След като Таром ме изненадаха приятно с оферта от 149€ от Букурещ до Аман реших, че тази година ще осъществим една отколешна мечта - скалният град Петра. Тръгнахме с ден по-рано с идеята да преспим в Букурещ и да го караме по-лежерно там та да сме свежи като пристигнем посред нощите в Аман. Да де, ама си останахме само с намерението... верни на себе си цял ден обикаляхме из града... Към 9 вечерта вързахме табуна на коневръза пред терминала за заминаващи на Отопени и зачакахме полета си за Аман.
А емоциите не закъсняват... На средата на пътя между пустинята и магистралата за Акаба забелязвам, че КИА-та е увесила нещо нос... стрелката за гориво е клюмнала долу в ниското Е, те това е да си карък... Да ти свърши бензина посредата на нищото... Макар, че момъка от Монте Карло каза ако ни свърши нейде бензина да звъним на 911, щели да донесат. И много вероятно, и пари нямало да ни искат... Напомням си да проверя като спрем откъде изтича тоя бензин... Ми тъй де, свикнал съм с нашата, 70 ли