В резервата на племето алгонкуин - Китиган Зиби, Маниуаки, провинция Квебек, Канада

Резерватът на племето алгонкуин (Algonquin) или както те се наричат анишинабег (Anishinabeg) го посетих преди точно десет години, на 19 януари 2007 г., но понеже не съм публикувал впечатленията си освен като академична статия, се надявам да ви е интересно да надникнете в живота на съвременните канадски индианци.

 

Малко предистория

Като малък не спирах да чета книги за индиански приключения от Майн Рид, Карл Май, Гюстав Емар, Джеимс Фенимор Купър. "Последният мохикан" на Купър ме въодушеви да стана историк и да мечтая един ден да ида до Канада и да напиша дипломна работа за ролята на индианците в Седемгодишната война (1756-63) между англичаните и французите. Семейството ми нямаше средствата да ме прати да уча в Канада, но аз продължавах да мечтая и учех ли учех английски език. А, мечтите се сбъдват, стига да желаеш нещо достатъчно силно. През 2007 година вече бях докторант в Отавския университет с пълна стипендия след завършена магистратура по история пак там с дипломна работа, сами се сещате, върху ролята на индианските племена в Седемгодишната война. През зимния семестър на 2007 година имах един интересен курс за история и култура на канадските индианци, който се водеше от доста интелигентен и одухотворен русокос и синеок професор, който твърдеше, че е потомък на племето Huron (хюрън на английски, юрон на френски език), което по принцип е било унищожено още през средата на 17 век от племето Мохоук, но по-късно частично реанимирано в Канада.

Реших да впечатля професор Жорж Сиуи (Georges Sioui) с брилянтен реферат, но не бях сигурен върху какво точно да се фокусирам. След няколко дни обаче, докато се шматках между университетските сгради, видях реклама на парка Алгонкуин. Веднага си сетих, че алгонкуин е името на известно индианско племе и реших да проверя дали имат резервати наблизо. Оказа се, че само на 135 км от Отава на североизток, в съседната провинция Квебек (Québec), до градчето Маниуаки (Maniwaki) има резерват на Алгонкуин. Освен това, има редовна автобусна линия Отава-Маниуаки-Отава от сутрин до мрак. При по-подробно търсене в Google установих, че имат и СИП програма за изучаване на алгонкуин и дори имаше името на учителката Полин Деконти (Pauline Decontie), както и телефонният ѝ номер. Обадих ѝ се веднага и за моя радост, тя веднага се съгласи да ми даде интервю и ме покани в резервата да поговорим и да присъствам на неин урок! Разбира се, светкавично приех, благодарих и започнах да се стягам за път.

 

На път към Маниуаки

Планът ми беше прост, пристигам с автобус в Маниуаки, а от там вземам такси до резервата, който е до самото градче. С ужас видях, че макар и да тръгвам в 9 сутринта от Отава, ще пристигна около 11:30 в Маниуаки, защото автобусът не е експрес, а спира на всяка паланка. Но, нищо, казах си, ще се наслаждавам на белоснежния пейзаж по пътя. А, то се оказа, че дори няма да скучая, защото още преди да се кача на автобуса ме заговори украински свещеник и ме пита веднага дали говоря по нашему, преди дори да съм му казал "Hi." Разбира се, че говоря по нашему, ухилено му отговорих, но за всеки случай попитах, кой е нашият език, че да знам за всеки случай. Той отговори украински и като започна един разговор почти до Маниуаки, на българо-руско-украински. Той слезе малко преди градчето. Разбира се, като украински патриот, не пропусна да ми разкаже за украинската история, култура, език, как "москалите" им крадат всичко това, а като разбра, че аз самият не си падам русофил и така или иначе нямам нужда от много убеждаване, мина на по-интересни теми и обсъждахме литература, политика, музика, че и до хокей на лед стигнахме. Изобщо доста колоритен и интелигентен свещеник. Тук е мястото да вметна, че на връщане пък, пътувах сам до Отава и шофьорът ме помоли да седна отпред да си говорим. Той се оказа от фински произход и сподели, че карал преди пътници до САЩ и беше възмутен колко прости били тексасците, защото го питали, дали живее в иглу и дали имал шейна с кучета хъски. След дружен смях се опитах да му обясня, че не всички тексасци са толкова глупави, но не мисля, че го убедих. 

И така времето мина неусетно и аз се озовах в Маниуаки. Типично малко квебекско градче, с много сняг през зимата. Реших да не си губя времето, а веднага взех единственото такси, което чакаше пред малката автогара и след по-малко от 5 минути се озовах в резервата Китиган Зиби Анишинабег пред училището (кикинамадинан на алгонкуин), което се казваше и така  - Китиган Зиби Кикинамадинан. 

 

Племето алгонкуин и упадъкът на неговия език

Племето алгонкуин или анишинабег традиционно се е занимавало с лов, риболов и събиране на горски плодове. Първите европейци идват по местните земи през 1641 г. Това са френски йезуити мисионери, които идват с цел да изучат местния език и култура и да покръстят местното население. Монасите са възхитени от наивността и невинността на алгонкуин, които нямат думи за нищо, което не е свързано с начина им на живот, вкл. дори за дните на седмицата, както и ругатни и псувни. Разбира се, липсата на псувни бързо е поправена като пропуск от прииждащите френски трапери, но преди да започнете да се възмущавате, само си помислете какво би се случило на бедните невинни индианци, ако при тях бяха отишли не французи, а сърби или дори ние българите. 

