Истории зад снимките кандидати за календара

[Георги 39033]

Подшушнаха ми, че хич не е лоша идея да имаме тема, където авторите да поразкажат малко повече за снимките в календара. Не е задължително (дори напротив!) да е само за победителите, всеки който е пуснал снимка може да поразкаже. Не е задължително наново да ги ровите и качвате, може просто да вземете адреса от другата тема. 

 

Започвам аз. 

 

 

Плътното наситено синьо на исландските ледници е нещо, което ти се гравира върху мозъка завинаги и съм сигурен, че е това, което най-лесно се забелязва и в тази снимка. Но има и други любопитни детайли - черната вулканична пепел и все още необяснимото за мен кафяво езеро. Мисля, че цвета се получава от смесицата между точно този тъмно син разтопен лед с вулканичния прах. 

 

 

 

 

 

Една от снимките провали. Аз поне не мога да предам грандиозността на каньона в кадър, може би мястото, което най-трудно се поддава на фотография от всички, които съм бил. Или поне най-трудното за моите възможности, сигурно по-добрите могат да предадат в снимка най-малкото дълбочината от близо 2км на каньона. Единственият получен глас за снимката показва, че не само аз, а и вие смятате, че не съм се справил добре

 

 

 

Хубавото на каналите на Амстердам е, че имат много мостове, които пък предлагат перфектната опора за по-дълга експозиция дори да не си носиш статива Вляво виждате цветният пазар, на дневна светлина гърба на барачките изглежда несравнимо по-зле!

 

 

 

 

Айде пак Исландия. Сигурно на целия форум ще му писне скоро от нея Този водопад е жива картичка, от където и да го снимаш се получава перфектен кадър. Благодарение на силните пръски е нужно изключително малко сънце за да се получи и дъгата. просто да те довърши съвсем - и теб, и снимката. 

 

 

 

Този изглед е един от символите на парка Yosemite в САЩ. Легендите за Half Dome мен поне не ме интересуваха, но рекичката, обградена от зелени дръвчета и мраморно оцветената кула зад тях е една от човешките представи за рай, с извинения че вкарвам цялото човечество в един калъп. 

 

 

 

Тук бяхме седнали в една кръчмичка, точно в подножието на стената и се цакахме кой от компанията ще направи най-хубавата снимка на пълнолунието и пътеката. Отново бях без статив и подпирах на подръчни материали. Сега като я гледам, ако имах статив можеше да стане дълга композиция, която да изравни морето и да очертае по-добре пътеката, но здраве да е. Остава си една от любимите ми снимки, която ме принуждава да си мечтая за по-светлосилни обективи, оправящи се добре с тъмницата П.П. Смятам, че спечелих конкурса за снимка в компанията, но те повечето се пробваха с някви телефони, така че конкуренцията беше като на ЦСКА във В група...

 

 

 

 

Отново Амстердам. Интересното на тази снимка, е че беше снимана броени дни преди Хелоуин и промъкващата се луна зад облаци доста спомага за призрачно усещане. Бррр.

 

 

 

 

Бялата джамия в Абу Даби. Невероятно и приказно осветление, което от време на време хич не беше ненатрапчиво (ориентирайте се в последователните отрицания в това изречние). Имаме спорове в домашните академични среди дали мощните лампи на минаретата добавят или отнемат от ефекта. Аз не съм сигурен, че помагат на снимката, но според мен и не пречат чак толкова. 

[cck 25114]

Да разкажа и аз по нещо:

 

 

Снимката е от Каназава (префектура Ишикава в Западна Япония). През април черешката на тортата са вишните и цъфтежа им. Много е красиво. Накъдето и да се завъртиш пейзажът е осеян с цветове.

 

 

Снимката е от града Хиконе (префектура Шига, Япония)

Замъкът Хиконе (1603) e eдин от дванадесетте японски замъка, запазени в оригиналния си вид.
Един от няколкото регистрирани в националното им културно наследство. През април е с особен чар заради сакурата. Самото катерене вътре си е предизвикателство - едни тесни коридорчета, дървени стъпалца, но пък гледката към околността също си заслужава (естествено градини).

[captain_oveur 10470]

черешката на тортата са вишните

 

 

[cck 25114]

По малко и за другите предложения:

 

 

Националния парк Микуми в Танзания. Това е езерото с хипопотамите. Птичките в дясно чакат да се покажат за да ги накацат и докопат нещо за обяд (зъбна профилактика им е тясната специалност)

 

 

Занзибар, и по-конкретно Стоун Таун. Интересна е историята на принцеса Салме.

