My Lovely Nepal

                                                            My Lovely Nepal

 Днес ще спра вниманието ви на една от любимите ми страни,която съм посещавала неведнъж –Непал.

Когато човек обича планините ,Непал има  страшно притегателна сила –почти на  всеки планинар му се иска поне веднъж в живота си да зърне най-високия връх на нашата планета – Еверест. В Непал съществуват стотици маршрути към много върхове-както за джудженца от по 6000 м,така и за гигантите Еверест,Лхотце,Макалу,Дхаулагири,Манаслу и Анапурна.

Когато за пръв път посетих Непал  направихме маршрута до базовия лагер на Анапурна.Преборих се със себе си(не мина без драми) и след това започнахме да си мечтаем за по-сериозния трек – до базовия лагер на Еверест.

Миналата година  сбъднах и тази мечта.

Когато човек не е планинар също може да намери какво да прави или да види.

Какво да видим в Непал?

Първо ще се спрем в столицата Катманду.

Туристите отсядат в квартала Thamel –шумен ,колоритен,туристически. Продавачи на всякакви дранкулки ,талисманчета,мазила(осбено популярен е балсама от Wild tiger),гривнички,магнитчета.Квраталът е изпълнен с ароматите,които разнасят стотиците ресторанти в района.

 В Катманду се намира и храма Pashupatinath.

Това е древен и изумителен храм,който привлича туристите със своите кремации. Там местните жители отдават почит на своите починали роднини  и приятели и ги изпращат на по-добро място.Церемониите и подготовката за кремация се извършват на брега на реката в присъствието на монаси.Все пак не е за хора със слаби нерви.В Пашупатинат може да видите т.нар аскети или “babas”. Те живеят в храмовете, медитират, спазват строги пости и се молят чрез медитация да напуснат кръга на преражданията. За да ги снимате ,обаче,ще трябва да се разделите с поне един долар. Също там видях за пръв път хора,болни от проказа .

Така,че ако решите да посетите Пашупатинат, пригответе се за място много различно от всичко,с което е свикнал европеецът.

Сваямбанат, се намира в долината западно от града и е древен будистки комплекс, известен е със своите стули, наричан е още „Храма на маймуните“. Комплексът включва ступа, храмове и светилища принадлежащи към периода Личави, включен е в Световното наследство на ЮНЕСКО през 1979 година.

Там  за маймунките са отредени специални кътове,в които вярващите им носят храна. С прецизност маймуните вземат едно по едно всяко лакомство, подушват го,преценяват го и ако е много вкусно веднага започват да го ядат,ако не –слагат си го настрана.Когато посетителите минават покрай тях,маймуните най-щателно изучават ръцете на вярващите и кой какво им носи.

Във всеки хотел може да си намерите екскурзия до Patan .Също може да наемете само такси ,което да ви закара до този съседен на Катманду град.Посетете  Patan Durbar Square. Има входна такса,както почти навсякъде в Непал. Разходете се из малките улички,купете си от пеещите купи(може на място в магазина да ви покажат как трептенията на купата се отразяват и на вашето тяло). Тези купи се използват при ритуали за изцеление,медитация.Всяка от тях е различна по големина  ,с различен звук,защото се изработват на ръка. Традиционно, античните купи са направени от панчалоха или в превод от санскрит "пет метала": бронзова сплав от мед, калай, цинк, желязо и други метали,но се смята ,че това изкуство е загубено завинаги,защото в наши дни не се срещат изработки ,в които да присъстват и петте метала.

Насладете се на древните храмове,някои запазени,други все още невъзстановени след унищожителното земетресение от 2015 г. Купете от продавачите зрънца царевица или пшеница ,с които да нахраните гълъбите по площада.

След като туристите посетят Patan,екскурзията продължава със ступата Boudhanath, до която може да стигнете с такси или с платена екскурзия с гид. Разбира се и тук има входна такса,която важи за една седмица.Била съм два пъти на това място и двата пъти ме посрещна един и същ монах,който събира дарения за ступата.Застанал между хилядите гълъби той е удивителна гледка. Самото място има своя атмосфера- ступата Boudhanath  се извисява величествено над околните магазинчета и ресторанти,очите на Буда зорко наблюдават всеки един посетител,а молитвените флагчета се веят на вятъра…Ммм,приказка,нали?Е, продавачи не липсват,които се опитват да продадат на туристите всичко,което има за продаване . Препоръчвам да се качите на най-високия етаж  в някой от ресторантите и да се наслаждавате отвисоко на красотата на ступата.

Ако си купим самолетен билет и се качим на самолета,само след 30 минути ще излезем от пределите на долината на Катманду и ще се озовем в съвсем различен град. Град Покхара е зеленото, райско кътче на Непал.От там тръгват множество трекове към върховете наоколо. От Покхара тръгнахме и ние преди три години за нашия трек към Светилището на Анапурна.

В Покхара туристите могат да се разхождат необезпокоявани от трафика,от клаксони ,така типични за Катманду. Тук думата спокойствие  определя атмосферата на този град. Езерото Фева ,което е в пределите на Покхара ,има своя притегателна сила за туристите-тук те могат да наемат лодка,да се разхождат около езерото,някои да се потопят във водите му.Други се катерят по околните му склонове,намират място  ,на което да се любуват на прекрасния залез и на отраженията на върховете във водите на езерото.

А знаете ли,че Непал е единствената страна в света, в която има жива богиня?

Непалците вярват, че в нея живее духът на богинята Дурга, символ на женската сила. Ако имате проблем, тя го разрешава с лекота. Богинята Кумари се избира още като дете. Всяко семейство, което желае може да заяви, че дъщеря му иска да стане Кумари и се явява на различни подбори. Има строги критерии за външния вид на момиченцето, като например стройно тяло, черни големи очи, дълги мигли „като на крава“, плътни черни вежди, здрави зъби и „поглед на антилопа“. Извършват се ритуали, с които се сплашва детето, а то не трябва да показва никакъв страх. Чак тогава, когато всички се уверят, че момичето е смело и отговаря на всички критерии, тя е избрана за  Кумари.  Богинята остава такава до около 14-15 годишна възраст или до периодът на първата й менструация. Смята се, че когато   тялото на богинята прокърви, духът на Дурга го напуска. В Непал има седем Кумарита, по една във всеки по-голям град. Всяка от тях живее в собствен дворец. Излиза само на празници, като краката й никога не трябва да докосват земята, затова в повечето случай я изнасят на специална носилка.

А знаете ли,че в пределите на Република Непал съществува кралство?

Да! Екзотичното хималайско кралство се нарича Мустанг и е в границите на Непал. Името му идва от тибетското Мун Тан – „плодородна равнина“. Мустанг се дели на Горен и Долен и ако Долен Мустанг окончателно се е асимилирал и слял с Непал, то Горен Мустанг, или както още го наричат Кралство Ло, още съхранява древните си обичаи и език. В Кралство Ло до ден-днешен се е запазило нещо подобно на монархия. Кралят няма управленски правомощия, но подобно на английската кралица е на особена почит. Кралят на Мустанг, носещ титлата „Ло Гиелпо“, се счита за васал на краля на Непал. Всяка година властите в Ло Мантанг плащат годишен данък на тези в Катманду в размер на около 1000 непалски рупии (около 110 долара) и 2 породисти коня.

Дълго време достъпът до територията на кралството е бил забранен, но с цел да изкарат някой лев властите в Непал решават да отворят Кралство Ло за посещение, събирайки съответните туристически такси.

А това ще бъде и следващото  място,което ще посетя в Непал !