Роси 777 7144 Публикувано: 22 ноември, 2016 Сподели Публикувано: 22 ноември, 2016 (редактирано) Но мога да продължа да ви разказвам за Алпите от миналогодишното ни пътуване из Австрия И така.......пак е септември месец и сме си подготвили пътешествие из любимите ни Алпи. Датата идва 25.09 и към 14ч. "късаме синджира" в посока София. Преминаването по южната дъга на околовръстното там в петък към 18ч. се оказа почти "мисията невъзможна" - отне ни над 2,5 часа да минем по нея. След кратка пауза при децата към 23ч. се отправяме към границата и както винаги - минаваме я и на паркинга на "плескавиците" нощуваме. Около 24:00 сме там - спокойно е няма навалица - идеално. Минаваме изключително бързо и се нареждаме на паркинга. Ония същия чичка изкочи пак из невиделица и .......знаем беее , знаем - 3 еврака. Плащаме си и по леглата. На сутринта ставаме към 07ч. пием кафе , тоалет .... и газ към Австрия ,Сърбия, Хърватска и Словения мислим да ги "прескочим". Следват ония скучни сръбски пътища , нищо интересно навън - същата гледка както и в БГ - драки..., боклуциии...., караме си и по едно време настигаме една червена "костенурка" което се оказа някъква Застава . Собственичката и явно мнооого харесва калинките защото ги беше накачила навсякъде , дори и тя е с риза на калинки, подглавниците са калинки ........ абе всичко е в калинки. Поздравява ме ги и подминаваме. Към обяд сме на Сръбско - Хърватската граница и тук е спокойно само по шосето има много боклуци (торбички , хартии ,бутилки....) които показват , че бежанците са минали от тук. Този път и на двата пункта ни проверяваха кемпера , но без забавяне. Спираме "традиционно" да дозаредим гориво и пауза за кафе на "първата" Ина( Хърватия ). Разкършваме се малко и пак по конете , към 17:30 сме на Словенската граница (посока Марибор). Купуваме си само Австрийска десет дневна винетка за 8,70 Е , слагаме отметка на навигацията да отбягваме платени пътища и потегляме. Забравих да кажа , че тук на границата беше толкова пусто , че дето се вика: "гол да бягаш - няма кой да те види". Поемаме по малки пътчета към Австрия ,тук вече гледките започват да стават красиви. Водопади от цветя на всеки прозорец и тераса по къщите , зеленина на всякъде....... Този път Гарминката ни прекара през самия град Марибор и по един доста тесен път и след едно 19% - но изкачване (добре ,че не беше дълго и с остри фиби) се озоваваме в Австрия. Задали сме координати на един паркинг на спортен комплекс.С 46° 46' 34" И 15° 35' 05" където ще нощуваме. На сутинта продължаваме до Клагенфурт където се намира парка с миниатюри от целия свят..Не след дълго сме на паркинга - безплатен. С 46° 37' 11,9 И 14° 15' 48,1" "Наместваме" до един кемпер на цветя. Купуваме си билети по 13Е на човек и влизаме. Днес ни се отдава възможност в рамките на деня да "стъпим" на петте континента, разглеждайки миниатюри от къде ли не. България е "представена" с Рилски манастир. След парка правим една бърза разхода из градчето и задаваме координати към Гросглокнер. Минаваме през красиви малки алпийски селца , спираме.... снимаме.... и след обяд сме на входа на прохода който е платен - 34,50Е ,освен билетче ни дават и от ония "авторитетните" стикери дето си ги лепим на задницата на кемпера. Продължаваме до паркинга С 47° 04' 20,6" И 12° 45' 20,9" ( безплатен ) на който имаше и други кемпери които ще нощуват там.