Защо съм Магеланец ?!

[vlady 2807]

Привет,

Ровейки се из днешните оферти за самолетни билети попадам на поредната грешка до Джакарта....

Прочитайки дестинацията нещо се отключи в мен и спомените нахлуха в главата ми....

По-точно спомних си любимото ми стихотворение като дете, което баща ми четеше за лека нощ....

И ми светна от къде е тази любов към екзотичните пътувания:

 

    Искаш ли да идем двама
    в къщата на Пау Ама?
    Ако искаш, от Джакарта
    ще си купим една карта,
    но най-точна — не оная
    без Пенанг и Сурабая,
    без Бангкок и даже без
    Черибон и Целебес —
    точна, за да има в нея
    и Камбоджа и Гвинея;
    и тогаз ще вземем влака
    от Борнео до Малака,
    ще направим малък тур
    с параход до Сингапур,
    ще разгледаме тъдява
    Филипините и Ява
    и от капитана стар —
    мой другар от Макасар —
    ще измолим да поспре
    във Молукското море,
    а щом стигнем вече там,
    като пресечем Церам,
    край брега на Саравак
    ще намерим един знак,
    който казва: „Пау Ама
    беше тука, но го няма“.
 

Автор: Ръдиард Киплинг

Превод: Валери Петров

Поклон пред паметта му!

[dealni 788]

Любимо <3

  С  автора на това стихотворение сме родени на една и съща дата

дали пък звездите не са ни предопределили тази страст към пътя...не знам

Но  знам, че без път не мога, и докато имам крака да драпам, ще го правя . Радвам се, че тук има и други като мен, с които да споделям тази любов!

[eloena 3148]

Имах я и аз тази книжка...имам я още някъде на вилата Безценно! А аз просто мечтаех като порасна, да ида в Париж. Заради Дюма, най-вече.

[vlady 2807]

Любимо <3

  С  автора на това стихотворение сме родени на една и съща дата

дали пък звездите не са ни предопределили тази страст към пътя...не знам

Но  знам, че без път не мога, и докато имам крака да драпам, ще го правя . Радвам се, че тук има и други като мен, с които да споделям тази любов!

 

 

Уикипедия:

Джоузеф Ръдиард Киплинг е британски писател и поет

Роден: 30 декември 1865 г., Мумбай, Индия

Починал: 18 януари 1936 г., Лондон, Великобритания

[eloena 3148]

 

 

Уикипедия:

Джоузеф Ръдиард Киплинг е британски писател и поет

Роден: 30 декември 1865 г., Мумбай, Индия

Починал: 18 януари 1936 г., Лондон, Великобритания

 

Предполагам, че dealni имаше предвид само 30 декември, а не и 1865 г.

[vlady 2807]

Имах я и аз тази книжка...имам я още някъде на вилата Безценно! А аз просто мечтаех като порасна, да ида в Париж. Заради Дюма, най-вече.

 

Не само че имам все още книжката, но дори я чета на децата си - дали пък няма да им закодирам и аз моето послание?!

[Костов 13144]

Любимото ми:

 

Ах, как искам да замина —

вече съм съвсем голям!

Ето „Дон“ и „Магдалина“

ходят всеки месец там!

Безчислена флотилия

изпратил съм в Бразилия,

а сам стоя на кея!

Ще ида ли в Бразилия,

Бразилия,

Бразилия?

Ще видя ли Бразилия,

преди да остарея?

Там тропично слънце жари,

там е друго, там е юг!

Армадили, ягуари —

де ще ги намериш тук!

А всички, посетили я,

разказват за Бразилия

и зверовете в нея!

Ще ида ли в Бразилия,

Бразилия,

Бразилия?

Ще видя ли Бразилия,

преди да остарея?

[stanimir 35037]

Преди някъде 23 години в гимназията все ровех из обявите за екскурзии в чужбина. Голяма мечта.Минаха обаче още десет години преди да мина граница.

По-късно ярък спомен за "Наследникът от Калкута " ме караше подсъзнателно да тръгна натам.

