Там, на долната земя и малко настрани.

6 ноември, 2015

Както винаги, всичко започна малко отдалеч.

Трябваше да се ходи в Австралия. Да, ама съм била. И то два пъти. Та направо като минавка го разглеждах да си прекарам отпуската на старо място и да не видя друго. Въпросът се реши бързо, логично и за да няма после размисли, планът се вкара в действие.

В крайна сметка се получи така- 4 дни в Австралия, 6 на Южния остров на НЗ, 5 на Фиджи и отново в Мелбърн за още 5.

Доволна от гореописаното се задействах, рових, планирах, взех билети Мелбърн- Крайсчърч- Нади- Мелбърн и готово!

За щастие някак случайно се падна да тръгна денят след първия мач от ЕП по волейбол, та успях вечерта преди полета и на мач да отида, с приятели да прекарам и вечерта, та чак до оставянето ми на следващия ден на летището така бързо се изтъркулиха последните часове, че и аз дори не разбрах.

Но по същество- минахме доста километри, аз съм възхитена от видяното и това за мен е най-красивата страна на свето /за НЗ говоря/!!!

И така- ден за път.

10.10 следобед- полет с катарските авиолиии, прекачване за няма и два часа в Доха и на следващата вечер в 22,20 кацнах в Мелбърн. Познато летище, разбързах се, минах емиграционни за няма и 20 минутки, още 10 за багажа И В 23 часа вече бях в колата.

Разлика от преди 5-6 години- съвсем по-незаинтересовани от това какво мъкнеш в багажа. Аз знам едно- декларира се наистина всичко, което носиш, така че ако нещо решат, че няма да мине поне избягваш глобата. Дори не ми погледнаха багажа, след като обясних, че декларираните от мен подправки са опаковани за продажба в магазин, както и дървените предмети са обработени. Като знам преди как се минаваше и скенер, и отваряха...сега направо нищо работа.

И така, тук съм! Късно е, вечер, освен това пристигнах и болна, но това са бели кахъри.

От утре- да огледам добре познатите ми любими места!

Редактирано 6 ноември, 2015 от Тони

7 ноември, 2015

12.10. Време за атака.

Както вече съм споменавала преди няколко години прекарах едни цели две седмици само в ситито. От сутрин до вечер. Толкова го бях опознала, че с вързани очи да ме пуснеш знаех къде съм и точно какво има навсякъде около мен.

За това и бях решила да се върна само за ден, ей така от носталгия и да се разходя.

Ставането беше късно, след късното пристигане и бърборене до зарана- нормално. Така че и тръгването беше късно- около обяд.

Малко практична информация- ако отивате там със собствен превоз, най-изгодно за паркиране през седмицата е на паркингите на Виктория маркет. Цената там за цял ден е 15 долара, което за Ситито си е прекрасна цена.

Да обяснявам много за там няма, има доста написано по темата, пък и всичко съм го минала преди и това пътуване не заложих много на музеи и разни забележителности, а просто се помотах. И да, цял ден, разбира се. :lol: Почти до тъмно.

Картинки /само от телефона/:

Любимите ми малки скрити улички:

Най-сниманото нещо в Мелбърн.

Докланд:

И стената на стария затвор в Кобург, зад която сега се намира жилищен комплекс, съвсем нормален.

И така, здравей и довиждане, Ситииии!

Редактирано 7 ноември, 2015 от Тони

7 ноември, 2015

13.10 Ден за раздвижване.

Данденонг

Преди съм ходила, но в района с влакчето-Puffing Billy Railway. Този път целта беше малко по настрани от него, по-точно Сасафрас и после Олинда. Това са селца в планината, от които могат да се направят леки 2-3-4-6 часови преходчета, според предпочитанията в типично австралийска гора. Разбира се, поради мързел се задоволихме с двучасово, а аз въпреки краткостта му накрая почти окапах, че на връщане беше нанагорнището :lol: :lol: :lol: . Но пък понеже нали си кашлюках и едва дишах, оправдах се с това.