Нарежда ме се и ние и си правим вечеря. Хапваме , гледаме филм и гасим тока. На сутринта времето е все още чудесно за разходки, правим сандвичи и поемаме към ледника. Комшиите също започват да се "излюпват" На паркинга има инфо табела на която е показано как с годините глетчера се топи и както се казва "е на привършване" така ,че ако все още се чудите дали да го посетите - побързайте Има възможност да се спуснеш долу до самия ледник , нооооооо ние не го направихме (без да си кривя душата - домързя ни) Един тесен път с няколко тунелчета тръгващ от сградата на паркинга дава възможност да се доближиш до ледника и да го видиш по от близо и от горе. Тръгваме по него. В тунелите са поставени датчици за движение и наближавайки ги пускат разни звуци, викове...,музички...,хлопане.. чукане...... - шашкат бедния турист. В единия тунел се чува шум като от гуми на кола по черен път , вървим си и си викаме тия се бъзикат с нас ,че идва кола. След малко обаче някой ни осветява и се обръщаме ...... Егати настига ни едно Рено (баничарка), че е и "електрическа" - къде се тика тоя тука - не вижда ли ,че няма място Затова и не чухме шум от двигател електромобил е ,правим му място да мине и виждаме надписите по колата ,че е по подръжка на съораженията. На края на последния тунел го настигаме ние и с интерес гледах как маневрира за да се върне на зад на една малка бетонна площадка. Бяха си сложили една греда на ръба и за да могат "спокойно" давайки заден да опират гумите в нея за да не отърват колата при глетчера. А аз както "едно време" кибиците пред блока седя и го гледам каква ще я свърши с маневрата. Сещате се как беше преди години - един слязал пред входа и вдигнал капака на "москвича" и след 10 мин. мъжете от входа и те слезли и дават акъл Явно се притисни човека щото не успя от първия път След последното тунелче стигаме до този знак и се връщаме обратно. Над паркинга за автомобили който е на няколко етажа има една стъклена постройка наподобяваща вижка и в нея най-горе имаше няколко бинокъла да погледнеш към върховете. Там си правим снимка с един козел на който му "опънахме" брадата. Казваме "здрастииииииииии" и на един мормот Тук мормотите до толкова са свикнали явно с туристите , че позират с удоволствие като манекени и после буквално те " налазват" да ги храниш. А как смърдяяяяяят ...... - не е истина Отказвам да ям Милка шоколад ако ще го завиват те Пообикаляме още малко , снимахме още малко......... и слизаме до паркинга , кемпи ни чака кротко на припек- будим го ,че беше задрямал и потегляме към прохода, че мъглата идва С изкачването започна да се появаява и мъгла и гледките постепенно "изчезнаха" На паркинга на Еделвайс (след който започва спускането) започна да прехвърча снежец и се отказахме да се качваме до мерника към връх Гросглокнер защото видимоста там беше изключително малка Няма да се впускам в подробности от сорта ,че пътя е построен 1930-1935г. и т.н. Преминаването на прохода Гросглокнер си е "приключение" - пътя е хубав, достатъчно широк , достатъчно стръмен и ......достатъчно дълъг. Както споменах след паркинга на Еделвайс започва спускане което е 17км. и с наклон 12% През определено разстояние има инфо табели указващи колко километра ти остават и с какъв наклон - да не се отпускаш Да минеш от тук с кола, кемпер, мотор е ОК, но няколко пъти се разминавахме с велосипедисти който въртяха педалите по баирите ,евала .....тия ги признах - железни са Появиха се и табели с надпис : "ааааааа спирачките , спирачките как са , а? " На няколко места имаше "почивалища" да си отдъхнат конете и шофьорите да избършат потта от челата , да проверят памперса как е шегувам се за последното разбира се Снега изчезна и гледките отново станаха чудни ....зелени.... Излизаме от прохода и се отправяме към следващата точка от плана. Редактирано 22 ноември, 2016 от Роси 777 22 Връзка към мнение