Пътеписът за Танзания и Занзибар е публикуван тук.

[cck 25114]

 

Любимата Индонезия. Фрагмент от третата тераса на храма Борободур (ок. 800 г.)
Движим се ниво по ниво нагоре, разглеждайки "изкушенията", пред които е изправен Буда според тълкуванията за строителството на храма.

 

 

Фрагмент от склупторите пред храма Мендут (карта) от IX в. Отново будистки храм с прекрасно дърво Баниян отпред.

 

 

 

Шведагон - най-най пагодата на Янгон в Мианмар (Бирма). Детайлите са много и никак не е за изпускане. Впечатление ми направиха местните, искащи да си говорим на английски. Някои от тях боядисани с хума по лицето. Пътеписът е тук

[Mary 58396]

Хайде да се опитам и аз да кажа нещо за моите снимки.

 

Всички показани от мен снимки са от последните 12 месеца. Приятна беше разходката из спомените...

 

Започвам с февруари и  Дубай:

 

 

Излетяхме от София при отрицателни температури, а в Дубай беше приятно топло дори и късно вечерта. На следващия ден термометъра показваше 37 градуса. Истинска наслада след софийския студ.

Снимката е направена от панорамната тераса на Burj Khalifa - At the Top, разположена на 124-тия етаж, на 452 метра.

Изгледа е в посока на  Sheikh Zayed Rd.

Качихме са на Burj Khalifa - At the Top на границата между светлата и тъмната част на деня и от личен поглед, мога да кажа, че гледката през нощта е много по-впечатляваща и красива!

 

***

 

Следващите снимки са през март от  Белгия.

Първата снимка е от Гент, втората е от Брюксел, а истината е, че сърцето ми остана в ... Брюж!

Цялото пътуване беше наситено с много шоколад, бира и романтика.

Вероятно в друг сезон щеше да бъде още по-завладяващо, но сега поне нямаше тълпи от туристи

 

 

В Гент съм снимала от St Michael's Bridge. На снимката в дясно се вижда улица "Graslei" (Улицата на подправките и зеленчуците) - много приятно място за разходка, пълно с младежи, които си правят пикник там.

Улицата следва течението на реката, където е и старото пристанище, като по протежението й са разположени множество занаятчийски къщи. Това е бил някогашния център на търговията  в Гент.

В ляво от другата стрна на брега на реката е улица "Koornlei" - улицата на житото.

 

 

В Брюксел снимката е направена на площад Grand Place - обграден е от страхотни барокови сгради, разположени от четирите му страни.

Показаната сграда е известна като Maison Du Roi. Сградата е вписана в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО, заедно с останалата част на площада. В сградата е разположен музея на град Брюксел.

 

Времето беше дъждовно, но площада пак беше изпълнен с хора. Дъжд, без статив ... и това е резултата.

Отвсякъде ухаеше на шоколад... жалко, че снимките не могат да предават и мириса!

А какви ягоди с шоколад има точно до тази сграда...мммм...

 

Ще продължа и с други снимки утре.

[cck 25114]

Продължавам с 'Май

 

 

Като в екшън филмче да го представя С въртящи се зелени буквички отдолу:

Тунис. Хамамет. Стария форт. GPS : 36.394711,10.612494
530 дни по-рано...

Облаците бяха най-впечатляващи. Фортът е прясно възстановяван. Има и музейче. Има и пътепис

 

***

 

'Юни

 

 

 

Исландия като на много други съфорумци ми "легна на сърцето".
Чудех се дали да пускам кадри от там, 'щото е "телефонна фотография". Но се престраших.
За първия кадър, когато успея да сглобя филмче бих му лепнал музикален акомпанимент от Том Джоунс - "The green green grass of home". Толкова беше зелено, водопад "в двора", изобщо идилия.
Всъшност това е водопада Sidu (Foss a Sidu) по път 1 близо до Kirkjubæjarklaustur.

 

Втория ми е гордост Едно залягане падаше, чакаш и туристите да се разотидат.  А те бяха налетяли на съседния мегаводопад - Gullfoss.

[Guinness 3701]

Прекрасни снимки! Поздравления на всички

[captain_oveur 10470]

Втория ми е гордост Едно залягане падаше, чакаш и туристите да се разотидат.  А те бяха налетяли на съседния мегаводопад - Gullfoss.

