Защо съм Магеланец ?!

[vlady 2807]

Въпросът е как ВИЕ ще запалите желанието и любовта към пътешествия у вашите деца ?!

[Ushakal 1164]

Въпросът е как ВИЕ ще запалите желанието и любовта към пътешествия у вашите деца ?!

Определено мисля, че любовта към пътешествието е вродена, и каквото и да правим, трудно ще ги вдъхновим, ако те самите нямат тази искра. Нашето семейство пътува много, дъщеря ми пътува с нас, откакто се е родила, посетила е много интересни и необичайни места; имаме цял куп вдъхновяваща пътешественическа литература, приятелите не също са много пътуващи - изобщо, заобиколена е с всички вдъхновения, само че не обича изобщо да пътува. Ако може, би си седяла с удоволствие в къщи.  

[Asterisk 1467]

Аз не се чувствам практикуващ Магеланец, но желанието го има. Като се замисля - дядо ми е първият човек, който ни е развеждал и ни е дал пример като ни обясняваше много за местата, на които сме ходили - растения, билки, гъби, книги, някой исторически факт или личност, Пътят на коприната, който ми звучеше като нещо извънземно, филми за Африка (работата се оставяше, за да  гледаме). Книгите на Жул Верн и "Островът на съкровищата" така и нямах търпение да изчета, но за това пък една от любимите  детски книги от събраната библиотека беше "Морски приказки от цял свят" и още е. След това беше един учител по география, но само за ок. месец-два, после ни повлече ежедневието. На синът ми му е интересно, стига да е доволен, най-важното е храната, спането и да не му е скучно. Като е затворен и няма електронни игри настава голяма скука

Редактирано 27 септември, 2015 от Asterisk

[Zaro 28623]

Защото искаме да живеем, а не просто да съществуваме (назаем от колегата Оскар Уайлд).

[Mamas 2515]

Пътуването отваря душата ми. Баща ми беше автомонтьор и му помагах в гаража. Докато натисках спирачката или съединителя си мечтаех да пътувам към далечни дестинации - напр. при Пипи Дългото чорапче и остров Корекоредут.  Споделям казаното от Duke по планирането на едно пътуване. Ако не планирам нещо направо нервите ме гонят. Просто пътят към мястото ми е повече от половината удоволствие и понякога след като вече сме стигнали очаквам връщането или отпътуване за друго място.....луда работа. На мен също Азия не ми тръпка, макар че арабският свят ми е интересен като философия и възприемане на света. САЩ бе голямото предизвикателство и никога няма да забравя първите стъпки на излизане от летището в Лос Анджелис. Обичам да обикалям места описани в книги или филми, както и където са правени снимките им. Такива работи.... Път да е ... накъдето и да е !

[Гост]

Въпросът е как ВИЕ ще запалите желанието и любовта към пътешествия у вашите деца ?!

 

Питай ме как да удържам страстите му за пътешествия (не че и опитвам сериозно...) . Взел ми е всичките гени в тази посока. А аз откъде - Божа работа. Друг такъв няма в семейството...

Ако не планирам нещо направо нервите ме гонят...

 

Същата история! О-т-к-а-ч-а-м. Някои хора сигурно много биха се смяли. Надявам се не и тук

[Добри 6857]

Голямо вдъхновение винаги ми е бил и Тур Хaйердал с полинезийската Кон-Тики, с Ра I, Ра II, Фату Хива и Рапа Нуи от Великденските острови, с "Ранният човек и Океана" - с идеите му за навигацията и раждането на цивилизация в морето, с тъжната история около Тигрис, която изгаря, с Aзербайджанската експедиция (за споменатата от Снори страна "Æsеr") в търсене на корените на Один, със загадката му за Малдивите и плановете за Канарите, с цялата му история и екипаж...философията му във "Зелена беше земята на седмия ден"....

 

Вдъхновявали са ме невероятно много Амундсен и Фритьоф Нансен, Гренландските експедиции и първото й пресичане, и години по-късно в музеите на всички тези люде в Осло, стоящ пред лодките, корабите, картите, снимките и всичките им вещи, се почувствах наистина невероятно. 

[Брани 27893]

 

Или както великият Сейгън цитира Херман Мелвил,

"As for me, I am tormented with an everlasting itch for things remote. I love to sail forbidden seas, and land on barbarous coasts."