Роси 777 7144 Публикувано: 22 ноември, 2016 Автор Сподели Публикувано: 22 ноември, 2016 След прохода Гросглокнер се отправяме към ледената пещера - Айсризенвелт в близост до Верфен, която е най-голямата такава във света.Идеята ни е да стигнем до там , почивка , нощувка и утре с бодра крачка да я разгледаме.Четохме , че това си е над половин ден занимание тъй като има пешеходни преходи , лифт.....Накрая на градчето по посока на пещерата пристигаме на паркинг на който има табела ,че пътя продължава с 21% изкачване и съответно на връщане - същия наклон спускане . От него тръгва шатъл които за по 6,5 eвро в двете посоки и те извозва до паркинг ( С 47° 29' 50,0" И 13° 11' 37,5"") на 5км. нагоре (последния до който може да се стигне с кола). Решаваме ,че щом има алтернатива няма да мъчим нашето "добиче" по тоя баир ще ползваме услугите на шатъла и хвърляме котва тук. Часа е около 16 и нещо , паркираме се и излизаме да пообиколим градчето преди вечеря ,пошляхме се пообиколихме и се прибираме "в къщи". Вечеряме и след това гледаме филм (рано се стъмнява )Спим необезпокоявани и сутринта след кафето се нареждаме на първия шатъл за "на горе".Шофьора с особенна лекота и рутина преодолява изкачването и завоите и ни стоварва на паркинга чийто координати споменах по горе. Слизайки от бусчето се замисляме , че наистина е било абсолютно безмисленна операция да тормозим нашето кемпи , както казват старите хора " що да си горя ръцете като има маша". Минаваме през касата за билет, има опция да не хващаш лифт ,билета за него е 10 евро , но в такъв случай се върви по едни "козе" пътеки 90мин. Денивелацията не е никак малка и тая процедура не ни се стори приемлива. 2х20мин. + още 90мин. - нееееееее мерси. При положение ,че лифта те хвърля горе за 3 мин. Купуваме си комбиниран за лифта и пещерата - 22 евро и поемаме по пътеката.Следва 20мин. пеш до лифта , който те изкачва до някъде и после още 20мин. до входа на пещерата. Още на първите 20мин. оплезихме език ,а ако трябваше да катерим и 90-то щеше да затвори пещерата Времето е чудесно и гледките които се откриват от високо са страоооотни минаваме и през едно тунелче на "пряко" Все още сме само ние на входа на пещерата и служителите обясняват ,че трябва да изчакаме 20-30мин. да се събере групичка. Тъй като в пещерата температурата е постоянно нула ,че и под нулата даже сме се екипирали както подобава - шапки.....,ръкавици.....Въпреки ,че виждам табела ,че в пещерата снимането е забранено решавам да попитам дали пък не може без светкавица или кардинално - никакви фотоапарати. Момчето казва ,че изобщо не може да се снима - никак. С две приказки ни съгласи дето се вика - значи прибираме апаратите на топлоЗатова и нямаме снимки от вътре. , а само тия картички които си купихме от горната станция на лифта, да не сме валат - без снимки След около половин час се събираме достатъчно навалица за една група. Раздават ни през няколко човека по една "ретро" карбидна лампа и ни въвеждат в пещерата. Няма монтирано никакво осветление вътре . Водача от време на време по пътеката и на "възловите " места където има какво да се види пали магнезиева тел която осветява много добре ледените образования които ни показва.Обиколката трае около 70 мин. И като цяло (качване - слизане) се катерят 1400 стъпала - сгряващо е На изхода на пещерата връщаме лампите и поемаме надолу. След пешеходните преходи и лифта в 13ч. сме на паркинга на който ни остави шатъла.Пълно е с леки коли . Не след дълго бусчето се появява -слизат няколко човека , качваме се ние и обратно по 21% спускане ни откарва до кемпи.Насреща ни и съвсем на близо е замъка "Hohenwerfen" ,но него си го оставяме за друг път. Продължаваме към паркинга на езерото Кьонингзее С 47° 35' 30,8" И 12° 59' 15,1" или както го наричат зеленото кралско езеро, което се намира на 45км. 16 Връзка към мнение
