Прескочи до съдържание
  • Добре дошли!

    Magelanci.com е общество на хора, завладени от магията на пътешествията. От първоначалната тръпка до самолетния билет, планирането и самото пътуване – ние сме тук да си помагаме, споделяме и съпреживяваме. 

  • Milen Petkov
    Milen Petkov

    Обиколка около света с яхта. Част 8.

    След пет дни на котва, дойде и моят ред да вляза в марината. Марина Лас Палмас е най-голямата и една от най-евтините на Канарите. Има много яхтени магазини, сервизи и е добро място за подготовка, преди прекосяването на Атлантика. От нея стартират и яхтите в ARC(Atlantic Rally for Cruisers). Лично мое мнение, че участието е безсмислено пилеене на хиляди евра, но всяка година, стотици яхти от цял свят се включват. 

     

    IMG_1566.jpg.76cf1d32971d09b2fa51ef572022ff70.jpg

     

     

    Разправията за моя двигател продължи и тук, като се намеси и местния дилър на Volvo Penta. Според него, след такъва ремонт, по-добре изобщо да не тръгвам, камо ли да прекосявам океан. Но някак си не ми хареса предложението му, да ми подменят топлообменника, а аз да си търся парите по съдебен път, а и не исках да давам още пари на VP. По някакъв начин, моите оплаквания ескалираха и отговорника за гръцкия пазар се е срещал с Tsoukas Marine, след срещата, получих абсурдното предложение, да си сваля топлообменника за моя сметка, да го изпратя до Гърция (за моя сметка), те да ми изпратят нов, не разбрах дали няма да е отново за моя сметка и монтажа, отново аз да го платя! За мен Volvo Penta, стана мръсна дума и "dealbreaker", ако си купувам нова яхта. Оплаквах се в една фейсбук група, оказа се, че имат и читави дилъри. Един британски дилър, успя само по снимките да ми каже какво са сътворили гръцките му колеги и се чудеше защо от VP ме мотаят с месеци. Дори се опита да отвори тикет в системата им, но не му позволило, защото е от друг регион. На края, реших само да сложа нова гарнитура, надявах се дупката, която са направили да съвпадне с О-пръстена на гарнитурата, както и се оказа, но вече не исках никой от VP да пипа по двигателя ми, та се наложи да изчакам пристигането на Георги Моллов. Всичко това ме забави, трябваше и други неща да правя като укрепване на стойката на соларите, основата на котвената лебедка беше пукната и исках да си инсталирам допълнителен автопилот, но не можех да стартирам преди да разбера какво ще става с двигателя ми. 

     

    Оправихме двигателя, но за другите ремонти ми се наложи да изчакам Светльо и Краси. За незапознатите Светльо Димитров е един от нашите най-добри ветроходци и има "златни" ръце.  Сам си е направил стоманената яхта с която е обиколил света, а Краси Димитров, по думите на един от съседите ми в марината  е най-добрият електротехник в Лас Палмас. Те бяха много заети покрай регатата и се освободиха чак в началото на януари.

     

    Плановете за прекосяване на Панамския канал, отпаднаха. Щях да потегля доста късно към Карибите, исках и да пообиколя малко островите там, а не директно да се отправям към Южния Пасифик. Нямах и екипаж, мислех да тръгвам сам, но Георги ме разубеди. Намирането на екипаж на Канарите е лесна задача, намирането на добър екипаж е вече трудна работа. Пълно е с младежи от различни националности, които искаха да стигнат до Карибите и/или Южна Америка. Аз повече от един човек, не исках да качвам на борда, имах само една свободна каюта, а и исках да избегна възможни конфликтни ситуации при няколко непознати души, затворени в тясно пространство за дълго време.

     

    Тук по-случайност, отново се срещнах с Диан Зайков, за съжаление пропуснах да го питам по-подробно за платната и какво ми трябва за прекосяването. Той само ме разубеди да не си взимам никакви специални платна като парашути, спинакери и т.н., генуата и грота са ми достатъчни. За голямо съжаление, докато бях в Лас Палмас, един френски състезател загина при опит за прибиране на спинакера.  Та не мисля в скоро време да си купувам спинакер, но пък се оказа, че спинакер гика е много необходим, дори и да се плава само на генуа.