 

Има защо да ти е гордост, снимката е супер Само че... Залягане, чакане и накрая БАМ! - Ошко попада на твоята снимка -- леко фотошооооооп -- готово (снимка номер 6)!

[Роца 17614]

И от мен малко подробности за някои от снимките:

Гент, Белгия - част от сърцето ми завинаги ще остане там. Всъщност, Плоската земя ми е една голяма любов. Първо пътуване зад граница преди повече от 20 години и едно незабравимо лято. Миналата година отбелязах 20тата годишнина от онова лято с пътуване из Гент, Брюскел, Брюж и Остенде за рождения ми ден.

Първата снимка е на Graslei, малко по-различен ракурс от този на Mary по горе . По време на "златния час" преди залез, а колелото е беше вързано на съседен канал, в посока Kranlei, където ни чакаше ресторант с waterzoi и тъмна бира.

 

Великобритания... и Лондон - вторият ми любим. Често се шегувам, че сигурно съм била англичанка в предишен живот и че ако Париж ми е съпруг, то Лондон ми е любовник . Харесвам този град, величието му, разнообразието му, животът му:

Стоунхедж беше част от пътуване, което по принцип не беше замислено. Но след като едно изненадващо съобщение се транформира под щастлива звезда в билети за спектакъл на Монти Пайтън в О2 Арена, решихме, че тъй и тъй сме тръгнали да сбъдваме мечти, поне да отметнем и още една:

Всъщност, на място, голяма част от мистиката е забулена от потоци туристи, та друидите и танците в полунощ са кът. Беше голямо дебнене, докато тълпата се поразсее и успея да снимам само с 2-3 души ей там, между камъните. До мен Роцев беше на тръни, че ще изпуснем автобуса, ако още се мотая, а аз до него повтарях "чакай, чакай, тия ей сега ще се махнат"  

 

Замъкът Миланд, в Перигор, Франция - http://www.milandes.com/

Построен е  през 1489 година от Франсоа дьо Комон, владетел на Кастелно, за неговата съпруга Клод дьо Кардийак. Името „Миланд” идва от средновековното наименование за гориста местност. Замъкът е владение на фамилията дьо Комон до края на царуването на Анри IV, след което изпада в забвение до Революцията. В началото на XX век Миланд е реставриран от тогавашния собственик, който внася и някои архитектурни промени. Замъкът сменя още 1 – 2 собственика, докато не е нает през 1937 година (и по-късно закупен) от кабаретната певица и актриса Жозефин Бекер. Жозефин Бекер живее в него със съпруга си и дванайсетте им осиновени деца от различни раси и националности до 1968, когато замъкът трябва бъде пордаден на търг, заради финансови проблеми. В момента замъкът е посветен на живота на актрисата, запазени са голяма част от нейните вещи, афиши за спектаклите й и сценичните й костюми, сред които и известният бананов пояс. Част от изложбата е посветена и на дейността на Жозефин Бекер във френската Съпротива по времето на Втората световна война, за което е наградена с Ордена на Почетния легион. Освен това, има хубав парк и дресировка на соколи за лов.

 

Париж, мон амур! - още един любим град (да, сърцето ми е като зелка - с град на всяко листо ).

Когато за първи път дойдох с един куфар и шестмесечна виза, се почувствах на мястото си. И така вече 17 години. Много е изписано за този град, и добро, и лошо, и повечето е вярно. Да, парижани са намусени, тичат в метрото и не говорят английски (почти). Да, има туристи навсякъде, претъпкано е и мръсно. Да, има разкошни музеи, хубави места за похапване и пазаруване. Да, в кварталите все още се намират кафенета, където редовните посетители пият сутрешното кафе на бара, обсъждайки новините с бармана, а портиерката от съседния вход, изтупва изтривалката. Да, има места за хипстъри, за студенти, за туристи, за влюбени и разлюбени, за приятели и за семейства с деца. И в малките улички, в кафенетата и зад фасадите с парапети от ковано желязо се крие едно неуловимо нещо, което придава този специфичен чар на града.

Редактирано 15 октомври, 2015 от Роца

[cck 25114]

Има защо да ти е гордост, снимката е супер Само че... Залягане, чакане и накрая БАМ! - Ошко попада на твоята снимка -- леко фотошооооооп -- готово (снимка номер 6)!