Роси 777 7144 Публикувано: 22 ноември, 2016 Автор Сподели Публикувано: 22 ноември, 2016 Паркинга е огроооомен ,но и платееееен. Това вече е в Германия. На Австрийските забележителности е фри , но тук не пускат "фъндък"Оглеждаме се и се ориентираме при другите кемпери- (барабар Петко с мъжете) Заставам пред автомата за билетчета и разучавам кое колко струва ,а зад мен спира кола и една дама на немски ми "щпреха" нещо,а аз нихс, ама нихс ферщейн тя се опита още веднъж да ми обясни и накрая ми бутна едно билетче в ръцете благодарих и ,все пак 3-4 думички на немски са ми останали в главата от училище и поглеждам на него пише ,че е до утре сутринта до 10:30ч. Еееее супер е ,но така или иначе няма да се разминем и ние да си дръпнем едно , защото утре целия ден е плануван за разходка с корабче по езерото , а билетите са за час, за два и от там директно 5 евро за денонощие.Връщам се до кемпера слагам "армагана" на таблото и излизаме на разходка да поогледаме от къде тръгват корабчетата за да сме подготвени. Много заведения и сергии с всякъкви джунджурии, поразходихме се още малко и се прибираме .На сутринта след кафето , отивам до автомата за билети и срещу 5 евро се сдобиваме с такъв до утре сутрин , на тръгване след обяд можем и ние да го подарим на някой да преспи на паркинга "за наше здраве" Грабваме апаратите и бегом към кея. И тук сме сред първите мераклии, купуваме си билети по 16,90 евро на човек и се мятаме в корабчето. Това е цена на билет до "последната спирка" - Салет.За нула време го напълнихме "до горе" , огледахме се , корабчето фраш с хора ,а спасителни жлетки ни една. Да не дава господ да разбираме къде са ги прибрали и дали ги има изобщо Рано е и все още има мъгла над водата. На определено място на сред езерото корабчето спира "капитана" помолва за тишина ,вади тромпет от един сандък и започва да свири няколко ноти към брега , ехото му "отговаря" . Прави пауза и пак - ехото пак отговаря , сменя мелодийки - ехото повтаря ,ехааа - готино е. След което се отправяме към църквата "st. Barthoma". Ние не слизаме там а продължаваме до последната "спирка" - Салет,там слизат и останалите и поемаме по пътечка през гората . След около 15-тина минути вървене излизаме на едно по малко езерце - Оберзее. След него има пътека която води до голям водопад - вървяхме може би до половината , но ни домързя и се върнахме отново на кея на Кьонингзее.Корабчетата сноват постоянно- едно през друго ,не е нужно да чакаш. качваме на поредното корабче което ще ни отведе до църквата "st. Barthoma" Вече е почти обяд и тук е пъъъълно с хора , ученици са насядали на раничките си и рисуват пейзажи, баби и дядовци си почиват по пейките и разбира се неизменните китайчета (япончета или корейчета) не мога и не мога да ги различавам и тва сие Заради "силното" им присъствие където и да се разхождаме на моменти оставаме с впечатление ,че не те и ние разглеждаме Австрия ,а по скоро ние "джиткаме" из Китай Те са на всякъде където сме ходили и сега и до сега. Разхождаме се и ние посядаме на пейка и се любуваме на гледката към езерото.Тишина , спокойствие, красота..... Поразходихме се още малко и решаваме да се прибираме , защото за днес имаме още една "атракция" в списъка - солната мина в градчето Berchtesgaden която е само на 6км. от паркинга Качваме се на поредното корабче и се прибираме. Пием кафе и оглеждаме евентуално на кого да подарим билетчето си. Оказва се ,че на "комшиите" около нас са с по дълъг срок на годност Допиваме кафето и поемаме към мината, докато тръгнем и вече сме пристигнали Координатите които бяхме свалили нещо се оказаха "фалшиви", затова паркираме на голям паркинг преди мината и продължаваме пеша към нея . Има няма 5 минути и сме на касата ,взимаме си билет за по 16 евро на човек.Следващата група е за след 15 мин. през което време ни раздават гащеризони , като на работниците, правим си снимки с тях защото и тук снимането е забранено и си оставяме апаратите в сейфче. Качват ни на едно мини влакче седалките на чийто вагончета представлява надлъжно разположена греда която надкрачваме и сядаме като " на конче" редим се по няколко човека един зад друг и тук ми минава една мисъъъъъъл .............- ми ако набие "резко" спирачки машиниста - ко става........ ще се надянем всички , без да искам съм седнал най отзад на вагончето .............