     

    След НГ, целият български екип започна да работи по яхтата ми. Монтажът на автопилота се оказа доста трудна задача, трябваше да се направи основа от фибростъкло, допълнително укрепване на сектора и окабеляване. Светльо и Георги, започнаха с металообработката, Емо и Боби с основата и накрая Краси монтира всичко, като дори отстрани някои други проблеми като лошата връзка с антената и некадърното свързване на чартплотера ми от Tsoukas Marine (оголени и намотани жички, покрити с изолирбанд). Не успяхме да направим тестове на автопилота, имаше силен вятър, след това пък Краси беше зает и накрая решихме, да тръгна и ако има някакъв проблем, да се върна обратно.


    Купих си и електрически двигател за дингито. Единствения, който намерих беше някакъв китайски, рекламираха го като 3-3.5 конски сили, но по мои наблюдения, реално около 2.5. Има и плюсове и минуси. Лек е и лесно може да се монтира от сам човек, не трябва да се обикаля по бензиностанции за бензин, а и туби с бензин на борда, не ми харесват като идея. Минус, силно ограничения пробег, особено ако се кара на пълна мощност. Нямах и резервна батерия, а това си е направо задължително. Не си купих пералня и ново динги, това са неща, за които съжалявах, но разходите само за ремонти, двигател и новия автопилот, надхвърлиха 8000 EUR. Реших да си спестя парите за дингито, което в последствие ми излезе солено.

     

    Вече се виждаше края на ремонтите и можех да си търся екипаж, то по-скоро екипажът сам идваше. И скоро дойде един младеж от Германия - Йонас. Допадна ми, че за разлика от повечето стопаджии, не спи на плажа, а си беше намерил работа в един хостел, имаше изкаран STCW и говореше добър английски. Имаше разнообразни интереси, бил е бойскаут, композираше музика, изявявал се и като DJ, тренирал е карате и гребане, а в момента работи като данъчен консултант за една от големите, международни, одиторски компании, и не на последно място, четеше книги. Имаше си и някои недостатъци де, например много беше настоятелен като си науми нещо. Още в началото водихме голям спор, той искаше да спрем в Кабо Верде, а аз му казах , че няма да стане. И аз исках, но времето напредваше и опита ми показваше, че уж кратко спиране, може да се проточи дълго. Спираш за два дни, а то излиза някакъв проблем, времето нещо се променя, почваш да чакаш подходящо време и двата дни спокойно могат да станат 10 и повече. Спорът приключи, когато Георги на чист немски му каза, аз съм капитана и ако не му изнася, да си събира багажа.  

     

    За планирането на маршрута използвах платената версия на Predictwind. 50 евро на месец си заслужаваха за подобно плаване. Първоначално, зададох маршрут директно към Барбадос и за мой ужас ми показа, че ще трябва да карам на мотор 10 дни и 10 на платна, нямаше как да стане. Пробвах различни дати, но резултата беше подобен. Тогава реших да пробвам със спускане към Кабо Верде и след това да се завие на запад, тук вече резултатa ми хареса, 24 дни от които само един на мотор. Избрах и дата за тръгването - 24.01. Провизирането беше лесно, от близкия ХиперДино, доставяха до яхтите в марината, но с водата имаше проблем. Не даваха повече от 5 стека на лодка, а аз планирах по 2 бутилки на човек за 30 дни. Трябваха ни 10 стека, тук Пламен (още един българин живеещ и работещ на Канарите) помогна с логистиката. Дължа му и едно сирене от Лидъл, което забравих да платя в цялата суматоха. Заредих се и с достатъчно цигари, по-ниски цени, едва ли има другаде в Европа, особено на местните марки. Оставаше само да направим чек-аут, за първи път напусках Европа и не знаех каква е процедурата. Чиста формалност, от портова полиция ни дадоха една бланка, която ние попълнихме, а те подпечатаха, никой не ни проверява паспорти или нещо друго.