 

Ошковата е с "по-топли" тонове, излъчва морска безгрижност и показва къде всъшност трябва да се намира човек през юни

[Ushakal 1164]

Много хубава тема! По-различно се гледат така снимките. Продължавайте разказите, моля. 

[cck 25114]

Добре да продължа с августовските истории

 

 

Санторини. Съвсем прясно. Писано и снимано там има много и реших друго от острова да представя.

Всъшност това е стената на един от хотелите в Камари. Готина хрумка за саксиите на съдържателката

 

 

 

Португалия, Порто. Есна от фреските в двора към Igreja de S.Lourenço.

Текстът е към "Песен на песните" [Trahe me post...], а характерните за Португалия синьо бели керамични плочки и тук контрастираха много интересно с колонадата и изобщо камъка като материал. Много ми хареса стила, а там беше масова практика тази украса.

[Rumiana 4038]

Тази снимка:

 

 

снемах на едно място в Северна Индиана, в Щатите:

https://goo.gl/maps/uxLbG8EUogJ2

 

, където в края на есента се събират десетки хиляди жерави (Sandhill cranes), от цялата североизточна част на континента, преди отлитането си на юг.  Гледката е впечатляваща!  Птиците се събират на поляната надвечер, по залез слънце, прекарват там нощта, и рано сутрин, по изгрев, излитат по околните блата да си търсят храна.  Та, сутрин и вечер небето се изпълва с хиляди крила!

Редактирано 16 октомври, 2015 от Rumiana

[Tedy 31461]

Stoksness, Iceland. Най-добрата ми снимка от шестте, които пуснах. Имаше сериозни предупреждения за предстояща силна буря, която за мой късмет се забави с няколко часа. Настанихме се в хостела в Hofn и моментално тръгнахме към Stoksness. През цялото време се молех да имам поне 2 часа, за да заснема цялата красота, която ме заобикаляше. Е, имах ги и не само, докато се въртях и лазех по черните пясъци за около 5 мин слънцето проби през облаците и огря планината срещу мен. Невероятен късмет. Харесвам контраста между стръковете трева на преден план и буреносните облаци на заден.

 

През юни пролетта разцъфва по билото на Стара планина. Ярка зеленина, килими от цветя, усеща се енергия, планината се събужда за нов живот и ме зарежда по начин, който не мога да опиша. Та... идеята беше да отида на х. Ехо, но нямаше места и тръгнах към Козя стена. Взех колата на половинката и я паркирах точно на указаното от него място, държа дебело да подчертая.    Снимах вълшебен залез и скучен безоблачен изгрев и след почти безсънната нощ реших веднага да си тръгна, докато все още имах сили да шофирам. Стигайки колата ме очакваше изненада, возилото беше цялото омазано в кал и доста поодрано по калниците, а табун коне кротко пасеше наоколо. След тази сесия имам тотална забрана да пипам колата, сякаш аз съм скачала с копита отгоре й, ама нейсе няма справедливост, когато става въпрос за жени и коли.

 

В посока на залеза.

В обратна посока.

 

Горните фотоси са фокусен клин от 2 кадъра всеки.

[ruwenzogy 20138]

Stoksness, Iceland. Най-добрата ми снимка от шестте, които пуснах. Имаше сериозни предупреждения за предстояща силна буря, която за мой късмет се забави с няколко часа. Настанихме се в хостела в Hofn и моментално тръгнахме към Stoksness. През цялото време се молех да имам поне 2 часа, за да заснема цялата красота, която ме заобикаляше. Е, имах ги и не само, докато се въртях и лазех по черните пясъци за около 5 мин слънцето проби през облаците и огря планината срещу мен. Невероятен късмет. Харесвам контраста между стръковете трева на преден план и буреносните облаци на заден.

Stoksness006b.jpg

 

И аз си мисля, че това е най-добрата снимка на Теди. И без това Исландия някакси остана онеправдана... А за  Китай....

То всичките нейни снимки спечелиха, не мисля, че точно тази китайската , оризовата,  е най-доброто за календара...

Но просто така се получи.....

Редактирано 16 октомври, 2015 от ruwenzogy

[Rumiana 4038]

А тази е една от любимите ми снимки:

 

 

Снимана е в Денали, Аляска.  Аляска е най-красивото място, на което съм била!  Искрено се надявам някога пак да се върна там, защото там остана сърцето ми! 