Самите селца са много малки, но са пълни с галерии с много красиви нещица. Друго интересно за Сасафрас беше, че там се намира най-огромният магазин за чаени артикули, който съм виждала. Буквално милиони чайници, чаши, видове чай, бисквити за чай и каквото друго може да си представите.

Денят така си замина- път в двете посоки общо 3 часа, че хванахме на връщане и големия трафик, три часа планинско мотане и обиколка из селцата.

На връщане се отбихме да погледнем от високо района- прекрасно!

Редактирано 7 ноември, 2015 от Тони

7 ноември, 2015

14.10 Ден за плажове

Нали съм подредена, реших да карам наред.

Бях планирала три плажа, разположени на разстояние на около 30 км от край до край.

Почнахме от най-близкия- Уилямстаун. Ама от блеене съм изтрила снимките от махалата. Доста интересна е- има много хубава уличка с истински кораб и какви ли не щуротии там. Приятно място да се разходи човек и после да се подмота по плажа.

Полежахме и час на самия плаж, а после потеглихме нататък.Следваше Сейнт Килда, може би най-известното място за плажуване и най-посещавано такова, тъй като е най-близо до централната част на града.

И последно беше така обичаният от мен Брайтън бийч, където разходката стигна чак до следващия плаж, но пък гледките си струваха почти час вървенето в посока.

Редактирано 7 ноември, 2015 от Тони

9 ноември, 2015

15.10

Предстоеше ни полет до НЗ, но чак късен следобяд, така че покрай задачките, които трябваше да се вмъкнат, събиране на малко багаж- по-топли дрешки за НЗ и по-леки за Фиджи нямаше как да не видим нещо, иначе денят го пишем попилян. За по-сигурно обаче трябваше да е откъм западната страна на Мелбърн, че да не се бухаме в трафика на Ситито в ден с предстоящ полет.

Избрахме Hanging Rock.

Това е паркче /то там всичко са паркове/, разположено на около 50-ина км. Чудесно място за лека разходка. Плаща се единствено паркинга, който е 10 долара, иначе самото посещение не. Първо има полянка с места за пикник и прочие, където се разхождат /когато решат/ разни кенгура, но в случай явно им беше горещо и се бяха покрили. Те са си диви де, но явно им харесва мястото и когато решат се вясват. Самата пътечка е за около 45 минутки, с доста голямо изкачване и съответно слизане на връщане. Но пък гледката от горе е много хубава.

Път, разходка, после обяд, багажи и около 15,30 потеглихме за паркинга на летището, за да си оставим колата да ни чака 11 дни до връщането ни. Ползвахме фирма / с опит от преди/ http://www.andrewsairportpark.com.au/Цената за ден е около 10-ина долара, на около 5-7 минутки е от летището и включва безплатен транспорт и е най-добрата опция за дългосрочно паркиране.

На летището бяхме около 16,30, полетът трябваше да е в 18,30, но малко закъсня и снимки от кацането няма, въпреки че на всички полети се бях наредила до прозореца. Беше късно- около 23 като кацнахме. Набързо минахме паспортен /там също има отделни пътеки за гражданите на Ау/. Летището в Крайсчърч е доста малко. Всичко е много лесно направено за пристигащи. Излизайки от пристигащи се озоваваш веднага пред стоянката на автобуса. Поглеждайки вляво, виждаш втората- за таксита, и третата- за бусчетата, които са на фирмите за наем на коли. Имаше паркирано такова, така че веднага, след няма и 10 минутки бяхме в офиса на JUSY, за още толкова оправихме документи и прочие и се засилихме към хотелчето, което бяхме взели в непосредствена близост до летището. Вече беше полунощ. Бързо хапване, баня и в креватите, че истинското пътешествие тепърва започваше!

Редактирано 9 ноември, 2015 от Тони

9 ноември, 2015

16.10

Станахме рано, че ни предстоеше доста път.

Решихме изобщо да не влизаме в Крайсчърч, а директно да се отправяме надолу.Преди да потеглим обаче, минахме да се заредим с продукти- храна, вода, бирички и прочие, че все пак пътуването ще е дълго, а и предимството на автомобила е точно това- можеш да се натовариш и да си подготвен за всякакви ситуации.

