Септемврийска разходка из Грузия

[master_of_germs 54459]

преди 2 минути , Боян Димитров каза:

За 3 дни програмата е следната:

Първи ден до хижата.

Втори ден на хижата с аклиматизационна разходка или до параклиса на 3900, или до ледника на 4100. Ако сте с водачи тренировка с пикел и котки също.

Трети ден до върха и обратно и спане в Степантсминда.

 

Според мене вървенето ще го извървите без проблеми, но всичко зависи дали ще се обади някакво неразположение от височината. От разходки на Пирин не може да се предвиди, дали ще има такива. В общи линии, колкото повече изкарате на по-високо, толкова по-добре. Примерно нощувка на Белмекен преди заминаване за Грузия и тези разходки из Местия може доста добре да ви подготвят. 

Благодаря! При всички положения Сванетия ни харесва повече и ни е приоритет. Но се чудя дали ако ходим в близките години в Кавказ да си заделяме време и за Казбек. Височинната болест е ясно, че е непредвидима и за всеки е индивидуално кога и на каква височина ще настъпи. Може би ще е добра идея да изпробваме първо качване на Арагац в Армения; да видим, как ще се чувстваме на четири хиляди метра надморска. 

[Боян Димитров 4206]

Да, освен това, ако има мъгла или сняг, или много вятър, може да се укаже, че 3те дена няма да стигнат. Един от водачите разправяше, че се качва на Казбек за 27 път и това бил пътя с най-хубавото време. Ако случите хубаво време според мене и сами може да се качите, но ако е лошо времето със сигурност се огледайте за водач. Въпреки че почти сигурно ще има поне 10 групи за върха, да ви показват пътя, пак може да се загубите в ледника.

[mary_shery 2852]

Мен ме шокира ранното ви тръгване. Винаги ли се тръгва нощем, когато ще се минава по ледник? На каква светлина го качвайте, дават ви специални челници или? 

[Боян Димитров 4206]

преди 58 минути , mary_shery каза:

Мен ме шокира ранното ви тръгване. Винаги ли се тръгва нощем, когато ще се минава по ледник? На каква светлина го качвайте, дават ви специални челници или? 

Всъщност това е умерено ранно тръгване. Сега един прятел ще ходи да качва един шестхилядник в Еквадор и като се разчетох, там се почва в 23часа на предния ден

 

Най-вероятно не винаги е необходимо да се почва през ноща. Причините за ранното тръгване при нас е, че ледникът е на такава височина, че е замръзнал през първата част на деня и отпуска през втората. Затоплянето увеличава шанса от падащи камъни и пропадане в самия ледник.

[Боян Димитров 4206]

На другия ден се събудих рано, много се бях ядосал на тази от туристическата агенция. Сутринта в 8 се появих на място. Тя и момчето бяха там. За пръв път я виждах: суха на външен вид, с леко злобно излъчване. Запазих спокойствие. Върнах екипировката. Провериха я. Върнаха ми паспорта. В този момент проведох следния разговор:

- Вчера бяхме в планината. Видяхме се с твоя приятел "Х", той ни беше водач. 

- Аааа, ДА! Той ми се обади!

- Дължим му 200 евро.

- Да

- Ето 400 лари 

- 200 лари недостигат

- Ами те са за ни за екстра нощувката!

 

И се почна огън и жупел. Ще извикам милиция. Седнах на стола й отвърнах: "Ок, викай" . След 10 минути очевидно се предаде. Последно ме заплаши, че ще се обади на граничните и няма да мога да изляза от страната. Казах, че се надявам да го направи.

 

И аз малко се натоварих. По принцип застраховката ми покрива адвокатски разходи, но не обичам да се карам чак толкова. Като се върнах не си видях раницата , с която връщах въжетата. Помислих, че съм направил грешката да я оставя. Deuter вече я бях отписал. Тръгнах да си я вземам примерен. Но малко преди да вляза се сетих да проверя в багажника. Там беше. Толкова много се зарадвах.

 

На връщане минахме пак през 2400м - old military way до Тбилиси. Този път имахме време да разглеаме.