за мен опасност нямаaaa , пред мен е Роси - значи всичко е ОК По тесни тунелчета ни отвеждат навътре в мината. Слизаме в една голяма зала в която ни пускат няколко визуални ефекта и разказ (за нас аудиогид на руски) след което се пускаме по една дървена "пързалка" по дупета на по долно ниво и от там започва пешеходна обиколка из галериите.Тия "пързалки " са нещо като тръбата при пожарникарите по която слизат до колите най бързо, явно тук миньорите са се спускали за по бързо и лесно. Разбира се има и стълби за шубелиите.Разказват за начина на добив на сол и машините които се използвали ,следва още една "пързалка" и после с една да я наречем лодка - платформа ни прекарват през някакво подземно "езеро".То всъщност представлява водата с която са запълнили галерията за да се разтвори солта в нея и после с помпи я изпомпват. Слизайки на "брега " има чешма да опиташ водата, разбира се мокря пръст и облизвам - бббррррр...... солено .Някой от групичката пък плюнчат пръсти , търкат стената и после ближат - явно пак е солено , съдейки по физиономиите които правят Продължаваме обиколката и слушаме разказа от аудио гида.След около час се товарим пак на вагонетките и поемаме навън. Излизаме от мината , връщане на гащеризоните и естественно на едно табло са изкарани снимки на всички от групата как се спускаме по пързалките , как сме се наредили на вагонетките......Една снимка - 5 евро , две снимки - 10 евро и три снимки 12евро .....взимаме си ги и трите ( тук се сещам за вица : и трите ли дядо попеееее - и трите синко и трите....) Минаваме и през магазинчето за сувенири на изхода - купуваме си "истинска" сол.От тук по програма следва един почти 200-та километров преход до Мюнхен , тази вечер сме на гости там.Вкарваме координатите и палим гумите.Веднага след ганицата Австрия - Германия се набиваме в "качественно" задръстване. Магистралата Залцбург - Мюнхен има няколко участъка в ремонт и движението на тия места се прехвърля ту в едното платно, ту в другото.Движим се изключително бавно .Лентите пълни с коли ,тирове.....пъплят едвам едвам.След около час и половина и мнооого нерви ни "свирва влака" слагаме отметка на гарминката да отбягва магистрали и на първия възможен изход - ааайййййй ши ти и на магистралата я. - дядо ми едно време само по магистрали е карал Поемаме между селца и градчета, пътя е чудесен няма дупки и ако изключим ограниченията на скороста в населените места се предвижваме все едно по магистрала.На сутринта ставаме пием кафе с домакините , те на работа , а ние газ към следващата ни цел. 18 Връзка към мнение
Zaro 28591 Публикувано: 22 ноември, 2016 Сподели Публикувано: 22 ноември, 2016 След кратка пауза при децата Ето тук е ключът към бараката - децата са големи на собствен ход, а не са ремаркета в седми клас.... 3 Връзка към мнение
Цвете 16001 Публикувано: 22 ноември, 2016 Сподели Публикувано: 22 ноември, 2016 Ето тук е ключът към бараката - децата са големи на собствен ход, а не са ремаркета в седми клас.... Всяко нещо с времето си. Връзка към мнение
pamela 1329 Публикувано: 22 ноември, 2016 Сподели Публикувано: 22 ноември, 2016 Ето тук е ключът към бараката - децата са големи на собствен ход, а не са ремаркета в седми клас.... Охо, и вие ли сте в седми клас? Хубавото е, че остана още малко - има-няма 6 месеца. А след това... Връзка към мнение
Роси 777 7144 Публикувано: 23 ноември, 2016 Автор Сподели Публикувано: 23 ноември, 2016 Така е , по спокойно е когато пътуваме двамата и няма мрънкащи деца , но когато ги имаш не можеш да ги изхвърлиш . Следя блога на едни руснаци , много ме кефят, правят невероятни пътешествия , обикалят с кола и палатка вече с три деца. Ето блога , който има желание да чете http://www.kirill-anya.ru/trip.html 2 Връзка към мнение
Zaro 28591 Публикувано: 23 ноември, 2016 Сподели Публикувано: 23 ноември, 2016 Така е , по спокойно е когато пътуваме двамата и няма мрънкащи деца , но когато ги имаш не можеш да ги изхвърлиш . То чавето не мрънка. Даже напротив, пита кое място следва. 1 Връзка към мнение