Едва преди да замина за Малайзия пък се сетих , за Сандокан и малайските пирати

[ruwenzogy 20138]

Страхотна тема..Сега на моята четири-годишна дъщеричка тябва да съм Ръдиард Киплинг... и не само...

[dealni 788]

Едва преди да замина за Малайзия пък се сетих , за Сандокан и малайските пирати

ех, на Салгари всичките му ги изчетох в детските години, големия Сандокан и тигрите....

[Костов 13144]

Влади ме накара да се замисля - Как всъщност се роди тази ми любов към пътешествията? Може би, всичко започна още като много малък, когато заедно с дядо ми ( лека му пръст) гледахме Атлас с водещ проф. Тянко Йорданов. Може би, когато четях за морските пътешествия на капитан Кук, на Фернандо Магелан на капитан Лаперуз. Не знам. Не знам кога започна, но знам, че съм болен от пътешественическа болест, в остра форма  Живял съм година и половина в Москва и знаете ли кое беше любимото ми място в този град? Червения площад? Не. Болшой театр? Пак не. Любимото ми място в Москва беше международното летище Шереметъево Обожавах да стоя там и да гледам самолетите, да си мечтая как летя на някой B747. Да на няколко пъти летях от и до Шереметьево с полети от/до София и Бургас, но онзи полет - трансконтиненталния, с Големия самолет засега е още в мечтите ми. 

Някога все ще се случи

 

[Eti* 3736]

При мен страстта за пътувания датира от пети клас. Тогава започнах да уча английски. Учебникът ни беше Discoveries-един такъв червен с птичка, канеща се да отлети. През няколко урока се разказваше за семейство Green от Dover. Мозъкът ми на десет-годишно си представяше, че това едва ли не е на друга планета. Някъде много дълбоко в съзнанието си съм запечатала описанието на Dover castle, white cliffs и останалите забележителности, за които се разказваше. И в най-смелите си тогавашни мечти, не съм мислила, че ще стъпя на Дуварска земя. Единадесет години по-късно аз осъществих мечтата на едно малко, десет-годишно момиченце. Сега, още единайсет години по-късно си мечтая за доста по-далечни места. Дано по-мъдрото ми "аз" да не ме разочарова

[Mary 58409]

Ех, какви хубави истории разказвате...

Искам и аз да имам такава история! ... ама нямам...

 

Пътувам от съвсем малка и явно съм Магеланка по душа!

 

Винаги съм обичала и да пътувам!

Пътуването със самолет и като малка, и сега продължава да ми носи огромно удоволствие!

Едното ми дете и то е същото, като мен!

 

Любимия ми предмет беше географията и непрекъснато размятах карти и глобуси.

Сега продължавам да харесвам картите, снимките и емоциите на всяко пътуване!

[stanimir 35037]

И все пак нека не забравяме , че Магелан финишира зле , ама много зле. Стои там един кръст , няколко легенди и толкоз

Скоро куп съфорумци ще са по неговите стъпки

Нека си бъдем ние.

Умно и разумно , че Магелан за него си оплеска нещата.

Редактирано 8 септември, 2015 от stenk

[Meidj 4596]

Ами това:

 

Тече, всичко тече -
времето няма бряг
и ни влече - няма как.

И тъй всяко момче,
всъщност е бъдещ мъж -
поет или моряк.

Всеки малък мъж мечтае
миг поне да е силен и сам.
А моретата не са до колене -
дори на голям.

Растем и пак ще растем,
но заедно с теб -
приятел с теб съм днес
и утре, и до край -
въпрос на мъжка чест,
не на игра.

А морякът иска да е
капитан, смел капитан.
Капитанът иска да е
Магелан - поне Магелан.

Растем и пак ще растем,
но заедно с теб -
приятел с теб съм днес
и утре, и до край -
въпрос на мъжка чест,
не на игра.

 

[captain_oveur 10470]

Капитанът иска да е

Магелан - поне Магелан.

 

Много знаеш ти какво иска капитанът

 

Аз преди много години в един брой на списание „Чуден свят“ четях и препрочитах статия за Великденския остров и не смеех дори да мечтая кракът ми да стъпи на това място.