 

[lyusi 9280]

За мен пък голямото вдъхновение за пътешествия беше Леонардо да Винчи. Като дете рисувах и мечтаех да бъда велик художник /поне от неговия ранг/. По същото време по БНТ /единствената тогава телевизия/ вървеше сериал за него и от тогава мечтата ми беше да отида във Флоренция и да видя поне едно нещо от него в оригинал. Била съм достатъчно малка, за да не си давам сметка, че по това време не всеки може да пътува до Италия и никога не съм се съмнявала, че ще стане/. Междувременно, родителите родителите ми работиха в Коми /където така и не пожелах да отида/, два пъти пътувах до Източна Германия /впечатляващо за мен, но така и не пожелах да си го представя като максимумът от света, който мога да видя/, завърших съвсем други неща, демокрацията дойде и вече можех да пътувам, но пък ми се роди дете навръх хиперинфлацията и така... В някъкъв момент се случи нещо, което ми показа, че не разполагам с цялото време на света и че ако искам да сбъдвам мечтите си, най-подходящият ден е днес, а аз съм човекъг, който да го направи. И така тръгнах за Италия. Буквално треперех на опашака пред "Уфици" /тогава още не знаех, че там има само две - три картини на Леонардо/, но усещането беше толкова силно, че не можех да се спра с това. По- късно видях много повече от него в Лувъра, Националната галерия в Лондон, Милано и къде ли не. Самоорганизираните пътувания също дойдоха по- късно, но определено това беше, което запали искрата.

..

Редактирано 27 септември, 2015 от lyusi

[Lyubina 10589]

Duke и Mamas са казали това, което чувствам аз. Удоволствието от планирането и пътуването, самото пътуване като такова (независимо от транспортното средство, въпреки че най-много обичам да си пътувам с колата). Непрекъснато когато имам време правя планове. Навремето имаше една пътна карта на Европа в доста голям размер, почти непрекъснато беше просната на пода в хола и аз - залегнала върху нея. След това по библиотеки, познати, търсят се справочници, енциклопедии, баща ми ходеше до СБА да търси информация...  Сега е лесно - отваряш лаптопчето и намираш всичко.

[Травеолани 9544]

Въпросът е как ВИЕ ще запалите желанието и любовта към пътешествия у вашите деца ?!

 

С пътувания от малки най-вече , с разкази за различни страни и снимки, с книги за деца за пътувания и с карти. Взех една книга от библиотеката за деца - MAPS. Има картите на 52 държави с много подробни картини, информация за страната, типични храни, известни хора, забележителности. Много е интересна, но дъщеря ми (на почти 4 години) е малка за тази книга. Сега разбира и осъзнава единствено контитентите. Като стане на 7-8 ще й я купя, тогава със сигурност ще й е по-интересно.

 

Аз лично съм горда от факта, че дъщеря ми няма и 4 години още, а вече е била на два контитента и в 8 държави, без държавата, в която е родена. Радвам се, че все още си спомня, че сме били на голям кораб и често й говоря за круиза, за да не го забрави.

 

А иначе, на мен винаги ми е била интересна географията и картите. Баща ми имаше много руски карти и редовно ги разглеждах, разпънати на пода. Като бяхме в Сиатъл преди 2 седмици открих едно страхотно магазинче за карти, глобуси, пътеводители и всякакви пътешественически неща, направо можех да прекарам часове там, но мъжа ми беше гладен    та бяхме там само около 15 минути. Със сигурност обаче пак ще го посетя някой ден.

 

И аз постоянно планирам някакви пътувания, на този етап, такива които ще осъществя по-нататък. Сега има разни фактори, които ме спират да пътувам за близкото бъдеще, въпреки че много ми се иска. Та мен в момента са почнали да ме гонят нервите много, както се изразихте по горе

[captain_oveur 10470]

Въпросът е как ВИЕ ще запалите желанието и любовта към пътешествия у вашите деца ?!

 

Хммм.... Нашият големият е на почти пет и половина.

 

Тези двете са пресни - нарисува ги днес следобед:

 

 

 

 

 

Сигурно имат нещо общо с това...