Роси 777 7144 Публикувано: 23 ноември, 2016 Автор Сподели Публикувано: 23 ноември, 2016 На сутринта ставаме пием кафе с домакините , те на работа , а ние газ към езерото Мондзее след Залцбург.Пристигаме в едноименното градче спираме на голям паркинг до брега и правим една бърза обиколка - не ни впечатли.Мятаме се по конете и продължаваме към следващото езеро Аттерзее като по неговия бряг минаваме и разглеждаме без да слизаме от кемпера даже - Опън тур - обиколка Последна цел за днес е градчето Гмунден на езерото Траунзее.Там имаме координати на паркинг в началото му С 47° 54' 41" И 13° 47' 12" в близост до двата замъка близнаци "Орт ", единия от който е на брега ,а другия във водата.Паркираме се и отиваме до брега да погледнем кое -как , утре сутринта мислим да направим една пешеходна разходка из Гмунден и до замъцитеНа сутринта рано рано грабваме апаратите и тръгваме на обиколка, разхождаме се по брега -спокойно тихо градче поснимаме малко и отиваме към замъка във водата. [ Тук също са си сложили "място" за заключване на катинарчета за " вечна любов" Разхождаме се и из "морската " им градина и потегляме Hallstatt . По пътя спираме на няколко места за снимки ...... ....и в ранния след обяд сме в Hallstatt. Тук вече сме идвали , градчето е страхотно , но ни е по пътя и пак спираме да се разходим из него.Затова не правим много снимки , само се наслаждаваме на гледките . Но ще ви покажем от предния път как е. Паркингите в градчето не стига че са кът а и ограничени по височина 2м. Излизаме от градчето в посока юг и виждаме подходящ за нас. Паркираме и пеша се връщаме към Hallstatt - малко да се раздвижим Градчето е изключително красиво. По единия склон на планината две кабинки движещи се по релси качват и свалят туристи ,а на върха има направена платформа изнесена напред във въздуха за да се види Hallstatt от птичи поглед. Докато се усетим и вече бяхме с билет в ръка ( 13 евро ) на човек в двете посоки. За още толкова имаше посещение на солна мина , която пропуснахме, защото вече бяхме в подобна .Кабинките се движат доста бързо и за нула време сме горе, там има и ресторант с тераса от която се открива страхотна гледка . Насладихме се на гледките и слизаме отново долу , тръгваме по малка крайбрежна уличка. Тъй като масите на малко ресторантче са от едната страна на уличката ,а самото заведение е от другата хората са си сложили този знак. Много е красиво чак не ни се тръгва ,но ...трябва да вървим напред. Продължаваме към Оbertraun , който е само на 5 км от тук , към паркинга на лифта с координати С 47°32'54.0" И13° 42' 23.0" ,който ще ни изкачи на 2100м. надморска височина и ще можем да видим езерото, Hallstatt и Оbertraun от "самолет" , но това е в програмата за утре 19 Връзка към мнение
Ивка 176 Публикувано: 23 ноември, 2016 Сподели Публикувано: 23 ноември, 2016 но това е в програмата за утре ееееееее, свърши ли за днес? Връзка към мнение
Роси 777 7144 Публикувано: 23 ноември, 2016 Автор Сподели Публикувано: 23 ноември, 2016 (редактирано) На сутринта кафе.....,мафе , сандвичи за из път защото разходката се води целодневна и отиваме на касата за билети. Цената е различна защото има няколко комбинации на атракциите, ние си избираме " ол инклузив" билет за по 42 евро на човек който включва:Трите лифта , посещение на ледена пещера , посещение на пещерата на мамута, площадката над Халщат и Обертраун за която споменах (петте пръста в нищото) и една голяма тенекиена (може би) глава на акула от чиято зинала уста (все едно си в нея) се любуваш на пейзажа. Мятаме се в кабинката на лифта която събира 30- тина човека и слизаме на първата станция където са двете пещери И до двете се стига след 20-тина мин. ходенеПоказваме билета на едно гише и един вежлив чичко ни казва ,че първо разглеждаме ледената пещера , после мамутската и след това останалите неща както си решим. Пещерите бяха с фиксиран час. И тук сме първи Изкачваме се до входа и изчакваме да се съберем достатъчно за една група и влизаме с водач. Отново сме се екипирали както си требе с шапкиии...., мапкииии......