А колегата - Капитан Блъд (измислен от Рафаел Сабатини) - той през глава-две в книгата отскачаше с момчетата си до Валпарайсо... Ех, как се радвах, когато и аз пристигнах там!

[wilks 16147]

Аз преди много години в един брой на списание „Чуден свят“ четях и препрочитах статия за Великденския остров и не смеех дори да мечтая кракът ми да стъпи на това място.

A аз в сп. "БТА Паралели"

Всъщност от статиите в това списание разбрах и научих, освен за Великденския остров, и за много други интересни и странни места по света. Решението да отида, и да видя с очите си моаите, до голяма степен се дължи именно на прочетеното в онази статия тогава - на около 10-11 години...

[nisti75 203]

Първата ми осъзната детска мечта беше да стана стюардеса    , а любимото ми предаване си остана "Атлас" на Симеон Идакиев. Още помня с какво нетърпение съм го чакала и съм мечтала за местата, за които разказваше. Щастлива съм, че семейството ми споделя страстта към това да си хванеш багажа и да отидеш на непознато място. Като например да те подкрепят да купиш билети Куала Лумпур - Сиен Риеп за след година и без ясна визия как ще стигнем до там   Щастлива съм, че съучениците на сина ми мечтаят за Айфон 6, а той мечтае да види Великата китайска стена. Такива ми ти работи...

[Добри 6857]

Мамка му, всички сме заразени с един и същи бацил - ескейпизмът. Магеланското е някаква изначална вътрешна потребност, тип душевност с отворен код. Какво ми е трябвало до преди 20-30 години - в ерата преди интернет и "нежната революция"? Старата 12 томна енциклопедия; безброй авантюристични книги с пожълтели страници, в които си търсех листчето с печатните грешки; приключенският филм, в който Скиновски Аои се бие за принцеса Маби; красивата карта с играта на столици и знамена, новият брой на Космос и Паралели, готиния учител по география, който не изпитва, а вдъхновява; чичото тираджия, донесъл от далечна страна странно лакомство; картичка по Коледа от невиждан никога роднина; детска колекция от пощенски марки; недостъпният Кореком, говорещ за "другия" свят, срещата с чужденец и обръщането на възприятията... Какво да говорим за ерата след интернет? Ескейпизъм! Това е думата, която определя целият ни живот. И в личен, и в професионален, и в житейски план. И тук не говорим само за физическия или психически акт на бягство от зациклилата реалност. Всеки ден се убеждавам колко е кратък животът, как едни хора покрай мен просто си отиват, барабар с безумното преследване на власт, положение, пари, апартаменти, коли, сметки, и същевременно колко дълги и разнообразни са неизвървените ни лични пътища с неподлежащото на отнемане богатство, което винаги носят те. 

[mililia 18964]

Хм, нямам точна представа защо обичам да пътувам, но пък винаги съм изпитвала това желание.

Предполагам обаче, че в миналото ме е водело любопитството към всичко, което ни заобикаля.

И аз като повечето се редях на дълги опашки, за да се снабдя с жадувания брой от списание "Паралели", гледах предаването на Симеон Идакиев "Атлас" и четях приключенските романи на Майн Рид. Не помня колко пъти съм гледала филма "Сандокан".

Семейството ни не пътуваше зад граница и аз завиждах на всички, чиито родители заминаваха да работят в Коми или Африка. Кореком си беше една мечта, въпреки че и ние "тайно" сме ходили да пазаруваме в него. Всички онези шарени бонбони бяха изключително жадувани.

Не обичах географията, не ми беше интересна въобще. За сметка на това обожавах световната история. Мечтаех да съпреживея древния Рим и Елада, любопитни ми бяха събитията от пред периода на френската революция. може би за това основно станах и градски турист и обичам да посещавам исторически обекти.

Помня с какво желание прочетох книгата "Тангра през океана" на Дончо и Юлия Папазови и им завиждах за куража и възможността да пътуват.