 

 

 

Следващите са от петък насам, май от вчера. При тях има нужда от обяснения

Вълни, а и море изобщо, за първи път видя на Източна Ява това лято. Корабчето с гумите отстрани е спомен от Истанбул/Амстердам/Сингапур. Светофарът си е от България :

 

 

 

 

Пак от Ява - jalan tol:

 

 

 

Нещо такова:

 

 

:D

 

 

Колата на рисунката също не е случайна, а е "Daihatsu Xenia" :D

 

 

 

Тук пък отляво има асансьор, а отдясно - турникетите на куалалумпурските станции на монорелсовия транспорт:

 

 

 

Ей тези:

 

 

 

 

По самолетите или вандалстваме...

 

 

 

...или се занимаваме със сериозни работи:

 

 

 

 

Ако ме питаш как се е стигнало до това - не мога да ти дам смислен отговор Детето се радва еднакво много на пътуване с влак до Асеновград, с автобус до София или със самолет до Индонезия. (В подкрепа на тези думи имам съответните рисунки :D) Ние с жена ми просто се стараем да му осигурим пътувания от време на време

 

Малкият е на година и два месеца. Като се има предвид, че проходи на Ява, а пъпът му е хвърлен в Куала Лумпур...

И като си спомня как женомъжете (ladyboys) му щипеха бузите, докато се разхождах по Khaosan Road в Банкок, разнасяйки го в кенгуру... :)

 

 

За мен е много важно като пораснат, да бъдат истински граждани на света, това е.

[Topfly 27045]

При Папазови ставаше дума за напудрен социалистически PR. Голямата работа всъщност беше кап. Николай Джамбазов, който сам си построи лодка и с нея обиколи света без никаква чужда помощ...

 

По същата логика може да не признаеш и постижението на Христофор Колумб, защото и неговото пътуване е било финансирано от испанския крал, корабът му е бил собственост на краля и т.н. Просто “напудрен ПР“ на кралство Кастилия 

 

Дончо Папазов имаше доста завистници, но не мисля, че пътуването финансирано със спонсор трябва да се подценява!

 

Лично познавах Дончо Папазов и в целия процес на лобиране за осъществяване на пътешествието му, нямаше нищо шуробаджанашко или нередно. Ако днес трябваше да лобира Дончо Папазов, не мисля, че щеше да му е по трудно да убеди някоя частна фирма, да финансира начинанието му. Човекът просто имаше талант, да продава идеите си.

 

Може да обвиниш Дончо Папазаов, че е бил част от пропагандната машина на системата, но същото обвинение би могло да се отправи и към всички спортисти, артисти и т.н. през социализма. Те също бяха спонсорирани от системата и успешно бяха използвани за пропагандни цели...

 

Що се отнася до мен страстта ми за пътуване опредлено ми е наследена и предадена от баща ми. Той още като малък е почнал да скита в България, като със свои приятели правят спускане със сал по Дунав. Историята е описана в книгата

"Бабуш" слиза по Дунава

 

Баща ми участва и експедиция организирана от Юнеско в която и български водолази проучват подводната част на стария Картаген в Тунис. В музеят Бардо в Тунис има една мозайка открита от него.

 

По късно е капитан на яхтата Еол и заедно с Дончо Папазов и няколко други негови колеги лобират пред шефа на националната телевизия да купят яхтата Тивия. Баща ми като най-опитен мореплавател обучава Дончо Папазов и другите в екипа на ветроходство, като правят обиколка на Европа с новозакупена яхта. Приключението е описано в тази книга:

 

 

 

 

Симеон Идакиев, който водеше предаването Атлас по БНТ също е един от хората, които са ме  мотивирали да пътувам. Той е бил в 120 държави, но съм се амбицирал да го бия по брой посетени държави

Редактирано 28 септември, 2015 от Topfly

[Lyubina 10589]

Сега, като се замисля сериозно, изобщо не съм магеланец. Аз съм си скитня. Не откривам нови земи и не стигам до пределите на непознатото. Същевременно, винаги съм готова да тръгна на път, независимо на къде, кога и как. Имам претенции само към "с кого".

[theo 438]

 ,,Поет ,,

 

Да бъдеш Колумб

всеки миг от живота си.

Да откриваш земи и звезди,

да откриваш пространства и хора.

В сърцето си малко да сложиш

големия свят

и далечните пътища.

Да търсиш

и все недоволен да бъдеш,

да имаш,

но все към незнайни земи

да отплуваш.

 

Колумб остани

до последния миг на живота си.