а, групичка шваби са взели по кардинални мерки и "развъртат" едни патрончета по между си - щото не си носят ръкавици и шапки Тук за разлика от предната ледена пещера стълбите вътре са по малко има монтирано някакво осветление , снимки може да се правят но без светкавица ииии......няма толкова лед разбира се ,предишната все пак беше най голяма ледена пещера в света Правим обиколка за около 40-50 мин. И се отправяме към мамутската пещера. Една лелка водач ни поема и развежда из пещерата , обяснява нещо само на немски и като се замисля сега , май тая пещера си беше загуба на време може и да се прескочи. Излизаме на светло и се отправяме към лифта за да хванем втория , който ще ни изкачи до горната станция където се намира акулата и площадката "пет пръста в нищото".Кабинките се движат през 15 мин. ,изчакваме малко и се качваме. Гледките които се откриват с изкачването са много красиви. Слизаме на горна станция, прави ни впечатление ,че и двата лифта са си дълги , а и на двата почти липсват стълбове, въжетата висят с големи "кореми".И на двата имаше само по един стълб.Излизаме от станцията и ествствено първо тръгваме към "петте пръста в нищото" - намира се на около 30- тина минути пеш. Горе има доста хора, които щъкат насам- натам, снимат красотите, голямо движение. Металната площадка наподобява длан на ръка и петте пръста на която са над "нищото" дъното на площадката е скара така,че надлу се вижда.Гледката от тук е .............. уууаааааауууууууу Някъде там долу в ляво е Халщат , а другото в дясно е Обертраун. На няколко пъти излизахме на различните "пръсти" снимаме....Страхотия много красива гледка. Правим и едно селфи - като подрастващите Хапваме сандвич полюбуваме се на "панорамата" и тръгваме обратно към станцията защото "акулата" се намира в обрана посока. На табелка виждаме ,че след станцията има половин час вървене до "акулата" и после още толкова връщане и там като се помотаме малко излиза , че ще ние нужно поне час и половина време.От табелата която четем трябва да се спуснем по едно стръъъъмно надолнище и като се сетихме ,че после (след минимум час ходене ) ще трябва да го изкачваме иииии..... "ние май се отказваме от тази атракция" - днес явно не и е ден на акулата няма да има късмета да ни види Третия лифт, за който споменах те сваля малко по ниско от другата страна на върха и от там започват някакви пешеходни маршрути, които ние пропускаме така,че няма да се възползваме от него.Правим още някоя и друга снимка и обратно хващаме лифта надолу, хоп и втория до начална станция и сме на паркинга.Кратка почивка и черта към Грац.Излизаме от Обертраун и след малко насреща ни се мъдри табела с обозначение 23% изкачване - ухаааа браво. Ще си подобрим "личния рекорд" - за първи път срещаме такова изкачване Може и да сме минавали и по по-голямо ,но не е било обозначено.Не успяваме да я снимаме защото точно в този момент ( по закона на Мърфи ) се оказа ,че трябва да се смени батерията на апарата (светва,но не иска да снима) , не мисля ,че трябва да се върнем обратно за едната снимка и продължаваме.Хубавото ,че и тези 23% , както и ония 19% преди Словенско - Австрийска граница не са продължителни и са с прилични завои - преодоляват се лесно, превземаме ги и продължаваме към магистралата за Грац. Попадаме на паркинг на Икеа и се позиционираме там.На сутринта ставаме по навреме (06:30) защото ще караме до София което си е аха - аха 1000км.