Монголия-дивна и безкрайна

[atzah 142]

Добре дошъл. Ще се радвам да споделиш впечатления и снимки и от Монголия 

 

Здравейте,

 

Имал съм невероятния шанс да посетя няколко пъти Монголия.

Единия път бях една седмица в един хостел в Улан Батор (4 долара на вечер със закуска), другия път пътувах с влак до Китай, но най-прекрасното преживявне беше обиколка от 11 дни с джипове (не, че може с нещо друго).

 

Редно е да се каже, че аз последно съм бил 2007-ма година, а там нещата са много динамични, та това, което споделям може да не е много релевантно.

 

Стигането до там не е лесно. Аерофлот много години имаха почти пълен монопол от Европа. Летеше се с TU5, high density configuration, нощен полет, на ръба на range-a, Единия път се наложи да кацнем в Новосибирск да заредим. Колкото и да го обичам този самолет, преживяването беше кошмарно, за сметка на космическата цена.

 

Затова по-смислено беше да се лети до Иркутск (пак с ТУП-че), въпреки Руската виза и от там я с Монголските авиолонии или с влака.

 

Самото преживяване на полета Улан Батор-Иркутск с AN4 си е отделна тема. Като видях как стърчат телове от гумите на самолета. Качихме се, хлопнаха вратата и отлетяхме. Няма fasten your seatbelts, няма нищо. По едно време се появи един flight attendant и взе да раздава сандвичи със студено овчо. Несравнимо!

 

Монголските авиолинии летят и Берлин-Москва-Улан Батор, но нямаше кой да ми издаде такъв билет преди.

Сега гледам, че и Турските летят, та може би е доста по-лесно

 

Много я обичам тази страна. Няма подобна (от тези, които съм посещавал). Такива цветове, такава природа. Много високо плато, а почти няма гора (има в западните части). Едно безкрайно (милион и половина квадратни километра) голф игрище.

 

Хората са много любезни, усмихнати. Това, че ползват кирилица (натресена им 1924) не значи, че можете да прочетете какво пише (тоест вие го четете, ама те го произнасят съвсем по друг начин). С нормалните хора не можете да се разберете на Руски. Само езикът на тялото помага.

 

Сезонът е много кратък. Улан Батор е най-студената столица (преди Астана дори). Доста е студено и през май. След това за кратко става много горещо, преди да стане студено отново.

Бих казал, че сезонът е от 15/6 до 15/8.

 

Пътища практически няма. Има малко около столицата. И до границата с Русия и Китай. Там където има малко асфалт е толкова зле, че всички карат покрай пътя. Мечтата на всеки е джип. Тойота естествено, но може да се види разнообразие от всички 4х4 произведени в света.

 

Иначе се кара през степта. Като се изрони пътя се преместваш в страни. Няма табели, няма ориентири. Последния път бях с феноменален шофьор, не се загубихме нито веднъж. Иначе нормално се губят. По едно време виждате някоя юрта, отива пита шофьора и така. Не е лесно.

Реално извън Улан Батор живеят общо 800 000 човека на територия от милион и половина квадратни километра.

 

Улан Батор е интересен за ден или два. Трафикът е най-кошмарния, който съм познал. Просто и при тях през КомунизЪма колите са били забранени и хората от конете са слезли и са се качили в коли. Няма правила. Може да стоиш и да гледаш малки катастрофи колкото си искаш. Може и да се пробваш да пресечеш

За хора с ограничен бюджет, просто трябва да си намерите хостел. Там често се комбинират хора за турове в страната. Рент а кар не съществува (въпреки, че последния път ми обясняваха, че Сикст щели да дават джипове).

Другата опция е да се присъедините към тур на международна фирма.

Като цяло цените там са ниски (въпреки, че реално за нас Българите, всичко и навсякъде е скъпо), най-големия разход е бил стигането до там.

