По пътя из кавказки и закавказки територии I част

21.07

 Моето пътуване сама започна от летище Отопени, на което пристигнах притеснена. Бях объркала дата и час на полета и  имаше опасност да го изтърва.  Нейсе, в последния момент се транспортирах до там и литнах.  Пътувах безпроблемно и слязох на аeрогара Тбилиси щастлива и недоспала в 4 часа сутринта. От летището се качих на автобус 137 (или 37, изпълняват един и същи рейс денонощно) до града и с малко лутане се добрах до автогара Ортачала, от която тръгваха всички международни автобусни линии. Купих си билет за Ереван за 8.30ч за 30 лари. Касиерката като разбра, че съм българка излезе от касата и ме заведе до маршрутката. Разказа ми, че синът й учи в България  и много се радва да види българин тук. Щофьорът изчака да се напълни маршрутката и тръгнахме. Беше пълно, без климатик (35-38С температури през деня), тясно и задушно. Едно детенце зад моята седалка не млъкна  през половината път, а щофьора – през целия….ама буквално не млъкна. Просто идилия арменска, а аз щастлива и ухилена заспах на цялата тази глъч. Събудиха ме по една време – бяхме стигнали границата Садакхло и предстоеше паспортен контрол. Скоро бях на арменска земя.  Виждаха се в далечината прекрасни планински възвишения, покрити с гори и зеленина, и почти неасфалтиран, тесен път, виещ се около тях. Пътувахме бавно, вече в една напрегната тишина и само шофьорът Степан продължаване да говори на висок глас ту по телефона, ту на спътничката до него.  След 6 часа път слязохме на автогара Киликия в Ереван.  Бях вкисната от път, потна, гладна, жадна, горещо ми беше… Погледнах картата и поех пътя до хостела пеш (Smile hostel). Доста се въртях докато влязох в едни дюкян, за да питам за ориентир. Един слаб арменец ме покани да седна и почакам, и излезе от дюкяна. След малко се върна с още един, който ми обясни, че ме очаква, хостелът е  в съседство, но стопанинът му го няма в момента и ще се върне вечерта ( изглежда всички комшии бяха уведомени за пристигането ми). Предложиха ми чай, вода и хатчепсури  (нещо като тутманик) и ме заразпитваха накъде отивам и какво диря.Отношението на хората тук ме трогваше, сякаш всеки се надпреварва да ме ориентира. Излязох да се поразходя като им обещах да се върна в 21ч.  Тръгнах на посоки и бавно. Не след дълго се озовах пред един огромен площад  с множество  пълни заведения, а в средата внушителна сграда – операта в Ереван.  Надзърнах вътре, исках да снимам, но една служителка ме изпъди. Обиколих сградата и накрая седнах в тревата на градинката. От близкото заведение се носеше жива  джаз музика. Какво повече ми трябваше – път, хубави хора и хубава музика. Постоях, посъзерцавах и тръгнах  наобратно за дюкяна.  След 10 мин дойде да ме вземе хазяина и след още 10 мин бях сама в целия хостел. Обясни ми накратко реда, остави ми ключа и му платих.  