Имахме да минаваме около 420 км с малки отбивки, много спирания за ахкане и охкане при всяка гледка.

И така- тръгнахме. Особеното в НЗ /както всъщност и в Австралия/ е наличието на информационни центрове във всяко градче, както и места за отбивка и почивка на всеки 10-ина минутки шофиране. В НЗ са дори повече, минеш не минеш 15-20 км и хоп- знак за място за почивка, винаги с пейки и масички за хапване, доста често с тоалетни.

Така че при пътуване с автомобил най-разумно е да имаш разни неща за хапване и пийване, а места да обядваш или починеш с чудесна гледка- бол.

Та след безброй спирания за снимки следобед около 15 часа бяхме на Моераки- основната цел за деня. Много красиво място, голямо мотане и въздишки паднаха...

Следваше да стигнем за нощувка в едно градче, което беше най-близко до Кака и Нъгет пойнт, за да ги разгледаме и наснимаме следващата сутрин.

Редактирано 9 ноември, 2015 от Тони

9 ноември, 2015

17.10

След като си починахме добре станахме и тръгнахме към Кака и Нъгет пойнт.

Предната вечер, когато пристигнахме не можехме да устоим, тъй като бяхме само на 20-ина км и ходихме да погледнем. Само че беше сумрак и доста студено, не ставаше нито за разходка, нито за снимки, но пък красотата на мястото си личеше и беше мноооого мистично.

Взехме по кафе от бензиностанцията, че нямаше време да се подмотвам по кафенета, пък и в тия по-малките градчета така и не разбрах кой кога отваря изобщо. Въпреки, че беше събота в 9 часа нямаше почти нищо отворено. Не че беше важно де- имахме всичко, което ни трябваше, с изключение на топлото кафенце, без което съм крива до безобразие. Така че беше важно да се достави- не толкова за мен, колкото за околните. :lol: :lol:

И така- гледките по пътя са изумителни! Цялата работа е един път, който е точно по океана и води до фара на Нъгет пойнт. Това са 30 км, които обаче с всичките му спирания / а те бяха доста/ ни отнеха около 4 часа! Накрая стигнахме до паркинга до фара. Голям, оборудван отново с тоалетни, мивки и всичко необходимо. Нагоре е пеша- около 800 или 900 метра! Нооооо наистина великолепно. В един момент се усещаш, че си снимал, снимал и пак продължаваш. Захвърлих телефони и прочие и се насладих изцяло на гледката- невероятно.

На връщане- то беше станало вече обяд седнахме да хапнем на едно обособено место за почивка на самият плаж! Магично място!

https://www.facebook.com/adyakova1/videos/vb.1421479601/10208312467075590/?type=3&theater

Редактирано 9 ноември, 2015 от Тони

9 ноември, 2015

17.10

Докато се размотавахме блажени по океанското крайбрежие, то минА половин ден. Време беше да потегляме. Нощувката трябваше да е в Те Анау, на езерото, за да можем сутринта да се отправим за Милфорд саунд. Километрите бяха 240- нищо работа. Да, но ако не спираш много. А по пътя изкушения безброй-разни градчета, добитъци разни и идилийни пейзажи...

Все пак стигнахме-два часа преди залез, идеалното време. Холидей парка беше разположен точно на езерото, та за минутки се настанихме и хукнахме да огледаме. Разходихме се малко пеша и скокнахме на колата да направим малко обиколка по езерото докато не се е стъмнило.

Върнахме СЕ до градчето да си вземем нещо за вечеря и по тъмно се замъкнахме към таз вечерния ни дом.

И накрая малко по-хубави снимки от този ден:

10 ноември, 2015

18.10

Трябваше да тръгнем за Милфорд саунд по навреме, за да стигнем по план около обяд. Тръгването добре, но стигането...трудна работа. Толкова бързо се сменя пейзажа, толкова всичко е различно и толкова хубаво, че се спира доста често. Практична информация- задължително е да имате вериги, иначе могат да ви върнат по пътя. Такива може да вземете назаем от Те Анау, една от двете бензиностанции дават срещу дневен наем от 20нзд. На връщане ги оставяте и готово.