 

Към 13 стигнахме в Тбилиси. Беше адска жега. Бяхме се разбрали да се чуем с хазяйна 1 час пред Тбилиси. Никакъв не отговаряше. Звънях на вайбър, на телефон, ни следа. Предната вечер ми беше писал , че сутринта ще е на лов, но след 12 е свободен. Не си губихме времето, докато чакаме и пихме по няколко бири. Стана почти 14, когато най-сетне се свързахме. Явно е бил тежък лов . 

 

След това се спуснахме към центъра на Тбилиси. Градът си заслужава. Интересен факт е, че е 10 пъти по-голям от втория по-големина в Грузия.

Към края на деня решихме, че все още не сме пили хубаво вино в Грузия. Това е доста интересен факт при положение, че Грузия е от страните заявяващи се като откривателите на виното, а сорта сепареви е нещо, което всеки пътеводител включва, като задължително за пробване.

 

Жените се заровиха да търсят в интернет и о, чудо намериха изключително приятно място не далече от нас, средно между магазин и място за дегустация, т.е. разумни цени (10-15%+ на магазинните), на една от централните пешеходни улици. Не сме се съмнявали в тях, но този път ни надхвълиха очакванията. Истината за грузинското вино, е че за 10 лв, няма нито едно по-хубаво от българските вина. За 20 лв вината им са прекрасни. Всяко от вината, които пробвахме тази вечер бяха на топ ниво. Всяко беше придружено с история. Примерно това е 911 бутилка от 2100. Или това не се яде с мезе. Или аз не мога да ви направя подходящо мезе, но може да си купите от отсрещния ресторант еди си какво, или това е бяло вино георгиан стайл, (изглежда, като кехлибар), или това е червено нефилтрирано вино по грузинска технолия (изглежда черно), или вече пихте бая, ще ви дам едно розе, дето е по-евтинко, щото така или иначе вече не можете да усещате. Абе човекът ни направи страхотен кеф, вечерта беше от тези дето се запомнят. Нека само да добавя, че на улицата имаше едно пияно. Чудихме се дали не е изоставено, но мина една девойка случайно и го подгря. В 8 се появиха 2 девойки, едната донесе, някаква голяма цигулка, дето се подпира на земята и 2 заедно пяха и свириха. Страхотно! Пихме 5 бутилки и си взехме 2 за вкъщи , че щеше да ни изостави метрото. Вкъщи си ги допихме. Чудесна вечер!

 

Нашата спирка на метрото - дълбоко рашън стайл

 

малко пропаганда

 

крепост Нарикала

 

Наздраве

 

грузинският национален десерт - много яко мезе за вино и коняк между другото

 

Не е лошо да се разбираш със съседите

 

 

Наздраве! Зарибиха ни, почна се точно с тази бутилка качествено сепареви!

 

 

Редактирано 4 октомври, 2017 от Боян Димитров

[Боян Димитров 4206]

Времето за нашата грузинска разходка беше към края си. 

В ден последен не бързахме да ставаме, най-вече заради повечкото винце от предната вечер, но и заради жегата, която ни очакваше. Все пак имахме работа да вършим. Трябваше да ползваме лифтовете, един от основните начини за превоз в града и да се качим до крепостта, за поглед отгоре. До 13 часа бяхме успели да отметнем тази работа.Слязохме пеша от кулата, като държахме основно ляво. Без посока се указахме на едно от най-паметните места в Тбилиси. Стар квартал, но толкова разрушен, че къщите са укрепени с метални конструкции, за да не паднат. Къщите са изключително свидетелство от друга епоха. Въпреки че са много занемарени и пред разруха, всяка една от тях е с богати орнаменти. За изненада повечето от тях все още бяха обитаеми. 

На път към Кутайси отново спряхме в Сурами да си купим от превкусния козунак със стафиди. Характерно за всичките села по път е, че са строго профилирани. Цяло Сурами правят и продават козунаци, в следващото дървения, в по-следващото мед и т.н.

Вечерта в 11 се добрахме до хотела. В последния момент се класирахме в един хич не лош ресторант.

На другия ден много рано трябваше да станем. Самолетът беше около 6 часа.  И така до другото пътуване

 

Редактирано 8 октомври, 2017 от Боян Димитров