяждаме (сега се сещам за един лихтенщайнец на един полет ХШМ-Доха, който беше супер, супер надменен, при все че бъркаше България и Бразилия, та му изсъсках няколко пъти), с трети станахме френдове във ФБ, с четвърти съвсем си паснахме и дори си ходим на гости по държавите, с други си пращаме подаръци за коледа, за децата и дома. въобще - опит голям и шантав имаме - и добър, и лош; 
много е шарен светът. трябва само да си позволиш да видиш цвета

Редактирано 21 март, 2015 от maik

[Gentleman Basta]

Ние сме социопати, но имахме интересна среща на гарата в Хатън, Шри Ланка. Докато чакахме за билет се открихме с Ани, която живее в Ню Йорк от 14 години. Доста е обикаляла, казах й за Магеланци, но не се е регистрирала.

 

При рядкото използване на Хатън с туристическа цел се чудя какъв е бил шансът да се запознаем с Ани? Явно 1/1,000,000

[maik]

колкото е бил шансът ни да се запознаем с друга двойка българи на найт маркета в луанг прабанг, предполагам

[Gentleman Basta]

"Scientists have calculated that the chances of something so patently absurd actually existing are millions to one.

But magicians have calculated that million-to-one chances crop up nine times out of ten." Mort, Terry Pratchett

[dealni]

То тоя ник от уменията ти в пазарлъка ли идва

Stenk, по-актуална щях да бъда с ник deal-no, няма сделка! А аз с това ni накрая съм за на никъде

[Травеолани]

Хората от Европа все едно сме си близки и независиомо дали си от Норвегия , Англия, Франция ,  Словакия или България ние сме просто европейци и си се чустваме някак си по-свойски спрямо местните . Никога преди не съм имал чуство за принадлежност към Европа както тук.

Хареса ми , много ми хареса !!!

 

И аз откакто живея в Северна Америка имам много силно чувство за принадлежност към Европа. Въобще сме големи късметлии, че сме родени в Европа, защото това е едно от малкото неща в живота, които няма как да промениш. В Канада има много европейци - по-старите емигранти - италианци, поляци, португалци, германци, и като говоря с тях ги чувствам много по-близки в сравнение с националностите от други континенти.

 

Иначе аз напоследък много не се впечатлявам от местните като пътувам и не съм толкова отворена и контактна с хората на пътя. Нямам тази потребност да се интересувам от тях и причината е, че в Канада живеят хора от целия свят и държавата е като умален модел на света, и в ежедневието си комуникирам с хора от всякакви националности, и това явно задоволява потребността ми за нови контакти. Като съм на почивка искам да си дам почивка и от случайните запознанства

Редактирано 22 март, 2015 от Травеолани

[strelec72]

Половината от удоволствието при пътуване е срещата и комуникацията с различни хора и култури.Най- незабравимите ми спомени са свързани точно с такива моменти.хората които срещаме по пътя ни дават чувство на ново светоусещане,споделят емоции,дават безцени съвети и разказват истории....все едно съм прочела хубава книга или съм гледала интересен филм.А ден прекаран с някой местен е направо уникално  преживяване....Умирам за тези моменти и ги търся непрекъснато...

[AlexandraKo]

Фичо ме подсети за Виетнам.

Първото ни посещение на Сайгон, пазара Бен-Тан. Огромен, има всичко, цял ден можеш да ходиш и да зяпаш. На мен ми беше много интересно, ходим си ние и си обсъждаме това-онова, купуваме си джунджурийки, хапваме разни работи и си прекарваме добре. На една сергийка виждам интересни шнолки за коса,  виквам на другите да ме чакат и питам на английски. Продавачът така ми се израдва и започва да ми говори на български. Аз. също се радвам и сядаме да си похортуваме по негова молба.

Оказа се, че е учил в Бг, не е забравил български, говореше бавничко, но правилно. Беше запазил хубави спомени за България и много доволен, че вече и български туристи идват във Виетнам. Всъщност, ние сме първите българи, дето вижда там.

Накупихме от него каквото ни трябваше и каквото не ни трябваше, за да направим оборот, нададохме му сувенири и мускали, пък той събра половината пазар, да ни видят, че сме чаааак от Бг. Радваха ни се, черпиха ни, а пък аз съм една сантиментална ревла :lol:

На следващата година пак му се обадихме, бяхме му занесли подарък от Бг и срещата пак беше много мила.

[Ushakal]

Тъй като днес изпаднах в сантиментално настроение покрай боядисването на яйцата и лощото време, реших да напиша нешо, което отдавна ме се искаше. Извинавам се на stenk, че ще му оспамя темата, но ми харесва ми заглавиетои в по-широк смисъл. Както казват индийците, когато човек е наистина съсредоточен върху целта си, по пътя си среща най-подходящите хора, които да ме помогнат за изпълнението й. Понякога в ежедневната забързаност, някак забравяме колко са важни хората, които срещаме по пътя си. Така че без повече лирически отклонения, искам да благодаря на всички, които пишат тук за прекрасните разкази /не само полезни, но и доставящи истинско удоволствие/, за вдъхновяващите снимки, за помощта, която винаги се намира тук и най-вече за прекрасната атмосфера.    

[Фил]

..... жената поддържаща кухнята на хостела в Рио - почти точно копие на Женуария , която си ме осинови на втория ден , щото съм си много подреден и не оставям мизерии за чистене.

А почерпихте ли се с една такава кашаса

 

[stanimir]

Не през цялото време бяхме на тази. Явно е най-масовата , защото по улиците на Лапа разливаха от същата :

 

Ако знаех за горната щях да я пробвам 

[mililia]

Аз по пътя си срещам много хора, защото обичам да имам комуникация с местните хора от една страна, а от друга пътувам основно сама и това е причината да контактувам повече с хората на място. Аз съм силно социално същество, макар и когато съм сама, никога да не се чувствам самотна.

Днес искам да разкажа, за човекът, при когото отседнах в Буенос Айрес, собственика на гестхауса Оскар. Човек над 60-те години, но запазил младежкия си дух.

Още с влизането си в къщата бяп посрещната с прегръдка от него. Заговорих му на английски, но още в първите секунди на разговора, той ме прекъсна с думите "аз не говоря английски". Прецених, че комуникацията ми с него ще е доста трудна, но каквото-такова. Напънах се и започнах разговор на куц испански, но с негова помощ разговорът се получи.

Та този човек, всеки път, когато имах нужда от такси, без значение за времето, идваше с мен, да ми помогне да го хванем на пътя, с цел да не плащам пари и за повикването. Той спираше таксито, питаше за цената, уговаряше маршрута и с прегрътка ме изпращаше на добър път.

Преди тръгване поиска да напиша нещо в книгата му за гости и настоя да му го прочета и преведа, тъй като в голямата си част беше написано на английски език. След това въпреки, че спирката на шатъла беше на две пресечки от къщата му, настоя да ме изпрати до там заедно с внучката си, за да е сигурен, че ще съм добре и няма да ми се случи нещо лошо, както съм с багажа си. Тъй като му казах, че много ми е харесало и че със сигурност пак ще се върна, а вече знаеше, че танцувам танго, пожела следващият път да ми кавалерства на някоя милонга.

Преди да се разделим ми пожела на добър път и поиска, когато се прибера в България да му драсна два реда, че всичко е ок.

Аз естествено забравих за това и какво беше учудването ми, когато преди ден видях имейл от него с въпроса как съм. 

Този човек и въобще семейството му ми дадоха такова гостоприемство, каквото никога не съм очаквала в огромен и космополитен град като Буенос Айрес.