22.07

  Будилникът ме събуди в 5.25ч. Събрах си нещата и тръгнах за метрото на площад Република. Слязох на метроспирка Сасунци Давид и излязох на един мегдан, пълен с  тараби с плодове и зеленчуци, и маршрутки до различни  точки на Армения. Това е централната гара в Ереван.  Все още се двоумях къде да отида - до Горис или до Халидзор. Крайната ми цел беше Татев и лифта, а от Горис до Татев няма транспорт. Платих билет 2500  драми и се качих в маршрутка за Горис като планирах да сляза между двата града и да чакам на стоп.  Шофьорът ме заразпита откъде съм и ми отреди място на първата седалка до него. Тръгнахме в 9ч, маршрутка 607, естествено без климатик.  Пътят беше отвратителен, пълен с дупки и кръпки. Стана ми някак мило и родно...... След близо два часа спряхме на едно крайпътно заведение с магазин за сувенири. Надникнах в дюкянчето и видях рисувани шалове от коприна и едно момиче, което ми се усмихваше. Това беше самата художничка Анник. Бързо установихме общи интереси (аз също рисувам върху коприна) и се разприказвахме за техники. Тя ме запозна с един от символите на арменците – дървото на живота. Представляваше нарово дърво с 12 плода, символизиращи 12-те месеца, а нарът съдържа 365 зърна. Интересно, нали?! Сбогувах се и потеглихме. След час  шофьорът ме остави на разклона за Халидзор и продължи към  Горис. Не след дълго махане се качих в един бял пикап, воден от възрастен мъж, който ме закара точно до лифта.  Взех си билет за 5500 драма и полетях на Крилете на Татев, разкриващи невероятна гледка над планините.  Не можех да повярвам, че съм тук и виждам това, което ми беше мечта до преди 3-4 месеца Този лифт е построен 2010 година по проект Възраждане на Татев  и със средствата от билетите се поддържат  всички храмове.  Слязох от Крилете и се отправих към хостела си (Lena and John bet & breakfast).  Татев представляваше малко, бедно селце и ако не беше манастира щеше и да е непосещаемо.  Пристигнах в една къща от типичния за Армения розов туф и още не влязла в двора едно симпатично арменско девойче ми махаше от прозореца на втория етаж: „ Лора, здраствуй! Ето тьй? Мьй ждем тебя!”.  Запознах се със семейството, което живееше там през летния сезон – много гостоприемни и топли хора, както повечето арменци. Аз бях единствената гостенка.  Хладилникът в кухнята беше окичен с магнитчета, донесени от  родните страни на хората гостували тук. Излязох да се поразходя наоколо. Къщата се намираше в края на селото, непосредствено до гробището и то беше пътвото, което виждах от прозореца си. „Ну, тьй страхуешь? Они отдьйхнует  там, мьй здесь. Не мешаем друг друга” заключи жената  🙂

Тръгнах към манастира на 10-тина минути път. Манастирът е построен през 4-ти век и през времената многократно опустошаван. Той е бил просветен център за много философи, художници, музиканти монаси. Има си всичко необходимо за преживяването на монасите – земя за насъждения, кабинет, библиотека, стаи за поклонниците. През 16-ти век е построена и маслобойна. В дворът му се съхранява прочутата колона Гавазан – произведение на архитектурно изкуство.  Не мога да опиша колко добре беше поддържан  целият комплекс, описан секция по секция, разчертан на схема  и нещо, което ми направи впечатление – имаше отделни табла предназначени за незрящи. Не успях да направя снимки на повечето помещения, защото бяха в ремонт. Влязох в църквата да запаля свещ, имаше служба. Майко, колко ли щеше да се вълнуваш ако знаеше, че съм тук…… Поснимах малко отвън, поседях и продължих разходката си извън селото по хълмове и чукари.  Прибрах се след залез слънце, бях навъртяла 6 км из дивото. В къщата беше дошло младо семейство от Москва. Запознах се, размених някоя друга дума и се отправих към стаята си.

23.07

На другата сутрин излязох рано рано преди 6ч и заскитах из селото. Нямаше будна душа, дори кучетата спяха още само един местен човъркаше нещо по някакъв стар трактор. Поздравих го и попитах дали работи тази машина: Да, конечно! Я так собираю трава.” Разказа ми, че след разпадането на Съюза повечето жители са заминали в различни  краища на света и по-големите градове, защото животът тук станал много суров и беден. Сега местните наброяват 20-тина души, а ежедневието е застинало нейде в 50-те. Имаше доста празни и рушащи се къщи. Прибрах се към 8ч, закусихме заедно и нарамих раницата отново. Скоро цъфнах на пътя маайки  палец.  Един добре изглеждащ джип спря и с изненада открих, че това бяха съседите ми от хостела. Потеглихме към така наречената местност Дяволския мост с гейзери под него. Е, нищо особено. Нямаше ги дяволите, а гейзерите представляваха плитки кладенци в скалите, пълни с карстови води. Нямах план къде да отида. Сбогувах се със спътниците си и продължих на запад с колата на едно арменско семейство със 7-месечно бебе и техен приятел.  Детенцето не гъкна през целия път. Минахме покрай Горис и спряхме недалеч от границата с Нагорни Карабах в някаква местност, посещаема от малко хора.  Един дълъг телен мост свързваше скалата, на която бяхме с отсрещната, а по средата – бездна. В камъка бяха издълбани големи дупки, където някога са живели монаси отшелнци. Минахме по моста два пъти, който се люлееше наляво- надясно…Голям кеф. Качихме се на возилото отново и слязохме на граничния пункт с Нагорни Карабах. Трябваше да попълня едни формуляри като чужда гражданка и ми дадоха документ за временно пребиваване като изрично трябваше да отбележа  кой град ще  посетя и за колко време. Минахме през град Шуши, където посетих огромна красива катедрала. Красива природа, безкрайни планини и хълмове, прорязани от тесен път. Срещнахме едно стадо свободни коне, бързо отминаха..  След два часа завой пристигнахме в Степанокерт, където се разделих с другарите си по път. Първо трябваше да потърся къде да се настаня, защото раницата ми много почна да ми тежи. В Букинг нямаше никаква информация и никъде не виждах табели. Поне палатка да си носех….Вече си се представях  на някоя пейка нощес, когато видях на отсрещния тротоар с големи букви HOSTEL. И то на 300 метра от автогарата. Настаних се, беше празен. Имаше всичко необходимо и съвсем ново. Разбрах от момичето, което ме посрещна, че съм втората гостенка за тази седмица , а инфо не съм намерила в интернет, защото като  непризната територия не им е позволено да  рекламират. В целият град  имало само два хостела. Излязох да разузная кое, къде, кога. Закрачих по централната част на града със сталинистки облик, доста подреден и спокоен. Обходих огромни площади, паркове, фонтани. Някъде в ниското се виждаше стадион, на който се провеждаше мач и долитаха възгласи. Направи ми впечатление реакцията на хората, с които се разминавах -  някои продължително ме изглеждаха, а един ми направи забележка, че снимам. С туристи не се разминах. Явно такива не идат тук. Много често преминаваха покрай мен соц коли – Москвич, Варшава, Волга, Лада, Запорожец. Къде ще видиш тук в БГ-то вече такива антики? Прибрах се в хостела късно вечерта, а на прага ме посрещна огромен колкото палеца ми скакалец – ами те арменските са такива….И в арменският театър, нали знаете, има 2000 места и все на първия ред 🙂  ”Много шум вдигат, не можеш да спиш” каза момичето за скакалеца.