 

Ето малко снимки (в зората на цифровата фотография там преживях най-големия ужас, да ми се развали картата за памет и да нямам нито една снимка):

https://www.facebook.com/media/set/?set=a.423574913071.216850.157658308071&type=3

 

А това са снимки на един приятел, който преживя част от Монголия на кон

https://www.facebook.com/media/set/?set=a.411710248071.208531.157658308071&type=3

[Фил 68773]

Благодаря за разказа и снимките.

Наистина много ярки цветове.

Кумис (айраг) пихте ли?

[atzah 142]

Кумис (айраг) пихте ли?

 

Опитах, както и една ракия, която правят от него (или поне от мляко, ако разбрах правилно обясненията)

 

Като цяло е далеч от кулинарно преживяване Монголия. Яде се основно сушено овче месо (под формата на супа примерно). Зеленчуци и плодове липсват.

Иначе пазят топли спомени от Българските консерви, а все още се намираше Българско вино (Магарешко мляко и Кадарка и то в много затънтени краища)

[danimarkova 1160]

И аз благодаря! Беше ми много интересно, наистина е различно..

[Георги 39036]

И аз благодаря. Това, че се яде само сушено овчо дори ме привлича повече от някой петзвезден френски ресторант например. Но може би на втория ден ще имам коренно различно мнение

[Meidj 4596]

Като стане дума за Монголия, веднага се сещам за думите на една южнокорейка от Сеул. Вика ми: "Бях в Монголия и не може да си представиш - небето беше синьо и нощем на небосклона се виждаха милион звезди"...  

 

 

[Георги 39036]

Сетих за ето тази статия, много интересна също, за борбата за природните ресурси и как монголски неонацисти стават природозащитници: http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/sviat/2013/07/03/2095371_mongolskite_neonacisti_stanaha_prirodozashtitnici/

[wilks 16219]

Монголските авиолинии летят и Берлин-Москва-Улан Батор, но нямаше кой да ми издаде такъв билет преди.

Мхм, ето го и доказателството

прясна-прясна 

 

Единият от трите Boeing 767-300ER на Mongolyn Irgenii Agaaryn Teever MIAT - Монголските Авиолинии

и от другата му страна, откъм перона на Тегел 

 

 

Има и други, но те май са по-скоро за спотърската тема

Редактирано 22 юли, 2013 от wilks

[Добри 6857]

Чудесна тема, обяснения и снимки, atzah! Поздравления. Голяма мечта ми е Монголия, особено откакто четох за изчезващите пастири на бели елени - цаатаните, от които има останали само 282 човека; да спретна някакъв пеши мазохизъм в Гоби ала 5-те експедиции на Марк Ало, да видя коня на Прежевалски, овоотата, големият сребрист Чингиз на мястото на което намира златния камшик, спането в юртите, преходите с някой добър водач в дивото...

Мисля, че Монголия заслужава много повече в този чудесен форум - и като организация, и като описания, и като цялостна разработка. Дайте в близко бъдеще да се стегнем в кръста. 8 човека тук само са ходили, 2-ма от които без мнения, други 5-6 - от дъжд на вятър. За редовните колоси пътешественици явно е дълбока резерва или се срещат дежурни спънки. Не знам. Кажете вие. Визата и водача на място не виждам да са кардинален проблем. 2015 до края дори сме без виза. Полети има, да кажеш не е нечувана скъпотия. Вярно е, че не е топ комфортно-хотелска дестинация, хеле пътища няма, но пък това вдъхновява голяма таргет група битници като мене. Според Вас на какво се дължи относително слабата посещаемост? Крайно време е да се променят старите представи, че страната е само едно безкрайно ветровито поле, през което е минал призракът на комунизма.

[Meidj 4596]

Според Вас на какво се дължи относително слабата посещаемост?

