Буенос Айрес

Буенос Айрес -първи стъпки, или по стъпките на Борис Шивачев.

Късно пристигащ полет и много продължително пътуване, завършващо  с лек хаос на летището и трепетно очакване дали всичкия багаж е пристигнал.Всичко е наред , с изключение на една изчезнала щека.

Приятна квартира във Вила Креспо, квартал граничещ с известия Палермо , който е безкрайно редици от магазини , барове и ресторанти,лъскав на много места но и  притежаващ чара на усмихнат гелосан вагабонтин.За най гoлямо съжаление , веднага излиза грозното лице на чудовищната икономическа криза в която се намира Аржентина.Улиците за пълни с бездомници ,  много хора се опитват да изкарат нещо продавайки на улиците или в метрото и градския транспорт дребни неща , салфетки , химикалки , тефтерчета или огледалца.Просто ги оставят на колената или в скута на седящите , правят обиколка на мотрисата на метрото или в рейса , и се връщат да си ги съберат или да вземат дребни стотинки от малкото съгласили се да си купят нещо хора.Хората в по народните квартали са  замислени, а някой от тях изглеждат дори  безкрайно тъжни, но заговори ли ги някой веднага слагат чаровна  усмивка и печалта  бива скрита за по самотните моменти. .Ресторантите изглеждат мрачни на места с празните си маси  и унили сервитьори, но влезе ли някой , винаги бива посрещнат с голяма усмивка и добра дума.Е , поне в повечето случаи , винаги има някой уморен от безкрайната борба с живота , а тя тук в този момент е достатъчно тежка.

Мрачно стана , затова отивам веднага към Риколета , може би най луксозния квартал в центъра , известен и със своето гробище , където гробниците са коя от коя по гиздава и натруфена , но по мое мнение не и кичозни.Не че съм обикалял вътре , само надникнах през входа 😊.Та в Риколета , лъскавия живот си продължава.Поошкембени чичовци и понабръчкани лели пълнят ресторантите и кафенетата ,  не че няма и доста лустросани младежи , или пък шармантни дългокраки и не толкова каки,  но пък само те си знаят това което показват истина ли е или само пожелателни картини от един мечтан живот,Защо ли ? Нека споделя няколко думи за състоянието на нещата в Аржентина :за миналата година е в топ три на страните с най висока инфлация, а и тази година влизат с летящ старт.Новоизбрания президент , либертарианеца Хавиер Милей , известен със своята кампания за президент с моторна резачка, обещава да ореже всички разходи , и да освободи държавата от несвойствените и (според Милей)регулации на икономическия живот.И да , започва веднага да реже още от встъпването си в длъжност през Декември.И започва със социални помощи и придобивки , финансиране на кухни за бедни ,съкращаване ( или по скоро неподновяване на договори , нещо което явно е специфично за тук и непознато за мен ) на държавни работници и служители , премахване на субсидиите за горива ( това за мен е напълно разбираемо , но пък Аржентинците имат доста петролни кладенци и са в топ пет на страните със газови залежи , та те явно си искат хората тяхното да си е евтино за тях)и тн.През януари и февруари , с бедстващото и непрекъснато обезценяващо се песо , обръщайки евро и долари а неофициалния пазар , може да се купи литър бензин за 1-1.10 лева, но март и началото на Април , мерките на Милей започват да хващат дикиш донякъде , курса към долара се стабилизира , но не и повишаването на цените , та вече литър бензин извън Тиера Дел Фуего , която провинция има специален статут , и Чубут където са повечето петролни кладенци,струва между 1,60 и близо 2 лева.Средната класа изчезва и се увеличават редиците на бедните.За съжаление във вестници който някой ( продавачите на вестници ) определят нито за десни или леви а за златна среда , се появяват цифри за над 40 процента от населението влизат в определението бедни , и за над 70 процента от децата и младежите са или бедни или в опасност от бедност.Тъжни тъжни цифри , зад които се крият много съдби.Това естествено е добро обяснение за вълната от престъпност , която не знам дали залива страната , но все пак си е осезаема.Ако се заслушаш на улицата , все ще чуеш един или друг да се оплаква , че са го обрали  или все някой те предупреждава непрекъснато да внимаваш къде и кога ходиш ( не че у нас не е така, но тук чувството е много натрапчиво ) .Външните знаци са навсякъде , почти на всичи сгради първите няколко етажа за обезопасени с решетки , мрежи и какво ли още не , та се чуди човек това да не е затвор на открито.