[cck 25114]

Докарах го и до декември:

 

 

Бруней. Bandar Seri Begawan. Езерото при джамията Masjid Sultan Omar Ali Saifuddien и по-точно пристройката за религиозни четения.

Дело на A.O.Coltman (Booty & Edwards Chartered Architects), от където може би идва и лекия италиански привкус.

Построена през 1967 и представлява копие на баржата на султан  Bolkiah Mahligai (16в.)

Пътеписанието е тук

 

 

 

Кадърът предполагам е съвсем познат. Бурж Халифа и изкуственото езеро с фонтани през деня.

[Mary 58396]

Продължавам с месец април и Египет!

 

Започвам с една от любимите ми снимки. Любима ми е не заради художествената ѝ стойност, а заради спомените, които предизвиква у мен.

 

 

Снимката е направена от кораба, с който пътувахме по река Нил при залязването на слънцето.

Вълшебно беше усещането при това пътуване, особено в часовете преди залеза...

Седиш на палубата с питие в ръка и попиваш красотата на природата наоколо...

И няма да забравя думите на един българин, с когото се запознахме случайно по време на това пътуване: "Благодаря ти Господи, че ми позволи да видя този залез..."

 

Следващата снимка е направена точно два часа по-рано от предишната.

 

В светлата част на деня по реката има хора, които ловят риба, използвайки най-различни лодки. Когато започне да се смрачава, лодките с рибари се прибират и излизат в реката лодки с търговци, които се движат около кораба с надеждата да продадат нещо на туристите.

И като добавка към мистичността, отдалеч се чуваха напевите на мюезините от населените места, покрай които минавахме.

Много съм доволна, че видях Египет и от тази по-различна гледна точка!

 

Следващата снимка е от Гиза - Хеопсовата пирамида и Сфинкса.

 

Може би е излишно да разказвам каквото и да било за тези два обекта. Ако трябва да ги опиша с една дума - впечатляващи!

За съжаление наличието на твърде много продавачи на сувенири и превозвачи с камили, развалят част от магията на мястото, но ... така е по всички по-известни туристически места...

Случката, с която ще запомня това място е - пясъчтана буря, която се изви, когато отидохме до мястото, откъдето се виждат прекрасно и трите пирамиди, като освен силен вятър+пясък ни валя и дъжд точно там.

Няма да споменавам, че видимостта беше ... минимална.

 

 

Продължавам със снимка, направена в  Рамесеум-а, Луксор, Египет

 

Рамесеума е построен е от Рамзес II, като строителството е продължило около двайсетина години. Планиран е като негов погребален комплекс, като при построяването си е имал централен главен храм, който е бил заобиколен от по-малки храмове, посветени на негови близки. Имало е още дворци, административни и жилищни сгради.

Много малка част от този величествен комплекс е останала до наши дни... За съжаление по-късните династии демонтират голяма част от построеното, за да построят своите собствени храмове. 

В централната част на снимката се вижда главата на фараона, изработена от черен гранит, която е част от двете статуи стояли там. Другата сега се намира в Британския музей в Лондон. 

 

При нашето посещение там, си бяхме наели местин гид, с когото обикаляхме забележителностите, които искахме да посетим. Оказа се, че това е едно от местата, които не представляват огромен интерес за туристите и в момента на посещението ни, бяхме едниствените чужденци там. Макар и с малкото останали запазени неща от този комплекс, се добива впечатление за грандиозността му и за величието на Рамзес II.

 

И завършвам снимките от Египет с Храмът на Хатшепсут, Луксор, Египет

 

Хатшепсут е най-успешната жена-фараон, управлявала Египет почти 22 години. Имала е изключително успешно управление във времена, когато да си управляваща жена не е било лесно.

Хатшепсут е била най-голямата дъщеря на Тутмос I. В миналото е била смятана за узурпаторка на трона, но последните проучвания показват, че това вероятно не е така.

Тя била един от най-великите строители в една от най-великите египетски династии,  а управлението й е дълго, мирно и благоденствено. Днес почти всеки от големите музеи по света притежава статуя от времето на Хатшепсут.

 

Храма е бил полуразрушен. През XIX век при археологически разкопки храмът е преоткрит, а днешният си вид дължи на полско-английски екип извършил реконструкцията му.

Единствената успешно пресъздадена част от него е сърцевината му, докато от всичко останало лъха модернистичния стил. 