24.07

Сутринта в 7ч  си взех билет за 4500 драма в последната минута и потеглих в посока Ереван с маршрутката, пълна  догоре с народ. Подхвърлях се на последната седалка като пинг-понг топка.  Много тежко пътуване, имах чувството ще няма край За сметка на това гледката навън беше прекрасна. Слязох малко след  град Горис посока Ереван. Бях чула за някакъв водопад наблизо и исках да отида там. Вървях доста време и трудно  го открих, но си струваше и нямаше почти никой. Шакински водопад, водите му  се изливаха по терасовидни скали и се събираха в бърза река. Идеално място за почивка със сандвич. Продължих на автостоп отново към Ереван. Млада двойка арменци ме качиха в ладата си и не усетих кога пристигнахме, увлечена в приказки. Спряха ме почти до града и продължиха към Звартаноц. Часът беше към 16ч, нарамих раницата си. Кисела, в горещините, потна и багажа ми тежеше вече, псувах на глас – току-що мапс  ме информира, че ме чакат 5 км до там. Не знаех къде точно съм. Вървях по някакъв булевард, таксита не виждах. Нейсе, след дълго вървене се качих на един автобус и слязох на спирка в близост до площад Република.  Тръгнах да търся хостелът, който бях ангажирала. След три обиколки в кръг  (тъпият мапс ми беше посочил грешно място) го намерих. Хостелът беше зад един блок и представляваше дупка, от която разни индийци, пакистанци и други с -ци влизаха и излизаха.  Домакинът ме посреща, настани в една стая на второто легло, а от отсрещните 6 блещукаха няколко чифта очи на тъмен фон, вперени в мен. Е,трябваше да го преглътна, защото нямах  сили да търся друг хостел. Освежих се и тръгнах из града да търся библиотеката Матенадаран, която  трябваше да е в близост до Каскадите. Това е най-големият институт за съхранение на древни ръкописи на народите от Кавказ и Близкия Изток. Самата дума „матенадаран” означава хранилище. Ударих на греда –работното време било приключило. Реших да завърша деня с арменска кухня в приличен ресторант, я после разходка до Синята джамия – красива иранска джамия от мозайка, намираща се по улица Мащоц  на 2 км от площад Република.  Накрая уморена се дотътрих обратно до хостела.