На бързо кафе и потегляме , до Икеа има още няколко големи магазини и виждаме , че на паркингите им има образуван огромен битак, продава се какво ли не. Егати работата в 06:30 щъка народ напред, назад търговията кипи почти като нашия Димитровградски е. Който в интерес на истината не знам въобще дали съществува все още Нямаме време да се спираме така,че подминаваме и пердашим напред.Малко преди границата със Словения слагаме отметка на гарминката да отбягва платени пътища (за да избегнем отново словенската винетка) и естественно минаваме пак през онова тясно пътче с 19% - ното този път спускане и продължаваме извън магистралата. На Хърватската граница си разрешаваме магистралите и гааааааз до другия край на Хърватия , дозареждаме гориво , "кофе пауза" и пак по конете.От тук нататък са едни 500км. през които постепенно се връщат пейзажите с драките покрай пътя и торбичките закачени по тях от вятъра - просто "красота" - ужас - Що едните могат , а ние НЕ ?!?!?Скучните гледки се нижат една след друга , километрични ( над 10км.) опашки от ТИР-ове по границите (съжалих ги тия последните). След няколко плащанки на магистрали и безпроблемно минаване на границите към 22:00 "цъфваме" на нашата бариера и се усещаме ,че след още 500км. сме си в Бургас и приключенията за тази година май май свършихаааа. Обобщението на тази разходка е нещо такова :Емоциите и невероятните красоти са ясни - на максИзминати - 4000км.Гориво ~350л. Цената на което е ~750лв. (при 2,15лв. средно за литър )Пътни такси, винетка -220лв.Забележителности (всичко) - 560лв.Тотал ~ 1530лв. Редактирано 23 ноември, 2016 от Роси 777 15 Връзка към мнение
jungfraujoch 15693 Публикувано: 2 януари, 2017 Сподели Публикувано: 2 януари, 2017 Обобщението на тази разходка е нещо такова : Емоциите и невероятните красоти са ясни - на макс Изминати - 4000км. Гориво ~350л. Цената на което е ~750лв. (при 2,15лв. средно за литър ) Пътни такси, винетка -220лв. Забележителности (всичко) - 560лв. Тотал ~ 1530лв. Прекрасно пътешесвие,уникални гледки!Браво! 1 Връзка към мнение
slujitel 7141 Публикувано: 5 март, 2017 Сподели Публикувано: 5 март, 2017 На сутринта кафе.....,мафе , сандвичи за из път защото разходката се води целодневна и отиваме на касата за билети. Здравейте, може ли да ми кажете, как да намеря местата по координатите, които сте дали в Гугъл мапс, като ги напиша там не намира нищо? Някой друг ако знае, моля да ми каже. Връзка към мнение
slujitel 7141 Публикувано: 5 март, 2017 Сподели Публикувано: 5 март, 2017 Здравейте, може ли да ми кажете, как да намеря местата по координатите, които сте дали в Гугъл мапс, като ги напиша там не намира нищо? Някой друг ако знае, моля да ми каже. Оправих се. Връзка към мнение
Роси 777 7144 Публикувано: 5 март, 2017 Автор Сподели Публикувано: 5 март, 2017 (редактирано) За тези които не знаят , копират се координатите и се поставят в Google Maps изтриват се буквите и " enter" Редактирано 5 март, 2017 от Роси 777 Връзка към мнение
slujitel 7141 Публикувано: 6 март, 2017 Сподели Публикувано: 6 март, 2017 Буквите се пишат след цифрите на латиница и последната запетая се заменя с точка. Последните са с точки, но напред и в другия пътепис има със запетаи. Връзка към мнение
Роси 777 7144 Публикувано: 6 март, 2017 Автор Сподели Публикувано: 6 март, 2017 (редактирано) Буквите са написани на български ,защото наша навигация е на български ,а когато ги търсиш в гугъла така или иначе се изтриват . Но за запетайката си прав , в навигацията въвеждаме само цифрите , другото излиза автоматично и изобщо не съм обърнала внимание какъв е символа (точка или запетайка) , а то имало значение при търсене от компютъра . По важно е цифрите да са точни , като ги въведеш в навигацията да не те прати в друга държава :lol: Редактирано 6 март, 2017 от Роси 777 Връзка към мнение
Препоръчани мнения
Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш
Трябва да си член за да оставиш коментар.
Създай профил
Регистрирай се при нас. Лесно е!
Регистрирай сеВлез
Имаш профил? Влез от тук.
Влез сега