За да покръстят по-лесно алгонкуин, йезуитите използват дори дните на седмицата за християнска пропаганда, като създават думи за дни на седмицата, само с християнски препратки. Понеделник (Meтизоуни-гиджигад) е ден на чистилището; вторник (Aнджени-гиджигад) е ден на ангелите; сряда (Созеп-гиджигад) е денят на Св. Йосиф; четвъртък (ишпиниганиуан) е евхаристия; Петък (Чибаятиго-гиджигад) е ден на разпятието; събота (Màни-гиджигад) е денят на Св. Дева Мария,а неделя (Maнàджитàганиуан) е свещен ден. А, ако вече сте забелязали, че гиджигад означава просто ден на алгонкуин, то вие вече сте за второ ниво, поздравления!

 

Положителното е, че въпреки християнизацията, езикът на племето алгонкуин се запазва през 17, 18 и 19 век и французите правят първата азбука на Алгонкуин, базирана, разбира се на френската система за транслитерация на звукове. След създаването на Канада през 1867 г., обаче, канадското правителство започва да налага различни ограничения на индианските традиции и езици с цел по-лесната асимилация. Индиански деца на сила са пращани в пансиони и там ги учат само на английски или френски език и ги бият ако говорят родния си език. Всъщност аз работих 4 години по програма за компенсация на жертвите на подобна асимилация към канадското министерство на индианските работи и северно развитие, но това е една друга дълга и тъжна тема. Поради това, през 70-е години на 20 век, Полин Деконти с ужас установява, че родните ѝ деца не говорят алгонкуин и предлага на местния племенен съвет да се направи поне СИП по алгонкуин. През 1972 г. такава програма се открива към местната гимназия и Полин Деконти става учителка в нея. 

 

Алгонкуин и техният език в наши дни

За да са в крак с времето, Полин Деконти и други местни интелектуалци се опитват да адаптират езикът си към съвременността като измислят нови думи за модерни явления или приспособяват стари думи към новата реалност, вместо да разчитат на заемки от английския език. Така например стоп на алгонкуин е нонгишкан, както можете да видите на една от снимките по-долу. Друг интересен пример е еволюцията на думата oдàбàн, която традиционно означава шейна. Oдàбàн е осъвременена до значението автомобил и се използва като корен за всички останали превозни средства. Ишкуде-oдàбàн означава влак, буквално огнена шейна; and киджигу- oдàбàн е самолет, но буквално звучи доста поетично - небесна шейна. A, традиционната шейна е вече кон-oдàбàн, буквално снежна шейна. За съжаление, това не помага много за популяризирането на езика сред племето.

Племето Алгонкуин е около 11 000 души и е разделено на 10 банди или групи, 9 в провинция Квебек и 1 в Онтарио. В Китиган Зиби живеят около 1400 души. От тях само 80 владеят алгонкуин на ниво роден език и около 200 души разбират и имат пасивни познания по езика. Полин Деконти преподава главно разговорен алгонкуин без да се задълбочава в термини по разните учебни предмети, всеки ден от 12:30 до 15:00, но от 250 души в основното и средно училище, само 13 деца участват в програмата ѝ, при което по мои лични наблюдения, веднага щом започне междучасието минаваха на английски език. 

Самата Полин Деконти, макар и с тъжни нотки в гласа, не вини децата или останалите хора, които предпочитат английски, защото казва, че резерватът е малък, едно село практически и с английски може да се намери работа навсякъде, но с алгонкуин не и това демотивира много хора, както и напливат на всякакви медии и особено на интернет и какви ли не електронни игри и телефони, които разбира се не са преведени на алгонкуин. Макар и да живеят в провинция Квебек - бастионът на френския език в Канада, алгонкуин предпочитат да използват английски, защото така традиционно са комуникирали винаги с федералното правителство, а резерватите са под федерална юрисдикция и провинциалните власти не могат да си налагат законите там и английският език дава много повече възможности, докато френският те закотвя само в Квебек според местните индианци. Бях наистина учуден колко практично разсъждават, без никакви излишни сантименти.

 

Иначе самият резерват Китиган Зиби ми направи впечатление на доста чисто и подредено място, с хубави къщи и административни сгради, училище и детска градина с индиански мотиви в архитектурата, без видима престъпност и проблеми с алкохол и наркотици. Явно местният племенен съвет си върши добре работата, без корупция и шуробаджанащина, а подобни проблеми са наистина огромни в много резервати, особено в западна Канада.

 

Единственото, което можем да се надяваме, че макар и малко хора, винаги ще има поне няколко ентусиасти, които ще поддържат езика и духа на племето анишинабег жив!

 

А, на всички магеланци искам да пожелая повече пътешествия с небесни и огнени шейни тази година!