25.07

Днес бях решила да посетя Ечмиазин и манастира Хор Вирап. Тръгнах в маршрутка от гара Киликия до Ечмиазин – 30 мин път и когато пристигнах още не бяха отворили комплекса за посетители. Той представлява много важен християнски център на Арменската апостолическа църква, датиращ от 3век. На територията му има няколко църкви, музей, печатница, основана през 1776г и семинария. Името му означава Слизането на Божият Син. Легендата гласи, че Исус Христос слиза от небето и посочва мястото, на което да се построи църква  Първият храм, към който се запътих беше Св. Гаяне. Пред него се бяхя събрали 4-5 поклоннички и служители. Запалих свещ, разгледах и една от поклоничките ме заговори на руски. Направило й впечатление, че съм сама,а не в тур група и ми предложи да ме разведе из комплекса. Галина ми разказа историята. През 301 г. 33 християни от Кападокия се скрили в Армения от преследването на римляните. Сред тях са били девойките Хрипсиме и Гаяне. Древният арменски цар Тирдат, впечатлен от красотата на момичето, й предложил да се омъжи за него и вбесен от отказа му, заповядал да го убият. След екзекуцията той е тежко болен. И Св. Григорий му е помогнал- погребал останките на девите и излекувал царя. Благодарният Тирдат приел християнството и на мястото на екзекуцията на девойките построил храмове. Посетихме и храма Св. Хрипсиме както и храма, където се съхранява мирото. На всеки седем години там се провежда ритуал, на който се вари миро като от всяко варене се отделя малко количество, което се прибавя към следващото варене на миро. По този начин връзката не се прекъсва от векове насам. За съжаление централната църква беше в реставрация. Това е най-старата църква в Армения и първият й камък е положил Св. Григорий. Минахме покрай музеят, където се съхранява копието, пронизало тялото на Христос. После Галина ми показа в далечината  богословската академия. Беше много развълнувана от запознанството ни още повече като разбра, че имам арменска жилка. След  четри часова обиколка ме покани в тях на обяд и чай, написа ми рецептата на гата (обреден сладкиш) и адресът си  в случай, че пак дойда в Армения. Изпрати ме до спирката, от където се качих на маршрутка за Ереван. За пореден път установих, че нищо не е случайно.

 Слязох на автората Киликия и се отправих към площад Република и метрото. От последната станция Сасунци Давид трябваше да взема транспорт до манастирът Хор Вирап, където е бил заточен и измъчван Св. Григорий Просветител на Армения. Там се качих на един раздрънкан Чавдар и потеглихме към близкото до манастира градче. По средата на пътя, ей така между другото, шофьора ме информира, че това е последния рейс за днес. Стовари ме в края на града и от там бих 4 км. Нямаше да ги усетя ако не беше  39С.  Храмът се намираше на 50 м от границата с Турция и телената ограда се виждаше ясно, а над него се простираха прекрасните върхове на Арарат планина.

Тръгнах обратно по познатите ми 4 км. И се прибрах на автостоп в Ереван. Автостопът в Армения е много добър, хората –много топли и сърдечни, техниката и инфраструктурата – много остаряла. Нещо като БГ преди 40-50 години. Прибрах се в хостела с нежелание, уморена от преживяванията си днес. Имах нова съквартирантка – украйнката Аннa . Много бързо намерихме общ език, който ни доведе в един клуб с жива музика и завършихме вечерта след 2.00ч

26.07

Сутринта станах късно след снощния живот. Събрах си багажа на две, на три и хванах познатата маршрутка, с която дойдох от автогара Киликия. Билетът беше на цена 7000 драма. Шофьорът  Степан от далеч ми се усмихна: „Спокойно, не торопись, я без тебя не пойду. После 6 часа старата картинка – глъч, задуха и перманентния словопоток на Степан. Минахме през тесния път до границата Садакхло като преди това трябваше да изчакаме 40 мин за да се разминем с един багер и някакъв скалоразбивач, които разширяваха тази пътечка. Събудихаме в Тбилиси, гара Ортачала. До хостелът (Hostel Free Style) имах 7 км. Мястото беше много приятно – хипарски стил, точно като за мен. Запознах се с хазяите, пихме чай и излязох из Тбилиси на кратко проучване. Много уютен и красив град, лъхаше особена атмосфера на свобода, която се допълваше от улични музиканти, малки кафенета пълни с млади хора.

Операта в Ереван

Площад република. Наблизо е метрото

Колоната Гавазан в Татевския манастир

Татевски възвишения

Татевски манастир

Табло за незрящи

Татевски манастир

По пътя на автостоп

Граничния пункт за Нагорни Карабах

Катедрала в първият срещнат град в Нагорни Карабах

Църква в Степанокерт, Нагорни Карабах

Площад в Степанокерт

Щастлива.............

Надгробната плоча на Св. Хрипсиме в Ечмиазин

Арменският конячен завод в Ереван

Арарат от манастира Хор Вирап. Вижда се телената ограда - граница с Турция

Съдът с мирото в Ечмиазин