     

    Дойде и заветния ден, на 24.01 в 13:00, запалих двигателя и най-накрая напуснах марина Лас Палмас. Леко притеснен, чудещ се какво предстои, все пак за първи път ще прекосявам океан, а и трябваше да мисля за живота и безопасността на още един човек. За щастие, автопилота работеше без проблем. Българският екип си свърши работата перфектно.
    Още в началото, вятъра беше доста силен с неприятно вълнение. За първи път ме хвана морска болест, тоест и преди ми се е случвало, но обикновено имах леко гадене за 2 дни и отшумяваше, сега не беше просто леко гадене, a дори и повръщах. На Йонас също не му се размина, а него го държа 3-4 дни. Няколко часа след потеглянето, изключих двигателя, следващото му палене беше чак при пристигането в Барбадос. Цялото плаване го изкарахме на генуа, за съжаление поради липсата на спинакер-гик, не можехме да отворим хубаво платното без да почне да шляпа, пренатягахме го малко, което спираше шляпането, но и намаляше скоростта. Друг проблем, соларите не генерираха достатъчно ток за цялата електроника, новият автопилот и хладилника. Пробвах да превключа на стария, но вълните нещо не му харесваха и често изключваше. След кратък размисъл, изключих хладилника. Повече проблеми с тока, не сме имали, стигаше за всичко, дори за кафемашината и хлебопекарната. Наложи се да изхвърлим малко бургери и сирена по-рано, но имахме предостатъчно запаси за плаването. Друг проблем, уотърмейкъра много често засмукваше въздух и не можеше да произведе достатъчно вода. Трябваше постоянно да стоя до него и да го обезвъздушавам. Наложи ни се да се къпем с морска вода. Доста е студена, в комбинация с вятъра в кокпита, не е много приятно. И най-сериозният инцидент при плаването, на Канарите си купих една чисто нова кафемашина Philips Senseo, по някаква причина, реших да изхвърля пакетчето в океана с ръкохватката, но побутнат от една вълна, някак си така се получи, че цедката излетя в океана, а пакетчето падна на палубата. Имаше и 2-а цедка, за две кафета, но така я бяхме забутали, открих я чак на Карибите. Кафетата си ги прввех като си запарвах пакетчета с гореща вода.  През нощта си ставаше доста студено и вахтите си ги карах със зимното яке, уж се спускахме на юг,  но някакво по-осезаемо затопляне се усети чак към средата на плаването. Аз отново си бях поел вахтата от полунощ до 6 сутринта, та кафето си го пиех около полунощ. По принцип се храня по 2-а пъти на ден, но сега си ядях по 4 пъти, винаги огладнявах по време на нощтната вахта, а сутрин преди да си легна, закусвах. Въпреки честото хранене и то с какви ли не боклуци от типа на вафлички, шоколади и т.н., не качихме килограми. Обяснявахме си го с това, че през цялото време мускулите ни работят, за да пазим равновесие.

    След седмица, бяхме почти до Кабо Верде, когато обърнах на запад, включих автопилота да поддържа курс спрямо вятъра и в следващите 2 седмици, не ни се е налагало нищо да пипаме, освен леко да рифоваме генуата при по-силен вятър.  Тук си наруших и забраната за пиене на алкохол на борда, изпих 2 бири, въпреки протестите на екипажа. Като цяло си беше малко скучно, но поне имахме книги за четене. До Барбадос засякохме само 5 яхти. Една визуално, две чухме по радиото и две на AIS-а. С последната плавахме няколко дни заедно, решихме да им се обадим по радиото, бяха 4-а англичани на път за Мартиник, но се оплакаха, че червеното им вино е свършило. Видяхме и една косатка, която си плава около нас за около половин час, минаваше ту отляво, ту отдясно, обръщаше се по корем, но не беше агресивна за разлика от гибралтарските ѝ роднини. Безброй летящи риби, често трябваше да чистим палубата от тях. Най-неприятни бяха шкваловете, първият се появи някъде около средата на Атлантика. Както вятъра си духаше с 18 възела, за секунди усили до 38, докато рифоваме, вече утихна, капна малко дъжд и това беше. Когато наближавахме Карибите, имаше вечери с по 3 шквала.

     

    И малко наблюдения за здравословното ни състояние. Теорията как хората настивали, защото ги бил духнал вятъра, беше практически оборена. Вятъра си ни духаше, духаше, но никой не се разболя. Дори бих казал, че се чуствах по-добре. От години си имам някакви проблеми със стомаха, според докторите - IBS. Но симптомите почти напълно изчезнаха, Йонас също е имал някакви стомашни проблеми, които се подобриха. Той си мислеше, че е от непиенето на алкохол, но аз съм имал много по-дълги периоди без да пия и пак съм си имал проблеми. Моята теория е, че е от липсата на алергени. В океана, няма прах и дим от автомобили, растения и какво ли не. Организма ни не се сблъсква с вируси, бактерии, които се носят в градския въздух. На практика, имунната система си почива и организма се възстановява. Не знам дали някой е правил подобни изследвания, за здравословното състояние на хора, които са дълго време в морето, ще ми е интересно да прочета повече по въпроса.