 

Сам си го казал - страната не е комфортно-хотелска дестинация. И хубаво си допълнил за предразсъдъците, които битуват за нея

 

На мен Монголия ми е една от топ 10 дестинациите, ама ще видим кога ще ме огрее към онези ширини

[Tedy 31463]

От година и аз гледам към Монголия, но все нещо става и не успявам да стигна до нея, да видим кога.

[Добри 6857]

От година и аз гледам към Монголия, но все нещо става и не успявам да стигна до нея, да видим кога.

 

А натъквала ли си се на някакви находки за дестинацията за годината време, през която следиш? 

Редактирано 28 септември, 2015 от Бай Добри

[cck 25249]

Един приятел преброди Монголия преди няколко години. По-точно язди кон, от китайската граница до Байкал и после на влака по Транссибирската магистрала. Организирано турче. Посрещат го местни. Дават му кон (за пръв път му било) и така.
За транспорта думите му бяха - "...първия ден не се разбирахме, конят се репчеше непрекъснато. На втория, не си чуствах задните части. След това бяхме едно цяло..." Много му е харесало. Трябва да го питам за подробности за организацията.

[Георги Матеев 97531]

Аз съм силно ЗА Монголия. Дайте да се организираме една стабилна група?

[ruwenzogy 20138]

Давайте, стабилна група...

[Добри 6857]

Един приятел преброди Монголия преди няколко години. По-точно язди кон, от китайската граница до Байкал и после на влака по Транссибирската магистрала. Организирано турче. Посрещат го местни. Дават му кон (за пръв път му било) и така.

За транспорта думите му бяха - "...първия ден не се разбирахме, конят се репчеше непрекъснато. На втория, не си чуствах задните части. След това бяхме едно цяло..." Много му е харесало. Трябва да го питам за подробности за организацията.

 

Мдаа..хубаво го е казал твоят човек. Няма какво да се лъжем, всяка романтика си носи някакъв стабилен процент пейн ин ди ес. То границата между комфорт и дискомфорт на всеки тук е различна. Аз лично кон яздя, обичам, но предусещам, че преходът от офис стол до седло на кон с дисаги с дни, може би ще изпари приятните представи на мнозина още първия ден, превръщайки се в болезнен вариант за цялата екскурзия. Не сме глезльовци, но не пречи да се придаде малко цивилизация на евентуалния трип. В страна с доста дискомфорт, мисля че може да се заложи на класически джипов тур от Улан-Батор (с препоръки) и евентуално разнообразяване с еднодневни конни преходи после. Но преди всичко ни е нужен относително добър самолетен билет, и то в посочения сезон от atzah. 

 

Междудругото, аз зачеквам темата Монголя не случайно. Свързана е с моята стара любов Исландия по неочакван начин. Всички, които сте били в Исландия знаете за най-големия и известен алуминиев паметник на брега на залива в Рейкявик, наречен Солфар - "слънчевият пътешественик". Предполагам имате и снимка с него. Представлява лодка с екипаж, вдигнал ритуално ръце към слънцето, погрешно отъждествявана с викингски кораб. Лодка, която пътува винаги и само на запад в преследване на залязващото слънце. Слънчев култ с пътешественически нюанс. Мечтата да не спираш да пътуваш, да преследваш светлите неща.. Важно за разказа е, че лодката пътува винаги на запад, т.е. - идва от далечните земи на изток. Този разказ-легенда е залегнал много дълбоко в исландската национална мисъл - за първите заселници, които според исландците, още преди да са били в Норвегия, са дошли някъде още по-далеч от земите на днешна Монголия, пътувайки всеки ден след залязващото слънце към своята земя. Това, от своя страна, не противоречи на теориите за великите азиатски миграции към Европа на няколко вълни. Краят на сушата не ги е спрял, направили са лодки и така са стигнали до Исландия, където слънцето е оставало по 24 часа. Така че исландците много обичат Монголия и имат специално отношение към нея.