И смъртта си дори

открий като свят непознат,

като нова земя посрещни я,

неоткрита от теб досега.

 

 

Веселин Ханчев

 

-----------------------------------

 

... колко  Магеланско ,

особенно последната строфа ,

а  ,,Магеланци,, ?...

 

 

[Topfly 27045]

Сега, като се замисля сериозно, изобщо не съм магеланец. Аз съм си скитня. Не откривам нови земи и не стигам до пределите на непознатото. Същевременно, винаги съм готова да тръгна на път, независимо на къде, кога и как. Имам претенции само към "с кого".

 

Откриване за себе си на една непозната земя и докосването до непозната за теб култура е също магеланско! Важното е да искаш постоянно да виждаш нови места и култури, а не всяка година да ходиш в един и същи хотел, на едно и също място на “почивка“.

[naTpuoT 1782]

За мен едно от най-сладките усещания на това да си магеланец, е да чуваш някой приятел или познат,който взема 2пъти колкото теб да ти казва как ти се чуди на "магиите" и "шарлатанствата",които ти позволяват да реализираш мечтите си.

[vlady 2807]

На 18.02.2016 г. в 14:43, naTpuoT каза:

За мен едно от най-сладките усещания на това да си магеланец, е да чуваш някой приятел или познат,който взема 2пъти колкото теб да ти казва как ти се чуди на "магиите" и "шарлатанствата",които ти позволяват да реализираш мечтите си.

Реализирането на детските мечти е ключът и отговорът е 42

[jungfraujoch 16051]

При мен любовта към пътешествията е от съвсем малко дете.Родителите ми са спортисти и непрекъсната пътуваха по спортна линия и не само.

Първо пътувахме много в България със семейството ми,не пропусках ученическа екскурзия.Прочетените книги за далечни странствания ме вдъхновяваха и така продължава и до днес.И аз като всички магеланци от моето поколение израснах с предаването Атлас списанието Паралели.Още пазя картичките,изпратени ни от приятели от чужбина.Първата дори е от преди да се родя.

Обикаляйки българските планини от съвсем малка,най-интересни ми бяха германските туристи,които нямаха умора с големите си раници.

Колкото и да обичам да пътувам,спокойно мога да споделя,че нямам амбиции да обиколя света.И пътуването не е единственото ми щастие.Т.е. пътуването не ми е начин на живот,а едно красиво допълнение към него.Защото според мен по-важно е да си в добра компания на път и да се обогатиш максимално от видяното.Да напълниш душата си и да усетиш лично онова с нищо несравнимо чувство да си посетил желаните дестинации от дете.Да си сбъднал детските си мечти!

Имам мечти и то съвсем реални за изпълнение.Приоритет ми е Европа.

Обичам да чета пътеписи,да гледам снимки и да слушам разкази за пътешествия.И съм щастлива,че попаднах в магеланци,където всички са с диагноза пътешественик.И макар да имаме различно мнение по много въпроси,тръпката е една.

Все си мисля,че истинските пътешественици могат да пътуват всякак.Без значение от метеорологичната прогноза и мястото за нощувка и всичко останало,което включва излизането зад граница.Ами аз не съм толкова печена 😀-искам да ми е уютно и чисто,да не се напрягам много в броенето и "отмятането" на държави,градове и музеи.

Наслаждавам се на самото пътуване и на импровизацията,като не забравям да си напиша в тефтерчето местата,които искам да видя благодарение на споделеното във форума.

Магеланци,бъдете все така пътуващи и вдъхновяващи!Сбъдвайте детските си мечти и нека всяка следваща дестинация да е най-хубавата!

 

[Василена 1123]

преди 8 часа, jungfraujoch каза:

При мен любовта към пътешествията е от съвсем малко дете.Родителите ми са спортисти и непрекъсната пътуваха по спортна линия и не само.

Първо пътувахме много в България със семейството ми,не пропусках ученическа екскурзия.Прочетените книги за далечни странствания ме вдъхновяваха и така продължава и до днес.И аз като всички магеланци от моето поколение израснах с предаването Атлас списанието Паралели.Още пазя картичките,изпратени ни от приятели от чужбина.Първата дори е от преди да се родя.

Обикаляйки българските планини от съвсем малка,най-интересни ми бяха германските туристи,които нямаха умора с големите си раници.