     

    На 17-и февруари се видя, че почти сме стигнали до Барбадос, надявах се да стане сутринта, но някъде около 1:30 бяхме до Порт Сен Чарлз. Йонас искаше да пуснем котва през нощта, аз бях против, бяхме на непознато място, много трудно се ориентирахме къде сме, имаше лодки без светлини, шамандури, които може да не видиш, но след кратък спор се предадох. И двамата бяхме изморени и исках да приключим с тази част от плаването. Запалих двигателя, след около половин час, пуснахме котвата и така завърши нашето океанско прекосяване. Проверих по чартплотера изминатото разстояние - 2888 морски мили. Отворихме бутилката уиски, която пазих за този повод, изчакахме около час да видим дали котвата ще държи и се прибрахме по каютите да спим. Не можах да заспя бързо, все още ме държеше адреналина. Някак си не можех да повярвам, че вече съм на Карибите. Самото плаване беше от най-лесните, през които съм минал, никакви инциденти и съвсем минимални неудобства. 

    На сутринта се събудихме от следната гледка:

     

    IMG_0665.JPG.38ae889008fdaf534199a4627d03862b.JPG

     

    Към обяд, спуснахме дингито на вода и се отправихме към брега да направим чек-ин.
    Порт Сен Чарлз е нова входна точка за Барбадос с идеята да привличат повече туристи, администрацията работи 24х7. Само охраната беше там, но извика останалите служители. Пита ни откъде идваме. Като му казахме, че сме прекосили океана и сме били 24 дена на вода, започна да се кръсти и ни каза, че сме много смели. Минахме през здравния инспектор, имиграция и митници, сравнително бързо. Декларирах си всички цигари и алкохол на борда. Чудех се дали няма да направят проблем, но митническия служител само се засмя и ни подпечата документите. Интересно е, че Барбадос имат доста строга политика спрямо цигарите. Забранен е вноса дори на 1 цигара, ако не се плати акциз, но изглежда при яхтите, правилата са други. 

     

    Нямаше как да пропуснем традиционната пица, седнахме в близкия бар/ресторант и се сблъскахме с карибските цени. Две пици+две бири и едно фрапе - 86 евро! На следващия ден, отидохме до едно съседно градче, където имаше някакъв фестивал - празнуваха деня на английското наследство. В мкробусчето с което пътувахме, най-после получих усещането, че сме на Карибите, беше шарено, дънеха яко реге и едно малко момченце, танцуваше. 

     

    20230220_102849.jpeg.6c498c76476b51b3db811956d5bcf052.jpeg

     

     

    20230219_182307.jpeg.9e1ec3a2fb92cfb7876f8c9f199e4ee8.jpeg

     

    20230219_191131.jpeg.21207831df8746b4212e374a603f85c7.jpeg


    Основната тълпа беше съсредоточена около нещо като пазар с китайски джунджурии и будките за храна. Тук отново не ми харесаха цените, малък бургер с картофки - $9. На няколко пъти ни предлагаха трева, но това се случваше на почти всеки остров. Поразходихме се малко и под звуците на реге се прибрахме на лодката.

     

    На следващия ден, трябваше да отидем до Бриджтаун, да си купим местни СИМ карти, а и да поразгледаме града. С неизбежния музикален съпровод, пристигнахме в столицата. Беше ми направило впечатление, че почти никой не пуши на улицата и след посещение на един безмитен магазин ми се изясни, защо. Гледам цените на цигарите, стек Малборо - $30, безмитна цена. Отивам на касата, но се оказа, че безмитно може само, ако си на круизен кораб, след покупката не ти ги дават, а ги носят на борда. По обясними причини, нямаше как да ми ги докарат на яхтата, предложиха ми местна цена, щели да ми направят специална отстъпка. Тръгвам да плащам - $120!