 

И аз имам приятели, били в Монголия. Единият дори ми разказа как само като теглил един шут в плитката река и на брега излезли няколко риби. Представете си щом това е трудно постижимо дори в една пълна с риба река в Исландия, за какво гъмжило и непокътнатост става въпрос в Монголия. Разбира се, далеч от района на Улан-Батор.  

Редактирано 29 септември, 2015 от Бай Добри

[Георги Матеев 97531]

Другата седмица заминавам за Монголия. Приготвил съм дебелите дрехи и предостатъчно памет за снимки Ако някой има конкретни питания да казва, ще проверя на място и после ще докладвам.

[Добри 6857]

Другата седмица заминавам за Монголия. Приготвил съм дебелите дрехи и предостатъчно памет за снимки Ако някой има конкретни питания да казва, ще проверя на място и после ще докладвам.

 

Една от страните, в които определено си заслужава да поостанеш повечко и да пообиколиш - Алтай, Гоби, източна, особено северна пък. С местни гидове и организирани турове ли си? Щот по едно време просто няма дори черни пътища

Редактирано 29 септември, 2016 от Бай Добри

[Георги Матеев 97531]

Една от страните, в които определено си заслужава да поостанеш повечко и да пообиколиш - Алтай, Гоби, източна, особено северна пък. С местни гидове и организирани турове ли си? Щот по едно време просто няма дори черни пътища

 

Имам общо 6 дни - колкото обиколя, толкова. След средата на октомври става прекалено студено вече.

 

Всичко ми се организира от хостела в Улан-Батор, би трябвало навсякъде да съм с гидове. Сам не бих се юрнал

[T.E.Lawrence 21678]

Имам общо 6 дни 

 

Ти направо си олабил положението.   Макс. три дни на страна, какво е това разхищение. 

[Георги Матеев 97531]

Ти направо си олабил положението.   Макс. три дни на страна, какво е това разхищение. 

 

И 8 дни във Виетнам после... Ей момче, развали ме! 

[Worldismine 2457]

Жоре, събирайте ценна информация, питай ги за към март как е положението с климат и т.н. става ли за обиколки. Или няма още прясна трева за конете :D

Може да направим една магеланска група

[Childish 10398]

Аз съм силно ЗА Монголия. Дайте да се организираме една стабилна група?

 

Другата седмица заминавам за Монголия. Приготвил съм дебелите дрехи и предостатъчно памет за снимки Ако някой има конкретни питания да казва, ще проверя на място и после ще докладвам.

 

 

Ето така се прави - 29.09.2015(!) - искам, 29.09.2016(!) - правя.

[Happy_Traveler 2850]

На 29.09.2016 г. в 15:33, Георги Матеев каза:

 

Имам общо 6 дни - колкото обиколя, толкова. След средата на октомври става прекалено студено вече.

 

Всичко ми се организира от хостела в Улан-Батор, би трябвало навсякъде да съм с гидове. Сам не бих се юрнал

Хубавец 🙂, може ли да споделиш какво видя, през какъв маршрут мина и в кой хостел беше? 

Да приема ли, че ако си букна хостел и отида сама, те ще ме окомплектоват с други пътешественици и винаги имат турове в силния сезон?

Наистина във форума няма никакво инфо и маршрути на самостоятелно пътували в Монголия, та много ще се радвам на детайли!

[Роми 15678]

Аз съм била в Монголия, но в един друг живот направо. Дори не го броя за реално пътуване. Нали съм от старото поколение, единствения лагер на който съм била, беше в Монголия. Още преди демокрацията - 1986. Обиколихме (супер организирано разбира се) малко, но най-незабравимото за мен беше особеното национално готвене. Пълнят с горещи камъни агнето (направо почти овца), едновремено нещо го поопърлят и така полусурово ти го сервират в степта. Аз много обичам карпачо от риба и телешко, но това месо е оставило незабравими спомени в душата ми. Аз съм лакома, но там бях близко до веганството. Много искам отново да отида , за да видя промените. Много са, като гледам коментарите на пътувалите.