Колкото и да обичам да пътувам,спокойно мога да споделя,че нямам амбиции да обиколя света.И пътуването не е единственото ми щастие.Т.е. пътуването не ми е начин на живот,а едно красиво допълнение към него.Защото според мен по-важно е да си в добра компания на път и да се обогатиш максимално от видяното.Да напълниш душата си и да усетиш лично онова с нищо несравнимо чувство да си посетил желаните дестинации от дете.Да си сбъднал детските си мечти!

Имам мечти и то съвсем реални за изпълнение.Приоритет ми е Европа.

Обичам да чета пътеписи,да гледам снимки и да слушам разкази за пътешествия.И съм щастлива,че попаднах в магеланци,където всички са с диагноза пътешественик.И макар да имаме различно мнение по много въпроси,тръпката е една.

Все си мисля,че истинските пътешественици могат да пътуват всякак.Без значение от метеорологичната прогноза и мястото за нощувка и всичко останало,което включва излизането зад граница.Ами аз не съм толкова печена 😀-искам да ми е уютно и чисто,да не се напрягам много в броенето и "отмятането" на държави,градове и музеи.

Наслаждавам се на самото пътуване и на импровизацията,като не забравям да си напиша в тефтерчето местата,които искам да видя благодарение на споделеното във форума.

Магеланци,бъдете все така пътуващи и вдъхновяващи!Сбъдвайте детските си мечти и нека всяка следваща дестинация да е най-хубавата!

 

Ще се опитам да предложа моята визия . Аз искам да живея , да живея значи да пътувам . Понякога на всяка цена , ако дестинацията е нещо  при , което ти  се отваря парашута да видиш само веднъж . Хората с неограничен лимит от към финикийски знаци могат да си позволят всичко . Аз не мога . За това използвам всеки момент и вариант да видя нещо , което много , ама много искам . Аз не "отмятам държави,градове и музеи". Там където съм отишла е , защото преди да си отида искам да видя , да бъда и да съм видяла. И да снимам , много да снимам .  Уютно и чисто, ми е в къщи , но аз искам много повече . И когато си на път и няма лукс и не ти е  уютно и чисто, но сетивата ти и душата ти са пълни няма значение къде и на какво спиш . Любимите ми дестинации са близки и далечни и правя ,каквото мога да видя според аршина с който меря . Но виж вдъхновението е последното , което ще умре в мен .

[jungfraujoch 16051]

преди 5 часа, Василена каза:

Ще се опитам да предложа моята визия . Аз искам да живея , да живея значи да пътувам . Понякога на всяка цена , ако дестинацията е нещо  при , което ти  се отваря парашута да видиш само веднъж . Хората с неограничен лимит от към финикийски знаци могат да си позволят всичко . Аз не мога . За това използвам всеки момент и вариант да видя нещо , което много , ама много искам . Аз не "отмятам държави,градове и музеи". Там където съм отишла е , защото преди да си отида искам да видя , да бъда и да съм видяла. И да снимам , много да снимам .  Уютно и чисто, ми е в къщи , но аз искам много повече . И когато си на път и няма лукс и не ти е  уютно и чисто, но сетивата ти и душата ти са пълни няма значение къде и на какво спиш . Любимите ми дестинации са близки и далечни и правя ,каквото мога да видя според аршина с който меря . Но виж вдъхновението е последното , което ще умре в мен .

Браво!Значи си истински пътешественик!Според моя аршин 🥰.

И както казах всички пътуваме различно.важното е вдъхновението и сбъдването на мечтите!

Нека светът се успокои и да имаме възможност за спокойни пътешествия и най-вече да сме здрави!

 

 

[wiliko 17102]

На 26.11.2021 г. в 16:23, vlady каза:

Реализирането на детските мечти е ключът и отговорът е 42

.... и да не забравиш  една хавлия..... незаменим атрибут за всеки волен или неволен галактически стопаджия...

[vlady 2807]

На 10.05.2022 г. в 12:02, wiliko каза:

.... и да не забравиш  една хавлия..... незаменим атрибут за всеки волен или неволен галактически стопаджия...

Вече си имам страхотна пътешественическа хавлия 😁

[Бай Жорж 16]

На 2.07.2022 г. в 22:36, vlady каза:

Вече си имам страхотна пътешественическа хавлия 😁

И аз искам такава плажна кърпа 😍