В миналото сфинксове са ограждали пътя от река Нил до храма, а върху терасите са растели дървета мирта и са се издигали пищни фонтани... От много бройните сфинксове е останал ... само един, който е сравнително запазен...

 

За мен беше много интересно да чуя разказите за тази жена, която е управлявала доста успешно Египет. Впечатляващ е начина, по който храма се вписва в околната обстановка.

 

 

*****

 

Идва ред на месец май и Кападокия!

 

Първата снимка е от върха на крепостта Ючхисар.

 

100 метровата скала е всъщност най-високата точка в околността и предлага уникален поглед към цялото плато! 

Самата крепост представлява висока скала ,която е изпълнена с мрежа от тунели, проходи и стълби ,издълбани в нея.

Част от тях са непроходими вече и затова е изградена външна стълба, която използват посетителите.

 

Посещението ни там беше при залеза на слънцето и тогава цялата долина се къпеше в златисти тонове.

Точно в момента, когато слънцето се скриваше имаше интересна случка, която ще остане завинаги пред очите ми и ще свързвам с това място.

На най-високата точка на крепостта седеше млада двойка. В мига, когато слънцето се скри момчето застана на колене, извади пръстен от джоба си и предложи барк на момичето. Тя беше толкова изненадана, че в първия момент занемя, а после с висок глас каза "Evet(Дааа).

В същия миг всички ние, които бяхме вперили погледите с в тях, избухнахме в аплодисменти!  

 

 

Втората снимка е напрпавена при полет с балон над Кападокия

 

Иключително удоволствие е полета с балон!

Както предполагам знаете, за да се лети с балон е необходимо да има определени метеорологични условия и особено важно е неналичието на вятър...

Става се сутрин доста рано(около 5 часа) и ... тръпнеш в очакване какво ще бъде времето.

Нашия пръв опит за балонолетене завърши неуспешно... станахме рано, чакахме часове наред, но вятъра беше над допустимите норми и ... греда!

Бях предвидила още един ден за повторен опит, предвид, че това беше подаръка за рожденния ден на едното ми дете.

Отново ранно ставане, отново трепетно очакване... Този път времето се смили над нас и ни позволи да изживеем това невероятно удоволствие.

Радвах се и заради самия полет, но най-вече, заради щастливите детски очи до мен!    

 

Ще има продължение за другите снимки...

[cck 25114]

Януарските предложения от стенния календар:

 

 

 

Това е храмът Mendut (Candi Mendut). Будистки храм близо до Борободур. Фрагмент от склупторите пред него бяха по-горе. Строен е през IXв. Не е голям като Борободур, но е по-стар от него и също доста впечатляващ.

 

 

 

Тук май няма какво толкова да разказвам. Трябва ви лодка. С нея се добирате до някой от многобройните острови около Пи-Пи. Взимате си фотоапаратчето за подводни снимки. Топвате се във водата и ако сте се сетили да носите малко фъстъци за фотомоделите, кадърът ви е готов

[Bled 910]

 

Харесваме Закинтос и често го посещаваме. Познавам острова отлично и мога да помогна във всякаква насока.

Снимката не е нова, от 2011 год. Правена е от платформа над Navagio или по-точното име Shipwreck Beach. Тази прекрасна възможност за снимане беше премахната заради сигурност и се надявам да я построят отново. Оттогава сме ходили още два пъти, но тези снимки останаха неповторими.

Няма възможност да слезете до него пеша, а само по вода. Което го прави още по романтичен.

Колкото и популярността да го прави банален, това е място в Гърция, което трябва да се посети.

Сигурно знаете историята как злополучния кораб с контрабандни цигари попада точно там и прави плажа един от най-известните в света.

Ето още малко снимки от Navagio .

[мая 749]

Историята -  някой беше казал че гледката на залеза от Стоун Таун е невероятна, и ние разбира се нямаше как да не проверим Седнахме на едно заведение на плажа да пием коктейлчета и да чакаме. За късмет имаше доста корабчета в морето които много допринесоха за автентичния изглед, че даже и занзибарския флаг се вижда. Най странното беше че слънцето не се гмурна в океана, както очаквахме, а изчезна над линията на хоризонта...

А самата снимка - колкото и да е невероятно, снимана е с телефон Направи я моят приятел, но тъй като само аз съм 'представител' на семейството тук във форума, решихме да я постна аз