А по пътя има не едно или две туристически отбивки /както им казвам аз/. И на почти всеки паркинг ще ви досажда птицата киа. Доста любопитни, буквално ти влиза в колата да види дали няма нещо за хапване. А табелите да не я храниш са навсякъде.

Относно круиза- ако сте взели кола от Jucy, то ползвате 30 долара отстъпка от цената, имате ваучер за това /иначе тя е 79 на човек/.

Круизите са на няколко фирми- мисля общо 4 и цената няма разлика. Друго, което се сещам е, че ако ще се връщате на обратно, то трябва да тръгнете преди 17 часа, защото после затварят пътя поради опасност от заледявания и замръкване някъде в нищото.

А иначе- невероятно място. За цялата история около него няма да се задълбавам, всеки може да прочете. Иначе името е дадено от родното място на откривателят му през 1822г, капитан на тюленов кораб Джон Гроно, въпреки че преди това от там на два пъти минава капитан Кук/1770 и 1773г./ , но поради мъглата не го забелязва.

Единственият фиорд в НЗ, до който има път и поради това е непрестанно посещаван.

А иначе- просто величествено!

Редактирано 10 ноември, 2015 от Тони

10 ноември, 2015

18.10

Беше станало вече след 15 след обед. Слизането обратно ни отне още два часа, тъй като бяхме пропуснали няколко места и на връщане ги уважихме.

Стигнахме Те Анау, Върнахме веригите и спряхме да напазаруваме, защото се очертаваше късно пристигане в Куинстаун, ама ние и не бързахме много. Защото по пътя след това спиранията бяха пак начесто. Заради ето тези гледки:

Пристигнахме по тъмно, доста уморени и преситени от красотите, видени през деня.

Редактирано 10 ноември, 2015 от Тони

11 ноември, 2015

19,10

Станахме, натоварихме се набързо и се отправихме към центъра на Куинстаун да огледаме градчето набързо. Като всеки типичен новозеландски и австралийски град- подредено, чисто, красиво. Много хубави гледки по самото езеро Уайкатипу, на което е разположен. Впечатлих се, но не продължи много дълго...просто защото после видях колко още по-сини може да са останалите места...

Помотахме се насам-натам, пихме кафе, накупихме разни дребни буклучки и тръгнахме към главната цел- Уанака, Пукаки и Текапо.

Джипиесът ни пращаше по някакъв главен път, обаче след справка с картата видях алтернативен път с мноооого завои и разбира се, избрахме него. Което мисля, че беше удар в десетката. След Арроу се отклонихме вляво по Crown Range Rd и това се оказа прекрасно решение- пътят се качваше много във високото, надолу бяха прекрасни гледки, имаше много отбивки, а пейзажът се сменяше на няколко десетки километри.

Редактирано 11 ноември, 2015 от Тони

12 ноември, 2015

Та...стигнахме в Уанака. Паркирахме се на крайбрежната /езерната крайбрежна/ и се разходихме.

Много красиво градче. Езерото, чудесни алеи за обиколки, кейче, а отсреща- снежните върхове!

Беше станало обяд, та използвахме това, че сме в населено място, за да хапнем в едно ресторантче, позаредихме малко провизии, пообиколихме още малко да позяпаме и след това потеглихме към Пукаки.

12 ноември, 2015

Най-синьото синьо!

Това е определението за това езеро! Удивителен цвят.

След кратко спиране в точката за разглеждане, за да видим нещо като музейче с разни обяснения, за кафенце и малко разходка се отклонихме от пътя и влязохме по един черен, който се виеше около езерото с единствената цел да погледаме и попиваме още и още...

А там хората къщи местеха....

Цялата работа ни отне около 3 часа мотаене наоколо. Беше късен следобед, а точката за нощувка беше на езерото Текапо, така че колкото и да не ни се искаше тръгнахме.