     
    С търсене в гугъл, видяхме, че има два музея, поради ограниченото време се спряхме на близкия - една от най-старите синагоги в тази част на света. Построена е през 1654г. Уредникът на музея ни пита откъде сме и като отговорих, че съм от България, ми каза, че знаел много за нашата страна, не я е посещавал, но за една негова книга е правил подробно проучване. Аз пък забравих да го питам коя е книгата и още съжалявам. Разгледахме синагогата и музея към нея, и отидохме на среща с един стопаджия, познат на Йонас. За разлика от нас, тяхното прекосяване е било значително по-неприятно, благодарение на безотговорния им капитан. На Кабо Верде се е видяло, че акумулаторите им не държат, но той отказал да купува нови. Целият преход са го правили без AIS, с изключено радио и навигационни светлини, и на ръчно управление. Добре, че са били повече хора. Интересното е, че когато е идвала вахтата на собственика, той си е палил двигателя и пускал автопилота.

    Снимки от синагогата и Бриджтаун:

     

    IMG_0698.JPG.f5b49cf7d0a652109c2d63e8c88617df.JPG

     

    IMG_0713.JPG.7640e317f52d3e0529f6daaeae41e8e5.JPG

     

    IMG_1933.jpg.14a162471300e716d7f131ba560e7072.jpg

     

    IMG_1934.jpg.bc9c0fecd063cb6635cc97a98c05b6cc.jpg

     

    IMG_1937.jpg.e9a0e134151a38bf1cab2b77ba9e630f.jpg

     

    IMG_1940.jpg.dbafcfd51a3fc8f33d3cedc9973c6a8e.jpg

     

    На следващия ден, решихме да отидем до близкия плаж с дингито. Плажът беше на някакъв изоставен хотел. Издърпахме дингито на пясъка и отидохме да се печем. Малко по-късно, минах покрай дингито и за мой ужас, предната камера се беше разлепила. В това състояние, нямаше как и двамата да се качим и да се приберем на яхтата. След кратко обсъждане, решихме Йонас да плува, а аз да го съпровождам с дингито. 
    Ето и снимки от плажа и спуканото динги:

     

    IMG_1943.jpg.c5316c6829d47a519f12dd5d3dbc17fc.jpg

     

     

    20230221_154518.jpeg.4681dcf1a3d0aafe4ea946b5636f00b6.jpeg

     

    Опитите ми да открия морски магазин в Барбадос, удариха на камък. И двамата трябваше да се прибираме към ЕВропа и тръгнахме да търсим евтини, самолетни билети. Най-добрите цени, които намерихме бяха от Сен Мартен. Избрахме си и дата - 15.03. Оставих на Йонас да прави програмата за периода до нашето заминаване. Аз така или иначе се връщах обратно и имах време да обикалям (така си мислех, благодарение на Tsouskas Marine, плановете ми отново се промениха). Но за него не е ясно кога отново ще има време да обикаля карибските острови. 
    Барбадос някак си не ме впечатли с нищо, доста скъпо място, със скъпи хотелски комплекси. След седмица на острова, дойде време да вдигаме платната. Следваща спирка - Санта Лучия. 
     

    П.П. Ако някой се чуди, защо заглавната снимка е тази. В марината имаше много яхти, но характерното за всички беше, че напълни ли се мрежичката на кърмата с плодове, до ден-два, яхтата отплава.

     

    Обратна връзка

    Препоръчани коментари

    преди 2 часа, postadg каза:

    Увлекателна история. Смели постъпки.

    Поздрави!

    Благодаря!

    Връзка към коментар
    Сподели в други сайтове

    Интересно !До къде си стигнал сега?И колко ти струваше марината в Барбадос ?

    Връзка към коментар
    Сподели в други сайтове
    преди 5 часа, Kiril Savov каза:

    Интересно !До къде си стигнал сега?И колко ти струваше марината в Барбадос ?

    В момента, яхтата е в Тринидад. За съжаление сега съм доста ангажиран и може да пропусна този ветроходен сезон. Не сме били на марина, само на котва. 

    • Харесвам 1
    Връзка към коментар
    Сподели в други сайтове


    Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш

    Трябва да си член за да оставиш коментар.

    Създай профил

    Регистрирай се при нас. Лесно е!

    Регистрирай се

    Влез

    Имаш профил? Влез от тук.

    Влез сега

×
×
  • Създай...

Важна информация

Поставихме бисквитки на устройството ти, за да улесним употребата на сайта. Можеш да прегледаш нашата политика за бисквитките.