Въпреки всички черни краски дотук , мога  само да твърдя че Буенос Айрес е разкошен град.Навсякъде в центъра( което е много широко понятие) могат да се видят прекрасни сгради от близкото и далечно минало.Павираните улици на Сан Телмо са  фона на който се развива известната ферия(панаир) на Сан Телмо, докато в съседство е кварталът Бока в центъра на който  са монгобройни оцветени с палитрата на дъгата къщи   и естествено *Ла Бонбониера * само с минаването покрай която , тръпки преминават през тялото ми.За съжаление на Ла Бонбониера и на Монументал ( стадионът на Ривър Плейт)  освен на туристическа обиколка трудно можеш да отидеш на футболен мач , тъй като и двата отбора продават билето сам на сосиос(членове на клуба).Сложна схема за посещение на мач на тази отбори и срещу много , много пари е да минеш през туристическа агенция което организира посещение на мачове.Само за пример ще дам , за мач на Индепендиенте или Расинг срешу не много известен отбор цената е на 150 долара.Но пък за тези отбори можеш да си вземеш билет на сайта им или в офисите им , като цените за инвитадос ( всички които не са сосиос) е поне двойна на тези за сосиос.Само за пример за Индепендиенте срешу Ривър , цената на билет за инвитадо беше 80 евро( сектор В) , а аз бях на мача на Уракан срешу Ривър  срещу около  23 евро( сектор В) , а за сосиос на Уракан беше 7 евро.

Отплеснах се за мачове и стадиони , та да се върна на кварталите.Белграно е един от най луксозните и с високо строителство.Тук имам чувство че 30 етажа жилищно стрителство ги няма за нищо.След Белграно, в залива на Буенос към делтата на Парана и Уругвай река(всъщност там са поне 6-7 реки , които се вливат една в друга) следват доста спокойния и скъп Висенте Лопез, част от който е Оливос , според мен един от най хубавите и спокойни квартали за живеене в Буанос Айрес.

Метрото със своите 5-6 линии върши чудеса за придижването в града, който нормално като всеки голям град е парализиран от трафик, и можеш за нула време да се придвижиш в един доста голям периметър.Три линии на вътрешната железница също много помагат за стигане до по крайните квартали , който не се и водят към Буенос Айрес (CABA Ciudad Autonoma Buenos Aires) а са провинция Буенос Айрес.За всички видове градски транспорт се ползва карта Sube , и с нея плащаш дори и за влака, както можеш да я ползваш и в други градове , като Барилоче например.Входа за метрото е около 20ст 😊 , а за безкрайните върволици от рейсове , зависи от разстоянието, е между 50 и 60ст.Но транспорта има и социална функция и се дотира от държавата, но с Милей начело не знам докога ще продължи това.

За култура тук може да се говори много.Огромни театри и разнообразни културни пространства , концерти на всякакви местни и световни звезди , препълнени стадиони и клубове за музика на живо.Тангото естествено е на всеобща почит и обич , а милонга има ВСЯКА вечер на много места в БА.

И за финал , надявам се да не разваля изцяло впечатленията до момента , за най голямо съжаление улиците на БА са минирани доста добре 😊 с кучешки акота .Защо не си почистват тези хора след домашните любимци , не мога да кажа.Не че в парковете и по улиците не се виждат хора да почистват след кучето си , виждат се , но фактите са такива.Шанса да настъпиш нещо ако не внимаваш е сериозен 😊.