Редактирано 12 ноември, 2015 от Тони

12 ноември, 2015

На Пукаки беше една от най-готините ни нощувки. В огромна ферма за овце, разполагахме с къщичка, едно такова насред нищото. А пощенската им кутия беше цял варел с вратичка. Хубави спомени. Цветът на езерото е уникален.

Редактирано 12 ноември, 2015 от Tedy

12 ноември, 2015

Чак не вярва човек колко синьо може да е синьото.

12 ноември, 2015

Цветът се получава от ледниците. Подобен е и на езерата в Торес дел Пайне.

12 ноември, 2015

Стигнахме и Текапо.

Аз бях чела, че е мъничко градчето, ама то буквално 20 покрива. Хотелчето беше с вътрешен басейн, на около 3 минутки пеш от езерото, та метнахме багажа и запрашихме на оглед. Има много хубави пътечки, просто утъпкани за разходки около водата. Направихме една дълга разходка докато почва да се стъмва.

А там имаше разни неща- ето такива големи шишарки и люлки за децата.

Оказа се, че няма нищо за гледане и правене там, работеше само един ресторант, та решихме да не се храним навън.

12 ноември, 2015

Вляво от езерото има хълм, до който се стига пеш или с кола. Отгоре има хубава гледка, но затварят рано, ние ги хванахме точно в края на работния ден. След хълма също има красиви местенца за зяпане и снимки.

13 ноември, 2015

Даа, но докато стигнем до там беше затворено.

13 ноември, 2015

20.10.2015г.

След ставането сутринта направихме малка разходка, снабдихме се с гориво и кафе и потеглихме.

Предстоеше ни полет за Фиджи след обед- около 15,30 часа, така че трябваше да стигнем Крайсчърч около 13.30 , за да имаме време да издадем колата и да се придвижим до летището.

Около 250 км, без бързане, с много спирания за снимки /без последните 100, че са скучни и ги бяхме минавали/, спиране за обяд, разглеждане на няколко градчета по пътя и наслада на последните ни часове в НЗ.

Пристигнахме по часовник, оставихме колата, от офиса им ни извозиха на терминала и се чекирахме за предстоящия полет около час преди него- идеално време за такова малко летище.

Казахме "довиждане" на тази прекрасна държава. Всъщност, трябва да се върна пак така или иначе, че ни остана още 1/3 от острова и цял северен!

Като цяло /въпреки че не обичам обобщенията/ мога да кажа следното-

1.Нова Зеландия трябва да се минава с кола, иначе пропускаш голяма част от очарованието и.

2. Цените, сравнени с Ау са почти еднакви, разлика има единствено в горивото- почти два пъти по-скъпо е /около 80%/

3. Холидей парковете са прекрасното място за отсядане там, пробвахме 3 вида настаняване и за мен това беше най-удачният вариант.

И ето тук- всички читави снимки събрани в клипче. Препоръчвам гледане на високо качество, че иначе ги омазва.

Редактирано 13 ноември, 2015 от Тони

13 ноември, 2015

Уах! На голям екран! Снимките са чудесни, а някои от тях брилянтни! Благодаря, Тони! И за снимките, и за разказаното

13 ноември, 2015

Стигнахме и Текапо.

тек3.jpg

А имаш ли инфо дали вечер късно като се стъмни може да се ходи в района около тази църква Church of the Good Shepherd, предполагам,че тази снимка е оттам нали?

Ето за такава красота става на въпрос вечер, извинявам се не помня от кой сайт съм я свалила тази снимка

Редактирано 13 ноември, 2015 от Лидия

13 ноември, 2015

Да, тя е на открито и не е оградена по никакъв начин. На пътя е един вид, паркираш на 3м от самата църква.

13 ноември, 2015

Голяма красота Тони, много благодаря,че сподели с нас Сега с нетърпение чакаме продължение за Фиджи

13 ноември, 2015

И така- полетът си беше навреме. фиджийските авиолинии.

Първи впечатления от персонала- големи, усмихнати хора! Ама усмихнати- УСМИХНАТИ!

