Mary 58360 Публикувано: 23 април, 2019 Автор Сподели Публикувано: 23 април, 2019 И последен пост за това пътуване. Денят е събота, а към нас се присъединиха още двама магеланци - @Dian и @Kremcheto. За този ден бяхме предвидили да посетим най-големия парк - Emirgan. И друг път съм писала как се стига до там(освен с корабче) - трамвай до спирка Fındıklı и после автобус 22 или 25Е до спирка Emirgan. Ще кажа и защо не предпочитам корабче в този случай - първото корабче е в 11 часа и докато стигне до парка вече е станало обяд - т.е. ще има твърде много хора. Отделно от това, в началото на април не е най-добрият начин на пътуване с корабче - студено е и не е приятно да се пътува на откритите палуби, а така се губи очарованието от красивите гледки наоколо. Винаги съм препоръчвала ранно ходене в този парк - тогава има най-малко хора, като изключим дните петък и май и събота, когато стоварват огромно количество българи от организирани екскурзии. Миналата година бях в Емиргян в петък и срещах почти само българи, а тази година в събота и пак българска реч звучеше отвсякъде. Емиргян е голям парк, разположен на хълм. В него по традиция садят най-много лалета. Тази година ми се видяха по-малко лалетата, но пък парка ми се стори по-добре оформен и поддържан. На доста места подменяха тревните чимове. Имаше в пъти повече охрана, защото любимо място за снимки на местните е в средата на лехата с лалета. Сега опитите да се настанят в цветните пространства бяха охлаждани още при досега с тревата. На мен лично ми хареса повече този подход с охраната от предишния, в който имаше едни грозни заграждения покрай цветята. Най-напред ще сложа две снимки от Фейсбук-страницата на Истанбул за да погледнем от високо на създадените фигури от цветя, която аз нямаше как да снимам: Виждате от показаните снимки, че цветята всъщност са засадени в различни композиции, а аз ще ви покажа как изглеждат от близо. В разходки, снимки и приказки неусетно минаха няколко часа. Доволни от видяното се насочихме към следващата забележителност: Rumeli Hisarı. До там се стига с някой от следните автобуси: 22, 22RE, 25E, 40, 40T и 42T. Слизайки от автобуса се запитахме дали не е време за обяд, предвид, че вече минаваше 13 часа?! Не се чудихме дълго, а се настанихме в това заведение: Rumeli Kale Cafe & Restaurant. И започнахме да се чудим какво да ядем. Сервитьора ни предложи закуска, а ние се смеем, че вече е време за уиски, а не за закуска. Но около нас всички бяха поръчали закуска и решихме и ние да опитаме. Тук ще вметна, че турската закуска е по-различна от нашата - там под закуска разбират да донесат разнообразни неща - сладки и солени, като избора наистина е голям. Плаща се някаква цена и носят изобилие от храна и чай колкото можете да изпиете. Затова и често се вижда по обедно време все още да се закусва. Ето какво хапнахме ние: И въпреки, че бяхме четирима и доста се потрудихме, пак не можахме да изядем всичко... А колко беше вкусно?!!! Ммммм… Доволно похапнали продължихме към Румели Хисар. Тук ще разкажа малко за тази крепост: Построена е само за четири месеца и половина през 1452г. при планирането на обсадата на Константинопол. Мястото е стратегически избрано да е в най-тясната част на Босфора и срещу изградената вече Anadoluhisarı. Румели хисар е наричана още Богазкесен, което в превод означава "режещ пролива", а също и "режещ гърлото" - това дава точно описание защо е построена - да препятства пристигането на помощ за обградения Константинопол. Построена е по западен модел и е била по-скоро демонстрация на мощ, защото от там е потопен един-единствен кораб - на венецианеца Рицо. Крепостта се състои от 3 големи кръгли кули и 13 малки, които са свързани помежду си с дебела стена. За да бъде извършено строителството в такива кратки срокове заслуга имат султанските везири, които са ги построили, а сега трите големи кули носят техните имена: средната(12-ъгълната) е наречена Халил Паша, тази в дясно от нея е на името на Саруджа паша, а в ляво - Заганос паша. Цялата крепост е реставрирана през 1953г. по повод 500г. от превземането на града. В момента крепостта е музей, като лятото се използва и за летен театър, където се правят различни концерти. Към този момент не може да се качва на нито една от кулите, нито на стените. Разходката е из двора и по стълбите до кулите. На мен лично ми липсваше възможността да се изкача по някоя от кулите и да погледна от високо. В плана ми имаше още неща за посещение в този ден, но понеже времето вече беше доста напреднало, то последното решихме да е Балат. До там се стига от Еминьоню с доста автобуси: 33ES, 36СЕ, 44В, 48E, 99, 99А, 99Y, 399В, 399С. Ние слязохме на спирка Fener, заради разположената в близост българска църква "Свети Стефан", която вече беше затворена, но снимахме отвън. Неприятно впечатление ми направиха група българи пред вратата, които думкаха и викаха за да им отвори някой, че да разгледат църквата в извънработното ѝ време... Посъветвах ги да дойдат на другата сутрин вместо да крещят. Балат е най-стария еврейски квартал в Истанбул. Освен евреи там е имало и много християни и арменци. Като цяло атмосферата в квартала е доста пъстра. Доста от къщите са боядисани в ярки цветове, като не липсват и неугледни, необитаеми и неподдържани къщи. Районът не е от туристическите места в Истанбул, макар последните години да се наблюдава един повишен интерес към няколко места в квартала. Има останали доста забележителности, но за тях ще ви разкажа някой друг път, че сега целта ни бяха шарените къщички. Шарени къщи има на различни места в Балат. Най-сниманите се намират тук. За ориентиране можете да ползвате Balat Kafe, където дори можете и да пиете нещо докато изчаквате, ако има доста мераклии за снимки. Други шарени къщички има тук. А често из квартала може да се видят гледки на "свързаните" с простори къщи. Шарени са и някои от заведенията: incir agaci kahvesi. На него са и шарените стълби, които в Гугъл все още не са шарени. Другото шарено арт-кафене е това: Dimitrie Cantemir Museum Cafe. Стъмни се неусетно и беше време да напуснем Балат. С автобус се отправихме към Еминьоню и после всеки към хотела си. На другата сутрин ми предстоеше да науча как се стига до летище Истанбул, което както вече разказах, не се оказа толкова елементарно в този първи ден на изцяло преместени полети на него. За завършек на разказа ми за това пътуване, ще сложа две снимки от самолета, с които казвам отново "Довеждане" на Истанбул и да ме очаква отново! 10 1 8 Връзка към мнение
Препоръчани мнения
Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш
Трябва да си член за да оставиш коментар.
Създай профил
Регистрирай се при нас. Лесно е!
Регистрирай сеВлез
Имаш профил? Влез от тук.
Влез сега