Не мисля, че тогава съм си представяла, че ще пътувам свободно по света. Та ние се редяхме всяка зима пред показния магазин за заветното кило банани, а Кока Кола се купуваше само за рожден ден. Взимането на първата виза за посещение на Италия си беше равно на подвиг, защото цялото ми семейство спа пред посолството, за да ми пази ред. Абе изобщо не можем да си представим какъв късмет сме извадили, че сме в Европа, която от където и да я погледнеш е пъпа на света и има огромно разнобразие от събития, етноси и атмосфера.

[theo 438]

.............

Помня с какво желание прочетох книгата "Тангра през океана" на Дончо и Юлия Папазови и им завиждах за куража и възможността да пътуват.

......................

 

...с лодката ,,Джу ,, ,с Джу през океаните ,

,,Тангра,, е лодката на кап. Николай Джамбазов ...

 

и аз следях във вестник ,,Септемврийче,, дописките на дъщеря им Яна , ама това беше с лодката ,,Тивия,,

 

---

то куража си е кураж ,ама възможността беше дадена от Държавата

-

Редактирано 9 септември, 2015 от theo

[Duke 16834]

При Папазови ставаше дума за напудрен социалистически PR. Голямата работа всъщност беше кап. Николай Джамбазов, който сам си построи лодка и с нея обиколи света без никаква чужда помощ...

 

По темата...

 

Пътувам откакто се помня. Пътувам с кола и самолет, рядко по вода. Обожавам географските атласи от дете. Дядо ми имаше един подробен руски, около 200 стр. издание с твърди корици и сиво-зеленикав на цвят. Тъкмо научих всички страни и столици и дойде промяната. Изведнъж се оказа, че много страни са с други имена и хайде наново учене. Така е то...

 

Обожавам самото пътуване. Достигането до крайната дестинация ме натъжава. Трудно е да се обясни. Непрекъснато планирам нови и нови пътувания. Планирам ги с логистични подробности за удоволствие. За радост, повечето от тях успявам да осъществя, а други отлежават във времето. Не ме блазнят Азия и Африка, чувствам ги нехигиенични от моя гледна точка. Харесвам Северна Америка и освен пътуване по Route 66 в плановете ми след пенсиониране е панамериканската магистрала. Така стигаме до Южна Америка, а тя определено е в горната част на таблицата ми от мечтани пътешествия. Европа е моят дом и навсякъде се чувствам прекрасно, особено на Балканите. За опознаване на Европа и цял живот не стига, а за разбиране на Балканите се изискват минимум два живота...

 

Мога и още, ама не искам...

[stanimir 35037]

Ааа стига човек - Япония и Сингапур са най-хигиеничните места на планетата ... (+ Монако)

 

П.С. Шегувам се , разбирам каквои имаш предвид 

[mililia 18964]

...с лодката ,,Джу ,, ,с Джу през океаните ,

,,Тангра,, е лодката на кап. Николай Джамбазов ...

 

и аз следях във вестник ,,Септемврийче,, дописките на дъщеря им Яна , ама това беше с лодката ,,Тивия,,

 

---

то куража си е кураж ,ама възможността беше дадена от Държавата

-

Даааа, времето си казва думата.

Прочетох книгата на Николай Джамбазов за плаването му с лодката Тангра, а по телевизията цялото семейство следяхме новините за пътешествието на семейство Папазови. Сигурно Дюк е прав, че е било доста социалистическа пропаганда, ама си беше някакво пътешествие из света и мен ме вдъхновяваше.

Редактирано 9 септември, 2015 от mililia

[Duke 16834]

Абе, не е важно, но пътуването беше с пропагандна цел. Дядо ми работеше в СТФ "Екран" и лично ме е запознавал с двамата Папазови покрай отношенията им с БНТ. Нали лодката "Тивия" реално беше собственост на БНТ. При Джамбазов имаше романтика в цялото начинание. Сглобяваше лодката сам с години в един двор на симеоновско шосе над околовръстното. Забравихме за кап. Георги Георгиев, а той също беше голяма работа...