4 часа минаха бързо, особено първия, когато се летеше над НЗ и имаше мнооого хубави гледки. Храната, сервирана по време на полета беше островитянска кухня- доста вкусна и пикантна.

Кацнахме на смрачаване и първото нещо, което видях бяха запалени огньове.

Слизайки от самолета се чу някаква музика.

Ехааааа....усмивките грейнаха на лицата- местни, около 5 човека в хавайки дрънкат и пеят. Явно хората си работеха за летището, тъй като бяха още преди паспортен контрол....където....ахахахахах...да речем, че не тръгна много добре като за пристигане.

Малшанс да попаднеш не на един, а на двама неосведомени служители. :lol: :lol:

Значи нареждаме се ние и идва моят ред /само аз съм с бг паспорт/. Служителят-. много приятно едро /ама може ли, то там всички са едри/ се опули почна да оглежда паспорта ми. Седя, гледа, рови нещо там в компютъра пред себе си. И казва

- Г-жо, моля елате с мен. Не се притеснявайте- проблем няма, обаче аз такъв паспорт не съм виждал, та ще се наложи да ви заведа при друг служител.

Навираме се в една стая, ама типичната канцелария. Вътре един момък, по-слабичък, около 30-годишен на бюро. Пуши си цигарка, около него пълен хаос. Та другия му казва:

--Ми ето тази госпожа е с някакъв паспорт, какъвто аз не познавам и не знам има ли право да влиза в страната или не.

И ми кима и излиза. Та почва тоя да рови в компютъра, ама съвсем не бърза, защото му звъня телефона, говори си там някакви неща спокойно...и пак рови...и пак ме гледа. Ама явно беше неуспешна операцията, защото в един момент се отказа и почна да оглежда паспорта от всички страни. И питам аз:

- Ама всъщност какъв е проблема?

-Ами и аз не го познавам този паспорт и не знам имате ли право като поданик на тази държава /България/ да пребивавате на Фиджи и какви са ни отношенията.

При което избухвам в смях, казвам му, че сме във война от 5 години. Добре поне, че имаше явно чуство за хумор и се нахили. След 20-ина минутно ровене се върна първият служител да пита какво става и има ли проблем? Тоя му вика:

- Не- оня ме поглежда, пак ми се усмихва окуражително и излиза. Да, ама времето тече, хората от хотела вероятно ни чакат отвън...

И се почват пак въпроси.

-Ама вие кога си тръгвате?

-Ми след 5 дни.

-Ами дайте да видя билета....Ама защо отивате пак в Австралия? На вас не ви ли трябва виза за там? Как ще влезете?

- Ами така, както влязох преди десетина дни...

Сумтя, пъна се, гледа пак в компютъра и реши, че ще мога да пребивавам на територията на държавата му. :D

Така и така компютърът нищо не каза, от него да мине.

И така- БУЛА!

Редактирано 13 ноември, 2015 от Тони

Влез

Там, на долната земя и малко настрани.

Препоръчани мнения

Тони 25569

Връзка към мнение

Тони 25569

Връзка към мнение

Тони 25569

Връзка към мнение

Тони 25569

Връзка към мнение

Тони 25569

Връзка към мнение

Тони 25569

Връзка към мнение

Тони 25569

Връзка към мнение

Тони 25569

Връзка към мнение

Тони 25569

Връзка към мнение

Тони 25569

Връзка към мнение

Тони 25569

Връзка към мнение

Тони 25569

Връзка към мнение

Тони 25569

Връзка към мнение

Tedy 31469

Връзка към мнение

Тони 25569

Връзка към мнение

Tedy 31469

Връзка към мнение

Тони 25569

Връзка към мнение

Tedy 31469

Връзка към мнение

Тони 25569

Връзка към мнение

Тони 25569

Връзка към мнение

Niceday 2940

Връзка към мнение

Лидия 1875

Връзка към мнение

Тони 25569

Връзка към мнение

Лидия 1875

Връзка към мнение

Тони 25569

Връзка към мнение

Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш

Създай профил

Влез

Четящи темата 0 магеланци

Важна информация